Божието откровение за човешкото сърце (шеста глава)*

220px-fr-_serpahim_rose1Към пета глава

Иеромонах Серафим (Роуз)


6.  Въпроси и отговори

В: Ако демоните се появяват като ангели и казват неща, които ангелите биха казали, тогава как да бъде различено кое е истина?

0: Това е един много добър въпрос. Вие трябва да смирите себе си; трябва да търсите Божията истина, а не „преживяванията“. Разбира се, аз бих ви казал да станете православен християнин и така ще откриете цялата дисциплина на воденето на християнски живот. Това помага, макар и да не ви гарантира, че като православен християнин не може да бъдете измамен.

Църковните отци дават някои основни съвети. Например те казват, че ако някой ви се яви като ангел на светлината, не трябва да вярвате. Бог не би ви осъдил, ако Той действително иска да ви се яви, а вие Го отхвърлите, защото ако наистина иска да ви каже нещо, Той ще дойде отново и ще намери начин да ви го открие. В действителност Той би ви похвалил за това, че не се доверявате, за да не се заблудите.

Тези, които са по-напреднали в духовния живот и имат по-голям опит в тази сфера, биха постъпили по друг начин. Имаме един пример за това от живота на св. Антоний Велики, който през цялото време виждал демони. Когато го попитали как може да различава духовете, той отговорил: „Когато се появява ангел, аз се чувствам много спокоен, а когато се появява демон, дори да изглежда като ангел, аз чувствам безпокойство.“ Това обаче е твърде опасен подход за начинаещите, защото вие можете да се чувствате много спокоен и в присъствието на демони, ако нямате опит.

Базисният отговор на вашият въпрос е, ще повторя отново, да влезете в дисциплината на Православната църква. Когато сте запознат с подобни случаи, като този със св. Никита, и знаете как демоните проявяват себе си, вие ще можете, познавайки типичния начин, чрез който те ще се опитат да ви измамят, веднага да отхвърлите измамата.

В: Можете ли да ни кажете какъв е православният възглед за Светия Дух и във връзка с това какъв е възгледът за неправославните християнски тайнства – присъства ли Светия Дух в тях?

О: Светия Дух е бил изпратен от нашия Господ Иисус Христос в деня Петдесетница – петдесетия ден след Неговото възкресение и десетия ден след като Той се възнася на небесата – за да остане с Църквата до края на времената. Исторически съществува само една Църква, която Той основава.

Има случаи в по-ново време, когато хората се опитвали исторически да открият тази Църква. Вземете например историята на Църквата в Уганда. През 1920 година двама семинариста от Уганда, които учели в англиканска семинария, започнали да осъзнават, че учението, което им се преподавало, не било същото като учението, което те откривали в древните отци на Църквата.

Тогава те започнали да мислят, че римокатолицизмът трябва да е отговорът на тяхното търсене – че това трябва да е древната Църква. В своето „търсене на истинската, древна Църква“ (както сами го наричали) те продължили обучението си в римокатолическа семинария и открили отново, че учението, което получавали, било различно от това на древните отци на Църквата. Те започнали да си казват, че „ако истината може да бъде променена така, тогава къде е Христовата истина?“ И тогава те чули за православната вяра. Наложило им се да преминат през много премеждия, докато я открият. Те открили първо някакъв човек, който сам се наричал православен, но бил шарлатанин и правел неща, които сам наричал тайнства. Когато един грък им казал, че този човек е „смешен“, те се осъзнали и след като се покаяли, започнали да търсят отново. Първият православен епископ, на когото попаднали, не бил много добър като епископ. Той им казал: „О, не се тревожете. Всички религии са еднакви; върнете се пак в англиканизма.“ Но те не допуснали това да ги обезкуражи. Накрая открили един друг православен епископ, който учел така, както се очаква от него да учи, и те станали православни. Днес Църквата се разраства в Африка: в Уганда, Кения, Заир, Танзания и така нататък. Ние дори имаме записи от техни служби, които са твърде впечатляващи. Те са възприели византийското, гръцко пеене и без да се опитват да го променят (те просто пеят по свой собствен начин, на своя език), пеенето им звучи твърде величествено, с известен африкански оттенък. Те постъпили с византийското пеене по същия начин, както гърците, когато възприели еврейското пеене.

Така тези африканци търсели чрез историята и открили, че съществува една Църква, която идва директно от Христа и учи това, което е учила в древност: Православната църква. В историческа перспектива вие можете също да видите другите църкви, които са се отклонили от нея: римокатолицизмът се отделил през XI век, когато въпросът за позицията на папата в Църквата достигнал до своя предел. И когато папата отхвърлил православния отговор, той повлякъл целия Запад със себе си.

Светия Дух до ден-днешен действа в Православната църква. В повечето западни протестантски групи дори това, което имат, рядко е наричано от тях тайнства и в този смисъл вие не бихте могли да търсите благодатта на Светия Дух в нещо, което самите протестанти не признават за тайнства. Разбира се, римокатолиците и някои други групи твърдят, че имат тайнства. Аз лично ще кажа, че истински тайнства, в смисъла на основани от Христа, могат да бъдат открити само в Православната църква; а що се отнася до тези, които се опитват да извлекат най-доброто от нещата, които те наричат тайнства – това е вече въпрос за отношение между душата и Бога и това, как Бог ще постъпи с тази душа, е преди всичко Негово дело. Проблемът не е само психологичен; аз не зная – Бог е Този, Който знае. Но смисълът, вложен от Него в Църквата, е запазен до ден-днешен в Православната църква. Исторически вие може да видите, че ние правим същите неща, които са вършени и в древната Църква. Филип например завежда евнуха във водата и го кръщава несъмнено по същия начин, както и ние кръщаваме: с трикратно потапяне в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Ето защо Православната църква е приемана като „старомодна“: ние неотклонно пазим древните последования, които са дошли до нас от Христа, апостолите и ранните отци на Църквата.

В: Бихте ли казали нещо за православното отношение към нехристиянските религии?

О: Христос дойде, за да просвети човечеството. Съществуват различни религии извън Неговото откровение, чиито последователи са искрени – не просто практикуващи поклонение на демони – и където душата наистина се опитва да стигне до Бога. Аз бих казал, че преди хората да чуят за Христос, тези религии са били добри, доколкото са се опитвали да вървят към целта, но те никога няма да ви заведат до тази цел. Целта е вечен живот в Царството небесно и Христос дойде в плът, за да го отвори за нас. Затова християнството е истина; вие можете да забележите множество подобни елементи на истината в другите религии и понякога те са твърде дълбоки, но те не отварят небето. Само когато Христос дойде на земята и каза на разбойника „днес ще бъдеш с Мене в рая“, небесата действително се отворили за човеците.

В: Значи хора, които нямат никаква представа за Христос, не са се добрали до истината?

О: За този, който никога не е чувал за Христа – Бог ще отсъди. В Стария Завет хората също не били чували за Христос и тогава Спасителят слязъл в ада, за да им проповядва. Ние вярваме и че св. Иоан Кръстител също слязъл в ада преди Христа и проповядвал, че Спасителят ще дойде там, за да освободи всички, които искат да бъдат освободени, и повярват в Него. Така Бог иска да направи истината достъпна и за онези, които никога не са имали шанса да чуят за нея: за хората, които не са отхвърлили Евангелието, но които просто не са чули за него. Но веднъж приел откровението, тогава ти, разбира се, си много по-отговорен, отколкото другите. Човек, който приема откровението на въплътения Бог и после не живее съгласно него, е много по-лош от който и да било езически свещеник.

В: Всъщност аз не знам много, а и може би много други хора също не знаят: кои са някои от конкретните разлики и прилики между, да кажем, Руската православна църква и, Римокатолическата църква относно техните доктрини и идеи, като например за Троицата или за това, дали свещениците да са женени или не – всички тези милион и едно малки различия?

О: Съществуват много малки различия. Но има една основна разлика според мен и аз ще я обясня подробно във връзка със Светия Дух. Христовата Църква е тази, която дава благодат на хората; а на Запад, когато Рим се отделил от Църквата, тази благодат била действително загубена (може би хората инцидентно я откриват тук или там, но от цялата им църква благодатта е била отсечена). Аз гледам на съвременния римокатолицизъм като на един опит да се замести посредством човешката изобретателност липсващата благодат, която липсва. Затова той прави папата „непогрешим“, за да има кой да дава отговор на въпроса: „Къде е истината?“.

Има някои, които, гледайки на Православната църква, казват: „Невъзможно е за хората да открият истината тук. Вие казвате, че не вярвате в нито един папа или епископ, както католиците, а това означава, че липсва гаранта; вие не вярвате в Писанията, както протестантите, които казват, че те са абсолютно „непогрешимо“ слово. Ако спорите, кой има последната дума?“

Ние казваме, че Св. Дух Сам разкрива Себе си. Това става особено когато епископите са събрани на събор, но е възможно дори съборът да сгреши. Тогава някой може да каже, че нещата са безнадеждни! Но ние ще отговорим, че Светия Дух води Църквата и Той не би могъл да сгреши по отношение на Църквата. Ако нямате чувството, че това е така, тогава вие скроявате нещата и така правите Библията непогрешима, правите папата непогрешим. Също вие можете да превърнете православни неща – както римокатолиците правят- в някакъв вид „закон“, така че всичко да е ясно дефинирано: ако нарушите този закон, тогава отивате при своя изповедник, получавате епитимия, и вие отново сте „на място“. Православието не вярва по този начин; оттук идва идеята за индулгенциите, която е едно изцяло легалистично извращение на идеята за покаяние. Ако вие се каете като разбойника на кръста, вие ще можете да бъдете спасен в същия момент. Православието винаги подчертава духовния аспект на връзката на една душа с Бога; и всички тайнства и предписания в Църквата са само средства за изправянето на тази душа пред Бога: това е нашата вяра. В Римската църква донеотдавна, когато нещата започнаха да се променят, ударението се поставяше по-скоро върху изпълнението на цяла система от закони и тогава можеше да се почувстваш „праведен“ пред Бога само в легалистичен смисъл, което е едно пренебрегване на Светия Дух.

В: Можете ли да кажете нещо специално за англиканизма, защото има известна прилика между него и това, което казахте за римокатолиците, според които, че папата е непогрешим, как то и между него и протестантите, казващи, че Библията е непогрешима. Аз гледам на англиканизма в смисъла на един опит да се балансират тези две виждания, въпреки че разбирам това, което казахте, че исторически той се е откъснал от древната Църква.

О: В много отношения англиканите полагат усилия, но те пропускат най-важното. Когато стигнете до Бога, вие не можете просто „да Го обмисляте“ или да „кроите система“: вие трябва да влезете в жив контакт с Неговата благодат. Затова отговорът за англиканизма е да установи контакт с Църквата.

В: Пази ли Православната църква още поста и всички ранни традиции относно Великия пост?

О: Да, съществуват различни правила за постене, така както и в древните времена. Това е дошло до нас от самото начало на църковната история. Ние знаем от Дидахията (Учението на дванадесетте апостоли), че през I век се е постило в сряда и петък.

В: Предишната вечер вие говорехте за Апокалипсиса. Можете ли накратко да обобщите темата?

О: Аз гледам на нещата, които се случват днес като на знамения за края. Въпросът е – какво трябва да е нашето християнско отношение към този край, който предстои? Ние не би трябвало да броим годините или да изчисляваме кой е „Царят на Юга“ ,“Царят на Севера“ и прочее, а да навлезем по-дълбоко. Всички апостоли в своите послания пишат за необходимостта да мислим, че Христос е близо, да приготвим себе си, да бъдем най-вече духовно подготвени. Ако ние сме в това състояние на очакване на Христовото идване в духовен смисъл, било в нашите души чрез благодатта или във времето на нашата смърт, тогава въпросът кога Той ще дойде физически на земята не би ни мотивизирал да се присъединим към някоя секта, тръгнала за върха на планината в очакване на Неговото идване. Денят и часът не са ни известни; основният приоритет е духовната подготовка.

Нашето време обаче е толкова изпълнено със, можем да се изразим, „апокалиптични“ събития, че ние би трябвало да се съобразяваме с това. Нашият Господ казва, че макар да не знаем деня и часа, ние трябва да се поучим от смокинята: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, тогава знаем, че е близо лятото. По същия начин когато всички тези събития започнат да се случват – когато стане възможно да съществува едно световно управление, когато Евангелието е проповядвано на всички народи, когато се появяват толкова много, очевидно измамни, духовни течения, – това са все ясни знаци, че нещо важно предстои да се случи и че то има отношение към края на света.

За да бъдем духовно подготвени, за нас ще е много полезно да прочетем за това, какво се случва с хората в лагерите. Подобни описания ни показват, че без значение какво предстои да става – дори да сме под властта на самия Антихрист и да сме в затвора – ние можем да оцелеем, защото имаме Христос. Животът на светците винаги е бил извор на поучение и назидание и дори днес има мъченици, от които можем да се учим.

Към Послеслов


*Из книгата Божието откровение за човешкото сърце, от иеромонах Серафим (Роуз), издава ЕТ Кирил Маринов, С., 1997. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения – авторът иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982). Източник – google

 Кратка връзка – wp.me/p18wxv-5MU

Advertisements
Публикувано на Книги. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s