Христо Попов
Описание на обсадата и разрушението на Иерусалим
Глави 36:1-43:7
Тук са описани събития от живота на пророка и историята на юдейския народ до разрушението и след разрушението на Иерусалим.
В четвъртата година от царуването на Йоаким, когато Навуходоносор събирал войски за война с фараон Нехо, пророк Иеремия заповядал на своя ученик Варух да запише всички негови речи и да ги прочете в храма. Варух прочел речите в определения от Йоаким ден за всенароден пост, но началниците му взели свитъка и го представили на царя. Последният заповядал на Юдин да го чете и, с прочитането, отрязвал късове и ги хвърлял в огъня, докато не унищожил целия свитък, а пророк Иеремия и Варух заповядал да ги хванат, но Бог ги скрил. Тогава Господ заповядал на Иеремия да напише друг свитък и да обяви на цар Йоаким, че, за изгаряне на първия свитък, неговият труп ще бъде хвърлен на дневния пек и нощния студ, и не ще да има от него потомък, седящ на Давидовия престол. Варух взел свитък и написал повторно от Иеремиевите уста всички предишни речи, изгорени от Йоаким, като прибавил към тях и много нови (глава 36). В царуването на Седекия Навуходоносор, след като държал Иерусалим в обсада 390 дни (Иезекиил 4:5), отстъпил от него и отишъл срещу египетския фараон, който с многочислена войска идвал на помощ на юдеите. Тогава Седекия и неговите приближени пратили при Иеремия да узнаят за участта на града, вероятно, като с това искали да се надсмеят на неговото предсказание за превземането на Иерусалим от вавилонците. Иеремия отговорил, че халдеите отново ще се върнат и непременно ще вземат и разрушат града; даже ако от армията на Навуходоносор останат само няколко ранени, то и сии востанут и пожгут град сей огнем. Ползвайки се от отстъпването на халдеите, пророкът искал да излезе от Иерусалим и да отиде в родното си място – Вениаминовата земя, но на градските порти бил хванат, бит и като изменник затворен в една яма на Йонтановия дом, временно обърнат в тъмница. Оттук, след завръщане на вавилонците и подновяване на обсадата, го повикал Седекия тайно и го попитал: аще есть слово от Господ? Пророкът му отговорил: есть, в руце царя вавилонска предан будеши, – и го помолил да не го праща в предишната подземна тъмница, където го очаква неизбежна смърт. Царят заповядал да го преместят в двора на стражата (в храмину темничную), където му отпускали по един хляб на ден, само да не умре от глад (глава 37). Но тук пророкът получил възможност да говори с народа и на него той обявил за превземането на Иерусалим от халдеите и за участта на неговите жители: който премине към халдеите доброволно ще остане жив, а който остане в града, ще загине от меч, глад и морова язва. Началниците на народа, недоволни от тези предсказания на Иеремия, със съгласие на царя, го хвърлили в един дълбок кладенец. От такава жестокост бил възмутен даже евнухът Аведемелех, етиопянин; той изпросил от царя позволение да извлече пророка от ямата и, както по-рано, да го сложи в двора на стражата. Оттук Седекия отново повикал при себе си пророка и искал неговия съвет – как да постъпи. Иеремия му отговорил, че ако доброволно се предаде на Навуходоносоровите князе, той ще остане жив и градът няма да бъде изгорен; ако не те ще изгорят града и царят ще падне в техни ръце. Седекия, който с клетва преди това обещал на пророка, че ще изпълни неговия съвет, помолил го никому да не говори за своята беседа (глава 38). В четвъртия месец на 11-тата година от царуването на Седекия Навуходоносор превзел Иерусалим. Седекия се опитал да се спаси чрез бягство, но бил хванат и доведен при Навуходоносор, който пред неговите очи избил всичките му деца и велможи, а на него самия избол очите и, окован, го отправил във Вавилон. Дворците и домовете на Иерусалим били изгорени, стените разрушени, жителите избити, а отчасти откарани в плен. Само незначителна част бедняци била оставена в юдейската земя. Пророкът получил свобода от Навуходоносор и позволение да живее, където иска. На Авдемелех, който го спасил от кладенеца, той предсказал безопасност посред всеобщите бедствия (глава 39). С разрешение на Навуходоносор, Иеремия останал в Юдея под покровителството на Годолий, който бил поставен началник на страната. По интригите на амонитския цар, Годолий бил убит от Исмаил, потомък на юдейските царе. Юдеите, опасявайки се – да не би вавилонзините да им отмъстят за смъртта на Годолий, решили да избягат в Египет, като попитали предварително пророка за Божията воля (глави 40 и 41). Желаейки да узнаят тази воля, те се заклели, че ще я изпълнят. Пророкът им отговорил, че те, ако останат в Юдея, няма да видят вавилонска войска и няма да гладуват; а ако отидат в Египет, ще загинат от меч, глад и мор. Но юдеите презрели Божието слово и избягали в Египет, като отвели със себе си в Тафнас самия пророк Иеремия и неговия ученик Варух (глави 42:1-43:7).
Пророчески речи към юдеите в Египет
(Глави 43:8-44:30)
В Тафнас пророкът, по заповед Божия, избрал големи камъни, заровил ги в земята пред вратите на фараоновия дворец и обявил на евреите, че на тези камъни Навуходоносор ще постави своя престол, когато дойде в Египет. След това Иеремия изобличавал своите съвременници в пристрастие към идолослужение и в това, че те не се вразумяват от наказанието, което понесли за това в отечеството. На това някои отговорил, че няма да престанат да служат на идолите, понеже, докато се покланяли на тях, били щастливи; а, когато, по настояване на пророка, престанали да им служат, започнали да изпитват във всичко недостиг. Иеремия им възвестил за това от лицето на Бог, че те ще загинат в Египет, че само някои бежанци ще оцелеят и ще известят в отечеството за тяхната погибел, а знамение на това ще послужи предаването на фараона Вафрий в ръцете на Навуходоносор (глави 43:8-44, 40). По свидетелството на Йосиф Флавий, Навуходоносор покорил Египет 5 години след разрушението на Иерусалим.
Трябва да влезете, за да коментирате.