Монашеското братство на Зографския манастир през 40-те и 50-те години на ХХ-ти век*

Публикувано на 13.03.201210.08.2023 от Dragan Bachev

Христо Темелски

Българският светогорски манастир „Св. Георги“, наречен още „Зограф”, неоспоримо държи първенството на един от големите и значими духовни и културни центрове на Балканите през Средновековието, Предвъзрожденската и Възрожденската епоха. Въпреки това със съжаление констатираме, че и до ден-днешен не разполагаме с една подробна и цялостна научна история на манастира – нейното написване остава още в дълг на българската историческа наука. Именно по тази причина редица моменти от историята на Зографския манастир са твърде слабо известни и съвсем непроучени, което се дължи на обстоятелството, че голяма част от многобройните извори за миналото на Зограф са все още неиздирени, необработени и съответно необнародвани.

Какво е било монашеското братство през вековете на този български светогорски манастир – това е един твърде сложен и комплексен въпрос, за чието проучване се изисква преглеждането на всички известни сведения, издирването на нови, съпоставката с други източници и така нататък. Преди да се спрем конкретно върху представяне на братството през 40-те и 50-те години на XX-ти век, нека отправим един бегъл поглед върху числеността на монасите в Зограф през вековете.

В известния летописен Разказ за 26-те зографски мъченици (възникнал вероятно в началото на XIV-ти век) се разказва за нападението и ограбването на Зографския манастир през 1275 година от латински банди. При това нападение църквата и отбранителната му каменна кула са били опожарени, при което загинали 22 монаси и 4 миряни[1]. Имената на тези монаси-мъченици са ни известни – сред тях е бил игуменът Тома и еклесиархът Партений[2]. Естествено това не са били монасите от цялото братство, тъй като в „Повест за нападението на латинците върху Света гора…” е записано, че „…някои от тези, които се страхуваха от мъки, се изпокриха из долините, пещерите и храсталаците”[3]. Колко са били избягалите извън манастира братя – за числеността им може само да гадаем.

През 1560 година игуменът на руския манастир „Св. Пантелеймон“ архимандрит Иаким написал „Сказание за Света гора Атонска”. За Зографския манастир той посочил: „Там предостоятелствува игумен, има 18 свещеници (тоест иеромонаси), 6 дякони, а братството брои 200 души”[4]. Близо двадесет години по-късно в „Сказание на стареца Исая за Света гора от 1579 година“ е посочено, че в Зограф „братята на св. обител са 160 иноци”[5].

По време на Гръцкото въстание от 1821-1828 година светогорските монаси Никифор и Иеротей (българи от Троянско) съставили „Повествование о пленение светей Атонской гори от агарянев“ (1824). В него те посочват, че „Зограф – славянски манастир, в него живеят двеста и петдесет монаси българи”[6].

Руският учен-славист Виктор Григорович, който пребивавал в Зограф от 20 декември 1844 година до 1 януари 1845 година, за съжаление не посочил числеността на монашеското братство. Той само споменава, че то е съставено от молдовани, гърци и българи, а също така и немного руси[7].

Три години по-късно, през 1848 година, манастирът бил посетен от сърбина Димитрие Аврамович, който посочил, че монасите били само 60 души[8]. Тази цифра на пръв поглед смущава, но вероятно това са били само калугерите в самия манастир. Както е известно, през епохата на Възраждането Зограф разполагал с десетки метоси в днешните български земи, а така също и в Македония, в самия Атонски полоустров, по островите на Архипелага, на полуостровите Халкидически и Касандра и в Бесарабия[9]. Тези имоти и метоси са били управлявани също от членове на монашеското братство, които с години са отсъствали от манастира. Затова напълно е възможно Димитрие Аврамович да е видял в Зограф само 60 монаси, а за броя на останалите не е знаел нищо.

След Освобождението на България от турско робство метосите из бьлгарските земи постепенно били изоставени, не ги поддържали и запустели. По този начин братството в манастира станало по-компактно и статистическите сведения от това време са по-точни и реални. В един пътеводител за Света гора, превод от руски на български, от 1896 година е посочено, че братството му е многочислено и съставено изключително от българи[10]. По същото време Атон бил посетен от главния инспектор на Училищния отдел на Българската екзархия Васил Кънчов. За Зограф той отбелязал: „Понастоящем зографското братство се състои от около 200 души монаси, които са от различните части на нашето отечество; няколко румъни, 2 сърби и 2 руси”[11].

Според една статистика, изготвена от руския свещеник Анатолий Просвирнин, през 1903 година зографското братство брояло 155 монаси [12]. По време на Втората Балканска (или Междусъюзническата) война през 1913 година в Зографския манастир квартирувал един взвод от 14-ти пехотен Македонски полк с командир запасния подпоручик Георги Цветинов[13]. Последният през 1918 година издал кратък исторически очерк за Зограф и посочил, че там „живеят около 160 души монаси, почти всички българи из разните краища на България и из Бесарабия”[14].

Известно е, че турците завладели окончателно Света гора през 1430 година и тя се намирала в пределите на Османската империя чак до есента на 1912 година. Тогава, на 2 ноември 1912 година, Атон бил окупиран от Гърция, въпреки че там не е имало турски войски[15]. Въпреки че Света гора е била 482 години под турско владичество, монашеската република живеела самостоятелно, по свои устави и по църковните канони, като само плащала данък на османската държава. През това време почти не са съществували пречки и ограничения за различните по народност монаси – българи, руси, сърби, гърци, грузинци, румънци и пр. След Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 година. Атон влязъл в пределите на кралство Гърция и започнало целево създаване на трудности към негръцкото монашество. До края на Първата световна война грузинците (които още до 1830 година. загубили своя Иверски манастир) били изтласкани не само от Иверската келия „Св. Иоан Богослов“, а изобщо от Света гора.

През май 1924 година бил съставен нов Устав на монашеската република в Света гора, състоящ се от 188 статии. В алинея 2 от член 5 е вмъкнато разпореждане, с което се ограничавало приемането на българи за монаси, понеже били схизматици (още от есента на 1872 година)[16]. На това ограничение се опитвал да се противопостави тогавашният игумен на Зограф архимандрит Владимир, който се базирал на обстоятелството, че „всеки българин, дошъл да става тук монах, фактически престава да бъде схизматик, понеже с влизането си в кой да е манастир, той признава вече цариградския патриарх (понеже в духовно отношение Света гора е в подчинение на Вселенската цариградска патриаршия)”[17].

През 1926 година, по време на диктатурата на генерал Теодорас Пангалос, от Атон били изгонени хиляди монаси, повечето от които не били гърци[18]. На 10 септември 1926 година новото гръцко коалиционно правителство издало закон, съгласно който всички светогорски монаси, независимо от тяхната националност, се считат за поданици на гръцката държава[19]. Така по силата на този закон и на параграф 6 от Атонския общоманастирски устав в светогорските манастири не можело да бъде приет нов послушник или монах, ако той първо не бил получил гръцко поданство. По този начин гръцката държава поставила административна бариера главно за желаещите славяни да попълват своите манастири на Света гора – Зограф, Хилендар и Русик[20].

След войните (Балканските и Първата световна) притокът на монаси към Зограф секнал, а пребиваващите там иноци били оставени на изживяване. Значително намалели и приходите за тяхната издръжка, понеже имотите на всички манастири извън Атон били одържавени срещу получаването на минимална годишна помощ. През 1930 година чиновникът от българската легация в Цариград Гълъб Д. Гълъбов-Рошавски посетил Света гора и публикувал интересни сведения във вестник „Мир“. Игуменът на Зограф архим. Владимир му казал, че „засега сме около стотина братя, повечето стари вече”[21]. Пет години по-късно един журналист, който посетил Зограф и Хилендар, посочва, че в първия манастир имало 84 монаси[22]. Неизвестно защо в една историческа справка от 26 декември 1952 година, предназначена за Светия Синод на Българската православна църква, академик Иван Снегаров посочва, че през 1935 година в Зографския манастир имало 160 монаси[23].

Най-точни и подробни сведения за монашеското братство на Зографския манастир имаме за средата на 40-те години на XX-ти век. През лятото на 1993 година се сдобих със спомените на покойния ставрофорен иконом Атанас Иванов Илиев (9.XI.1926 г.-20.XI.1990 г.) от село Душево, Севлиевско. На младини той е бил година и половина послушник в Зограф – от 19 декември 1943 година до юли 1945 година. Заедно с него в манастира постъпил и свако му Найден Цонков Найденов (1887-1965), който на 10 март 1944 година се замонашил под името Наум. Спомените на отец Атанас Илиев са озаглавени „Изповед на един Зографски послушник” и съдържат много интересни сведения за Зографския манастир и неговото братство от средата на 40-те години на XX-ти век[24].

Отец Атанас посочва, че когато пристигнал в Зограф, заварил там 51 монаси, а други пет имало в България. С него и със свако му Наум монашеското братство брояло общо 58 души[25], или 57 монаси и един послушник.

Монашеско братство на Зографския манастир от 1945 година (според отец Атанас Илиев)[26]

1.Архимандрит Владимир – игумен на манастира; роден през 1877 година в село Тиолища, Костурско. Става монах и след като го ръкополагат за иеромонах го изпращат в Бесарабия в имението „Киприан“. След 1917 година заедно с останалите монаси се завръща в Зограф с огромна парична сума. Избират го за игумен и той поема управлението на манастира, като го прави образцов. Има големи заслуги за подобряване на стопанството и имението в Германския манастир край София. Също по негова инициатива се построява здание (хотел) в Пловдив.

2.Иеромонах Евтимий – родом от Македония, 58-годишен. Беше заместник-игумен и член на манастирския събор. Служеше в храма по чредство и беше изповедник.

3.Иеромонах Амфилохий — родом от Македония; 70-годишен, изпълняващ длъжността изповедник.

4.Иеромонах Прокопий – родом от село Горно Броди, Серско; около 50-годишен. Висок, строен и подвижен свещеник, добър певец и наред с чредничеството изпълняваше длъжността типикар – той подреждаше църковните служби. Аз бях негов ученик по славянски езици и много ме обичаше. След нашето заминаване станал игумен.

5.Иеромонах Иоаким – родом от Леринските села; беше около 25-годишен, племенник на монах Агатангел.

6.Иеромонах Акакий – родом от Санданските села; около 50-годишен. Когато пристигнахме в манастира беше дякон и след това го ръкоположиха за йеромонах.

7.Дякон Анатолий – родом от Леринските села; млад, на 22 години. Беше послушник на епистаса Кесарий в Карея, но го призоваха в манастира и го ръкоположиха за дякон.

8.Монах Агатангел – вуйчо на иеромонах Иоаким; родом от Леринските села; на възраст около 55 години. Ходил в Америка като работник и като се завърнал, дошел в Зограф и приел монашеството. Беше начетен човек, отличаваше се с хубавия си глас и беше един от първите протопсалти в Света гора – пееше и ръководеше десния клир; член на манастирския събор. Варед с певческите си съборни задължения той приготвяше манастирското вино на “Потира”[27]; въобще бе голям специалист по вината.

9.Монах Панарет – родом от Костурските села, 56-годишен. Много хубаво пееше на левия клир. Беше член на събора и придружаваше дядо игумен до Солун и България. Ходеше да наглежда манастирските имоти в Лонгос и Тасос. Освен тези задължения изпълняваше и длъжността библиотекар. Той описа и номерира всички книги и документи в библиотеката.

10.Монах Евтимий – родом от Македония, на възраст около 60 години; строен и начетен старец. Отличаваше се с хубавия си глас, ръководеше левия клир и беше член на събора. Преди да напуснем Света Гора беше епистас в Карея. Всред монасите се отличаваше с дългата си брада, която стигаше до коленете му. Бях негов послушник и ученик по пеене.

11.Монах Антоний – българин от Бесарабия, около 50-годишен. Дошел в манастира заедно с брат си и станали монаси. Той изпълняваше длъжността певец и четец на десния клир.

12.Монах Мартиниян – родом от Македония, около 70-годишен. Изпълняваше длъжността канонарх.

13.Монах Иоан – родом от село Крушево, прочуто с името на „Крушевската република“ през 1903 година, на възраст около 30 години. Изпълняваше длъжността четец.

14.Монах Калистрат – родом от Леринските села, млад – на 22-23 години; изпълняваше длъжността четец и певец.

15.Монах Натанаил – родом от Костурските села. Бил работник в Австралия, но умряла жена му и се завърнал на село. Построил си хубава къща, но я оставил на сина си, който го отглежда негова леля, а той идва в Света Гора и приема монашество в Зограф. Член на манастирския събор и изпълнява длъжността главен епитроп на манастира. Беше около 45-годишен и държеше всички ключове на стаи, складове и изби – изобщо много подвижен и енергичен. Отличаваше се с високия си национален български дух. След смъртта на монасите той спаси манастира да не го обсебят други националности, докато дойдат монаси от България и поемат управлението. Той не знаеше умора, раздаваше се в полза на манастира, но това се отрази на неговото здраве. След като застаря, разболя се и, изглежда, е получил удар. Вследствие на това пада газената му лампа и се подпалва стаята му и той изгаря. Заедно с него изгоря и южното крило на манастира, гдето се помещаваше клисарницата. Това се случи на 26 декември 1976 година. Когато ходих с църковна делегация през 1975 година в Зограф, само той беше останал жив от старците, всички други монаси бяха починали. Като ме видя и заплака. Заплаках и аз, а той с просълзени очи каза: „Ако не бяха те изгонили гърците, сега да си игумен на манастира и нямаше да имам толкова неприятности при спасяването на манастира.“ За тази борба, която е водил за спасяването на манастира, е бил интерниран извън пределите на Света Гора, но това не пречупило неговия български борчески национален дух.

16.Монах Партений – родом от Мелнишките села, но след Европейската война[28] той останал да живее в границите на Гърция. Беше около 35-годишен, член на събора. Изпълняваше длъжността втори епитроп, ръководеше манастирските работници при полските работи на манастира.

17.Монах Никанор – около 45-годишен, родом от Македония. Член на манастирския събор – изпълнявал длъжността трети епитроп; грижел се за зеленчуковите градини и за манастирските волове и мулета.

18.Монах Корнилий – родом от село Смядово, Шуменско, на възраст около 66 години. Бил капитан на манастирските лодки; заварих го в манастира като старши клисар. Той се грижеше за чистотата на храма, палеше кандилата, лееше свещи, месеше просфори за службата, вареше жито за празниците.

19.Монах Ириней – родом от село Ново село, Троянско; около 70-годишен.

20.Монах Никола – родом от Драмските села, на възраст около 35 години. Изпълняваше длъжността клисар; заедно с него биехме църковните камбани.

21.Монах Андрей – родом от Македония; българин, на 23 години. Приел монашество в гръцкия манастир Филотей, но дошъл в Зограф и го приели за негов брат. Изпълняваше длъжността клисар.

22.Монах Серафим – родом от Санданските села, на възраст около 22 години. Първоначално бил послушник в Рилския манастир и оттам се отправил за Зограф, където приел монашество. Най-напред му назначават послушанието да раздава вино на братята, а след това му възлагат клисарството. Но и него постигна същата участ – тримата бяхме изгонени от Света гора.

23.Монах Теогност – родом от Демирхисарските села: около 66-годишен. Смирен, тих и услужлив монах, имаше понятие от техника. Той поддържаше водопровода на манастира, умееше да залива оловните и тенекеджийските повреди. Същевременно беше капитан на манастирските лодки.

24.Монах Варсануфий – брат на отец Теогност, на възраст около 55 години. Той беше отговорник и готвач в магерницата.

25.Монах Сергий – родом от село Патрешко, Троянско, на възраст около 45 години. Отначало изпълнявал длъжността клисар, но се разболял и получил парализа в ръката и поради тази причина го назначават за портар на манастира.

26.Монах Иларион – родом от село Патрешко, Троянско, на възраст около 60 години. Бил е градинар в Молдавия, но дошъл в Зограф и станал монах. Разбираше от техника; той пускаше мотора и пресите при извличането на зехтина; поправяше и се грижеше за часовника.

27.Монах Исидор – родом от Македония, на възраст около 55 години. Беше член на събора. Имаше технически познания; той поправяше и се грижеше за телефоните в манастира, на Арсаната и в Конака. Изпълняваше длъжността готвач на „Фандарика”[29], когато дойдат по-специални гости. Имаше понятие от медицина и когато се разболееше някой монах от простуда, слагаше му вендузи.

28.Монах Игнатий – родом от Демирхисарските села, на възраст около 50 години. Беше отличен в сметките си и изпълняваше длъжността „диохар“ – държеше склада със зехтина и маслините, а също ходеше да измерва дървения материал, който манастирът продаваше на гръцки търговци.

29.Монах Сава – родом от село Петруса, Драмско; около 65-годишен. Когато отидох в Зограф, той беше отговорник на стопанство в „Иваница”[30], след това го повикаха в манастира и го направиха портар.

30.Монах Методий – родом от село Злокучен, Шуменско, на възраст около 60 години. Беше работлив и добър лозар, живееше на „Тумбата” [31] и полагаше големи грижи за централното манастирско лозе.

31.Монах Бенедикт – българин, родом от Молдавия, около 50-годишен. Той живееше на „Потира”[32] и се грижеше за тамошното манастирско лозе. През сезона, когато се правеше виното, помагаше на отец Агатангел. Също изпълняваше длъжността воденичар, мелеше житото на манастира.

32.Монах Александър – родом от Демирхисарско, на възраст около 65 години. Живееше на Арсаната, където пазеше манастирските складове, които бяха пълни със зърнени храни.

33.Монах Павел – родом от Бесарабия; брат на отец Антоний, на възраст около 60 години. Изпълняваше длъжността хлебар.

34.Монах Методий – родом от Видин, на възраст около 70-75 години. Беше голям художник, той нарисувал иконата на св. Георги над входната манастирска врата. След нашето заминаване приел схима под името Мина.

35.Монах Лука – родом от Македония, на възраст около 70-години. Беше член на събора и изпълняваше много задължения и послушания. Като добър земеделски стопанин го изпратиха да управлява маслиновото имение на „Иваница“.

36.Монах Памфилий – родом от Македония, на възраст около 60 години. Той се грижеше за стаите, които бяха определени за гости; също се грижеше за болния дякон Иринарх.

37.Монах Иринарх – родом от Македония, около 65-годишен. Беше парализиран и не можеше да става от леглото. Преди това е бил член на събора и изпълнявал високи длъжности, като е бил манастирски дякон.

38.Монах Данаил – родом от село Белево (днес Белослав), Варненско, около 50-годишен. Неговото послушание беше да сервира и подрежда масите в трапезарията.

39.Монах Лазар – родом от Банско, около 45-годишен. Беше помощник-готвач в магерницата.

40.Монах Теоктист – родом от Македония, около 55-годишен. Той беше много пълен и едва се движеше. Освободен бе от всякакви задължения и послушания, но някой път доброволно сменяше портаря на входната врата.

41.Монах Методий – родом от Македония, на възраст около 60-65 години. Боледуваше душено и не беше в ред с ума си, затова се хвърли от четвъртия етаж на западното крило и се преби (почина). Аз го заварих като отговорник на магерницата.

42.Монах Теодот – родом от Македония, около 60-годишен. Послушанието му бе да ръководи работниците, които работеха с мулетата.

43.Монах Софроний – родом от Македония, около 70-годишен. Неговото послушание беше да стои един вид като пазач на църквата и постройката на „Черни вир”[33], северно от манастира.

44.Монах Иов – родом от Неврокопско, около 70-годишен. Професията му беше шивач и неговото послушание се състоеше да шие дрехи и да изкърпва свещеническите одежди.

45.Монах Кесарий – родом от Леринските села, около 55-годишен. Когато пристигнах в Зограф, той беше епистас в Карея. След това го отзоваха в манастира и изпълняваше друга служба, беше член на събора. Когато е бил по-млад, изпълнявал длъжността главен епитроп.

46.Монах Тома – родом от Демирхисарско, около 55-годишен. Научил се да прави обувки и живееше на хълмчето „Св. Георги“ и се грижеше за църквата и постройките.

47.Монах Авакум – родом от Македония, на възраст около 60 години. Той живееше в Зографската келия „Веех святих“ при Карея. Неговото послушание беше да пази келията и да се грижи за лешниковите дървета.

48.Монах Владимир – родом от Скопските села, около 56-годишен. Изпълнявал длъжността канонарх и четец.

49.Монах Нил – родом от село Зърниво, Серско, около 65-годишен. Неговото задължение беше да помага в магерницата и да прислужва на болните.

50.Монах Виктор – родом от Сърбия, около 80-годишен; беше сляп и не виждаше.

51.Монах Герасим – по народност грък, около 50-годишен. Неговото послушание бе да пази църквата и постройките на „Херово”[34] и да обработва лозето.

52.Монах Порфирий – по народност руснак, на възраст около 55 години. Изпълняваше послушанието лозар на „Тумбата“.

53.Монах… – руснак по народност, на около 60 години, на когото съм забравил името. Беше лозар на „Тумбата“.

54.Архимандрит Теофил – българин от Бесарабия, около 70-годишен. Изпратили го от Зограф да управлява имението на Германския манастир. След като построил в Пловдив зданието, станал негов управител и служил като свещеник в параклиса. Същевременно беше и като надзорник на хотела в София и на Германския манастир, тоест на Зографските имоти в България.

55.Архимандрит Сергий – родом от Македония, около 70-годишен. Служил като енорийски свещеник много години в село Априлово, Габровско.

56.Иеромонах Теофан – родом от Санданските села, около 65-годишен. Изпратен беше от Зограф да управлява имението при Германския манастир; след това дойде в Пловдив като управител на зданието.

57.Монах Наум – свако ми.

58.Послушник Атанас – най-малкия брат на Зографския манастир[35].

Както се вижда от приложения списък, монасите от български произход са били 54 души – 36 от Македония и Северна Гърция, 14 от България, 3 от Бесарабия и 1 от Молдавия. В Зограф е имало само четирима чужденци – двама руснаци и по един сърбин и грък. По възраст зографските монаси могат да бъдат разпределени така: до 30 години – 7 души; до 40 години – 2; до 50 години – 5; над 50 години – 16; над 60 години – 21 и над 70 години – 7. Прави впечатление застаряващият състав на братството, като по-младите и по-дейните са само десетина души. Интересен е фактът, че сред монасите се срещат и някои роднини: две двойки братя- Павел и Антоний, и Теогност и Варсануфий; вуйчо и племенник – Агатангел и Иоаким и свако и племенник – Наум и Атанас. В духовно отношение 58-членното манастирско братство се състои от 3 архимандрити, 6 иеромонаси, 2 дякони, 46 монаси и само един послушник.

През месец юли 1945 година гръцките власти екстрадирали от Зограф монасите Серафим и Наум и единствения послушник Атанас [36].Въпросните лица след дълги перипетии се добрали до България, като отец Серафим останал в Германския манастир, а монах Наум отседнал в Зографското здание в Пловдив. По-късно той станал игумен на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“, където починал през 1965 година[37]. Послушникът Атанас завършил семинария със стипендия от Зограф и станал свещеник в родното си село Душево, където служил до смъртта си през ноември 1990 година[38].

За началото на втората половина на 50-те години на XX-ти век разполагаме с един списък на монашеското братство на Зограф. Въпросният списък бил изготвен на 29 януари 1957 година от игумена на манастира архимандрит Прокопий и изпратен на протоиерей Иоаким Мустрев в Истанбул, който бил предстоятел на храм-паметника „Св. Стефан“ (така наречената „Желязна църква“). От своя страна последният изпратил списъка с писмо до българския генерален консул в Истанбул. В писмото си отец Мустрев бие тревога, като споделя че приложеният списък „е кратък и навява тежки мисли на всеки добър българин. Най-младият от всичките братя е на 40 години. Има желающи да посветят живота си в служба на тая многозаслужила светиня на целокупното ни българско племе, но гръцките власти не допускат това, като желаят да завладеят тая скъпа историческа всенародна българска светиня… Колко е прав един от братята монаси, като пише на свой събрат в България трогателни думи за тежкото положение на славната обител, а именно: „Ако това положение продължава – всичко ще рухне!”[39] По-нататък в писмото си протоиерей Иоаким Мустрев горещо моли „от името на братството на светата Зографска обител за бързо ходатайство пред почитаемото правителство на Народна република България за уреждане въпроса за желающите да посветят живота си в светата Зографска обител. Също моля да се направи парично или друго дарение на братята монаси, тия безкористни будни стражи на българщината, за да не се почувстват усамотени и забравени” [40].

Българският генерален консул в Истанбул препратил това писмо до Министерството на външните работи в София, откъдето на 14 юни 1957 година председателят на Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове (при същото министерство) Михаил Кючуков изпратил с „поверително” писмо до патриарх Кирил изложението и молбата на отец Иоаким Мустрев. В „поверителното” писмо, състоящо се само от един ред е посочено: „Изпращаме Ви за сведение писмо на свещеник Иоаким Мустрев относно положението на Зографския манастир”[41] и нищо повече.

Приложеният списък съдържа кратки, но интересни данни за братството на Зографския манастир, затова си позволяваме да го публикуваме цялостно.

Списък на нашите братя монаси, живущи в светата наша обител манастира „Зограф“ – Света гора (Атон)

1.Прокопий, архимандрит и игумен; мирско име Петър Шкутов от село Горно Броди, Серско; роден 1893 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество – 1914 година.

2.Владимир, архим., бивш игумен; мирско име Васил Бъчваров от село Тиолища, Костурско; роден 1877 година, постъпил в манастира 1898 година, а в монашество 1900 година.

3.Иоаким, иеромонах; мирско име Иван Аврамов от село Кучкойне, Леринско; роден 1916 година, постъпил в манастира 1935 година, а в монашество 1936 година.

4.Акакий, иеромонах; мирско име Антоний п. Илиев от село Маджово, Мелнишко; роден 1891 година, постъпил в манастира 1913 година, а в монашество 1916 година.

5.Анатолий, иеродякон; мирско име Атанас Христов от село Нерет, Леринско; роден 1913 година, постъпил в манастира 1934 година, а в монашество 1935 година.

6.Иов, монах; мирско име Иван Сайков от село Тешово, Неврокопско; роден 1875 година, постъпил в манастира 1893 година, а в монашество 1895 година.

7.Мартиннян, монах; мирско име Иван Гулев от село Загоричене, Костурско; роден 1876 година, постъпил в манастира 1898 година, а в монашество 1900 година.

8.Кесарий, монах; мирско име Константин Янов от село Мързенци, Гевгелийско; роден 1887 година, постъпил в манастира 1906 година, а в монашество 1910 година.

9.Панарет, монах; мирско име Петър Джуров от село Загоричене, Костурско; роден 1888 година, постъпил в манастира 1909 година, а в монашество 1911 година.

10.Агатангел, монах; мирско име Андон п. Атанасов от село Кучкоене, Леринско; роден 1887 година, постъпил в манастира 1909 година, а в монашество 1911 година.

11.Александър, монах; мирско име Илия Попов от село Кърчево, Демирхисарско; роден 1876 година, постъпил в манастира 1907 година, а в монашество 1909 година.

12.Корнилий, монах; мирско име Кръстьо Макслиминов от село Смядово, Шуменско; роден 1877 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество 1913 година.

13.Теогиост, монах; мирско име Тома Китков от село Герман, Демирхисарско; роден 1887 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество 1913 година.

14.Тома, монах; мирско име Теодор Смилянов от село Елешница, Демирхисарско; роден 1888 година, постъпил в манастира 1906 година, а в монашество 1913 година.

15.Никанор, монах; мирско име Никола Карапетров от село Чубанкьой, Гюмюрджинско; роден 1887 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество 1915 година.

16.Памфилий, монах; мирско име Петър Ников от село Тетово, Сърбия; роден 1888 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество 1915 година.

17.Сава, монах; мирско име Георги Калчев от село Петруса, Драмско; роден 1878 година, постъпил в манастира 1911 година, а в монашество 1915 година.

18.Игнатий, монах; мирско име Иван Ласкаров от село Сангелово, Демирхисарско; роден 1890 година, постъпил в манастира 1917 година, а в монашество 1919 година.

19.Лазар, монах; мирско име Димитър Коев от Банско, България; роден 1901 година, постъпил в манастира 1925 година, а в монашество 1930 година.

20.Сергий, монах; мирско име Станко Спасов от село Патрешко, България; роден 1903 година, постъпил в манастира 1927 година, а в монашество 1930 година.

21.Даниил, монах; светско име Стефан Фовлев от село Белево[42], България; роден 1895 година, постъпил в манастира 1934 година, а в монашество 1915 година[43].

22.Натанаил, монах; мирско име Наум Грекинов от село Бапчор, Костурско; роден 1900 година, постъпил в манастира 1935 година, а в монашество 1936 година.

23.Никола, монах; мирско име Костадин Караджов от село Старчища, Драмско; роден 1912 година, постъпил в манастира 1936 година, а в монашество 1933 година[44].

24.Калистрат, монах; мирско име Петър Кочов от село Нерет, Леринско; роден 1918 година, постъпил в манастира 1937 година, а в монашество 1938 година.

25.Пантелеймон, монах; мирско име Петър Фтулов от село Ерсов, Халкидики; роден 1879 година, постъпил в манастира 1942 година, а в монашество 1944 година.

26.Трифон, монах; мирско име Теодор Виктореску от Тулча, Румъния; роден 1895 година, постъпил в манастира 1953 година, а в монашество 1915 година[45].

27.Ириней, монах; мирско име Иеремия Рангов от село Ново село, Троянско; роден 1875 година, постъпил в манастира 1895 година, а в монашество 1898 година.

Славяно-български манастир „Зограф“ Света Гора (Атон), 29 януари 1957 година.

Игумен: /п/ Архимандрит Прокопий со всею о Христе братия”[46].

От посочения списък е видно, че братството на Зограф брои точно 27 монаси, а според статистиката на руския свещеник Ан. Просвирнин през 1956 година, тоест предната година, в манастира е имало 29 инока[47]. Сред монасите има само двама чужденци – един сърбин и един румънец. Останалите 25 българи са родом, като следва: 10 от Гърция, 8 от Македония и 7 от България. Най-младият монах е 38-годишен, а най-възрастните са двама калугери по на 81 години. До 60 години в братството има 7 монаси; до 70-години – 12 души и над 70 години – 8 инока. В духовната иерархия монасите се разпределят както следва: двама архимандрити – игумен и проигумен; двама иеромонаси, един иеродякон и 22 монаси. Монасите Агатангел и Иоаким, тоест вуйчото и племенникът са все още сред живите; жив е и монах Теогност, но липсва името на брат му Варсануфий, който навярно е починал; липсват и имената на другите двама братя-монаси Павел и Антоний.

От статистиката на руския духовник отец Просвирнин се установява, че през 1959 година братството на Зограф намалява на 21 монаси; през 1968 година те са вече 15, а през 1971 година оредяват на 11[48]. Толкова остават и до наши дни. Така този огромен манастир, който навремето е имал многочислено монашеско братство, сега се руши и изнемогва с 11 калугера, които продължават да поддържат българския национален дух на Света гора.

___________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки д-р Христо Темелски, тел. 359/2/987-44-83.

[1].Й. Иванов, Български старини из Македония. С., 1931, с. 437-440; Вж. и Стара българска книжнина, т. IV. Житиеписни творби. С., 1986, с. 283-285.

[2]. Д. Зографски, Света гора. Зограф в миналото и днес. С., 1943, с. 131.

[3]. Пак там, с. 129.

[4].М. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, с. 85.

[5]. Пак там, с. 96.

[6].Вж. Писахме да се знае. Приписки и летописи. С., 1984, с. 328.

[7].В. Григорович, Очерк за пътешествие по Европейска Турция. С., 1978, с. 54.

[8].Сава Хилендарец, Света гора. Београд, 1898, с. 331.

[9]. Д. Зографски, пос. съч., с. 101-105.

[10].Пътеводител по Атонската Света гора и показател на святите ѝ паметници. Солун, 1896, с. 29.

[11].В. Кънчов, Света гора (Пътни бележки). Пловдив, 1896, с. 20.

[12].Анатолий Просвирнин, Афон и Русская церковь. – Журнал Московской патриархии (ЖМП), кн. 3, 1974, с. 5.

[13].Н. П., Святая Гора Афон. – ЖМП, кн. 6, 1952, с. 43 и 46.

[14].Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, с. 18.

[15].Пак там, с. 148.

[16]. Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Впечатления от Света Гора. (В хилядолетната българска светиня Зограф). – вестник Мир, бр. 8998 от 1930 г.

[17].Пак там.

[18].Вж. Църковен вестник, бр. 28 от 10 юли 1926 г., с. 307.

[19].Ан. Просвирнин, пос. съч., кн. 5, 1974, с. 8.

[20].Ст. Цанков, Светата гора Атон и нейното съвременно положение. – ГДА, т. III (XXIX), 1953-1954, с. 316-317.

[21].Г. Д. Гълъбов-Рошавски, пос. съч.

[22].Хр. Милев, Едно посещение на Зограф и Хилендар в Св. Гора. – в. Зора, бр. 4964 от 1935 г.

[23].Вж. Преписка за Св. гора от 1951 г. – Църковноисторически и архивен институт, ф. 2, оп. 4, а. е. 43, л. 12.

[24].Поради това си и позволих да ги публикувам. Вж. Хр. Темелски, Изповед на един Зографски послушник. Спомени за Света гора и Зограф от отец Атанас Иванов Илиев. – сп. Демократически преглед, кн. 10, 1994, с. 229-254.

[25].Пак там, с. 245.

[26].Отец Атанас Илиев е допуснал някои грешки относно възрастта и родните места на някои монаси, но тук те са коригирани въз основа на „Списъка от 1957 г.”, който цялостно публикуваме.

[27].Местност с лозя, няколко постройки и църква, намираща се западно от пътя, водещ от Арсаната (пристанището) за манастира.

[28]. Тоест Първата световна война.

[29].Специална кухня за гости, разположена на втория етаж в западното жилищно крило.

[30].Красива местност на брега на Светогорския залив, на половин час път в западна посока от Арсаната. Има постройки с храм „Св. Йоан Предтеча“.

[31].Местност, разположена на запад от пътя, водещ от Арсаната за Зограф.

[32].Местност, намираща се по на север от „Тумбата“. Има лозя с няколко постройки и църква в чест на „Св. Йоан Богослов“.

[33].Бивш скит, разположен на 3 км северозападно от манастира.

[34].Лозарница, разположена на големия отсрещен баир, на разстояние около 2 км.

[35].Данните са взети в съкратен вид от публикацията на Хр. Темелски, пос. съч., с. 245-250.

[36].Пак там, с. 233.

[37].Пак там, с. 235.

[38].Пак там, с. 229.