Христо Попов
Пророк Иезекиил (от еврейски Божия помощ) бил син на свещеник Вузий (1:3). На 25-годишна възраст той бил откаран пленник във Вавилон заедно с цар Йехония, в числото на 10-те хиляди юдеи (4 Царства 22), и бил заселен в Месопотамия, на река Ховар, приток на Тигър, където били пръснати пленниците евреи от Израилското царство. На 30-тата година, тоест в 5-тата година от своя плен, той бил повикан на пророческо служение, като се удостоил да види “подобието на Господнята слава”; понеже последно откровение, както сам свидетелства (Иезекиил 29:17), той получил в 27-мата година от плена на Йехония, то неговото пророческо служение се продължавало не по-малко от 22 години тоест приблизително от 595 до 573 година преди Рождество Христово. Макар да е живял в Месопотамия, но със своя пророчески дух той се пренасял понякога в Иерусалим (8:1-3): от Месопотамия подробно видял обсадата на Иерусалим от Навуходоносор (24:1-27), вземането на Седекия в плен (12:1-20; 4:1-13) и предавал всичко това на пленниците, които се интересували от съдбата на своите еднородци. Месопотамските преселници, откарани тук веднага след разрушение на 10-колянното Израилско царство, вече 130 години оставали без ръководител и затова в нравствено отношение заприличали на трън и скорпион. Имайки предвид това нравствено състояние на пленниците, пророк Иезекиил с всичка строгост изобличава тяхното пристрастие към езическите обичаи, тяхното лицемерие и развала. Особено строго изобличавал пророкът жителите на Юдея и на Иерусалим, като им предсказвал скорошен плен на царството и разрушение на храма и на Иерусалим. Целта на пророка е била – да доведе и едните, и другите до съзнаване своите грехове и правотата на Божия съд, да ги подбуди към разкайване за греховете и изправяне на своя живот. За по-силно въздействане на народа и повдигане на неговия дух, пророкът предсказвал за свършването на плена и за настъпването на спасението. От неговата книга се вижда, че той имал жена, която умряла по-рано от него, по особено Божие определение, за което той получил откровение в навечерието на нейната смърт (24:15-24).
За по-нататъшната съдба на пророк Иезекиил в неговата книга няма никакви указания. Преданието говори, че той бил съдия при преселниците, спасил веднъж пленници евреи от халдейски разбойници, като провел първите през река Ховар по сухо, в безплодна година със своите молитви умножавал храните и че, за ревностното и силно изобличаване стареите в идолопоклонство, бил подложен на насилствена смърт. От една църковна песен се вижда, че той бил “люте истязаем, предписуя хотящее честнаго ради креста, быти миру спасение и избавление” (Стихира на пророка 2).
Паметта на св. пророк Иезекиил Църквата празнува на 21 юли.
Особености в изложението на книгата
От страна на изложението и езика книгата на пророк Иезекиил се отличава със следните особености:
1)С изобилието на символични видения и действия тя надминава всички книги на Свещеното Писание, освен Откровение. Символизмът и притъчният характер на речта правят самата реч тъмна и трудноразбираема, против което се оплаквали даже познавачите на еврейския език, например, блажени Иероним.
2)В нея се излагат дълбоки тайни, които само от съвършени в духовния живот хора могат безопасно да бъдат съзерцавани. Такава, именно, тайна представя изобразеното в първите три глави видение на Господнята слава и описаното в последните 8 глави благоустройство на храма и града Божий. На човеци, недостигнали 30-годишна вързраст, в старозаветната църква се забранявало да четат такива отдели.
3)Тази книга се отличава от другите пророчески книги и с тази особеност, че в нея пророк Иезекиил Бог нарича Адонай-Саваот или Господ Бог на воинствата, еврейския народ – Израил, дом Израилев, а самия себе си – син човешки. С името Адонай-Саваот пророкът, вероятно, указва превъзходството на Иехова пред халдейските божества, които, както вярвали в Месопотамия, живеели на звездите и съставяли военни отряди за охраняване на земята; Израил и дом Израилев изтъкват богоборството на евреите и тяхното противене на Божия закон; а смиреното наименование – син човешки, говори за робското състояние на пророка и неговия народ.
Деление на книгата по съдържание
Книгата на пророк Иезекиил по съдържание се дели на 3 части. В първата част (1-3 глава) се излага видението на Господнята слава и повикването на Иезекиил към пророческо служение. Във втората (4-32 глава) са изложени изобличителните речи на пророка към юдеите и езичниците, произнесени от него преди разрушението на Иерусалим. В третата част (33-48 глава) се съдържат утешителни речи за същите народи, произнесени от пророка след разрушението на Иерусалим.
По-важни места от книгата на пророк Иезекиил за особено обяснение.
Видение на Господнята слава. Глава 1:1-2:1
В тази глава пророк Иезекиил описва тайнственото съзерцаване образа или подобието на Божията слава, на което той се удостоил пред своето повикване на пророческо служение.
В петата година от плена на пророка, когато той бил при река Ховар, над него се отворило небето и той видял видения Божии. Идещ от север вятър носел със себе си голям светъл облак, в който, след приближаването му, пророкът различил четири животни: човек, лъв, теле и орел. Но тези животни били помежду си съединени и, като че ли, премешани, защото всяко едно от тях имало всички четири лица, тоест лице на човек, лъв, теле и орел. Техният външен вид приличал на разтопен метал (илектра) или на разгорели въглени (яко углия огня горящаго). Всяко едно от тях имало по четири крила, две ръце, две нозе и по едно колело, обсипано от двете страни с очи. Намирайки се в постоянно движение, животните блестели като зорница и като светкавица. Над главите на животните имало кристален свод, на който е стоял сапфирен престол. На престола е седял някой подобен, по външния вид на горната си част, като че ли на човек (подобие якоже вид человече сверху). От престола е излизало и се разпространявало по всички страни такова сияние, каквото е сиянието на дъгата в дъждовен ден (Иезекиил 1:1-28). “Това видение, завършва пророкът, е подобие на славата Господня”, тоест в такъв достъпен образ се явила нему недостъпната Божия слава; проникнат от дълбоко благоговение пред Божието величие, пророкът, при вида на Божията слава, паднал на земята (2:1).
Стихове 1-2. Тук се посочват две дати за определяне времето на видението: 1) 30-тата година, според едни, от живота на пророка, според други, от възцаряването на Набополасар, Навуходоносоровия баща, който основал самостоятелна вавилонска монархия, и 2) 5-тата година от пленяването на Йоаким; понеже цар Йоаким не е бил пленяван, то трябва да се чете Йоахим или Йехония. Видението, по такъв начин, е било в 595 година до Рождество Христово, защото тази дата е 30-тата година от ерата на Набополасар, който се възцарил в 626 година.
Стихове 4-28. Описва се самото видение. Нямайки възможност да го предаде с пълна точност, пророкът в описанието си служи повече със сравнения: яко, яко видение, яко подобие, подобие, вид. Стих 7. голени – нозе. Стих 14. Думата везеково, по обяснение на блажени Иероним е еврейска и значи светкавица. Под животни трябва да разбираме херувими – безплътни сили, принадлежащи към първия чин от небесната иерархия. Думата херувим, по обяснение на блажени Теодорит, значи – пълен със знания. В знак на многообемното знание на херувимите, те са представени с четири лица; ръцете и нозете показват тяхната готовност да изпълняват Божията воля, а крилата – на способността за бързото нейно изпълнение. Стих 16. Тарсис или топаз – драгоценен камък, доставян от Испания. Стих 22. Небесният свод (твердь) се уподобява на кристал, по своята необикновена чистота и прозрачност. Стих 26. Сапфир – драгоценен камък с небесносин, лазурен цвят, добиван в Етиопия и Индия.
Трябва да влезете, за да коментирате.