Старозаветен цикъл от изображения на ангели и архангели в християнското изкуство*

Иван Рашков

Според учението на Православната Църква Ангелите са най-съвършените Божи творения. Главното им предназначение е прославянето на пресвятото Божие име и съпричастността им, като „служебни духове“, към Божието човекоспасително дело.

В произведенията си, достигнали до нас, много от светите отци са засягали темата за Безплътните сили. Благодарение на тези шедьоври на християнската мисъл (творбите на Ориген, Дионисий Ареопагит, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Иоан Златоуст и други) се оформя учението на Църквата за ангелския свят.

Отдаването на почит на Небесните сили води началото си от IV век след  Рождество Христово и идва от Фригия и Писидия. Оттам се разпространява във Византия и в териториално близките ѝ страни.

Израз на голямата почит към Ангелите и Архангелите са многобройните храмове и манастири, построени в тяхна чест.

В най-широк диапазон изобразителният цикъл на Ангелите и Архангелите е застъпен в иконографската програма на не малко на брой храмове и манастири на Балканския полуостров, в Италия (базиликата в Монте Гаргано), както и в главния храм на манастирския комплекс в град Суздал (Русия).

Причината за избора на темите от този цикъл е символичното значение, което има за Църквата всяка една Ангелофания.

1. Изгонването на прародителите от Рая

Изгонването на човека от рая още от раннохристиянската епоха е любима тема при украсяването на катакомбената живопис и саркофагна пластика.

В иконографския цикъл на Ангелите и Архангелите темата се среща в преддверието в Монте Гаргано (1057 г. – Италия), преддверието на главната църква в храмовия комплекс в Суздал (1230 г.) и манастира „Таксиарху Еланиу“ в Егина (Гърция)[1].

В началото са изобразявали Иисус Христос-Демиург, Който изгонва прародителите от Рая, съобразно текста от книга Битие.

От края на V и началото на VI в. започва да се изобразява Ангел, изгонващ Адам и Ева от рая.

В повечето паметници, на които се изобразява Сътворението на света и Изгонването от Рая, изгонването се извършва от Ангел, облечен в мантия. Най-често срещаната формула на изображение е тази, при която Ангелът изгонва Адам и Ева, стоейки високо над тях, а те се намират извън вратата на рая, пазена от Херувим. Този иконографски образец срещаме изобразен върху църковните врати на Монте Гаргано и Суздал[2], както и на други места. Адам и Ева са изобразени като опитващи се да покрият голотата си със смокинови листа и с препаски /перизома/. Художникът се е постарал да се съобрази с точността на библейския текст от Бит. 3:7. Апокрифната заемка в случая е Ангелът, защото, съобразно апокрифните писмени извори, Ангел изгонва прародителите от рая.

2. Явявания на Ангели на Авраам

а/ Авраам посреща тримата Ангели

Посрещането на тримата мъже от Авраам, които го посещават, за да му известят за раждането на сина му Исаак /Битие 18:1/ се изобразява в раннохристиянската епоха. Съобразно със старозаветния текст Тримата Гости се явяват в мъжки вид. От VI век нататък всички изображения на тези „мъже“, в съответствие със светоотеческата екзегеза, се изобразяват, понякога вляво, както е в нартекса на църквата в Монте Гаргано[3], Суздал[4] и в стенописната иконографска програма на манастира в Матейче/1356-1360/ – Сърбия и в много други паметници. В други случаи те са поставени отдясно, облечени в хитон и химатий. Изключение прави мозайката в нартекса на църквата „San Marco“ във Венеция/XIII век/[5], където са представени по-различно – в хитон и дълга дреха. Често предпочитаната страна е дясната, като знак за благословение и събеседване с Авраам, като в лявата си ръка Ангелите държат скиптър или свитък.

В преддверието в Суздал, а и на други места, Ангелите стоят близо един до друг, като първият и вторият са обърнали лицата си в посока на близкостоящия трети Ангел. Авраам е облечен с хитон и мантия. Той посреща тримата Ангели, които се приближават към него. В повечето случаи Авраам е изобразен коленичещ да посреща скъпите си гости. Точно в този вариант е изобразена сцената в Монте Гаргано.

Иконографският тип на Авраам, който прекланя главата си в дълбок поклон пред гостите си, срещаме в някои Ватикански кодекси, при мозайките в Capela Patatina в Палермо /Италия/ – около 1170 година[6], в катедралата в Монреале/1180-1194/ и в стенописната програма на Бела Црква в Каран /1340-1342/ в Сърбия[7].

б/ Гостоприемството на Авраам

Църквата е възприела като факти много важни символи и е утвърдила това особено в епохата на иконоборството. Богословското тълкуване, което Църквата дава на библейския разказ за Гостоприемството на Авраам към Тримата мъже е повлияло на приемствеността му и в иконографията. Това, разбира се, рефлектира и в създаването на различни иконографски типове на тази старозаветна иконографска тема.

Църковните отци дават три тълкувания на Гостоприемство Авраамово. Първо – това е предобраз на Божествената Евхаристия. Второ, това е предобраз на Светата Троица. Трето – възприето от отците на Източната Църква, се счита, че това е едно обикновено появяване на трима Ангели на Авраам.

Западните отци тълкуват събитието като явяване на Вечносъществу-ващото Слово, придружено от двама Ангели.

Гостоприемството на Авраам е един от най-популярните и предпочитани сюжети в иконографията. Темата има определено литургически характер и по-малко исторически, най-вече в епохата на Палеолозите /1261-1453/.

Тази сцена срещаме за първи път в раннохристиянската базилика „Santa Maria Maggiore”/430-440/[8], Металния дискос на Силог в Ню Йорк /V в./, Котоновата Библия /V-VI в./ в Британския музей[9] и на други места.

Сюжетът е включен и в иконографската програма на Архангеловския манастир в Прилеп, в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Аркалохири /Гърция/, манастира „Св. Богородица“ в Матейче и в църквата „Св. Димитър“ в с. Авлонари, област Евия в Гърция[10].

Гостоприемството Авраамово като предобраз на св. Евхаристия се среща като илюстрация към литургическия ръкопис в Кодекс 109 от „Иерусалимското разпятие“ /XI в./ и в иконографската програма на църквите от раннохристиянската епоха, например базиликата „Св. Виталий“ /540-547/ в Равена. В много късновизантийски паметници се изобразява предимно на купола, точно над апсидата[11].

През периода на иконоборството сцената е символ на Света Троица и в тази връзка тя се придружава с надпис „Св. Троица“. В чисто догматически смисъл Авраамовото Гостоприемство се помества над изображенията на монарсите и членовете на техните семейства, както и при печатите им, като по този начин се илюстрира богословската идея за вярата в Троичиния Бог.

В манастира Дохиар /1568 г./ в Света Гора и в манастира в Сучевица /XVI в./ в Румъния сцената на Авраамовото Гостоприемство е поместена между изображенията на Вселенските събори. С това се подчертава идеята, че Вселенските събори в своята работа са вдъхновявани и водени от Троичния Бог.

в/ Жертвоприношението на Авраам

Старозаветният разказ за Жертвоприношението на Авраам /Битие 22:1-19/ е бил един от най-популярните в раннохристиянската епоха, поради това че много църковни отци често го цитират и тълкуват в своите писания.

Изобразяването на сюжета е любима тема и в катакомбената живопис и саркофагна пластика. Най-ранното изображение на Жертвоприношението на Авраам е запазено между стенописите на Синагогата в Дура Европос /231-256 година/. Изображението на сцената се среща и в преддверието на църквата в Монте Гаргано /1076 година/ и в манастира „Св. Богородица“ в Матейче /1356-1360 година/. Изобразен е явяващият се на Авраам Ангел, изпратен от Бога, за да му предаде заповедта Му да не принася сина си Исаак в жертва /Бит. 22:11-18/.

В преддверието на църквата в Монте Гаргано[12] е изобразен типажът, характерен за раннохристиянската епоха. Авраам е представен като старец, облечен в хитон и мантия, в десницата си държи нож, който е насочил към Исаак. С лявата си ръка е опънал косите му назад. Исаак е облечен в къс хитон и коленичил. Ръцете му са завързани отзад. Високо вляво от облака се появява Ангел без крила, образ често срещан в пластичната украса на раннохристиянските саркофази.

3. Разказът за Лот

Разказът за Лот като иконографска тема е представен особено интересно в преддверието на църквата в Суздал /1230 г./[13]. Лот е изобразен коленичил с дясното коляно, тялото му е обърнато в посока към портите на Содом, откъдето се приближават трима Ангели. Сцената е в противоречие с библейския текст /Бит. 19:1/, според който явилите се на Лот Ангели са двама.

Подобно несъответствие с библейския текст срещаме и при изобразяването на сцената в Котоновата Библия – Лот и тук е коленичил, но Ангелът е само един[14].

Втората сцена от изображението с Лот в преддверието на църквата в Суздал е следната: представени са трима Ангели и двете дъщери на Лот, седящи в къщата, както и жители на Содом, които си говорят с тях.

В цикъла е включена и трета сцена: изобразява се катастрофата на Содом, пак в преддверието на църквата в Суздал. Главната фигура в композицията е един летящ Ангел, който с копието си удря Содом и намушква къщите и хората в тях[15].

Темата за унищожаването на Содом се изобразява и при композицията Дърво Иесеево в манастира в Дечани /1350 г./ и в наоса на католикона във Великата Лавра /1536 г./ в Света Гора[16].

4. Борбата на Иаков с Ангела

Епизодът Борбата на Иаков с Ангела, според /Битие 32:42-31/, е тема, която за първи път се изобразява в Елефантинския архив на Бресция в Museo Civico /Втората половина на IV век/ в Италия. Иаков е изобразен с къс хитон и мантия. Често ръстът му е неколкократно по-малък от този на Ангела.

Изображението се среща и в преддверията на църквите в Монте Гаргано /1076 г./[17] и в Суздал /1230 г./[18]

5. Явяване на Ангел на Моисей при Горящата къпина

Сцената с Горящата къпина е изобразена само между стенописите на манастира на Иоанитите на о-в Родос /от XIII в./ и е изписана към 1631 г.[19]

В композицията Моисей е изобразен два пъти. Един път той е коленичил, за да развърже обувката си. Второто изображение е продължение на първото – Боговидецът стои изправен с обърната назад глава, за да чуе Божият глас /Изх. 3:6/. Второто изображение по своя стил и композиционна формула има Константинополска редакция – Ангелът се появява наполовина от Горящата Къпина – художествен маниер за посочване ограничената роля на Ангела в случая, тъй като след първоначалното му появяване говори Сам Бог.

6. Явяване на Ангел на магьосника Валаам

Този сюжет е любима тема на тълкуване в катехезите и омилиите на много църковни отци от раннохристиянския период[20]. Срещаме я изписана в някои катакомби на Via Latina в Рим[21]. Архангелът се явява пред магьосника Валаам, за да му попречи да отиде в земята Моав и да прокълне евреите. Сцената се среща и в преддверието на църквата в Суздал /1230 г./, в северозападния параклис на църквата „Св.Теодора“ в Мистра /1290-1295 г./[22], в манастира на Иоанитите/XIII в./[23], в Лесновския манастир /1348 г./ и църквата в Матейче.

Ангелът в стенописите на Лесновския манастир, този в Асеналската Библия, съхранявана в националната библиотека в Париж /XIII в./, както и Архангелът, изписан в нартекса на Красивата църква в Атина /XIII в./, е изобразен във военно облекло и наметало. Почти винаги е с меч в дясната ръка, а в лявата си държи ножница. Срещу него е представен Валаам, седнал на магаре с протегната напред лява ръка в знак на разговор.

В Лесново, в катакомбите на Via Latina в Рим, върху един саркофаг от катакомбата на Св. Севастиан и в Библия Фарфа е изобразено изплашеното магаре от появилия се Ангел с меч в ръката[24].

Изображението е широко разпространено и популярно в паметниците на раннохристиянското изкуство в качеството си на художествена алегория, отнасяща се до Спасителя Иисус Христос /Числ. 24:17-21/[25].

7. Явяване на Архангел Михаил на Иисус Навин и превземането на Иерихон

Архангелът, който се явява на Иисус Навин, за да му помогне да превземе Иерихон /Иис. Нав. 5:14/, се определя от Ориген /185-254/ и от други църковни писатели, както и от надписите, които придружават сцената в някои паметници, като Архангел Михаил: „Аз съм вожд на войнството Господне” /Иис. Нав. 5:14/[26].

За първи път тази сцена се среща в мозайките на раннохристиянската базилика „Santa Maria Maggiore“ в Рим /430-440 г./[27]. Архангел Михаил е облечен, съобразно библейския текст, с военно облекло и с меч в дясната си ръка. С военно облекло е изобразен и Иисус Навин.

Изобразяването на тази библейска сцена присъства в 26 паметника на Балканите, някои от които са: Кръстът на Михаил Керуларий /1057 г./, в преддверието на църквата в Монте Гаргано /1076 г./[28], в църквата „Св. Георги Диасорит“ на о-в Наксос /XI в./, в преддверието на църквата в Суздал[29], в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Прилеп, Лесновския манастир и др.

Темата сe среща и при ръкописи, но под формата на миниатюри. Стилът на изобразяване е различен. Например Архангел Михаил стои пред Иисус Навин или просто накланя главата си в знак на това, че чува молбата му. Иисус Навин е изправен и понякога издига нагоре дясната си ръка, в която държи свитък или меч. Сцената има и друг вариант, в който Иисус Навин е коленичил пред Архангел Михаил с протегнати към него ръце, с което се изразява неговата молитва. Този начин на изобразяване е най-често срещаният. Иконографският прототип на Иисус Навин води началото си от образци в някои раннохристиянски ръкописи с миниатюрна живопис, между които на първо място „Свитък на Иисус Навин“ /V-VI в./ във Ватиканската библиотека[30].

8. Жертвоприношението на Гедеон пред Ангела

Жертвоприношението на Гедеон пред Ангела /Съд. 6:11- 24/, който му се явил, за да го подкрепи да влезе в сражение срещу моавитците, в момента в който се готви да принесе жертва, като сюжет влиза много късно в християнската иконография. Причината за това е желанието да се предпазят непросветените и неукрепналите във вярата от първите векове на християнството – да не би появата на Ангела при Гедеоновото жертвоприношение да се изтълкува не като проява на милостта на Божията воля, а като култ към Ангелите. Тази ангелолатрия осъжда и св. апостол Павел в Посланието си до Колосяни /Кол. 2-18/, както и Лаодикийския събор през 360 година[31].

За първи път темата се изобразява в християнското изкуство от XI в., когато почитта към безплътните ангелски сили особено се засилва[32]. Сцената се среща в преддверието на църквата в Суздал /1230 г/, в манастира „Св. Архангел Михаил“ в Прилеп /1270-1280 г./, в манастира „Св. Богородица“ в Матейче и др. Ангелът стои винаги отдясно на Гедеон. В десницата си държи обикновено копие или меч, с който пробожда оставената върху жертвеника храна. Подобни изображения на този сюжет се срещат и във Ватиканския и Измирския Октоих, както и в манастира Ватопед в Света Гора[33].

9. Погубването на 185 000 асирийци от Ангел Господен

Темата за погубването на 185 000 асирийски войници на цар Сенахирим Асирийски /4 Цар. 19:20-35. Ис. 37:36-37/ от Ангел Божий започва да се изобразява от епохата на св. Иоан Златоуст /349-438 г./[34] Сюжетът е представен в преддверието на църквата в Монте Гаргано[35], в преддверието на църквата в Суздал[36], в стенописната програма на църквата в Лесновския манастир/1347 г./ и в църквата „Аистратигу Авгеникис“ /1447 г./ във Влахиана[37].

Св. Архангел Михаил е изобразен, както винаги, във военно облекло и с наметало. В дясната си ръка държи меч или копие. На втори план, в далечна перспектива се виждат стените на Иерусалим. Този сюжет е представен и в една икона на преп. Андрей Рубльов „Св. Архангел Михаил и чудесата му“, съхранявана в Московския Кремъл, в стенописната програма на Троицкия събор в Троицко-Сергиевата лавра в Загорск[38], както и в една миниатюра в ръкописа на Георги Амартол, съхраняван в националната библиотека в Санкт Петербург[39].

10. Изобличението на пророк Натан и разкаянието на св. пророк и цар Давид

Изобличението на пророк Натан срещу прегрешилия цар Давид /2 Цар. 12:1-25/, който убива Урий, за да му отнеме жената, както и последвалото му покаяние, е тема. която е вдъхновявала много художници.

Изобразяването на сюжета срещаме от IX в., а към XI в. темата е особено популярна. Среща се като миниатюра в средновековните псалтири като илюстрация към 50-ти покаен псалом и на 2 Цар. 12:1-25. При сцената на изобличението на цар Давид пророк Натан е изобразен като старец, облечен в хитон и мантия, почти винаги изправен на крака. Цар Давид седи на трона си и гледа към протегнатата изобличаваща десница на пророка. В много ръкописи, главно псалтири, например Ms. Grec. 139 от X в. в Парижката национална библиотека, сцената има и продължение: цар Давид е изобразен още един път, вече коленичил, със силно превит гръб почти до земята и протегнати ръце в поза на покаяние. Зад него е изобразена млада жена – персонификация на покаянието[40]. В някои паметници към сцената е включена и фигурата на Ангел, облечен във военни дрехи.

Присъствието на Ангел в тази сцена подсказва за две основни функции на Ангелите: първо – те наказват грешниците и второ – те им помагат да намерят пътя към разкаянието.

11. Тримата момци в огнената пещ

Спасяването на тримата момци в огнената пещ от Ангела /Дан. 3:49-93/ и въобще целият този библейски разказ е много популярна тема в катехезите и омилиите на много църковни отци от раннохристиянската епоха[41]. През тази епоха тримата момци се изобразяват в персийско облекло. В композицията присъстват или само те тримата, или заедно с Ангела, който е без крила, с брада или голобрад[42].

Крилат Ангел в този сюжет виждаме в някои раннохристиянски коптски паметници, както и включването на самия цар Навуходоносор. Историческият смисъл на сцената избледнява с времето. По-късно тя придобива алегоричен характер и се възприема като предобраз на Христовото Разпятие. Сцената с Тримата момци в огнената пещ се изобразява като ангелофания в преддверието на църквата в Монте Гаргано[43], в църквата в Суздал, Архангеловския манастир в Прилеп, в църквите на манастирите в Лесново и Матейче и в църквата „Св. Димитър“ в Аволинари – Гърция[44].

12. Пророк Даниил в ямата с лъвовете и пренасянето на пророк Авакум от Ангела при него

Изображението на Божия Ангел, пренасящ пророк Авакум, който носи храна на хвърления в ямата с лъвовете пророк Даниил /Дан. 14:34-39/, присъства в преддверието на църквата в Монте Гаргано, в църквата в Суздал, в Архангеловския манастир в Прилеп и на други места. Ангелът е облечен в хитон и мантия. Пророк Авакум е млад, но с брада. Облечен е в къс хитон, в ръцете си държи блюдо с някакво ястие и хляб. В някои паметници от раннохристиянската епоха върху хляба и блюдото е поставен и кръстен знак. Пророк Даниил е облечен в персийско облекло и е коленичил с протегнати за молитва ръце – в популярната поза Оранта.

Изображението като цяло има дълбок литургичен, символичен и сотирологичен характер.

Безплътните сили са изобразявани не само поотделно, но и в контекста на много библейски сюжети и персонажи. Ангелофаниите в рамките на Св. Писание на Стария и Новия Завет, Св. Предание, в апокрифната литература, както и на отделни харизматични личности, стават обект на изобразяване в християнската иконография. Този художествен феномен дава началото на един много съществен и широкообхватен иконографски цикъл на Ангелите и Архангелите.

___________________________

*Публикувано в Богословски размисли, сборник материали, с. 34-44, С., 2005. Същата статия тук е възпроизведена на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Илюстрациите в тази статия са поставени от автора на блога.

[1]. Grabar, A., La porte de bronse, Paris, 1990, p. 357.

[2]. Овчинников, А., Н., Суздальские золотые ворота, Москва, 1980, с. 67.

[3]. Grabar, A., op. cit. p. 366.

[4]. Овчинников, А., Н., цит. съч., с. 69.

[5]. San Marco di Venezzie-guide book, Glazgow, 2000. p. 189.

[6]. Demus, O.,  The mosaics of Norman Sicily, Oxford, 1980, p. 12

[7]. Djuric, V.,  Freske Bele Crcve u Karana, Beograd, 1978, p. 13.

[8]. Oakesshot, W.,  The Mosaics of Rome,London, 1983, pict. 24.

[9]. Weizmann, K.,  Observationis of The Cotton Genesis Fragments, Princeton, 1957, pict. 15.

[10]. Philippe, J., J. Le monde Byzantine dans histoire de la verrerie 5-15 siecle, Bolognna, 1970, p. 56-58.

[11]. Oakesshot, W.,  Op. cit., pict. 89.

[12]. Grabar, A., La porte…, p. 54.

[13]. Овчинников, А., Н., Суздальские…, с. 78.

[14]. Spatharakis, J., Corpus of Dated Illuminated Greek Manuscripts to the year 1454, Leiden, 1981, pict. 12.

[15]. Овчинников, А., Н., Суздальские…, с. 76.

[16]. Marcovic, A.,  Decani, Beograd, 1988, p. 35.

[17]. Berterelli, G., L imagine dell Archangelo Michele nel santuario di Monte Sant Angelo – In: Ricerche sul tema iconografico di un tipo garganino. Vetera Christianorum 23 (1986), p. 176.

[18]. Grabar, A., La porte…, p. 59.

[19]. Kalogeropoulos, Е.,  I moni ton ioaniton Rodou, Athens, 1997, p. 98.

[20]. Delivani, S., I  klironomia ton elinon stin Anatoli, Athens, 1986, p. 34.

[21]. Berterelli, G., L imagine…, p. 98.

[22]. Хаджиев, Б., И. Колева, Гърция, София, 1987, c. 18.

[23]. Kalogeropoulos, Е.,  I moni…, p. 76.

[24]. Berterelli, G., L imagine…, p. 99.

[25]. Grabar, A., La porte…, p. 68.

[26]. Origenes, PG, t. 56, col. 98.

[27]. Berterelli, G., L imagine…, p. 99.

[28]. Delivani, S., I  klironomia…, p. 100.

[29]. Овчинников, А., Н., Суздальские…, с. 90.

[30]. Weizmann, K.,  The Joshua Roll, Princeton, 1981, p. 78-79; Kaufmann, K., M., Handbuch der christlichen Archaelogie. Einfuehrung in die Denkmaelerwelt und Kunst des Urchristentums, Paderborn, 1922, S. 48-449.

[31]. Miljikovic-Pepek, P., Ukdzuvanja za eden ciklus,  Beograd, p. 23-24.

[32]. Grabar, A., La porte…, p. 80.

[33]. Delivani, S., I  klironomia…, p. 123.

[34]. Grabar, A., La porte…, p. 89.

[35]. Ibid., p. 89.

[36]. Овчинников, А., Н., Суздальские…, с. 71.

[37]. The Catalogue of the Greek Monasteries, Athens, 2001, p. 12.

[38]. Николаева, Т., В., Древнерусская живопись Загорского музея, Москва, 1977, с. 67.

[39]. Попов, Г., Заметки о Тверской рукописи хроники Георгия Амартоля, Москва, 1978, с. 39.

[40]. Lassus, Jean, Fruehchristliche und byzantinische Welt. Architektur – Ptastik – Mosaiken – Fresken – Etfenbeinkunst – Metallarbeiten. Guetersloh, 1968, S. 139, Abb. 184.

[41]. Karmiris, I., Dogmatika ke simvolika, Athens, 1997, p. 180.

[42]. Ralli, G., M. Polti, Sintagma ton thion ke ieron kanonon, Athens, t. 4, 1852, p. 313.

[43]. Grabar, A., La porte…, p. 111.

[44]. Karmiris, I., Dogmatika…, p. 45.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1Op