Светец е този, който е чист от злото и от грехове (преп. Антоний Велики)
Когато преразказваме житията на светиите, прославили се с благочестие, преди всичко прославяме Владиката, прославян в Своите раби (св. Василий Велики)
Ние облажаваме светиите и желаем и за себе си техните венци, но не искаме да подражаваме на техните подвизи. Или мислите, че те са се удостоили с венци без трудове и скърби, както на вас ви се иска? (преп. Ефрем Сирин)
Светиите – това са лекари, които непрестанно се грижат за нашето здраве, защото имат в себе си лекарството на живота, изцелението на душата и тялото, духовното лекарство, изцеряващо и душата, и тялото (преп. Ефрем Сирин)
Светия е този, който е осветил и напълно е очистил вътрешния си човек (преп. Макарий Египетски)
Да подражаваме на светиите, тях нито скърбите са ги побеждавали, нито покоят ги е разслабвал, както сега става с мнозина от нас, като с нестабилни хора, които от всеки напор на вълните биват залети с вода и потъват (св. Иоан Златоуст)
Както човекът, който гледа към слънцето, не прави светилото по-светло, а осветява собствените си очи, така и този, който почита мъченика, не го прави по-славен, а получава от него освещаващо благословение (св. Иоан Златоуст)
Когато си спомним за светиите, ако сме в безгрижие – се пробуждаме, ако сме в безстрашие – се устрашаваме (св. Иоан Златоуст)
Споменът за светиите обикновено ни избавя от душевен смут, предизвикан от злите и нечисти духове и непристойни помисли (св. Иоан Златоуст)
Такъв е обичаят на светиите: ако направят нещо лошо, тържествено го показват, всеки ден стенат и го правят открито за всички; ако пък нещо благородно и велико извършат – крият го и го предават на забрава (св. Иоан Златоуст)
Душите на светиите са такива, че те и на страдащите съчувстват, и на щастливите не завиждат, а се радват, веселят, утешават, като виждат тия, които получават благодеяния (св. Иоан Златоуст)
Душите на светиите са изпълнени с кротост и човеколюбие както към своите, така и към чуждите; те състрадават дори на безсловесните (св. Иоан Златоуст)
Не само освобождението от греховете те прави свят, но също така присъствието на Светия Дух и богатството на добри дела (св. Иоан Златоуст)
Когато някой има православен мироглед, живее богоугодно и се прославя от Бога чрез благодатта на Светия Дух, тогава му се въздава похвала и облажаване от цялата Църква на верните и от всички нейни учители (преп. Симеон Нови Богослов)
Адът – това е нескончаемо мъчение, непроницаема тъмнина и безотрадна геена, незаспиващ червей, неспирен плач, непрекъснато скърцане със зъби, неизцелима скръб, нелицеприятен съдия, безпощадни служители, горчиви сълзи и вечен плач (преп. Ефрем Сирин)
И с геената, и с други мъчения Господ ненапразно устрашава тия, които престъпват Неговите заповеди, тия, които са станали роби на плътските страсти и вършат всякаво дяволско дело, които са отхвърлили от себе си страха Божий и ни най-малко не чакат бъдещето. Такива ще бъдат предадени на изброените по-горе мъки (преп. Ефрем Сирин)
Като слезем в ада, където никой не може да се изповяда и откъдето вече никой няма да ни освободи… тогава ще трябва в притеснение и дълбок мрак и при пълна липса на утешители да търпим безконечното наказание и да станем ненасищаща храна за всепояждащия огън (св. Иоан Златоуст)
Ненапразно Бог ни устрашава с геената – така я прави несъмнена, а чрез страха целѝ да ни направи по-добри (св. Иоан Златоуст)
Щом думите са безсилни да изразят жестоките страдания, които търпят хората, изгаряни тук (на земята),то още по-малко могат да бъдат описани страданията на измъчваните там (в ада). Тук поне всички страдания свършват за няколко минути, а там опалваният грешник гори вечно и не изгаря (св. Иоан Златоуст)
Дяволът затова убеждава някои да мислят, че няма геена, за да ги вкара в нея. Бог обратно, устрашава ни с геената и я е приготвил, та като знаем за нея, да живеем така, че да не попаднем в нея (св. Иоан Златоуст)
Под „ангели” разбирай също така и богоносните мъже, които имат знание за Бога, пазят ни и ни ръководят във всички пътища, тоест в живота, за да не се препънем о камъка на съблазънта (св. Иоан Златоуст)
Щом бесът има такава сила, че може и против волята на човека да го склони и да го привлече към себе си поради отпадането от истинния чин на своята природа, то колко е по-силен Ангелът, възприел в определено време Божията повеля да направи по-добро цялото разположение на човека? (преп. Иоан Карпатски)
Ако човек нямаше Ангел Господен, който да го пази, не би могъл да избегне бесовските клевети и смъртоносни мрежи (преп. Никита Стифат)
Беден е не този, който няма нищо, а този, който желае много… (Св. Иоан Златоуст)
Бедността ни най-малко не е препятствие за гостоприемството (Св. Иоан Златоуст)
За бедния бедността не може да бъде пречка за даване на милостиня поради неговото душевно богатство (Св. Иоан Златоуст)
Бедността не е нещо добро, но правилното ѝ използване е добро (Св. Иоан Златоуст)
Ако понасяш мъжествено бедността, благодарейки на Господа, това ще ти послужи като повод и основание за получаване на венци; а ако заради нея хулиш Създателя и осъждаш Неговия Промисъл, ти я употребяваш за зло (Св. Иоан Златоуст)
Ако бедността беше зло, всички бедни щяха да бъдат зли; щом мнозина от бедните са стигнали небесата, следователно, бедността не е зло (Св. Иоан Златоуст)
Не трябва да униваме поради бедността, а да търсим това богатство, което се състои в добрите дела, и да избягваме онази бедност, която ни вкарва в грях (Св. Иоан Златоуст)
Убойте се всички, които обиждате бедните! Вие имате и сила, и богатство, и пари, и благосклонността на съдиите; но те имат оръжие, което е по-силно от всичко това – стоновете, риданията и обидите, които търпят, защото всичко това привлича помощта от небесата. Тези оръжия разоряват къщи, разрушават основи, унищожават градове, погубват цели народи. Толкова е голяма грижата на Бога за страдащите (Св. Иоан Златоуст)
Никой да не дръзва да изследва причините за скръбните събития: защо има суша, защо има гръмотевици, град. Това е за нас, които сме с неразкаяни сърца, и се покайваме само когато биваме поразявани (Св. Василий Велики)
Глад, суша, дъждове – това са някакви общи язви за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, престъпило мярата (Св. Василий Велики)
Земетресението е като глашатай, който на всички предвъзвестява Божия гняв. То става предварително, та да можем от страх да станем по-добри и да отклоним от себе си наказанието (Св. Иоан Златоуст)
Да предоставим на Бога времето за прекратяване на бедствията, а самите ние само да се молим, да живеем благочестиво, защото нашата работа е да се обърнем към добродетелта, а прекратяването на бедствията – това е Божие дело (Св. Иоан Златоуст)
Владиката на всичко, Който държи в ръката Си цялата вселена, разтърсва земята със земетресения не за да я преобърне, а за да обърне към спасение хората, които живеят непорядъчно (Св. Иоан Златоуст)
Ако сме в състояние с благодарност да понасяме случващите се бедствия, ще изгладим значителна част от нашите грехове (Св. Иоан Златоуст)
Бедствията при всички хора стават поради тях самите, поради собствената им вина, когато с делата и постъпките си сами отхвърлят доброто и така се подлагат на наказания (Св. Иоан Златоуст)
Бедствията постигат праведните за тяхното изправление и подбуждане към благоразумие, а грешните – като неизлечимо болни – за наказания и мъки (Св. Иоан Златоуст)
Възлюбени, когато видиш умножаващите се бедствия, не унивай, а още повече се ободрявай. Бог допуска те да станат, за да прогони твоето безгрижие, да те пробуди от сън (Св. Иоан Златоуст)
Всички големи бедствия, потресли цялата вселена, са станали поради гордостта (Св. Иоан Златоуст)
Духовният човек, дори и да го нападат безброй бедствия, не се колебае и не бива уловен от нито едно от тях… Нека го нападат бедност, болест, обиди, злословия, клевети, рани, различни наказания, насмешки, хули и оскърбления; но понеже той живее извън света и е свободен от телесните страсти, ще се надсмее над всичко това (Св. Иоан Златоуст)
Не се удивлявай, когато видиш, че някой праведен човек се отличава с велики добродетели, а търпи безчислени бедствия. Напротив, трябва да се учудваш, ако дяволът, получавайки множество удари, започнеше да мълчи и спокойно да понася раните си (Св. Иоан Златоуст)
Не е толкова страшно да попаднеш в дълбините на злото, колкото това – като паднеш, да останеш в тях. Не е толкова нечестиво да паднеш в дълбините на греха, колкото – като паднеш, да оставаш безгрижен (Св. Иоан Златоуст)
Християнинът според силите си по всякакви начини трябва да смекчава онзи, който е огорчен срещу него (Св. Василий Велики)
Бъди миротворец, за да се удостоиш с името Син Божий (Преп. Ефрем Сириец)
Нищо не е така присъщо на християнина, както да бъде миротворец, за това и Господ ни е обещал Своята голяма награда (Св. Василий Велики)
Блог за митрополит Антоний
