СЪЗДАДЕНА ЛИ Е ЕВА ОТ РЕБРОТО НА АДАМ?*

Доц. д-р архим. Павел СтефановАко кажете пред гостите си, че първата жена е сътворена от реброто на първия човек, мъжете обикновено избухват в смях, а жените реагират с кисели гримаси и обидни подмятания. В книгата Битие на Библията Адам се обръща към Ева с думите: „Това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (2:23). Възниква въпросът: каква е връзката между сътворението на жената и поздрава на човека (евр. Адам)? До ден-днешен богословите смятат, че метафората, която свързва жената с една от мъжките кости, се основава върху описанието на сътворението на Ева от реброто на Адам. Затова растението филодентрон (лат. monstera  deliciosa), което има нарязани като ребра листа, на английски език се нарича „ребро Адамово”. Трябва да се разреши обаче един малък проблем – не само Адам, но и всички негови потомци без изключение имат по 12 ребра. Липсващо ребро няма. Може ли Библията да греши?

Древните евреи не се интересуват особено от човешката анатомия и имат сравнително малко термини за нея. Сред тях не е известен термин „ребро”. Еврейската дума „sela” се среща четиринадесет пъти в библейската книга Изход като местен предлог, който означава „покрай, до”. В други текстове тя се използва като съществително със следните значения: 1) странично крило; 2)пристройка; 3) дъска, дървен под; 4) носеща греда (над колони). Само в Битие 2:21-22 тази дума е употребена като съществително, което e преведено погрешно с „ребро”. Трябва да се възстанови първоначалното ѝ значение – „модел”. Това значение се установява, когато думата се постави в семантичното поле на античните текстове, които описват строежа на къщи и изработката на статуи.

Библията предава сътворението на мъжа и жената така, както древните разказват за създаването на статуя (2:7-21). На Бог се отрежда ролята на скулптор, който прави оригинално произведение и прилага същия маниер на работа, който е познат на месопотамските творци. От факта, че някои статуи си приличат, се заключава, че за тях е използван един и същ модел. Той се изплита от тръстика или ракита, върху които се напластява глина, за да се извае човешката фигура. В зависимост от целта на съответната статуя скулпторът взима един от моделите в ателието си, за да бъде прототип на човека. Затова изразът  „взе един от моделите му” (стих 21) се отнася до модел на човешката фигура. Трябва да се подчертае, че този модел няма глава, ръце и крака, които са създадени отделно.

Сътворението на жената се описва като създаване на статуя от Бога, Който се възползва от „модела, взет от човека” (стих 22). Накрая творецът „запълва онова място с плът” (стих 21).  Това не означава запълването на куха статуя, а  образуването на живо създание чрез допълването на корпуса с глава, ръце и крака. Така се образува пълноценен организъм, който Бог „заведе при човека” (стих 22).

Има три причини за присъствието на Адам в „ателието”, когато се сътворява жената. Първо, Бог използва тялото на Адам, за да моделира жената по него. Тъй като подобно творческо действие предполага неподвижност на позиращия, „даде Господ Бог на човека дълбок сън” (стих 21). Второ, присъствието на Адам потвърждава, че Ева също се намира в райската градина – мястото на обитаване на мъжа ѝ (стих 15). Следователно тя има еднакво лично достойнство с него и не е човек второ качество. Трето, Бог иска Адам да присъства, за да определи отношенията между него и нея. Той сътворява Ева като Адамов „помощник, нему подобен” (стих 20). Затова мъжът не може и не трябва да постави жената  „зад” себе си – като безропотна домакиня, „под” себе си – като средство за задоволяване на неговите похоти, или „пред” себе си – като господарка и феминистка. Истинската роля на жената е да бъде „до” мъжа и равна на мъжа. В Едемската градина първата човешка двойка се наслаждава на близостта на Бога. Според месопотамската религиозна традиция градината към храма е отредена за отдих на божеството, което е покровител на страната. Достъп до нея се предоставя само на царя и царицата. Животът на Адам и Ева в рая може да се сравни с този близкоизточен обичай в градината да се разхожда единствено царската двойка. В древността идеята на благородничеството по кръв доминира тогавашното общество и още повече извисява отреденото от Твореца достойнство на човека, който е чедо Божие по благодат.
______________________
*Публикувано в Духовен дом, 2000, № 2 (32), февруари-март. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Aвторът на статията  е преподавател в Шуменския университет.