ПРИМАТЪТ В ЦЪРКВАТА

Схизмата от 1054 година е печален факт в историята на Църквата. След нея пътищата на западните и източните християни се разделят. Отклоненията и нововъведенията на Запад се увеличават. Нарастват неприязънта и подозрителността, а след погрома, който извършват рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година, отношенията стават направо непоносими. Макар през 1261 година Византия да ликвидирала латинското господство в Константинопол, тя обаче не успява никога да се възстанови напълно. Стига се до възклицанието: „По-добре турска чалма, отколкото папска тиара”*, което се разпространява в столицата, когато става известен факта за сключването на Флорентинската уния от 1439 година. Вероятно, ако не беше настъпило това разделение, историята на европейския Югоизток щеше да се развие по друг начин. Настъплението на османските турци щеше да бъде спряно и балканските народи нямаше да попаднат за векове под робство, а християните от Западна и Източна Европа щяха да градят своя духовно-религиозен живот в братско единение.

В нашата православна богословска литература малко е работено по тази тематика. През миналия век разработки по темата има от проф. д-р Димитър Дюлгеров, Римският папа пред съда на Свещеното Писание и църковната история, С., 1924; Възнесение на св. Дева Мария, ч. І, ГБФ, т. ХХV, С., 1947/48; ч. ІІ, ГБФ, т. ХХVІ, С., 1948/49; проф. д-р Илия Цоневски, Преговори между Православната и Старокатолическата църкви за сближение и единение, ГДА, т. ХVІ, С., 1966/67. Двамата са съавтори на Учебник по мисионерство, С., 1937 година.

Неотдавна се навършиха сто години от рождението на доцент д-р архимандрит Серафим Алексиев (1912-1993), преподавател в Духовната академия в София в периода 1962-1969 година.** В своите научно-богословски изследвания той приоритетно работи върху заблуди и отклонения у римокатолици, протестанти, дохалкидонци и други. Специално за римокатолицизма архимандритът пише Римокатолическият догмат за непорочното зачатие на Св. Дева Мария, С., 1962 (хабилитационен труд – машинопис); Два крайни възгледа на западните вероизповедания относно Пресвета Богородица, ГДА, т. ХІІ, 1962/63; С., 2001; Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римокатолическо и протестантско гледище, ГДА, т. ХІІ, 1962/63; С., 1999; Франц фон Бадер – един римокатолически философ и богослов в търсене на Православието и неговата съборност, ГДА, т. ХІV, 1964/65.

През 2011 година излязоха от печат две монографии, в които също се говори задълбочено за римокатолицизма от проф. д-р на теологическите науки Димитър Киров, Благословената между жените, Пловдив, 2011 и от проф. д-р на теологическите науки Ангел Кръстев, Приматът в Църквата, С., 2011.

Предлагаме на вашето внимание, драги читатели и посетители на блога, изследването „Приматът в Църквата”. Неговият автор, проф. д-р на теологическите науки Ангел Кръстев е роден през 1951 година. Той е богослов и филолог по образование. Трудовата му кариера започва през 1977 година в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ), като пръв и последен аспирант (докторант) и защитава дисертация на тема: „Българо-сръбски църковни и културни отношения през XIII-XIV век.”

След 1990 година проф. Кръстев става преподавател в новооткритата Катедра по теология при Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, където работи и понастоящем. Наред с научно-преподавателската си дейност, продължава да работи и в ЦИАИ. Предлаганата монография е неговата професура.

В книгата си „Приматът в Църквата”, проф. Кръстев обстойно се занимава с римокатолическия догмат за главенството и непогрешимостта на папата. Наистина ли папите са били непогрешими и наместници ли са на Господ Иисус Христос? Те начело ли са на земната страна на Неговата Църква? В края на изследването си проф. Кръстев излиза със заключение, че римокатолическото учение за главенството и непогрешимостта на папите не е богооткровено, нито е изначално вярване на древната Църква, а е човешка измислица, плод на разума, който понякога предявява горделиви претенции за непогрешимост.

Това обобщаващо изследване по посочената тема има приносен характер и може да служи като настолна книга на православните християни, сред които има и такива, които се поддават на римокатолическа пропаганда, напускат св. Православие и от светлината отиват в тъмнината; то може да се ползва като учебно пособие от студенти по богословие, както и от православни свещенослужители за запознаване с различни периоди от историята на Римокатолическата църква и папството.

Като използва Свещеното Писание, редица римокатолически, протестантски и православни богословско-исторически изследвания, архивни документи и други, проф. Кръстев показва много неща от несъстоятелността на римокатолическото учение по догматични, еклезиологични, христологични, мариологични и редица още въпроси, отнасящи се до спасението на човека. Римокатолическата църква може да има отлична земна организация и в много отношения да надминава отделните Поместни православни църкви, но тя е отпаднала от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и не спасява своите пасоми. За да стане това, тя трябва да се върне при корените си – св. Православие, да отмени редица нововъведения, които е внесла в учението си и всички римокатолици в един глас да се извинят на Бога, Който ще ги приеме в Своето лоно. Проф. Кръстев много убедително показва всичко това в книгата си.

Още веднъж горещо препоръчваме книгата „Приматът в Църквата”, която може да се закупи в Шуменския университет. Има я също в библиотеките на Богословския факулет при Софийския университет и Православния богословски факултет при Великотърновския университет.***

_______________________

* Гиббон Э., История упадка и разрушения Римской империи, т. VІІ, Спб., 2000, с. 206.

** Вж. подробна студия за неговия жизнен и творчески път от отец Иван Латковски, в http://vseh-svjatih.blogspot.com, както и още много информация за него в http://bulgarian-orthodox-church.org/.

***Бел. В библиотеките на посочените факултети не се продава.