Един лекар говори за молитвата*

Алексис Карел

Въведение

Alexis CarrelПри нас, хората от Запада, разумът твърде много надмогва интуицията. Ние определено предпочитаме интелекта пред чувствата. Науката пламти, докато религията тлее. Ние следваме Декарт и сме изоставили Паскал.

Ето защо се стремим да развием у себе си на първо място интелекта. Що се отнася до такива неинтелектуални дейности на духа като моралния смисъл, усета за красиво и свято, то те биват пренебрегвани почти напълно. Атрофията на тези основополагащи дейности превръща модерния човек в духовно сляпо същество. Подобен недъг не му позволява да бъде добър градивен елемент на обществото. Тъкмо лошото качество на индивида обяснява рухването на нашата цивилизация. Защото духовното е също толкова необходимо за успеха на живота, колкото интелектуалното и материалното. Ето защо е потребно да възкресим у нас онези ментални дейности, които много повече от интелекта придават сила на нашата личност. Най-пренебрегваната от тях е усетът за святост или религиозният смисъл.

Смисълът на сакралното се разкрива най-вече чрез молитвата. Молитвата, подобно на усета за святото, очевидно е духовен феномен. Духовният свят обаче се намира извън обсега на нашите техники. Как тогава да придобием положително познание за молитвата? Областта на науката изцяло припокрива наблюдаемото, но може чрез посредничеството на физиологическото да стигне до феномените на духовното. Ето защо чрез системното наблюдение на човека, който се моли, ние научаваме в какво се състои феноменът на молитвата, техниката на нейното извършване и нейните последици.

Какво е молитвата?

Молитвата по своята същност е порив на духа към нематериалния субстрат на света. Като цяло тя съдържа в себе си просба, вик на тъга и искане за помощ. Понякога тя се издига до възвишено съзерцание на иманентния и трансцендентен принцип на всички неща. Можем да я определим и като въздигане на душата към Бога. Като акт на любов и обожание към Този, от Когото идва това чудо на живота. Всъщност молитвата представлява невидимо усилие, насочено към Създателя на всичко съществуващо, висша сила, мъдрост и красота, Отец и Спасител на всеки един от нас. Далеч от това да е просто произнасяне на формули, истинската молитва е мистично състояние, в което съзнанието е погълнато от Бога. Ето защо тя си остава недостъпна, дори неведома за философите и учените. Подобно на смисъла на красивото в любовта, тя не се поддава на книжно описание. Простодушните усещат Бога съвсем естествено, както слънчевата топлина или уханието на някое цвете. Ала Бог, тъй достъпен за този, който умее да обича, е скрит за оногова, който умее само да разбира. Мисълта и словото търпят провал, опитат ли се да опишат това. Затова молитвата намира своя най-възвишен израз в селенията на любовта, прекосявайки непрогледната нощ на разбирането.

Как трябва да се молим?

Научили сме техниката на молитвата от християнски мистици – от свети Павел чак до свети Бенедикт – както и от множество анонимни апостоли, които в продължение на двадесет века са въвеждали народите на Запада в религиозния живот. Богът на Платон бе недостъпен в своето величие. Този на Епиктет се размиваше със същината на нещата. Яхве вдъхваше по-скоро страх, а не любов. Християнството, напротив, доведе Бог в обсега на човека. То Му даде лице. Той стана наш Отец, наш Брат, наш Спасител. За да стигнем до Бога, вече не се нуждаем от сложен ритуал, нито от кърваво жертвоприношение. Молитвата стана лесна, а нейната техника – съвсем проста.

За да се молим, трябва единствено да сторим усилието да се устремим към Бога. Това усилие е емоционално, а не интелектуално. Една медитация върху величието на Бога не е молитва, макар същевременно да е израз на любов и вяра. Ето защо молението следва метода на св. Жан Батист дьо Ласал[1], то тръгва от интелектуална почит, която преминава в емоционална. Независимо дали молитвата е кратка или дълга, тя наподобява разговора, който едно дете води с баща си. „Представяме се такива, каквито сме”, ми каза един ден монахиня от ордена на Сестрите на милосърдието, отдала над три десетилетия от живота си в служба на бедните. Сиреч молим се, както обичаме – с цялото си същество.

Какви са различните форми на молитвата?

Що се отнася до формата на молитвата, тя варира от краткия устрем към Бога до съзерцанието; от най-простите слова, изречени от селянката пред изображението на голготата на кръстопътя, до великолепието на григорианското пеене под сводовете на катедралата. Тържествеността, величието и красотата не са необходими за ефикасността на молитвата. Малцина биха могли да се молят като св. Иоан Кръстни или св. Бернар от Клерво. Не е необходимо да си красноречив, за да се изпълни моленото от теб. Ако за стойността на молитвата се съди по нейните резултати, тогава и най-скромните ни слова на моление и възхвала изглеждат също толкова приемливи за Властителя на всички същества, колкото и най-красивите молитви. Формулите, произнасяни машинално, по някакъв начин също са молитва. Както и пламъкът на една свещ. Достатъчно е тези инертни формули или този материален пламък да символизират порива към Бога на едно човешко същество. Молим се също и чрез деянията си: св. Алоизий Гонзага[2] казва, че изпълнението на дълга е равносилно на молитва. Най-добрият начин да влезем в общение с Бога е несъмнено, като изпълним всецяло Неговата воля. „Отче Наш, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята…” А да бъде Божията воля, очевидно означава да се подчиним на законите на живота, такива, каквито са вписани в нашите тъкани, в нашата кръв и в нашия дух.

Молитвите, издигащи се като огромен облак над земната повърхност, се различават една от друга, колкото са различни и личностите на молещите се. Но в тях надделяват вариациите на две теми: съкрушението и любовта. Напълно оправдано е да измолваме Божията подкрепа, за да постигнем онова, от което се нуждаем. И все пак би било абсурдно да искаме удовлетворяването на някакъв каприз или на нещо, което бихме могли да постигнем със собствени усилия. Досадното, натрапчиво и настойчиво искане успява. Един слепец, седнал на пътя, започва все по-силно да вика и да говори, макар мнозина да го мъмрят да млъкне. Твоята вяра те спаси, му казва Иисус, когато се спира. В най-възвисената си форма молитвата престава да бъде прошение. Човекът заявява пред Властителя на всички неща, че Го обича, че Му благодари за даровете, че е готов да изпълни волята Му, каквато и да е тя. Молитвата става съзерцание. Един възрастен селянин бил седнал сам на последния ред в празната църква. Какво чакате? – запитал го някой. Аз Го гледам, отвърнал селянинът, но и Той ме гледа.Alexis Carrel 2Ценността на една техника се измерва според резултатите ѝ. Всяка техника на моление е добра, щом поставя хората в контакт с Бога.

Къде и кога да се молим?

Можем да се молим навсякъде. На улицата, в автомобила, във вагона, в учреждението, в училище, във фабриката. Но се молим най-добре в полята, планините и горите или пък в усамотението на нашата стая. Има също така литургични молитви, които се произнасят в църквата. Ала каквото и да е мястото на молитвата, Бог заговаря на човека само ако той възвърне спокойствието си. Вътрешното спокойствие зависи както от нашето физическо и ментално състояние, така и от средата, в която сме потопени. Мирът на тялото и духа трудно може да се постигне в объркаността, суматохата и разпиляността на модерния град. Днес се нуждаем от места за молитва, за предпочитане в църквите, където градските жители да могат да намерят дори за миг необходимите физически и психически условия за своя вътрешен покой. Не би било чак толкова трудно, нито скъпо да се създадат подобни островчета на мира, гостоприемни и прекрасни сред градската шумотевица. В мълчанието на тези убежища хората биха могли, извисявайки мисълта си към Бога, да пречистят съжденията си и да получат сили, за да понесат тежкия живот, с който ги обременява нашата цивилизация.

Едва когато стане навик, молитвата променя характера ни. Следователно трябва да се молим по-често. „Мисли за Бога по-често, отколкото дишаш”, казва Епиктет. Абсурдно е да се молиш сутрин и да се държиш през останалата част от деня като варварин. Кратките мисли или молението наум могат да удържат човека в присъствието на Бога. Цялото ни поведение тогава се вдъхновява от молитвата. Така разбрана, молитвата се превръща в начин на живот.

Какви са последиците от молитвата?

Молитвата винаги постига резултат, ако е извършена по подобаващ начин. Човек никога не се е молил, без да научи нещо, пише Ралф Емерсън. И все пак молитвата се възприема от модерните хора като нещо отживяло, пълно суеверие, остатък от варварството. Ние почти нищо не знаем за последиците от нея.

Какви са причините за нашето невежество? Първо, рядко се молим. Смисълът на сакралното е на път да се заличи сред цивилизованите хора. Вероятно броят на французите, които се молят всекидневно, не надхвърля 4-5 процента. На второ място, молитвата е често безплодна. Защото повечето от тези, които се молят, са егоисти, лъжци, горделивци, фарисеи, неспособни на вяра и любов. И най-накрая, последиците от нея, дори когато се случат, често ни убягват. Отговорът на нашите просби и на нашата любов обикновено ни се дава бавно и неусетно, почти нечуто. Тихият глас, който нашепва отговора дълбоко в нас, лесно бива заглушен от шумовете на света. Материалните резултати от молитвата също са неясни. Обичайно те се смесват с други явления. Малцина, дори сред свещениците, имат възможността да ги наблюдават по конкретен начин. А лекарите, поради липса на интерес, често оставят всичко това да отмине, без да проучат случаите, които са в полезрението им. Наблюдателите са объркани и от факта, че отговорът не винаги е свързан с очакваното. Например някой, който иска да бъде излекуван от органична болест, си остава болен, но преживява дълбоко и необяснимо морално преобразяване. Въпреки това навикът да се молим, макар и да е изключение, си остава често срещано явление в групи, останали верни на отческата религия. Тъкмо сред тези групи дори и днес е възможно да се проучи въздействието на молитвата. Сред нейните безбройни последици лекарят не може да не забележи и такива, които са психофизиологически и лечебни.

Как молитвата ни въздейства?

Молитвата въздейства върху духа и тялото по начин, зависещ от нейното качество, интензивност и честота. Лесно е да се разпознае каква е честотата на молитвата, а в някаква степен и нейната интензивност. Самото ѝ качество обаче си остава неизвестно, защото не разполагаме със средство да измерим вярата на другия и способността му да обича. И все пак начинът, по който живее този, който се моли, може да хвърли светлина върху качествата на молението, отправено към Бога. Дори когато молитвата е със слаба стойност и се състои само в машинална рецитация на формули, тя упражнява въздействие върху поведението. Тя укрепва едновременно усета за сакралното и моралния смисъл. Местата, където се отправя молитва, се характеризират с устойчивост на чувството за дълг и отговорност, с по-малко ревност и злост, с повече доброта спрямо другите. Доказано е, че при еднакво интелектуално развитие характерът и моралът са по-издигнати сред онези, които се молят, отколкото сред онези, които не се молят.

Когато молитвата е обичайна и наистина ревностна, нейното въздействие проличава съвсем ясно. То малко наподобява на въздействието на някоя жлеза с вътрешна секреция, като тироидната или надбъбречната жлеза например, които предизвикват ментална и физическа трансформация. Промяната се извършва постъпателно. Все едно, че в дълбините на съзнанието лумва пламък. Човекът се вижда такъв, какъвто е. Той открива своя егоизъм, алчност, грешките в преценките си, своята горделивост. И е склонен да изпълни моралния си дълг. Стреми се към интелектуално смирение. Така пред него се отваря царството на Благодатта… Малко по малко настъпва вътрешно успокоение, хармония между невронните и морални дейности, по-голяма закалка спрямо бедността, клеветата, грижите и способността да понесеш, без да падаш духом, смъртта на близките си, болката, болестта, смъртта. Ето защо лекарят, който вижда болен да се моли, може само да се радва. Утехата, породена от молитвата, е могъща подкрепа за терапията.

И все пак молитвата не трябва да се уподобява на морфин. Защото, докато успокоява, тя осигурява цялостния интегритет на менталните дейности и разцвета на личността. Понякога и на героизма. Молитвата белязва верните с особен печат. С чистота на погледа, спокойна сдържаност, ведра радост на изражението, мъжествено поведение, а когато е наложително – с приемане на смъртта като войник или мъченик. Всичко това предава присъствието на съкровището, скрито в дълбините на органите и на духа. Под нейното въздействие дори невежите, закъснелите в развитието си, слабите и ненадарените използват по-добре своите интелектуални и морални сили. Молитвата издига хората над онова ментално състояние, което им се пада по наследство или по образование. Този контакт с Бога ги просмуква с мир. И мирът струи от тях. За съжаление днес в света има безкрайно малко индивиди, които знаят да се молят по ефективен начин.

Какви са резултатите от молитвата?

Лечебните ефекти на молитвата са привличали вниманието на хората през всички епохи. Дори и днес в средите, в които се молят, често се говори за изцеления благодарение на горещи молитви, отправени към Бога или неговите светци. Ала когато става дума за болни, излекували се спонтанно или след неуспешно лечение, е наистина трудно да узнаем кое наистина е предизвикало изцелението. Едва в случаите, в които всяка терапия е претърпяла провал, резултатите от молитвата могат наистина да се констатират. Медицинският център в Лурд оказа голяма услуга на науката, разкривайки тези излекувания. Молитвата понякога може да има експлозивен характер. Болни са били излекувани почти веднага от такива заболявания като лупус (вълчанка), рак, бъбречни инфекции, язви, белодробна, костна или перитонеална туберкулоза. Явлението протича почти винаги по един и същи начин. Голяма болка. Сетне идва усещането, че си излекуван. И след няколко секунди или часове симптомите изчезват, а анатомичните увреждания се възстановяват. Чудото се характеризира с крайно ускоряване на нормалните процеси на излекуване. Подобно ускоряване не е било забелязвано никога досега от хирурзи и физиолози в течение на тяхната практика.

За да се случат подобни явления, не е необходимо болният да се моли. Малки деца, все още неспособни да се молят, и невярващи са били излекувани в Лурд. Но в близост до тях някой се е молил. Молитвата, извършена за друг, е винаги по-плодотворна, отколкото тази, извършена за теб самия. Ето защо от интензитета и качеството на молитвата зависят и нейните последици. В Лурд чудесата, случващи се днес, са доста по-редки, отколкото преди четиридесет или петдесет години. Защото болните вече не попадат в атмосферата на онова духовно приемане, каквото е имало преди. Поклонниците са станали туристи, а техните молитви – много по-малко ефикасни.

Такива са резултатите от молитвата, за които аз имам известно познание. Редом с тях има и множество други. Историята на модерните светци изобилства с чудодейни факти. Няма съмнение, че повечето от чудесата, приписвани, примерно, на кюрето от Ар, са с доказана истинност. Тази съвкупност от феномени ни въвежда в един нов свят, чието изследване все още не е започнало и то ще бъде благодатно на изненади. Онова, което вече знаем със сигурност, е, че молитвата има осезаеми последици.

Колкото и това да изглежда странно, би трябвало да приемем като нещо истинно думите: „искайте, и ще ви се даде, хлопайте, и ще ви се отвори”.

Какви са мястото и силата на молитвата?

Всъщност всичко се случва, все едно че Бог чува човека и му отговаря. Последиците от молитвата не са илюзия. Не трябва да свеждаме смисъла на сакралното до тревогата, която човек изпитва пред заобикалящите го опасности и пред тайните на всемира. Нито пък да превръщаме молитвата в успокоителна напитка, в лек срещу нашия страх от страданието и смъртта. Какъв тогава е смисълът на сакралното? И какво място самата природа отрежда на молитвата в нашия живот? Това място всъщност е доста значимо. В почти всички епохи хората от Запада са се молили.

Античният град е бил в основата си религиозна институция. Римляните са издигали навсякъде храмове. Нашите предци от Средновековието са покрили с готически катедрали и параклиси земята на християнството. Дори в наши дни над всяко село се извисява камбана. Тъкмо чрез църквите, както чрез университетите и фабриките, поклонниците, дошли от Европа, са наложили в Новия свят западната цивилизация. В хода на нашата история да се молиш е било също толкова елементарна потребност, както да завоюваш, да работиш, да изграждаш или да обичаш. Смисълът на сакралното е импулс, дошъл от дълбините на нашата природа, той е основополагаща дейност. Неговите вариации в човешката група почти винаги са били обвързани с други основни дейности – с моралния смисъл, с характера и най-вече с усета за красивото. Тази тъй важна част от нас самите ние позволихме да атрофира и дори да изчезне.

Трябва да помним, че човека го дебне опасност, реши ли да остане в плен на фантазията си. За да успее, животът трябва да следва неизменни правила, зависещи от самата му структура. Излагаме се на сериозен риск, когато оставяме да погине някоя основополагаща наша дейност, била тя от физиологично, интелектуално или духовно естество. Например липсата на движение на мускулите и костната система у някои интелектуалци е също толкова катастрофална, колкото и атрофията на интелекта или на моралния смисъл у някои атлети. Има многобройни примери за плодовити и силни семейства, които започват да създават само дегенерати или изчезват след загубата на отческата вяра или на култа към честта. Нашият дълъг опит показва, че загубата на морален смисъл или на смисъла за сакралното е сред множеството съществени елементи, които водят една нация до упадък или до нейното поробване от чужденци. Падението на антична Гърция е било предшествано от аналогичен феномен. Очевидно е, че премахването на ментални дейности, желани от природата, е несъвместимо с жизнения успех.

На практика моралните и религиозни дейности са обвързани едни с други. Моралният смисъл набира сила веднага след смисъла на сакралното. Човекът не е успял да изгради, както е искал Сократ, морална система, независима от всяка религиозна доктрина. Обществата, в които изчезва потребността от молитва, не са далеч от израждането. Ето защо всички цивилизовани хора – невярващи, както и вярващи – би трябвало да са заинтересовани от развитието на всяка основна активност, на която е способно човешкото същество.

Поради каква причина смисълът на сакралното играе толкова важна роля за жизнения успех? Чрез какъв механизъм молитвата ни въздейства? Тук ние напускаме областта на наблюдението и се отправяме в тази на хипотезата. Но хипотезата, дори и дръзка, е необходима за напредъка на познанието. Трябва преди всичко да си припомним, че човекът е едно неделимо цяло, съставено от тъкан, органични течности и съзнание. Ето защо той не е напълно разбираем в четирите измерения на пространство и време. Защото съзнанието, дори и да пребивава в органите ни, в същото време пробива физическия континуум. От друга страна, живото тяло, което ни изглежда независимо от своята материална среда, тоест от физическия свят, всъщност е неделимо от нея, доколкото е свързано с тази среда чрез непрестанната си нужда от кислород, добиван от въздуха и от храните, които му предлага земята. Не е ли тогава позволено да вярваме, че сме потопени в духовна среда, без която не можем, както материалният свят не може без въздух и вода? И че тази среда не е друго, освен иманентното битие във всички битиета, онова, което ги трансцендира и което наричаме Бог? Молитвата би могла да се възприеме като действаща сила в естествените отношения между съзнанието и присъщата му среда, подобно на биологичната дейност, зависима от нашата структура. С други думи, като нормална функция на нашето тяло и на нашия дух.

В обобщение и заключение…

Накратко, смисълът на сакралното придобива особено значение спрямо останалите дейности на духа. Защото той ни поставя в комуникация с безмерната тайнственост на духовния свят, тъй като чрез молитвата човекът отива към Бога, а Бог влиза в него. Молитвата е нещо неминуемо за нашето оптимално развитие. И ние не би трябвало да възприемаме молитвата като акт, на който се отдават само слабите духом, просяците или страхливците. „Срамно е да се молиш”, пише Ницше. Всъщност не е по-срамно да се молиш, отколкото да пиеш или да дишаш. Човекът се нуждае от Бога, както се нуждае от вода и кислород.

Обвързан с интуицията, с усета за красиво и със светлината на разбирането, смисълът на сакралното придава на личността възможност за пълноценно развитие. Няма съмнение, че успехът в живота зависи от цялостното развитие на всяка от нашите физиологични, интелектуални, емоционални и духовни дейности. Духът е едновременно разум и чувство. Трябва да обичаме красотата на науката, но също и красотата на Бог. И трябва да слушаме Паскал със същото усърдие, с което слушаме Декарт.

Превод от френски: Тони Николов

____________________________________

*Източник – http://www.hkultura.com. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Жан Батист дьо Ласал (1651-1719) – френски свещеник и педагог, канонизиран за дейността си в полза на сиротните деца през 1900 година. Б. пр.

[2]. Алоизий Гонзага (1568-1591) – италиански иезуит, покровител на младежите и студентите, канонизиран от Католическата църква през 1726 година. Б. пр.

Алексис Карел (1873-1944) е френски лекар и хирург, носител на Нобелова награда за медицина (1912). Завършва университета в Лион, където първоначално преподава анатомия. Шокиран от смъртта на френския президент Карно, който е убит с нож от италиански анархист, той разработва оригинална методика за зашиването на кръвоносните съдове. През 1904 година заминава за Канада, а после и за САЩ, където постъпва като асистент в Института по физиология към Чикагския университет. От 1909 година е член на надзорния съвет на Института „Рокфелер”. Автор е на новаторски разработки в областта от хирургията на аортата и е смятан за един от основоположниците на трансплантологията. През 1935 година пише книгата Човекът, този непознат, която му носи световна известност. Завръща се във Франция през 1938 година. Работи известно време в Лурд като член на Медицинския център, който наблюдава болните, излекувани след молитвено поклонение пред Дева Мария. През 1940 година публикува в Рийдърс Дайджест кратка статия, посветена на силата на молитвата, която доразвива на френски език в брошура, публикувана през 1944 година. Книгата има огромен успех и стига до тираж от 125 000 екземпляра. Предложеният тук текст следва френското издание на брошурата Un medecin parle de la priere.

Изображения – авторът Алексис Карел (1873-1944). Източник – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5Il

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Без категория и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s