ИКОНАТА – СИМВОЛ И РЕАЛНОСТ*

/Библейско-богословски аспекти/

Димитър Попмаринов

Когато човек от бившия социалистически Изток се разхожда из големите западни градове, не може да не му направят впечатление луксозните витрини на предимно антикварни магазини, отрупани с православни икони. И това, което ще забележи, е, че те не са продукция на новородени иконографи от Изтока или на някакви школи от Запада, а оригинални икони, които някога са били изписани за определени храмове, за определени места, за определени празници и често пъти за отделни вярващи. Сред тях има много икони и от България. Това са икони, пред които са се молили нашите предци, наши родители и деди, търсейки упование в последната и единствена реалност – в Бога. Тези магазини с огромното количество икони не са нищо друго освен пряко обвинение срещу нас като православни и нашето общество като цяло, което допуска това да се случва. Нашето невежество и небрежение, неразбиране и отрицание водят до всичко това. Веднъж то се изразява в погромите срещу всичко религиозно, осъществявани през времето на атеистическия-комунистически режим, и втори път в последиците от възпитанието и образованието, осъществявани през времето на същия този режим, които в голяма степен продължават и до днес. А последиците са напълно ясни: веднъж невежество сред населението, което ескалира в непосредствения потребителски интерес към иконата като старина, с която могат да се спечелят лесно пари (криминалните елементи), и втори път невежество и неразбиране от страна на широки кръгове (освен специализираните) от интелигенцията и образователната система какво е това икона и православно изкуство.

І. Библейски основания за съществуване на иконата

1. Старозаветни изображения

В Стария Завет никъде в култа на израилтяните не се споменава за изображения на хора. Позволяват се само геометрически форми, с които се изобразява Всевишният. Втората Божия заповед е категорична по въпроса. С това се цели, от една страна, да се подчертае, че израилският Бог е дух и съответно невидим, а от друга страна, да се предпази народът от съблазън по отношение на езическите вярвания, чийто култ бил грубо сетивен. “Затова в храма няма Негова статуя или образ. Той не е свързан с храма Си, тъй както са езическите богове с техните светилища. Той не е отъждествен с нищо в самия храм, дори в най-светото място”[1]. Той не можел да бъде побран в ръкотворни храмове. Това съзнание е ясно изразено в молитвата на цар Соломон при освещаването на храма: “Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име)” (3 Цар. 8:27). В такъв смисъл храмът е неръкотворна икона, средство, място, където се срещат Бог и човек. В това отношение храмът като функция има пряка връзка с иконата.

Когато става дума за Бога, трябва да се има предвид, че думата “бог” е понятие, а не е име. Затова Бог не може да бъде изобразен със сетивни, нагледни средства. Понятието е чисто духовна категория, то е в границите на интелекта. Понятието няма сетивни измерения, няма образност. Ако то се сведе до образи, тогава то се превръща в представа, категория, която има душевно-телесна природа, пространствено-времеви характер. Затова езическите божества винаги присъстват с имената си. В езичеството идеята за божеството не съществува отделно от неговото име, което е характеристика, изказ на природата на божеството. За езичеството цялата вселена, природата е пълна с различни духовни същества. За да се призове божеството за богослужение, било необходимо да се изрече неговото име[2], тоест да се влезе в реална, същностна връзка с него. Езическите вярвания са преди всичко свързани със сетивността, душевността и грубата материя. Дори и при езичниците да съществува понятие за висше, върховно същество, което е с духовен, трансцедентен характер, то винаги има сетивно, образно съответствие на нещо земно. При езичниците името и същността съвпадали. Името се свързва с образа, защото трябва да съответства на него. Това разбиране е било много близко и до евреите. Употребата от тяхна страна на имената на Бога, чрез които Го изказвали, могли да доведат до съблазън – Той да бъде разбиран по същия начин както при езичниците. Особено показателен в това отношение е разказът за патриарх Иаков, когато се борил с Бога. Той Го (ангела) питал: “какво ти е името?” Ангелът му отговорил: “Защо ме питаш за името ми? (То е чудно)”? (Бит. 32:29), тоест то не съответства на никоя земна представа; не може да се изобрази словесно; на него не може да му се направи нито словесен нито какъвто и да е образ. Това е и причината, поради която Бог забранява на израилтяните да правят каквото й да е Негово изображение. Бог никога не отъждествява Себе Си със сетивните образи, чрез които се разкрива (Изх. 3:2) във видимия свят. При езичниците същността на божеството и природата съвпадат – божеството е персонификация на природни явления. На по-късен етап в юдейската история, времето след плена, Божието свещено име, което Той Сам е разкрил, не се е споменавало, защото то било израз, изказ на Неговата пълна трансцендентност. То било замествано с Адонай, име, по-скоро титла, която изразява човешкото разбиране за Божието абсолютно господство над света[3]. Израилтяните имат ясно съзнание за Бога като за трансцедентен (което не е тяхна заслуга, а следствие от Божието саморазкриване). Това съзнание обаче трябвало да се поддържа постоянно. Затова били забранени най-напред художествени изображения, а впоследствие и писмени, отнасящи се до Неговата същност. Човешката природа обаче търсела тази близост с Бога и небесния свят, пример за което в изкривена форма е езичеството (Рим. 1:23). Съзнанието за пълната трансцендентност на Бога отдалечавало изключително много обикновените хора от Него. Пример за това е постоянната борба в Стария Завет за запазване на монотеизма. Отдалечеността от Бога е следствие на първия грях. Тя не е настъпила по желание на Бога, а на човека. За да не бъде това отдалечаване изключително, абсолютно, били са изобразени само представители на небесния духовен свят, херувими, по изрична Божия заповед (Изх. 25:1; 17-22; Чис. 7:88-89; Иез. 1) и то в най-светото място – върху ковчега на завета. Така се появили скулптурни икони на херувимите[4].

2. Новозаветни основания

Докато в Стария Завет изобразяването на Бога не е било възможно, защото Бог е дух, Той няма сетивно измерение, то в Новия Завет нещата се променят. “Едва след като е извършено изкупителното дело на Иисус Христос, в Когото и чрез Когото е осветена човешката природа, тя става достойна за изобразяване. В този смисъл напълно естествено е първите изображения да бъдат на Иисус Христос и на пресвета Богородица, а след това на апостолите и на мъчениците за вярата”[5].Основанията да се правят изображения идват от самия факт на боговъплъщението. Този факт има две страни: едната е библейско-историческа, а другата доктринална, свързана с христологията. Явяването на Бога в плът чрез въплъщението на Логоса дава възможност да бъдат изобразявани лицата и събитията, свързани с Неговата дейност и учение, а също така и на небесните и земните дадености. В западния свят по отношение на изображението на този факт се е наложило по-голямо внимание на историческата страна. Набляга се на Христовото Рождество, търси се естествена прилика, опит за портретиране на събитието. Така се стига до принизяване до известна степен на неговия духовен смисъл – то се свързва само със ставащото на земята. На Изток нещата приемат по-друга посока. На историчността на събитието се придава по-малко значение, то само се отбелязва, но се търси по-дълбокото – духовното, небесното. Това предопределя впоследствие пълното отличие на източното църковно изкуство от западното, на разликата между картината и иконата. Така иконографията на Изток се определя повече от доктринални принципи, а не от естетически или други естествени, човешки предпочитания.

Иконографията се изгражда на основата на христологията като включва два основни христологически цикъла икони: този на Иисус Христос и на Света Богородица. Останалите са производни. Иисус Христос е едновременно Човек и Бог. В Себе Си Той тайнствено съдържа цялото човечество. Той е архетип и към Него водят всички нишки на останалия човешки род. Всичко, което има за човека някаква абсолютна стойност, битие, може да се оправдае само чрез Него. Той е единственият чрез Когото човекът и всичко останало може да съществува. Извън Него властва смъртта. Той идва да даде истинския живот на падналия и отдалечил се от Бога човек. “Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие” (Йоан 10:10). Ето защо неговата иконографска изказност се свързва с много широк по обем и съдържание кръг от евангелски истини. Целият този иконографски кръг, свързан с Иисус Христос, е обусловен от доктринални предпоставки. Поради тази причина в него не може да се допуска нищо, което има случаен характер или да е следствие от натуралистическо-естетически въжделения на неграмотни богословски и непросветени верово художници.

Същият е случаят и с иконографския цикъл, отнасящ се до Св. Богородица. Едно от най-разпространените мнения за иконописната традиция по отношение на Света Богородица е, че чрез нея се изобразява майчинството, материнското начало. Това разбиране е прието от римокатолическата мариология, от западното изкуство и има много малко или почти нищо общо с православното разбиране за Света Богородица. В римокатолическата традиция майчинството се предава в цялата си натуралистична пищност. Света Богородица се рисува като естетически образец на светска дама, която е излязла от средите на ренесансовия елит – според модата на времето. В православната традиция съзнанието за Света Богородица е изведено на друго равнище. Тя се възхвалява като новата Ева (Живот), която пази и защитава всяко създание. Тя е одухотворена и нейното изображение няма нищо общо с натурализма. Нейният образ трансцендира историята, всяко човешка обусловеност и отвежда във вечността. Затова нейното изображение не може да зависи от мода или временни увлечения. Нейното майчинство се свързва с нейната девственост. Затова то се отнася до Църквата, която се явява истинската майка. В този смисъл се съчетават и съвместяват два вида съвършенство: роденият от нея Човек с божествено съвършенство Иисус Христос и човешкото съвършенство в лицето на Неговата майка. Има много вярно в думите на Пол Евдокимов, който, като сравнява западната живопис с иконата на Владимирската света Богородица, пише: “Владимирската икона е точно противоположен тип на мадона, рисувана от Рафаел. Нейната красота е отвъд всеки земен канон. Лицето на Мария е изпълнено с небесно величие, втъкано в трансцедентните качества на новото и напълно обожествено създание, като в същото време носи всичко, което е човешко”[6]. Очите на Богородица от православната икона проникват в човека и го отвеждат във вечността. Те не се спират върху земни обекти. Самата православна иконографска сюжетика не разсейва вниманието със странични предмети. Действието винаги е опростено и средоточено. То има една основна цел – да покаже определена идея, която има спасително значение за вярващия човек. В този смисъл дори страданието е извисено: то е духовно, дълбоко, дори метафизично. То не е сантиментално, душевно, сълзливо. Следователно, за православната духовност майчинството има инструментален характер – то е средство за спасение на човека, то е Иаковата стълба (Бит. 28:12), но то не  е цел и ценност само по себе си. За православното съзнание “мариологията е органическа част от христологията. Затова Божията майка почти винаги се показва на иконите със своя Син, детето Иисус”[7]. Това е основният смисъл – въплъщението на Второто Лице, Логоса и раждането на Иисус Христос, Който идва да спаси света, а не заради самото раждане.

Другите два иконографски цикъла имат също така христологически основания, но те не са непосредствено забележими. Първият от тях е свързан с изобразяването на ангелския, на небесния свят. Тук основната идея се заключава в това, че ангелският свят е включен от Бога в голямата битка за спасяването на човека. В това си качество той взема участие в този процес и води човека до спасение чрез Иисус Христос (примери: арх. Гавриил /Благовещение/(Лука 1:26); ангелският хор при Рождество Христово (Лука 2:13); ангелите на Гроба Господен (Лука 24:4) и др.). Вторият цикъл включва светците на Църквата, които в своя път към спасение достигат състояние на светост, на обожествяване и стават едно с Иисус Христос. Всички тези новозаветни основания впоследствие, с развитието на църковния култ и богослужение, дават целия спектър на православната иконопис.

Особено важно е да се отбележи още богословското новозаветно основание да се изписват образи. То се състои в евангелската истина,  че Словото е станало плът (Йоан 1:14). Словото, Логосът, Второто Лице на Светата Троица съдържа в Себе Си абсолютният смисъл на битието. В относителен план този Логос се проявява в тварното битие като образ Божи в човека. Поради това и тварното, създаденото битие има смисъл. Този смисъл, който е абстрактен по своята природа, бива изразяван от човека посредством човешкото слово. Човекът като Божи образ носи в себе си светлината на този логос и по такъв начин словото става вербалната основа за неговото изобразяване. Така логосът, вътрешният смисъл, може да се предаде по два начина: вербално и чрез образи. Чрез Логоса (въплътилото се Божие Слово) сътвореният човешки логос (поради човешкото богоподобие) и неговата вербална изява, се достига до иконографското изобразяване както на вечния Логос, чрез образа на Иисус Христос, така и на Неговото тварно съответствие – човека.

ІІ. Систематичен анализ

3. Образ

Образът има изключително библейско значение. Той заема централно място както в православното богословие, така и в православната антропология. Като следствие от това такова значение му се предава и в иконографията.

В библейската антропология идеята за “образа” се свързва изначално с човека. Човекът е създаден по “Божий образ /евр. !yhOila> !l£²x²B], бецелем елохим; Sept.: ĺrêüíá θεпý/” (Бит. 1:27). Тук се заключава идеята, че както Бог е владетел на целия сътворен от Него свят, така и на човека е вменено владеене на природата и грижа за нея. Задължението човекът да се грижи за природата следва от Божията грижа за творението. Тези задачи на човека са следствие от това, че той е образ на Бога, т. е. надарен е със същите качества както и Бог, но с тази разлика, че те не са абсолютни. При езичниците (Вавилон, Египет и др.) божеството е образ на човека или на някоя земна твар. То е сътворено от човека, според представата на самия човек. Затова на евреите е забранено да изобразяват Бога или каквото и да е живо същество (Втор. 4:9-28; 27:15; Изх. 20:4). Още повече, че истината, която е дадена на евреите за израилевия Бог и за човека, не е заслуга на евреите, тя е дадена чрез особено Божие Откровение, и затова тя не бива да бъде профанирана.

Образът Божи следователно е духовна категория. Той съответства на “определено състояние на духовните сили на човека”[8]. Той, според православното догматическо учение, е даденост от Бога, основата, върху която се изграждат и развиват духовните потенции на човека, за да стигне Божието подобие. У възкръсналия Христос няма подобие. Той не търпи развитие. У Него човекът е завършен, съвършен. Затова образът у Него е неизменен, както у Бога (Йоан 14:9). Човекът у Иисус Христос се е богоуподобил веднъж завинаги в абсолютен план с изпълнението на Неговата земна мисия. Той е събрал в Себе Си цялото човечество, т.е. Той е всечовек, вторият Адам.

В Иисус Христос е отразена цялата Божия премъдрост. Съвършеният човек в Христа е отображение на Божията премъдрост в пълнота (2 Кор. 3:18-4:4). Към това е призван всеки човек – Иисус Христос е първият и последен архетип, чрез който човекът постига съвършенство. Само в и чрез Него се осъществява съвършенството и спасението. Именно поради това Иисус Христос е и единственият архетип, първообразът на човека, към който човекът се стреми. Така Бог е истинският Иконограф, Който изписва архетипа в лицето на Иисус Христос. В това е и смисълът на “неръкотворните” икони. Те засвидетелстват основната истина, че Бог е Този, Който е първата и последна реалност, която може да бъде изобразена, но не от човешка ръка. Те сочат съвършенството, към което човекът трябва да се стреми, към което го задължава Евангелието: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Затова човекът, според св. апостол Павел, ще се освободи от старото тленно тяло и ще придобие ново, славно тяло (Филип. 3:21), подобно на това, което има Иисус Христос след Възкресението Си. Всъщност това е образът, който се опитва да постигне иконографията. Чрез средствата на боите и материалите от този свят да изобрази одухотвореното, славното тяло, което човекът ще има след възкресението, в идващия бъдещ свят. Да изобрази преобразената природа, одухотворения свят на царството Божие. В този смисъл иконографията винаги е ориентирана есхатологически. Тя не отразява земни, видими реалии. Тя само ги загатва и ги представя в тяхната одухотворена форма. Иконата се прави не за да обслужва някакви естетически мотиви, а за да задоволи духовна потребност; естетическият резултат е следствие, а не цел в себе си. Така напр. св. Григорий Палама говори за небесните реалии, предадени като символи по следния начин: “Можем ли да кажем, че когато Мойсей се отделя от всичко това, което е видял и е видимо, всички реалности и идеи (по време на получаването на Закона на планината Синай, б. Д.П.) и когато е трансцендирал гледката от мястото, на което е бил и влязъл в мрака, той не е видял нищо? Но той е видял нематериалната скиния, която впоследствие е показал в материално подобие за тези, които са останали долу… Така скинията, свещенството и всичките принадлежности са сетивни символи и одежди, покриващи нещата, които Мойсей е видял в Божествения мрак. Но самите неща, които Мойсей е видял, не са символи”[9]. Това, което Мойсей е съзерцавал в Божествения мрак[10], са духовни реалности, които човек може да види и отрази само ако бъде призован от Бога. В този смисъл иконописта не е само талант, не е само можене, но и призоваване от Бога, т. е. призвание. Мойсей е призован да се качи на планината и да влезе в Бoжествения облак[11]. Бог го призовава, но не го принуждава. От страна на Мойсей има готовност да служи на Бога. Такава готовност се изисква от всеки християнин и от всеки иконописец в частност, които желаят да съзерцават Божиите тайни.

Писанието е свето, защото в Него присъства сам Иисус Христос. Евангелието стои на престола, където се извършва жертвоприношението, а по време на богослужение то се изнася, то бива целувано от християните. То е икона на присъстващия мистически в него, чрез словото му Иисус Христос. Божието присъствие е изписано със записаното слово. Същото е и с иконата. На нея има надпис, който не се слага там, както често наивно се обяснява, за да могат недостатъчно добре запознатите с образите да разберат за кой светия става дума или да се изясни какво е изображението. Много често това, което е написано върху иконите, и днес е неразбираемо за голяма част от вярващите, както е било неразбираемо и за неграмотните в миналото. Целта на надписите по иконите не е само това. Надписът преди всичко засвидетелства неразкъсваемото единство на иконическия образ на Писанието и образа изписан на  иконата. Иконата никога не е анонимна. Името на изобразявания или на събитието заема изключително място. Затова то задължително се изписва. То говори за същността и поради това има и онтологическо значение. То говори за битийноста на изобразяваната личност, за нейното реално, а не въображаемо съществуване. Когато човекът се моли, той трябва да знае на кого се моли – не само формално, но и същностно. Откровението, което се съдържа в Свещ. Писание се съдържа и в иконата чрез Свещ. Предание. В този смисъл иконата е елемент на Преданието. “Преданието живее  в иконата по същия начин, както живее в богослужебните текстове. Дух Свети, Който е вдъхновявал учението на апостолите и на светите отци, е вдъхновител и на иконописанието. И в двата случая Източникът на вдъхновение е един и същ. Различна е само човешката изразна форма. Това ни дава основание да приемем, че иконата е  б о г о с л о в и е  в  о б р а з и наравно с  б о г о с л о в и е т о  в  с л о в а. Поради това за отците… иконопочитанието не е измислено от живописците, то е одобрено законоположение и предание на Вселенската църква. На живописеца принадлежи техническото изпълнение, а самото установяване на иконописта е дело църковно”[12].  Тя свидетелства за Откровението, за Евангелието. На нея е изписан първообразът, който винаги се съотнася към Откровението, записано в Свещ. Писание. Затова писмените обозначения[13] на иконите свързват образа със Свещ. Писание. Иконата като онаследена традиция е продукт на Преданието и на Писанието едновременно. Така напр. иконографските изображения с библейски сюжети винаги се придържат строго към Свещ. Писание, а икона на светец винаги се придържа строго към неговото писмено житие. Преди да започне да иконописва иконописецът трябва да започне с молитва към изобразявания светец, да прочете неговото житие, а ако е библейски сюжет, да го прочете с благоговение и да се помоли на Бога за помощ в наченатото дело. Тук ясно личи категоричната връзка между писмения и иконографския образ. Самият термин иконограф (= образописец, от гр. еrкþí = образ, изображение, подобие, прилика, и  ãñάφω = драскам, рисувам, пиша, записвам) свързва иконата със словото. Иконата се изписва, тя не се рисува. По такъв начин делото на иконографа съответства на делото на богослова, на химнописеца[14]. То непосредствено се свързва със Свещ. Писание, с Откровението. Иконата произтича от светостта и затова тя също е света.

С молитвата чрез иконата по мистически път се постига първообразът. Става мистическо единение между вярващия и първообраза. “”Целувката на мира” по време на литургия е наречена света, защото тя запечатва единението на вярващите в присъствието на Христа”[15]. По подобен начин и целуването на иконата запечатва, засвидетелства мистическо единение с първообраза, показва верността на вярващия към него. Целувката е символ на вярност, израз на чиста любов. Затова и Иисус Христос пита Иуда: “С целуване ли предаваш Сина Човечески?” (Лука 22:48). Целуването на иконата е външен, видим знак на верността на вярващия към прототипа, а оттам на архетипа.

4. Символ

Символът е белег, знак за съществуването на видима или невидима реалност. Символът има преди всички религиозно значение. Той обслужва религиозния култ и произлиза от него. Той показва реалност, която е отвъд него, но която чрез него придобива значение и сила. Ценността на един символ е, че може да изясни в много проста форма значението на действителността, която изобразява: материална или духовна. Така символите са част от езика на вярата, те са средство на Откровението. Взети от действителния живот символите в своето многообразие представляват важна част в човешкия живот.

В Стария Завет, когато човекът все още е бил твърде близко в своите отношения до Бога, свещеното е преобладавало над светското. Светското тепърва се е зараждало, по-голямата част от човешкия живот е била обусловена от религията. Затова всичко в живота, всяко действие, всяка случка, събитие са имали своето религиозно значение. Светът е бил свет – той бил видима изява на невидимия Бог. Разбирането за света, за заобикалящата човека действителност, за природата, не било утилитарно, но същностно, защото винаги се е съотнасяло към Бога. Цялата тази реалност е изисквала знаково, символично възприемане. Затова особено важно значение е имало словото. Думата е била нещо много повече от средство за общение. Тя е имала вътрешна сила, носела е динамично начало (Ис. 55:11, Иер. 28:29). Думата имала значение на събитие. Тя променяла съдби. За силата на словото в Стария Завет говорят благословиите и проклятията. В това отношение особено място заема името. Името е продължение на личността, отображение на душата. Ето защо някои имена придобили символично значение: Авраам, Израил, Иммануил и др.

Точно в тази символика е връзката между словото и изображението. Словото може да бъде изобразявано. Никой не е видял реално описаното със слово събитие или преживяване в Свещ. Писание. Но по пътя на съпреживяването и съзерцанието писменото слово става образи /икони/, които се предават чрез символи.

В иконописта има много символика, но иконописта не е само символика. Иконата има за цел със средствата на материалния свят да изобрази реалност от духовния свят; да предаде, да пренесе невидимата действителност във видимата; затова тя е едновременно символ и реалност. В иконата има духовен реализъм. Затова задачата на един иконописец е много по-трудна, отколкото на един художник. Художникът трябва с материални средства: бои, четки, химикали да изобрази видимата действителност. Иконописецът трябва със същите средства да изобрази една невидима, духовна действителност. Същевременно той трябва да предаде на видимата действителност одухотвореност, лекота. Затова от иконописеца се изискват не само артистични умения, но друг, различен от околните начин на живот.

За да се получи наистина икона, а не подражание, копие, от иконописеца се изисква да има отношение към това, което върши. Най-малкото, което трябва да има в наличност, е съзнание за религиозния характер на изобразяваното. То не е обикновено изображение, което служи за естетическа наслада. Пред това изображение застават вярващи и се молят. То служи за връзка между тукашния и отвъдния свят. Затова иконописецът трябва да се потопи възможно най-дълбоко в църковната среда, като всичко започва с неговия вътрешен духовен живот и отношение към Църквата като цяло. Истинският иконописец е вярващ. Това, което той постига в образи, е резултат на неговия духовен опит, на силно вътрешно духовно преживяване. Едва тогава, когато има такъв опит, той твори нещо ново и се получава красотата на иконата. Едва тогава той може да бъде оригинален в иконописта си, като едновременно остава в изискванията на канона. Тогава за него канонът не е рамка, която му пречи, а обширно, необозримо поле за действие, което трябва да бъде овладяно. През цялото време на изготвяне на иконата иконописецът трябва да е в молитвено настроение, неговото вдъхновение за работа да е в пряка зависимост от духовния му живот. Възможността да се рисува е само необходимият минимум. Този минимум, съчетан с вярата, не е достатъчен. Изисква се и богословско познание, съчетано с правилен църковен живот. Необходимо условие е придобиването на вътрешен мир, мир в душата, който трябва да бъде отразен на иконата. “Изкуството и талантът макар и да са необходими, не са достатъчни сами по себе си. Има едно трето изискване, свет живот, което ще рече пречистена душа, пречистена чрез аскетически усилия и молитва, съчетана с дар за съзерцание …Иконата е място, където се практикува богословието и затова тя се превръща в хваление, песнопение, поезия в цветове”[16]. В иконата макар и да има динамика няма резки движения. Там по неизразим за останалото изкуство начин се съчетават движението и покоя. Тя трябва да отразява небесния мир, духовната хармония.  Тя свежда до вярващия неземна красота, която се предава посредством бои.

Иконата сама по себе си има единичен характер. Дори когато се правят икони с един и същи сюжет те винаги имат свой облик, свой почерк. В тях е отразена божествената истина, която носят, но през почерка на отделния иконописец. Тя е пречупена през неговия вътрешен духовен мир, предадена е чрез неговото духовно съзерцание. Който няма такова съзерцание, той само копира, възпроизвежда външното: линиите, боите, сюжета, но губи същността. Той губи връзката между формата (символа) и съдържанието (прототипа и архетипа). Затова истинската икона е единична, т.е. винаги оригинална. Поради тази причина православната Църква взема решение против комерсализацията в иконописта. Това се е случило на събор в Москва през 1667 година. Тогава било забранено масовото фабрично производство на иконографски изображения, възпроизводство на образци чрез печата.

Иконографията като духовно изкуство включва в себе си духовна връзка между учителя и ученика. Тя предполага чисти отношения, изградени на началата на християнската любов, липса на каквато и да е корист и завист.  Това разбиране произтича от християнското учение, че всичко, което човек притежава, в крайна сметка не е негово: нито красотата му, нито ума му, нито дарбите му. Всичко е Божие, всичко е дар – притчата за талантите. Самият човек е Божи и затова той носи отговорност за собствения си живот. Иконописта изисква както вътрешна чистота и духовен мир, така и чистота в отношенията между тези, които я вършат. Това с особена сила важи за отношенията майстор, учител и ученик. Твърдостта и неизменността на техните добри отношения трябва да отразява неизменните обекти, които те изобразяват: архетипа и прототипите. Ако между учител и ученик има напрежение, недоверие, тогава всичко това пада като завеса между тях и архетипа и прототипите – те не могат да бъдат съзерцавани. Това означава край на иконописта. Добрите отношения между учителя и ученика символизират чистотата на духовния свят, който те изобразяват.

Църквата е била много строга по отношение качествата на иконописците. В това отношение особено показателни са решенията на Стоглавия събор през 1551 г. в Русия. Той препоръчва на иконописеца да работи “със страх Божи, защото това е божествено изкуство”. Затова на иконописците се вменява “пост на очите”. Това състояние не се постига лесно и затова се препоръчва то да се упражнява и всеки иконописец да се стреми към него. В този смисъл иконата е молитва. Лошият иконописец е “обида за Бога”, т. е. той не се моли на Бога, животът му не е чист. Такъв трябва да бъде отстраняван от работа. Иконописецът в този смисъл е символ, образец на изряден християнин. Този товар е тежък и затова се изискват много духовни усилия, когато някой се заеме с това дело. Той трябва да пристъпва към него със “страх и трепет”.

ІІІ. Иконописта днес

5. Богословски и канонични аспекти

Отношението към иконографските изображения днес не е еднозначно. Докато в Православната църква извън България има повече или по-малко ясно изградено църковно съзнание по отношение на иконата, в България нещата стоят по друг начин. На други места е казано достатъчно много по този въпрос, за да се спирам на подробностите. Само като пример ще отбележа, че почти във всеки православен храм в България има обособен по един римокатолически кът с различни по своя характер кичови изображения. Там могат да се намерят миловидни натуралистични изображения на жени, претендиращи да са образ на Света Богородица; окичени богородици с различни пъстри детайли; изображения на розовобузести момченца с крилца – явно ангели; сълзливи, сантиментални изображения, които нямат нищо общо с православната духовност. Затова когато Православната църква за прав път се сблъскала с опасността от този духовен кич и упадък бил предприет опит за забрана на такива изображения, възпроизвеждани в многохилядни тиражи (вж. по-горе). Единствено успокоителното засега е, че в православните храмове в България все още не са сложени скулптури на плачещи богородици и на кървящ и изкълчен Христос.

Всичко това показва, че е изгубено православното чувство за иконата, aнейната вътрешна сила – връзката, която тя осъществява посредством молитвата с отвъдното, духовното. Стремежът към картината с религиозен сюжет, към кичовото е показател за липса на духовност, за преобладаваща ниска душевност, сведена на равнище сълзлив сантиментализъм и примитивен битов естетизъм. Същото важи и за високото изкуство. Картината с религиозен характер не е икона. “Разликата между картината и иконата не е разлика единствено между две художествени школи. В тях се отразява същественото разминаване именно на молитвения опит”[17].

Целта на православната икона е да отведе от символа (знака) за духовната реалност към самата тази реалност. Чрез прототипа да се достигне до архетипа. Тази духовна реалност е неизобразима, неизречима и затова тя не наподобява нищо земно – тя се предава символически. Свети Исаак Сириец казва: “Реалностите от бъдещия век нямат свои имена, нито ние можем направо да ги назовем. Ние можем да имаме само определени прости знания за тях, отвъд всяка дума, елемент, образ, цвят, изображение или име”[18].

Иконата, както и византийската култура, в изграждането на която като българи имаме определен принос, през миналото хилядолетие са клеветени и отхвърляни като примитивни, именно защото са оценявани от примитивни позиции; днес всичкото това наследство се преоценява и се открива неговата неимоверно висока духовност. Православната икона, византийското изкуство е пряко наследство и развитие на древната църковна духовност. То е извисено и насочено към небето, а не е впито в земята. В такъв смисъл то е христоцентрично. Всичко, което се изобразява около Христа, е насочено и води към Него. Отдава се значение на основното, а не на подробностите – има единна йерархия на ценностите. Климент Александрийски казва, че трябва да се върви “чрез земната красота към Твореца и към Неговата истинска красота”[19]. Той смята, че поради този стремеж към показване на същността, а не на повърхностното, което няма стойност, Иисус Христос е дошъл в света незабележим. Нямал е “ни изглед, нито величие”, отхвърлен от елита на земната власт. С това Той предпазвал Своите последователи от изкушението да се увлекат по Неговата външна, видима красота и да загубят духовните истини, които Той им съобщава[20].

Иконата е неотделима от цялостния православен култ. Тя не може да бъде отстранена от него. Отделена от него, тя губи своята мистическа среда. Тя, според св. Максим Изповедник, е част от цялостния процес на духовно, вътрешно знание, което се дава чрез богослужението[21]. Чрез одухотворената материя и материализираната духовност, които се срещат в иконографското изображение, се преодолява дуализмът между духовния и материалния свят. Така се заличава границата между двата свята – духовния и материалния, унищожава се дихотомията и светът става единен – небесно-земен. Това разбиране изпъква с особена сила при сблъсъка на западния схоластицизъм и рационализъм по времето на ренесанса с източната, православната мисъл и светоглед. Ренесансът бил откровение за западния човек относно древната мисъл, философия и изкуство. До началото на ренесанса в западното средновековие царстват универсалиите на Аристотел. Запознаването с Платоновата философия и неоплатонизма на Запад довело до нови изкушения.  В западното богословие на основата на неоплатонизма, който повлиял дори схоластиката, проникнал дуалистичен елемент, дуалистично разбиране и приемане на света. И именно във “века когато неоплатонизмът прониквал всички страни на интелектуалния и духовния живот на Европа… богословието на св. Григорий Палама е важен етап в преодоляването на Платоновия дуализъм между духа и материята, съзнанието и плътта, сетивното знание и гносиса на основата на връщането към библейското разбиране за човека като цялостен психо-соматичен организъм. Благодарение на исихазма драмата на европейското възраждане не се е повторила на Изток. Как контрастират спокойната уравновесеност и съвършенство на фреските  на Рубльов и на Дионисий, където земното и небесното се сливат в обожествената човешка природа, с душевното неспокойство и адските мъки на Микеланджело и Дюрер, несъумели да примирят духа и плътта, чувството и ума”[22] Исихазмът е върхът, синтезът на православната мисъл. Той посочил, че в учението на Църквата има много неща, които са неизразими по формално-логичен път. Именно такова нещо е и иконописта – тя е прекрасна. Нейната красота има непреходен характер, защото е неземна. Красотата й става действена само тогава, когато е съзерцавана чрез духовния поглед на вярващия, чрез духовната връзка с първообраза. Така “прекрасното е значимо всеки път само в своя непосредствен контакт с конкретния субект на възприятието”[23]

До скоро – през комунистическо-атеистическия режим (който се крепеше, разбира се, на западна идеология) – се възхваляваше всичко, което се свързваше със западния ренесанс. Имаше надпреварване да се покаже колко нашата иконопис е по-натуралистична и как ние сме изпреварили ренесанса на Запад. За съжаление подобни изблици на патриотарство се появяват и днес. От гледна точка на православното богословие западният ренесанс, специално в областта на църковното изкуство, е декаданс. Това е усетено от протестантите през Реформацията и те, стремейки се да се дистанцират от този упадък, отхвърлят изображенията, като дават на това си действие богословска аргументация. Истината е, че тогава те не отхвърлят иконата, а осветскостеното християнско изкуство, развивано в римокатолическата духовна среда. Протестантите тогава не са знаели какво е икона. И затова не е случайно, колкото и абсурдно да звучи това, че днес сред някои класически протестантски изповедания има определен интерес към иконата. Икони могат да се видят в лутерански храмове в Германия, в англикански храмове в Лондон и на др. места. Изкуството на ренесанса е в противовес с духа на православното светоусещане, на иконата, където идеята е да се просветли материята, да се олекоти, т. е. да се одухотвори, а не да се подчертава, да се отежнява, да се забива поглед в нея. Чрез иконата човекът се издига във висшите сфери на духовния, божествения свят, а не се затваря, не се потапя в мрака на тежката материя, която го дърпа надолу. Основната идея на иконата е преображението, да покаже, че светецът се приближава, че получава естеството, което е имал Иисус Христос след възкресението Си.  В класическата православна икона, за разлика от римокатолическото религиозно изкуство,  няма струящи кървища, пищна розова плът, често пъти отображение на сексуалната нагласа на своя автор. Там всичко е издигнато в по-висок план на битие: там има подреждане, йерархия на ценностите. Човекът е най-важен. От него най-важни са очите му, чрез които прозира душата му; след това лицето, ръцете и т. нат. Човекът никога не се затваря в материални сгради; материята е нещо по-низше от духа, той не може да се вмести в нея, затова и човекът не се изобразява в помещения; природата е само загатната, човекът е свръхприродно същество. Днес това съзнание за иконата се връща. Създава се качествено нова иконопис, която е резултат преди всичко на духовното възраждане, което се забелязва в православните църкви (за съжаление все още извън България). Същевременно това става не само на основата на копиране на стари образци, но и на собствен духовен опит на новите иконописци. Съвременната иконопис е резултат не само на този опит, но и на дълбоко богословско осмисляне, на постоянна сверяемост с образците на духовност и знание.

Иконописта изисква преобразяване на личността на иконописеца. Не случайно практиката в иконописта била иконописецът да започва своето служение по определен начин. “Колко забележително е, пише Пол Евдокимов, че първата работа на един иконограф трябва да бъде Преображението? Правилата предписват това да е първата икона, за да може “Христос да свети със Своята светлина в сърцето на иконографа””[24] Без да осмисли вътрешната сила на иконописта иконописецът никога не би стигнал духовни висоти. Той би трябвало да започне от основния факт – иконата не е само изкуство, естетизъм; тя е преди всичко религиозно средство, чрез което се изразява вярата на православния човек, тя е богословие в образи. “Иконата е символично-личностно представяне, което ни кани да трансцендираме символа и да влезем в общение с изобразената личност и да участваме в неизобразимото”[25]

За правилността на това разбиране сочи фактът, че днес на Запад има интерес към иконата; при по-задълбочен анализ се вижда, че това не е само естетически интерес; зад него стоят дълбоки духовни, макар дори и неосъзнати мотиви. Загубилият своята духовност западен човек я открива в иконата. Той открива, че иконата не е картина. Затова особено важно е днес да се отбелязва границата къде започва и къде свършва иконата и започва картината. Изключително значение също има въпросът за осъзнаването на вътрешната свобода на канона. Натурализирането и естетизирането на иконата, които не са подчинени на основните изходни принципи на иконописта и които нямат духовен характер, правят от иконата карикатура.

Особено важно е богословското осмисляне на иконата. Тя самата носи духовно послание. Иконата има онтологическа основа; тя не се крепи на някаква фантазия или игра на въображението, на субективизъм. Като реализация обаче, като изображение тя винаги носи субективните черти на своя автор. Онтологическата основа е божественото начало – изображението, маниерът, стилът на иконопис са човешката страна. Тези неща трябва ясно и категорично да се осъзнават и да се предполагат. Без стремеж към истински духовен живот иконописецът може да бъде само добър имитатор, копировач, добър, дори изключителен художник, но никога истински иконописец. Иконата е монашеско изкуство. Тя трябва да е вътрешно вùдение на духовната реалност от страна на иконописеца. Творчеството има духовен характер и като такова, в неговата най-висша форма, то е жертва; затова иконописта изисква потопеност от страна на иконописеца в църковния живот, ставането му на част от едната цяла църковна действителност – духовна и практическа, в нейната литургична, богослужебна страна. Затова и истинската икона е анонимна; тя е дар на Бога, жертва на човека към Бога като израз на неговата любов към Бога.

Силата на иконата е в нейното духовно, а не естетическо или всяко друго значение. Тя е “книга на неграмотните”, както често се мисли. Иконата е такава, но не затова, защото “неграмотните” са по-невежи във вярата  от “грамотните”. Напротив! Чрез своята вяра и чистотата на сърцето си те виждат Бога (Мат. 5:8), те са по-близко до Божието царство, отколкото “грамотните”. “Неграмотните”, с чистотата на своята вяра, без да бъдат изкушавани от гордостта на ума, от рационалистически съждения, от самомнение и академична гордост, получават чрез иконата непосредствена връзка с духовния свят. Изведнъж се оказва, че те са “по-грамотни” във вярата, защото я живеят непосредствено, а “грамотните” са по-невярващи, защото анализират вярата си, съмняват се в нея, говорят за нея без да я живеят. Поканата за гражданство в Божието царство е отправено към всеки, без значение какъв е неговият социален, етнически, образователен или друг статус. И в това е силата на иконата. Тя призовава всеки човек да стане гражданин на Божието царство.  Тя свидетелства за бъдещето съществуване на един преобразен свят, когато всичко ще се измени (1 Кор. 15:51-52). В този смисъл, както казва един православен гръцки богослов, “византийската икона разкрива в частност как материята, фактически цялото творение, хората и природата, могат да се преобразят: не само според първоначалната хармония и красота, която те са притежавали до грехопадението, но до много по-голяма слава, която ще придобият в есхатона. Независимо, че изобразяват схеми от света иконите не се отнасят до света, в който живеем, но предизобразяват света, който има да дойде. Както в Евхаристията, така и в иконата се изобразява същото взаимодействие между миналото, настоящето и бъдещето – в този свят се изобразява предусещането за бъдещия, който има да дойде”[26]

*     *     *

Общественото и църковното съзнание в нашата страна тепърва имат да правят преоценка на православното наследие. Засега на него все още се гледа като на музеен експонат, като реликва от миналото. Губи се неговият дълбок смисъл, неговото настояще. Още по-лошото е, когато то се превръща в извор на комерсиални интереси и се отъждествява единствено с тях. Православното наследие, което имаме, част от което е и иконата, е неоценимо духовно богатство. То не е само реликва от миналото, то не е само символ за минало величие и достижения, то е жива реалност. Така и иконата е одухотворена реалност, част от нашата духовна същност. Ако всичко това бъде загубено, това означава, че губим нещо от себе си като народ и като личности. Губим духовните ориентири и бъдеще. Ето защо е радващо, че днес сред вярващата интелигенция се поставя въпроса за преосмисляне на православното наследие и в частност на иконописта и иконописната традиция. Вече се чуват гласове, които застават срещу кича в църковното изкуство и личи видим стремеж за постигане на истински православни иконописни образци.

___________________________

*Този материал представлява доклад от конференция по случай 70-та годишнина на проф. Любен Прашков – основател и многогодишен преподавател на специалността „Иконография”, а сега „Църковни изкуства” към Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Публикуван е в сборника от конференцията: Любен Прашков, реставратор и изкуствовед, София, 2006 г, с. 352-366.

[1]. Шиваров, Проф. протопрезв. Николай, Библейска археология. София. 1992, с. 424.

[2]. Anderson, B.W., God, names of, Interpreter’s Dictionary of the Bible, Nashville-New York. 1964. vol. 2, p. 408, col. 1.

[3]. Ibid., p. 414, col. 1.

[4]. Evdokimov, Paul, The Art of the Icon: a Theology of Beauty. Fourth printing. Torrence, 1996. P. 189.

[5]. Коев,проф. к.б. Тотю, Вероопределението на Седмия вселенски събор. ДК, кн. 11, 1987, с. 9.

[6]. Ibid., p. 264

[7]. Ibid., p. 263.

[8]. Дюлгеров, Д.В. и Цоневски, Ил. К., Православно догматическо богословие, Велико Търново, 1997, с. 84

[9]. Цит. по: Dumitru Staniloae, Thelogy and the Church. Crestwood, New York. 1980. P. 142.

[10]. Тук мракът се разбира апофатически, като невъзможност на човека да достигне до дълбините на Бога, невъзможност да Го познава.

[11]. Облакът е символ на Божието присъствие.

[12]. Коев,проф. к.б. Тотю, пос. съч., с. 10.

[13]. Писаното слово е в пряка връзка с изображението. Изображението е по-архаично, по-близко до първичната действителност – независимо дали е духовна или материална. В този смисъл писмеността е символ, знак, изображение на определена първична реалност. То преминава от символ към абстракция. Свидетелство за това е развитието на писмеността. Тя самата се е родила от пиктограмата и впоследствие е изведена до съвременната знакова система. Като има в себе си свещен смисъл, Откровението, заключено в писменото слово, е свещено. Видимата, външната страна – думата – никога не се покрива с невидимата, вътрешната страна, словото. То е богатство на значения и носи писмено неизразими духовни и интелектуални реалности.

[14]. Ср.: Aslanoff, Catherine. Editor. The Incarnated God. Vol. 1, n. p., 1995. P. 182.

[15]. Ouspensky, Leonid, Theology of the Icon. Vol. 1. Crestwood, 1992. P. 122.

[16]. Evdokimov, Paul, op. cit., p. 213, 214.

[17]. Кураев, Андрей, Традиция, догмат, обряд. София, 1996. с. 164.

[18]. St. Isaac the Syrian, Hom., 11.Цит. по: Evdokimov, Paul, op. cit., р. 233.

[19]. Strom., IV, 116, 2. Цит. по: Бичков, В.В. Византийска естетика. София. 1984, с. 71.

[20]. Strom., IV, 116, 4. Цит. по: Бичков, В.В., пос. съч., с. 72.

[21]. Бичков, В.В., пос. съч., с. 119.

[22]. Экономцев, И.Н., ““Письмо Своей Церкви” Святителя  Григория Паламы”. Богословкие Труды. Юбилейный Сборник: Московская Духовная Академия 300 лет (1685-1985). Москва, с. 294.

[23]. Бичков, В.В., пос. съч., с. 81.

[24]. Evdokimov, Paul, op. cit., p. 186.

[25]. Ibid., p. 235.

[26]. Vasiliadis, Petros. Canon and Authority of Scripture: An Orthodox Hermeneutical Perspective. P. 4 – Ръкопис на доклад, четен на библеистичната конференция на тема: Das Alte Testament als christliche Bibel in orthodoxer und westlicher Sicht, състояла се в Рилския манастир от 8 до 15 септември, 2001 г., р. 12.

ПРАВОСЛАВИЕ СИЛА И КРАСОТА – продължение и край

Екзарх Стефан

Това чувство за Бога, което преизпълва всички помисли на вярващите, съставлява „небесната страст” на православната душа, неудовлетворението на която предизвиква понякога отслабване на религиозната енергия в нея. И само благодарение на наситените с религиозни импулси богослужения, душите на православните християни намират необходимата подкрепа и подем. Чувството за Бога е най-трансцендентното и най-сложно чувство в човека, което е достъпно само за богатите и силни души, преминали през огнените изпитания на много страдания, а много често и през страшни грехове, за да достигнат до висотата на това най-дълбоко религиозно преживяване.

Успехът на Православието се състои в това, че То е съхранило „полученото“ в неговата пълнота, широта, богатство и чистота, без да се влияе от духа на земната суета и гордост. Православната Църква е съхранила традицията, предавайки я от един народ на друг – от гърци на моравци, българи, сърби, руси, без да прибавя или изменя нищо. Това съвсем не означава, че в своя консерватизъм православният Изток е загубил пълнотата на църковния живот. Напротив. Външен израз на този живот е развитието на църковното изкуство – живопис, поезия, музика. Така, нашата Църква най-строго е запазила своето единство с духа на християнството от епохата на вселенските събори и винаги ревниво е защитавала пълнотата и невредимостта на църковното предание. Затова заедно с апостола можем да кажем: „Вечен живот влезе в света. Ние видяхме, свидетелстваме и възвестяваме вам за тоя вечен живот, който беше у Отца и се яви нам”.

Много съществен елемент в духа на Православието е неговия аскетизъм, в най-широкия смисъл на това понятие. Аскетическите подвизи в православните манастири, пораждат одобрение и умиление във всяка православна душа, обичаща всичко, което напомня, че „небето е слезнало на земята”. В нашите манастири всичко е молитва, богослужение, благолепие и духовна красота. Тази склонност към аскетизъм и благочестие е намерила израз в едно особено по своя характер явление на Изток (най-вече в Русия), а именно – подвижничеството. Най-живо ехо в сърцата на богомолците-подвижници са предизвикали думите на св. anостол Павел: „защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим” (Евр. 13:14). В тях се е запазило най-ясно завещаното от апостолите очакване за края на света и Второто пришествие на Сина Човечески.

Манастирите, подвижничеството и храмовете – това са трите опори, върху които се крепи Православието. Особено ярки, топли и близки до живота на вярващите християни се явяват православните храмове. В тях има светлина, сияние, златни отблясъци, сребърни крила, неземни одеяния, скъпоценни камъни, кандила, свещници, които безшумно са наредени около спокойните образи на светиите. Тази атмосфера представлява пълно отрицание на светския шум, красота и разкош. Където и да се спре погледа на вярващия по църковните стени, навсякъде той среща образите на безплътните небесни сили, пророци, патриарси, апостоли, свети мъченици, а близо до престола и Жертвеника – Сам Спасителя и Неговата Света Майка Богородица, най-чистата и избраната измежду смъртните, за да се въплъти чрез нея Словото и да спаси света.

В православния храм всеки молещ се християнин се чувства „на гости у Бога“ Там той може да води разговор безмълвно със себе си, разсъждавайки не отвлечено, а в образи, пластично. Християнската религия прави човека естет и художник. Слушайки песнопенията, той мислено пресъздава в себе си светите образи, с които душата му заживява като с реалности от невидимия свят.

В борбата с иконоборческата ерес Православието успя да извоюва победа, която Му даде възможност да направи по най-достъпен начин невидимата Църква – видима. При това вярващите така се приобщават духовно към благолепието на своите храмове, че впоследствие те започват да уреждат домовете си по подобие на православните църкви.

Характерна особеност на православното самосъзнание е и това, че поради вродения си аскетизъм и смирение, то дори и чрез молитвите си, не допуска вярващия християнин да се обръща направо (без посредник) към Праведния Съдия. Затова образът на Св. Богородица е един от най-близките и непосредствено възприемащи се от православната душа, виждайки в Него милосърдната Застъпница, която винаги е готова да покрие със състрадание и любов всеки нещастен и каещ се грешник. За тая по-честна от херувимите и по-славна от серафимите, езикът на Православието предлага най-хубавите си думи, обръщения и сравнения, защото чрез Нея вярващия може да се обърне най-лесно към великото сърце на Любовта – Бога.

На Православието е чуждо „абстрактното теоритизиране“ на отделни въпроси. Неговият патос е насочен към „практическото решаване“ на проблемите и затова православната Църква не е отделяла толкова време за разглеждането на такива въпроси, като например тоя за „свободата на благодатта”. По тези въпроси Западната Църква е оставила огромно количество литература, свидетелстваща за рудименти от езическа гордост. Православието не възприема „търсенията“ на Бл. Августин, героизма на Калвин, протестите на Лютер. То се стреми към по-кратки пътища до откровенията на светите апостоли и затова в Неговия дух няма нито казуистика, характерна за католицизма, нито рационализма и индивидуализма на Реформацията. По пътя към спасението Православието утвърждава едно единствено правило – получаването на благодатта, която се дава даром на вярващите и която не търси спорове и логически построения, а открити и чисти сърца, които стоят над всичко друго.

Православната душа е смирена и затова тя никога не се стреми към признание за някакви заслуги и не очаква награди заради тях. Нейната утеха е в това, че не нашата любов към Бога, а Неговата към нас стои в основата на всичко.

Любовта в Православието е преди всичко „жертва”. Тя е смирена и състрадателна, т. е. любов към ближния, но съвсем не в духа на силния, който помага на слабия, а в духа на тоя, който е еднакво безсилен и грешен с оногова, комуто помага. Този нюанс в православното разбиране за любовта се дължи на нашето религиозно самочувствие, което се формира не под влияние на удоволствието, а на страданието и смирението.

Силата на Христовата любов не се измерва с волтажи или създадени материални блага. Нашата любов към ближния най-често се изразява в „носене кръста за другите” и споделяне на техните страдания, което няма нищо общо с онази „хуманитарна филантропия“, лишена от трайно въздействие върху съзнанието на хората.

Това обаче не означава, че нашето християнско чувство на любов към ближния е „голготианско“, т. е. ние сме се спрели по пътя за Голгота и не мърдаме оттам.

Доказателство за това са не само нашите храмове, но и „постоянната ни радост в скръбта”. Всеки от нас си носи кръста, своя или на ближния, но винаги с радостното очакване за празника Пасха, който представлява връхна точка в православното богослужение. Затова под „православие“ ние разбираме преди всичко „благовестие”.

Всяко едно вероизповедание съдържа определена система от догми, но същевременно то отразява и културното творчество на даден народ. Същото се отнася и за Православието, прието от редица народи на Изток. Неговият основен принцип „на взаимната любов в Христа” остава неизменен и като такъв той е запазен в живота на Гръцката, Българската, Руската, Сръбската и останалите национални Църкви.

За католиците най-важният принцип е „авторитета на Църквата“ и затова организацията, дисциплината и властта в Нея са поставени над всичко останало. Това е римският принцип за владичество, от който впоследствие се поражда и идеята за „теокрацията“. Този принцип е възприет без изменение от всички западноевропейски католически народи и тъй като отделни национални католически църкви те нямат, културно-народното творчество в сферата на Църквата при католицизма е невъзможно и недопустимо.

Протестантизмът издига като основен принцип „свободата“, съгласно който вярващият може да търси Бога непосредствено, сам, т. е. в това вероизповедание „личността” е онова творческо начало, което стои в основата на религиозния живот.

Така, ако за католицизма „крайъгълният камък“ е авторитета на църковната организация, а за протестантизма – свободата, то за Православието най-важното си остава „благодатта на всеобщата, взаимна любов на вярващите в Христа”. Ние, православните, смятаме, че както католическата „организация“, така и протестантската „свобода“ биха останали безсилни и безплодни, ако не се подхранват и подкрепят от даровете на Божията благодат. Затова срещу католическото юридическо разбиране на християнството и протестантската етичност Православието противопоставя своето „религиозно-мистическо“ осмисляне на живота. За нас мистичното е „зрим факт за религиозното око на душата“, в който тя открива оная дълбочина на битието, която рационалното съзнание нито може да изследва, нито да докаже. Поради това, ако за протестанта любовта е преди всичко морално задължение, то за православния тя е „чудо, факт с дълбок религиозно-мистически смисъл“, т. е. не просто обикновена любов, а любов в Христа, просветена и предадена чрез „съприсъствието в нея на Божията благодат“. Така, православната любов притежава благодатното свойство да издига отделния човек и неговото съзнание от състоянието на себичност и откъснатост до върховете на съборната общност, чрез което той става член на Вселенската църковна организация.

Тази любов в Христа поражда в съзнанието на човека чувството на „взаимна отговорност за всички” или както Достоевски е казал: „всеки пред всички, за всички и за всичко е виноват“.

Затова докато католицизмът поставя на първо място в делото на спасението посредничеството на Църквата като институция, а протестантизмът издига идеята за личната отговорност и заслуги на човека пред Бога, Православието, изхождайки от общата нравствена и религиозна отговорност на всекиго за всички и за всичко, издига своя глас за съборното взаимодействие т. е. за спасение чрез силата на общи усилия в делото на вярата, молитвата и любовта.

Православието отхвърля католическата теокрация, основавайки се на разбирането, че онова, върху което трябва да се крепи Църквата не е нейната власт, организация, дисциплина, както и каквито и да било други земни стремежи, а благодатната сила на взаимната любов и помощта Божия. Затова вселенският характер на Православието се утвърждава чрез литургическия възглас: „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме”.

Душевните състояния на православното благочестие, богопознание и богопочитание дават възможност да се разкрият религиозните преживявания на православната душа: съзерцателност, духовна радост, смирено приемане на страданията и смъртта, любов към църковните служби.

За съзнанието на православния християнин Царството Божие не е „от мира сего“ (от този свят) и в своята пълнота ще настъпи само при Второто пришествие на Спасителя на земята. Царството Божие не може да бъде постигнато със земни средства и само с човешки усилия, колкото благородни и гениални да са те. Това обаче не означава, че мисълта за приближаването Му не трябва да вдъхновява всяка една постъпка в нашия живот.

Католицизмът, със свойствената си увереност и владетелски дух, възприема Царството Божие като нещо, което се осъществява непрекъснато в историята на католическата Църква, която Църква се явява като въплъщение на това Царство.

Протестантизмът, със своя рационализъм, разглежда религиозните преживявания отделно от реалната действителност, не допускайки никаква зависимост между тях.

Мнозина на Запад са склонни да мислят, че поради силно изразения мистицизъм Православието има отрицателно отношение към културата и затова не може да бъде духовна опора за държавата. Историята на Източна Европа, обаче дава достатъчно убедителни доказателства за това, че именно Православието е „оплодотворявало“ редица културни начинания и със своето духовно влияние То е било носител на просвета, преобразявайки живота на много народи.

Протестантите отричат значението на аскетическия и мистичен опит на Църквата като средство за познаване на истината. Очевидно те тълкуват неправилно думите на св. anостол Павел: „Ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Духа Господен”. Православието възприема словата на светия Апостол в смисъл, че процесът на прераждането и преобразяването се извършва в нас непрекъснато и емпирическия свят, в който живеем, с всички негови действия и състояния е само средство за постигане на тази промяна. Това преображение, определящо нашето духовно развитие е невъзможно да бъде осъществено без душевни преживявания и религиозен опит, тъй като само теоретическото познание за това кое е добро и кое зло не може да ни направи по-добри. Нима проповедта в Църквата може да замени литургическата служба? Православното богослужение е проповед, насочена не към ума, а непосредствено към сърцето. Не силогизмите, а емоциите могат да разкрият Истината за човека.

Прекрасните ектении на изправения пред царските двери православен дякон, проникновено молещ се за „мир на целия свят”, за „плаващите, пътешестващите, болните” и пр. или преизпълнената с неземни настроения херувимска песен с призива „всякое нине житейское отложим попечение” въздействат много по-силно върху душата, отколкото и най-добрата проповед.

За Православието първата и най-важна задача е да насочва душите на вярващите към постоянно и живо общение с Истината. Затова един от православните религиозни философи Киреевски смята, че „живите истини не са тия,  които предлагат мъртъв капитал за ума на човека и могат да оказват влияние само върху повърхността на неговия разум, а тези, които дават живот на душата, остават дълбоко в сърцето и по своята природа не могат да бъдат явни и общи за всички. Такива истини, ако са изказани с думи – остават незабелязани, а ако са изразени в дела – остават неразбрани за ония, които не са изпитали непосредствения допир до тях”.

Hue сме убедени, че духовното издигане на личността е немислимо без непрекъснатия религиозен опит в лоното на Църквата – стъпало по стъпало, не отричайки, че първото от тях е приобщаването на истината с разума, а след това със сърцето, душата и духа.

Великите мистици и учители на Православието ни учат, че ние трябва да се извисяваме „нагоре“ не като издигаме отделни наши понятия, съобразно изискванията на вярата, а преди всичко като усъвършенстваме самия разум. Това означава, че нашия начин на мислене трябва да бъде в съзвучие с вярата, или както е казано „да сложим главата в сърцето си“ и тогава да живеем.

Православието учи, че Божествената истина не може да бъде схваната от обикновения разум и за нейното усвояване е необходимо висшо духовно зрение, което може да се получи не чрез „външна ученост“, а чрез духовно осмисляне на вътрешната пълнота на битието. Православието учи също така, че и самият образ на разумната човешка дейност се изменя в зависимост от равнището, до което е достигнал самият разум. Това е така, защото „духовната просвета“, в противоположност на логическата или чувствената просвета, съставляващи отделни части от разума, представлява онова познание, което наистина може да бъде наречено „живо“. По своята природа това познание е динамично и неговото постигане е резултат на постоянен подбив и непрекъснато носене на Кръста Господен с Неговата реално-мистична сила.

Това страстно търсене на Истината и живо общуване с Нея поставя в центъра на живота православния храм с неговото благолепие и литургическа красота, разкриващи „Словото, приело плът и Словото-Истина”.

Православието има многовековен религиозен опит, намерил израз най-вече в неговото богослужение, което по своята същност е „богожитие“. Православната вяра може да бъде осмислена само чрез това „богожитие”, при което Небето слиза на земята и чувствата на вярващите, че всеки един от тях стои изправен пред Бога, изпълват целия храм. Тези срещи с Него, както и призоваване на името Му, засилват това чувство с такава последователност, каквато може да предложи само православната литургия. Името Божие и това на Св. Троица звучат непрекъснато под сводовете на нашите храмове, с тях диша молитвата и бие сърцето на всеки вярващ християнин. За непосветените това постоянно повтаряне на Божието име се възприема като някакво неразбираемо, еднообразно и механично упражнение. За православните, обаче, това е може би най-възвишения миг в живота им. При кръстното знамение всеки миг се превръща не във вечност, а в „безвремие“, защото в просторите на православното богослужение няма време. Когато то се свърши и небето започне да се отдалечава от земята – има само едно „пробуждане“.

Диалогът в православното богослужение между видимия и невидимия свят достига до своя драматизъм в края на литургията, когато в храма като светкавица проблясва призива: „Со страхом Божим, верую и любови приступите” и когато вярващите, в зависимост от своята подготовка и чистота, пристъпват към Чашата с Божествения Огън. В тоя момент чувството на общение с Бога става пълна реалност, съпроводена първоначално със страхопочитание и смирение, а след това с радостта на Възкресението.

Заедно с името на Господа Иисуса Христа, православният храм се огласява и с името на Св. Троица. Догматът за Св. Троица, относно който съществува различие между нас и католиците определя до голяма степен духа на Православието, изпълвайки го с яснота и задълбоченост.

Св. Троица, единосъщна и неразделна, обърната към света с човешкия лик на Сина Божий, се открива на този свят чрез Св. Дух. Тая ипостасна същност на Единия Бог Отец – свят и страшен, благ и милосърден, познаван от нас чрез Бог-Син и Бог-Дух Свети, се отразява ясно в съзнанието на православните и е достъпна и за най-несъвършените от тях.

Християнството се гради върху вярата и живота на човешкия образ на Бога – Иисуса Христа. От това не следва, обаче, че Православието има нещо общо с ония, които учат, че Иисус е бил пророк, дошъл да покаже на хората Бога и Неговия път. Такъв Иисус, равин от Назарет, Православието не познава. За православните Иисус Христос е Син Божий, Единосъщен с Бог Отец и Бог Дух Свети. Иисус ни открива Бога-Отца и твори волята Му. Нашите молещи сърца непрестанно чувстват Отца чрез Сина и затова към Него се обръщат с молитвата си „Отче наш“. Иисус Христос не закрива Бога Отца, а Го разкрива: „Аз и Отец сме Едно”

Като религия на изкуплението, Православието е същевременно и религия на третата Ипостас – Св. Дух, приобщаването към Когото представлява висша цел на християнския живот. Тайнствата и обредите в православните бозослужения са дарове на Св. Дух. Патосът на Православието се поддържа от Св. Дух и затова ние, православните, се намираме в постоянна Петдесетница: в нашите храмове „непрекъснато слизат езици“ и се раздават благодатни дарове.

Централно място в църковните служби заема четенето на Евангелието. Вън от храма, както за вярващи, така и за невярващите, Словото Божие (Стария и Новия Завет) се възприема като книга за изучаване и поучения. В храма, обаче четенето на определените за всеки ден откъси от Евангелието представлява литургически акт, т. е. в Него освен материал за ума, То предлага и „общение с невидимото“. Когато православният християнин слуша Евангелието на Рождество Христово, самото събитие от разказа се обръща в действие: Господ наистина се ражда. На Богоявление Бог наистина се кръщава и Дух Свети във вид на гълъб се явява под църковния свод. Чрез Евангелието вярващите преживяват и Благовещение, и Преображение, страдат заедно с Иисуса Христа през Страстната седмица, влизат В Иерусалим, възкръсват. Така при четенето на Словото Божие емпирическото състояние се преобразява, както при в тайнството Евхаристия: хлябът става плът Христова, виното – кръв, словото – събитие, живот! Затова Евангелието е книга за живота, блага вест и всякакви критики, мъдрувания и тълкувания за православното религиозно съзнание представляват вредно излишество.

Това обожествяване на самото Евангелие се дължи на съзвучието в православната душа между видимото и невидимото. Неговите думи имат особен тайнствен живот и това е така, защото „Словото стана плът и се всели в нас”. В това се състои целият живот  на Православието: слабата човешка природа се докосва до Великото и страшно тайнство на това боговъплъщение и преображение, проникната от мисълта, че Църквата е действително тяло Христово и че всеки неин член заживява в Христа и с Христа. Затова православните тайнства, особено Евхаристията, представляват средоточие на религиозните действия, най-празничната и свята част на всяко богослужение. В тях освен възпоменание и приобщение, има и един напълно метафизичен акт – преображение. Евхаристията, като най-велико тайнство, не може да бъде достъпна всекиму. В нея може да участва само тоя, който е подготвен и сам се явява носител на известно тайнство, чрез което е получил някаква благодат. В тая област, където витае Св. Дух – пред лицето на Спасителя, между сонма от безплътни духове, църковната служба не може да бъде поверена в ръцете на човешки избраник. За да може свещеникът да извършва тайнства, той трябва задължително да е получил приемствено дара на Св. Дух. От тази гледна точка, за тези, които вярват в преображението на тайнствата, изборното свещеничество при католицизма и протестанството е религиозен абсурд.

За разлика от протестантизма, Православието е всецяло литургично. Освен седемте тайнства, признати и от католическата Църква, Православието е установило и неопределено число тайнодействия, които нямат догматичен характер, но сами по себе си представляват също така тайнства. Такива са погребението, освещаването на св. храм, св. Престол, водата и др., благодарение на които православните християни се намират в постоянния поток на Божията благодат.

Православието е стълба между земята и небето, на всяко стъпало от която гледат към нас светите Божии угодници. „Дивен Бог во святих Своих“, пее Църквата, изпълвайки храмовете си с образите на тия, които съставляват Божията свита.

Горе в далечината, огряна в ослепително сияние, стои Престола на Тоя, до Когото достигат по високата стълба нашите молитви и душевни излеяния. На най-горното стъпало е Майката Господня, Тая, Която е вместила в Своето човешко естество Духа Светаго – „честнейшая херувим и славнейшая без сравнения серафим”.  В Нейния акатист се вижда и богатството и безсилието на човешкия език в желанието си да Я възнесе и прослави. Култът към Божията Майка в Православието е дотолкова възвишен, че мнозина враждебно настроени наблюдатели говорят, че То не е религия на Христа, а на Богородица. Разбира се, че подобно твърдение няма никакъв разумен смисъл. Почитанието, което Православната Църква отдава на Майката Господня е неразделно с Иисуса Христа, както са неразделни Те в боговъплъщението и в иконата, която стои на иконостаса до самите царски двери на св. Олтар.

Майката Господня е Царица Небесна, превъзнесена и прославена от Бога по-високо от всяко създание, застъпница пред Божия престол за всички грешни, достигащи до нея с молитвите си, Майка на човешкия род, за всички скърбящи радост – Одигитрия или пътеводителница, звезда надзвездна. Тя, която явява себе си при изключителни случаи в живота в Своите чудотворни икони, каквото съкровище православните църкви имат в изобилие.

След Св. Богородица по стълбата следват светиите, някои от които още докато са били живи, са били посещавани от Нея и затова са тъй скъпи на православните сърца. Тоя сбор от свети образи, изпълващ пътя от небето до земята, наистина съединява Горната безкрайност – небето с долната – човешките души, премахвайки незабелязано разстоянието между тях.

Може ли при това съдържание на Православието да се поставя въпроса за необходимостта от еволюция в Него? И кой от елементите Му би подлежал на някаква еволюция? Ние поставяме този въпрос, тъй като от Запад все по-често се отправят упреци към Православната Църква, отнасящи се най-вече до нейната консервативност. На тези упреци ние отговаряме така: Същността на Православието няма нищо общо с онези организации и институции, които се раждат, живеят и умират. Неговата основа се намира извън обсега на историята, вън от потока на времето. И с историята, и с времето То е свързано така, както е свързан вечния живот с тях, тоест историята и времето текат и отминават, а животът остава. В своята дълбочина времето има само едно измерение – и това е вечността. Православието е живот вечен, преживян от нас в границите на времето.

Пристъпвайки към разглеждането на въпроса за красотата на Православието, изразена в литургията и иконописта, следва да изясним най-напред разликата между общия смисъл на понятието „красота“ и религиозно-духовната красота.

Православието притежава преди всичко ”умна красота” и това определение разкрива може би най-точно смисъла на онова, което искаме да изразим. Земната красота, която ние всички знаем и „умната красота“, която се стремим да опознаем чрез вярата, са две различни неща. Земната красота е двусмислена и демонична, тъй като тя не е очистена, както всичко съществуващо на земята от елементите на злото. Поради тая причина тя е придобила характер на „красивост“ и небесното в нея се покрива със земното. За да можем да видим обаче „умната красота“, трябва да „ослепеем за земята“, т. е. да сме усвоили аскетичния метод на възприятие и действие, да овладеем способността да творим разумни молитви и да бъдем „пронизани“ от аскетичната страст към безстрастие. Под „умна красота“ трябва да разбираме търсенето и намирането на Св. Дух в самите нас и в обкръжаващата ни действителност. „Умната красота“ отговаря на Божия замисъл за света преди грехопадението, докато земната носи отпечатъка от ръката на дявола. „Умна красота“ е литургическото действие, което ни разкрива образите на светите Божи угодници, които грехът не е докоснал така, както ръждата не докосва златото.

Вниквайки в самата същност на иконата Св. Дионисий Ареопагит я определя като свещен символ на възвишени съзерцания, за които няма думи в човешкия език, като нещо „видимо в невидимото“. Нейното създаване е резултат на духовно творчество, в което човек не участва сам. Както Бог се открива чрез мисли в богомъдрие и богословие, така Той може да се открива и чрез „красота в боговиждане”

Православната икона е „богословие, изразено в багри”. Иконописецът се различава от обикновения художник по обекта и метода на своето творчество. Художникът рисува „лице“, а иконописецът – „лик“. Художникът избира своите обекти от емпирическия, видим свят, иконописецът от духовно достигаемия невидим свят. Първият рисува образи след грехопадението – плътски, чувствени, вторият – първообрази, очистени чрез святост земни богоугодници.

Всеки земен образ има свой пърбообраз, достъпен за активно религиозно съзерцание. Затова истинският иконописец-аскет не е нищо друго, освен пътник-поклонник в Горния Иерусалим, който чрез четката и кипарисовото дърво ни „разказва“ за своето духовно пътуване.

Св. Иоан Дамаскин с основание установява, че всяка икона е откровение, защото тя ни открива чрез видимия образ невидимото, като същевременно този абсолютен образ, недостъпен за нашето зрение, си остава тайна.

За да се разбере същността на иконата и нейната богослужебна функция, трябва да се приеме факта на Въплъщението на Словото. За рационалистите, които не вярват във Въплъщението и Възкресението на Спасителя, иконата е чужда така, както за слепия е чужда и непозната небесната дъга.

Както лицето на сътворения от Бога преди грехопадението Адам представлява „лик“, който може да бъде предмет на иконописно пресъздаване, така и Иисус Христос, втория Адам, в пълнотата на своето телесно и духовно съвършенство, се явява за иконописеца „лик на Божеството“. Същото се отнася и за другите икони, всяка от които е живущ във видимото тяло невидим дух, който може да бъде изобразяван дотолкова, доколкото това е постижимо за иконописеца.

Иисус Христос не е напълно постижим, а следователно и изобразим в цялата Си истина и слава, в Неговата абсолютна същност. Както на всеки вярващ, така и на иконописците, Бог се открива многократно и многообразно по достойнство и в мярка.

Св. Богородица, която не всеки иконописец може да изобразява, се открива също така многообразно: като „Застъпница”, Всях скорбящих радость”, „Утоли мои печали”, „Неопалимая Купина” и др. Във всички тези образи Майката Господня е изобразена съобразно православния дух и традиция и те нямат нищо общо с онзи вид „икони“ в западната иконопис, в които се чувства „прекрасната дама“.

Създаването на иконата е сложен духовен акт, предшестван от предварителна аскетическа подготовка. По своята същност той е теургически акт, защото чрез него става съединение на земното с небесното т. е. чрез този акт, посредством образите на познанието, се дава „видима идея на свръхпознание”. Специфичният творчески процес в иконописта е съпроводен с много силно молитвено-аскетическо напрежение, вследствие на което всяка една икона представлява не само произведение на изкуството, но и религиозен подвиг.

Православната иконопис е идеален реализъм, постигнат със средствата на високохудожествената символика, композиция, ритъм и багри, съответстващи на основните духовни тонове на Православието: смирение, кротост, духовна енергия. Всеки плътски образ в православната икона е дематериализиран, включително на животните и растенията, докато при католицизма, особено творбите на Ренесанса, иконописта е натуралистична. И тъй като дематериализацията в скулптурата е трудно постижима, Православието не си служи с нея, в което се състои и основното различие между православната и католическата иконопис.

Съществува хармонично единство между иконите, литургията и самия стил на православните храмове – всичко в тях е одухотворено и със силно изразен стремеж към Христа. В произведенията на Остроухов има икони от XVI век, в които особено ясно се чувства примирението на противоречията в лоното на православната красота.

Такива са православните икони: всяка молеща, търсеща душа вижда чрез тях това, което желае – бедният страдалец и постник – неземен разкош на божествена трапеза, попадналият в буря – спасение, плачещият – утеха. Дори най-силните на земята – царете и те, възнасяйки се с молитвата си към небесата се освобождават от оная тежест, която незабелязано ги подтиска и не им дава покой – тежестта на земната власт и богатство. Молейки се пред образите на иконите те се преобразяват, добивайки желаната възвишеност на духа.

В това „свято горение” на душата се състои цялата тайна на православните иконописни багри. Иконописците, благодарение на Божията благодат и на своите очистени души, умеят чрез багрите си да ни накарат да почувстваме двата свята на съществуване: земния и духовния. Те се явяват проницателни наблюдатели на „небето“, в двете значения на това понятие: земното небе те откриват с телесните си очи, а отвъдното с очите на „умни“. Както във всяко православно изкуство, така и в иконописта, художниците предават неизречимата красота на „отвъдното“ със земни средства, като всяка багра и отсвет добиват особен смисъл и значение. Срещат се православни християни, които не могат да уловят дълбоката красота на иконата, което се дължи на отслабналия им религиозен дух.

Върху палитрата на православния иконописец горят всички багри на земята, озарени от лъчите на Голямото Слънце и затова иконописната мистика е преди всичко „слънчева“, във висшия духовен смисъл на тази дума. „Златото на пладненското слънце“, когато светлината пада отвесно, е „цвят на цветовете и чудо на чудесата“. Всички останали багри върху иконописната палитра са негови подчинени или „чин“.

Със своя тънък мистичен усет иконописците са успeли да вникнат в откритата по-късно тайна на слънчевия спектър. Те са улавяли багрите на дъгата като многоцветни пречупвания на един, единствен слънчев лъч на Божествения живот. Този божествен цвят на православната икона носи името „ассист”. Това не е някакво тежко земно злато, а ефирна въздушна „паяжинка“ от фини златни лъчи, изхождащи от „ранната усмивка на Слънцето“. С ассист са рисувани от старите иконописци възнасящата се към небето Пресвета Богородица в успение, както и ангелските крила, за да искрят и църковните сводове, напомняйки ни, че са „малко небе“. Това божествено злато предава на иконите жива, горяща светлина.

Пурпурът и ассиста играят най-голяма роля в иконописта. Ассистът е най-подходящ при противопоставянето на двата свята, а пурпурът, който понякога е загадка, се използва като отражение на пламъка, светещ отвътре: това е пурпурът на Божията зора, която се пука сред мрака на небитието.

Трябва обаче със съжаление да отбележим, че новото време със своя дух на материално и духовно пресищане е дало негативно отражение и върху иконописта, превръщайки я в една подражателна и лишена от благодат дейност. Пресъхването на всякакво творчество в областта на религиозната мисъл и чувство е световно явление и Запада страда може би по-силно от това изчерпване на духовните източници.

Възрастващата сила на материализма, алчната борба за земни блага, комфортът – цялото това преходно, предкатастрофално състояние в света, премахва всякакви условия за утвърждаване на религиозния живот. Голяма част от днешното човечество е намерило уют в неутралитета по отношение на доброто и злото, преживявайки от ден за ден, необезпокоявано от никакви въпроси за смъртта, вечността, правдата, като самият въпрос за смисъла на живота е разрешен в духа на мнимата яснота на оголените инстинкти.

Не е вярно твърдението на мнозина, че светът се намира пред прага на пропастта. Ние може би вървим към нея, но тя не е неотвратима. Изглежда, че злото все още не е достигнало до своите крайни прояви, за да предизвика срещу себе си силите на Небето. Ние знаем, че предстои да бъдат дадени висши откровения на човечеството и може би ни е отредено сами да видим как духа на ситостта ще изгори в огъня на предстоящата космическа буря. Може би пълната пустота в изкуството свидетелства за това, че сроковете са близки.

Въплъщението на дявола става все по-тъмно. Благополучието и рая на земята се изграждат без Бога. А там, където Църквата и иконата не са поругани, те са забравени и голяма част от човечеството е в огън. Ако не дойде гръм, едва ли ще има пробуждане. Борбата за ситост ще доведе до нова война, до нови ужаси и това, което става около нас са далечни гръмотевици от настъпващата грозна епоха за цялата всемирна история.

Изглежда, че „наближава утро, но е още нощ?” (Ис. 21:12)

Както иконопочитанието, така и богослужението се отхвърлят не само от повечето вероизповедания на Запад, но и от известни „свободни“ християни и всевъзможни „боготърсители“ в средите на самото Православие. Те разглеждат въпросите на култа и вероизповеданието в духа на самоуверения си рационализъм, на който придават абсолютно значение. В тези „лъжехристиянски среди“ на православния Изток, като идеолог на отрицанието на култа и догматиката, се изяви един от най-големите художници на перото граф Лев Толстой. В своите релизиозно-философски произведения той създаде оная съблазън, която разклати вярата на голяма част от руската интелигенция и подготви тържеството на днешната богоборческа руска власт. Сам той завърши своя живот на станция Останово в горчиво покаяние, като скитник, търсещ праведната земя и Новия Град. В предсмъртния си час Толстой казал на своя приятел Чертков с въздишка: „Как леко умират, благодарение на вярата си, руските мужици!… А аз?!“ И Вероятно той би пожелал да се причасти със Св. Тайни, ако не беше обкръжен от своите ученици-фанатици, изявили се като „по-монархисти от самия цар“

Многообразието и динамичната красота на богослужението разкриват най-добре силата на Православието. Чрез него вярващите преживяват онази пълнота на битието, която другите суетно и напразно търсят извън стените на храма. Единствено чрез това богослужение жадната за абсолютно знание човешка душа може да получи това, което търси всеки от нас. За да се разкрие обаче цялата красота в църковните служби, думите и действията в тях трябва не само добре да се разбират, но и да се „постигнат“. Затова по своята дълбока същност православното богослужение представлява едно реално-мистично и молитвено общение на човека с Бога. Без подготовката и приемането на Св. Дарове присъствието на богомолците в храма остава външно и безблагодатно. Чрез тайнствата покаяние и причастие ние приемаме непосредствено Бога в себе си, лекуваме своята греховна природа.

Православните църковни служби са иконописно-литургически творения на Св. Отци, създадени по Божие вдъхновение. В тях събитията оживяват и въздействат непосредствено върху душата. Главната цел на многообразното православно богослужение е да постави вярващите в пряка връзка с всички евангелски събития, църковни възпоменания и традиции, както и да ги приобщи действено към живота на светите Божии угодници, преодолявайки преградите на времето и пространството.

В началото службите са били денонощни, в постоянно пребиваване с Бога. По-късно обаче животът и историята оказват своето влияние върху тях, вмествайки ги в удобно за човека време.

Главната служба, в която се извършва най-голямото тайнство – Евхаристията, е св. Литургия, разкриваща по един  символистично-мистичен начин целия живот на Спасителя и на основаната от Него Църква.

По своето съдържание Вечернята и Всенощното бдение представляват подготовка към св. Литургия. Бдението се извършва вечер и неговата тайнствена красота наподобява залеза на слънцето в далечната синева на хоризонта и настъпващия след това тъмнопепелян здрач. Най-великият литургист на Православието, св. Василий Велики, обяснява произхода на тази божествена служба така: „Нашите бащи не желаеха да получават в мълчание благодатта на вечерната светлина и затова, веднага след нейното настъпване те са принасяли своите благодарствени молитви”.

Същевременно Бдението ни пренася към дълбоката древност на първоначалните катакомбени служби, съпроводени с вечерна трапеза в памет на мъчениците, наречени „агапи”, което означава „вечеря на любовта“. При тези служби има допълнителни части или „часове“, които свързват бдението със св. Литургия.

Всички служби се извършват върху една и съща мистично-символична основа, върху която според различните случаи се допълват подходящи красиви детайли. Те са вдъхновени от един първоначално установен „неподвижен смисъл“ съобразно който, „всички служби имат единство в многообразието и многообразие в единството“.

Всеки антифон, псалом, ектения, тропар или благословение, всяко безмълвно кадене, когато димът се издига на облаци към небето и отнася към него нашите помисли, всяко „алилуйя“ и „амин“ – всичко това са думи, които сърцето трябва да ги чуе и разбере, за да види какви чудни божествени шевици изплита православната служба от тях!

А светлините на нашите православни храмове – тоя отсвет от топлите пламъчета на „разговарящите се“, заедно с молитвите восъчни свещници!

А блестящо облечените свещенослужители – с тоя отблясък, с който просия някога хитона на въплътилия се наш Бог на планината Тавор!

А отварянето и затварянето на царските двери, символизиращо нашето грехопадение и спасение.

А стотиците благоухаещи молитви, които разцъфтяват като евангелски лилии по устните и сърцата на вярващите християни.

Каква изумителна дълбочина и красота се крие в една молитва, когато слухът се гали от далечния звън на православната камбана и до обонянието се докосва сладкия мирис на тамяна, а погледът се губи в далечината на св. Олтар, като тази: „Боже, велики и всесилни, един безсмъртен, един живущ в непристъпна светлина и мъдър създател на всяка твар. Ти, Който отдели светлината от мрака и даде слънце на деня, а на нощта – месец и звезди и удостои нас, грешните, в тоя час да принесем пред лицето Ти хвала и вечерно славословие! О, человеколюбче, приеми молитвата ни, както димът кадилен, приеми я като приятно благоухание, дай ни сили да прекараме в мир и тая вечер и в настъпващата нощ. Облечи ни в оръжието на светлината. Избави ни от нощните ужаси и от всичко, което ни носи тъмнина.

О, Владико, подателю на всички блага! Дай на нас, опечалените от греховете си, незаспиващи и помнящи името Ти, просвещавани от заповедите Ти, помогни да станем от постелите си с душевна радост и да славословим Твоята благост, поднасяйки пред Твоето милосърдие молитви за прошка на нашите грехове и на всички Твои хора, които Ти милостиво посети, заради молитвите на Пресвета Богородица”.

Никъде другаде молитвата не е така силна, както в православните храмове. „Творете умна молитва”, съветва св. Теофан Затворник, което ще рече: „Слушайте св. Евангелие и когато се молите, действайте! И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого!”

А какво да кажем за красивия и дълбок смисъл на ектениите, които дяконът произнася с излизащия от дълбините глас и хорът отеква с помислите на всички богомолци в храма?

„О, свишнем мире, о спасении душ наших”, тоест за мира пратен отгоре и за спасението на нашите души, Господу да се помолим!

За предложените честнѝ дарове, Господу да се помолим!

За този свети храм и за влизащите в него с вяра, благоговение и страх Божий, Господу да се помолим!

За да бъдем избавени от всяка скръб, гняв, беда и нужда, Господу помолимся!

Защити, спаси, помилуй и ни запази, Боже, с Твоята Благодат!

За кого и за какво се моли само Православната Църква? „За милост в живота, за мир, здраве, спасение и прощаване на греховете, за плодоносящите и добродетелните, но най-вече за мира, защото това е най-висшата ценност на земята, заради която и Сам Господ слезе на нея и пострада”.

Като най-важна ектения, обаче трябва да посочим следната: „Християнски, безболезнен, непосрамен, мирен завършек на живота и добър отговор на страшния Христов съд, от Господа да просим!” В това прошение са събрани по смисъл всички останали прошения.

Силата и красотата на Православието не могат да бъдат нито разказани, нито доказани, те могат да бъдат само показани: в нашите красиви, въздушно леки, радостни, наподобяващи небето или гигантски пламъци храмове, призоваващи всички отрудени, скърбящи и обременени със сладкия камбанен звън към молитва и преображение при Тайната Вечеря Господня в дома на вечния Иосиф Ариматейски, до живоносния Гроб Господен, озарен с лъчите на Неговото Възкресение.

Ние сме убедени, че на Православието е отредено да играе решаваща роля във възраждането на духовно обеднелия и тънещ в преситеност и материализъм свят.

Без да проявяваме недостойна гордост ние смятаме, че православния квас може да повдигне тестото на бъдещето, за да се създаде хляба на спасението за хората.

В миналото западните народи бяха слепи и глухи към нашето Православие. Времената обаче се изменят. Голям плуг мина по земята и почвата вече е подготвена да поеме семето на Истината.

Римското начало за владичество и гръцкото за знание ще трябва да отстъпят пред Христовото начало на Жертвата и Любовта. Тогава разликата между православни, католици и протестанти ще бъде преодоляна и всички чеда на Единия Бог Иисуса Христа ще славим Него и Неговото Възкресение.  Амин.

ПРАВОСЛАВИЕ СИЛА И КРАСОТА*

Екзарх Стефан

Нашият Божествен Спасител е казал: „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8)

Същото може дa се каже и за Православието: неговата сила, чийто източник е в Благодатта Божия и неговата красота в благолепието на невидимия свят – горния Иерусалим, са достъпни само за сърцето. Външните прояви на тази сила и красота, изразени в багри, звуци и благоухания, съставляващи душата на нашите православни храмове и на службите в тях, не са нищо друго, освен мистични отражения на тоя невидим свят, пред който човешкият ум съвсем се губи и където само сърцето, очистено и приело Бога в себе си, има очите да вижда и слухът да слуша. Но време ли е сега да се говори за сърцето и за неговите обекти, когато живеем в диктатурата на ума, окрилена от стихията на гордостта, когато и най-малките права на сърцето са потъпкани, когато животът се е превърнал в бездушна машина, а хората в бездушни роботи? Може ли в такова време да се говори за „религия на сърцето”, каквато се явява Православието?

Да! Moжe! Може, защото трябва. Защото на Красотата е предопределена да спаси загиващия свят. В това се състои и пророчеството на Великия писател на Православието – Достоевски, защото като всяка религиозна реалност Православието не е област на отвлечени разсъждения и безсмислени спорове, а е Път, Истина и Живот, поради което има правото да напомня винаги за себе си.

Сега, повече от когато и да било друг път, в духовно отношение светът е разделен на две неравни части: една, в която вярващите, независимо от изповеданието (православни, католици и протестанти), изповядват вярата си в общия и единствен наш Господ Иисус Христос и друга, в която останалите хора, независимо в какво и как вярват, изповядват вяра противна на нашата, на която те не разбират същността и отричат нейната спасителна сила. Тази втора част на човешкия свят, в която влизат адепти на всякакъв род атеистични и иманентно-социални религии, засега не представлява интерес за нас. Религиите на тая човешка маса са чужди на всяка трансцендентна концепция. Към тях принадлежи религията на доскоро тържестващия, но сега вече в упадък социализъм, на многоликото масонство, на будизма, теософията, спиритизма, антропософията и др., т. е. всички безбожни религии, представляващи антитеза на положителната религия, каквато безспорно се явява християнството.

Говорейки за Православието, за нас е интересна само онази част от света, в която живее християнския дух, независимо от съществуващите различия. Въпреки очевидните заблуждения и борби, спорещите страни в тая област все пак са близки помежду си именно поради името на Оня, В Когото всички вярват като в Спасител. Затова тези различия рано или късно ще изчезнат, щом всички се доближат до фокуса на божествения синтез и свържат себе си със Спасителя, както дървото се свързва чрез корените си със земята. Нека старателно очистваме зърната във вярата си от чуждите плевели в нея и да избистряме съзнанието си от мъглата, чужда на ясния Христов ден. Така, преодолявайки пречките и раздорите, предизвикани от „малките истини“, трябва да достигнем чрез сърцето си до великата и единствена Истина на Любовта и Жертвата – сърцевината на Православието. Тогава ще се сътвори и чудото, което вековете и хората в тях очакват: стадото да бъде едно, при един свой Пастир. Нека вярваме в изгряването на този ден, защото между спорещите стои самата Истина – Иисус. И между враждуващите самият Мир – сам Иисус Христос.

Затова божествените устни шепнат, имайки предвид както Горното небе, където е престолът Божий, така и Долното небе, където изгарят в тъга душите на вярващите: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан 17:21).

Нека славим и прославяме Тоя, Който дава насъщен хляб за духа ни, като примирява различията на нашите малки, земни истини, Който освещава нашите суетни претенции, за да почувстваме тяхното нищожество, Който ни предлага кротка, смирена, всеотдайна вяра, която да очисти и обогати нашите бедни и жалки души и ни учи да утоляваме и най-страшния в себе си глад с хляба на Любовта и да опресняваме нашите посърнали сърца с росата, която свети като елмаз върху осълзените наши молитви…

Преди деветнадесет века всички ние, разделените днес, бяхме едно. Тогава бяхме заедно при Витлеемската пещера, когато Словото стана плът и се разкри пред страха и негодуванието на умиращия свят, бяхме заедно с Него, когато То се отдаде на поругание и кръстни мъки, за да се изпълни „всяка правда“, бяхме също така заедно, когато стана чудото на Възкресението – „крайъгълния камък на нашата вяра“, бяхме най-сетне заедно и на светата Петдесетница, при съшествието на Св. Дух, когато огнени езици възвестиха тайната на Новия Завет и дадоха на Христовото благовестие Всемирно значение.

След тия светли дни, пазейки свято учението и завета, ние, чедата на едни и същи родители, незабелязано се разделихме, изпълвайки времето с вражди, спорове, борби и взаимни гонения и днес, по-скоро вече уморени, отколкото примирени, стоим един до друг, страхувайки се да си подадем взаимно ръце, дори и когато нашият общ враг – безбожието, насочва цялата своя свирепа активност срещу Бога и вярващите в Него. Изглежда, че времената все още не са настъпили и нашите противоречия не са преодоляни, за да ни бъде даден в пълнота хляба Господен.

Нека сега обаче да признаем, че тези противоречия, датиращи от векове и коренящи се в дълбоките особености на човешките души, съставляват антиномии и в самите култури на народите, които представляваме, както и в самия дух на отделните национални истории. Тези антиномии, непревъзмогнати и до ден-днешен в нашата психология, етика и общественост са се превърнали в едно препятствие, което продължава да стои между нас и да ни разделя на православни, католици, протестанти и всички други подразделения към тях.

Кои са тези антиномии и откога датират те?

Три начала живеят в душата на света, подобно на трите начала в отделния човек и всяко едно от тях се стреми да подчини останалите две на себе си. Хармонията между тях и досега не е постигната поради това, че същността на тези начала, както вече бе посочено, се корени дълбоко в самата психология на християнските народи.

Първото, бих казал гръцкото начало, издигна примата на знанието като върховна, самодържавна догма, т. е. с това начало разумът се утвърждава като най-висша инстанция, а Сократовото „познай себе си“- като крайна цел на духовния стремеж на човека.

В декаданса на Елинската култура се издига примата на волевото, римското начало: „владей себе си“ чрез което Законът, като израз на волята, придоби силата на категоричен императив.

В противопоставянето на тези два принципа, като tertium gaudens в Царството на Духа, светна подобно на мълния, освещавайки тъмните бездни на човешката душа, третото начало – учението на Спасителя от Галилея: „жертвай себе си” чрез което сърцето се утвърди като най-висша инстанция, а неговата чистота, като най-висше състояние, доближаващо човека до познанието на Бога.

Докато Христовата църква беше независима от гръцкото начало, изявите на гностицизма, с които св. апостол Павел поведе ожесточена борба, бяха далеч от нея и затова съблазънта на „малкия разум” да подчини на себе си „великия разум” и умът да разбере „безумието на вярата”, не успя да намери място в нея. Римското начало придаде на Христовата Църква стремеж към владичество, което не винаги бе в противоречие с християнската етика, но обезсилваше „вертикалния стремеж“ в полза на „хоризонталния“.

До Първия вселенски събор римското и гръцко начала, представлявани съответно от Александрийската и Антиохийската школи, не успяха да наранят Христовата Църква, която по време на гоненията при Нерон до Диоклетиан формира в себе си духа на жертвеност и излезе готова за борба срещу заговора на иудеи, елини и римляни, чиято морална и историческа традиция бе предадена на всички народи в Европа за цели векове напред.

В стремежа към запазване на Църквата и укрепване на Нейния Дух се създаде и великия институт на аскетизма, в който изгряха вечните светлини на Божиите угодници и светци, между които Антоний Велики, Макарий Велики и цял сонм подвижници, чрез които се разкри непобедимата сила, която дава благочестието и молитвата – сила, наречена благодат Божия.

Заедно с тях пламнаха като светилници отците и учителите на Църквата, светлината от които достигна и до нас. Като най-ясно съзвездие между тях изгря великата тройка на вдъхновените литургисти и проповедници: Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст, както и цяла плеяда ученици-апостоли. Наред с тях се издигнаха и такива мислители и апологети на християнството като Блажени Августин, Амвросий Медиолански, Тертулиан, Ориген, Юстин философ и много други, родени все под благодатната сила на Църквата. Но всеки един от тези мислители, оставайки верен на някое от посочените три начала създаде своя теория от учението на Христа и с това стана причина за нейното разделяне.

Тук заслужава да насочим вниманието си към Блажени Августин, чието дело има огромно значение за развитието на Христовата Църква, в нейния римокатолически облик. Неговият труд „De Civitate Dei“(3a Божия град) съдържа идеи, които най-добре разкриват зародиша на онова различие между католицизма и православието, което намира израз в по-късното развитие на тези две Църкви. Блажени Августин е започнал да пише своя труд в същата година, когато стените на Рим, изоставени от императора, са били подложени под ударите на Аларих и вестготските пълчища. За св. Августин, който е бил истински представител на своето време и изразител на духа и красотата на античната цивилизация, този момент е бил много страшен и това се чувства от страниците на неговата книга. При тези условия у него възниква идеята за Божия град – за тоя „тесен град”, който се явява като вечно убежище за спасението на малцина, когато другите загиват от катаклизмите на света. И този Божий град не е нищо друго, освен Христовата Църква.

Тази идея се противопоставя на онова, което стои извън нея, противопоставя се на света като негово отрицание, осъждайки го и сякаш радвайки се на неговата гибел. Същевременно като Божи оазис в света тя се обръща в чувство и става основен принцип в организацията на католицизма. Тази идея оказва влияние при създаване института на целибата за целия католически клир и обособяването му в отделна каста, единствено която има право на достъп до „кръвта Христова” като причастие. Въвеждането на неразбираем за народа богослужебен език, учението за държавата като преходна историческа форма, както и за държавните владетели като прости избраници на тълпата, които могат да бъдат отстранени от властта по Божия воля – всичко това се явява като основен мотив у Блажени Августин, който в своята книга „За Божия град” излага заветите за един нов живот, изграден върху развалините на стария. Идеята за Църквата като антитеза на света завладява цяла Европа и оказва влияние върху нейния живот. В същото време обаче тя създаде и идеята за „анти-Църква” за ония, които възприемаха живота въз основа на други начала: политически, културни и рационални. Именно това е и причината за възникналите жестоки борби, водени от западните католически народи, на които борби православния Изток остава почти чужд.

Този стремеж на Римската църква „да се нареди без света и независимо от него” създаде като антитеза психологическите условия за едно ново езичество в епохата на хуманизма, изпращайки кралете на поход срещу Рим и обуславяйки открития атеизъм през XVIII и XIV век, както и дръзкото решение да се урежда живота на земята без Бога и против Бога. Така на тезата на Църквата „без света и въпреки света”, светът отговори с антитезата: „без Бога и въпреки Бога”. По този начин на Запад се сбъдна напълно тайнственото пророчество на Спасителя: „Не мир донесохте на земята, а меч”.

Така Изтокът остана встрани от възникналото на Запад противоречие между Църквата и света и откърми своето Православие на съвсем други начала, както и при коренно различни идеологически предпоставки. Западът заживя при непрекъснати борби, докато в същото време Изтока търсеше спокойно и съзерцателно истината, стремейки се да отхвърли заблужденията. Затова западната църковност винаги се намираше под знака на причинността, а източната признаваше целесъобразността. Именно тези обстоятелства определяха основните различия между западните вероизповедания и източното православие.

Различният дух на католицизма и Православието се вижда ясно при разглеждане на понятието за греха, съответно от едното и другото вероизповедание. Последиците от греха сякаш хвърлят сянката си върху целия живот на католическата църква, изцяло ориентирана към тъмнината на Голгота. За католическото съзнание, както и въобще за съзнанието на Запада, грехът е нещо всеобщо, непоправимо и носещо винаги след себе си една неотменима санкция. Източното православие е проникнато от живото съзнание, че изкуплението над човешкия род е вече извършено и над него не тежи повече проклятието на греха, поради което то съдържа в себе си по-силно чувство на човеколюбие, спокойствие и вечност. Това съзнание внася повече светлина и радост в емоционалния свят на православните, в техните храмове и в църковните им служби – всички ориентирани към радостното Възкресение. За православното съзнание грехът не е фатален нито по произход, нито по цел и затова пороците, както и страданията, причинявани от тях, нямат абсолютна сила и значение. Всеобхватният дух на Православието, на неговата надземност и абсолютна увереност, създаваща не мъчително, а радостно търпение, влизайки в тесните стени на католическия „Божи град”, внася в него потоци от радост и светлина.

Както небето се отразява u в най-малкото парче огледало върху земята, така u разликата между духа на Изтока и Запада може да се види от най-дребните факти на текущия живот. Така например, милостинята е еднаква добродетел и за католика, и за протестанта, и за православния, но има една подробност, която определя духа на самата постъпка, обагряйки я със специфичен духовен цвят. Същността на тази „абсолютна украска“ е свързана с изискването да се прави добро, независимо от това дали и други ще се стремят към същото, тъй като това е въпрос на свободна воля. Правѝ добро! Никога и никого не осъждай! Не проклинай! Не ненавиждай! Никого не преследвай! Това са истини от Новия Завет, които православието внася с много по-голям устрем в своите храмове и богослужения, където вместо външна екзалтация има много повече вътрешен покой и радостни песнопения.

Тайната на православието е в молитвата, такава, каквато тя звучи на езика на св. Ефрем Сирин или в припева на канона на св. Андрей Критски: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя”.

В стремежа си да въздигне духовно човека и да го укрепи в борбата му със земните страсти православието е създало множество молитви, които внасят животворна сила в сърцата на вярващите християни. Между тях, молитвата на великия аскет св. Ефрем Сирин заема второ място по значение след Господнята молитва, тъй като в нея е отразен най-силно и ясно духът на Православието: „Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мен, Твоя раб.“

За да се проникне в самата основа на онова различие, което съществува между Православието и католицизма, трябва да се изясни преди всичко философската и етичната същност на тези две християнски Църкви, от които едната – Православната, възприема неоплатонизма, а другата, философията на Тома Аквински. Най-точно определение на Православието дава св. Дионисий Аеропагит в неговия труд „За небесната иерархия”, както и преп. Максим Изповедник. Принос за разкриване същността на Православието имат също така св. Григорий Нисийски, св. Иоан Дамаскин, а по-късно Владимир Соловьов, Хомяков, Феодоров и др. Православието приема „примата на идеята”, а католицизмът – „примата на формата”. Етичните измерения на тези философски различия се състоят в това, че Православието се утвърждава предимно като „религия на любовта“ а католицизмът като „религия на закона“. За православното съзнание най-добър християнин е тоя, за когото любовта е жертва, докато за католическото съзнание истински християнин е този, за когото любовта е задължение и закон. Затова патосът на Православието намира най-силен израз в сферата на етиката, а тоя на католицизма в областта на юриспруденцията, собствено в църковното право. Православието, в противоположност на католицизма, възприема и утвърждава Църквата преди всичко като духовен, а не юридически или иерархически организъм. Протестантизмът, като реакция на католицизма, се опита да ревизира елементите на християнската свобода, измествайки богослужението и църковния опит към периферията на духовния живот, изхождайки от разбирането на Мартин Лутер, че фактът на спасението се намира вън от нас и затова може да бъде само предмет на нашата вяра.

Източникът на православното благочестие и основен елемент на православния мироглед е вярата във Възкресението. Централно място в Православието заема идеята за освещаване и преображение на тварите. Проповедта за Възкресението, постоянната мисъл за Него, радостта от тая мисъл, религиозният стремеж на всяка православна душа да се проникне от тая „надземна, чужда на емпиричния свят“ идея представлява неизменна част от Православието. Затова големия руски светец Серафим Саровски винаги е посрещал идващите при него с пасхалния възглас: „Христос воскресе, моя радост!”Вярващите, включително и най-слабите от тях, участват в носенето на животворящия кръст, тъй като ние, православните, за да бъдем приобщени към Възкресението на Спасителя, трябва преди това да сме съединени с Него в смъртта Му. „Всякога ние носим в себе си смъртта на Господа Иисуса, за да се разкрие в нашата смъртна плът Неговия живот”. В тези думи на св. апостол Павел е дадено цялото учение – „бъдете свети, както и свет вашия небесен Отец”, прониква чрез Църквата и в последните клетки на православния организъм, за да го подбуди към постоянна борба със стария Адам в нас, към умъртвяване на плътта и нейните дела. Това означава всекидневно носене на кръста, защото без Христови страдания няма преображение и спасение. „Ако душата ви не вкуси от Христовите страдания, никога няма да има общение с Него”, тоест без Голгота няма Възкресение!

С този неотслабващ призив към подвига, към устрема за преображение, към мъжествена борба със себе си е проникнато цялото учение на Църквата. Но какво може да направи човек сам, без помощта на Бога? Затова Православието отдава изключително голямо значение на молитвата, при това не само като средство за получаване на Божията благодат за спасителни цели, но и заради самата молитва. Това е така, защото нашата немощна душa не може да се изкачи дори по стръмната стълба на молитвата и да отрони сълзите на покаянието без Божия помощ: „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче.“

Цялата тайна на Православието, неговата сила е в молитвата, в умението да се молим. Чрез нея ние получаваме оная сила, която навсякъде и във всичко преобразява материалната действителност в Божия, немощта в победа. Тая сила е заложена в основата на църковния живот и най-вече в православното тайнство Евхаристия, където присъствието на Бога в храма, пресъществяващ виното в кръв и хляба в плът, става не метафизичен, а реален факт за вярващите, което ги прави истински „христоносци” по душа и тяло. Този величествен и страшен в неизказаната си красота момент в православното богослужение преобразява не само молещите се, но и целия свят. Той отваря небето (кубето на православните храмове) и през него окото на вярващия вижда оня невидим свят, Горния Иерусалим, за който тъгува всяка православна душа.

Това непрекъснато действие в мисли и дела съставлява живота на Православието, което по своята същност не е само учение, но и постоянно боговъплъщение в нас и чрез нас. Така, земният живот на Иисуса Христа, Неговата смърт и Възкресение, чрез непрекъснатото молитвено въздействие върху православната душа, се превръща в основен фактор в живота на Източната Църква, която с очите на вярата и с опита на сърцето насочва своите последователи да живеят постоянно в благодатно общение с този живот на Спасителя, който се разгръща последователно всяка година в църковното богослужение. Православната църковна година, която е отражение на земния живот на Спасителя, празнува Рождество Христово, Кръщение, Преображение, Страстната седмица преди Неговата Смърт и Възкресение, както и много други дни от Неговия живот и тоя на пречистата му Майка, на Неговите ученици, апостоли и свети угодници не като възпоменание, а като живи събития, които „стават” по време на самото богослужение, така че вярващите се явяват не пасивни зрители, а участници в него. Същността на Православието и неговата сила се състои именно в това: ЦЯЛАТА ХРИСТИЯНСКА ДОГМАТИКА И ХРИСТОЛОГИЯ, ВЪРХУ КОЯТО ДРУГИТЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА ПРАВЯТ ТРУДНИ И СЛОЖНИ РАЦИОНАЛНИ ИЗЛОЖЕНИЯ И ТЪЛКУВАНИЯ, ПРАВОСЛАВИЕТО ПРЕОБРАЗЯВА В ЖИВОТА ПО ЕДИН НЕПОСРЕДСТВЕН И ДОСТЪПЕН ЗА СЪРЦЕТО НАЧИН. Затова нашите тържествени богослужения, наситени с литургическа красота и благолепие, представляват не само едно „възпоменание“, както мислят мнозина, но те са преди всичко истински тайнствени действия на Бога с хората, истинска хрисофания. На празника Рождество Христово православните храмове се превръщат в истинска Витлеемска пещера, в която действително се ражда Христос, чието светло Рождение славославят ангелите, гласа на които вярващите имат възможност да чуят. През Страстната седмица нашите храмове се изпълват със скръб, а на Възкресение пламтят от радост. Така, когато в тия богоносни дни истинският православен християнин приветства вярващите с „Христос воскресе“ той се явява не обикновен разказвач на тези събития от живота на Спасителя, а „въплътител“, като по този начин православната Църква, с нейните служители и вярващи не престава да изразява своята същност на Тяло Христово.

Ние, православните, знаем добре, че „умът е слаб да победи сам демонското мечтание” и затова нашите упования никога не се основават на така възвеличавания на Запад разум. Ние, естествено го ценим и уважаваме като средство за познание, но както казва руският светител Теофан Затворник „с мярка“, защото гнездото на страшната и пагубна гордост лежи в него и той  е пораждал богоборческите човешки помисли. Православният християнин знае и помни, че истинското възрастване на човека винаги е съпроводено с неговото мъдро „снишаване“ и затова колкото повече се издигаме по пътя на съвършенството, толкова повече трябва да бъдем смирени и да овладяваме дързостта на нашето самоутвърждаване. Всяко по-високо стъпало в стълбата на православното съвършенство посочва ясно на човека неговата слабост и нищожество пред неизтощимата сила и премъдрост на Бога. Освободени от влиянието на плътта и отрезвени духовно, ние православните имаме постоянно открит слух към съвета на нашите свети отци: „Живейте в молитва и духовна трезвеност”. При върховното напрежение на молитвата православните светии, като например св. Серафим Саровски, не само са чували ангелската песен в св. Олтар, но те са виждали и слизащите към Престола, като бели гълъби, ликуващи ангели. Чрез молитвата Православието разкрива пред душите на вярващите тайните на вечния живот, а когато тя постигне предназначението си, получената благодат се отразява дори и върху телата на молещите се. Затова иконите на нашите светии имат върху себе си тези отблясъци и нимбове.

Така, Православието дарява своите последователи с благодатта на Св. Дух, което означава: „живот в лоното на любовта”, в което се състои и същността на Христовата Църква, защото „как можеш да обичаш Бога, Когото не виждаш, ако не обичаш брата, когото виждаш?”

Но възможно ли е човек сам да постигне Божиите тайни и да добие за себе си спасение? Не! Защото Божието присъствие не е там, където човека е останал сам със своята самоуверена гордост, а там, където „двама или трима са събрани в Негово име”, т. е. там, където се чува не молитвата „Отче мой”, а се шепнат дадените ни от Бога думи: „Отче наш…”. Затова православните отшелници, отделени от света по време и пространство се молят не за себе си, а за другите, имайки npegвug страдащия човешки свят. По този начин православният християнин става носител на видимата и невидима Църква, като Христово тяло и общество от вярващи, и всеки един миг от молитвения му живот е проникнат от духа на православието – любовта.

В този смисъл големият руски философ А. С. Хомяков казва: „Ние знаем, че когато някой от нас съгреши, съгрешава сам, но никой от нас не може да спаси само себе си. Спасяват се само тези, които са членове на Църквата, свързани с всички останали нейни членове. Така, вярва ли някой? – той е в общение с вярата. Обича ли? – той е в общение с любовта. Моли ли се? – той е в общение с молитвата. Затова никога не казвай: „Защо да се моля за другия, когато той сам се моли за себе си и когато за него може да се застъпи сам Иисус Христос?” Когато се молиш, помнѝ: в теб се моли духът на Любовта. Не казвай: „Това, което е определено и отсъдено от Бога, все едно не може да се промени”, защото твоята молитва следва Божия промисъл и самата тя е предвидена от Бога. Ако си член на Църквата, твоята молитва е необходима за всички нейни членове. Всеки човек е необходим на Църквата – това е взаимната молитва, а нейният дъх – великото славословие на Божията премъдрост и любов”.

Според Православието не е възможно да съществуват истински добродетели, колкото и очевидни да са те по своя външен израз, без Божия Дух, който е Дух на истината и като такъв може да бъде получен само чрез Църквата. Затова само Тя, като мистично Тяло е непогрешима и отделен член или група вярващи в Нея никога не могат да претендират за непогрешимост. Това е така, защото Истината е достъпна в своята пълнота само на Светостта и никой отделен член на Църквата, каквото и положение да заема в Нея, не може да притежава пълна светост. Тя е достояние само на Църквата, където пребивава Св. Дух и Която е единствена Невеста на небесния Жених, нашият Господ Иисус Христос.

В това именно се състои и едно от най-съществените различия между Православието и католицизма. Ние, православните, проникнати от смирение, сме напълно убедени, че отделният човек, колкото и добродетели да притежава и каквото и високо положение да заема, не може да бъде носител на пълната абсолютна истина, тъй като тя може да бъде достояние само на Църквата. Тази своя убеденост източните православни патриарси изразяват в отговор на едно папско послание през 1848 г.: „У нас нито патриарсите, нито съборите не можаха никога да въведат нещо ново, защото пазител на благочестието е самото Тяло на Църквата, тоест самият църковен народ”.

Затова православната Църква няма такъв авторитет, какъвто има католическата Църква в лицето на непогрешимия папа. Ние имаме Истина, а не авторитет, който може да бъде присъщ само на външния свят.

„Ние се съобразяваме не с авторитета, казва Хомяков, а с истината, съдържаща се във вътрешния живот на всеки един християнин, защото както Бог, така и Църквата живеят в него и при това по-реално, отколкото той чувства сърцето си, което тупти в гърдите му, или кръвта, която тече в жилите му. Но Те живеят в него дотолкова, доколкото сам той е съпричастен към живота на Църквата, тоест това е живот изпълнен с любов и единство”.

Затова ние изповядваме: „Словото стана плът и се всели между нас”.

_________________________________

*Публикувана Пловдив, 1998 (второ изд). Първо изд. – 1938.

Тук тази статия и нейното продължение са поставени на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: + Стефан, Екзарх Български (1878-1957),

Гроба на Екзарх Стефан в Бачковския манастир,

Св. Ефрем Сирин,

Св. Серафим Саровски,

Руският филосов А. С. Хомяков

Следва…

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990-2005 – продължение 2 и край

Цвета Узунова

624.БАНЕВ, Йордан свещенопевец,За църковния език/ Свещенопевец Йордан Банев.//LXXXV, 2005, № 11, с. 1-10. Църковно-славянски език,богослужебен език на славянските народи.

625.БРАТАНОВ, Иво. “Ако някой не иска да работи, не трябва да яде” / Иво Братанов. // LXXXV, 2005, № 3, с. 1-3.За автентичният смисъл на тези думи.

626.БРАТАНОВ, Иво. Богословие и славянска филология: С оглед към българската филология/ Иво Братанов.// LXXXIII, 2003, № 4, с. 3-12.Връзката между двете науки.

627.БРАТАНОВ, Иво. За значението на евангелските заглавия/ Иво Братанов.// LXXXII, 2002, № 10, с. 7-16.Филолог. анализ на евангел. заглавия и на техните преводи като необоримо свидетелство срещу атеистическите възгледи.

628.БРАТАНОВ, Иво. За правописа на името Иисус / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 12-16.

629.БРАТАНОВ, Иво. Относно правописа на Свещените имена / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 9, с. 1-5.

630.БРАТАНОВ, Иво. Произход, значение и употреба на израза “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”/ Иво Братанов.//LXXXV, 2005, № 7, с. 1-10.Според: Еванг. на Лука 3:11 (Покайната проповед на Св. Йоан Предтеча Господен).

631.БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Коливо” / Иво Братанов. // LXXXІ, 2001, № 3, с. 12-16.

632.БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на словосъчетанието “предсказвателен дух” / Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 23-30.Според: Деян. 16: 16.

633.БРАТАНОВ, Иво. “Срещу ръжен не се рита” /Иво Братанов. //LXXXIII, 2003, № 10, с. 12-17.За произхода и влиянието на тази пословица в бълг. и др. езици.

634.ПРОДАНОВ, Николай.Народно (битово) криптохристиянство – понятийни и терминологични аспекти / Николай Проданов. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 11-17.Съдържа: 1. Въведителни думи; 2. Категорията битово народно християнство; 3. Категорията криптохристиянство; 4. За естеството на връзката между понятията битово християнство, народ. християнство., криптохристиянство; 5. Терминологичен проблем.

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ и ЛИТЕРАТУРА

635.БРАТАНОВ, Иво. Гьоте за религията, християнството и Църквата/Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 1-14. Живот и убеждения в литературното му творчество (студии, статии и писма), както и в спомени на негови съвременници.

636.ЕНЧЕВ, Кънчо. Бог в творчеството на Пенчо Славейков/Кънчо Енчев.// LXXIII, 1993, № 1, с. 28-32.

637.ИВАНОВА, Албена Л. Символистите или опит за общуване със свръхестественото и извънземното / Албена Л. Иванова. //LXXV, 1995, № 4, с. 27-30. Изследване на символическото слово като феномен. Символ. поезия на: Ш. Бодлер – “Подем”; Д. Дебелянов “Полет”, “Нощен час”; П. К. Яворов “Тайната на вековете”.

638.ЛОЗАНОВА, Ралица. Ерминията на Дичо Зограф от Музея за история на София / Ралица Лозанова. // LXXXI, 2001, № 6, с. 27-31. Текстологичен анализ.

639.ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Данте и Библията/Йером. Павел (Стефанов).// LXXVII, 1997, № 2, с. 14-21. Богословско-библейски анализ на “Божествена комедия”.

640.СТАМАТОВА, Клара. Религиозността на Любен Каравелов/Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 4-11. За отношението на Л. Каравелов към християнството и Църквата. Анализ на негови стихотворения. Христ. патриотизъм на Л. К.

ПРОЗА

641.ЗЛАТЕВ, Димитър. Завист : [Разказ] / Димитър Златев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 25-31.

642.ИЛИЕВ, Николай. Одоровският манастир и неговата гибел: Легенда от Трънско / Николай Илиев. // LXXX, 2000, № 7, с. 29-30.

643.ПАВЛОВА, Роза. Сълзите на Света Марина: Историческите корени на  една легенда / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 29-31.За лековита вода до с. Царева ливада (гр. Дряново).

644. РУСИНОВ, Светозар. Прощаване: [Разказ] / Светозар Русинов. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 28-31.За човешките неща в живота.

645.РУСИНОВ, Светозар. Старецът: [Разказ] / Светозар Русинов. // LXXVII, 1997, № 1, с. 29-31.

646.СИМЕОНОВ, Н. Легендарната Ерма река разказва/Н. Симеонов.// LXXIX, 1999, № 6, с. 28-30.Две исторически легенди за: Слишай и Слишовска могила; Кървав камък.

647.СТАНЕВ, Марин. Дельо Войвода: Родопска легенда/Марин Станев.// LXXI, 1991, № 11, с. 29-31.

648. СТАНЕВ, Марин. Марина: Родопска легенда/Марин Станев.// LXXV, 1995, № 5, с. 29-31.

649. СТАНЕВ, Марин. Родопски легенди / Марин Станев. // LXXІІI, 1993, № 4, с. 28-31. Съдържа: Златина; Небесната дъга.

650.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Поуката: [Разказ] / Тодорка Теодосиева.// LXXVI, 1996, № 6, с. 31.

ПОЕЗИЯ

651. ГЕОРГИЕВ, Владимир свещ. Съвети от Христа: [Стихотворение] / Свещ. Владимир Георгиев. // LXX, 1990, № 2, с. 32.

652. ГРОЗЕВА, Елена презвитера. На светите братя:  [Стихотворение] / Презв. Елена Грозева. // LXXV, 1995, № 5, с. 31.

653.ДАЦОВ, Владислав. Патриарх Евтимий: [Стихотворение]/Владислав Дацов. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 31.

654. ДЕРМЕНДЖИЕВ, Тодор. Словото на Св. Кирил философ: [Стихотворение] / Тодор Дерменджиев. // LXXII, 1992, № 5, с. 32.

655.ИВАНОВ, Владимир отец. Атомът: [Стихотворение]/Отец Владимир Иванов. // LXXXII, 2002, № 2, с. 30-31.

656. ИВАНОВА, Весела. Божи мир : [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 3, с. 32.

657. ИВАНОВА, Весела. Жажда: [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 5, с. 32.

658. ИВАНОВА, Весела. Молитвата: [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 10, с. 32.

659. ИВАНОВА, Весела. От висини небесни : [Стихотворение] / Весела Иванова. // LXX, 1990, № 5, с. 32.

660. ИВАНОВА, Весела. Прошка от Бога: [Стихотворение] /Весела Иванова.// LXXVІ, 1996, № 2, с. 31.

661.ИВАНОВА, Весела. Смъртта със смърт срази: [Стихотворение]/Весела Иванова. // LXXІІІ, 1993, № 4, с. 32.

662.ИЛАРИОН,митрополит Доростолски.Молитвени устреми [Стихотворение] /Доростол. митроп. Иларион. // LXXXV, 2005, № 1, с. 30-31. Из молитвения канон към св. Богородица – “В изповедание на грешника”.

663. КАРЪКОВА, Кръстанка. Изповед : [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 7, с. 31.

664.КАРЪКОВА, Кръстанка. Към Божията Майка: [Стихотворение]/ Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 10, с. 31.

665. КАРЪКОВА, Кръстанка. Молитва: [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 7, с. 31.

666.КАРЪКОВА, Кръстанка. Пред Христоватаикона: [Стихотворение]/ Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 9, с. 31.

667. КАРЪКОВА, Кръстанка. Просба: [Стихотворение] / Кръстанка Каръкова. // LXXX, 2000, № 9, с. 30.

668.КОТЕВ, Д. Я. ик. Любов да възсияй: [Стихотворение] /Д.Я. Котев. // LXXII, 1992, № 3, с. 32.

669.ЛЮБЕНОВА, Надежда. Свети Методий Славянобългарски: /[Стихотворение] / Надежда Любенова. // LXXVII, 1997, № 4, с. 31.

670.МЕДНИКАРОВ, Христо. Идвайте си!: [Стихотворение]/Христо Медникаров. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 31.

671.МЕТОДИЙ, архимандрит. Пред залез: [Стихотворение] / Архим. Методий. // LXX, 1990, № 8, с. 29-30.

672.МИЛЧЕВ, Георги. Есхатологично : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 31.

673.МИЛЧЕВ, Георги. Към човека : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 30.

674.МИЛЧЕВ, Георги. Небесният Йерусалим : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXX, 2000, № 5, с. 31.

675.МИЛЧЕВ, Георги. Светият Израйлев : [Стихотворение] / Георги Милчев. // LXXXIІІ, 2003, № 2, с. 31.

676.НЕСТОР, епископ Смоленски. Към св. Иоан Рилски: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 8, с. 30-31.

677.НЕСТОР, епископ Смоленски. Моисей в пустинята: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 9, с. 32.

678. НЕСТОР, епископ Смоленски. Поклонница: [Стихотворение] / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 10, с. 32. За св. Йоан Рилски Чудотворец.

679.НЕСТОР, епископ Смоленски. Патриарх Евтимий Търновски [Стихотворение] / Смоленски епископ Нестор. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 31-32. По случай 600 г. от блажената му кончина.

680.НИКОЛОВ, Любомир Т. Великият Евтимий: [Лирическа поема] / Смолен. еп. Нестор. // LXX, 1990, № 7, 22-26; № 8, с. 23-29. Съдържа следн. части: Откровението. Царственият град [Търновград]. Безсмъртната крепост. Великият светител. Поклон пред светостта.

681.ПАВЛОВА, Роза. Една млада жена търси своя Бог: [Стихове] / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 30-31. Съдържа: Биограф. данни за авторката Дойка Георгиева Караджунова; Заглавия на стиховете – “Той”, “Любов”, “Зов”.

682. ПЕКАЧЕВА, Наташа Ел. Рождествена нощ  (Приказка за големи и малки): [Стихотворение] / Нат. Ел. Пекачева. // LXXX, 2000, № 1, с. 30-31. Стихотворението е отличено с първа награда (за възрастни) през есента на 1999 г. по повод Конкурса за литерат. и муз. творби и др., посветени на спасителния юбилей 2000 г. от Рождество Христово с благословията на патр. Максим и Софийски епархийски съвет.

683. СИМЕОНОВА, Марина. Дар: [Стихотворение] / Марина Симеонова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 31.

684.  СИМЕОНОВА, Марина. Сияние: [Стихотворение] / Марина Симеонова. // LXXVI, 1996, № 3, с. 31.

685. СТАНЕВ, Марин. Молитва: [Стихотворение] / Марин Станев. // LXXIII, 1993, № 2, с. 32.

686.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Камбани : [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXIX, 1999, № 6, с. 31.

687.ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Небесен покровител: [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXIV, 1994, № 11, с. 30- 31. За св. Теодосий Търновски.

688. ТЕОДОСИЕВА, Тодорка. Христос Воскресе: [Стихотворение] / Теодосиева Тодорка. // LXXVІ, 1996, № 5, с. 31.

689.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Бдение: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 31.

690. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Бие камбаната: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 29.

691.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Боже милостив бъди: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXI, 2001, № 2, с. 30.

692.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Възкресните камбани: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 32.

693.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Душата ми: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 7, с. 30.

694. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Молитва; Цел: [Стихове] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 4, с. 30-31.

695.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Обръщение на св. княз Борис-Михаил: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 1, с. 31.

696. ЧАЛЪКОВ, Кольо. По пътя нагоре: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 3, с. 31.

697.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Прощапулник: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXV, 2005, № 7, с. 31.

698.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Христос воскресе!: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІ, 2001, № 3, с. 31.

699. ЧАЛЪКОВ, Кольо. Човекът: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІІ, 2003, № 3, с. 30.

700.ЧАЛЪКОВ, Кольо. Чудо: [Стихотворение] / Кольо Чалъков. // LXXXІІ, 2002, № 11, с. 31.

МУЗИКА. ЦЪРКОВНА МУЗИКА

701. АТАНАСОВ, Асен. Църковни певци и диригенти в Неврокопска епархия / Асен Атанасов. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 27-31.

702. ДАСКАЛОВ, Димитър Бл. Спомени от ученичеството ми в Софийската духовна семинария и като певец в храм-паметник “Св. Александър Невски” / Димитър Бл. Даскалов. // LXX, 1990, № 8, с. 30-33.

703. ИВАНОВ, Иван дякон. Ангелското или сладкогласно пеене на исихастите според църковните певчески сборници / Дяк. Иван Иванов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 7-17.Проблеми на т. нар. Калофонно (сладкогласно пеене) на исихастите и музикален и литургичен характер на певческите сборници от периода ХІІІ – ХV в.

704.МЕЧКОВА, Клара. Възрожденски извори за догматичната слава на “Господи, воззвах” – Богоначальным мановением / Клара Мечкова. // LXXIII, 1993, № 8, с. 18-20. За стихирата “Богоначальным мановением” – част от Великата вечерня за празника “Успение Богородично” (15 авг.), която се изпълнява вместо “Слава и нине”.

705.НИКОЛОВА, Илиана. Музикалната дейност в Търновската епархия за периода 1944-1947 г. / Илиана Николова. // LXXIX, 1999, № 2, с. 21-24. За музикалната и просветно-религиозна дейност на епархийският свещенически хор “Иларион Макариополски” (В. Търново) с ръководител йером. Иларион.

706. ПОПОВ, Кирил свещ. Развитие на църковнопевческото дело по времето на Екзарх Йосиф І : Източна традиция / Свещ. Кирил Попов. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 21-32.

707. ПОПРАДОСЛАВОВ, Петър ставр. иконом. Бележит църковен музиколог и сладкопевец / Ставр. ик. Петър Попрадославов. // LXXV, 1995, № 6, с. 7-10. За живота и делото на Архим. Амвросий – музиколог, композитор и сладкопевец по източн. църк. пеене у нас. Автор на учубници в тази област. Изявен новатор в развитието на бълг. църковна музика.

МАТЕРИАЛИ В ОБЛАСТТА НА ИСТОРИЯТА, КУЛТУРАТА И ПОЛИТИКАТА

708.БОНЕВА, Вера. Славянофилството в духовния живот на българите / Вера Бонева. // LXXI, 1991, № 9, с. 30-33.

709.ВОДИНЧАР, Олга. Културно-образователните процеси в Киевската духовна академия / Олга Водинчар. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 23-26. Религиозно-нравствен аспект.

710.ЙОНОВ, Веселин прот. Името на град Велико Търново в редица извори и приписки / Прот. Веселин Йонов. // LXXIV, 1994, № 7, с. 30-31. Хронологичен ред на понятието “Търново” в: Чужди извори; Старобълг. писмени паметници; Разни приписки.

711.МИТЕВ, Йоно. Една антинаучна “Справка” на гръцките фанариоти по българския национален въпрос през 1876 г. / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 8, с. 28-31. За анонимен документ от гръцкото правителство до Форин офис, относно това, англ. дипломация да противодейства на бълг. нация (Мизия, Тракия и Македония) да получат автономия.

712.МИТЕВ, Йоно. Карнагиевата анкета за погромите на сръбските и гръцките военни власти в Македония и Тракия през 1913 година / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 3, с. 20-31. Статистически данни на учените: Гирен-Сонжан, Т. Флорински, Л. Милетич и др. за преобладаване на бълг. етнос в Изт. Тракия.

713.НАЛБАНТОВ, Стоян. Приписки от нашето Южно черноморие / Стоян Налбантов. // LXXV, 1995, № 4, с. 31. Съдържат ценни сведения за Освобод. война.

714.РУСЕВ, Иван. За ролята на приписките в историческите изследвания / Иван Русев. // LXXVII, 1997, № 3, с. 28-31. Книжовната школа на Котленския край.

715.СТАМАТОВА, Клара. България в междукултурния свят: Мястото на страната в ценностния модел на Хеерт Хофстеде – опит за прогнози / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 12-23. Съдържа: Същност на метода му. 1. Индивидуализъм-колективизъм; 2. Отношение към властта; 3. Избягване на несигурността; 4. Мъжественост-женственост; Прогнози и къде е България.

716.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Отново за авторството на пророческата буквеница “Турция ке падне” / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 6, с. 19-32. Името на автора е: Полиевкт (рилски калугер), станал протестант със светско име Петър Велянов.

КНИЖНИНА РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

717.БОНЕВА, Вера. // LXXXII, 2002, № 2, с. 27-29.Рец. за: Христо Темелски. Българската светиня на Златния рог. – Велико Търново : ПИК, 1998.

718.БРАТАНОВ, Иво. // LXXXI, 1999, № 5, с. 26-31.Рец. за: Сп. “Вяра и живот”. – Русе : Доростол.-Червенска митрополия, 1933 – 1946 г.

719.БРАТАНОВ, Иво. Едно културно събитие – речник на църковнославянския език/ Иво Братанов.// LXXXV, 2005, № 9, с. 21-24. Рец. за: Архим. д-р Атанасий Бончев. Речник на църковно-славянския език. Т. 1(А-О). – С. : НБКМ, 2002.

720.БРАТАНОВ, Иво. За православния консерватизъм / Иво Братанов. // LXXXV, 2005, № 12, с. 27-28. Рец. за: Свещ. Георги Гугов. Православен консерватизъм. – Пловдив, 2004.

721.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Нов наръчник за православна вяра / Славчо Вълчанов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 27-28. Рец. за: Михаил А. Калнев. Щит на вярата. – В. Търново : Хр. Червеняков и Митко, 1994.

722.ГЮЛЧЕВА, Нели. Списание “Проглас” е идея, която вече се осъществява / Нели Гюлчева. // LXXIII, 1993, № 11, с. 31.Отзив за: Филологическото сп. “Проглас” – изд. на Филолог. факултет ВУ “Св. св. Кирил и Методий”

723.ДАНКОВ, Евлоги. Богословие и християнска философия във Византия / Евлоги Данков. // LXXIV, № 9, с. 24-31.Рец. за: Георги Бакалов. Византия : Културно-политически очерци. – С. : Изд. къща “Век 22”, 1993.

724.ДАНКОВ, Евлоги. Исихазмът и духовната светлина на Търновската книжовна школа: Шести международен симпозиум “Търновска книжовна школа” / Евлоги Данков. // LXXIV, 1994, № 10, с. 28-31.Рец. за: Доклади, изнесени на VІ междун. симпозиум “Търновска книж. школа” от 26 – 28 септ. 1994 г. във В. Търново.

725.ДАНКОВ, Евлоги. Философските идеи в православната светоотеческа традиция / Евлоги Данков. // LXXIV, 1994, № 8, с. 23-31.Рец. за: Ант. Хубанчев и Т. Коев. Философски идеи в Православния Изток. – С. : Просвета, 1993.

726.ДИМИТРОВ, Емил. Път към Света Гора / Емил Димитров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 29-31.Рец. за: 1. Хр. Темелски. Пътеводител по Атонската Света Гора и показател на светите ù паметници. – С. : УИ “Св. Кл. Охридски”, 2002; 2. Лорд Роберт Кързъм. Описание на манастирските книгохранителници в Атонската Гора. – С. :  УИ “Св. Кл. Охридски”, 2004.

727.ДИМИТРОВ, Иван Ж. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 30-31. Рец. за: Димитриос В. Гонис. Преподобни Йоан Рилски: Въведение към химно-агиоложките гръцки текстове. – Атина, 1997.

728.ДИМИТРОВ, Иван Ж. // LXXX, 2000, № 1, с. 28-29. Рец. за: Емил Трайчев и Павел Павлов. Тайната на богопознанието: Увод в семантиката и методологията на богословието в светлината на православната традиция. – С. : Храм “Св. Георги Победоносец” (кв. Горубляне), 1999.

729.ДУРИДАНОВ, Венцеслав. Знамение на времето / Венцеслав Дуриданов. // LXXIV, 1994, № 2, с. 1-10.Рец. за: Лиана Антонова. “Прозорец към космоса”. – С. : Хемус, 1993.

730.КАРАДЖОВА, Даринка. Марина Симеонова. Гълъб на камбаната / Д. Караджова. // LXXVI, 1996, № 2, с. 29-30. Рец. за: Марина Симеонова. Гълъб на камбанарията [Стихосбирка]. – С., 1995.

731.КОЛЕДАРОВ, Петър. Ценен и обобщаващ труд за Българската православна църква през Средновековието / Петър Коледаров. // LXX, 1990, № 6, с. 27-33. Рец. за: Тодор Събев. Самостойна и народностна църква в Средн. България. – С. : СИ, 1987.

732. КОЧЕВ, Н. Цв. Ново изследване по история на Църквата / Н. Цв. Кочев. // LXXI, 1991, № 10, с. 28-32. Рец. за: В. А. Федосик. Църква и държава [Критика на богословските концепции]. – Минск, 1988.

733.МАРИНОВ, Борис. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 27-28. Рец. за: Иван Желев Димитров. Разпространението на Христовото благовестие. Дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст : Тълкувателен обзор на Деян. 9, 11 и 13-28 гл. – С. : Вулкан-4, 2003.

734.МЛАДЕНОВА, Мария. Енциклопедия на храмовете в Еленската духовна околия / Мария Младенова. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 29-31. Отзив за: Васил Славов и др. Храмовете в Еленска духовна околия. – С. : Принт, 2002.

735.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Нов поглед към библейската книга на Йов / Павел (Стефанов), йеромонах // LXXI, 1991, № 11, с. 26-28. Рец. за: Kathrine J. Dell. The book of Job as skeptical literature. – In: Reviw author[s] : Walter Brueggemann Journal of Biblical Literature, Vol. 112, № 1 (Spring), 1993.

736.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах.  Византия и Православието през погледа на Гибън / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 7, с. 28-29. Рец. за: Едуард Гибън. Залез и упадък на Римската империя=Тhe Decline and Fall of the Roman empiri by Edward gibbon. – Лозана, 1776-1787.

737.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXIV, 1994, № 8, с. 22-23. Рец. за: Theoleptos of Philadelphia. The Monastic Discourses. – Toronto, 1992.

738.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Нестандартен поглед към Покръстването / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 11, с. 28-30. Рец. за: Гатя Симеонова. Покръстването : През погледа на етнографа. – С. : Диос, 1994.

739.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXV, 1995, № 1, с. 30-31. Рец. за: R.C. Kroeger and C. C. Kroeger. I suffer not a woman. Rethinking 1 Timothy 2: 11-15 in light of ancient evidence. – Grand Rapids [Michigan] : Baker Book House, 1992.

740.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXV, 1995, № 7, с. 30-31. Рец. за: Mark A. Noll. A history of Christianity in the United states and Canada. – Grand Repids [Michigan] : Wm. B. Eerdmans Co., 1992.

741.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 29-31. Рец. за: Архиеп. Петър Люилие. Църквата на древните събори. Каноническата дейност на Първите четири всел. събора=Archbishop Peter L`huillier. The church of the Ancient councils. The disciplinary work of the First four ecumenical councils. – Crestwood (New York). : St. Vladimir`s seminary press, 1996.

742.ПАВЕЛ (Стефанов), архимандрит. Ценна монография за средновековната славянска агиографска литература / Архим. Павел  (Стефанов). // LXXXIV, 2004, № 3, с. 30-31. Рец. за: Димитър Кенанов. Славянска метафрастика. С приложение на житие на св. Сава Сръбски. – Пловдив-В. Търново, 2002.

743.ПАВЛОВ, Пламен. Ново изследване на Православната църква в България през ХVІІ-ХVІІІ в. / Пламен Павлов. // LXXIX, 1999, № 2, с. 25-31. Рец. за: Иван Тютюнджиев. Търновската митрополия през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ век. – В. Търново : Слово, 1996.

БИБЛИОГРАФСКИ ПРЕГЛЕДИ И ОБЗОРИ

744.АНДОНОВ, Божидар. Разсъждения по повод две новоизлезли помагала за обучението по Религия в първи клас / Божидар Андонов. // LXXXII, 2002, № 4, с. 19-25.

Библ. обзор на: 1. Ив. Желев и др. Религия. Първи стъпки в Православието, 1 кл. на СОУ. – София, 2001; 2. Ив. Желев и др. Книга за учителя по религия, 1 кл. – София, 2001.

745.ГЪЛЪБОВ, Лука. Старопечатни книги в църквата на с. Доброславци / Лука Гълъбов. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 22-29.Списък с библиогр. описание на ръкописни и старопечатни кн. с приписки (от 14 до кр. на 19 в.) в църквата “Св. Арх. Михаил”.

746.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Филокалия – Добротолюбие / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 10-12.За многотомното изд. “Добротолюбие”: Сб. от аскетически текстове на гр., бълг. и др. езици.

747.КОСТОВ, Ивайло. Ведическата литература / Ивайло Костов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 25-32.За: Литерат. на Индуизма (Сборници) – 1. Веди; 2. Брахмани; 3. Итихаси (епоси и пурани); 4. Сутри; 5. Тантри. Съдържа и схема на ведическата литература.

748. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Историография на гностицизма / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVII, 1997, № 6, с. 28-31.Мнения и публикации на учени за произхода, същността и развитието на гностицизма.

749.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Ценен опис на Кирилските ръкописи във Великобритания и Ейре / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 7, с. 27-30. За:Ralph Cleminson compiled. Aunion catalogue of Cyrillic manuscripts en British and Irish collections. – London, 1988.

750. ПРАВДОМИРОВА, Донка. Библиографското отразяване на литературата за Иисус Христос в България / Донка Правдомирова. // LXXXI, 2001, № 2, с. 13-18.

751.ПРОДАНОВ, Николай. Предисторията на една книга – “История на Българската църква” от Димитър Цухлев / Николай Проданов. // LXXXII, 2002, № 9, с. 16-22. Съдържа: І. Състоянието на проучванията върху историята на БПЦ до 1895 г.; Бълг. църк. история след 1895 г. и Д. Цухлев; ІІ. Светият Синод на БПЦ и идеята за написване цялостна история на Бълг. църква; ІІІ. Инициативата “Българско отечество” и идеята за написване на популярен очерк върху Бълг. църк. история.

752.РАДЕВ, Иван. Недьо Жеков и личната му библиотека в Лясковския манастир / Иван Радев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 19-23. Истор.- библиогр. обзор.

753.РИБОЛОВ, Светослав. Богословски основи и жанрови особености на аскетическата книжнина / Светослав Риболов. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 17-22. Дело на православните народи от региона на Югоизточна Европа.

754. ШИВАРОВ, Николай протопрезвитер. Тълковни псалтири в България и Русия (14-16 в.) : Традиция и нови трудове. Идейна съпоставка на тълкуванията на Пс. 1 / Прот. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 1, с. 2-11. За: Преписи от старобълг. преводи на тълковни псалтири. Преводът на Псалтир с тулкуване на руски. Нов превод на “Тълковен псалтир” от Максим Грек. Конструкция на екзегезата на Пс. 1 от блаж. Теодорит Кирски и Исихий Йерусалимски. Основни идеи в коментарите на Исихий и Теодорит и катената, преведена от Максим Грек.

ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ

А

Абдалах, Мохамед Ибн [ок. 570-632 г.] (за него) 492

Августин, блажени  [Честв. на 15 юни и 28 авг.] (за него) 359

Август, имп. (за него)  41

Августин (Никитин), архим. 68

Аверинцев, Сергей  18

Авксентий, архим. 74, 561-567

Агрипа ІІ, Ирод (за него) 514

Адай, (Тадей) ап. [Честв. на 4 ян.]  (за него) 562

Азманов,  Нейко  316

Айнщайн, А. (за него) 466

Александров, Недю  120, 242, 243, 302

Алексиев, Дарин 387

Аллах (за него) 489

Амвросий, архим. (за него) 707

Амфилохий, митроп. Черногорско-Приморски  497, 498

Ангелов, Цветелин  419

Ангелова, Светла  599-601

Андонов, Божидар  499, 505, 744

Андреев,  И. М. (за него) 466

Андрей, дяк. (ХV в.) (прев.)529

Антонова, Лиана (рец. за нея) 729

Аполинарий Лаодикийски (за него) 355

Асен І, Иван цар (за него)  111

Атанасий [Велики], Александрийски, св. [Честв. на 18 ян.] (за него) 353

Атанасов, Владислав (прев.) 386

Атанасов, Георги 323, 324

Атанасов, Ст. (прев.) 430

Атинагор [ІІ в.] (за него) 350

Б

Бакалов, Георги  54, 55, 56, 57, 159, 220; (рец. за него) 723

Бакуриани, Григорий (за него) 613

Бакърджиева, Т. 87

Балчев, Владимир  229, 602

Банев, Йордан свещенопев. 624

Бацаров, Никола (за него) 287

Бежан, Оксана Ив. 102, 172, 244

Белчов, Никола поп (за него) 320

Бендза, Мариан  221

Бербатов, Стоян свещ. (прев.) 442

Бердяев, Николай (за него) 308, 313, 427

Бир, Августин (за него) 466

Богородица, св. (за нея) 29, 333, 388, 455,  522, 528, 571, 662, 664, 704

Бодлер, Ш. (за него) 637

Бойчева, Павлина  173

Бонева, Вера  111, 112, 160, 287, 413, 708; (рец.) 717

Бончев, Атанасий архим. (рец. за) 719

Борил, цар [1207-1218 г.] (за него)  109

Борис-Михаил, св. кн. [Честв. 2 май] за него 204, 578, 695

Босилков, Боян 315

Босилков, Константин  (за него) 315

Ботев, Христо (за него) 117, 129

Брайкова, Пенка  210, 211, 314-322

Братанов, Иво 1, 2, 3, 288, 289, 388, 458-459, 506, 568, 625-633, 635; (прев.) 312, 465-466, 586, (рец.) 718-720

Брек, Джон  12

Брънковяну, Константин  (за него)  173

Булгаков, Сергий прот. (за него) 307, 407, 423, 452

В

Вакъвчиев, Пенчо йером. (за него) 296

Валентина [Друмева], монахиня  245

Валентиниан, св. [Доростол. мчк.]  (за него) 323

Варлаам, мчк [ІV в.] [Честв. на 19 ноем.]  (за него) 381

Варлаам Светогорец, йером. (за него) 219

Варсума (за него) 561

Василев, Христо икон. (за него) 283

Василева, Велимира (прев.) 83, 332, 365

Василий Велики, св. [Честв. на 1 ян.] 369-386 ; (за него) 24, 345, 347, 352, 360, 361, 566

Васкидович, Емануил (за него) 292, 293

Велев, Ганчо  161

Величков, Константин  317

Велянов, Петър (за него)  716

Вениамин, патр. Константинополски (за него) 140

Винценций Лерински, св. [Честв. на 24 май] 363

Висарион еп. Смоленски, свщмчк. св. [Честв. на 26 юни] (за него) 219

Вишеславцев, Борис 428

Водинчар, Олга 709

Вълчанов, Славчо  19, 246, 325, 440, 519-521; (съавт.) 507; (рец.) 721

Г

Гавриил Рилец (за него)  273

Гайдов, Мирон (за него)  243

Галактион Хилендарец, архим. (за него) 265

Галчев, Илия А. 88, 103, 290

Гардев, Костадин 138

Гаренов, Петър свещ. [прозв. Гарена] 510

Гемимджиев, Георги 247

Генадий, Мелнишки еп. 174

Генов, Владимир Владимиров (прев.) 346

Георги Най-нови, вмчк. св. [Честв. на 26 май] (за него) 219

Георги Нови Софийски, мчк. св. [Честв. на 11 февр.]  (за него) 219, 266

Георгиев, Валентин  80, 420, 451

Георгиев, Владимир свещ. 651

Георгиева, Милка  4

Герасим, йером. (за него) 245

Гибън, Едуард  (рец. за него) 736

Гирен-Сонжан, (за него) 712

Глубоковски, Н. Н. [1863-1937]  (за него)    33

Гонис, Димитриос В. (рец. за него) 727

Господ Иисус Христос  Вж. Иисус Христос

Григорий Богослов, св. [Честв. на 25 ян] (за него) 352

Григорий Нисийски, св. [Честв. на 10 ян.]  (за него) 342, 243, 344, 359, 360

Григорий Синаит, преп. [Честв. на 8 авг.] 364; (за него) 591, 594, 597

Грозева, Елена презвитера 652

Грънчаров, Огнян  162

Гугов, Георги  свещ. 452-453; (рец. за) 720

Гурко, Йосиф ген. (за него) 298

Гьоте, Йохан В. фон (за него) 635

Гълъбов, Лука 745

Гюлчева, Нели 722

Д

Даниил Исихаст, св. [ХV в.] (за него) 595

Данков, Евлоги  175-177, 230-231, 421, 580-581, 590-591, 723-725

Данкова, Росина 429

Данте, Алигиери (за него) 639

Дарвин, Чарлз  (за него)  464

Дасий Доростолски, св. [Честв. на 20 ноем.] (за него) 324

Даскалов, Димитър Бл. 139, 702

Дацов, Владислав 653

Дебелянов, Димчо (за него) 637

Дева Мария, св. Вж  Богородица, св.

Девкова, Светла  309, 311

Дели Матей, митроп. (за него) 119

Делийски, Димитър Л. 326

Денев, Иван  500-501, 514-517, 522-525; (съавт.) 507; (прев.) 68, 528

Дерменджиев, Тодор 654

Джуджев, Манчо свещ. (за него) 247

Дидим Александрийски, Слепия  (за него) 348

Дилевски, Н. М. 248, 249

Димитров, Деян Г. 341, 342, 243, 344

Димитров, Иван Ж.  26-34, 171, 214, 215, 250, 345,  574, 746 ; (ред.) 369-386; (за него) 744 (рец.) 727, 728,  (рец. за него) 733

Димитрова, Людмила (прев.) 410, 464

Димов, Димитър Рачев 251

Димова, Веселина  178

Димитров, Емил (рец.) 726

Диогнет (за него) 357

Диодор Тарсийски Вж Диодор Тарски

Диодор Тарски (за него) 354, 561

Дионисий, мон. (за него) 219

Дичо Зограф (за него) 638

Доброплодни, С. Ил.  (за него) 34

Доганов, П.  (за него) 314, 316

Доганов, Тодор Хр.  (за него) 211, 314

Доганов, Хр. П.  (за него) 314

Донкова, Жасмина  151, 163, 164, 165

Дончева-Панайотова, Невяна 582

Достоевски, [Фьодор] М. (за него) 312

Дражева, Цона  611

Друмев, Васил  Вж Климент, митроп. Търновски

Дуйчев, Иван (за него)  202

Дуриданов, Венцислав 422; (рец.) 729

Дьопман, Ханс-Дитер  89

Дюлгеров, Д. (за него) 307

Дюлгерян, Вартан прот. 441

Дякович, Борис  (за него) 229

Е

Евагрий Понтийски (за него) 348

Евангелу, Илиас Г.  238

Евномий, [еретик, ІV в.] (за него) 352

Евстатий Антиохийски, св. [Честв. на 21 февр.] (за него) 358 Евтимий, патр. Търновски, св. [Честв. на 20 ян.]  231; (за него)

219, 229-230, 232-237, 590, 594, 598-599, 602, 653, 679, 680

Евтихий (за него) 63

Езекиев, Сергей 113

Емилиян Боцановски, йером. (прев.) 64

Енчев, Кънчо 636

Ерчо,  Иван п. (за него) 318

Ефрем Едески,  дяк. св. [Честв. на 28 ян.]  (за него) 561

Ж

Жеков, Людмил 603

Жеков, Недьо (за него) 752

Желев, Иван Вж  Димитров, Иван Ж.

Жефарович, Христофор (за него) 258

З

Закхей, Загорянин-философ [ХІV в.] за него 581

Захари, Зограф (за него) 604

Зенковски, В. В. прот. 481

Златев, Димитър 641

Златкова, Диана  252

И

Иван Александър, цар [1331-137] (за него) 597

Иван Асен ІІ, цар [1218-1241]  (за него) 201

Иванов, Владимир 655

Иванов, Иван дяк. 703

Иванов, Петър свещ.  36

Иванов, Ангел Севлиевец х. (за него) 303

Иванова, Албена Л.  104, 637

Иванова, Благовеста  239, 253, 254, 604

Иванова, Весела 656-661

Иванова, Мариана  255

Игнатий, йеродякон (В. Левски) (за него) 294, 295, 299

Игнатий (Мидич), еп. Браничевски  454

Игнатий [първи] І, митроп. Самоковски (за него) 254

Иисус Христос (за Него) 16-17, 22, 41, 43, 46, 65, 154, 215, 355-356, 359, 364, 392, 400-401, 419, 434, 436, 443, 445, 458, 461-462, 466, 509, 518, 527, 579, 628, 651, 660, 688, 691, 698, 750

Иисуса, син Сирахов (за него) 18

Икономова, Аглина 605

Иларион, митроп. Доростол. 662

Иларион, митроп. Неврокоп. (за него) 279

Илиев, Николай  179-181, 256, 606, 642; (съавт.) 187

Илиева, Надежда 607

Илин, И. А. (за него) 466

Илия, поп Вж Кацаров, Илия п.

Инджов, Емил 291

Иполит Римски, св. [Честв. на 30 ян.] (за него) 359

Ириней Лионски, св. [Честв. на 23 авг.] (за него) 359

Исаак Сириец, св. [Честв. на 12 апр.] (за него) 584

Исихий, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Исихий Йерусалимски (за него) 754

Й

Йоан Предтеча св. Вж  Йоан Кръстител св.

Йеремия, поп (за него) 585

Йеремия, митроп. (за него) 119

Йеротей, митроп. Навпактски 469

Йеротич, Владета 442

Йоаким ІІІ, патр. (за него)  108

Йоан, [евангелист] ап. св.[Честв. на 26 септ. и 8 май] (за него) 27, 39, 43, 389

Йоан, екзарх (за него) 587

Йоан Дамаскин, св. [Честв. на 4 дек.] 365; (за него) 356

Йоан, еп. Драговитийски  216

Йоан Дяковски, йеросхимонах (за него) 330

Йоан Златоуст, св. [Честв. на 13 ноем.] (за него) 360

Йоан Кръстител, св. (за него) 17, 325, 630

Йоан Лествичник, преп. [Честв. на 30 март] 366; (за него) 438

Йоан, [осми] VІІІ, папа [872-882] за него  100

Йоан Рилски, св. [Чества се на 19 окт. и 18 авг.] (за него) 223-228, 676, 678, 727

Йонов, Василий прот. 182

Йонов, Веселин прот. 710

Йонов, Иван Ил. дяк.  408

Йорданов, Ст. (съавт.)  87

Йосиф І, екз. [1840-1915] (за него) 114, 275, 277, 280, 282, 706

К

Кайафа, първосвещ. [ок. 18-36 г. сл. Хр.]  11

Каймакамова, Милияна  90

Калев, Димитър ставр. ик. 219, 257, 575-576

Калиник, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Калист, патр. Константиноп. (за него) 597

Калистос (Уеър) Т., еп. Диоклейски  13, 346, 443

Калнев, Михаил А. (рец. за него) 721

Кацаров, Илия п. (за него) 319

Кенанов, Димитър (рец. за него) 742

Кападокийци, светии [ІV в.] (за тях) 359 Вж и Василий Велики, св.; Григорий Богослов, св.; Гр. Нисийски, св.

Каравелов, Любен (за него) 640

Караджова, Даринка (рец.) 730

Караджунова, Дойка Георгиева (за нея) 681

Каролев, Райчо (за него) 291

Карчева, Златина (прев.) 609

Каръкова, Кръстанка 663-667

Касиан, св. [Честв. на 29 февр.] (за него) 334

Кацаров, Дим. генер. 319

Кенанов, Димитър 328-330

Кесарий Рилски, архим. (за него)  210

Кесич, Веселин  14

Киприан (Керн), архим. 347, 51

Киранови, бълг. род  (за тях) 244

Киреевски, Иван Василевич (за него) 310

Кирил, митроп. Пловдивски Вж  Кирил патр. Български

Кирил, патр. Български (за него) 140, 150, 453

Кирил и Методий, светии [Честв. 11 май] (за тях) 578, 652

Кирил Йерусалимски, св. (за него) 461

Кирил-Константин философ, св. (за него) 221-222, 577, 654 Вж и Кирил и Методий, светии

Киров, Димитър 431-432, 444-446

Климент Римски, св. (за него) 562-563

Климент, митроп. Старозагорски (за него) 286

Климент, митроп. Търновски [В. Друмев] за него 112, 155, 243, 269, 429

Клисаров, Николай  183, 184

Клисаров, Стефан  91

Ковачев, Георги  185, 608

Коев, Тотю  58-59, 81, 92, 105, 223, 307, 389-402, 414, 455; (съавт.) 507; (рец. за него) 725

Кожухаров, Валентин  502

Козирев, Ф. Н. 512

Козма, презвит. (за него) 106

Козма Етолийски, св. (за него) 329

Колева, Мария  186

Коледаров, Петър (рец.) 731

Колумб, Христофор (за него) 297

Коменски, Ян Амос  503; (за него) 500, 506

Константин (Костадин) Софийски, св. мчк. (за него) 338

Концевич, И. М. 482

Кордис, Георгиос 609

Корнилий, стотник (за него) 517

Костов, Ивайло 747

Костов, Стамен  187

Костурски, Яков преп. [Честв. на 1 ноем.] (за него) 219

Котев, Д. Я. ик. 668

Кочев, Николай Цвятков  60, 93, 106, 513, 592, 610; (рец.) 732

Крумова, Екатерина презв. (прев.)  84, 497-498

Кръстанов, Трендафил  188, 258-259, 292-293, 331, 583

Кръстев, Ангел 61, 94, 114-115, 130;  (прев.) 153,

Кръстева, Мариана  116

Кръстева, Олга  141-142

Кукудов, Гео 319

Кусев, Методий (1922-1992) Вж Методий [Кусев], митроп Старозагорски

Кънчева, Стефка  232

Кързъм, Лорд Роберт (рец. за него)  726

Л

Лазар, нмчк Български, св. [Честв. 23 апр.] за него 574

Лазарова, Вела  189

Лалев, Иван. 107, 233

Лаодикийци (за тях)  30

Латковски, Иван свещ.  5, 470;  (прев.) 573

Лачев, Митко  190, 191

Левски, Васил Вж  Игнатий, иеродякон (за него)

Ликоманова, И. 436

Лиценций  (за него) 367

Лозанова, Ралица 638

Лонг, Алберт (за него) 413

Лоски, Владимир Н. 82, 403, (за него) 425

Лоски, Николай О. 483

Лосски, Владимир Вж Лоски, Владимир Н. (за него)

Лука, [евангелист] ап. св. [Честв. на 18 окт.]  (за него)  27, 29, 41, 389

Любенова, Лизбет  77

Любенова, Надежда  669

Люилие, Петър архиеп. (рец. за него) 741

М

Мавродиев, Никола (поп Нико) свещ. (за него) 270

Маджуров, Николай  460-461

Мадолева, Надежда  192

Майендорф, Йоан прот. 62, 83, 84, 332, 569

Макарий Египетски, св.  [честв. се на 19 ян.] (за него) 362

Македонов, Димитър 117, 260, 261

Максим Грек, преп. [чества на 21 ян.] (за него) 336, 754

Максим Изповедник, преп. [чества на 21 ян.] (за него) 15, 349

Максим, патр. Български 530-543, (съавт.) 544-560; (за него) 140, 276, 286

Максим, митроп. Пловдивски (за него) 286

Малев, Людмил свещ.  143, 262, 263, 294

Марий, ап. [един от 70-те апостоли, Честв. на 4 ян.](за него) 562

Маринов, Борис 50, 348;  (прев.) 53, 62; (рец.) 733

Маринов, Димитър  20, 308, 593; (прев.) 428

Маринов, Димитър свещ. ик. (за него) 257

Маринов, Ивайло 570

Марк [евангелист] ап. св. [Честв. на 25 апр.] (за него) 27, 389, 564-565

Маркиан, св. [Доростол. мчк.] (за него)  323

Маркова, Зина  95

Матев, Иван  234, 264

Матей, [евангелист] ап. св. [Честв. на 16 ноем.] (за него) 27, 45, 389

Матей, митроп. Вж Дели Матей

Медникаров, Христо 265, 670

Мерджанова, Ина  51 ; (прев.) 407

Методий, архим. 462, 671

Методий, [Кусев] митроп. Старозагорски (за него) 242, 250, 252, 264

Методий, [Славянобългарски] св. (за него)  157, 221, 669

Мечкова, Клара 333, 704

Миланов, Росен (прев.) 363, 367

Милев, Е. 349

Милетич, Л. (за него) 712

Милчев, Георги 672-675

Милчич, Светолик  217

Минев, Коста х. поп (за него) 278

Митев, Димитър 415 ;   (прев.) 481, 483

Митев, Йоно 121, 295, 711-712

Митрофан, йером. (за него) 281

Михаил войн, св. [Честв. на 10 февр.]  (за него) 326

Михайлов, Михаил Д. ставр. ик. 193

Михов, Васил свещ. (за него) 284

Мишев, Ат. (за него) 295

Младенова, Мария (рец.) 734

Момчилов, Димчо 611

Морисън, А. Креси (за него) 466

Мороз, Йосиф 334, 612

Мутафова, Красимира 194

Муун, Сан Мьонг (за него)  476

Н

Навин, Иисус (за него) 20, 465

Налбантов, Стоян 713

Наполеон, Бонапарт  (за него)  66

Нарсин, Нисивейски, еп. (за него) 561

Насър, Албена 309, 310, 311

Натанаил, митроп. Неврокопски 152

Наум, митроп. Струмишки 409

Невски, [Александър] св. [Честв. на 30 авг.] (за него) 68

Неофит, митроп. Доростолски и Червенски  69, 70

Неофит, еп. Левкийски 526

Неофит, Рилски (за него) 249, 253

Нестор, еп. Смоленски  71, 224-227, 613, 676-679

Несторий, [Мар] (за него) 561

Нефталим, архим. (за него) 268

Никандър, св. [Доростол. мчк. ] (за него) 323

Никифор Хиоски, йером. (за него) 574

Николай Соф., св. вмчк [Честв. на 17 май] (за него) 219

Николау, Теодор  85, 153

Николов, Любомир Т. 680

Николов, Милко 487

Николов, Найден Н. 144

Николов, Петко п. (за него) 274

Николов, Стоян  433

Николова, Бистра  96

Николова, Елена  97

Николова, Илиана 705

Николова, Пролетка (прев.) 572

Николчев, Дилян  154-157, 166

Шри Матаджи, Нирмала (за нея) 474

Нихоритис, Костас 335

Новиков, М. М. (за него) 466

Новкиришка-Стоянова, Малина  158

О

Овчаров, Тодор Д.  195, 196, 197, 198, 614-617

Омарчевски, Александър  63

Онуфрий, архим. Хилендарски (за него) 267

Орешков, Г.  318

Ориген [ок. 185-254]  (за него) 348

Ослека, Ненчо (за него) 317

Ослеков, Лука Н.  317

Осоргин, Николай  64

П

Павел, ап. св. [Честв. на 29 юни] (за него)  216, 444, 514, 516

Павел (Стефанов), йером. (1990 – 2003) архим. (2004 –  ) 6, 37- 38, 98, 145, 199, 267, 296-297, 350-351, 473-474, 488, 577,   584-585, 639, 748-749; (прев.) 65, 364, 569; (рец.) 735-742

Павлин Нòленски, еп. св. [Честв. на 23 ян.] 367

Павлов, Мирослав прот. 571

Павлов, Павел  228, 266, 336, 594; (рец. за него) 728

Павлов, Пламен   108; (рец.) 743

Павлова, Роза  200-201, 212, 235, 268, 298, 337, 643, 681

Паисий Величковски, схиархим. св. [Честв. на 15 ноем.] (за него) 328, 330, 584, 593

Панарет, архим. Хилендарски (за него) 260

Панкова, Диляна 618

Панчовски, Иван Г. 434-435, 463

Паралингов, Емил дяк. 146,

Пасикрат, св. [Доростол. мчк.] (за него) 323

Паскал, Блез (за него) 448

Пейковски, Иван  202

Пейо, поп  (за него) 266

Пекачева, Наташа Ел. 682

Петев, Иван 299, 338

Петканов, Константин (за него) 300

Петков, Иван  203

Петков, Кирил  109, 236

Петков, Никола М. 147

Петков, Петко Ст. 118, 269

Петкова, Карола  595

Петров, Петър свещ. 110, 237, 339

Петър, ап. св. [Честв. на 29 юни и 16 ян.] (за него)  216, 517

Пехливанов, Иван  320

Печилков, Андрей 270

Пимен, Неврокоп. митроп. 271, 527

Планк, Макс (за него) 466

Победоносцев, Константин П.  410, 464

Полиевкт, [рилски мон.] Вж  Велянов, Петър (за него)

Полименов, Ст. прот.  99

Потапов, Иван свещ. 528

Попмаринов, Димитър 21-23, 167, 471, 508, 596;  (прев.) 12,

Попов, Кирил свещ. 706

Попов, Роман архим. (за него) 272

Попова, Милена 416

Попрадославов, Петър ставр. ик. 707

Правдомирова, Донка 750

Претимън, Уесли (за него) 413

Проданов, Николай  52, 634, 751

Прокъл [434-446] св. [Честв. на 20 ноем.] (за него) 63,

Пулиева, Десислава 475, 478-479, 484-485, 509

Р

Радев, Иван 272-274, 752

Радева, Виржиния 518

Ралчевски, Мартин 417, 418

Рангелов, Тодор  315

Рашков, Иван  222, 619

Рашов, Григор  168-169

Ренан, Ернест (за него) 462

Риболов, Светослав 352-358, 753

Робеви, бълг. род  (за тях) 290

Родион, свещ. 480

Розанов, Василий Василевич (за него) 309

Росум, Йост ван 411

Рупкин, Марко Иван 436

Русанов, Росен Г. 66, 122, 131, 597

Русев, Иван  714 ; (съавт.)  185, 608

Русинов, Светозар  644-645

С

Сава Седмочисленик, св. [Честв. на 27 юли ] (за него) 583

Сава, Сръбски архиеп. св. [Честв. на 12 ян.] (за него) 71; (рец. за него) 742

Савов, Росен П. 437

Савова, Людмила 423

Савчева, Елизабет  359, 404

Самуил, пророк (за него)  25

Саул, цар (за него)  25

Света Троица 39, 394, 405, 460, 443

Светослав, Теодор цар (за него)  108

Свинтила, Вл. 300

Серафим, митроп. Сливенски (за него) 255

Серафим (Соболев), архиеп. [1881-1950] (за него) 285

Сергий Капински, преп. [Честв. на 30 ян.] (за него) 337

Сивов, Пламен (прев.) 443

Симеон, цар (за него) 586

Симеон, митроп. Варн. и Преславски (за него) 117, 126, 246, 261, 271

Симеонов, Н. 646

Симеонова, Гатя (рец. за нея) 738

Симеонова, Лиана  100

Симеонова, Марина 683-684; (рец. за нея) 730

Славейков, П. Р. (за него) 112, 274

Славейков, Пенчо (за него) 636

Славов, Васил (отз. за) 734

Слобедской, Серафим прот. 465-466

Солженицин, Александър (за него) 427

Соловьов, Владимир С. 312; (за него) 425

Соломон, цар (за него)  18

Софроний Български, преп. [Честв. на 28 май]  (за него) 219

Софроний, митроп. Великотърн.(1834-1961) (за него) 262-263

Софроний Врачански, еп. св. [Честв. на 11 март] (за него) 238-241, 268

Софроний, митроп. Доростол. и Червенски (за него) 286

Спасителя Иисуса Христа Вж  Иисус Христос

Спасова, Мария (прев.) 529

Спиридон, йером. [1792-1992]  (за него) 248

Спирова, Полина  132, 504

Стаматова, Клара   78, 86, 447-448, 456-457, 472, 476, 489-496, 640, 715

Стамболски, Христо Т. (за него) 126

Станев, Марин  647-649, 685

Станилоае, Димитру отец (за него)       80

Станимиров, Станимир (за него) 136

Станимиров, Стефан свещ. (за него) 136

Статева, Елена 587

Стефанов, Пламен 620-621

Стефанова, Силвия Атанасова 424

Стоилов, Петър (прев.) 340

Стоядинов, Мариян  7, 8, 9, 405, 412, 477 ; (прев.) 482

Стоянов, Захари (за него) 322

Стоянов, Гавраил  301

Стоянов, Емил [Трайчев] Вж Трайчев, Емил (прев.)

Стоянов, Иван  72,

Събев, Тодор  67, 79, 240, 275

Т

Тадей, ап. Вж Адай

Тациан [ІІ в.] (за него) 359

Тевекелев, Йордан  241

Тенекеджиев, Любомир  75,

Темелски, Христо  73, 119, 123, 124, 125, 126, 133, 134, 140, 148-149, 204-208, 213, 276-280, 302-303, 622, 716; (рец. за него) 717, 726

Тенев, Росен (прев.) 369-385

Теодор Мопсуестийски (за него) 561

Теодор Студит, св. [Честв. на 11 ноем.]  368

Теодорит Кирски, блаж. (за него) 754

Тодоров, Вълко-Чалъка (за него) 322

Теодосиева, Тодорка 650, 686-688

Теодосий Търновски, преп. [Честв. на 27 ноем.] (за него) 591, 594, 597, 597, 599, 687

Теофан (Говоров), св. Вж Теофан Затворник, еп. св.

Теофан Затворник, еп. св. [Честв. на 10 ян.] (за него) 327, 432

Теофил Антиохийски, св. (за него) 359

Тертулиан, Квинт Септимий Флоренс  (за него) 341

Тилев, Димитър (прев.) 503

Тихон, патр. св. [Честване – 13 авг.] (за него) 332

Тодев, Илия 304

Толстой, Лев  (за него)  512

Томасович, Марко Ч.  572

Трайчев, Емил  10, 13-15, 39-48, 360 (прев.) 13-14, 82, 411, 439, 469; (рец. за него) 728

Трендафил, Староз. мчк [Честв. на 8 авг.] (за него) 219

Трендафилова, Евгения (прев) 18

Тутеков, Свилен  438, 449

Тъпкова-Заимова, Василка  588 ; (прев.) 324

Тютюнджиев, Иван (рец. за него) 743

Ф

Федосик, В. А. (рец. за него)  732

Фест, прокуратор (за него) 514

Флавиан Цариградски, св. [Честв. на 16 февр.]  (за него)  63

Флорински, Т. (за него) 712

Флоровски, Георги прот.  53, 439

Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февр.] (за него)  101

Франгов, Петко Тодоров свещ. (за него) 251

Х

Хадавян, Кусан свещ. (прев.) 441

Хаджиниколова, Елена  127,

Хайзенберг, В. (за него) 466

Хамамджиев, Константин  128, 281

Харитонов, Христо 623

Хартел, Вилхелм ф. (за него) 367

Толстой, Лев (за него) 512

Хомяков, А. С. (за него) 411

Хофстеде, Хеерт (за него) 715

Христов, Богдан Г. 406

Христова, Милка      76

Христова, Румяна (прев.) 480, 512

Хубанчев, Антоний  282,  425-427, 450, 598; (рец. за него) 725

Хук, Артър (за него) 465

Ц

Цамблак, Григорий митроп. 529

Цанков, Петър свещ. ик. 218,

Цанков, Стефан протопр. 313

Цеков, Христо 283

Церетелев, княз (за него)  107

Цибранска-Костова, Марияна  589

Цонев, Беньо (за него) 288, 289

Цонева, Даниела  136, 284

Цоневски, Илия К. 150, 361

Цурев, Николай [свещ.]  49; (прев.) 36

Цухлев, Димитър (за него) 751

Ч

Чакир, бълг. род  (за тях) 244

Чалъка Вж  Тодоров, Вълко-Чалъка

Чалъков, Кольо 689-700

Черноризец, Храбър [ІX-X в.] за него 259

Чиликов, Стоян  285, 362

Чинтулов, Добри Петров (за него) 301

Чолов, Петър 286

Чомаков, Стоян  (за него) 304

Чонкова, Олга (прев.) 327

Чурешки, Стефан  170

Ш

Шанца, Мария        16, 467-468, 486

Шестов, Лев (за него) 311

Шиваров, Николай прот.  11, 17, 24-25, 101, 137, 754

Шмеман, Александър протопр. 573

Шопов, Атанас (за него) 305, 306

Шопов, Атанас П. 129, 305, 306

Ю

Юлий, св. [Доростол. мчк. ] (за него) 323

Юстин Мъченик, св. [Честв. на 1 юни] (за него) 359

Юстин (Попович), архим.  340

Юстиниан, имп. св. [Честв. на 14 ноем.]  (за него) 62

Я

Яворов, Пейо К. (за него) 637

Яков, [eвангелист] ап. св. [Честв. на 23 окт.] (за него) 567

Яков, дяк. (за него) 219

Янев, Янчо 209

Ясперс, Карл (за него) 463

Cleminson, Ralph  (за него) 749

Dell, Kathrine J. (рец. за нея) 735

Kroeger, C. C. (рец. за него) 739

Kroeger, R.C. (рец. за него) 739

Lossky, V.  82

Noll, Mark A (рец. за него) 740

ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ

Америка  69

Антиохия (Сирия)  381

Атина  727

Балканите  55, 232

Батошево  278

Бесарабия  244

Благоевград  252

Босна  127

Бристол (Англия)  12

България  28, 77, 90, 100-101, 104, 117, 131-132, 145, 163-166, 298, 413, 473, 502, 508, 581, 594, 715, 750, 754

Българските земи  Вж  България

Варна  116

Велико Търново  228, 231-232, 471, 507, 580, 591, 597, 616, 680, 705, 710, 717, 721, 724, 742, 743

Византия  89, 159, 736

Виница  (Щипско) 603

Германия  28

Габрово  284

Еномова долина  11

Ерма река  646

Запад  54, 59, 67, 79, 454

Западна църква  61

Ивайловград  91

Израил (древен)  19

Изток  27, 54, 59, 67, 79, 438

Източна църква  27, 61, 403

Йерусалим  11, 674

Копривщица  314, 321

Котел  241

Котленски край  714

Кресна  144

Куманово  137

Кумран  10, 40

Кърджали  393

Ленинград  Вж  Санкт Петербург

Ловеч  95, 599

Лозана (Швейцария)  736

Македония  103, 115, 133, 252, 277, 290, 711-712

Мелник  293

Мизия  711

Минск  732

Молдова  244, 595

Москва  71, 312, 332, 482, 483

Нива  68

Ню Йорк  332

Нюрберг  506

Одринска Тракия  133

Орешак (Троянско)  286

Охрид  88

Палестина  40

Париж  277, 332

Пловдив  146, 239, 720, 742

Потука (Средновековен град)  326

Преслав  93

Рим  89, 100, 104, 216

Русе  718

Русия  28, 56, 71, 306, 334, 432, 577, 754

Самоков  119, 135

Санкт Петербург  72, 569

Северна Америка  138

Сердика Вж София

Сирия  563

Сливен  608

Слишай  646

Слишовска могила  Вж Слишай

Солун  588

София  86, 99, 113, 122, 181, 228, 256, 361, 366, 503, 507,  719,  723, 725-726, 729-731, 733-734, 738, 744

Средец  Вж София

Сърбия  72

Тетевен  18

Тракия  711-712

Третия Рим Вж Русия

Триадица  Вж София

Троян  202

Търновград   Вж Велико Търново

Украйна  244

Царева ливада (ок. гр. Дряново)  643

Цариград [дн. Истанбул]  124, 128, 277, 303

Царственият град Вж  Велико Търново

Швейцария  28, 76

Шумен  413, 507

Югоизточна Европа  591, 597, 753

Южно черноморие  713

Canada  740

Grand Rapids [Michigan]  739

London  749

New York  741

Toronto  737

Turnhout  363

United states  740

Άθήνα  609

ПОКАЗАЛЕЦ НА ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ И АКРОПОЛИ

Църкви и манастири в България

Бачковски манастир [“Св. Богородица Петричка”] 177-178, 582, 604, 613

Билински манастир “Св. Архангел Михаил”  179

Български манастири (ІХ в.)  204

Габровски девически манастир “Св. Благовещение”  189, 207

Габровски манастири (Дрянавски ман. “Св. Арх. Михаил”; Соколски ман. “Пресв. Богородица”; Габров. дев. ман. “Благовещение Богородично”; Батошевски дев. ман. “Въведение Богородично” [днес мъж. ман.] )  213

Глоговишки манастир “Св. Николай” (с. Глоговица, общ. Трън)  606

Гложенски манастир [Св. Георги Победоносец]  199

Еленска духовна околия (храмове)  734

Епикерниев манастир “Св. Богородица” (Сливенска епархия)  185

Забелски манастир “Св. Димитър”  187

Калоферски мъжки манастир “Рождество Богородично”  245

Крушунска обител   175

Курилски манастир  [“Св. Йоан Рилски”]  141-142

Къпиновски манастир “Св. Никола” 172, 200

Лясковски манастир [“Св. апостоли Петър и Павел”]  176, 752

Мердански манастир “Св. 40 мъченици”  212

Метохът на Рилския манастир (Кюстендил)  209

Мисловщички манастир “Св. Богородица”  180

Одоровски манастир   642

Погановски манастир [“Св. Йоан Богослов”]  217

Преображенски манастир [близо до В. Търново]  604

Рилски манастир “Св. Йоан Рилски Чудотворец”  186, 210-211, 228, 322

“Св. Александър Невски” (патр. катедрала в София) 152, 532, 702

“Св. Богородица Пътеводителка” (среднов. бълг. манастир) 195

“Св. Петка-Параскева” (църква в гр. Трън)   180

“Св. Троица” (невъзст. раннохрист. базилика в Софийско)  192

“Св. [Четирдесет] 40 мъченици” (ман. край с. Златарица, В. Търново)  201

Сливенски  храмове  608

Сопотски манастир “Св. Спас”  281

Софийски манастири (1874 г)  205

Средновековна църква (с. Съединение, Сунгуларско)  611

Средновековна църква (на хълма Царевец)  615

Средновековна църква-крипта (на хълма Царевец)  616

Средновековни манастири (ок. Търновград)  196

Средновековни търновски манастири (в крепостта Трапезица: Преображенски ман., ман. Св. Троица, Килифаревски ман., Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.)  197

Троянски манастир [“Успение Богородично”] 194, 202, 604, 174

Трънски манастир “Св. Арх. Михаил” 180, 181, 256 “Успение на Пресв. Богородица” (централ. храм)

Вж Троянски манастир

Храм “Св. Богородица” ( кв. “Устово”, Смолян) 193

Храм “Св. Георги Победоносец” (кв. Горубляне, София) 728

Храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” (в гр. Видин) 190

Храм “Св. пророк Илия” (с. Градец, Видинско) 191

Църквата (с. Кожинци, Трънско)  180

Църквата (с. Насалевци, Трънско)  180

Църквата “Рождество Богородично” (с. Осиково)  183

Църквата “Св. Архангел Михаил” (гр. Трявна) 622

Църквата “Св. Архангел Михаил” (с. Доброславци) 745

църквата “Св. пророк Илия” (Севлиево) 206

Църквата “Св. Пантелеймон” (Видин) 600-601

Църквата “Св. Теодор Тирон” (с. Зимевица, Софийско)  184

Църквата “Св. Теодор Тирон” (Летница)  182

Църкви и манастири в Самоков и Самоковско (Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митропол. църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленск. църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девич. ман. “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и ман-ри в Самоков. окр.)  208

Църкви и манастири  (ок. Търновград)  198

Епархии в България

Видинска епархия  98

Врачанска епархия  149

Епископски седалища (по Бълг. земи до ІХ) 94

Неврокопска епархия  701

Пловдивска епархия  146

Търновска епархия  705

Търновска митрополия  734

Чéрвенска епархия  87

Църкви и манастири извън България

Девически манастир “Св. Богородица” (Кехровуни, о. Тинос, Гърция)  225

Девически манастир  “Св. Кирик  и  Юлита” (Сидерокастро)  218

Зографски манастир [Св. вмчк Георги Зограф, Атон]  218

“Нямец” (манастир  в Молдова)  172

Света Гора [Атон]  188, 218, 335, 726

Светогорски манастири

Вж Света Гора [Атон]

Сергиев Посад (Русия)  145

Църквата при Сръбската патриаршия в Печ  258

Некрополи

Бакуриановата гробница (Бачков. ман. – гробница от ХІ в.)  613

Гроб с раннохрист. пръстен от Силистра  323

Гроба на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир  602

Гробен комплекс при манастира “St. Etienne” (до Северн. Йеросалим.

стена)  11

Гробница на Кайафа  11

Гробница  [номер] № 25 в Еномовата долина  11

Средновековен христ. некропол (малката порта на Царевец)  614

Християнски гробове югоизточно от Патриаршията – хълма Царевец

(ХІІІ-ХVІ в.) 617

ПОКАЗАЛЕЦ НА ЦИТАТИ ОТ СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ

В скоби са отбелязани (шрифтово подчертани) номерата на библиографските описания, в които е цитирано съответното място (глава и стих/стихове) от Свещеното Писание. Част от Библейските места са изведени от самия текст на статиите по лична преценка на библиографа.

Стар Завет

Книга Битие

1:1 (369); 1:2-5 (370); 1:6-10 (371); 1:9-10 (372); 1:11 (373); 1:14-16 (374);1:20-21 (375); 1:24 (376); 1:24, 26-27 (377)

Книга Иисус Навин

(20); 10: 12-14 (465)

Първа книга Царства

8:1-22 (25)

Книга на Иов

(735)

Псалтир

(19); 1: 1 (378); 14 (379); 4:5, 36:8, 38:2-3, 142:4 (384); 118: 126 (561); 1 (754)

Книга Притчи Соломонови

15:1 (384)

Книга Премъдрост Соломонова

(18)

Книга на Иисуса син Сирахов

(18)

Нов Завет

Евангелие от Матей

(27); 18:15-20 (26); 28:1-10 (35); (45); 27:46 (46); (47); 19:21 (382); 5:5, 23, 10:22 (384); (389)

Евангелие от Марк

(27); 16:1-14 (35); 15:34 (46); (47); 9:35 (384); (389)

Евангелие от Лука

(27); 1:26-38 (29); 24:1-10 (35); 16: 19-31 (38); 2: 1-5 (41); 23:34, 23:43 (46); 23:46 (46); (47); (389); 20: 30-37 (441); 3:11 (630)

Евангелие от Йоан

(27); 20:1-17 (35); 20:21-22 (39); 1:1-14 (43); 19:26-28, 30 (46); 18:23 (384); 17 гл. (389)

Деяния на св. апостоли

2 гл. (39); 16: 16 (632); 9, 11 и 13-28 гл. (733)

Съборно послание на св. апостол Яков

3:9 (31)

Послание на св. апостол Павел до Римляни

8:29 (31); 1:18 (384)

Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни

15:49 (31); 11:7(31); 15 (49); 6:10 (384)

Второ послание на св. апостол Павел до Коринтяни

4:4 (31); 3:18 (31)

Послание на св. апостол Павел до Колосяни

1:15 (31); 3:10 (31)

Послание на св. апостол Павел до Ефесяни

4:24 (31); 4:31(384)

Послание на св. апостол Павел до Евреи

1:3 (31); 1:3 (384)

ДУХОВНИ ТИТЛИ С КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ

Поради спецификата в титулуването на духовните лица тук се посочват: титла, етимологично значение на думата и начин на обръщение към тях. Титлите са подредени от по-висша към по-нисша степен на служение. Вписването на тази информация се отнася само за проктиката в Българската православна църква (БПЦ). Освен тези духовни титли има и други в БПЦ, които не са включени в този списък, защото не са срещани в библиографските описания на периода между 1990 – 2005 година на сп. „Духовна култура”. В различните православни църкви духовните отличия не са били едни и същи. Не са едни и същи и днес. Спецификата на другите църкви не е посочена, тъй като тя е второстепенна.

1. Титулуване на неженени духовни лица (черно духовенство).

ПАТРИАРХ (патр.) – от гр. πατριαρχής, глава на самостоятелна (автокефална) правосл. църква, въздигната в ранг Патриаршия. Негово Светейшество (обръщение: Ваше Светейшество)

ЕКЗАРХ (екз.) – архиерей, упълномощен да ръководи дадена църковна общност. Глава на автономна църква.

Негово Блаженство (обръщение: Ваше Блаженство)

МИТРОПОЛИТ (митроп.) – епископ на главния в епархията град. М. е духовен началник на епископите.

Негово Високопреосвещенство (обръщение: Ваше Високопреосвещенство)

ЕПИСКОП (еп.) – думата „επισκοπος“ е гръцка и означава „надзорник“. В църковната. йерархия това е третата най-висша степен на духовно звание, която има пълнотата на цялата апостолска власт.

Негово Преосвещенство (обръщение: Ваше Преосвещенство)

АРХИМАНДРИТ (архим.) – от гр. αρχή – начало, и μανδρα – кошара за овци, в прен. смисъл духовна кошара, монашеска общност. Титлата се дава като отличие на йеромонах. А. е началник на монашеско общежитие.

Негово Високопреподобие (обръщение: Ваше Високопреподобие)

СХИАРХИМАНДРИТ (схиархим.) – от гр. σχήμα – дреха, облекло. Това е  вид монашески обет. Даващите такъв обет носят особена монашеска дреха (схима), откъдето идва и наименованието на обета.

Негово Високопреподобие (обръщение: Ваше Високопреподобие)

ЙЕРОМОНАХ [СВЕЩЕНОМОНАХ] (йером., свещеномон.) – Свещеник-монах, който извършва св. Литургия и др. чинопоследования в църквата.

Негово Всепреподобие (обръщение: Ваше Всепреподобие)

АРХИДЯКОН [ПРОТОДЯКОН] – почетна титла на първия в църквата  дякон (монах). Първенствуващия в църковната област дякон. ЙЕРОДЯКОН  – “дякон-монах”. (архидяк., йеродяк.)

Негово Всепреподобие (обръщение: Ваше Всепреподобие) Негово Високоблагоговейнство

МОНАХ, МОНАХИНЯ (мон.) – монашество или иночество означава уединен живот от гр. μòνος – сам. Монашествуващите преминават три степени: послушници, малосхимници, великосхимници (схима – дреха), от по-ниска към по-висока степен на монашество, т. е. по-строг начин на живот.

Негово Преподобие (обръщение: Ваше Преподобие) Нейно Преподобие (обръщение: Ваше Преподобие)

2. Титулуване на женени духовни лица (бяло духовенство).

ПРОТОПРЕЗВИТЕР, СТАВРОФОРЕН ИКОНОМ, СВЕЩЕНОИКОНОМ, (прот., ставроф. ик., свещ. ик.) Думата „πρεσβυτερος“ е гръцка и означава „старши“, „по-стар“, „по-голям“. Подобно било значението на думата „ιερεας“, т.е.“свещеник“.

Негово Всеблагоговейнство (обръщение: Ваше Всеблагоговейнство)

ПРОТОЙЕРЕЙ [ИКОНОМ] (прот.) – Свещеник, който се е отличил с примерен живот и служение, получава това отличие (офикия).

Негово Високоблагоговейнство (обръщение: Ваше Високоблагоговейнство)

СВЕЩЕНИК [ПРЕЗВИТЕР, ИЕРЕЙ] (свещ., презвит., иерей) – Духовно лице, което извършва свещенодействия в храма поради дадената му благодат.

Негово Благоговейнство (обръщение: Ваше Благоговейнство)

ПРОТОДЯКОН, ДЯКОН (протодяк., дяк.) – идва от гр. διάκονος, което значи “служител”. Д. са помощници на епископите, без да имат право сами да извършват тайнствата.  Титлата протодякон е особена чест към усърдния в Божието дело дякон.

Негово Благоговейнство (обръщение: Ваше Благоговейнство)

3. Други.

ЧЕТЕЦ, ПСАЛТ [певец],  ПРОТОПСАЛТ са най-нисшите степени на църковната иерархия. Приемането им е условие за ръкоположение. Просвещението в тези степени става с посвещение (хиротесия).

Ако е монах обръщението е: Ваше Преподобие

ПРЕЗВИТЕРА (презвитера) – съпруга на презвитер (свещеник), народно название – попадия. ДЯКОНИСА – съпруга на дякон.

Нямат свещенослужебни функции. (обръщение: Презвитера, попадия, дякониса)

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Авксентий, архимандрит. Литургика. – Пловдив [В. Търново] : Праксис, 2005, с. 287-294.

2.Ангелова, Росица Жечкова. Периодичният печат на протестантските църкви в България 1844-1944 : Библиографски обзор. – София : БХСС, 2003.

3.Български периодичен печат 1844-1944 : Анотиран библиографски указател. Т. І, А-М. – София : Наука и изкуство, 1962.

4.Гергова, Ани. състав. Българска книга : Енциклопедия. – София : Пенсофт, 2004.

5.Господинов, Георги. Духовна култура. // Периодика и литература. Т. 5. – София, 1999, с. 355-361.

6.Жития на светиите. – София : СИ, 1991.

7.Зотова, Кремена. Книгите и библиографията пред ХХІ в. // Библиотека : Списание за библиотечна теория и практика. ІV, 1996, № 1, с. 11-17.

8.Илинова, Донка Л. състав. Библиография на списание “Литературна мисъл” 1957-1976 г. – София : БАН, 1977.

9.История на България : Енциклопедия от А до Я. – София : Булвест 2000, 2001.

10. Коев,Тотю, Киров, Димитър. Кратка богословска енциклопедия. – София : Булвест 2000, 1993.

11. Коев, Тотю, Бакалов, Георги. Християнски справочник. – София : ИК Анубис, 2001.

12. Людсканова, Виолета. Избор на редна дума : За имената на автори, пишещи под псевдоним /псевдоними. // Библиотека, ХІ, 2004, № 3-4, с. 32-40.

13. Младенова, Мария. Универсална десетична класификация. Структура и методика на класифициране: Лекционен курс. – София : ИК Квозар, 2003, с. 121-136.

14. Нестеровский, Епифаний състав. Литургика или наука за богослужението на Православната църква / Прев. от рус. Неврокоп. митроп. Макарий. – София, 1931, с. 355-364.

15. Николай, еп. Макариополски, Серафим (Алексиев), архим., Нашата вяра. – София: СИ, 1986, с. 240-241, 294.

16. Правдомирава, Донка. Библиографското отразяване на литера-турата за Иисус Христос в България. // Духовна култура, LXXXI, 2001, № 2, с. 13-18.

17.  Ризос, Димитриос. Агиология / Прев. от гр. Г. Ив. Димитров. – София : СИ, 1993.

18. Стайкова, Цветана. Специалната библиография в България : Съвременно състояние и перспективи за развитие. – София : Изд. “М. Дринов”, 2003, с. 9-19.

19. Темелски, Христо. Печатният орган на Българската право-славна църква / Хр. Темелски. // Църковен вестник, № 7, 2000, с. 3.

20.Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. – София: Princeps, 2003.

21.Шуманова, Нина. Списание Библиотекар: Тематичен показалец 1953-1983. – София: НБКМ, 1989.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990-2005 – продължение 1

Цвета Узунова

ДАРИТЕЛИ И КТИТОРИ НА ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ

210. БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Архимандрит Кесарий Рилски / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 2, с. 17-20.

211.БРАЙКОВА, Пенка. Ктитори на Рилския манастир: Тодор Хр. Доганов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 5, с. 15-25.

212.ПАВЛОВА, Роза. Църковното дарителство – в Мерданския манастир “Св. 40 мъченици” / Роза Павлова. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 27-29.

213.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дарителството в манастирите от Габровския край през Възраждането / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 8, с. 21-31. За: Дрянавски манастир “Св. Арх. Михаил”; Соколски манастир “Пресв. Богородица”; Габровски девически манастир “Благовещение Богородично”; Батошевски девически манастир “Въведение Богородично” [днес мъжки манастир].

ПОКЛОННИЧЕСТВО. ПОКЛОННИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ

214.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Поклонение и поклонничество: Историко-екзегетически поглед / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 15-27. Съдържа: Религиозно поклонение. Поклонът – форма на поклонение. Поклонението като поклонничество. Гръцката дума за поклонничество и история на употребата ù. Поклонничеството сред древн. евреи. Християнското поклонничество. Места – библейски и небиблейски. Отношение към поклонничеството в миналото и днес. Кръстон. походи – форма на поклонничество. Описания на поклонничества. Време за поклонение. Повод. Дарове и споменни предмети. Звания (“хаджия” или “хаджийка”). Поклоннически традиции и практики сред българите. Поклонничеството при мохамеданите. Заключение.

215.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Християнското поклонничество – теория и практика / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 3, с. 1-11. Съдържа: Какво е поклонничеството; Юбил. год. в Ст. Завет; Иисус Христос – изпълнение на юбил. очакване; Юбил. год. за християните; Юбил. год. и Църквата; Поклонничества през юбил. год.; Свещени места; Какво прави дадено място – свято. Нуждата от свещени места; Свещени места като места за молитва; Ритуал; Поклонничеството – пътуване на вярата в търсене на съвършенство; Да станеш поклонник; Причини да тръгнеш на поклонение; Стъпки, които предприемаме; Поклонници и туристи; Ключови елементи; Заключение.

216.  ЙОАН, епископ Драговитийски. По следите на първовърховните апостоли в Рим : Предания и легенди / Драговит. еп. Йоан. // LXXI, 1991, № 6, с. 1-8. Поклоннически пътеписи за мисиите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.

217. МИЛЧИЧ, Светолик. На Великден в Погановския манастир / Светолик Милчич. // LXXVII, 1997, № 4, с. 26-30. Поклонничество (13-14 апр. 1996 г.).

218. ЦАНКОВ, Петър свещ. ик. По стъпките на нашите прадеди в Света Гора (2-5 юли 2001 г.) / Свещ. ик. Петър Цанков. // LXXXI, 2001, № 12, с. 26-32. Поклонение до Девическия манастир “Св. Кирик  и  Юлита” (Сидерокастро) и Зогр. манастир – Св. Гора. Атон.

ПЕРСОНАЛИЯ

БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ

219. КАЛЕВ, Димитър свещ. Българи – християнски мъченици през епохата на Осмонското робство / Свещеник Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 6, с. 17-32. Съдържа житиеписание на: Сто и десет търновски първенци, св. патр. Евтимий, св. мчк Георги Нови Софийски, преп. Софроний Български, преп. Яков Костурски и двамата му ученици – дяк. Яков и монах Дионисий, св. вмчк Георги Най-нови, св. вмчк Николай Софийски, еп. Висарион Смолянски, св. мчк Трендафил Старозагорски, йером. Варлаам Светогорски и мн. др.

СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

220.БАКАЛОВ, Георги. Славянските първоучители и европейската култура / Георги Бакалов. // LXXV, 1995, № 5, с. 4-7.Слово, произнесено в аулата на Соф. университет. “Св. Кл. Охридски” (24 май 1995 г.)

221.БЕНДЗА, Мариан. Следи от мисионерската дейност на светите братя Кирил и Методий на полска земя (втората половина на ІХ в. – първата четвърт на ХІ в.) / Мариан Бендза. // LXXI, 1991, № 5, с. 19-28.

222. РАШКОВ, Иван. Делото на Св. Кирил-Константин философ в оценката на негови съвременници / Иван Рашков. // LXX, 1990, № 5, с. 22-27.

Вж и № 576

СВЕТИ ИОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

223.КОЕВ, Тотю. [Свети] Св. Иван или св. Иоан? / Тотю Коев. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 1-5.За значението на имената в богословско историческо и философско измерение. Духовно име на монаси и монахини. За животът и духовното име на Рилския светец.

224.НЕСТОР, епископ Смоленски. За името на свети Иоан Рилски в месецослова на Галицкото евангелие / Смоленски еп. Нестор. // LXXXV, 2005, № 10, с. 5-7.

225. НЕСТОР, епископ Смоленски. Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 13-16.За частица от мощите (десницата) на св. Иоан Рилски, която се намира в гръц. девически манастир “Св. Богородица” – Кехровуни на о. Тинос.

226. НЕСТОР, епископ Смоленски. Кога е починал свети Иоан Рилски : По житийни повести и летописни известия / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 1-6.

227. НЕСТОР, епископ Смоленски. Образован инок ли е бил св. Иоан Рилски / Смоленски еп. Нестор. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 9-10.

228. ПАВЕЛ, Павлов. Връзката св. Иоан Рилски – Средец, Триадица, София. Възможност за богословско-историческо тълкуване / Павел Павлов. // LXXXI, 2001, № 2, с. 9-12.За пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир през 1469 г.

СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

229. БАЛЧЕВ, Владимир. Неизвестен доклад за гроба на св. патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 21-25 : С ил.Съдържа: Коментар и текст на доклада (чернова) от Борис Дякович до Министъра на Нар. Просв. (1905 г.)

230.ДАНКОВ, Евлоги. Мъдростта на св. Патриарх Евтимий Търновски и екологията на духа / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 7, с. 31-32.

231. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековният Търновград – свят със светии / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 29-31.Философски мисли в произведенията на св. патр. Евтимий.

232. КЪНЧЕВА, Стефка. Свети Евтимий, Патриарх Търновски, и исихазмът / Стефка Кънчева. // LXXIV, 1994, № 9, с. 15-23 : С прилож.Съдържа: 1. Историческата обстановка и исихазмът по това време; 2. Св. Евтимий и исихазмът. Живот и дейност до 1375 г.; 3. Патриаршеско служение – борба с ересите, реформата. Св. Евтимий – защитник на Търново; 4. Значение на Евтимиевата реформа в духовния и културен живот на Балканите в кр. ХІV в.

233. ЛАЛЕВ, Иван. Приписка, сочеща къде е погребан св. патриарх Евтимий / Иван Лалев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 26-28. В: Старобълг. ръкоп. съчинение “Ловчански сборник” от 15-16 в.

234. МАТЕВ, Иван. Мъглижката регистрация на заточението на св. Патриарх Евтимий / Иван Матев. // LXXVII, 1997, № 1, с. 19-25 : С ил. С библиография.

235. ПАВЛОВА, Роза. [Свети] Св. Патриарх Евтимий по пътя на заточението / Роза Павлова. // LXXVII, 1997, № 1, с. 26-28. Истор. сведения.

236. ПЕТКОВ, Кирил. Литургичното наследство на св. Патриарх Евтимий и отношенията между Търновската и вселенската патриаршия през 80-те години на ХІV век / Кирил Петков. // LXXIII, 1993, № 3, с. 11-16.

237. ПЕТРОВ, Петър свещ. Щрихи към портрета на св. Евтимий Търновски като пастир / Свещ. Петър Петров. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 14-30.

Вж и Исихазъм

СВЕТИ СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

238. ЕВАНГЕЛУ, Илиас Г. Изданието на Неделника на свети Софроний Врачански в рамките на гръцко-българското духовно сътрудничество през периода на Турското робство / Илиас Г. Евангелу. // LXXXV, 2005, № 9, с. 24-31.

239. ИВАНОВА, Благовеста. Проблеми относно произхода на кавалетните портрети на епископ св. Софроний Врачански : Музеоложко проучване / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 11, с. 14-26 : С ил [порт.]Намират се в: ЦЦИАМ и ДХГ – Пловдив.

240. СЪБЕВ, Тодор. [Свети] Св. Софроний епископ Врачански : Епоха, личност, дело, значение / Тодор Събев. // LXX, 1990, № 3, с. 14-27.

241.ТЕВЕКЕЛЕВ, Йордан. За един автограф на св. Софроний епископ Врачански от Котел / Йордан Тевекелев. // LXX, 1990, № 5, с. 30-32.

ДУХОВНИЦИ

242. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. В памет на първия Старозагорски митрополит Методий Кусев: По повод 70-годишнината от смъртта му, 1922-1992) / Недю Александров. // LXXII, 1992, № 12, с. 20-22.

243.АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Из спомените на Мирон Гайдов – “Климент митрополит В. Търновски – в мире Васил Друмев” / Недю Александров. // LXXI, 1991, № 10, с. 9-16.Във връзка с: Поканата на Браницки еп. Климент Друмев за министър председател през 1879 г.; Митрополит Климент – председател на Бълг. дружество “Червен кръст”; Конфликтът между митрополит Климент, Св. Синод и Правителството от друга страна.

244. БЕЖАН, Оксана. Два български рода свещеници в Бесарабия / Оксана Бежан. // LXXV, 1995, № 2, с. 25-31.За двата свещенически рода: Киранови и Чакир – сродили се помежду си през 1863 г., поддържащи правосл. бълг. дух в Молдова и Украйна.

245. ВАЛЕНТИНА [Друмева], монахиня. Възрожденецът-духовник йеромонах Герасим от Калоферския мъжки манастир : По случай 100 години от смъртта му / Монахиня Валентина [Друмева]. // LXX, 1990, № 1, с. 32-33.

246. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Нови данни за Варненски и Преславски митрополит Симеон като един от строителите на Българската екзархия : По случай 150 г. от рождението му / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 7, с. 1-8.

247.ГЕМИДЖИЕВ, Георги. Свещеник Манчо Джуджев – спасител на Тулченския препис на Манасиевата хроника / Георги Гемиджиев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 18-26. Духовно-просветна и култ. дейност.

248. ДИЛЕВСКИ, Н. М. Една бележита годишнина : Двеста години от написването на “История во кратце о болгарском народе славенском” от йеромонах Спиридон – 1792-1992 / Н. М. Дилевски. // LXXII, 1992, № 1, с. 17-28.

249. ДИЛЕВСКИ, Николай. Неофит Рилски – книжовник и педагог : По случай двестагодишнината от рождението му и сто и четиридесет години от излизането на неговата “Христоматиа славянскаго языка” / Николай Дилевски. // LXXIII, 1993, № 5, с. 1-13.

250.ДИМИТРОВ, Иван Ж. Четири гръцки документа от архива на Методий Кусев / Прев. от гр. ез. Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 2, с. 9-16. С библиогр. Социалната дейност на М. Кусев.

251.ДИМОВ, Димитър Рачев. Дело на свещеник Франгов / Димитър Рачев Димов. // LXXII, 1992, № 7, с. 29-32.Пълно име : Свещ. Петко Тодоров Франгов (1855-1931) – деен участник в селското движение у нас.

252.ЗЛАТКОВА, Диана. Между страстта и разума или блянът на един българин за Македония: Опит за портрет на митрополит Методий Кусев / Диана Златкова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 20-29.Автора на статията е ученичка в ХІІ кл.на НХГ “Св. св. К. и Методий” в Благоевград, спечелила Първа награда с тази разработка.

253.ИВАНОВА, Благовеста. Поглед към личността на йеромонах Неофит Рилски през живописния му портрет, неговия дневник и личната му кореспонденция / Благовеста Иванова. // LXXI, 1991, № 3, с. 20-29.

254. ИВАНОВА, Благовеста. Портретът на Самоковския митрополит Игнатий І – “На границата на две епохи” / Благовеста Иванова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 29-32 : С илюстрации.

255.ИВАНОВА, Мариана. Сливенски митрополит Серафим (1889-1896) / Мариана Иванова. // LXX, 1990, № 4, с. 23-32 : С ил. [портр.] Съдържа и: Списък. на преведените и написаните книги от него.

256.ИЛИЕВ, Николай. Данни за дейността на игумените и някои мирски лица в Трънския манастир “Св. Архангел Михаил” (ХVІ-ХХ в.) / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 6-18.Из: Ръкоп. на автора (съхран. в ЦИАИ, София).

257.КАЛЕВ,Димитър,ставроф.иконом. Книжовникът-етнограф свещеноиконом Димитър Маринов / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 6, с. 19-26.

258.   КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой български художник е рисувал иконостаса на Сръбската патриаршеска църква в Печ 1722-1724 г.? Вероятно Христофор Жефарович / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 25-28.

259.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Кой е Черноризец Храбър / Трендафил Кръстанов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 9-13.Хипотези за личността и авторството на съч. “За буквите”.

260. МАКЕДОНОВ, Димитър. Архимандрит Панарет Хилендарски / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 10, с. 17-24.Възрожденски деец на църковно-народното освободително движение преди 1878 г.

261. МАКЕДОНОВ, Димитър. Към биографията на Варненски и Преславски митрополит Симеон / Димитър Македонов. // LXX, 1990, № 2, с. 15-23.

262. МАЛЕВ, Людмил. Модели на Великотърновския митрополит Софроний (1834-1961 г.) за обгрижване и работа с младежта / Людмил Малев. // LXXX, 2000, № 6, с. 19-23.

263.МАЛЕВ, Людмил. [Сто и десет] 110 години от Рождението на Великотърновския митрополит Софроний / Людмил Малев. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 19-21.Живот и дело.

264.МАТЕВ, Иван. Архимандрит Методий Кусев и руската дипломация 1876-1881 година / Иван Матев. // LXXIV, 1994, № 2, с. 11-22. С библиография.

265.МЕДНИКАРОВ, Христо. Духовник с обаяние на апостол: По случай 160 години от рождението на архимандрит Галактион Хилендарец / Христо Медникаров. // LXX, 1990, № 11, с. 30-32.

266. ПАВЕЛ, Павлов. Поп Пейо – софийски свещеник и книжовник от ХVІ век: Живот и книжовно дело / Павел Павлов. // LXXIX, 1999, № 5, с. 8-14.Анализ на произведенията на Поп Пейо – служба и житие на св. Георги Нови Софийски.

267. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Архимандрит Онуфрий Хилендарски и неговите заслуги към ранното Българско възраждане / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 2, с. 20-24.

268. ПАВЛОВА, Роза. Архимандрит Нефталим: Съвременник и последовател на св. Софроний Врачански / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 19-30.

269.ПЕТКОВ, Петко Ст. Митрополит Климент Търновски и Стамболовият режим (1887-1894 г.) / Петко Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 15-19.

270. ПЕЧИЛКОВ, Андрей. Свещеник Никола Мавродиев (поп Нико) – живот и дело / Андрей Печилков. // LXXII, 1992, № 11, с. 24-32 : С ил.

271. ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Варненски и Преславски митрополит Симеон – съвест на Българската православна църква : По случай 150 години от рождението му / Неврокоп. Митроп. Пимен. // LXX, 1990, № 2, с. 1-15 : С ил. С библиогр.

272. РАДЕВ, Иван. Архимандрит Роман Попов (ок. 1845-1847 – 12 юни 1925 г.) / Иван Радев. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 11-21.Личност и дело.

273. РАДЕВ, Иван. Гавриил Рилец – скромен възрожденски деец от 20-30-те години на ХІХ век / Иван Радев. // LXX, 1990, № 12, с. 20-25.

274. РАДЕВ, Иван. Петко п. Николов (1805-1810 – 16.ХІ.1877 г.) – учител на П. Р. Славейков и участник в църковните борби / Иван Радев. // LXXI, 1991, № 8, с. 14-18.

275.СЪБЕВ, Тодор. Неизвестни автобиографии на Екзарх Йосиф І / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 1-17.Съдържа: 1. Увод, х-тер и значение на новооткрит. извори; 2. Текст – основни правила за езиково осъвременяв. и др.; 3. Три автобиогр. на Екз. Йосиф І (извори).

276. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Достоен юбиляр : Негово Светейшество Българският патриарх Максим навърши 90 години / Христо Темелски. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 1-6. Живот и служение.

277.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Екзарх Йосиф І като стожер на Православието и българската национална кауза / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 6, с. 12-27.Съдържа: Детство и юношески години. На учение в Цариград и Париж. На журналистическо поприще. Като екзархийски служител и духовник. На екзарх. трон. Преломни години [1878/1880]. Устройване и укрепване на екзарх. диоцез. Правосл. дейн. на Бълг. екзархия. Образцов архипастир, дипломат и политик. Крах на екзархийското дело в Македония. Завещание и кончина.

278.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Из родословните бележки на един батошевски свещеник / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 10, с. 27-30.За хаджи поп Коста Минев от с. Батошево.

279.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Първият екзархийски Неврокопски митрополит Иларион / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 7, с. 23-28.

280.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Строител на Българската църква (155 години от рождението и 80 години от смъртта на приснопаметния екзарх Йосиф І) / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 7, с. 1-12.С библиогр. Доклад, изнесен на научната сесия по случай юбил. годишнини на екз. Йосиф І в засед. зала на БАН (28 юни 1995 г.).

281.ХАМАМДЖИЕВ, Константин. Йеромонах Митрофан от Сопот /Константин Хамамджиев. // LXXX, 2000, № 12, с. 21-30. За животът и творчеството му в Сопотския ман. “Св. Спас” (19 в.)

282.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Българският екзарх Йосиф І – отношение към Първия интернационал / Антоний Хубанчев. // LXX, 1990, № 9, с. 17-19.

283. ЦЕКОВ, Христо. Иконом Христо Василев: [Биография] / Христо Цеков. // LXXI, 1991, № 2, с. 29-33.Икон. Хр. Василев (1812-1882) – първият бълг. духовник, удостоен от рус. император с орден.

284.ЦОНЕВА, Даниела. Из живота и дейността на свещ. Васил Михов / Даниела Цонева. // LXXX, 2000, № 10, с. 16-21.За неговият принос в духовния, обществено-политически и култ. живот на Габрово.

285.ЧИЛИКОВ, Стоян. Архиепископ Серафим (Соболев) като архипастир и душепопечител / Стоян Чиликов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 17-19.Живот и трудове.

286.ЧОЛОВ, Петър. Църковни дейци от село Орешак, Троянско / Петър Чолов. // LXXVII, 1997, № 3, с- 13-18.Съдържа списък с кратки биографични данни на изтъкнати духовници и дейци на БПЦ (Максим, патр. Бълг., Максим, митроп. Пловдивски, Климент, митроп. Старозагорски, Софроний, митроп. Доростолски и Червенски и др.)

Вж и Художествени биографии на възрожденци

СВЕТСКИ ЛИЦА

287. БОНЕВА, Вера. Възрожденецът Никола Бацаров като деец на църковно-националното движение / Вера Бонева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 19-25.

288.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев за религията и за св. Църква / Иво Братанов. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 24-27.Анализ на два текста, обнародвани в списанието: “Български преглед” (1898, окт. кн. 2) и “Славянски глас” (1920, кн. 1-2).

289.БРАТАНОВ, Иво. Беньо Цонев и българският синоден превод на Св. Библия / Иво Братанов. // LXXXII, 2002, № 2, с. 19-26.Живот и научно-литературно дело.

290.  ГАЛЧЕВ, Илия А. Ролята на рода Робеви от Охрид и Битоля за културното издигане на българите в Македония / Илия А. Галчев. // LXXII, 1992, № 2, с. 24-33.

291. ИНДЖОВ, Емил. Райчо Каролев – един забравен богослов: По случай 75 г. от смъртта му / Емил Инджов. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 27-32.За мястото му в историята на Бълг. църква.

292.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Двеста и двайсет] 220-годишнина от рождението на Емануил Васкидович – хуманист и просветител / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 7, с. 18-22.

293.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Помаците нито турски, нито сербски, нито руски, нито влашки и нито грецки знаят, твърди преди 150 г. Емануил Васкидович от Мелник / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 16-18.Съдържа и: Данни за живота и делото на бълг. просветител и хуманист Емануил Васкидович (1795-1875).

294.МАЛЕВ, Людмил. По въпроса за отказването на йеродякон Игнатий – Васил Левски от монашеството и напускането му на духовния сан / Людмил Малев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 20-25.Недостатъчно изследвани моменти за живота и дейността му.

295.МИТЕВ, Йоно. Как Левски основава революционни комитети / Йоно Митев. // LXXV, 1995, № 2, с. 5-9.Из ръкописа на Ат. Мишев.

296.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пенчо Вакъвчиев – възрожденски църковник и книжовник / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 10, с. 24-28.

297.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Хилиазмът на Христофор Колумб / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 3, с. 26-31. Живот и идеи.

298.ПАВЛОВА, Роза. Генерал Гурко и Българската православна църква: [Сто двайсет и пет] 125 г. от Освобождението на България / Роза Павлова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 28-30.

299.ПЕТЕВ, Иван. Кога, къде и кой е извършил опелото и погребението на йеродякон Игнатий – Васил Левски / Иван Петев. // LXXІ­, 1991, № 7, с. 20-32.

300.СВИНТИЛА, Вл. Константин Петканов: [Биогр. очерк] / Вл. Свинтила. // LXXI, 1991, № 5, с. 29-31.

301.СТОЯНОВ, Гавраил. Добри Петров Чинтулов – един от творците на раждащата се новобългарска култура: 180 години от раждането на Добри Чинтулов / Гавраил Стоянов. // LXXXII, 2002, № 6, с. 25-31.

302.ТЕМЕЛСКИ, Христо. В памет на богослова Недю Александров (17.Х. 1904 – 29.Х. 2000) / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 2, с. 24-28.Живот и научноизследователска дейност.

303.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Хаджи Ангел Иванов Севлиевец / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 6, с. 18-21.Възрожденски деец, автор на 6 тома източноцъркавна музика – издадени в Цариград през 1857-1875 г.

304.ТОДЕВ, Илия. [Доктор] Д-р Стоян Чомаков (1819-1893) – мирски водач на църковната борба / Илия Тодев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 7-21.С библиогр.

305.ШОПОВ, Атанас П. Дейността на Атанас Шопов след Априлското въстание / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 16-23.

306.ШОПОВ, Атанас П. Един епизод от родолюбивата дейност на Атанас Шопов през 1896 г. / Атанас П. Шопов. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 16-30 : С ил. [портр.]Мисията на Ат. Шопов в Русия за помирението между Бълг. екзархия и Гръцката патриаршия за вдигане на схизмата.

РУСКИ МИСЛИТЕЛИ  –  ЖИВОТ И ИДЕИ

307.КОЕВ, Тотю. Студията на проф. Д. Дюлгеров “Размисъл за Софíа, Премъдрост Божия” : Богословски анализ / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 6, с. 1-6.Публик. в Год. на Бог. ф-тет, Т. ХІІІ, С., 1935/1936 г. За софиологията на праф. прот. С. Булгаков в неговите богословско-догматически трудове. Осъждането на неговото учение, като чуждо на Православната църква. Изложени са решенията на двата синода – Московски и Задгранична руска църква.

308. МАРИНОВ, Димитър. Николай Бердяев – пророк на краха на комунизма / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 9, с. 12-24.Съдържа: Руска религиозна философия от края на 19-ти и нач. на 20-ти век. Жизненото поприще на Н. Бердяев.  Критика на марксизма. Революция и марксизъм. Обреченост на комунизма.

309. НАСЪР, Албена и др. Василий Василевич Розанов – между аскетизма и пола (3.V.1856 – 5.ІІ.1919) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 5, с. 26-30. С библиогр.

310. НАСЪР, Албена и др. Иван Василевич Киреевски (3.ІV.1806 – 25.VІ.1856) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVI, 1996, № 4, с. 27-31.С библиогр.

311. НАСЪР, Албена и др. Лев Шестов и борбата му с рационализма в името на вярата (13.02.1866 – 19.11.1938) / Албена Насър, Светла Девкова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 23-27.С библиогр.

312. СОЛОВЬОВ, Владимир С. Втора реч в памет на Достоевски – [държана] на 1 февруари 1882 година / Владимир С. Соловьов; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 3, с. 15-19.Из: Соловев В. С. – Сочинения “Философское наследие”, Т. 105, М : Мысль, 1988, с. 302-307.

313.ЦАНКОВ, Стефан протопрезвитер. Николай Бердяев : Характеристика на личността и идеите му главно по лични впечатления и спомени / Прот. Стефан Цанков. // LXXI, 1991, № 12, с. 2-6.Вж и № 427

ХУДОЖЕСТВЕНИ БИОГРАФИИ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИ

314.БРАЙКОВА, Пенка. Догановите къщи / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 23-28.За Копривщенците – Хр. П. Доганов (1765-1839), П. Доганов (1802-1852), Т. Доганов (1805-1870) и техните домове.

315.БРАЙКОВА, Пенка. Константин Босилков (1842-1919) / Пенка Брайкова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 26-29.По материали на Боян Босилков и Тодор Рангелов.

316.БРАЙКОВА, Пенка. Легенда за Петко Доганов [1802-1852]/ Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 3, с. 19-24 : С ил. По разказ на копривщенския учител и общественик Нейко Азманов.

317.БРАЙКОВА, Пенка. Ненчо Ослека (1821-1876) / Пенка Брайкова. // LXXXII, 2002, № 8, с. 20-29.По материали на: Лука Н. Ослеков и др. роднини; Конст. Величков.

318. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Иван Ерчо / Пенка Брайкова. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 27-31. По матер. на Г. Орешков и сведения от правнуците на поп Иван.

319. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Илия [Кацаров] / Пенка Брайкова. // LXXX, 2000, № 11, с. 24-31 : С ил.По материали на генер. Димитър Кацаров и неговия внук Гео Кукудов.

320. БРАЙКОВА, Пенка. Поп Никола Белчов : [Сто и седемдесет] 170 години от рождението му / Пенка Брайкова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 18-26.По сведения и материали, събрани от Иван Пехливанов – правнук на поп Никола.

321. БРАЙКОВА, Пенка. Селището / Пенка Брайкова. // LXXXI, 2001, № 3, с. 26-30. Копривщица и копривщенци по време на турското робство.

322. БРАЙКОВА, Пенка. Училището: Задочен разговор със Захари Стоянов / Пенка Брайкова. // LXXIX, 1999, № 6, с. 18-24: С ил. Истор. разказ за Копривщенското училище, създадено през 1837 г. от чорбаджи Вълко Тодоров Чалъка – ктитор и настойник на Рилския манастир.

Вж и Дарители и ктитори на църкви и манастири

АГИОЛОГИЯ И АГИОГРАФИЯ

[ ЖИТИЯ, СЛУЖБИ, КАНОНИ И КАНОНИЗАЦИЯ ]

323.  АТАНАСОВ, Георги. Доростолските мъченици от 304 г. / Георги Атанасов. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 6-11: С ил.За: 1. Св. Юлий и св. Исихий; 2. Св. Валентиниан и св. Пасикрат; 3. Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник; 4. Обща мъченическа история; 5. Гробът с раннохрист. пръстен от Силистра.

324.АТАНАСОВ, Георги. За личността, мъченическата смърт и мощите на св. Дасий Доростолски (†20 ноември 303 г.) / Георги Атанасов; Прев. от фр. В. Тъпкова-Заимова. // LXXXII, 2002, № 11, с. 8-17 : С прилож.С библиогр.

325.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Празникът Рождение на св. Йоан Кръстител : Агиографски основания, традиции и материали / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 6, с. 8-17.

326.ДЕЛИЙСКИ, Димитър Л. Средновековният град Потука и източниците на култа към св. Михаил войн / Димитър Л. Делийски. // LXXXI, 2001, № 3, С. 17-25.

327. ЖИТИЕ на епископ Теофан Затворник / Прев. от рус. Олга Чонкова. // LXX, 1990, № 1, с. 20-31.С библиогр.По повод 175 г. от рождението на светителя.

328. КЕНАНОВ, Димитър. Личността на схиархимандрит Паисий Величковски и неговата книжовна школа / Димитър Кенанов. // LXXIII, 1993, № 1, с. 20-27.

329.КЕНАНОВ, Димитър. [Свети] Св. Козма Етолийски – православен проповедник от ХVІІІ век : Към 280-годишнината от неговото рождение / Димитър Кенанов. // LXXIV, 1994, № 1, с. 16-23.

330.КЕНАНОВ, Димитър. Стихова прослава на схиархимандрит Паисий Величковски : Към 270-годишнината от рождението на преп. старец Паисий / Димитър Кенанов. // LXXI, 1991, № 9, с. 16-21.Авторът публикува стихове от Надгробное рыдание на йеросхимонах Йоан Дяковски (Рилски препис).

331.КРЪСТАНОВ, Трендафил. Нови данни за български новомъченици от ХV до ХІХ в. / Трендафил Кръстанов. // LXXV, 1995, № 2, с. 10-19.Съдържа списък на: Български новомъченици по календарни чествания; Бълг. новомъченици по хронол. ред [по години на тяхното успение]; На бълг. светци (според календар от 1867 г.)

332.МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Светейшият патриарх Тихон – служител на църковното единство / Прот. Йоан Майендорф; Прав. от рус. Велимира Василева. // LXXII, 1992, № 6, с. 1-10.Из: “Вестник русского христианского движения”. – Париж-Нью Йорк-М., № 158, с. 37-51.Съдържа: Свободата на Църквата. Патр. Тихон. и революцията. Църковността на бъдещето

333. МЕЧКОВА, Клара. За смъртта и възнесението на Св. Богородица / Клара Мечкова. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 7-15.За събитието и преданието на Успение Богородично [честв. 15 авг.]. Химнографски творби. Текст на стихирата “Богоначальним мановением”.

334.МОРОЗ, Йосиф. Между рая и пъкъла / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 1, с. 14-27.Животопис и почитание на св. Касиан в световната литература (жития и народни предания в Русия).

335.НИХОРИТИС, Костас. Атонската агиографско-химнографска традиция в развитието на българската агиология / Костас Нихоритис. // LXXVII, 1997, № 2, с. 5-13: С ил. [икона].Начинът на утвърждаване на бълг. светци в “Градината на Пресвета Богородица” – Света Гора.

336.ПАВЛОВ, Павел. Преподобни Максим Грек: Опит за животоописание / LXXX, 2000, № 5, с. 15-19.Паметта му се чества на 21 ян., в деня на Св. Максим Изповедник.

337.ПАВЛОВА, Роза. [Преподобни] Преп. Сергий Капински / Роза Павлова. // LXXIV, 1994, № 2, с. 29-31.Живот и дело

338.ПЕТЕВ, Иван. Константин (Костадин) Софийски – един народен светец-мъченик от средата на ХІХ в. / Иван Петев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 16-24 : С ил. [икона на светеца]

339.ПЕТРОВ, Петър свещ. Бележки за тълкуване на агиографската литература / Свещ. Петър Петров. // LXXXV, 2005, № 4, с. 1-8; № 5, с. 7-19.Съдържа: І. Исагогич. въпроси – 1. Какво представляват житията. 2. Терминът “житие”. 3. Смисъл на житията. 4. Как се пише житие. 5. Съвременни издания на жития в България; (кн. 5) ІІ. Херменевтика – 1. Методология на тълкуването. 2. Редактирането като тълкуване. 3. Житието като икона. 4. Авторство и Божие вдъхновение. 5. Житията като историч. извори; Заключение.

340.ЮСТИН (Попович), архимандрит. Светите мощи / Архим. Юстин (Попович); Прев. от рус. Петър Стоилов. // LXXXV, 2005, № 9, с. 1-5.Библейски и светоотечески доказателства.

Вж и № 328, 330, 587, 592, 596

ПАТРОЛОГИЯ. ЖИВОТ, СЪЧИНЕНИЯ И УЧЕНИЕ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ, УЧИТЕЛИ И ПИСАТЕЛИ

341. ДИМИТРОВ, Деян Г. “За свидетелството на душата” на Тертулиан / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 29-31.Творбите на Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (ок. 160 г.): “Апологетик” и “За свидетелството на душата” (цит. от съч.), утвърждавали идеята за вечността, безсмъртието и божествения произход на душата.

342.ДИМИТРОВ, Деян Г. Мъжкият и женският пол според учението за човека у св. Григорий Нисийски / Деян Г. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 13-16.

343.ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски за светото тайнство Кръщение / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 9, с. 9-15.

344. ДИМИТРОВ, Деян Г. Учението на св. Григорий Нисийски (ок. 335-394/5) за Светата Троица – няма трима богове / Деян Г. Димитров. // LXXXII, 2002, № 3, с. 13-17.

345.  ДИМИТРОВ, Иван Ж. Свети Василий Велики и неговите беседи / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 1, с. 7-13.

346. КАЛИСТОС [Уеър], епископ Диоклейски. Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата / Диоклейски еп. Калистос [Уеър]; Прев. от англ. Владимир Владимиров Генов. // LXXV, 1995, № 3, с. 1-9.За това: Що е богословие и дали е подходящ предмет за изучаване в у-тетите и академиите; Четирите признака на богословието – хáризма, тайнство, катарзис, исихúя.

347. КИПРИАН (Керн), архимандрит. Космологията на св. Василий Велики / Архим. Киприан (Керн). // LXXI, 1991, № 7, с. 1-4.

348.  МАРИНОВ, Борис. Развитие на оригенистичната христология до средата на VІ век / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 3-14.Съдържа: Христологията на Ориген; Развитие на оригенистичната х-логия. Евагрий Понтийски и Дидим Александрийски (Слепия). Оригенизмът през първ. полов. на VІ в. Изохристи и протоктисти. Отговорът на Църквата: Едиктът от 543 г. и осъждането на оригенизма от V Всел. събор.

349. МИЛЕВ, Е. [Свети] Св. Максим Изповедник – знаменит богослов и мистик / Е. Милев. // LXXIV, 1994, № 8, с. 1-4.Живот, дейност и учение (Паметта му се чества на 21 ян.).

350. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Атинагор – християнски апологет от ІІ век / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 8, с. 10-17.

351.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Гностицизмът в оценката на св. Отци / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 6, с. 22-27.Исторически обзор на гностическата ересиология в богосл. съч. на св. Отци.

352.РИБОЛОВ, Светослав. Апофатическият подход на св. Василий Велики и св. Григорий Богослов срещу аргументите на Евномий по отношение на имената на Отец и Син / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 3-8.

353.РИБОЛОВ, Светослав. Арианството и учението на св. Атанасий Александрийски за отношението между двете природи на Христа / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 8, с. 9-20.

354. РИБОЛОВ, Светослав. Бележки върху христологическите разбирания на Диодор Тарски / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 5, с. 1-12.

355. РИБОЛОВ, Светослав. Възгледът на Аполинарий Лаодикийски за двете природи на Господ Иисус Христос / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 5-8.

356.РИБОЛОВ, Светослав. Икона и иконология според св. Йоан Дамаскин / Светослав Риболов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 1-8.Съдържа: Ереста като заблуда, предизвикана от дявола;  Материята като средство за спасение и поклонение пред материални обекти; На какво основание рисуваме Христос, Пресвета Богородица и светиите; Значение на Преданието в Прав. църква; Що е образ.

357.РИБОЛОВ, Светослав. Послание до Диогнет – един древнохристиянски анонимен документ / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 11-16.За езика и стила на посланието. Богословско-езиковедски коментар, придружен с цитати.

358.РИБОЛОВ, Светослав. Христологическите възгледи на св. Евстатий Антиохийски като опозиция на Арианството / Светослав Риболов. // LXXXI, 2001, № 7, с. 5-11. Правосл. църква чества паметта му на 21 февр.

359. САВЧЕВА, Елизабет. Учението за Бога като религиозен и философски проблем в творчеството на ранните християнски апологети / Елизабет Савчева. // LXXX, 2000, № 7, с. 15-22.За: Св. Юстин Мъченик (105-165 г.), Тациан (ІІ в.), св. Гр. Нисийски (335-394 г.), св. Теофил Антиохийски (ІІ в.), св. Иполит Римски (ІІІ в.), Светите Кападокийци – св. В. Велики, св. Григ. Богослов, св. Гр. Нисийски (ІV в.), св. Ириней Лионски (126-202 г.), блаж. Августин (354-430 г.).

360. ТРАЙЧЕВ, Емил. Трите велики светила на Православната църква / Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 8-14.За: Св. Василий – великият водач на Църквата, Св. Григорий Назиански – богословът на Православието, Св. Йоан Златоуст – светецът на хората и техния завет.

361. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Живот и дейност на св. Василий Велики / Илия К. Цоневски. // LXXIII, 1993, № 1, с. 1-7.Със съкр. от авт. труд “Патрология”. – С. : СИ, 1986, с. 241-248.

362.ЧИЛИКОВ, Стоян. Духовните беседи на св. Макарий Египетски / Стоян Чиликов. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 27-31.Съдържа: 1. Животопис; 2. Книжовно наследство на преп. М. Ег.; Мистическото богословие на светеца (честв. се на 19 ян.).

Вж и № 24, 748 и Св. Василий Велики из “Шестоднев”.

СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ НА СВЕТИ ОТЦИ

363.ВИНЦЕНЦИЙ, Лерински св. Из Коммониторий І / Св. Винценций Лерински; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 8, с. 1-6.По текст. на: Corpus christianorum – Serius Latina. – T. 64, Turnhout, 1985.

364.ГРИГОРИЙ, Синаит св. Слово за Светото Преображение на Господа нашего Иисуса Христа / Св. Григорий Синаит; Прев. Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 9, с. 1-11.

365. ЙОАН, Дамаскин св. За възкресението / Св. Йоан Дамаскин; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXV, 1995, № 4, с. 1-3.

366. ЙОАН, Лествичник преп. За нетленната чистота и целомъдрие / Преп. Йоан Лествичник. // LXX, 1990, № 3, с. 3-13.Из: Лествица : Стълба за духовен живот. – София: СИ, 1982, с. 108-121.

367. ПАВЛИН, еп. Нòленски св. Писмо 8 / Св. еп. Павлин Нòленски; Прев. от лат. Росен Миланов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 3-7.Съдържа: Биограф. данни за светеца; Писмо до Лиценций. По текста на Вилхелм фон Хартел в: Corpus scriptorum ecclesiasticorum latinorum 29.

368. ТЕОДОР, Студит св. Рождество Христово / Св. Теодор Студит. // LXXI, 1991, № 12, с. 1-2.Проповед.

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

СВЕТИ ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ из “ШЕСТОДНЕВ”

369. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа първа / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 10, с. 1-10.Тълкуван. на кн. Бит. 1:1.

370. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа втора / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 11, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:2-5.

371.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа трета : [“За твърдта”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 3-12. Тълкуван. на кн. Бит. 1:6-10.

372. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа четвърта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 1, с. 9-14.Тълкуван. на кн. Бит. 1:9-10.

373.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа пета / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 2, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:11.

374. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа шеста: [“За светилата”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 3, с. 1-12.Тълкуван. на кн. Бит. 1:14-16.

375. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа седма: [“За влечугите”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 4, с. 1-7.Тълкуван. на кн. Бит. 1:20-21.

376. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа осма : [“За птиците и водните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 5, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24.

377. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа девета : [“За сухоземните животни”] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 6, с. 1-9.Тълкуван. на кн. Бит. 1:24, 26-27.

ДРУГИ БЕСЕДИ НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

378. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху Псалом 1 [ст. 1] / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 9, с. 1-8.

379. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа върху част от Псалом 14 : Срещу лихварите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXIІ, 2002, № 10, с. 1-6.В др. изд. се нарича още “Втора беседа върху Псалом 14”.

380. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за завистта / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 1, с. 3-8.

381. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа за мъченик Варлаам / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІІ, 2003, № 2, с. 1-3. За мчк Варлаам от Антиохия, Сирия (ІV в.)

382. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към богатите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Р. Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 7, с. 1-9.Тълкуван. на Мат. 19:21.

383. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа към младежите – как биха могли да се възползват от езическите книги / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 12, с. 4-14.

384. ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу гневливите / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 8, с. 1-7.Тълкуван. на: Пс. 4:5, 36:8, 38:2-3, 142:4; Прит. 15:1; Мат. 5:5 и 23, 10:22; Марк 9:35; Йн. 18:23; Рим.1:18; 1Кор. 6:10; Еф. 4:31; Евр. 1:3.

385.ВАСИЛИЙ, Велики св. Беседа срещу пияниците / Св. Василий Велики; Прев. от гр. Росен Тенев; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXXІІ, 2002, № 11, с. 1-7.

386. ВАСИЛИЙ, Велики св. За вярата : Беседа 15-а / Св. Василий Велики; Прев. от нем. Владислав Атанасов; Ред. Ив. Ж. Димитров. // LXXІX, 1999, № 6, с. 1-3.Редактирана по оригинален гр. текст.

ДОГМАТИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

387. АЛЕКСИЕВ, Дарин. Ролята на догмàтиците в православното богослужение за изясняване истините на вярата / Дарин Алексиев. // LXXXIV, 2004, № 12, с. 14-25.

388.БРАТАНОВ, Иво. За приснодевството на Света Богородица / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 4, с. 26-31.Учението за приснодевството на Св. Богородица (девството ù преди, във и след рождението) против атеистичните кощунства, на базата на Свещ. Писание и Свещ. Предание.

389. КОЕВ, Тотю. Божественият призив към единство / Тотю Коев. // LXXIV, 1994, № 10, с. 1-7.Във връзка с: Исагогич. анализ на Евангелието според Йоан и тримата синоптици – Мат., Марк и Лука; Единството на Бога като онтологическа предпоставка за единството между християните изразено в Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос (Йоан 17 гл.)

390. КОЕВ, Тотю. Божественото Откровение / Тотю Коев. // LXXV, 1995, № 12, с. 3-13.Съдържа: Обща част. Естественото и свръхестественото Божествено Откровение. Отличителни признаци.

391. КОЕВ, Тотю. Възкресение и живот / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 4, с. 1-7.Учението на Църквата за безсмъртието на човешката душа.

392.КОЕВ, Тотю. Възнесение Господне / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 5, с. 1-8.Съдържа: 1. Прославата на Иисус Христос; 2. Въздигането на чов. природа до Бога; Небесното ходатайство и царуването на възнеслия се Христос; 4. Слизането на Св. Дух и основаването на Църквата.

393. КОЕВ, Тотю. Вярата – основен фактор в религиозния живот / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 1-6.Доклад, четен на Межд. науч. конф. – Кърджали, 2003 г.

394. КОЕВ, Тотю. Догматът за Света Троица: Библейско-богословски анализ / Тотю Коев. // LXXII, 1992, № 1, с. 1-17; № 2, с. 1-13; № 3, с. 1-11; № 4, с. 2-11.

395. КОЕВ, Тотю. Кой е Господния ден – събота или неделя / Тотю Коев. // LLXX, 1990, № 10, с. 1-15.При израилтяните и християните.

396. КОЕВ, Тотю. Поглед върху дейността на Сердикийския събор (343 г.) / Тотю Коев. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 1-8.От догматико-каноническата му страна.

397.  КОЕВ, Тотю. Почитта към светиите в Православната църква / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 7, с. 1-7.Съдържа: Трите измерения на почитта към светиите. – 1. Благоговейно възпоменаване на техния подвиг; 2. Молитвено призоваване; 3. Почитане на техните мощи.

398. КОЕВ, Тотю. Православие и хилиазъм / Тотю Коев. // LXXIX, 1999, № 5, с. 1-7.Богословска концепция за Православието и историч. развитие на Хилиазмът (от гр. χιλιασμός = хилядолетие).

399. КОЕВ, Тотю. Развитие и научно изложение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 1-9.

400. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като абсолютно същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 1, с. 3-14.

401. КОЕВ, Тотю. Свойствата на Бога като лично същество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 4, с. 6-23.

402. КОЕВ, Тотю. Съдържание и значение на догматите / Тотю Коев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 1-10.Съдържа: 1. Понятие за догматите в областта на – философията, религията и етиката, законодателството, Св. Писание на Ст. и Н. Завет, древната христ. литература; 2. Съдържание и форма; 3. Характ. белези – теологичност, богооткровеност, църковност, общозадължителност, неизменяемост, сотирологичност; 4. Значение.

403.ЛОСКИ, Владимир Н. Богословието и мистиката в преданието на Източната църква / Владимир Н. Лоски; [Прев. ?]. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 8-15.Някои аспекти на духовния живот и опит, изразени в догматичен принцип.

404.САВЧЕВА, Елизабет. Иконата в православната традиция / Елизабет Савчева. // LXXV, 1995, № 12, с. 14-21.Съдържа: 1. Слово и Образ – централни понятия в правосл. светоглед; 2. Божеств. Първообраз; 3. Художествен и символичен език на иноната; 4. Освещаване на иконата.

405.СТОЯДИНОВ, Мариян. За различието на енергията от същността и ипостасите на Св. Троица / Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 8-15. Съдържа: Паламити и варлаамити; Термина “Energia”; Богосл. разграничаване между “теологùя” и “икономùя”, на Божия същност от Божии енергии; Ипостасите на Св. Троица; За Божията благодат. Заключение.

406. ХРИСТОВ, Богдан Г. Тайната на боговъплъщението / Богдан Г. Христов. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 3-6. Вж и № 7, 8, 9.

УЧЕНИЕТО ЗА ЦЪРКВАТА [ЕКЛЕЗИОЛОГИЯ]

407.   БУЛГАКОВ, Сергий прот. Църквата / Прот. Сергий Булгаков; Прев. Ина Мерджанова. // LXXV, 1995, № 11, с. 1-6.Съдържа: 1. Православието е Църквата Христова на земята; 2. По своята същност Ц. е тяло Христово и богочовешко единство; 3. Същността на Ц. е Божието битие, което се разкрива в битието на творението.

408. ЙОНОВ, Иван Ил. дякон. Единство на Църквата / Дяк. Иван Ил. Йонов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 13-20.

409.НАУМ, митрополит Струмишки. Свещенството на жената / Струм. Митроп. Наум. // LXXXV, 2005, № 10, с. 1-4.За йерархическото измерение и канонично изобразения ред в Църквата.

410.ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. Църквата/Константин П. Победоносцев; Прев. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 9, с. 1-14.

411.  РОСУМ, ван Йост. А. С. Хомяков в православната еклезиология / Йост ван Росум; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 5, с. 8-17.Подробен анализ на авт. съчинения, които имат за предмет Църквата.

412. СТОЯДИНОВ, Мариян. Църквата в еклезиологична перспектива / Мариян Стоядинов. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 1-6.Съдържа: Предизвикателствата на новото време; Догмати и Църква; Еклезиология и църква; Еклезиология и църковност; Църква и причастие.

ИНОСЛАВНИ ИЗПОВЕДАНИЯ

413. БОНЕВА, Вера. Една среща превърнала се в сблъсък : Към историята на протестантската пропаганда в Шумен, 1858-1864 / Вера Бонева. // LXXXI, 2001, № 7, с. 18-27.За пропагандната дейност на протестантските мисионери Алберт Лонг и Уесли Претимън в България и антипротестантската реакция на шуменци.

414. КОЕВ, Тотю. Секти и сектантство / Тотю Коев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 1-12.Етимология на дум. “секта”. Проблеми за сектите в библейски аспект. Проблеми за сектите в раннохрист. истор. аспект. Причини за появата на различни секти (ереси).

415. МИТЕВ, Димитър. Адвентистката схема на Есхатологическите събития : Критичен анализ / Димитър Митев. // LXXXIII, 2003, № 6, с. 11-16.

416.  ПОПОВА, Милена. “Мисионерска дейност” на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни / Милена Попова. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 27-31. Мормонска църква – псевдохристиянска религ. общност.

417. РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Библейски аргументирана ли е вярата ни в Света Троица, или е по-късна добавка / Мартин Ралчевски. // LXXXV, 2005, № 9, с. 6-12. Историко-доктринален анализ по темата, във връзка с учението на Свидетели на Йехова. Православната позиция на автора.

418.РАЛЧЕВСКИ, Мартин. Забранени ли са от Бога кръвопреливанията: Относно възгледа на Свидетелите на Йехова по въпроса / Мартин Ралчевски. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 1-5.

ХРИСТИЯНСКА ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

419. АНГЕЛОВ, Цветелин. Какво е медитация / Цветелин Ангелов. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 8-13.Философска интерпретация за медитацията, като духовно молитвен опит и непрестанно търсене на Бога.

420.ГЕОРГИЕВ, Валентин. За произхода и същността на страданието: Съпоставки между християнството и философския песимизъм / Валентин Георгиев. // LXXX, 2000, № 11, с. 16-23.С библиогр.

421. ДАНКОВ, Евлоги. Онтологичният модел на християнската философия : Началото на християнската философия в православната цивилизация / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 11, с. 10-15.Новозаветният синтез и христ. философия. Онтология на несътворените енергии в светоотеческата философия.

422. ДУРИДАНОВ, Венцислав. Психологията на съвременния атеист у нас / Венцислав Дуриданов. // LXXII, 1992, № 12, с. 23-32.

423. САВОВА, Людмила. Именуването – проява на Божията енергия в човека / Людмила Савова. // LXXIV, 1994, № 8, с. 19-21.За онтологичното значение на имената в руската богословско-философска мисъл. За името Божие като обект на размишления при о. Сергий Булгаков.

424. СТЕФАНОВА, Силвия Атанасова. Изповедта като съвършена форма на психоанализа / Силвия Ат. Стефанова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 24-31.С библиогр.

425. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Владимир Соловьов и Владимир Лосски – възледи за Христовото Възкресение / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 1991, № 4, с. 7-12.

426. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Метафизиката като наука / Антоний Хубанчев. // LXXII, 1992, № 5, с. 1-12.

427. ХУБАНЧЕВ, Антоний. Николай Бердяев и Александър Солженицин – духовната криза на съвременната западна култура / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 7, с. 18-22.Материализмът и хуманизмът на новото време против Бога, античността и духовния човек. Вж и № 313

ХРИСТИЯНСКА ЕТИКА

428. ВИШЕСЛАВЦЕВ, Борис. Сърцето в християнската и индийската мистика / Борис Вишеславцев; Прев. от рус. Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 9, с. 1-17; № 10, с. 1-13.Съдържа: 1-5 [?] 6. Греховност на сърцето; 7. Антиномия на греховността и безгрешността, богоподобие и демонизъм; 8. Сърцето като богоподобна свобода; 9. Сърцето като единство на свобода и светлина. Прев. от сп. “Вопросы философии”, 1990, № 4.

429.ДАНКОВА, Росина. Митрополит Климент Търновски [В. Друмев] като защитник на православно-християнската етика : 150 години от рождението и 90 години от смъртта му (1841-1901) / Росина Данкова. // LXXI, 1991, № 2, с. 14-23.

430.ИЗПОВЕД и опрощение/Прев. Ст. Атанасов.//LXXI, 1991, № 5, с. 31-33.Лекарство за душата против чувство за вина.

431.КИРОВ, Димитър. “Добро” и “зло” в българската църковна литература: Общ поглед / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 4, с. 11-22.

432.КИРОВ, Димитър. Нравственото богословие в Русия през ХІХ век и творчеството на св. Теофан (Говоров) / Димитър Киров. // LXXII, 1992, № 11, с. 1-12.С библиогр.

433.НИКОЛОВ, Стоян. Любовта като критерий на нравствената свобода/ Стоян Николов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 17-21.Отношенията между категорията – христ. любов и нравствена  свобода.

434. ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Уподобяване на Христа / Иван Г. Панчовски. // LXXVII, 1997, № 2, с. 1-4.За Божият образ в човека.

435.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Християнска добродетел / Иван Панчовски. // LXXVII, 1997, № 5, с. 1-8.Същност и съдържание.

436. РУПКИН, Марко Иван. Духовният живот и неговият растеж / Марко Ив. Рупкин; Прев. от итал. И. Ликоманова. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 14-22.Съдържа: Гностицизъм, рационалистически и психологически иманентизъм. Основни предпоставки на христ. духовност. Неръкотворната икона [на Иисус Христос]. Духовното израстване – любов, смирение, милосърдие и др. добродетели.

437.САВОВ, Росен П. Любовта – най-висшето Божие откровение / Росен П. Савов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 21-25.С библиогр.

438. ТУТЕКОВ, Свилен. Опитът на покаянието в аскетическото богословие на преподобни Йоан Лествичник / Свилен Тутеков. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 17-29.За: “Лествицата” на преп. Йоан Лествичник в духов. живот на православния Изток.

439. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Мракът на нощта: “Злото е сред нас” / Прот. Георги Флоровски; Прев. от англ. Емил [Трайчев] Стоянов. // LXXX, 2000, № 10, с. 10-15.За съществуването на злото като парадокс и тайна.

ДУХОВНО-НРАВСТВЕНИ ПОУЧЕНИЯ

440.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Православният пост и ние / Славчо Вълчанов. // LXXI, 1991, № 3, с. 1-11.

441.ДЮЛГЕРЯН, Вартан протой. Смирение и гордост / Протой. Вартан Дюлгерян; Прев. свещ. Кусан Хадавян. // LXXVI, 1996, № 2, с. 26-28.За милостивото сърце на добрия самарянин (Лука 20: 30-37.) и за сребролюбивия човек.

ХРИСТИЯНСКА АНТРОПОЛОГИЯ

442.ЙЕРОТИЧ, Владета. Вяра и болест / Владета Йеротич; Прев. от сръб. Стоян Бербатов. // LXXXI, 2001, № 9, с. 13-18.Биографична справка за автора на статията.За физическата болест като част от душевно-духовния живот на човека. За ролята на вярата върху болестите на човека.

443.КАЛИСТОС (Уеър), епископ. Човешката личност като икона на Св. Троица / Еп. Калистос (Уеър); Прев. от англ. Пламен Сивов. // LXXVII, 1997, № 4, с. 3-16. Съдържа: Бог като общност. “Социалното” учение и неговите критици. Човешката личност като общуване. Троичното богословие в линии и багри. Жертвената любов.

444.КИРОВ, Димитър. Антропологични направления в богословието на св. апостол Павел / Димитър Киров. // LXXI, 1991, № 12, с. 6-17.

445.КИРОВ, Димитър. Богословски характер на човешката личност / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 12, с. 1-10. За мястото на антропологията в системата на етиката – 1. Теоцентричност на христ. антропология; 2. Сътворяването на човека по Божи образ; 3. Божи образ у Адам; 4. Грехопадението на прародителите и отражението му върху личностния живот на човека; 5. Боговъплъщение, личност на Спасителя, освещение и спасение; 6. Богослов. характер на човешката личност.

446.КИРОВ, Димитър. Духовният образ на човека в светлината на етическата наука / Димитър Киров. // LXXIII, 1993, № 5, с. 14-22.

447.СТАМАТОВА, Клара. Екологичната отговорност на човека като посредник между света и Бога / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 6, с. 1-7.За екологичната криза и православната християнска позиция срещу хоминизацията.

448.СТАМАТОВА, Клара. Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 3-15.Етиката, животът и премеждията на писателя.

449. ТУТЕКОВ, Свилен М. Самопознанието – път към богопознанието / Свилен М. Тутеков. // LXXV, 1995, № 1, с. 19-29.

450.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Християнски антропологични измерения на съвременния диалог / Антоний Хубанчев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 1-4.

ХРИСТИЯНСКА СОЦИОЛОГИЯ

451.ГЕОРГИЕВ, Валентин. Актуални проблеми на съвременната биоетика / Валентин Георгиев. // LXXXII, 2002, № 3, с. 27-31.За: Взаимоотношенията между биологията и етиката. Ново предизвикателство за богосл. наука – оплождане ин витро, изкуствено оплождане с донори извън брачната двойка, техниката за изкуств. оплождане. Отрицателното становище на богослови.

452.ГУГОВ, Георги. Социалните възгледи на о. Сергей Булгаков / Георги Гугов. // LXXV, 1995, № 7, с. 23-29.Догматически основания на религиозно-философското му учение за социалното християнство.

453.ГУГОВ, Георги свещ. Социално-етическите възгледи на патриарх Кирил : По повод 100-год. от рождението и 30-год. от блажената му кончина / Свещ. Георги Гугов. // LXXXI, 2001, № 11, с. 22-26.

454.ИГНАТИЙ (Мидич), епископ Браничевски. Евхаристия и мисия / Браничевски еп. Игнатий (Мидич). // LXXXIII, 2003, № 7, с. 1-6.Съдържа: Какво е Църква. Социалната дейност на Църквата. Какво всъщност се е случило на Запад. Църквата като евхаристия не изключва социалната дейност. Илюзията на Просвещението. Евхаристия и социална дейност.

455.КОЕВ, Тотю. Християнското семейство – извор на любов, мир и творчество / Тотю Коев. // LXX, 1990, № 11, с. 1-7.Възхвала и почит към св. Богородица. Св. Богородица – символ на жената и семейството. Ролята на св. Богородица в живота на христ. семейство.

456.СТАМАТОВА, Клара. За дехуманизиращия потенциал на биотехнологиите / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 10-18.Съдържа: Манипулиране на човешките емоции и поведение. Биотехнологиите в сферата на геронтологията. Генно инженерство. Достойнството и правата на човешката личност.

457.СТАМАТОВА, Клара. Срещу хомосексуализма като алтернативен начин на живот / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 9-20.Съдържа: Хомосексуализма – болестно състояние или противоестествено поведение? Хомосексуалността в полит. и генитич. аспект. Исторически бележки. Отношението на християнството към еднополвото общуване.

ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГЕТИКА

Общи въпроси

458.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “еволюция” на Христовия образ в Новия Завет / Иво Братанов. // LXXXI, 2001, № 10, с. 17-24.Факти против атеистичната аргументация на митолозите за историчността на Спасителя.

459.БРАТАНОВ, Иво. Относно идеята за “прераждането” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 10, с. 1-9.За несъстоятелността на учението за прераждането според христ. религия.

460. МАДЖУРОВ, Николай. За Светия Дух като личност / Николай Маджуров. // LXXIV, 1994, № 6, с. 1-8.Съдържа: І Доказателства за Св. Дух като личност; Значение на учението за личността на Св. Дух.

461.МАДЖУРОВ, Николай. Учението на св. Кирил Йерусалимски за християнската вяра и за познаваемостта на Бога при Неговата непостижимост по същество / Николай Маджуров. // LXXII, 1992, № 6, с. 10-18.

462.МЕТОДИЙ, архимандрит. Ернест Ренан за Спасителя Иисуса Христа и за християнската вяра : “за” и “против” / Архим. Методий. // LXX, 1990, с. 20-29.

463.ПАНЧОВСКИ, Иван Г. Разобличаване философията на атомната гибел / Иван Г. Панчовски. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 8-13.Критичен богословски анализ срещу екзистенциалната философия на Карл Ясперс [1883-1969].

464.   ПОБЕДОНОСЦЕВ, Константин П. (1827-1907). Новата вяра и новите бракове / Константин П. Победоносцев; Прав. от рус. Людмила Димитрова. // LXXIV, 1994, № 6, с. 26-31.Съдържа: Дарвиновото учение, което отхвърля Бога и човешката душа; Възгледите на Дарвин за брака.

465.   СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Беседа за чудото на Иисус Навин / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 15-17. Науч. доказателства на Артър Хук срещу нападките и възраженията на безбожниците, отностно библейския разказ в Иис. Навин 10: 12-14. Откаси от кн. на: А. Хук и др. “Достоверност на библейските чудеса”,  [б. г.].

466. СЛОБЕДСКОЙ, Серафим протойерей. Съвременните учени и вярата в Бога / Прот. Серафим Слободской; Прев. от рус. Иво Братанов. // LXXV, 1995, № 9, с. 1-6. Макс Планк, М. М. Новиков, А. Айнщайн, В. Хайзенберг, И. А. Илин, А. Креси Морисън, Августин Бир, И. М. Андреев и тяхното мнение за религията. Откъси от кн. на прот. С. Слобедской “Закòнъ Бòжіи”, [б.м., б. г.]

467.ШАНЦА, Мария. Някои аспекти в корелацията религия-култура / Мария Шанца. // LXXIII, 1993, № 7, с. 11-15. Съдържа: 1. Разграничения на понятията “религия” и “култура”. Културни модели: религиозният аспект на човешката култура.

468.   ШАНЦА, Мария. Що е религия и защо съществува / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 6, с. 18-25. Съдържа: 1. Защо съществуват разликите във възгледите за религията? 2. Описание на религ. преживяване; 3. Философска интерпретация на религиозния факт.

ХРИСТИЯНСТВО И СЕКУЛАРИЗЪМ

469.ЙЕРОТЕЙ, митрополит Навпактски. Секуларизмът в Църквата, богословието и пастирската грижа / Навп. митроп. Йеротей; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXIII, 2003, № 3, с. 1-12. Съдържа: 1. Двойното значение на думата κòσμος (свят); 2. Секуларизмът в църковния живот.

470.ЛАТКОВСКИ, Иван. Секуларизацията и православното семейство днес / Иван Латковски. // LXXX, 2000, № 8, с. 13-20.

471.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Културният секуларизъм и православната традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 2, с. 17-25. Доклад, четен на Междун. науч. конференция “Актуални проблеми на българистиката и славистиката”, 20-22.VІІІ, 1995 г. във В. Търново.

472.СТАМАТОВА, Клара. Богословски размисли върху феминизма / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 2, с. 24-32. Съдържа: Насоки на феминизма. Феминисткият лозунг “личното е политическо”. Феминизмът и “родовата теория”. Феминизъм и психоанализа. Основни предизвикател. пред съвремен. феминизъм. Феминисткият прочит на Библията.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИОЗНИ УЧЕНИЯ

473.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Едно религиозно движение в България през 1861 г.: Психологически анализ / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 7, с. 16-20.За явлението “Ангелуш”.

474.ПАВЕЛ (Стефанов), архим. Индийската секта Сахаджа Йога / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 3, с. 26-31.За основателката на сектата – Шри Матаджи Нирмала Деви. Идеи и практика.

475.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтски” паганистки вярвания и практики днес / Десислава Пулиева. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 12-23.Противохрист. дух и възраждането на древни езич. традиции.

476.СТАМАТОВА, Клара. Сектата на Муун – критичен анализ и оценка / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 19-27.Съдържа: Какво е секта. Сан Мьонг Муун. Какво представлява муунизмът. За “Божествения принцип” [главната кн. на Муун]. Кои са трите благословения на Муун. Муун и политиката.

477.СТОЯДИНОВ, Мариян. За културата и новото езичество/Мариян Стоядинов. // LXXIII, 1993, № 12, с. 23-27.Разрушителната сила на системата “Харе Кришна” – Междунар. общество за Кришна съзнание (ISKON).

СЪВРЕМЕННИ ОКУЛТНИ ТЕЧЕНИЯ – НЛО, ЕКСТРАСЕНСИ И ДР.

478.ПУЛИЕВА, Десислава. За демоничната природа на “феномена” НЛО / Десислава Пулиева. // LXXXII, 2002, № 3, с. 18-25.Съдържа: Теории за харктера на този феномен; Православното християнско разбиране за НЛО (Неидентифицирани летящи обекти).

479.ПУЛИЕВА, Десислава. Келтското схващане на свободата и предопределението / Десислава Пулиева. // LXXXV, 2005, № 10, с. 19-22.Аспекти на келтската религия, относно друидската религиозна практика.

480.РОДИОН, свещеник. Екстрасенсите. Техният произход и същност. Православна концепция / Свещ. Родион; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 4, с. 21-29.Из: кн.“Люди и демоны”[б.м. и б. г.].

СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ

481.ЗЕНКОВСКИ, В. В. прот. Единството на личността и проблемът за прераждането / Прот. В. В. Зенковски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 9, с. 12-15. Из кн. “Християнство и индуизъм”. – М., 1992. За тайната на човешката същност в съпоставка между идеите на индуизма и окултизма.

482.КОНЦЕВИЧ, И. М. Православие и будизъм / И. М. Концевич; Прев. от рус. Мариян Стоядинов. // LXXIV, 1994, № 6, с. 9-17.Догматически различия.Прев. от “Христианство и индуизм” : Сб. статей, М., 1992.

483.ЛОСКИ, Николай О. Християнство и будизъм / Николай О. Лоски; Прев. от рус. Димитър Митев. // LXXV, 1995, № 6, с. 22-31.Съдържа: Основни истини на будизма; Сравнение между основните истини на християнството и будизма. Съкр. прев. от: “Христианство и индуизм” : Сб. статей. – М., 1992.

484. ПУЛИЕВА, Десислава. Екопаганизъм и Православие / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 5, с. 1-5.Противоричията между християнството и “Келтски паганизъм”, относно природата.

485.ПУЛИЕВА, Десислава. “Келтският” паганизъм срещу християнството / Десислава Пулиева. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 16-27.

486.ШАНЦА, Мария. Смъртта и вечният живот в големите световни религии / Мария Шанца. // LXXIV, 1994, № 5, с. 6-12.

НЕХРИСТИЯНСКИ РЕЛИГИИ

487.НИКОЛОВ, Милко. Ислямът и универсалните човешки права / Милко Николов. // LXXVII, 1997, № 2, с. 22-31.Авторът се позовава на документи от Каирската декларация, както и др. обстоятелства за човешките права в исляма.

488.ПАВЕЛ (Стефанов), архимандрит. Тенгризмът на хазарите и неговите прабългарски паралели / Архим. Павел (Стефанов). // LXXXIV, 2004, № 2, с. 21-27.

489. СТАМАТОВА, Клара. Господство-подчинение в отношението Аллах-човек / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 9, с. 15-22. Ислямска история и доктрина.

490.СТАМАТОВА, Клара. Джихад. Между меча и върховното усилие на сърцето / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 13-21. Съдържа: Джихад – общи постановки. Представа за войната и основания за воденето ù в епохата на джахилията и ранния ислям. Кораничното понятие за джихад. Фундаментализмът и ислямските екстремистки организации.

491.СТАМАТОВА, Клара. Есхатологичните представи в исляма : [През епохата на Джахилията и ранния ислям] / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 7, с. 11-19.

492.СТАМАТОВА, Клара. Ислямската традиция – възникване, същност и развитие / Клара Стаматова. // LXXXV, 2005, № 8, с. 18-25. Живот и дейност на Мохамед Ибн Абдалах (ок. 570-632 г.)

493.СТАМАТОВА, Клара. Ислямът и неговият изначален юдейски избор / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 12, с. 7-17.

494.СТАМАТОВА, Клара. Свободата на човешката воля и могъществото на предопределението в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 7-23.

495. СТАМАТОВА, Клара. Суфизмът – мистичната духовност в исляма / Клара Стаматова. // LXXXIII, 2003, № 2, с. 4-11. Съдържа: Общи постановки на суфизма и историческо развитие; Учение; Суфизмът и официалният ислям.

496.СТАМАТОВА, Клара. Шариатът и еманципирането на мюсюлманката / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 8-17. Правни теории и практики.

ПЕДАГОГИКА. КАТЕХЕТИКА. МЕТОДИКА

497.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Антропологични основи на възпитанието и образованието / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXІ, 2001, № 6, с. 1-4.

498.АМФИЛОХИЙ, митрополит Черногорско-Приморски. Възпитателният характер на Първата Божия заповед / Черногорско-Приморски митроп. Амфилохий; Прев. от сръб. презвит. Екатерина Крумова. // LXXXI, 2001, № 7, с. 1-4.

499.АНДОНОВ, Божидар. Религиозна педагогика и катехетика / Божидар Андонов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 14-17.

500.ДЕНЕВ, Иван. Богословието на Ян Амос Коменски: Общи принципни положения / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 3, с. 20-26.

501.   ДЕНЕВ, Иван. Религия и възпитание / Иван Денев. // LXXII, 1992, № 8, с. 8-21.

502.КОЖУХАРОВ,Валентин. Религиозната просветеност като противодействие срещу сектите / Валентин Кожухаров. // LXXVI, 1996, № 6, с. 11-19.За: І. Религиозна потребност и сектантско религиозно въздействие; ІІ. Опитът на Европа в борбата срещу сектите; ІІІ. Проблемът със сектите в България и пътищата за неговото разрешаване.

503.КОМЕНСКИ, Ян Амос. Метод за насаждане на благочестие / Ян Амос Коменски; Прев. от чешки Димитър Тилев. // LXXII, 1992, № 6, с. 18-26.Из кн. на писателя: “Велика дидактика”. – С. : БАН, 1957.

504.СПИРОВА, Полина. Провеждане на вероучителни занимания с възрастни в енорийска среда : Дидактично-методологични проблеми / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 9, с. 12-20. Съдържа: Целите на религ. образование за възрастни. Специфика на обучението; Екипът: учител и свещеник; Учебната програма; Пример-образец на урок.

ПРЕДМЕТЪТ “РЕЛИГИЯ” В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

505. АНДОНОВ, Божидар. Предизвикателства пред обучението по “Религия” в училище / Божидар Андонов. // LXXXII, 2002, № 10, с. 17-22.Съдържа: Съобразяване с днешната житейска реалност – глобалните промени, обществото, семейството, личния живот, Църквата, училището.

506.БРАТАНОВ, Иво. Ян Амос Коменски за религията / Иво Братанов. // LXXXII, 2001, № 1, с. 15-22.Съдържа: Биограф. сведения за Ян А. Коменски. За светското училище и преподаване на Религия. За класичедсия учебник “Сетивният свят в картини”. – Нюрберг, 1658.

507.ДЕНЕВ, Иван и др. Писмо от Богословските факултети при СУ “Св. Климент Охридски” – София. Богословски факултет при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – В. Търново. Катедра “Богословие” при ШУ “Константин Преславски” – Шумен: До господин председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов / Иван Денев, Тотю Коев, Славчо Вълчанов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 1-13.За въвеждане на общообразователен учеб. предмет “Религия” в бълг. училище.С приложения: Концепция за въвеждане в бълг. училище на общообразователен предмет “Религия”; Приложение към Концепцията; Пояснителен материал (статия) “Как да разбираме светското образование” – разработен от Валентин Кожухаров.

508. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Да има ли или да няма религиозно образование в нашата страна / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 7, с. 23-27.

509. СПИРОВА, Полина. Иисус Христос като път, истина и живот за учителя по Вероучение / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 1, с. 15-18. Съдържа: Христос като път; Как Христос учи; Учителят и учителите – връзка с действителността, диалогичност, ненасилието.

ПАСТИРСКО БОГОСЛОВИЕ

510.ГАРЕНОВ, Петър свещ. Мисията на пáстира в районите със смесено население / Свещ. Петър Гаренов. // LXXXI, 2001, № 6, с. 14-17.

511.КИПРИАН (Керн), архимандрит. Пастирските изкушения / Архим. Киприан (Керн). // LXXVII, 1997, № 3, с. 1-9.

512.КОЗИРЕВ, Ф. Н. Напътствие към вόйна-християнин : За воинската служба и непротивене на злото / Ф. Н. Козирев; Прев. от рус. Румяна Христова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 4-9. Какво е христ. отношение към войнската служба. Библейски доказателства против учението на Л. Толстой и неговите последователи за непротивенето на злото.

513.КОЧЕВ, Николай Цв. Богослужебното облекло на православния духовник – дякон, свещеник и епископ / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 11, с. 13-24.

ОМИЛЕТИКА

Общи въпроси

514.ДЕНЕВ, Иван. Защитната реч на св. апостол Павел пред Ирод Агрипа ІІ и прокуратора Фест / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 2, с. 7-13.

515.ДЕНЕВ, Иван. Някои аспекти на църковната проповед през ІХ – Х век / Иван Денев. // LXX, 1990, № 5, с. 1-11.

516.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Павел пред юдейския народ преди кесарийските му окови / Иван Денев. // LXX, 1990, № 7, с. 8-16.

517.ДЕНЕВ, Иван. Проповедта на св. апостол Петър пред апостолите и братята след Покръстването на стотника Корнилий / Иван Денев. // LXX, 1990, № 6, с. 14-19.

518.РАДЕВА, Виржиния. Философско-реторичната аргументация на новозаветната апостолска проповед / Виржиния Радева. // LXXI, 1991, № 11, с. 7-13. Съдържа и: Единството между философията и богословието по въпросите битие и съзнание, дух и материя, Бог и истина, добро и зло.

СЛОВА, РЕЧИ, ПОСЛАНИЯ, БЕСЕДИ И ПРОПОВЕДИ

519.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Великият празник Петдесетница / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 6, с. 1-14 : С ил. [празнична икона].

520.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Величието на Христовия кръст / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 9, С. 1-11.

521.ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Рождество Христово / Славчо Вълчанов. // LXX, 1990, № 12, с. 1-13. С библиогр.

522.ДЕНЕВ, Иван. Въведение Богородично / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 11, с. 1-6.Празнична прослава на Божията Майка (ден на правосл. христ. младеж и семейство, чества се на 21 ноември).

523.ДЕНЕВ, Иван. Въздвижение на Честния Кръст Господен / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 9, с. 11-15.Др. име на празника: Кръстовден (чества се на 14 септ.)

524.ДЕНЕВ, Иван. Кръщение Господне / Иван Денев. // LXXI, 1991, № 1, с. 2-7.Др. име на празника Богоявление или Йордановден (Чества се на 6 ян.)

525. ДЕНЕВ, Иван. Преображение Господне / Иван Денев. // LXX, 1990, № 8, с. 1-9 : С ил [икона].Чества се на 6 август.

526. НЕОФИТ, епископ Левкийски. Пасхална радост: [Проповед] / Левкийски еп. Неофит. // LXX, 1990, № 4, с. 1-4.

527.ПИМЕН, митрополит Неврокопски. Христос възкресе! / Неврокоп. митроп. Пимен. // LXXII, 1992, № 4, с. 1-2.

528. ПОТАПОВ, Иван свещеник. Благовещение на Св. Богордица / Свещ. Иван Потапов; прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 3, с. 1-3.Чества се на 25 март.

529.ЦАМБЛАК, Григорий митрополит. Слово за божествените тайни / Митроп. Григорий Цамблак; Прев. Мария Спасова. // LXXIV, 1994, № 12, с. 1-7. Превод по препис на дяк. Андрей (ХV в.).

ПРИВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ

530. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие / Бълг. патр. Максим. // LXXI, 1991, № 1, с. 1-2.

531. МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно приветствие : Благослови венец лета благости Твоея, Господи! / Бълг. патр. Максим. // LXXIV, 1994, № 1, с. 1-2.

532.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година! / Бълг. патр. Максим. // LXXV, 1995, № 1, с. 1.Слово, произнесено на 1 ян. в храм-паметник “Св. Ал. Невски”.

533.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVI, 1996, № 1, с. 1.

534.МАКСИМ, патриарх Български. Честито Новолетие / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІ, 1997, № 1, с. 1-2.

535.МАКСИМ, патриарх Български. Честита Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXVIІІ, 1998, № 1, с. 1.

536.МАКСИМ, патриарх Български. Честита и благословена Нова година / Бълг. патр. Максим. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 1-2.

537.МАКСИМ, патриарх Български. Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXХ, 2000, № 1, с. 1-2.

538. МАКСИМ, патриарх Български. Приветствие към участниците в научната сесия на тема “1130 г. от учредяването на Българската църква и 130 г. от създаването на Българската екзархия” : СУ “Св. Кл. Охридски”, 28 февр. 2000 г. / Бълг. патр. Максим. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 1-2.

539.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­І, 2001, № 1, с. 1-2.

540.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІ, 2002, № 1, с. 1-2.

541.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІІІ, 2003, № 1, с. 1-2.

542.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXX­­ІV, 2004, № 1, с. 1-2.

543.МАКСИМ, патриарх Български. Патриаршеско Новогодишно послание / Бълг. патр. Максим. // LXXXV, 2005, № 1, с. 1-2.

ПРАЗНИЧНИ ПОСЛАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ И СВ. СИНОД*

* Празничните послания са подписани от Максим, патриарх Български и членовете на Светия Синод.

Новогодишни послания

544. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Новогодишно послание. // LXXIX, 1990, № 1, с. 1-2.

545. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXV, 1995, № 12, с. 1-2.

546. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Коледно послание. // LXXХ, 2000, № 12, с. 1-3.

547. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

548. ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІ, 2001, № 12, с. 1-2.

549.  ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІ, 2002, № 12, с. 1-3.

550.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІІІ, 2003, № 12, с. 1-2.

551.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХІV, 2004, № 12, с. 1-2.

552.ПАТРИАРШЕСКО и синодално Рождественско послание. // LXXХV, 2005, № 12, с. 1-2.

Пасхални послания

553.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVI, 1996, № 4, с. 1-2.

554.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXVІI, 1997, № 4, с. 1-2.

555.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХ, 2000, № 4, с. 1-2.

556.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІ, 2001, № 4, с. 1-2.

557.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІІІ, 2003, № 4, с. 1-2.

558.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХІV, 2004, № 4, с. 1-2.

559.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално Пасхално послание. // LXXХV, 2005, № 5, с. 1-2.

Други Синодални послания

560.ПАТРИАРШЕСКО и Синодално послание по случай 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 1-3.

ЛИТУРГИКА

561.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. “Време е Господ да действува…”: Време на служение на тайнството Евхаристия / Архим. Авксентий. // LXXX, 2000, № 5, с. 9-14. Израз из: Псал. 118: 126, който е част от диалога между свещеника (епископа) и дякона по време на богослужение.

562.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Източносирийски литургичен тип: Несториански литургии / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 4, с. 1-8. Съдържа: Общи сведения за несторианите. Литургия на Адай (Тадей) и Марий. Литургия на Несторий. Литургия на Теодор Мопсуестийски. Литургия на Диодор Тарсийски, на Варсума, на св. Ефрем, дякон Едески, на Нарсин Нисивейски, еп. (399-502).

563.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на “Апостолските постановления”: Литургия на св. Климент Римски / Архим. Авксентий. // LXXIX, 1999, № 6, с. 4-7. Историко-литургическа справка за писмения паметник “Апостолски постановления” (пълно название – “Заповеди на светите апостоли чрез Климент, Римски еп. и гражданин, или вселенско поучение”), написан в Сирия (ІV-V в.)

564. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол и евангелист Марк / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 5, с. 1-12.Съдържа: 1. Извори. Външни свидетелства. Ръкописи. Издания; 2. Преводи; 3. Въпросът за авторството на последованието; 4. Кратък истор. преглед; 5. Употреба; 6. Влияние на визант. литургичен тип; 7. Структура; 8. Идейно съдържание на литургията на св. ап. и еванг. Марк.

565.АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. апостол Марк: Кратки бележки / Архим. Авксентий. // LXXVII, 1997, № 3, с. 10-12.

566. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на св. Василий Велики / Архим. Авксентий. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 16-19.

567.  АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Литургия на Сирояковитите: Общи сведения за сирояковитите и тяхната църква / Архим. Авксентий. // LXXVI, 1996, № 6, С. 1-10. Съдържа: Езикови особености на Сирояковитското богослужение. Списък на литургиите, използвани от древност от Сирояковитите. Литургията на св. ап. Яков. Групи Сирояковитски анафори. Класически образци на древни Антиохийски литургии. Съвременен богослужебен чин на Сирояковитите. Извършители на богослужението, подготвителна част на Сирояковитската литургия. Литургия на оглашените.

568. БРАТАНОВ, Иво. За църковната свещ / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 8-20. Практическо и символичаско значение.

569.МАЙЕНДОРФ, Йоан протопрезвитер. За изменяемостта и неизменяемостта на Православното богослужение / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Архим. Павел (Стефанов). // LXXXV, 2005, № 10, с. 13-19. Доклад, прочетен на Трета науч. църк. конф., посветена на 1000-год. от покръстването на Русия, “Литургичен живот и църковно творчество на руското Православие”. – Ленинград, февр. 1988 г. Съдържа: 1. Еклезиологически бележки; 2. Уроците на миналото; 3. Реалностите на настоящето.

570.МАРИНОВ, Ивайло. Причастие, единение и общение в Божествената литургия : Обозрение на терминологията / Ивайло Маринов. // LXXXV, 2005, № 11, с. 10-18. Съдържа Новозаветни и Литургийни текстове.

571.ПАВЛОВ, Мирослав протойерей. Почитане на Пресвета Богородица / прот. Мирослав Павлов.//LXX, 1990, № 11, с. 7-19. Литургичен обзор на песнопенията за св. Богородица.

572.ТОМАСОВИЧ, Марко Ч. Християнският храм: Изяснение на храма от православна гледна точка / Марко Ч. Томасович; Прев. Пролетка Николова. // LXXVI, 1996, № 3, с. 14-25.За: Християнския храм като Църква (събрание); Главни части на храма и тяхната функция – пронаос (atrium), нартекс, наос (кораб на църквата), олтар (“altus”), светия престол, киворион, епископски трон, олтарна преграда (иконостас), амвон, солей, дуконик и протезис.

573.ШМЕМАН, Александър протопрезвитер. Богословие и Евхаристия / Протопр. Александър Шмеман; Прев. Иван Латковски. // LXXXI, 2001, № 1, с. 3-13. За православното богословие и Литургия.

СЛУЖБИ НА СВЕТЦИ

574.ДИМИТРОВ, Иван Желев, Служба на св. Лазар Български / Иван Ж. Димитров. // LXXVIII, 1998, № 4, с. 1-18. Съдържа: Животопис на св. Лазар нмчк Български [На 23 април се чества паметта му] и първи бълг. превод на гр. служба на светеца, съчинена от йером. Никифор Хиоски.

575.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Богослужебна прослава на всички български светии / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXXI, 1991, № 7, с. 4-9.Превод от църк.-сл. ез. на Службата на всички блгарски светии от изд. на Руск. Патриаршия в Миней за м. май, 1987 г. (Чества се на 2 нед. след Петдесетница – на Всички бълг. светии)

576.КАЛЕВ, Димитър ставроф. ик. Преподобни Наум Охридски – богослужебна прослава / Ставроф. ик. Димитър Калев. // LXX, 1990, № 12, с. 13-20.Съдържа: Превод от църк.-сл. ез. на Службата на преп. Наум Охридски. (Чества се три пъти в годината: на 23 дек. – денят на неговата кончина; на 27 юли св. Седмочисленици; на 20 юни – рожден. дата).

577.ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестен препис от Службата на св. Кирил философ (ХІІ в.) / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIII, 1993, № 6, с. 1-9.Авторът публикува за първи път текста на службата (среднобългарска езикова редакция с редица промени, привнесени под влияние на говоримия ез. в Русия през ХІІ в.) с разночетения от ръкописи.

ДРУГИ ПРАЗНИЧНИ ТЕКСТОВЕ (Тропари)

578.ИЗ богослужебната прослава. // LXX, 1990, № 5, с. 1.Съдържа: Два тропара на бълг. език (гл. 4.) – на Светите братя Кирил и Методий (11 май), на св. княз Борис (2 май).

579.РОЖДЕСТВО Христово. // LXXX, 2000, № 12, с. 31. Съдържа: Тропар (гл. 4.) и Кондак (гл. 3.) на празника.

СТАРОБЪЛГАРСКА КНИЖНИНА

580.ДАНКОВ, Евлоги. Духовната култура и Търновската книжовна школа : V международен симпозиум. Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография във Велико Търново / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 2, с. 24-31.

581.ДАНКОВ, Евлоги и др. Закхей Загорянин и християнската средновековна философска култура в България / Евлоги Данков. // LXXII, 1992, № 10, с. 19-24.Закхей Загорянин философ – атонски книжовник, който заедно със стареца Йосиф извършва нов превод на Триода (Постен триод № 23 и Цветен триод № 24) в Синайски манастир през 1360 г.

582.ДОНЧЕВА-ПАНАЙОТОВА, Невяна, Бачковският манастир в живота и дейността на писателите от Търновската книжовна школа / Невяна Дончева-Панайотова. // LXXIV, 1994, № 5, с. 13-19.

583.КРЪСТАНОВ, Трендафил. [Свети] Св. Сава Седмочисленик в нова светлина / LXXVIII, 1998, № 5, с. 28-31. Извори с коментар за живота и книжовн. му дело (чества се на 27 юли – Св. Седмочисленици).

584.ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестен ръкопис от школата на преп. Паисий Величковски / Йером. Павел (Стефанов). // LXXII, 1992, № 12, с. 7-11. Анализ на Габровски ръкопис от 1787 г., който съдържа: Обширен предговор от преп. П. Величковски; 91 слова на ц.-сл. ез от св. Исаак Сириец или Ниневийски (VІІ в.); приписки.

585. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах, Неизвестно произведение на поп Йеремия / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVI, 1996, № 5, с. 13-18. Анализ на “Свещеническото опело” и апокрифната “Молитва” на поп Йеремия

586.“ПОХВАЛА на цар Симеон” / Прев. от старобълг. ез. Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 6-7. Съдържа и бележки от преводача.

587.СТАТЕВА, Елена. Богословско-философска кон-фигурация на празничните слова / Елена Статева. // LXXIV, 1994, № 10, с. 21-27. Анализ на: “Слово за Сретение [Господне]” от старобълг. философ Йоан Екзарх.

588.ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Василка. Солун в Ранната Кирило-методиевска традиция / Василка Тъпкова-Заимова. // LXXIV, 1994, № 11, с. 1-6.

589.ЦИБРАНСКА-КОСТОВА, Марияна. Зографски фрагменти от ХІІІ век с чин за монашеска схима / Марияна Цибранска-Костова. // LXXXI, 2001, № 10, с. 25-32. Анализ на пет фрагмента от книжовно-езикова и текстологична гледна точка.

ИСИХАЗЪМ

590.ДАНКОВ, Евлоги. Исихастката богословско-философска култура и езиковата реформа на св. Патриарх Евтимий Търновски: Езикът и философията на езика на Търновската книжовна школа / Евлоги Данков. // LXXI, 1991, № 10, с. 25-28.

591.ДАНКОВ, Евлоги. Книжовната и аскетичната школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в духовната култура на Югоизточна Европа / Евлоги Данков. // LXXV, 1995, № 12, с. 22-26. Интеренсни аспекти на исихазма, засегнати в доклади четени по време на Межденар. научн. конфер. във В. Търново (20-21 окт. 1995 г.)

592.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои моменти от естетиката на исихазма : Общ поглед към въпроса / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 5-24.

593.МАРИНОВ, Димитър. Богословската школа на Схиархимандрит Паисий Величковски / Димитър Маринов. // LXXII, 1992, № 12, с. 12-19.Аспекти на съвременното православие.

594.ПАВЛОВ, Павел. Ученици и последователи на св. Григорий Синаит в България / Павел Павлов. // LXXX, 2000, № 9, с. 24-29.За: Манастирът Парория и българските монаси там.; Св. Теодосий Търновски; Св. Евтимий, патр. Търновски.

595.ПЕТКОВА, Карола. Още към историята на Исихазма в Молдова – св. Даниил Исихаст / Карола Петкова. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 8-14.Сведения за отшелнич. живот и делата на св. Даниил Исихаст (живял през втор. полов. на 15 в.)

596.ПОПМАРИНОВ, Димитър. Пророческото вùдение в Стария Завет и исихастката традиция / Димитър Попмаринов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 2-14. Съдържа: Виждането на Бога в Ст. Завет. Значение на терм. “виждане”. Съдърж. на терм. “вùдение” на Бога. Виждането на Бога според исихаст. традиция. Светоотеч. аспекти на концепц. за боговùдението. Исихасткото боговùдение – развитие. Божието Откровение и исихасткият мистичен опит.

597.РУСАНОВ, Росен Г. Религиозният живот по времето на цар Иван Александър: По данни от житието на свети Теодосий Търновски от патриарх Калист Константинополски / Росен Г. Русанов. // LXXVIII, 1998, № 2, с. 20-28. Доклад, изнесен на Межд. научна конф. “Книжовната и аскетическа школа на преп. Григорий Синаит и преп. Теодосий Търновски в дух. к-ра на Югоизт. Европа”, 20-21 окт. 1995 г. В. Търново.

598.ХУБАНЧЕВ, Антоний. Деятелен живот (vita activа) и съзерцателен живот (vita contemplativa) – нравствени измерения в богословието на св. патриарх Евтимий Търновски / Антоний Хубанчев. // LXXI, 1991, № 12, с. 17-24.

Вж и № 328, 330, 587 и Персоналия. Св. патриарх Евтимий

ЦЪРКОВНА АРХЕОЛОГИЯ. ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО И СИМВОЛИКА

599.АНГЕЛОВА, Светла. Уникална двулицева икона от Ловеч на св. патриарх Евтимий и св. Теодосий Търновски / Светла Ангелова. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 29-32 : С ил.

600. АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописи и надписи в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в град Видин / Анелия Андреева. // LXXXII, 2002, № 5, с. 28-32 : С ил.

601.АНДРЕЕВА, Анелия. Стенописите в притвора на църквата “Св. Пантелеймон” в гр. Видин / Анелия Андреева. // LXXXIII, 2003, № 1, с. 11-15 : С ил.

602.БАЛЧЕВ, Владимир. Разкопките в Бачковския манастир през 1905 година и началото на спора за гроба на патриарх Евтимий / Владимир Балчев. // LXXXII, 2002, № 12, с. 15-28.

603.ЖЕКОВ, Людмил. Уникални теракотни икони от Виница, Щипско / Людмил Жеков. // LXXVI, 1996, № 6, с. 28-30: С илюстрации.

604.ИВАНОВА, Благовеста. Типологични и семантични особености на стенописните портрети на Захари Зограф в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. Нови моменти в тълкуването на портретния образ / Благовеста Иванова. // LXXIV, 1994, № 4, с. 22-36 : С ил [портрети]

605.ИКОНОМОВА, Аглина. Историческият живот на църковната монументална живопис и измененията ù, внесени от човека / Аглина Икономова. // LXXII, 1992, № 5, с. 20-31.Консервационно проучване, направено през 1989-90 г. от автора.

606.ИЛИЕВ, Николай. Глоговишкият манастир “Св. Николай” / Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 9, с. 23-31: С ил.Бележки, писма и документи за ман. “Св. Николай”, при с. Глоговица, Трънска околия.

607.ИЛИЕВА, Надежда. Смисъл и съдържание на иконографията на “Страшния съд” / Надежда Илиева. // LXXVI, 1996, № 4, с. 15-26.

608.КОВАЧЕВ, Георги и др. Храмовете сливенски / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXIX, 1999, № 1, с. 15-31.История на гр. Сливен. Разкопки на манастирски църкви и параклиси в и край града.

609.КОРДИС, Георгиос. Какво е линията за византийската рисувателна система / Георгиос Кордис; Прев от новогр. Златина Карчева. // LXXXV, 2005, № 11, с. 19-22. Из авт. кн: `Εν ρυθμω. Το ήθος τής γραμμής στη Вυξαντινη Зωγραφική ΄Εκδ. Άθήνα, 2000.

610.КОЧЕВ, Николай Цвятков. Някои проблеми на храмовата и извънхрамовата живопис / Николай Цв. Кочев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 8-21.Общи бележки за христ.-църковната живопис – проповед насочваща човека към доброто.

611.МОМЧИЛОВ, Димчо и др. Средновековна еднокорабна църква край село Съединение, Сунгуларско / Димчо Момчилов, Цона Дражева. // LXX, 1990, № 5, с. 27-30 : С ил.

612.МОРОЗ, Йосиф. За символиката на Антиминса / Йосиф Мороз. // LXXX, 2000, № 12, с. 9-20.За еволюцията на изображенията на Антиминса.

613.НЕСТОР, епископ Смоленски. Опит за локализиране на Бакуриановата гробница/Смоленски еп. Нестор.//LXXXIII, 2003, № 5, с. 24-26.Ист. и археолог. разкопки в Бачковския манастир – гробница от ХІ в. на Григорий Бакуриани и неговият брат (предположeния).

614.ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековен християнски некропол до малката порта на Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 7, с. 20-22.Проучване извърш. от 1977 до 1979 г. под научн. ръковод.на автора с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

615. ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Средновековна църква на Южния склон на Царевец / Тодор Овчаров. // LXX, 1990, № 3, с. 27-32 : С ил.

616. ОВЧАРОВ, Тодор Д. Средновековна църква-крипта на южния склон на хълма Царевец в град Велико Търново / Тодор Д. Овчаров. // LXXII, 1992, № 10, с. 25-32 : С ил. мат.Проучване извърш. от 1981 до 1987 г. под научн. ръковод.на автора и с участие на студенти-историци от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

617.ОВЧАРОВ, Тодор [Д]. Християнски гробове югоизточно от Патриаршията на хълма Царевец / Тодор Д. Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 27-31 : С ил. Археолог. разкопки на два средновековни некропола, датирани от ХІІІ-ХVІ век.

618.ПАНКОВА, Диляна. “Небо мне показася днес земля”: Христовото Рождество в православната иконография / Диляна Панкова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 3-8 : С ил. [икони]

619.РАШКОВ, Иван. Символизмът в раннохристиянското катакомбено изкуство / Иван Рашков. // LXXII, 1992, № 11, с. 13-23.

620.СТЕФАНОВ, Пламен. Проблеми на иконологичната интерпретация в съвременното изкуствознание / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 7, с. 18-26.

621.СТЕФАНОВ, Пламен. “Страстната седмица” в Православното изобразително изкуство / Пламен Стефанов. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 24-28.

622.ТЕМЕЛСКИ, Христо. Съграждане на църквата “Св. Архангел Михаил” в гр. Трявна / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 2, с. 24-29.

623.ХАРИТОНОВ, Христо. Икони и монети: [В Средновековната бълг. държава] / Христо Харитонов. // LXXI, 1991, № 4, с. 25-32.

Следва…

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990 – 2005

Цвета Узунова

На читателите с пожелание за духовно четене.

УВОД

Културната религиозна просвета намира своето място и в Българския периодичен печат още през 1844 година, когато Константин Фотинов – виден книжовник на своето време, издава в Смирна (дн. Измир, на малоазийския бряг на Бяло море) списание  “Любословие” (1844-1846) – първо в историята на родноезичната периодика. То излиза в продължение на две години и има енциклопедичен характер. Подобно на това възрожденско издание и последващите го, журналисти и издатели са представяли и популяризирали, малко или много, в научен и популярен стил църковното учение за Бога и човека. Искам да подчертая, че тук ще става дума само за Българския периодичен печат относно Православието, а не за протестантските мисии, които също имат своя пропагандна дейност в България чрез печата[1].

През Българското възраждане  се засилва необходимостта и интересът към информацията, относно църковните събития, вяра и култура. Налице са църковни периодични издания на Българската екзархия и митрополитските центрове из страната: в. “Новини” (1890 г.) преименуван на “Вести”, а когато турската цензура го спира, излиза под името “Глас”; в. “Съветник”, сп. “Духовен прочит” (1881-1882); сп. “Български църковен преглед”(1895-1899); сп. “Църковен вестник” (1894-1896), преименувано на “Вяра и разум” и др. Развитието на българския периодичен печат е съпътствано с редица трудности. Печатът се развива при не особено благоприятни политически и икономически условия. Той се заражда много по-късно от печата в напредналите европейски страни. Също така през времето на Турската империя липсва правна защита, свобода на словото и мисълта. Икономическите условия също задържат развитието на вестниците и списанията. Оскъдната техника в страната ни не е позволявала качествено и количествено разпространяване на печата. Но въпреки трудностите, периодичният печат заема важно място в живота на българина. Той отразява неговите въжделения, мъки и постоянна борба за свобода и независимост.

Изданията на Българската екзархия и отделни митрополии не решават проблема с необходимостта от списването на централен църковен орган, който да предоставя вярна и точна информация по различни теми и въпроси сред клира и благочестивите християни. Едва през 1900 г. на заседание на Св. Синод е взето решение за издаване на “Църковен вестник” чийто първи брой се появява на 7 април същата година. Оттогава до днес вестникът е официален орган на БПЦ. Св. Синод си поставя за задача, към вестника да излиза и четиримесечно безплатно приложение – “Библиотека”, което да събира статии свързани с  българската църковна история и църковна археология, християнска етика, проповеди, художествени текстове и др. Това приложение излиза от 1901 до 1912 г. Друго безплатно приложение е “Църковен архив” – три тома, съдържащи интересни документи и материали по бълг. църковна история. От 1920 до 1933 г. излиза още едно безплатно Коледно приложение “Книжици за деца”. Тук се публикуват материали от български писатели и преводи от чужда литература с религиозно-нравствено съдържание.

От месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на Църковен вестник излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза и до днес, но вече като самостоятелно, отделно и независимо от “Църковен вестник”. В него се публикуват научни и научно-популярни статии в областта на религията, историята, философията и литературата на наши и чужди писатели. Това издание е библиографска рядкост, малко са библиотеките в България, които го комплектуват – предимно по-заможните храмове го набавят чрез абонамент. “Духовна култура” е част от задължителния фонд в Богословските библиотеки към Университетите и Семинариите в София и Пловдив. То изцяло разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде с частичните продажби в храмовете из страната. В известен смисъл, авторската (респективно редакторска) колегия  е подчинена на Светия Синод, която има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни)  и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове –  епистоларна литература, извори и документи, доклади, преводи, худ. литература, много малко политика (по скоро религиозна политика), илюстрован материал, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки). Най-общо, като издание на Св. Синод, то популяризира  Православното учение за Бога, света и човека. Под духовна култура и църковна просвета следва да разбираме запознаването на вярващите с църковната история и съвременност, основните истини на православната вяра, както и нейното приложение в живота на вярващите. Това е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото списване.

Автори-редактори

Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), а от друга страна се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите Отци на Църквата. Тава личи и от авторските мото, съдържащи предимно Свещени текстове. Стара истина е, че основата на европейската цивилизация от духовна страна е Библията, един културен човек не може да не познава Светото Писание. Какво по-красноречиво доказателство за авторитета на списание “Духовна култура”. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като: архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие.

В списанието се публикуват материали на много автори. Тук няма да бъдат посочвани всички имена, които се срещат. Акцентът ще бъде върху тези, чийто имена се открояват на фона на останалите с по-многобройни публикации и са изпълнявали редакторските си задачи. Това са:

Проф. д-р Тотю Коев – посветил много страници в областта на Догматическото богословие, в намиране на божествените принципи като здрава основа на Православната вяра. Той  дълбоко изследва причините и следствията на разрива между Изтока и Запада. Неговите трудове в днешния ХХІ век са повод за размисъл и преосмисляне на културния диалог между западното и източното християнство.

Ст. н. с. д-р Христо Темелски – неуморен сътрудник в  областта на църковно-историческото минало на България. С родолюбив дух и съвест той изследва и публикува важни документи за Българската църква и държава. Нито един юбилей от църковната ни история не е пропуснал да напомни в своите статии. Неговото авторско пътеводство и съгрижие към българските светини ще остави траен отпечатък в живота на българите, търсещи истината за род и вяра.

Проф. д-р Иван Желев Димитров, учител и наставник на младите хора в областта на Новозаветното тълкуване. Материалите, които публикува за Православието са жива вяра и апостолско вдъхновение. От многобройните страници личи неговото широко познание в Библеистичното богословие, което е безспорно свидетелство за добра съвест и любов към ближния (респективно читателя). Една значителна част от неговите публикации са редакция и преводи на светоотечески текстове и богослужебна литература от гръцки език, които никой до този момент не е разчитал. Неговият професионализъм в научната и преподавателска дейност са основа, на която всеки може да поеме своя личен път към Христос Спасителя, за да разпространява Христовото благовестие.

Доц. д-р Емил Трайчев – декан на Богословския факултет и достоен наследник на Новозаветното богословие, който с характерен висок стил и изискан богословски език свидетелства Христовото учение. Има множество статии и преводна литература от английски език за съвременното Православно богословие.

Други редовни сътрудници на списанието в обхванатия период от мен са: проф. Георги Бакалов, Вера Бонева, Иво Братанов, доц. Димитър Попмаринов, д-р Клара Стаматова, д-р Десислава Пулиева, д-р Мариян Стоядинов, проф. Славчо Вълчанов, Евлоги Данков, проф. Иван Денев, Деян Димитров, Николай Илиев, проф. Николай Цв. Кочев, Трендафил Кръстанов, доц. Ангел Кръстев, Тодор Овчаров, Роза Павлова, Светослав Риболов, проф. Антоний Хубанчев. Има и духовни лица-сътрудници на списанието, като например: проф. протопрезвитер Николай Шиваров, Смоленски епископ Нестор, архимандрит Павел (Стефанов), Българския патриарх Максим и членовете на Светия Синод. Често срещани имена на превеждани автори са: св. Василий Велики, протоиерей Сергий Булгаков, протоиерей Георги Флоровски, Владимир Лоски, протоиерей Йоан Майендорф и други.

Списание “Духовна култура” е обект на библиографска разработка за периода 1920-1965 г. Това са две дипломни работи – на  Марианка Бурова към катедра Библиотекознание, библиография и научна информация на ВУ ”Св. св. Кирил и Методий” – за периода (1920-1943 година) и Мирослава Млечкова към катедра БИН и КП на СУ “Св. Климент Охридски” – за периода (1946-1965 година). За периода 1936-1945 година има изготвена добра семестриална работа в Богословския факултет при СУ от студентката Десислава Владимирова.  Трудната и творческа задача, която си поставят е изпълнена с много добър библиографски усет и богословско знание. Периодът между 1966-1989 година остава като естествено продължение на тези библиографски трудове, най вече, отнасящо се до схемата на библиографските описания, която е една и съща с малки изключения. Този необработен период се предвижда като работен вариант в библиотеката на Богословския факултет при СУ. Това е споделена идея и поставена задача от библиографа на предходния период (1946-1965 година) Мирослава Млечкова, която ù предстои да извърши.

В периода 1944-1989 година интерпретацията на религията, историята, философията и  литературата беше идеологизирана, поради което днес читателят се затруднява в търсенето на информация в дадения период. Политическият режим и цензура рефлектира и върху така наречената, вторична информация от библиографски справочници, картотеки и други помощни средства за читателя, които се оказват почти неизползваеми. Това не е грешка на библиографа, който следва своята работа според даденостите на времето, но така или иначе информацията се променя, тя е като течащата река на Хераклит – идва и отминава…

В настоящият указател се разтварят нови врати за информация от друго време, в което се срещат безброй много разновидности на културния и религиозен свят. Докато през социализма, дълбоко антихристиянски по своята същност, всичко беше насочено срещу християнската вяра респективно Православието, това е времето на преход и промени, на творческа и авторска свобода, която е отразена и на страниците на списание “Духовна култура”. Периодът между 1990 и 2005 година се характеризира със събития, от огромна значимост за Църквата, държавата и обществото. В публичното пространство се срещат: “преход към демокрация” и “преход към пазарна икономика”, отношението на държавата към Църквата – трудности и проблеми (разкола, въвеждането на вероучение в училищата и други). Това е времето на проблемите с възникналите секти и нови теософски течения, за толерантността между различните конфесионални изповедания и други.  На тази бурна от проблеми основа, се развива  богословската наука и образование, за да даде креативни идеи в полза на Църквата, спасяваща човеците.

Обща характеристика на списание “Духовна култура”

Списание “Духовна култура” има свои специфики, на които ще се спра в настоящата дипломна работа. На първо място това е контрастното оформление за периода, който съм избрала.

На фиг. 1 съвсем ясно се вижда монограмът на Христос, който е древен християнски символ. Алфа (α) и омега (ω) помежду Христовите инициали ни напомнят за Божието всемогъщество и безкрайност. Това свещено изображение и днес свидетелства като своеобразен християнски подпис, тематиката на изданието.  Това не е случайност, а има свой подтекст, който следва да разбираме така: Въпреки превратностите на времето списанието е продължавало да излиза.

◄Фиг. 1

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 1, 1990 година)

Атеистичният режим не е попречил на Св. Синод да изпълнява макар и с ограничения своята пастирска дейност. Но очевидно на корицата не е било възможно поставянето на икони или други подобни ярки изображения, които да привличат читателя.

◄Фиг. 2

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 12, 2005 година)

В днешно време външният облик на списание “Духовна култура” (ДК) е променен (Вж. фиг. 2). Тук с уважение ще отбележа, за неизменно служещия главен редактор, професор Тотю Коев, вечна му памет, който освен с авторските си изяви, ни  благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 година). Между другото, този външен поглед на списанието не е напразен, защото подсказва най-чествания празник в 12-те месеца от годината чрез изображението на корицата на всеки брой от ДК (напр.: Въздвижение на св. Кръст [Кръстовден] през месец септември; Покровителя на българския народ св. Иоан Рилски през месец октомври; Рождество Христово през месец декември; Успение Богородично през месец август и т. н.). Външната украса навярно привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек.

Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката, на два езика – български и английски. Прави впечатление отпечатването на Патриаршеските документи и писма, които винаги са изписвани с курсивни ръкописни букви. Останалите статии, украсени с орнаментирана първа  буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи.

През разглеждания период едва от 2003 година (на кн. № 2) редакцията отбелязва, че списанието има  Международен стандартен номер (ISSN 0324-1173), което му осигурява по-широка достъпност и защита. Форматът на ДК винаги е бил един и същ – ок. 16 х 22 см. Относно тиражът на изданието, той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови причини, едва достига до 300/350 бр. месечно[2].

Периодът 1990-2005 година, е свързан с няколко юбилейни годишнини, на които редакторите (респ. авторите) са отделили място в публикуваните статии. Първата и най-значима годишнина е 2000 години от Рождество Христово – прехода към новия ХХІ век и мястото на Православието и православната богословска книжнина в живота на човека. Годишнините, посветени на 1130 години от създаването на Българската православна църква и 130 години от създаването на Българската екзархия, са повод за оформянето на отделни подрубрики в схемата на указателя. През 2003 година Българската православна църква отбелязва петдесет години от възстановяването на Българската патриаршия. От голямо значение са и юбилейните годишнини в памет на бележити личности, оставили светъл лъч в историята на България. Забележителна е и 2005 година, в която се навършват 85 години от издаването на списанието.

Методични бележки

Разглежданият период (1990-2005 година) обхваща 16 години, като от 1990 до 1995 вкл. са излизали по 12 книжки годишно, а от 1996 до 1999 година по 6 книжки, поради редакторски проблеми. От 2000 година до 2005 започват да излизат отново по 12 книжки годишно. Описани са общо 180 книжки чрез преглеждане на всички статии “de visu”.

Тематичното и жанрово разнообразие поставиха в процеса на работа редица сложни проблеми, отнасящи се най-вече до разработването на подходяща схема и до описанието и анотирането на статиите.

Библиографското описание е съобразено с БДС 17264–91 “Библиографско описание аналитично. Описание на съставни части от публикации в книжни материали”. В библиографския указател са наложени някои промени:

– Пропуснато е заглавието на списанието, тъй като се подразбира.

– Извършено е уеднаквяване на различните форми на авторското име, като за редна дума е възприета най-популярната форма. Връзката с останалите форми на авторското име е осъществена в именния показалец.

– При описанието на статия от духовно лице е запазена духовната титла след редната дума на духовното име.

– Поради спецификата на материалите се наложи допълването с по-подробни справочни анотации на почти всички статии.

– Когато име на лице е в родителен падеж с окончание “а”, е оставено така, с цел да се запази атмосферата на времето (Спасителя Иисуса Христа, апостола Матея,  св. Иоана).

– В библиографските описания на показалеца са посочени по-важните илюстровани материали с цел да подпомогнат читателското търсене. В прави скоби е вписана допълнителна информация към илюстрования материал (напр.: икони, портрети, снимки).

– В някои рубрики азбучната подредба е нарушена, защото има статии от един и същи автор. Тук е предпочетена хронологичната подредба на материалите (напр. Св. Василий Велики из “Шестоднев”, Приветствия на Бълг. патриарх Максим и др.)

– В показалецът на имената са добавени векове или години само на царе и императори, а в прави скоби е допълнена датата и месеца, в който се чества празника на даден светец (напр. Борис-Михаил, св. кн. [Чества се на 2 май], Иоан Рилски, св. [Чества се на 19 октомври и 18 август] и т. н.)

Всеки материал е описан и е представен еднократно в раздела, отговарящ на неговото съдържание. Там където съдържанието на материала е от такъв характер, че би могло да се представи и в други раздели, са направени препратки. Нареждането на материалите в рубриките е азбучно, а в рамките на един автор – хронологично. Допуснати са изключения (при нареждането на Патриаршеските послания), в полза на хронологичното представяне. Има случаи, в които въпреки малкия брой на публикациите е създадена самостоятелна рубрика. Причината е в значимостта на проблема.

Групировка на материала

Както вече беше отбелязано, съдържанието на анотирания период се отличава с изключително тематично и жанрово разнообразие. Това наложи да се разработи специална класификационна схема, която съдържа 28 рубрики и 52 подрубрики (в много случаи утвърждавани при консултации със самите автори), които не са отбелязвани в редакторските списъци на годишното съдържание. При формулирането на рубриките е взето под внимание: Логичното  разпределение на дисциплините, по които се изучава богословската наука у нас; Допълненията на УДК (Таблици на десетичната класификация. – С., 1991 и Таблици на десетичната класификация : Доп., попр. и метод. решения: 1993-2004. – С. : НБКМ, 2005); Предходните библиографски указатели на ДК; Библиографския указател – Религиоведение на РАН: Институт за научн. инф. по общ. науки; Редакторските годишни списъци на съдържанието.

Указателят съдържа следните основни раздела:

1. Богословски имена и понятия

2. Библейско богословие

3. Историческо богословие

4. Българска църковна история

5. Църковно и каноническо право

6. Храмове и манастири – история и духовен живот

7. Персоналия

8. Агиология и агиография

9. Патрология

10. Догматическо богословие

11. Инославни изповедания

12. Християнска философия и психология

13. Християнска етика

14. Християнска антропология

15. Християнска социология

16. Християнска апологетика

17. Сравнително религиознание

18. Педагогика. Катехетика. Методика

19. Пастирско богословие

20. Омилетика

21. Литургика

22. Старобългарска книжнина

23. Исихазъм

24. Църковна археология. Християнско изкуство и символика

25. Езикознание, филология, литературознание и литература

26. Музика. Църковна музика

27. Материали в областта на историята, културата и политиката

28. Книжнина

Мотивите за така структурираната схема са следните: Началото на описвания период е свързан с “Библейски имена и понятия”, за които са писали предимно преподаватели по богословие. Това етимологично разясняване на богословските и философски понятия има справочен характер и е научен метод за списване на статиите в списанието. Първата главна рубрика в разработката е “Библейско богословие” и естественото ù продължение от подрубриките – “Библейска археология и библейска история”, “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” са формулирани въз основа на тези, които редколегията е оформила, но с малка промяна на някои от тях и добавяне на собствени от библиографа, с оглед на наличния материал и съвременните тенденции в богословското образование. В рубриката “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” материалът е разделен на Общи, тоест въпроси свързани с двата Завета, и отделно за Стария и Новия Завет. В раздела “Историческо богословие” са определени, както “Общи въпроси”, така и “Обща история на Църквата”, “История на съвременните православни църкви” (СПЦ), “История на древните християнски (нехалкидонски) църкви”, “Движение за християнско единство (Икуменизъм)” и “Съвременно православно богословие на ХХ век”. Тази рубрика се отличава с особено богатство от публикации с важни факти и събития в историческото богословие. ОИЦ събира статии за Седемте Вселенски събора, които са изиграли основна роля във формулирането на Православното учение за Бога и Църквата. История на СПЦ се отнася до Българска, Руска, Сръбска, Албанска, Японска и др. православни църкви, които в исторически план са възникнали в по-късно време от древните църкви – Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска и други. В рубриката “Икуменизъм” се запознаваме, не само с въпроса за Световния съвет на църквите като международна организация, а и за религиозната свобода и диалога между православните и други църкви.  В съвсем новата рубрика “Съвременно правосл. богословие на ХХ век” се появават интересни преводи на руската богословска школа, както и идеи за Преданието на цялото православно богословие от началото на ХХ век до днес. Много значима група от статии събира рубриката “Българска църковна история”, която по подразбиране е част от Общата църковна история. Тук подрубриките: “Християнството по българските земи до Покръстването”, “БПЦ през Средновековието”, “БПЦ през Възраждането” са подредени в хронологичен ред. Историците с особен интерес се отнасят към крепилото на българския дух и народност – “Българската екзархия” с духовен център Цариград. Тяхното отношение насочва библиографа към отделна подрубрика на Възрожденския период. Заедно с темата за Екзархията се срещат статии за културно-просветната дейност под названието – “Учителното дело в България”, а “Нова и най-нова история на БПЦ” е естествен завършек на този отдел. След историята следват въпросите свързани с Църковното право, важна дисциплина в Богословското образование. Този дял обхваща две подрубрики: “Църква и държава” и “Устройство и управление на Бълг. църква”. През 90-те години на ХХ в., когато БПЦ беше разкъсвана от ереста на разкола, най-често срещаните въпроси се отнасят до: реда и каноничното единство в Православната църква. След този раздел са поместени теми и въпроси, свързани с духовния и исторически живот на храмовете и манастирите, предимно в България. Тук авторите са отделили внимание на “Дарители и ктитори на църкви и манастири” и въпроси свързани с поклонничеството, което е част от духовния живот на всеки християнин. Друга, по-широка авторска палитра от теми е т. нар. Персоналия, която включва няколко подгрупи за бележити личности: “Български светци”, “Духовници”, “Светски лица”, “Руски мислители” и “Художествени биографии на възрожденци”.  Богословската наука “Агиология” има за предмет живота и почитта към светците и всички свързани с тях въпроси, а “Патрологията” изучава живота, съчиненията и учението на църковните отци, учители и писатели. Тук е обособено място за “Слова и поучения на св. Отци” със специален  подотдел  на “Св. Василий Велики из неговия Шестоднев” – преводи на неговите беседи от гръцки език. В “Догматическо богословие” са поместени всички статии, свързани с истините на православната вяра – за Бога, човека и светиите. Тук в отделна подрубрика са обособени статии, свързани с “Учението за Църквата” [Eклезиология] – важен дял в догматическото богословие. Под рубриката “Инославни изповедания” са систематизирани публикациите за: римокатолицизма, протестантизма и някои секти, възникнали на християнска основа. В предмета “Християнска философия и психология” е събран интереса на млади и стари специалисти, които споделят с читателя личните си философски интерпретации за молитвения опит и непрестанното търсене на Бога. В “Християнска етика”, освен основния отдел са включени и “Духовно-нравствени поучения”, които имат назидателен характер за човека, стремящ се към спасение. Нови рубрики в редакторските списъци са: “Християнска антропология” и “Християнска социология”, в които се разглеждат актуални проблеми на съвременната биоетика, духовният образ на човека, за христ. семейство, за дехуманизацията, срещу хомосексуализма и други. В “Християнска апологетика” – защита на православната вяра, има публикации от общ характер с подотдели: “Християнство и секуларизъм”, “Нехристиянски религиозни учения”, “Съвременни окултни течения”. Те стоят на това място, защото в тях са изложени идеи на новопоявили се религиозни течения, които имат временен характер. В защита на вярата, православните автори критикуват остро тези явления. В “Сравнително религиознание” попадат редица публикации, в които се изследват въпроси за световните религии – юдаизъм, християнство, будизъм, ислям.

Важна дисциплина за подготовка на учителя по вероучение е  “Педагогика. Катехетика и методика”, която включва и една нова подгрупа от въпроси, свързани с “Предметът Религия в българското училище”. Известен факт е изучаването на тази дисциплина днес, но само като СИП или ЗИП в българското училище. В “Омилетика”, която е наука за проповедта, са отделени общите въпроси от самите проповеди, които са подредени в “Слова, речи, послания, беседи и проповеди” и по-частно в “Приветствия на Бълг. патр. Максим” и “Празнични послания на Бълг. Патриаршия и Светия Синод. Последните са обособени в: Новогодишни и Пасхални послания. Тук е интересно да се отбележи, че в края на всяко послание има актуален списък на настоящите митрополити и духовни водачи на БПЦ. В науката “Литургика” са поместени статии за Православното богословие и Литургия, както и други църковни последования, свързани с богослужебния ред. Много ценна подрубрика е “Служби на светци”, в която са включени преводи на служби от оригинал. В “Старобългарска книжнина” и “Исихазъм” се обхващат въпроси, свързани с анализи на литературни извори, доклади за Търновската книжовна школа и исихастката традиция у нас. Рубриката “Църковна археология. Християнско изкуство и символика” е събрана в едно, защото съдържанието на публикациите по тези въпроси е свързано. Тук има информация за храмове, манастири, акрополи в България и в чужбина. Истинско богатство от богословско езикознание и литература е рубриката “Езикознание, филология, литературознание и литература” с подотделите: “Езикознание и филология”, включваща статии за църковния език и за връзката между двете науки богословие и славянска филология; групата “Литературознание и литература”, която се дели на “Проза” и “Поезия” е изцяло от религиозен характер. Тази своеобразна антология от духовни стихове и разкази за възрожденци представлява интерес за литературоведите. В “Музика. Църковна музика” са подредени статии, в които главната тема е източното и западно църковно пеене у нас. “Материали в областта на историята, културата и политиката” са такива статии, за които не е направен специален отдел, тъй като те са от по-общ характер. При описа на постоянната рубрика “Книжнина” се наложиха два подотдела: “Рецензии и отзиви” и “Библиографски прегледи и обзори”. Тези публикации се отнасят изцяло до литература с богословска тематика, като важна бележка за тях е факта, че рецензиите не са само препоръка към читателя, но и съмислие с книгата.

Справочен апарат на указателя

Към библиографския указател са разработени и четири показалеца – на имената, на географските места, на цитатите от Свещеното Писание и показалец на храмове, манастири и акрополи. Последният показалец е разделен на Български манастири и такива извън България. Съставянето на показалците има своята специфика и особености, съобразени с читателския интерес на богослова, който ще се ползва изключително от тях. Поради читателското търсене на информация относно, празниците в Православната църква, към имената на светиите в прави скоби са добавени – датата и месеца, в който се чества паметта им (напр. Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февруари] и т. нат.), а към имената на царе и императори е добавен периода, в който са живеели, с цел по-точна ориентация.

В табличен вид е и прибавен списък на духовните титли с кратко пояснение и официално обръщение към тях във възходящ иерархичен ред. Това допълнение към указателя е предизвикано от  спецификата в църковната писмена и устна етикеция, от която читателя ще се ползва.

Заключение

Настоящата дипломна работа представлява пълна библиография на всички публикувани материали в списание “Духовна култура” за периода 1990-2005 година, тъй като до този момент липсва такава. Това е един от основните приноси на тази разработка. Чрез библиографирането на статиите се облекчава намирането на материала от списанието – така се улесняват читателите и библиографските специалисти. Идеите, замислени в началото, са постигнати, като за целта са описани 754 материала, разпределени в 28 рубрики и 52 подрубрики, изработени са и показалци. Справочният апарат – именен и географски, показалец на църкви и манастири, и на Свещеното Писание, ще пести време на потребителите и ще ги ориентира в информацията, отразена в списанието. Те спомагат за ефективното използване на указателя, защото предлагат различни “входове” към основния текст.

Неизменно, следвайки пътя на библиографа, аз все пак се ръководих от едно златно правило на съвестта – да се поставям на мястото на другия. Донякъде това правило се доближава и до  християнството, което преподава съвършенната любов – да превърнеш чуждата болка в своя. Богословието е изява – както казва епископ Калистос (Уеър) – в полза на всички[3].

Друг важен подход към библиографията беше реализирането на основната задача, да прочета по-интересните и важни статии на списанието. Използвах метода на обработка de visu и чрез личен контакт с повечето от авторите, се стремях да разбера тяхното Православно мислене и идеи, вложени в статиите. На тази основа достигнах следните изводи и резултати:

– Подробните разяснителни бележки в увода на работата имат за цел да представят списанието на по-широк кръг от хора;

– Класификационната схема на работата е съставена с максимална обективност, следвайки принципа за правото на другия (респективно ползвателя). Където е необходимо съм добавила препратки, с цел по-пълна ориентация;

– Във всяка група статиите са подредени строго азбучно. На определени места са разпределени в хронологичен ред, за да се избегнат повторенията на имената и да се проследи авторската мисъл и логика;

– При необходимост библиографските описания имат направени анотации, за да информират читателското любознание;

– Справочният апарат е естествено продължение на цялата библиография, който разностранно служи за бърза връзка с основния текст;

– Таблиците с титлите на духовни лица, както и съвсем краткото разяснение, добавят една съвсем нова страница в библиографското описание на изданието.

Тази специална библиография е посветена на науката Богословие, която е необходим етап в научноизследователския процес – освен че го предшества, в редица случаи тя и съпътства научните разработки, като отразява постигнатото до определен момент и е база за по-нататъшни проучвания в същата научна област. Указателят на списание “Духовна култура” обогатява не само православната богословска, но и философската и историческата специална библиография. Тук литературоведите биха открили много непубликувани интересни произведения на непознати писатели. Този труд е една основа за историческото изследване на Богословската наука и мисъл в България, пример за логична подредба на богословските дисциплини и обещание за бъдещето на науката богословие …

Изготвеният библиографски указател е едно ценно помагало в научната богословска дейност. Неговата стойност не се изчерпва само за съвременната действителност, но и за бъдещите поколения, защото в списанието темите са пряко свързани с истините на християнската вяра, които са дадени на човека за да се спасява чрез Църквата, на която според Евангелието “и портите адови няма да ù надделеят” (Мат. 16:18). Това свидетелства духът на времето и днес, в което още повече е необходимо да се изпълни мисията на християнството – израстнало като вечно зелено дърво край бистрия ручей на знанието и вярата в доброто.

БОГОСЛОВСКИ ИМЕНА И ПОНЯТИЯ

1. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Летостротон”/ Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 8-16.

2. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “тамян” / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 1-20.

3. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на името “Коледа” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 12, с. 1-8. Книжовна и народна етимология.

4. ГЕОРГИЕВА, Милка. Историческата памет за езика и името / Милка Георгиева. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 21-26. В Православното истор. и мист. богословие.

5. ЛАТКОВСКИ, Иван. Съдържание и същност на понятието “антихрист” / Иван Латковски. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 22-29.

6. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пустинята и планината като библейски понятия / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 8, с. 9-15.

7. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “благосклонност”, “дар” и “милост” / Мариян Стоядинов. // LXXVІІІ, 1998, № 6, с. 6-20. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

8. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “удоволствие” и “радост” / Мариян Стоядинов. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 10-14.Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

9. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” (Χάρις) в смисъл на Божия “сила” и “действие” / Мариян Стоядинов. // LXXХ, 2000, № 7, с. 8-14. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

БИБЛЕЙСКО БОГОСЛОВИЕ

БИБЛЕЙСКА АРХЕОЛОГИЯ и БИБЛЕЙСКА ИСТОРИЯ

10. ТРАЙЧЕВ, Емил. Двамата месии в Кумран / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 9, с. 17-23. Учението за двама месии в Кумранските текстове (ок. 150-30 г.).

11. ШИВАРОВ, Николай протопр. Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим : Археологическите изследвания на гробниците на царете, на семействата на Кайафа и др. и значението им за библеистиката / Протопр. Николай Шиваров. // LXXIII, 1993, № 10, с. 1-14. Съдържа: 1. Древните погребални места; 2. Гробният комплекс при манастира “St. Etienne”; 3. Гробница № 25 в Еномовата долина; 4. Осуарът от Giv’atha-Mivtar с останки от разпнат; 5. Гробницата на Кайафа.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Общи въпроси

12. БРЕК, Джон. В търсене на православен метод Lectio Divina [“духовно четене”] / Джон Брек; Прев. Д. Попмаринов. // LXXXI, 2001, №5, с. 13-29. Доклад, четен на Методистко-правосл. консултация, проведена от 16 до 20 юли, 2000 г., гр. Бристол, Англия. Съдържа: 1. От екзегезис до Lectio Divina; 2. L. Div. в западната традиция; 3. Относно правосл. метод L. Div.: За ценността на Писанието; Молитва чрез Писанието.

13. КАЛИСТОС (Уеър), Т. епископ. Как да четем Библията / Еп. Калистос (Уеър); Прев. Ем. Трайчев. // LXXXII, 2002, № 2, с. 10-18. Съдържа: Четене на Библията с послушание. Разбиране на Библията чрез Църквата. Христос – сърцето на Библията. Библията като нещо лично.

14. КЕСИЧ, Веселин. Православната църква и библейското тълкуване / Веселин Кесич; Прев. от англ. със съкр. Ем. Трайчев. // LXXV, 1995, № 9, с. 7-11.

15. ТРАЙЧЕВ, Емил. Духовната екзегетика на преп. Максим Изповедник / Ем. Трайчев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 1-8. За връзката между аскетиката и екзегетиката в произвед. на преп. М. Изповедник и духовния опит.

16. ШАНЦА, Мария. Възкресението – тайна на вярата / М. Шанца. // LXXVII, 1997, № 4, с. 17-20. Възкресението на Иисус Христос според библейските автори.

17. ШИВАРОВ, Николай протопр. Аскетизмът от библейско гледище / Протопр. Николай Шиваров. // LXXVII, 1997, № 1, с. 3-18. Съдържа: І. Старозаветната идея за въздържанието; ІІ. В класическия елинизъм; ІІІ. Аскетизмът в междузаветната епоха; ІV. Новозаветното становище; 1. Св. Й. Предтеча; 2. В живота и учението на Иисус Христос; 3. Апостолското учение за въздържанието.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

18. АВЕРИНЦЕВ, Сергей. Премъдростните книги на Соломон и Иисус син Сирахов / Сергей Аверинцев; Прев. от рус. Евгения Трендафилова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 9-13.

19. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Царското служение в Стария Завет / Славчо Вълчанов. // LXXII, 1992, № 7, с. 1-10. За: 1. Понятието “цар” в Ст. Завет. 2. Установяването на църската институция в древн. Израил. 3. Характеристика на царск. служ. в Ст. Завет. 4. Царският институт, отразен в псалмите.

20. МАРИНОВ, Димитър. Книга Иисус Навин : Към проблема за исагогическия ù анализ / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 1-12; № 3, с. 1-10. Съдържа: І. Название на кн.; ІІ. Време на написване; ІІІ. Авторство; ІV. Достоверност на кн.; V. Съдържание; VІ. Структура на текста; VІІ. Хипотези за структ. и произход на кн. Иисус Навин; VІІІ. Богословско значение (идеи) в кн. И. Навин.

21. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Месиански и апокалиптични идеи в българската старозаветна апокрифна литература / Димитър Попмаринов. // LXXX, 2000, № 6, с. 7-18.

22. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Практическата библейска мъдрост в Ст. Завет : Библейският човек пред тайната на битието / Димитър Попмаринов. // LXXIII, 1993, № 11, с. 1-12. Съдържа: 1. Отношения между човека и Бога – Божието всемогъщество; 2. Библейското откровение за вечността; 3. Човекът пред Божието величие; 4. Божията всеобемаща любов към човека и творението; 5. Вярата – подвиг на човешкия дух; 6. Страданието и силата на вярата; 7. Отношението към ближния. От възмездието към любовта; 8. Мъдростта да се управлява справедливо; 9. Моралните разбирания за семейството и обществото; 10. Мъдростта – необходимо условие за висок нрав. Живот; 11. Мъдростта в личния живот и семейството, в обществения живот; 12. Отношение към околния свят (природата).

23. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Старозаветното Свещено Писание – основен извор и авторитет за догматическото учение на Църквата / Димитър Попмаринов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 3-11. Съдържа: Истината в Ст. Завет. Отношенията между истина и вяра като Божие Откровение. Догматът – продукт на отношението между истина и вяра в контекста на Св. Писание. Ст. Завет като извор и авторитет на вярата в Бога.

24. ШИВАРОВ, Николай протопр. Екзегетическият метод в Св. Василиевия “Шестоднев” и актуализирането му днес / Протопр. Николай Шиваров. // LXXI, 1991, № 4, с. 12-21; № 5, с. 8-18.

25. ШИВАРОВ, Николай протопр. Законът на пророк Самуил за царската институция / Протопр. Николай Шиваров. // LXXII, 1992, № 8, с. 1-7. Съдържа: І. Структура и контекст; ІІ. Негативната оценка за царск. власт; ІІІ. Народното желание и изборът на цар Саул (8: 1-9); ІV. Законът за царск. власт (8:10-22); V. Помазването на царя и неговата харизма; VІ. Участието на народа при възцаряването; VІІ. Престолонаследие; VІІІ. Личността на царя.

Вж и  Св. Василий Велики из “Шестоднев”

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

26. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Да живеем в братска общност / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 3, с. 10-14. Образът на Църквата според Еванг. на Матей 18:15-20.

27. ДИМИТРОВ, Иван Ж. История на евангелията през 3-11 век на Изток / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 8, с. 1-17. Съдържа: 1. Необходимост от изучаването на Свещ. Писание; 2. Отношението към тълкуването на Писанията вчера и днес; 3. Какво знаем за тълкуването на Евангелията през 4-9 век в Изт. Църква; 4. За Евангелията на: Матей, Марк, Лука и Йоан; 5. Заключение.

28. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Катедрата по Свещено  Писание на Новия Завет : От създаването ù до наши дни / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 5, с. 1-8. За Новозаветната наука у нас и Библейската библиотека (Bibliotheca biblica) – дело на Дружеството за новозаветни изследователи (Швейцария, Германия, Русия и България).

29. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Началото на нашето спасение / Иван Ж. Димитров. // LXXI, 1991, № 3, 11-15. Тълкувание на Еванг.от Лука 1:26-38. За слизането на Св. Дух над Св. Дева Мария.

30. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Новозаветни апокрифи / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 8, с. 1-8. За появата на апокрифите. Санкцията на Църквата. Качество на сведенията. Видове новозав. апокрифи. Послание до Лаодикийци. Значение на апокрифите Аграфа (вид кратки текстове). Текстът на послание до Лаодикийци.

31. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет / Иван Ж. Димитров. // LXXXII, 2002, № 1, с. 1-8. Кратък тълкув. преглед на места от Н. Завет. 1. От христологична гледна точка – 2 Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3; 2. По отношение на човека –  Кол. 3:10; Еф. 4:24 и 1Кор. 15:49; Рим. 8:29; Срв. 2 Кор. 3:18; 3. В отделни изрази – 1Кор. 11:7; Як. 3:9.

32. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Преводи на Новия Завет на български език /   Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 1, с. 3-9.

33. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Проф. Н. Н. Глубоковски и Новозаветното богословие в България / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 4, с. 3-8. За живота и делото на проф. Н Н. Глубоковски [1863-1937]. Съдържа и списък на публикациите му на рус. и бълг. ез.

34. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Сава Доброплодни и новозаветното тълкувание : По случай 175-годишнината от рождението му / LXXV, 1995, № 6, с. 11-17. Приносът на С. Ил. Доброплодни [1820-1894] за религиозната и църковна просвета в България.

35. ЕВАНГЕЛСКИ свидетелства за Христовото възкресение. // LXX, 1990, № 4, с. 4-6. Съдържа: Новозаветни текстове: Мат. 28:1-10; Марк 16:1-14; Лук. 24:1-10; Ин. 20:1-17.

36. ИВАНОВ, Петър свещ. Православни преводи на Новия Завет на китайски език / Свещ. Петър Иванов; Прев. от рес. Н. Цурев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 10-15.

37. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Новият Завет и гностицизмът / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVIII, 1998, № 3, с. 7-12. Исторически анализ.

38. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Притчата за богаташа и бедния Лазар / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 10, с. 1-9. Тълкувание на Евангел. от Лука (16: 19-31).

39. ТРАЙЧЕВ, Емил. “Йоановата Петдесетница” : Йоан 20:22 в съвременната екзегетика / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 6, с. 1-6. Авторът прави паралел и тълкува два текста от Н. Завет: Иоан 20:21 и Деян. 2 гл. – за изпращането на Дух Свети Утешителят (т.е. Дух Свети в Неговата функция като Учител).

40. ТРАЙЧЕВ, Емил. Кумран и Новият Завет / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 10, с. 10-18. С библиогр. Съдържа: 1. Палестина; 2. Извън Палестина; 3. Методология.

41. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преброяването при император Август и раждането на Иисус Христос / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 2, с. 1-4.С библиогр. Исагогически анализ на Еванг. според Лука (2: 1-5).

42. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преглед и значение на историята на Новозаветния канон за Апостолския период / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 8-17. Църковно-традиционно схващане относно формирането на Новозаветния канон (І-VІ в.)

43. ТРАЙЧЕВ, Емил. Произходът на концепцията за Логоса / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 1-5. Идеята за Логоса – Пролога на евангелист Йоан (1:1-14) в паралел с древното предание и философски учения.

44. ТРАЙЧЕВ, Емил. Самарянският календар – източник на спорове през новозаветния период / Емил Трайчев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 13-16. Свидетелства, относно календарните различия между юдеи и самаряни.

45. ТРАЙЧЕВ, Емил. [Свети] Св. Евангелист Матей – автор на първото канонично Евангелие / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 9-15. Исагогически анализ.

46. ТРАЙЧЕВ, Емил. Седемте изречения на Иисус Христос от Кръста / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 4, с. 4-8. Тълкуване на думите, казани от Иисус Христос преди Неговата кръстна смърт,  в две групи: Първа: Лука 23:34, 23:43 и Йоан 19:26-27; Втора: Марк 15:34 (Мат. 27:46), Йоан 19:28 и 19:30, Лука 23:46.

47. ТРАЙЧЕВ, Емил. Синоптическият проблем в края на ХХ век / Емил Трайчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 14-21. Въпроси относно взаимните отношения между първите три Евангелия – Матей, Марк и Лека в посоч. период.

48. ТРАЙЧЕВ, Емил. Юдейският календар и датата на христовата кръстна смърт / Емил Трайчев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 1-8 : С табл.

49. ЦУРЕВ, Николай. Възкресение на мъртвите или метафизика на тялото / Николай Цурев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 3-8. Съдържа: І. Употребата на ανάσττασις и έγείρω в 1Кор. 15 гл.; ІІ. Възкресение на тялото според 1Кор. 15.

ИСТОРИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

Общи въпроси

50. МАРИНОВ, Борис. Свещените текстове и историческото познание / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 1-9. Съдържа: Истор. наука. История на Църквата. Бог и човек в историята; Църковната история и гражданската история; Свещ. Предание и историята; Житията на светиите като свещен и истор. текстове.

51. МЕРДЖАНОВА, Ина. Историята като символ / Ина Мерджанова. // LXXIII, 1993, № 11, с. 25-27. С библиогр.

52. ПРОДАНОВ, Николай. Основни елементи на християнския историописен модел в условията на Българското средновековие (IX-XVIII в.) / Николай Проданов. //LXXXI, 2001, № 7, с. 12-17. За: 1. Идейният модел или “христ. философия на историята”; 2. Технологичният модел на писане – Защо и кой пише история?

53. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Затрудненията на християнина историк / Прот. Георги Флоровски; Прев. от рус. Борис Маринов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 20-31; № 6, с. 1-11.

ОБЩА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА (ОИЦ)

54. БАКАЛОВ, Георги. Изтокът и Западът в Европейското средновековие : Генезис на кризите и съюзите / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 9, с. 1-10. С библиогр.

55. БАКАЛОВ, Георги. Между-църковни отношения на Балканите през Първата половина на ХІІІ век / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 27-33. Канонико-догматически и политически проблеми на Църквата през Средновековието.

56. БАКАЛОВ, Георги. Универсалистки аспекти в идеята за “Третия Рим” / Георги Бакалов. // LXXII, 1992,  № 4, с. 22-31. За Византия и приемството на христ. религия от южнослав. народи в Русия.

57. БАКАЛОВ, Георги. Юдаизмът и езическите култове при появата на Християнството / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 12, с. 1-6.

58. КОЕВ, Тотю. Неделя Православна / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 2, с. 1-6. За Първата неделя от Великия пост (843 г.) – светите отци от 7 Всел. Съб. обобщили резулт. от дългата борба срещу иконоборците и заедно с народа отпразнували победата на Православието над еретическите иконоборчески заблуди.

59. КОЕВ, Тотю. “Схизмата” от 1054 г. / Тотю Коев. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 1-12. За разрива между Изтока и Запада – причини и следствия.

60. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Към въпроса за съборните борби между исихасти и варлаамити / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 21-31.

61. КРЪСТЕВ, Ангел. Причини за разделението на Църквата / Ангел Кръстев. // LXXIV, 1994, № 11, с. 7-16. За обявяването на схизмата между Източната и Западн. църква през 1054 г.

62. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Император Юстиниан, империята и Църквата / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от англ. Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 6-20. Доклад, изнесен на симпозиума “Юстиниан и Източното християнство” в Дъмбъртън Оукс, май 1967 г.

63. ОМАРЧЕВСКИ, Александър. Монофизитството до Халкидонския събор / Александър Омарчевски. // LXXX, 2000, № 8, с. 1-12. Съдържа: 1. Св. Прокъл (434-446); 2. Процесът срещу Евтихий и формулата на св. Флавиан Цариградски от 448 г.; 3. Разбойническият (ІІ. Ефески) събор през 449 г.

64. ОСОРГИН, Николай. За датата на Православната пасха / Николай Осоргин; Прев. Йером. Емилиян Боцановски. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 1-3. На базата на установеното през ІV в. Никейско правило.

65. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. За смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 5, с. 1-6.Истор. факти на събитията.

66. РУСАНОВ, Росен. Великата Франска буржоазна революция, управлението на Наполеон и Римокатолическата църква / Росен Русев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 19-27.

67. СЪБЕВ, Тодор. Социално-икономически, политически и икуменически фактори в зараждането и развитието на иконоборството / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 1, с. 3-15. Съдържа: 1. Увод.; Визант. импер. от 20-те до 40-те години на VІІІ в.; 2. Някои религ. икумен. аспекти, социал.-икон. корени и полит. фактори на иконоборчеството; 3. Социални и полит. елем. в развитието на иконоб. ориентация; 4. Отриц. роля на цезаропапизма; 5. Разделение сред клира; 6. Разделение между християните, предизвикано от борбите между иконопочит. и иконоборци; 7. Радикална полит. изява на конфликт и враждебност;  8. Отрицателни последици от противоп. между армията и монашеството; 9. Изповедничеството и мъченичеството на православн. извор на напрежение и разделение; 10. Последици от борбата за власт в императ. дворец; 11. Последици на иконоборств. между християн. Изток и Запад; 12. Положител. роля на 7 Всел. съб.; 13. 843 г – Триумф на Православието; 14. Заветите на ІІ Никейски събор.

Вж. и № 58

ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ (СПЦ)

68. АВГУСТИН (Никитин), архим. Църковни тържества на бреговете на Нива / Архим. Августин (Никитин); Прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 1, с. 14-20. За Рус. правосл. църква и пренасянето на мощите на св. Ал. Невски (история и настояще).

69. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Православната автокефална църква в Америка / Доростолски и Червенски митроп. Неофит // LXXVIII, 1998, № 2, с. 1-7. С библиогр.

70. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Японска автономна православна църква / Доростолски и Червенски митроп. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 2-7. С библиогр.

71. НЕСТОР, епископ Смоленски. Сръбски църковни подвория в Москва и почитане на св. Сава, архиепископ Сръбски, в Русия / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 11, с. 29-30.

72. СТОЯНОВ, Иван. Три писма от архивите в Санкт Петербург / Иван Стоянов. // LXXII, 1992, № 4, с. 31-33. Съдържа: Данни за продължаващите противоречия между Царигр. Патриаршия и Бълг. екзархия; За отношението на Сърбия и Русия към тези противоречия.

73. ТЕМЕЛСКИ, Христо. По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589-1721) / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 7, с. 16-22.

Вж и  БПЦ през Средновековието

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ (НЕХАЛКИДОНСКИ) ЦЪРКВИ

74. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Коптската църква / Архим. Авксентий. // LXXV, 1995, № 4, с. 17-26. Съдържа:  1. Кратък ист. преглед; 2. Съвременно състояние на Коптската църква; 3. По-важни догм. и богослуж. различия между Коптската и Православната църква; 4. Кратко изложение на опитите – Правосл. църква да се сближи с Копт.; 5. Опити за възстановяване на каноничното общение между Копт. и Правосл. църква в наше време. Публикуван е пълен текст на “Предложение за вдигане на анатемата”.

75. ТЕНЕКЕДЖИЕВ, Любомир. Етиопска църква / Любомир Тенекеджиев. // LXXI, 1991, № 8, с. 23-33. Древна изт. църква.

76. ХРИСТОВА, Милка. Православието в Швейцария / Милка Христова. // LXXXI, 2001, № 11, с. 27-32 : С ил. Съдържа: І. Правосл. църкви – 1. Митрополия към Всел. патриаршия; 2. РПЦ към Моск. патр.; Сръбс. прав. ц.; 4. РПЦ; ІІ. Други правосл. църкви – Руска задгран. църква; ІІІ. Древни ориентал. църкви – 1. Коптска; 2. Етиопска; 3. Сирийска – антиохийска; 4. Арменска апостолич. църква.

Вж. и История на съвременните православни църкви (СПЦ)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО [ИКУМЕНИЗЪМ]

77. ЛЮБЕНОВА, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА [Младежко христ. движение] / Лизбет Любенова. // LXXX, 2000, № 6, с. 24-31. Др. имена на организацията: “Всемирен съюз на младежките христ. дружества”; “Църковен интернационал”; “Междувероизповедно младежко христ. дружество”; “Съюз на христ. младежи”. За икуменизма в България.

78. СТАМАТОВА, Клара. Християнство и ислям. Пътят на противопоставяне към “Пречистване на историческата памет” / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 10-21. За: Католич. църква към християнско-ислямския диалог; Отношението към диалога на Световния Съвет на църквите (ССЦ); Правосл. позиция за диалога. Отношението на мюсюлманите към диалога.

79. СЪБЕВ, Тодор. Проблемът за религиозната свобода в историко-икуменическо осветление / Тодор Събев. // LXXVI, 1996, № 4, с. 3-14. С билиогр. Съдържа: 1. Богословски основания за човешко равноправ., своб. на църквите и народностно единство; 2. Поглед върху проблема за религиозната свобода в практиката на христ. Изток и Запад до нач. на ХХ век; 3. Религ. свобода в грижи и становища на църкви и икуменич. организ. през ХХ в.; 4. Заключение.

СЪВРЕМЕННО ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ НА XX-ти ВЕК (ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ)

80. ГЕОРГИЕВ, Валентин. Отец академик Димитру Станилоае за диалектическото и схоластическото богословие / Валентин Георгиев. // LXXVI, 1996, № 6, с. 20-21.

81. КОЕВ, Тотю. Православието и наближаващият ХХІ век : Реалност и перспективи / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 1, с. 3-6.Библ. и истор. основания.

82. ЛОСКИ, Владимир. Предание и предания / Владимир Лоски; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 5, с. 10-27. Из: Lossky, V. “ In the Image and Likeness of God.” Ed by J.H. Erickson and T. E. Bird. – NY, 1985.

83. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Православното богословие в съвременния свят / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXI, 1991, № 1, с. 8-17. Съдържа: 1. Светът е небожествен. 2; Човекът е теоцентрично същество; 3. Христоцентрично богословие; 4. Персоналистична еклезиология; 5. Вярното понятие за Бога е троичното.

84. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Предание и предания / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Презв. Екатерина Крумова. // LXXXII, 2002, № 4, с. 15-18.Из кн.: “Живое Предание”. – СПб. : РХГИ, 1997. Проблеми на съвременния диалог.

85. НИКОЛАУ, Теодор. Размисли върху бъдещето на християнството / Теодор Николау. // LXXIX, 1999, № 2, с. 1-8.Академична лекция, четена от автора на 3.12.1998 г. в аулата на ВУ “Св. св. Кирил и Методий”, по повод предложението на ПБФ за удостояването му с титлата “doctor honoris causa”.

86. СТАМАТОВА, Клара. Православното богословие и съвременният свят : Шести конгрес на висшите православни богословски школи 5-10 октомври 2004 г., София / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 21-31.Съдържа: Приветствия и обзор на докладите. Теми: Правосл. богословие днес – проблеми и перспективи; Правосл. богосл. школи – общение и свидетелство; Стремежът към христ. единство днес. Заключителни становища, решения и препоръки. Общи изводи, обединили участниците в конгреса.

БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ПОКРЪСТВАНЕТО

87. БАКЪРДЖИЕВА, Т. и др. Към ранната история на Чéрвенската епархия / Т. Бакърджиева, Ст. Йорданов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 16-26. Проучване за историческата ú съдба до образуването на Бълг. екзархия.

88. ГАЛЧЕВ, Илия А. Охрид през вековете / Илия А. Галчев. // LXXI, 1991, № 1, с. 17-33.История, култура и църковно минало.

89. ДЬОПМАН, Ханс-Дитер. Противоположните интереси и домогвания на франките, Рим и Византия относно покръстването на българите / Ханс-Дитер Дьопман. // LXXX, 2000, № 9, с. 11-6.

90. КАЙМАКАМОВА, Милияна. Религия, църква и държава в ранностредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) / Милияна Каймакамова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 10-20.

91. КЛИСАРОВ, Стефан. Страници из църковното минало на Ивайловград / Стефан Клисаров. // LXXII, 1992, № 8, с. 22-32.

92. КОЕВ, Тотю. Константинополският събор (869/870) и Българският църковен въпрос / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 3-9. За съборните заседания.

93. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Имало ли е Народен събор в Преслав през 893 – 894 г. / Н. Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 23-27.

94. КРЪСТЕВ, Ангел. Епископски седалища в българските земи до ІХ век / Ангел Кръстев. // LXXI, 1991, № 9, с. 26-30. Мисионерска дейност.

95. МАРКОВА, Зина. Ловеч в борбата за самостоятелна Българска църква / Зина Маркова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 1-11.

96. НИКОЛОВА, Бистра. Българската архиепископия между 870 и 886 год. / Бистра Николова. // LXXIV, 1994, № 1, с. 24-28. Учредяване, статут и диоцез.

97. НИКОЛОВА, Елена. Нови моменти и факти във връзка с провеждането на Сердикийския църковен събор през 343 г. – хипотези и предания / Елена Николова. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 9-11. По повод 1660 г. от провеждането на събора.

98. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. История на Видинската епархия (ІІІ – ХХ в.) / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 8, с. 1-14.

99. ПОЛИМЕНОВ, Ст. прот. В коя църква се е състоял Сердикийският поместен събор – 343 г. / Прот. Ст. Полименов. // LXXVII, 1997, № 6, с. 12-18. За мястото на събора авторът посочва – Сердика (Триадица, София) и др. предположения.

100. СИМЕОНОВА, Лиана. Папа Йоан VІІІ и България / Лиляна Симеонова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 21-26. С библиогр. Във връзка с опитите на папа Йоан VІІІ (872-882) да привлече България към Рим (под духовна юрисдикция на папството).

101. ШИВАРОВ, Николай протопр. [Свети] Св. Патриарх Фотий и България : По случай 1100 г. от канонизирането му за светец / Протопр. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 10, с. 1-9.

БПЦ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

102. БЕЖАН, Оксана Ив. Към въпроса за българо-молдавските духовно-църковни и книжовни връзки през Средновековието / Оксана Ив. Бежан. // LXXVII, 1997, № 5, с. 26-31.

103. ГАЛЧЕВ, Илия А. Борбата за запозване на християнското вероизповедание и народностното съзнание в Македония по време на Турското робство / Илия А. Галчев. // LXXIII, 1993, № 5, с. 23-31.

104. ИВАНОВА, Албена Л. Българските летописни надписи / Албена Л. Иванова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 23-27. В средновековна България.

105. КОЕВ, Тотю. Българската православна църква като фактор при образуването и запазването на българската народност / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 12, с. 24-32. Основни фактори на обединяване между славяни, прабългари и траки: Наличие на държава и единна държ. власт; Религиозен морал. Система от юридич. норми; Смесените бракове между славяни и прабългари. Христ. учен. за равенство между мъжа и жената; Богослужебен и литературен език. Славянска книжнина и културна просвета на Бълг. църква.

106. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Още по въпроса за богомилството – Беседата на презвитер Козма и т. нар. Богомилски книги – апокрифи / Н. Цв. Кочев. // LXXV, 1995, № 10, с. 19-29. За онтологичните представи на богомилите.

107. ЛАЛЕВ, Иван. Отношението на турските власти към духовенството в дните на Априлското въстание 1876 г. според донесение на княз Церетелев / Иван Лалев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 25-31. Съдържа материали, отнасящи се до гоненията и издевателствата, на които е било подложено бълг. духовенство.

108. ПАВЛОВ, Пламен. Патриарх Йоаким ІІІ, татарският хан чака и цар Теодор Светослав / Пламен Павлов. // LXXII, 1992, № 6, с. 27-33.

109. ПЕТКОВ, Кирил. Унията между Българската църква и Рим в началото на ХІІІ век – някои пренебрегвани аспекти / Кирил Петков. // LXXII, 1992, № 9, с. 25-32. Съдържа части от „Синодика на БПЦ”, който е съставен по нареждане на цар Борил (1207-1218 г.)

110. ПЕТРОВ, Петър протойерей. Още по въпроса за Богомилството в контекста на средновековния светоглед / Прот. Петър Петров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 6-12. Съдържа: Историография на Средновековието. Църква и държава. За еретическото учение на богомилите.

БПЦ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

111. БОНЕВА, Вера. Драмата “Иванко, убиецът на Асеня І” в контекста на Българския църковен въпрос през Възраждането / Вера Бонева. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 17-22.С библиогр. П. Р. Славейков за историческата драма на В. Друмев.

112. БОНЕВА, Вера. Прошението на цариградските българи за църковно-народен суверенитет от 1856 г. и еволюцията на възрожденския политически национализъм / Вера Бонева. // LXXVI, 1996, № 5, с. 19-25.

113. ЕЗЕКИЕВ, Сергей. Църковно-националното движение в София през Възраждането / Сергей Езекиев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 21-30.

114. КРЪСТЕВ, Ангел. Екзарх Йосиф и национално-патриотичните движения / Ангел Кръстев. // LXXV, 1995, № 7, с. 13-17.

115. КРЪСТЕВ, Ангел. Униатството в Македония и Австро-Унгарската дипломация / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 5, с. 12-20.

116. КРЪСТЕВА, Мариана. Гръцко-българската църковна разпра като явление в обществения живот на Варна : От Освобождението до войните / Мариана Кръстева. // LXXV, 1995, № 11, с. 16-27.

117. МАКЕДОНОВ, Димитър. Варненски и Преславски митрополит Симеон, Христо Ботев и Шуменските събития / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 9, с. 21-25.

118. ПЕТКОВ, Петко Ст. Православните български архиереи в учредителното и първото велико Народно събрание 1879 г. / Петко Ст. Петков. // LXXIII, 1993, № 10, с. 15-23.

119. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Самоков в Църковно-националната борба / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 2, с. 21-31; № 3, с. 17-28; № 4, с. 12-22. Съдържа: І. Кратки истор. бележ. за Самоков; ІІ. Крат. истор. обзор на Самоков. епархия (ХVІ-ХІХ в.); ІІІ. Начало и обзор на църк. борба; ІV. Борбите на самоковци срещу митроп. Йеремия и Дели Матей; V. Борбите на самоковци след изгонването на Дели Матей; VІ. Избор и посрещане на първ. бълг. епархийски митрополит.

БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

120. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Бележит дипломатически документ : [Сто и двайсет] 120 години от учредяването на Българската екзархия, 1870-1990 г. / Недю Александров. // LXX, 1990, № 9, с. 12-16.

121. МИТЕВ, Йоно. Екзархията и Априлското въстание / Йоно Митев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 1-10.

122. РУСАНОВ, Росен. Проблемите на схизмата и за единството на Българската църква в навечерието на Балканските войни / Росен Русанов. // LXXIX, 1999, № 4, с. 14-23. Съдържа: 1. Екзархията – защитник на правосл. българи в Турск. имп.; 2. Спорът за църк. единство; 3. Становището на Св. Синод в София според писмото от 27.06.1912 г. до Екзарха; 4. Опитите за вдигане схизмата до Балкан. война; 5. Плодовете на принизеното междуцърковно положение на Бълг. екзархия; 6. Църковн. и етническа ситуация на Балкан. полуостр. според Св. Синод в София; 7. Заключение.

123. ТЕМЕЛСКИ, Христо. От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 41-48.124. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основаване и дейност на Българската екзархия в Цариград / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 8, с. 18-27. С библиогр. Доклад, изнесен на 25.02.1995 г. в Екзархийския дом в Истанбул (Цариград) на тържества по случай 125-год. от издаването на фермана за незав. Бълг. църква.

125. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Ферманът – схизмата, Екзархията – Патриаршията и Османската държава / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 2, с. 1-9. Съдържа архивн. снимка на Църковно-народния събор, 1871 г. по фотокопие от 1911 г.

126. ФЕРМАНЪТ от 27 февруари 1870 г. : [Документи] / Състав. Хр. Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 34-40. Съдържа: Текстове на фермана на бълг. ез. (Царска тугра); Симеон Варнен. и Пресл. митроп. – Един спомен за издаването на фермана за Екзархията; Христо Т. Стамболски – По издаването на фермана из “Автобиография, дневници и спомени”. – Т. 2 (1868-1877), С., 1927.

127. ХАДЖИНИКОЛОВА, Елена. Българската Екзархия и Сръбските интереси в Босна (70-те години на ХІХ в.) / Елена Хаджиниколова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 49-55.

128. ХАМАМДЖИЕВ, Константин. За участниците на снимката от Църковно-нардония събор в Цариград 1871 г. / Константин Хамамджиев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 10-16. Опис и идентифициране на участниците (43 на брой).

129. ШОПОВ, Атанас. Една родолюбива апология на Христо Ботев за Екзархията / Атанас Шопов. // LXXXV, 2005, № 1, с. 19-25. За възгледите му относно националнопатриотичната дейност на Бълг. екзархия.

Вж и № 125, 133

УЧИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

130. КРЪСТЕВ, Ангел. Самоковско – Рилското богословско училище / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 1, с. 28-33.

131. РУСАНОВ, Росен. Проблеми на религиозното образование в България през 30-те години на 20 век / Росен Русанов. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 21-31.

132. СПИРОВА, Полина. Кратък обзор на религиозното образование в българските земи до Освобождението / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 9-18.

133. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Просветното дело на Българската екзархия / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 11, с. 7-9. От 1872 до нач. на Балкан. война (1912 г.). културно-просветн. дело в Македония и Одринска Тракия след 1878 г. в Бълг. екзархия.

134. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Развитие на новобългарската просвета / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 5, с. 18-28.

135. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Учебното дело в Самоков през Възраждането / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 4, с. 9-16.

136. ЦОНЕВА, Даниела. Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 22-31. На базата на документ. свидетелства, авторката представя семейн. традиция – баща (свещ. Стефан Станимиров) и син (Станимир Станимиров), както и техните сродници за създаване, разпространение и опазване на църк. книжнина през втор. полав. на 19 в. до 40-те год. на 20 в.

137. ШИВАРОВ, Николай протопр. Училищното дело в Куманово до Илинденското въстание / Протопр. Николай Шиваров. // LXX, 1990, № 10, с. 15-22.

Вж и Българската екзархия

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БПЦ

138. ГАРДЕВ, Костадин. Църковното устройване на българската емиграция в Северна Америка – фактор за съхраняване на народностното ù самосъзнание / Костадин Гардев. // LXXII, 1992, № 7, с. 11-19.

139. ДАСКАЛОВ, Димитър. Революционна организация в Цариградската духовна семинария преди и след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) / Димитър Даскалов. // LXX, 1990, № 9, с. 29-32.

140. ДОКУМЕНТИ за най-новата Българска църковна история / Състав. Христо Темелски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 14-23. Съдържа: “Изложение” на Екзарх. избирателен съб. (21 ян. 1945 г.); “Протокол” за вдигане на схизмата; “Томос” от Константинополския п-арх. Вениамин; “Акт” за избора на Бълг. п-арх Кирил и Бълг. п-арх Максим; Изложение на Св. Синод на БПЦ по Кондика на Св. Синод.

141. КРЪСТЕВА, Олга. За просветната дейност на братството “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 11, с. 18-28. Съдържа и списък на публикациите на изд. “Бял кръст” (Курилски манастир).

142. КРЪСТЕВА, Олга. История, дейност и състав на ставро-пигиалното женско монашеско братство “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 10-18; № 8, с. 8-19. Съдържа и: Устава на братството; Списък на монахините (Курил. манастир).

143. МАЛЕВ, Людмил свещеник. Схизмата над Българската църква (1872-1945 г.) / Свещ. Людмил Малев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 17-24. Съдържа: І. Истор. свед. по налагане на схизмата; ІІ. Вътрешни последици от схизмата; ІІІ. Междуцърковни последици; ІV. Дейността на БПЦ по вдигане на схизмата.

144. НИКОЛОВ, Найден Н. Из миналото на гр. Кресна в спомени и документи / Найден Николов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 28-30. Градът е основан през 1913 г.

145. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Сектите и култовете в България / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 10, с. 30-31. Изложение пред Православната консултация за прозелитизма, свикана в Сергиев Посад (Русия) от 24 до 30 юни 1995 г. с участието на дейци от 18 страни.

146. ПАРАЛИНГОВ, Емил. Православните енорийски братства в Пловдив и Пловдивска епархия до 1944 г. / Ем. Паралингов. // LXXXII, 2002, № 1, с. 23-32. История, развитие и социално-културна просветна дейност.

147. ПЕТКОВ, Никола М. Благотворителната дейност на Българската православна църква 1944-1950 г. / Никола М. Петков. // LXXI, 1991, № 4, с. 21-25.

148. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 8, с. 21-31; № 9, с. 19-28. Съдържа коментар и протоколи от заседанията на Св. Синод (1943 г.)

149. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на ХХ век / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 6, с. 18-26.

150. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Третият църковно-народен събор в 1953 г. / Илия К. Цоневски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 4-13. Статията е препечатана от Сб. “Десет години Бълг. Патриаршия”. – С. : СИ, 1963. Съдържа: Молебен. Заседания. Патриаршески избирателен събор. Интронизация на Българския патриарх – Пловд. митроп. Кирил. Първо слово на новоизбрания патр. Кирил.

ЦЪРКОВНО И КАНОНИЧНО ПРАВО

Общи въпроси

151. ДОНКОВА, Жасмина. Измененията и допълненията на Екзархийския устав от 1945 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 18-25. Църковно-правен анализ.

152. НАТАНАИЛ, митрополит Неврокопски. Каноничното единство – предпоставка за евхаристийно общение / Неврокопски митроп. Натанаил. // LXXV, 1995, № 5, с. 1-3. Слово, произнесено на 10 май 1995 г. в храм-паметн. “Св. Ал. Невски”, София.

153. НИКОЛАУ, Теодор. Епископското служение като служение на единството в Църквата / Теодор Николау; Прев. от нем. А. Кръстев. // LXXII, 1992, № 2, с. 11-20. Съдържа: 1. Разбирането на църк. единство в православно осветление; 2. Богословие на епископ. служение; Еписк. слеж. в служба на единството на Поместната църква; Еписк. служ. в служба на единството на цялата Църква.

154. НИКОЛЧЕВ, Дилян. За прелюбодейството и развода : “Правило за изключението” (хипотези) / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 16-25. Съдържа: І. Неразторжимостта на брака според учението на Църквата; ІІ. За точния смисъл на думите на Господ Иисус Христос (предварителна бележка); ІІІ. Смисълът на “правило за изключението” в контекста на “диспута” между Спасителя и фарисеите; ІV. Свидетелства по въпр. за прелюбодейството от първите времена на Църквата; V. “Правил. за изключението” по въпроса за развода и неговото прилож. в древн. Църква; VІ. Отстъпила ли е Църквата от Христовото учение по въпр. за прелюбодействието.

155. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Митрополит Климент (Друмев) за двукамарната парламентарна система / Дилян Николчев. // LXXXI, 2001, № 12, с. 18-25.  Анализ на дебата по този въпрос, състоял се при приемането на Търновската конституция.

156. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Несправедливият Берлински договор (от 1878 г.) през погледа на светското и църковното право / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 56-66. Съдържа: І. Бълг. църк. независимост;  ІІ. Дипломатически сплетни около въпроса за България; ІІІ. Берлинск. конгр. – “паметник на егоизма, дело на завист, акт неморален и позорен”; ІV. Няколко правни разсъждения върху резултат. от Берл. конгр.; V. Църковноправна критика на берл. решения.

157. НИКОЛЧЕВ, Дилян. [Свети] Св. Методиевият номоканон като старобългарски юридически паметник / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 11, с. 1-15. Съдържа: І. Бил ли е св. Методий запознат с правните матер. на цивилното и канон. право; ІІ. Св. Методиевото юридич. наследство; ІІІ. Св. Методиевият Номоканон – без аналог в практиката на славянск. поместни правосл. църкви, държави и право; ІV. Заключение.

158. НОВКИРИШКА-СТОЯНОВА, Малина. Църковната емфитевза в Римското право / Малина Новкиришка-Стоянова. // LXXX, 2000, № 5, с. 20-30. За инвестиционната аренда – характерна за Католич. църква и до днес.

ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА

159. БАКАЛОВ, Георги. Някои аспекти във взаимоотношенията Държава – Църква във Византия / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 2, с. 13-23.С библиогр.

160. БОНЕВА, Вера. Гаврил Кръстевич за правните, политическите и каноническите аспекти на българския църковен въпрос (1856-1872) / Вера Бонева. // LXXII, 1992, № 9, с. 18-24.

161. ВЕЛЕВ, Ганчо. Българската държава, армията и Църквата / Ганчо Велев. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 1-14. История и съвременно състояние.

162. ГРЪНЧАРОВ, Огнян. Българската православна църква и православната доктрина в периода на прехода (1989-1996) / Огнян Грънчаров. // LXXVII, 1997, № 3, с. 19-27. Съдържа: Православната църква – религ. христ. институция; Църковна дейн. и позиция на БПЦ към правото и закона. Правосл. църква и еволюцията на хуманното общество.

163. ДОНКОВА, Жасмина. Държавно-църковните отношения в България през периода 1947-1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 10, с. 23-32.Съдържа: 1. Нормативна уредба; 2. Църковно законодателство; 3. Положение на духовенството.

164. ДОНКОВА, Жасмина. Конституционносъобразност на държавно-църковните отношения в годините на демократичния преход в България / Жасмина Донкова. // LXXXIV, 2004, № 3, С. 22-26.

165. ДОНКОВА, Жасмина. Нормативна уредба на държавно-църковните отношения в България след 1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 11, с. 23-32.

166. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Модерното общество и Православието в България / Дилян Николчев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 9-19. Съдържа: І. БПЦ и политическия път на ръзвитие към модерно общество; ІІ. БПЦ и социално-иконом. път на развитие към модерно общество; ІІІ. БПЦ и духовн. път на развитие на модерно общество.

167. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Православието – елемент на националната сигурност / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 10, с. 8-20. Съдържа: 1. Политика и религия – взаимозависимост и взаимообусловеност; 2. Елементи на национ. сигурност; 3. Основни опасности за Православието в България – история и настояще при римокатолическата църква, протестантизъм, ислям, източни учения, съвремен. езичество, екзотични секти; 4. Виждания за бъдещо развитие между Църква и държава.

168. РАШОВ, Григор. Правозащитна организация ли е Българският Хелзинкски комитет в светлината на религиозните права и свободи у нас / Григор Рашов. // LXXV, 1995 № 5, с. 19-31. За обществ. отпор срещу деструктивните култове и техните разпространители, както и срещу членовете от БХК и тяхната разрушителна пропагандна компания.

169. РАШОВ, Григор. Религиозния екстремизъм на сектите, Православието, националното и духовното ни безродие и бъдещето на нашата култура и държавност / Григор Рашов. //  LXXIV, 1994, № 8, с. 5-18.

170. ЧУРЕШКИ, Стефан. Вероизповеданието и младежта по време на преход / Стефан Чурешки. // LXXX, 2000, № 10, с. 22-26.

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

171. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Български църковни общини зад граница / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 13-17. Съвременно състояние.

ХРАМОВЕ И МАНАСТИРИ – ИСТОРИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ

172. БЕЖАН, Оксана. Ив. Към историята на манастира “Нямец”  в Молдова – важно средище на Молдовско-българските църковни и книжовни връзки през Късното средновековие / Оксана Ив. Бежан. // LXXIV, 1994, № 11, с. 17-27.

173. БОЙЧЕВА, Павлина. Един документ на Константин Брънковяну за Къпиновския манастир “Св. Никола” / Павлина Бойчева. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 24-32. Грамотата на К. Брънковяну, дадена на манастира.

174. ГЕНАДИЙ, Мелнишки епископ. Сто и седемдесет години от построяването на централния манастирски храм “Успение на Пресвета Богородица” в Троянския манастир / Мелнишки еп. Генадий. // LXXXV, 2005, № 10, с. 7-12.

175. ДАНКОВ, Евлоги. Крушунската обител – Център на Средновековна философска култура / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 12, с. 28-31. Исихастки център.

176. ДАНКОВ, Евлоги. Светилник на християнската вяра и благочестие / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 12, с. 25-30. Манастира “Св. апостоли Петър и Павел” край гр. Лясковец.

177. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековната философско-богословска школа в Бачковския манастир / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 10, с. 22-32.

178. ДИМОВА, Веселина. Бачковският манастир в пътеписната и мемоарна книжнина през ХІХ век / Веселина Димова. // LXXIII, 1993, № 1, с. 8-19.

179. ИЛИЕВ, Николай. Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXII, 1992, № 7, с. 23-28. Истор. бележки за манастира. Описание на стенописите и интериора на манастирската църква, стопанските сгради и гробове.

180. ИЛИЕВ, Николай. Приписки от Трънския край / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 25-27. Текстове на графити и приписки из стари църкви и манастири: Трънски манастир “Св. Арх. Михаил”, Мисловщички манастир “Св. Богородица”, църкват в с. Насалевци, църквата “Св. Петка-Параскева” (гр. Трън), църквата в с. Кожинци.

181. ИЛИЕВ, Николай. Трънският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 1-11. Кратко извлечение от ръкописа на автора, съхраняван в архива на ЦИАИ, София.

182. ЙОНОВ, Василий прот. Църквата “Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие / Прот. Василий Йонов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 26-30.

183. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Рождество Богородично” в с. Осиково – ХVІІ век / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 27-33. История, архитектура и иконопис.

184. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Св. Теодор Тирон” в с. Зимевица, Софийско (ХVІ-ХVІІ в.) / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 22-26.История, архитектурни постройки, стенописи и сегашно състояние.

185. КОВАЧЕВ, Георги и др. Света Гора Сливенска – постановки и проблеми / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXVI, 1996, № 1, с. 18-22.Извори за Сливенските манастири в периода на феодална България. Сведения за ман. “Св. Богородица”, наречен Епикерниев и др.

186. КОЛЕВА, Мария. Рилският манастир и гр. Тетевен през Българското възраждане / Мария Колева. // LXX, 1990, № 8, с. 15-22 : С ил.

187. КОСТОВ, Стамен и др. Забелският манастир “Св. Димитър” / Стамен Костов, Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 26-31 : С ил.

188. КРЪСТАНОВ, Трендафил. Непрекъснато българско присъствие в Атонската полития на Света Гора / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 10, с. 29-31; № 11, с. 28-30. Малко известни изследвания и извори за съдбата на светогорската монашеска държава през вековете. Съдържа и списък на Светогорските манастири със стасистически данни за количеството и националността на монасите, преди и по време на турското робство.

189. ЛАЗАРОВА, Вела. Габровският девически манастир “Св. Благовещение” след Освобождението / Вела Лазарова. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 13-21. Истор. сведения, културно-духовен живот до разрушаването му през 1959 г.

190. ЛАЧЕВ, Митко. Кратка история на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. Видин / Митко Лачев. // LXX, 1990, № 11, с. 20-29.

191. ЛАЧЕВ, Митко. Село Градец и храмът му “Св. пророк Илия”: Кратък исторически очерк / Митко Лачев. // LXXXI, 2001, № 4, с. 20-31. С приложеня (три писма между църковното настоятелство и Видин. митрополит).

192. МАДОЛЕВА, Надежда. За една раннохристиянска базилика, в която вероятно се е състоял Сердикийският събор през 343 г. / Надежда Мадолева. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 18-22. Хипотези за раннохристиянската базилика “Св. Троица” в кв. Горни Лозенец, София.

193. МИХАЙЛОВ, Михаил Д. ставр. ик. [Сто и трийсет] 130-годишнина на храма “Св. Богородица” в Смолян, кв. “Устово” (1865-1995) : Паметник на вяра и родолюбие / Ставр. ик. Михаил Михайлов. // LXXV, 1995, № 11, с. 28-31.

194. МУТАФОВА, Красимира. Още за историята на Троянския манастир / Красимира Мутафова. // LXXXI, 2001, № 1, с. 22-29.

195. ОВЧАРОВ, Тодор. За мястото на средновековния български манастир “Света Богородица Пътеводителка” / Тодор Овчаров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 27-29.

196. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни манастири около Търновград / Тодор Овчаров. // LXXIII, 1993, № 6, с. 10-18. Представени по териториален принцип.

197. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековните търновски манастири през Османското владичество / Тодор Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 7, С. 27-31.За: Преображенски манастир; Манастира Св. Троица; Килифаревски манастир; Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.

198. ОВЧАРОВ, Тодор. Търновград – град на църкви и манастири / Тодор Овчаров. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 24-28. В периода от 1185/6 г. до ХІІІ-ХІV в.

199. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестни документи на Гложенския манастир от ХVІІІ и ХІХ век / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 2, с. 23-28. Съдържа: Текстове на 4 османотурски тапии, които дават сведения за стоп. живот на Гложенската обител и близките селища.

200. ПАВЛОВА, Роза. Още един поглед върху основаването на Къпиновския манастир “Св. Никола” / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 7, с. 26-28.  За надписа на външния корниз на олтарната абсида.

201. ПАВЛОВА, Роза. Старини от времето на цър Иван Асен ІІ / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 29-31. Истор. известия за манастира “Св. 40 мъченици” в околността на с. Златарица (Великотърновско) в местн. Чуката – опожарен от турците.

202. ПЕЙКОВСКИ, Иван. Кога са възникнали Троян и Троянският манастир : Едно мнение / Иван Пейковски. // LXXXII, 2002, № 7, с. 29-31. Съдържа и писмо на акад. Ив. Дуйчев (20 март 1965 г.), относно годината на създаването на града и манастира.

203. ПЕТКОВ, Иван. Пчеларството в манастирите / Иван Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 29-33.

204. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 5, с. 11-22.

205. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 1, с. 12-18.

206. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Приписки от севлиевската църква “Св. пророк Илия” / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 7, с. 28-32.

207. ТЕМЕЛСКИ, Христо. С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир “Св. Благовещение” / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 7, с. 10-20.

208. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Църкви и манастири в Самоков и Самоковско : Предварителни бележки / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 12, с. 11-22. Сведения за: Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митрополитската църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленската църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девическия манастир “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и манастири в Самоковския окръг.

209. ЯНЕВ, Янчо. Метохът на Рилския манастир в Кюстендил / Янчо Янев. // LXXI, 1991, № 8, с. 19-23.

Вж и Църковна археология. Християнско изкуство и символика

_________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

[1]. Вж Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-1944). – Шумен, 2003, с. 4-21.

[2]. Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.

[3]. Калистос (Уеър), Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата. //Духовна култура, LXXV, 1995, № 3, с. 9.

Следва…

ПОНЯТИЕТО „OFFICIUM” СПОРЕД „DE OFFICIIS MINISTRORUM” НА СВ. АМБРОЗИЙ МЕДИОЛАНСКИ*

Росен Миланов

Мнозина от светците на Християнската църква са били същевременно и с високо образование. По този начин те пренасят културните блага (в техните форми) на християнска почва. Един от тези светци е и Амброзий Медиолански.

Св. Амброзий Медиолански

За живота на св. Амброзий разполагаме със следните извори: неговите собствени творения (особено писмата му), две биографии (едната на презвитер Павлин Медиолански, а другата анонимна) и сведения, които намираме у други автори (например това, което говори за него бл. Августин в Изповеди). Той е роден или в 333, или в 340 г. в семейството на преториански префект. След смъртта на своя баща (през 354 г.) отива в Рим, където изучава гръцка и латинска литература, антична философия, реторика. През 368 г. Амброзий е вече съветник в преторията, а в 373 г. е определен за управител на Емилия, Лигурия и Инсубрия.

С името на св. Амброзий Медиолански е свързано нещо рядко срещано в църковната история – още преди да е приел кръщение, по настояване на вярващите той е избран за епископ и за една седмица преминава всички църковни степени. Оттук нататък св. Амброзий отдава всичките си сили в служение на Църквата. Забележителна е неговата защита на християнската вяра (срещу Симах) пред император Валентиниан I, неотстъпната му борба срещу арианската ерес, както и силата на неговата проповед, с която привличал множество девойки за монашеския път. Впечатляват и разказите на бл. Августин за неговата вглъбеност и величието на духа му.

Св. Амброзий починал на 4 април (тогава – Велика събота) 397 г., оставяйки след себе си светъл спомен и множество съчинения на Християнската църква. Тези съчинения могат да се разделят на няколко групи: екзегетически, нравствени (по-голямата част са монашески), слова, химни и писма[1].

Едно от най-известните творения на св. Амброзий Медиолански е De officiis ministrorum. То е написано във връзка с Цицероновото De officiis, но същевременно се различава от него и излага християнския морал, макар да заимства някои мисли, построения и положения от античния философ. Важно и полезно е да се види какво влага св. Амброзий в понятието officium (неговото образуване, значение и за всичко друго, свързано с него) и това да се сравни с възгледите на Цицерон и с нашето съврменно разбиране.

I. Произход и употреба на думата „officium“

Първата задача на св. Амброзий Медиолански е да покаже, че известната на всички дума officium се среща не само в съчиненията на древните философи, но и у авторите на свещените християнски книги. Той е подтикнат към това от евангелския текст, който е чел същия ден. Става дума по-специално за началото на Евангелието според Лука (1:23), където се казва за свещеник Захария: След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си[2].

Веднага след споменатото въведение св. Амброзий извежда значението на думата officium – от латинското efficere. Това е глагол от трето спрежение (т.нар. verba, завършващи на -io) и най-често означава правя, изготвям, създавам[3]. При това положение, ако е вярно твърдението на св. Амброзий, производната дума би била, разбира се, efficium, а не officium. Св. Амброзий твърди, че това е по причина на благозвучието[4].

Според един съвременен етимологичен речник твърдението на св. Амброзий не е вярно. Там думата officium се извежда от иначе несъществуващото *opi-faciom и за сравнение се дава новообразуваната дума opificium (изготвяне, направа; творчество; работа). Т.е. първоначалният смисъл, влаган тук, трябва да е бил извършване на някаква работа[5].

Очевидно е, че в речника на св. Амброзий Медиолански officium има значение на служение, като един негов различен (може би дори основен) смисъл – на задължение[6] – се подразбира и се включва вътрешно. Така е и в De officiis на Цицерон. В един руски превод на това съчинение предварително се прави следното уточнение: Терминът „officium“ ние преведохме с думата „обязанность“ или с думата „долг“. Този термин, както и някои други римски политически термини, не се поддава на напълно точен превод на руски език; той означава: задължение, съзнание за своето задължение, чувство за дълг, изпълнение на задължението и дълга, добро и порядъчно поведение и проникнати от съзнание за дълга действия както в политическия живот, така и в частния[7].

II. Християнският смисъл на служението

Св. Амброзий не се притеснява, че това, което пише, може да се окаже излишно при съществуването на Цицероновия трактат De officiis. Обяснението на причината за това той започва отдалеч, като казва, че древните философи са извеждали смисъла на думата officium от понятията почтено (honestum) и полезно (utile). Но понякога се случва така, че в конкретна ситуация трябва да се избира между тези два мотива. По такъв начин officium се проявява в три вида: почтено, полезно и избора на по-ценното между тях. А пък по-нататък философите разделят тези три вида на пет – два вида почтено, два вида полезно и изборът. Първите видове (почтеното) се отнасят до достойнството и почтеността (decus honestatemque) на живота, а другите видове (полезното) – до удобствата, изобилието, богатството, състоянието (commoda, copias, opes, facultates). Изборът се прави именно между първите и вторите видове[8].

Цицерон вече добре е определил голямото значение на „служението“ (officium) със следните думи: Понеже нито една страна от нашия живот – нито обществените дела, нито частните, нито съдебните, нито домашните, нито случаят, когато ти поставяш въпрос пред самия себе си, нито случаят, когато правиш нещо с друг – не може да бъде свободна от дълг…[9].

Разлика между древните философи и християните обаче съществува. Св. Амброзий твърди, че християните не наричат нищо почтено, ако то не се отнася повече към бъдещето, отколкото към настоящето; също така те не определят нищо като полезно, ако то служи за услада сега, а не за радост във вечния живот[10]. И сякаш за да се разграничи от езическия хоризонтален поглед върху живота, светецът изказва на пръв поглед малко смущаващия възглед: И не определяме никаква изгода в състоянието и изобилието на богатствата, но за неизгода смятаме това, те да не се отхвърлят; и трябва да се считат по-скоро за бреме, когато ги има, отколкото за загуба, когато плащаме от тях[11]. Един български изследовател на патристиката като че ли точно по такъв начин определя главната тема на De officiis ministrorum – превъзходството на християнското нравствено учение над стоическото[12].

Иначе, св. Амброзий Медиолански обстойно говори за разликата в служенията на различните възрасти[13]; и Цицерон отделя дълговете на различните възрасти и на магистратите, частните лица, гражданите и чужденците[14].

Ала св. Амброзий още повече усилва различието между християните и езичниците: И тъй, не е излишно делото на нашето писане, понеже ние разбираме нещо различно под думата „officium“ от това, което те са разбирали. Те признават за благо светските изгоди, а ние считаме тях дори за загуба[15]. Временното щастие предполага (много често) вечно нещастие (мъчение) – за това се привежда и евангелският пример на богаташа и бедния Лазар. Първият тук си получава доброто (или: блага – hic recipit bona; ск. м.), а там се мъчи; вторият пък, обратно, тук понася беди, а там намира утеха [16].

Според един много авторитетен курс по латинска литература със съчинението си De officiis ministrorum св. Амброзий дори си е поставил задачата да създаде една последователна християнска етика, която да се противопостави на дотогавашните философски [17].

III. Видове служения

В гл. 11 на книга първа от разглежданото съчинение св. Амброзий прави разделение на всяко от служенията (officia) на „средно“ (medium) и съвършено (perfectum)[18]. Абсолютно същото разделение се среща и у Цицерон – заимствано от стоиците, както сам той казва[19]. Св. Амброзий изяснява това чрез един християнски пример – евангелския разказ за богатия младеж, който дошъл при Иисус и Го попитал какво трябва да направи, за да получи вечен живот (Мат. 19:16–22). Св. Амброзий разделя Христовия отговор на две части. В евангелския текст добре личат двете състояния и съответните усилия от страна на човека за тях. Първото от тези състояния е точно „влизането във вечния живот“. За него от младежа-евреин се изисква пазенето на заповедите – очевдино тези от Декалога, т.е. Десетте Божи заповеди. Това са – казва св. Амброзий – средните служения, на които нещо липсва[20]. Второто състояние е християнското съвършенство. Бог-Отец, небесният Отец е образец за това съвършенство (в пълната му степен) (вж. Мат. 5:44,45)[21], което в християнската религия всъщност е само идеал.

От мисълта за небесния Отец и Неговото милосърдие св. Амброзий преминава (като някакво лирическо отклонение) към милосърдието (misericordia)[22]. Цицерон също на едно място заявява, че от всички качества именно тези (благотворителността (beneficentia) и щедростта (largitas) – ск. м.) са най-свойствени на природата на човека[23].

IV. Изворът на всички „officia“

В гл. 27 на книга първа от De officiis ministrorum св. Амброзий разсъждава за мъдростта (prudentia) като извор на всяко служение[24]. Трябва най-напред да се каже, че думата, която използва той – prudentia, – означава знание само за доброто, за разлика например от думи като scientia и notitia, които обозначават някакво знание изобщо (и за доброто, и за лошото). Неслучайно римските юристи са съзадали термина iurisprudentia – знание, или наука за правото, за справедливото. Можем да бъдем сигурни, имайки предвид високото правно образование на св. Амброзий, че такава словоупотреба не е случайна, а съвсем преднамерена.

Според св. Амброзий мъдростта научава на ревност (studium) и благоговение (reverentia) спрямо Бога. От нея водят началото си останалите добродетели. Като потвърждение на това св. Амброзий казва, че без мъдрост не може да има и справедливост[25]. Понеже, когато трябва да се определи какво е правилно или какво неправилно, ако това стане без посредството на мъдростта, става най-голяма грешка и в двете[26]. От това следва логичният извод, че не съществува и мъдрост без справедливост – всичко това пък се обединява в благочестието (любовта към Бога), която св. Амброзий, правейки една библейска реминисценция, назовава начало на разбирането (вж. Пс. 110:10; Притч. 1:7; 9:10; Сир. 1:16)[27]. Тази истина обаче, макар и да се среща у мъдреците на този век, не е измислена от тях[28].

Тук трябва да се каже, че очевидно Цицерон е един от мъдреците на този век, които има предвид св. Амброзий. В De officiis (кн. I, гл. 41) четем най-много за справедливостта[29]. По въпроса за извора на служенията пък Цицерон на два пъти заявява, че те произтичат от почтеността (honestas), като втория път добавя: … и от всеки вид добродетел (… atque ab omni genere virtutis)[30]. Но и той подчертава голямата важност на мъдростта при извършването на служението, казвайки, че при всяко дело трябва най-напред да се подчиняват собствените стремежи на разума[31].

Заключение

Обобщавайки казаното дотук в тази работа, можем да систематизираме накратко по следния начин. Св. Амброзий Медиолански заявява, че думата officium се среща и в Св. Писание, като извежда тази дума от латинския глагол efficere (нещо, което може би не е правилно), влагайки в нея смисъл на извършване на нещо. По този начин при превода на български на тази дума богатото ù съдържание не може да се предаде, но трябва да се има предвид. Но разлика между езическото и християнското схващане на служението несъмнено има и тя е свързана с насоченото към вечността разбиране за почтено и полезно у християните. Иначе, служенията, според св. Амброзий, са „средни“ и „съвършени“. Изворът на всички служения пък е един – мъдростта (prudentia), без която не може да има и справедливост.

Разбира се, за св. Амброзий Медиолански (както и за Цицерон) officium има много силно нравствено измерение. Това е и една от причините често на български тази дума да се предава като дълг, задължение. Но същевременно officium е понятие, което се отнася до сферата на обществените взаимоотношения – дори като тяхна основа. То е неразривно свързано с понятията почтеност и полза (honestas и utilitas).

Очевдино разбирането за служението (службата, дълга, задължението) на св. Амброзий Медиолански (а и на Цицерон) в много отношения е по-различно от съвременното. Той придава на него голямо значение. И това се отнася до всички негови проявления в живота. Ето защо той му отделя специално внимание, пишейки отделен трактат във връзка с тези „служения“.

_________________________________

*Материала е предоставен от автора. Същият е докторант по догматическо богословие в Богословския факултет при Софийския университет

[1]. Вж. Цоневски, Илия, Патрология, София, 1986, с. 386.

[2]. Лат. текст на това място, приведен от св. Амброзий, е следният: Factum est, ut impleti sunt dies officii eius, abiit in domum suam. – S. Ambrosius Mediolanensis. De officiis ministrorum (Patrologiae cursus completus. Series Latina (PL). Vol. 16, col. 23–184) I,8,25 (PL 16,34).

[3]. Вж. Дворецкий, Иосиф. Латинско-русский словарь. Издание 3-е, исправленное. Москва, 1986. С. 274.

[4]. De officiis ministrorum I,8,26 (PL 16,35).

[5]. Walde, A. Lateinisches Etymologisches Wörterbuch. 3. Neuarbeitete Auflage. Zweiter Band (M–Z). Heidelberg, 1954. S. 204–205.

[6]. Вж. за значението на думата: Латинско-русский словарь, с. 534.

[7]. Марк Туллий Цицерон. Философские трактаты – Об обязанностях. Перевод с латинского. [Електронен ресурс] http://ancientrome.ru/antlitr/cicero/phil/officiis1-f.htm.

[8]. De officiis ministrorum I,9,27 (PL 16,35). Точно така говори Цицерон в De officiis (вж. Cicero. De officiis I,10–11. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[9]. Nulla enim vitae pars neque publicis neque privatis neque forensibus neque domesticis in rebus, neque si tecum agas quid, neque si cum altero contrahas, vacare officio potest… Cicero. De officiis I,4. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[10]. De officiis ministrorum I,9,28 (PL 16,35).

[11]. De officiis ministrorum I,9,28 (PL 16,35).

[12]. Цоневски, И. Цит. съч., с. 387.

[13]. Например за служенията на младежите вж. De officiis ministrorum I,17 (PL 16,46–47).

[14]. Cicero. De officiis I,122,124. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[15]. De officiis ministrorum I,9,29 (PL 16,35).

[16]. De officiis ministrorum I,9,29 (PL 16,35–36).

[17]. Schanz, Martin, Carl Hosius und Gustav Krüger. Geschichte der römischen Literatur bis zum Gesetzgebungswerk des Kaisers Justinian. Zweite, vermehrte Auflage. Vierter Teil: Die römische Literatur von Constantinus bis zum Gesetzgebundswerk Justinianus. Erster Band. Die Literatur des vierten Jahrhunderts. München, 1959. S. 339.

[18]. De officiis ministrorum I,11,36 (PL 16,37).

[19]. Вж. Cicero. De officiis III,14. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[20]. … quibus aliquid deest. De officiis ministrorum I,11,36 (PL 16,37).

[21]. De officiis ministrorum I,11,37 (PL 16,38).

[22]. De officiis ministrorum I, (PL 16,35).

[23]. qua quidem nihil est naturae hominis accommodatius. Вж. Cicero. De officiis I,42. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[24]. De officiis ministrorum I,27,126 (PL 16,65).

[25]. De officiis ministrorum I,27,126 (PL 16,65).

[26]. De officiis ministrorum I,27,126 (PL 16,65).

[27]. De officiis ministrorum I,27,126 (PL 16,65).

[28]. De officiis ministrorum I,27,126 (PL 16,65).

[29]. Вж. Cicero. De officiis I,41. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[30]. Cicero. De officiis I,152; II,1. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.

[31]. Вж. Cicero. De officiis I,141. [Електронен ресурс] http://thelatinlibrary.com/cicero/off.shtml.