Колко съм популярен?
- 719 841 прегледи
Мета
Категории
- Агиология (8)
- Анализи (110)
- Археология (1)
- Без категория (6)
- Библеистика (176)
- Видеоклип (2)
- Догматическо богословие (143)
- Есхатология (11)
- Иноверни изповедания (15)
- Инославни изповедания (27)
- История на Българската православна църква (30)
- История на Християнската църква (71)
- История на религиите (6)
- Книги (128)
- Лекции (25)
- Литургика (10)
- Лични (6)
- Молитва (3)
- Музика (2)
- Наука и религия (4)
- Нехристиянски учения (21)
- Нравствено богословие (46)
- Омилетика (1)
- Пастирско богословие (14)
- Патрология (60)
- Плагиатство (3)
- Подвижничество (7)
- Поклонническо пътуване (3)
- Поместни православни църкви (16)
- Православие (92)
- Православието в диалог (41)
- Празници (10)
- Проповед (43)
- Психология (1)
- Разни (5)
- Рецензия (1)
- Светини (2)
- Секти (2)
- Философия (47)
- Християнска апологетика (38)
- Християнско богословие (11)
- Християнско изкуство (8)
- Художествен отдел (16)
- Църковно право (16)
- Юдейски древности (1)
- Eклезиология (6)
Св. Синод на БПЦ-БП
Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
Център за проучване на нови религиозни движения
Православие - България
Поезия и проза
Харесвани от мен блогове в wordpress.com
Други блогове
Университети
-
Последни публикации
Публикации от 2007 година досега
Блог за митрополит Антоний
Блогът на Атанас Ваташки
Блогът на Валентин Велчев
Блогът на Венелин
Блогът на Венцислав Каравълчев
Блог за протоиерей Георги Флоровски
Двери БГ
Блогът на проф. Дилян Николчев
Блогът на Екатерина Дамянова
Блог за митрополит Калистос Уеър
Блогът на Радо Марчев
Блогът на Ренета Трифонова
Блогът на Светлана Бакалова
Християнство.БГ
Избрани публикации
- СЪТВОРЕНИЕТО – ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ*
- МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН СЛИВЕНСКИ (1922-1939) КАТО ЗАЩИТНИК НА ПРАВОСЛАВИЕТО*
- КОГА СЕ ПАДА ПРАЗНИКА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН) В ПЕРИОДА 1800–2100 Г. ВКЛЮЧИТЕЛНО?
- ХРИСТИЯНСКА ДОБРОДЕТЕЛ*
- ЗА ЛЮБОВТА В БРАКА*
- И
- ХРИСТОС И ЖЕНАТА - продължение*
- КАРЛ ЯСПЕРС - ВЯРА, ПОЗНАНИЕ, ОТКРОВЕНИЕ - продължение
- ИИСУС ХРИСТОС - БОГОЧОВЕК*
- ИЗ КУМРАНСКИТЕ РЪКОПИСИ*
Тревогата на човешкия дух*
(Окаяност на човека без Бога)
Ивелина Николова
Тревогата на съзнателния земен живот на човека непременно започва с акта на раздвоението между законът на греха и свободата на избора – с ужаса на осъзнаването, че е обкован в оковите на мно-жество закономерности и последователности. След това идва протестът и отчаянието или въздигането към небето, където търси онова, което не е намерил на земята. Така всеки живот завършва с неутолима жажда или със страдание; дотогава човекът носи отчаяно кръста на своето безсилие и тревога. В царството на „външната тъмнина” (Матей 25:30) се реализира твърде душевната драма на емпиричния човек, с неговата теоре-тическа и практическа заинтересованост и с всичките му стремежи за освобождаване от веригите на всеки закон и за осъществяване на „земно щастие”.
Всъщност неговата свобода свършва в момента, в който той се откъсне от мисълта за небесното. Сблъсъкът му с разделението между безгранично и ограничено, добро и зло, грозно и красиво, истина и лъжа означава преминаването му в царството на причинните отношения и зависимости, или в infero[1], тоест в царството на „външната тъмнина”. То не се изразява в нищо друго освен в оценъчното становище за това, че неговата действителност не е тази, която би искал да бъде. Това поражда тревога. Последната се състои именно в постоянно неудовлетворения и непрестанно кипящ устрем към вечността, към абсолютното съвършенство и абсолютната истина, което е и стремеж към съвършенство. Онова, което дава смисъл на стремежът към вечността не е теоретическото съзнание за безконечния предел между истина и лъжа, вечно и временно, а силата и безкрайността на съзерцанието, спонтанният и решителен пулс на сърцето, идейно разгърнатата и всеобемна, изцяло отворена – с една дума, страстният устрем на духа, който реагира върху тоталното безсмислие на тази мрачна действителност (Матей 25:30). Събудената забравена или потискана зла воля бавно разрушава всеки стремеж към небесното. Това е видно от съдбата на човека, който цял живот е обречен да изкупва с тревога всеки свой избор заради тържеството на тази зла воля. В необозримата смяна на явленията този човек кръстосва пътеките на своя дух, носейки тази тревога. От началото до края на своя земен живот той се приближава и се отдалечава от мисълта за небесното и ако спре дотук накрая ще го разпознае само като мъртъв символ.
Има още
Зависимостта от тайните служби като проблем за българското богословие – продължение и край*
Посвещавам на всички честни български студенти и преподаватели по богословие, неподдали се на съблазънта Държавна сигурност
„Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят” (Матей 24:10)
Павел Павлов
„Зависимо” богословие
Много е важно да разберем кой, как и защо е бил вербуван. Писал ли е нещо и за кого? Нека не за-бравяме, че едновременно с одиозните доносници, които са се захващали да сътрудничат доброволно и по идеологически причини има и много други, които са брутално рекетирани от Държавна сигурност. Историята на съвременното българско богословие е изключително сложна. То е заченато по време на схизма и носи всичките белези и прояви на разделението (тази схизма носи отпечатъка си и до днес и съвсем не е случайно, че „демократичният” удар върху Църквата дойде отново чрез схизма). Въпреки това, до 9.09.1944 година темите и курсовете по различните богословски дисциплини се опитват, според възможностите, да се стремят към синхронизация по отношение на образците. След тази дата, с малки изключения (например отец Стефан Цанков, отец Серафим Алексиев и други), темите и съчиненията, както и богословският метод в тях се маргинализират и провинциализират. Най-тежкият въпрос е абсолютната откъснатост и липса на всякакви преводи, както на светоотеческа, класическа литература, така и абсолютно скъсване с добрите постижения на съвременното православно богословие. Достатъчно е да се погледне богословската продукция от онова време. Изобщо се загубва интересът за всякакво богомислие и разглеждане на богословието като изключително важен елемент на мисията и спасителното измерение на Църквата.
През 70-те и 80-те години богословието сякаш напуска мистичната, подвижническа, вътрешна страна на своята специфична дейност и се превръща в булевардно, сервилно, партийно признато занимание. Богословите сякаш се „назначават”, за да изпълнят специални поръчки на полето на икуменизма, да подпомогнат съветските другари в провеждането на политика на прикриване на вътрешните проблеми и скриване на съпротивата срещу режима, която е иманентно присъща на тогавашното църковно общество. Вместо да бъдат пророци, постепенно богословите се превръщат в богословски дейци, в църковни деятели. Постепенно партийно назначените и партийно признати богослови започват да определят критериите за това кой е богослов и какво е богословие[11]. Преданието, върху което стои всяко едно богословие се заменя с целесъобразността на оцеляването. Само че оцеляването има една много измамна страна – оцеляващият винаги заплаща със своя собствен живот. А истинската цел на богословието е изцелението на човека, богопознанието и вечния живот.
„Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината” (1 Иоан 1:6).
Вероятно щеше да е много забавен прочита на архива на Държавна сигурност, ако не бяха хилядите унищожени съдби на честни и достойни българи. Справедливостта е привилегия на Господа, но винаги си заслужава човек да се опита максимално да бъде справедлив. Има колеги, които все още смятат за сакрално това пространство и се опитват да омаловажават всеки опит да се надникне зад „иконостаса” на тайните служби. Пропагандират и разпространяват идеята за свещена недостъпност и страховитост, дори „божествена” интелектуална недостижимост („след ченгетата идвала посредствеността”). Защо е този страх от истината за едно минало време, дали пък там (в истината) не се крие тайната на това време, тайната за кариерното развитие на едни и унищожаването на други хора? Да не се окаже, че заедно с тези, които са били репресирани и принуждавани да станат сътрудници на Държавна сигурност има и хора, които изпитват истинска страст и удоволствие, или най-малкото проявяват истински професионализъм в доносите си за свои студенти, колеги, свещеници и епископи на Църквата.
Има и друг съществен момент. В тези подредени папки се крие същинската, правдивата история на това време, тайната, скритата история. Там ясно проличават дисидентите, свободните (въпреки робството), както си личат и сервилните, тези, които за подсигуряване на кариерата си са готови да предадат и най-близките. Трябва да се каже, че тази история, макар и понякога преувеличена, е обективна, най-вече поради факта, че и едните, и другите смятат и твърдо вярват, че това ще си остане в тайна, че никой, никога няма да разбере за разговора, за доноса, за метода, по който са извлечени сведенията и така нататък. В Провалилото се безбожие, Майкъл Новак описва десетки случаи в бившия Съветски съюз на хора, които са на ръба да сътрудничат, но в крайна сметка издържат и създават безброй главоболия и на себе си и на тези, които ги вербуват[12].
Има още
Зависимостта от тайните служби като проблем за българското богословие*
Посвещавам на всички честни български студенти и преподаватели по богословие, неподдали се на съблазънта Държавна сигурност
„Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят” (Матей 24:10)