Божието откровение за човешкото сърце (четвърта глава)*

220px-fr-_serpahim_rose1Към трета глава

Иеромонах Серафим (Роуз)

4.  Новото раждане

Сега бих искал да ви разкажа накратко за един обикновен човек на име Юри Машков, който наскоро описа своето обръщане в Русия. Преди три години той бил принудително изгонен от родината си. По това време, скоро навършил четиридесетте, Юри вече бил болен от рак. Почина миналата година. Само три месеца след пристигането си в Съединените щати той разказа, как е стигнал до вярата: разказа, как Бог му се открил чрез неговите страдания. Юри бе поканен да говори на една конференция, посветена на Русия, в Ню Джърси през 1978. Когато пристигна на тази среща, той каза на хората, че отначало, не знаел за какво да говори. „Аз бях смутен“, каза той. „Струваше ми се, че нямам какво да ви кажа. През първата половина от моя живот аз ходех на училище, а втората половина прекарах в затворите и политическите концентрационни лагери на ГУЛАГ. Наистина какво бих могъл да кажа на хора, които са по-образовани от мен, по-ерудирани и дори по-добре информирани за събитията в Съветския съюз?״

Тук можем да видим контраста с това, което се случва при нас. Има наистина много хора на Запад, които стават православни. Обикновено те имат доста добри теоретични познания за православието, но нямат този опит от страданието и чувството наистина „да плащаш за това, което получаваш“. Юри, от друга страна, говореше не за прочетеното от книгите, а от своя собствен опит.

„Затова – продължи в своето изказване той – аз реших да не пиша предварително моето изказване, а да кажа това, което Бог вложи в душата ми. И освен това, вече на път, излизайки от Бриджпорт, Кънектикът, аз разбрах, че целият мой духовно изтерзан живот в комунистическия ‘рай’, моят път от атеизъм и марксизъм към православната вяра… е единствената ценна информация, която може да представлява интерес за вас. Моят живот е интересен само като една капка в океана на руското религиозно възраждане.“

Тогава Юри разказа за своя живот: „Аз съм роден през кървавата 1937 година в село Клишев, намиращо се на тридесет мили от Москва… Моят баща, ковач по професия, загина през войната, и аз не си го спомням; майка ми, която работеше различни неща, беше, струва ми се, равнодушна към религията. Баба ми наистина беше религиозна.“ (фактически в Русия ще намерите почти винаги една баба или майка, която е религиозна и която често ще води семейството обратно към вярата) „…Но тя нямаше авторитет в очите ми, защото беше абсолютно неграмотна. Разбира се, бях кръстен като дете, но в моите ученически години свалих кръста и до двадесет и петата си година бях убеден атеист. След завършването на седемгодишното (основно) училище имах щастието да постъпя в Московската гимназия по изкуствата и учих там пет от седемте години. Така външно моят живот бе започнал много успешно… С времето щях да получа диплома за художник и щях да имам възможност да работя навсякъде, където поискам.“

Това е типична съветска академична биография. В СССР на академичния живот се гледа много сериозно: ако се дипломираш, пред теб се отварят много врати в съветското общество, но ако не сполучиш, можеш да получиш работа като чистач на улиците например.

„Но монотонният живот в Съветския съюз и духовната неудовлетвореност – продължи Юри – не ми даваха спокойствие и някъде в края на 1955 година, когато бях на осемнадесет години, се случи едно събитие, външно не заслужаващо внимание, което обаче преобърна живота ми и (в крайна сметка) ме доведе дотук. Това събитие се случи в душата ми и се състоеше във факта, че аз разбрах в какъв вид общество живея. Въпреки тоталната съветска пропаганда аз разбрах, че живея в един режим на абсолютно безправие и жестокост. Мнозина студенти стигаха до същите изводи по това време. Аз намерих единомишленици и всички ние се чувствахме длъжни да кажем на хората за нашето откритие и по някакъв начин да действаме срещу триумфа на злото.“ (Този начин на мислене е присъщ на идеалистическото течение сред младежта, което може да се проследи и в западния свят) „Но тайната полиция много внимателно следеше всички граждани на СССР и когато на 7 ноември 1958 година (тогава бях едва двадесет и една годишен) се събрахме на организационна среща по повод една нелегална публикация, шестима от нас бяха арестувани и всеки, който не се разкая, получи най-голямото наказание за антисъветска агитация – седем години в концентрационен лагер. Така започна един нов период от моя живот.“

Тук е мястото да отбележим, че все още не сме свидетели на религиозно обръщане. По това време все още Юри бил само един млад идеалист – внезапно „скастрен“ и изпратен в ГУЛАГ.

„Всички ние тогава бяхме атеисти и марксисти от ‘Еврокомунистическия лагер’. Тогава ние вярвахме, че марксизмът в своята същност е правилно учение, което води хората към светлото бъдеще, към царството на свободата и справедливостта, но престъпниците в Кремъл поради някакви причини не искаха да осъществят това учение в живота. В лагера тази идея напълно и завинаги умря у всички нас.“

Тук аз няма да навлизам в проблема за философията на комунизма, но ще отбележа само факта, че Юри бил доведен до състояние на отчаяние. Той загубил вяра в единственото, в което вярвал по време на своето израстване и формиране, а именно, че комунизмът е едно идеалистическо учение, което носи щастие и мир. Той видял, че на практика комунизмът нe е това, което претендира да бъде. Оттогава нещо започнало да се случва с неговата душа.

„Бих искал да разкрия донякъде процеса на духовното възраждане – продължи той – така, че да можете да оцените колко необратимо е то сред руския народ. По духовния пътя от атеизма до религиозната вяра преминах не само аз, нито само тези, които бяха с мен. Това се оказа едно типично явление за съветските политически концентрационни лагери. Какво се случва с нашия народ? Процесът на духовно възраждане има два етапа. На първо място, ние разкриваме същността на марксизма и се освобождаваме от всякакви илюзии относно него. След задълбочен и разумен анализ ние откриваме, че марксизмът в своята същност е едно завършено тоталитарно учение, едно абсолютно робство и че всяка комунистическа партия във всяка страна, веднъж заела се с реализацията на марксистката програма, ще бъде принудена да повтори това, което московските комунисти направиха и правят. В противен случай тя отрича марскизма и атеизма и ликвидира сама себе си. Разбирайки тази проста истина, ние изгубихме идеологическата основа, върху която се противопоставяхме на марксисткото робство. Изпаднахме в духовен вакуум, който водеше след себе си до още по-дълбока криза.“

Тогава Юри разказа как самият той е започнал да изпада в тази криза: ״след като бяхме освободени от лагера седем години по-късно, ние имахме такиви перспективи, че не бихме могли да желаем по-лоши: или щяхме да се върнем в лагера и да прекараме там остатъка от живота си, или да умрем в психиатричен изолатор, или да бъдем убити от тайната полиция без съд и присъда.

В условия на духовна криза, без път навън, пред нас неизбежно се изправя главният въпрос – за светогледа: за какво живея, ако не съществува изход. Когато този страшен момент дойде, всеки от нас усеща, че смъртта го е сграбчила за гърлото: и ако няма някакъв духовен отговор, то животът вече се приближава към края, защото без Бог не само че „всичко е позволено“, но и самият живот няма ценност и няма значение. Аз видях в лагера как хората обезумяваха или свършваха със самоубийство и аз самият чувствах, че ако в края на краищата стигна до твърдо и окончателно заключение, че няма Бог, просто ще бъда длъжен да се самоубия, защото е срамно и неестествено за разумната твар да води безсмислен и мъчителен живот. Така на втория етап от духовното възраждане ние откриваме, че атеизмът съгласно своя логичен завършек неминуемо води човека до гибел, защото той е едно съвършено учение на безнравствеността, злото и смъртта.

Трагичният край (самоубийство или лудост) щяха да бъдат и мой жребий, ако за щастие на 1 септември 1962 година не се бе извършило най-голямото чудо в моя живот. През този ден не се случи нищо особено. Нямаше никакво внушение отвън; в самотата си аз бях ангажиран с моя проблем: да бъда или да не бъда? В това време вече осъзнавах, че вярата в Бога е нещо спасително. Твърде много исках да вярвам в Него; но не можех да лъжа себе си: аз нямах вяра.

И изведнъж дойде моментът, когато, не зная по какъв начин, аз за пръв път прозрях (както ако в тъмна стая внезапно се отвори врата към слънчева улица) и в следващата секунда бях вече уверен, че Бог съществува и че този Бог е Иисус Христос на православието, а не някой друг Бог. Нарекох този момент най-голямото чудо, защото това знание дойде до мен не чрез разума (сигурен съм в това), а по някакъв друг начин и аз не съм в състояние да обясня този момент рационално… И така чрез това чудо започна моят нов духовен живот, който ми помогна да издържа останалите тринадесет години в концентрационните лагери и затвори, принудителната емиграция и, надявам се, ще ми помогне да издържа всички трудности на емигрантския живот.“

„Този ‘момент на вяра’, това най-голямо чудо днес е преживявано от хиляди хора в Русия, и не само в концентрационните лагери и затвори. Игор Огурцов, основателят на Социалхристиянския съюз, стигна до вярата не в лагера, а в университета. Религиозното възраждане е типичен феномен за съвременна Русия. Всичко духовно живо неминуемо се връща към Бога. И е абсолютно очевидно, че такива спасителни мигове въпреки цялата мощ на комунистическите апаратчици могат да се случват само благодарение на всемогъщия Бог, Който не е оставил руските хора в тяхното страдание и тотална безпомощност пред многото врагове.“[3]

Към пета глава


*Из книгата Божието откровение за човешкото сърце, от иеромонах Серафим (Роуз), издава ЕТ Кирил Маринов, С., 1997. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[3] La Renaissance Russe, 1988, # 4, pp. 12-17.

Изображения – авторът иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982). Източник – google

Кратка връзка – wp.me/p18wxv-5MQ

Advertisements
Публикувано на Книги. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s