Еклисиология и етика в богословието на св. Иоан Златоуст (следва)*

Свилен Тутеков

Свилен Тутеков 2В православното богословско предание еклисиологията е била и остава единствената екзистенциална рамка и контекст, в който можем да говорим за етоса (=етиката) на личността и общността. Еклисиологичният характер и съдържание на християнския етос е „аксиомата“, която определя смисъла на „етиката“ не като система от обективни морални принципи и правила, а като артикулиране на конкретния начин на съществуване и живот в Църквата, опитно откриване на човешкото съществуване като еклисиологично събитие. В тази еклисиологична перспектива православното богословие може да открие богатството на църковния етос и да отговори на жизнените, екзистенциални въпроси, които съвременната философия поставя като предизвикателство пред етиката.

Богословската мисъл на св. Иоан Златоуст остава пример за органичната връзка между еклисиологията и етиката[1] и в случая мотивите за избора на настоящата тема са поне два: 1)тя е опит да се преодолее утвърденото разбиране (поддържано главно от западни изследователи), че св. Иоан Златоуст не е бил богослов, а преди всичко „моралист[2]“ и 2)тази тема може да представи основните еклисиологични предпоставки на православния етос и тяхното екзистенциално значение в един съвременен контекст. Относно първия мотив можем да имаме за ориентир думите на отец Георги Флоровски, според когото „Златоуст не е бил спекулативен богослов, но той ни най-малко не е бил адогматичен моралист. Би било несправедливо да се подчертава, че той е бил учител по нравственост, а не учител на вярата… Златоуст е бил преди всичко свидетел на вярата и с това се обяснява защо на неговите позиции в древност се е придавало такова голямо значение. У него и от него се чува гласът на църковното Предание… Той настоявал християните да разберат, че истините на вярата са истини на живота, заповеди на живота, които трябва да се открият и проявят в личния и църковния живот… В своето богословско изповедание той имал за изходна точка преди всичко апостол Павел и то е било проповед за Христос и за спасението, а не проповед за морала[3]„. Цялото богословие на св. Иоан Златоуст има дълбоко христоцентричен и сотириологичен характер, който предполага органичното единство на вярата и живота, на догмата и етоса като опитно светотайнствено преживяване на спасението и обòжението в Христос чрез Светия Дух. Той разглежда всички евангелски истини на вярата и живота в контекста на тяхното „въплъщаване“ в светотайнствената реалност на Тялото Христово – Църквата чрез действието на благодатта на Светия Дух[4]. В това опитно-благодатно богословстване жизнените принципи на християнския етос (=нравственост, начин на живот) не са нищо друго, освен „превеждане“ на църковните догмати на един екзистенциален език, чрез който те стават „ороси” на живота в Христос, в Неговото евхаристийно еклисиологично тяло. За св. Иоан Златоуст този опитен подход към еклисиологията и етиката е органично свързан със собственото му пастирско служение и за него църковният етос не може да бъде резултат от интелектуална спекулация, а е истинско църковно възпитание [5].

Опитният, светодуховен подход в богословието на св. Иоан Златоуст го прави верен свидетел и тълкувател на живото апостолско Предание, което се пази и предава в опита и живота на Църквата и определя сотириологичната перспектива на неговата проповед. Мисълта на светия отец не е подчинена на някаква „богословска система[6]„; за него богословието е жива проповед (винаги литургична) и свидетелство за „истинското църковно сотириологично богословие, вдъхновявано непрекъснато от благодатния светодуховен опит, без който богословието най-често става суха схоластика[7]„. В тази сотириологична перспектива у св. Иоан Златоуст откриваме дълбокия органичен синтез на еклисиологията и етиката или по-точно – еклисиологичните предпоставки на християнския етос, което означава „претворяване“ на основните еклисиологични истини в екзистенциални „ороси“ на съществуването и в истини на живота. Става дума за едно богословие с подчертано сотириологичен характер и еклисиологична структура[8] и именно в тази еклисиологично-сотириологична перспектива можем да говорим за една дълбоко опитна христологична и благодатна (=светодуховна) етика, която превръща вярата и истината на Църквата в екзистенциално съдържание на християнския живот и етос. Затова тук ще се опитам да посоча основните моменти на този синтез между еклисиологията и етиката, както те се откриват в богословската мисъл на великия вселенски учител на православието.

1. Пролегомени към еклисиологията на св. Иоан Златоуст

В своето богословие св. Иоан Златоуст развива еклисиологията на св. апостол Павел и следва традиционния за светоотеческото предание опитен подход към събитието на Църквата, която остава непостижима тайна[9]. Апофатическият подход към еклисиологията предполага нейната органична връзка с христологията, защото събитието на Църквата е неделимо от събитието на Христос и цялата икономѝя (=домостроителство) на спасението и дори се отъждествява с него[10]. Съществуването на Църквата извира от събитието на Христос и затова Църквата е Негово богочовешко Тяло, пише светият отец: „Както тялото и главата са един човек, така апостолът е казал, че Църквата и Христос са едно (εν εφησεν είναι) (срв. 1 Коринтяни 12:12). Затова тук той е поставил (думата) Христос вместо Църква, наричайки така Неговото тяло[11]„. Определянето на Църквата като Тяло Христово има подчертан евхаристиен контекст[12], изразява цялата икономийно-сотириологична структура на богословието на светия отец и ни въвежда в сърцевината на неговата еклисиология.

Христологичните предпоставки на еклисиологията. В рамките на органичната връзка между христологията и еклисиологията Христос и Църквата се отнасят като глава и тяло, защото, по думите на св. апостол Павел, Христос е Глава на Църквата, а Църквата – негово тяло и пълнота, с която Той изпълва всичко във всичко (Ефесяни 1:22-23). Като развива този принцип на апостолпавловата еклисиология, св. Иоан Златоуст казва: „Тук Глава не означава само власт, а органично сродство и близост, и съединение. Защото пълнота на Христос е Църквата. Защото Тялото е пълнота на Главата, а пълнота на Главата е Тялото… Павел казва пълнота, като че тялото възпълва главата, защото чрез всички членове тялото се създава и има нуждата от всеки от тях. Така апостолът представя Христос като че ли той има нужда от всички (нас) заедно… Така Тялото Христово расте (срв. Ефесяни 4:15-16; Колосяни 2:19), но това израстване на Църквата като тяло извършва отново Самият Христос, Който изпълва всичко във всички[13]„. В богочовешката икономѝя на спасението Христос е станал Глава на Църквата, която е Негово Тяло и пълнота, а ние – членове на Неговото Тяло, от Неговата плът и от Неговите кости (срв. Ефесяни 1:22-23; 5:23, 30). Свети Иоан Златоуст определя Църквата като сътелесник (σύσσωμος) на Христос, което означава, че тя е едно тяло с Христос (срв. Ефесяни 3:6; 2.Ί4-16[14]), а Той като Богочовек е самата Църква в нейната богочовешка пълнота – реалност, която открива органичното единство на христологията и еклисиологията като „две страни на едно и също богочовешко събитие[15]„. В контекста на този сотириологично-еклисиологичен христоцентризъм (но не и христомонизъм[16])Богочовешката Личност на Христос е самата ипостас, битие и природа на Църквата, защото за светия отец в Богочовека Христос се съдържа цялата тайна на спасението, тайната на Църквата. Тази сотириологична перспектива на осъществяването на тайната Христова в Църквата определя всички аспекти и измерения на богословието на светия отец и има жизнени и екзистенциални последици за антропологията и етиката, като им придава дълбоко христологично съдържание и смисъл[17].Свилен Тутеков 5Като следва св. апостол Павел, св. Иоан Златоуст вижда откриването на предвечната Божия тайна чрез и в Църквата, или по-точно като Църква (срв. Ефесяни 4:1), защото със Своето Въплъщение Господ Христос е „взел върху Себе Си Тялото на Църквата[18]“ и е „направил Църквата Свое Тяло“ (срв. Ефесяни 1:23; 5:23, 30; Колосяни 1:18; 2:19[19]). Тайната на Църквата се съдържа в тайната на неслитното и неразделно ипостасно съединение на божествената и човешката природа в Личността на Христос – събитие, в което обновената и възглавена в Христос човешка природа е въипостазирана в Неговата божествена ипостас, с което Христос е станал Новия Адам, Родоначалника на новото човечество, Начатък на новата твар – Църквата (срв. 1 Коринтяни 15:20-23, 45-49; 2 Коринтяни 5:17; Колосяни 1:18[20]). Със своето Въплъщение Христос е приел и възстановил цялата човешка природа и е направил човеците причастници и членове на Своето Богочовешко тяло – Църквата (срв. Ефесяни 5:30; 3:6; 1 Коринтяни 1:9; 10:16; Евреи 1:9; 3:14), така е основал Църквата в богочовешката икономѝя на спасението[21]. Сотириологичната перспектива на еклисиологията се открива в тайната на Кръста[22] и се изпълва във Възкресението като корен, начало и извор на новото вечно битие и живот на Църквата[23]. Възкресението е центърът и пълнотата на божествената икономѝя на спасението, то е окончателната победа над греха и смъртта, то насажда в човешката природа вечния божествен живот[24] и дарува на човека есхатологичния начин на съществуване в Христос. Възкресният етос на новия човек в Христос се открива в събитието на Възнесението, когато Христос е направил човеците съпрестолници Божии (σύνθρονοι του Θεού[25]) и им е дарувал вечно съществуване в Свето богочовешко църковно тяло[26]. За св. Иоан Златоуст тази сотириологична перспектива на еклисиологията има важни антропологични последици: в тесен смисъл Църквата е нашата човешка природа[27], която е възстановена и обновена в личността на Христос и се предава по благодат на всички членове на Неговото богочовешко църковно Тяло[28]. На езика на съвременното богословие можем да кажем, че връзката на еклисиологията с христологията открива Църквата като тайна на новия начин на съществуване на Христос, който Светият Дух дарува на членовете на евхаристийното тяло на Църквата и се преживява харизматично (=благодатно) като нов живот в Христос. Това означава, че христологичният характер на еклисиологията има екзистенциални последици за антропологията (а следователно и за етиката): в ипостасното съединение на божествената и човешката природи в Личността на Христос Той е станал Глава и начатък на богочовешкото тяло на Църквата, на новото творение, с което е „единосъщен“ по своята човешка природа (срв. Ефесяни 1:22; 5:23; Колосяни 1:18; 2:9; Евреи 2:11, 14[29]). Като богочовешко тяло на Христос Църквата вече съществува в Неговата богочовешка Личност, защото по думите на Златоуст: «Синът Божи е станал „причастник“ на нашата природа и ние, тоест Църквата, сме станали причастници на „Неговата същност“ (смисъл природа׳, срв. 1 Петр. 1:4). „И както Той ни има в Себе Си, така и ние Го имаме в нас[30]„. Тук еклисиологията става естествената рамка и контекст, в който богочовешкият начин на съществуване на Христос става „достъпен“ за тварното човешко съществуване в благодатната реалност на конкретното църковно тяло.

Сотириологичната перспектива на еклисиологията. Еклисиологията на св. Иоан Златоуст има подчертано икономѝен и сотириологичен характер, защото Църквата е изпълнение на цялата икономѝя на спасението, освещението, съединението и обòжението на всички и на всичко в Богочовека Христос[31]. Църквата е изпълнение и средоточие на богочовешката икономѝя на спасението, която има за крайна цел човеците да станат синове на Отца в Христос чрез Светия Дух – цел, която обхваща и съдържа всички блага (срв. Галатяни 4:5-7[32]). Според св. Иоан Златоуст цялата икономѝя на спасението е дело на Божията любов: „Божията любов – пише той – е съединила земята с небето; Божията любов е поставила човека на царски престол; Божията любов е показала Бога (в тяло) на земята; Божията любов е направила Господаря Слуга; Божията любов е дала за неприятелите Възлюбления, за мразещите – Сина, за слугите – Господаря, за човеците – Бога, за робите – Свободния. И не е спряла дотам, а ни е призвала и към по-големи неща[33]„. Тази Божия любов се открива икономийно и сотириологично в богочовешката личност на Христос, защото крайната цел на икономѝята е „да направи човека бог, доколкото това е възможно за човеците[34]„. За св. Иоан Златоуст Новият Завет е „второ сътворение и е по-драгоценно от онова (=първото сътворение), понеже от онова за нас е дошъл животът (τό ζεΐν), а от това (второто сътворение) – добрият живот (τό καλώς ζεΐν[35]). На друго място светият отец казва: „Понеже старият човек е запазен и сме изкупени, и сме осветени и доведени в осиновление и сме оправдани, и сме станали братя на Единородния и сънаследници и сме станали Негови сътелесници, и създаваме неговото Тяло (=Църквата) и сме съединени (с Него), така както тялото с главата. Всичко това Павел е нарекъл изобилие на благодатта, показвайки, че не сме получили само лекарство, съответстващо на раната, но и здраве и красота, и чест, и слава, и достойнство, които далеч превъзхождат нашата природа… Защото Христос е понесъл много повече, отколкото сме дължали, и толкова повече, колкото е малката капка спрямо безкрайния океан[36]„. Следователно Църквата е не само нов живот, а реално ново битие[37]; тя е богочовешката реалност на новото творение и живот в Христос, който Светият Дух дарува в Неговото богочовешко еклисиологично тяло. На езика на съвременното богословие можем да кажем, че за св. Иоан Златоуст Църквата е богочовешкия начин на съществуване на Самия Христос, а в светотайнствената реалност на Църквата човекът получава по благодат този христологичен (а това означава – еклисиологичен) начин на съществуване, като дар на есхатологичното осиновление и обòжение в Христос и Светия Дух. Църквата е най-дълбоката тайна на Божията икономѝя и съдържа изобилието на Божиите дарове, които Светият Дух излива в църковното тяло на Христос и придава на живота на това тяло дълбоко харизматологичен (=благодатен) характер.

Пневматологичното измерение на еклисиологията. В богословската мисъл на св. Иоан Златоуст христологичният характер на еклисиологията има дълбоко пневматологично измерение. Синтезът на христологията и пневматологията има ясен триадологичен контекст[38] и се открива в делото на икономѝята и в Църквата: цялата икономѝя на благодатта (οικονομία τής χάριτος[39]) се извършва от Отца, чрез Сина, в Светия Дух[40]. В богочовешката благодатна реалност на Църквата се преживява есхатологичния дар на общението (κοινωνία) на Светия Дух – общение, което се дарува от Отца и се осъществява от Светия Дух в Христос, на Когото ние ставаме причастници в Неговото тяло, Църквата (срв. Евреи 6:4; Филипяни 2:1; Римляни 5:5[41]). Синтезът на христологията и пневматологията има ясни триадологични предпоставки: „Защото чрез Него (Христос) – казва св. Иоан Златоуст – ние имаме достъп до Отца в единия Дух: направил ни е твърде възлюблени на Отца чрез Духа. Чрез Себе Си и чрез Духа ни е привел към Него (Отца[42])“. Органичната връзка на христологията и пневматологията има важни екзистенциални последици за еклисиологията[43], защото икономѝята на спасението в Христос се извършва чрез действието на Светия Дух, Който изгражда Църквата като тяло Христово и, според Златоуст, „ако Духът не присъстваше, нямаше да възникне и Църквата[44]„. Тайната на Петдесетница се изпълва в Църквата, където Светият Дух присъства и осъществява икономѝята на Христос[45] – истина, която има ясни антропологични последици, „защото е трябвало онези, които са приели Христос, да приемат и идването на Духа, та учението на богопознанието да бърза към по-съвършено възхождане, защото Иисус, вземайки (върху Себе Си) човешката природа и обличайки се в сроден на хората вид,е въздигнал хората към приемането на Духа[46]„. Екзистенциално-сотириологичното значение на синтеза между христологията и пневматологията се вижда и от други думи на светия отец: „А откъде се вижда, че сме станали синове? – пита светият отец и отговаря: Казал е (Павел) по един начин: защото сме се облекли в истинския Син (Галатяни 3:27); и по друг начин: защото сме приели Духа на осиновлението (Галатяни 4:6; Римляни 8:15[47])“. В Църквата Светият Дух се преживява като Дух на осиновлението, изкуплението и наследството, Дух на живота, освещението и обòжението[48]; Той непрестанно дарува живот и обновява Църквата, разпределя и дарува харизмите (=благодатните дарове) и изгражда Църквата като Тяло Христово[49]. Светият Дух помазва всички членове на Тялото Христово, които са причастници на Христос и помазаници на Светия Дух[50], Който постоянно слиза и действа в Църквата, и затова тя е една постоянна Петдесетница, постоянно влизане на есхатона в историята. Всички членове на Църквата се напояват и живеят чрез благодатта на Духа (срв. 1 Коринтяни 12:13), макар да приемат от Него различни и особени харизми (=благодатни дарове и служения[51]), тъй като имат различно място и функция в църковното Тяло. Светият Дух е извор на всяка благодат, святост и добродетел в Църквата и в живота на вярващите и затова се нарича Дух на благодатта и Дух на светостта (Евреи 10:20; Римляни 1:4; 2 Солуняни 2:13), а светите добродетели са плодове на Духа (Галатяни 5:22-23; Ефесяни 5:9[52]). Това пневматологично измерение на еклисиологията открива благодатния (=харизматичен) характер и съдържание на духовния живот в Христос, а неговата органична връзка с христологията открива църковния етос като историческо опитно потвърждаване на есхатологичния дар на общението в Светия Дух.Свилен ТутековЕвхаристийният характер на еклисиологията. Еклисиологията на св. Иоан Златоуст има своето най-дълбоко основание в тайнството на Божествената Евхаристия, която явява цялата богочовешка икономѝя на спасението и конституира непостижимото събитие на Църквата като конкретно евхаристийно тяло на Христос. Този подход прави богословието на светия отец автентично свидетелство и израз на православното еклисиологично съзнание, защото, по думите на епископ Атанасий Йевтич, той „развива една наистина евхаристийна еклисиология, тоест еклисиология на Божествената Евхаристия[53]„. Тази евхаристийна еклисиология има ясни христологични предпоставки: в събитието на Христос Църквата се открива по светотайнствен начин едновременно и като еклисиологично, и като евхаристийно Тяло на Христос, защото, както казва светият отец, „с Него (Христос) ние се храним, с това се съединяваме и ние сме станали едно тяло и една плът Христова[54]„. Неразделното онтологично единство на Църквата и Евхаристията остава непостижимо събитие на общението и участието в това еклисиологично евхаристийно тяло на Господа, защото по думите на светия отец „както това тяло се е съединило с Христос, така и ние се съединяваме с него чрез този Хляб[55]„. Тайнството на Евхаристията проявява самата природа и конституира самото събитие на Църквата като конкретно еклисиологично тяло Христово, а това означава, че Евхаристията е ипостаста на самата Църква – истина, която превръща Евхаристията в рамка и контекст за опитното откриване на най-конкретната христология и еклисиология. „Защото – пише св. Иоан Златоуст – какво е тялото? – Тяло Христово. И какво стават причастниците? – Тяло Христово. Не много тела, а едно тяло. Защото както хлябът е съединен от много зърна, така че никъде въобще не се виждат зърната, а са тук, но със съединението на тяхното невидимо различие, така и ние и помежду си едни с други и с Христос се съединяваме[56]„. От тези думи се вижда, че в тайнството на Евхаристията се осъществява събитието на Църквата като едно Тяло, в което всички членове се съединяват евхаристийно (=светотайнствено) с Христос и помежду си в най-тясното общение на любовта и по този начин споделят богочовешкия живот (=начин на съществуване) на самия Христос. В светотайнственото евхаристийно общение реално се проявява тайната на единството на Църквата и Евхаристията като тайна на християнската идентичност, защото участието в Евхаристията е участие в богочовешката реалност на Църквата, участие в общението на любовта като онтологично съдържание на християнския живот и етос.

Евхаристийният подход към тайната на Църквата предполага органичната връзка между събитието на Евхаристията и цялата светотайнствена реалност и живот на Тялото Христово, който извира от тайната на икономѝята на спасението[57]. Свети Иоан Златоуст разглежда пробождането на Христос на Кръста – когато от ребрата Му изтекли „кръв и вода“ – като „символ на Кръщението и на светите тайни (=Евхаристия), защото от тях Църквата е родена, преродена е с банята и обновена от Светия Дух (=чрез св. миропомазание). Следователно Христос е сътворил Църквата от своето ребро, така както е сътворил Ева от реброто на Адам[58]„. Отъждествяването на Църквата с икономѝята на спасението води до отъждествяването на светите тайнства със самото битие и природа на Църквата – истина, която на езика на съвременното богословие можем да определим като „светотайнствена онтология“, определяща светотайнствения характер на целия църковен живот и етос. В тайнството на Кръщението и Миропомазанието (чрез слизането на Светия Дух) вярващите се обновяват и излизат от водата просветлени и освободени граждани на Църквата и, по думите на светия отец, „не са само свободни, но и свети, не са само свети, но и праведни, не са само праведни, но и синове Божии, не са само синове, но и Негови наследници, не са само наследници, но и братя Христови, не са само братя Христови, но и Негови сънаследници, не са само сънаследници, но и Негови членове, не са само членове, но и храм Божи, не са само храм, но и органи на Светия Дух[59]„. Тези думи показват едновременно еклисиологичното и есхатологичното измерение на тази „светотайнствена онтология“: светите тайнства са „начините“ на участие в живота на Тялото Христово, но и за придобиване по благодат на есхатологичната пълнота на живота, преживяна опитно и реално в евхаристийното тяло на Църквата. Пълнотата и средоточието на този опит извира от тайнството на Евхаристията, което съединява вярващите с Христос и помежду им, като ги прави едно тяло: „Апостолът – пише св. Иоан Златоуст в тълкуванието си на 1 Коринтяни 10:16-17 – е искал да покаже нещо повече и да изтъкне тясното съединение (нашето с Христос). Защото ние се причастяваме (коινωνοΰμεν=общуваме), не само за да имаме участие и да се приобщим, а и за да се съединим (ένοΰσθαι). Защото както онова тяло е съединено с Христос, така и ние чрез този Хляб се съединяваме… Защото апостолът казва: Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Коринтяни 10:17[60]). От тези думи се вижда, че евхаристийният характер на еклисиологията преодолява всеки индивидуалистки подход към живота в Църквата и определя кинонийния (общностния) характер на църковния етос.

(Към втората част на тази публикация)

Следва

__________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, Suplementum, 2008, с. 64-93. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Ύαζίγι, Π., ,Εσχατολογία και ήθηκή, Θεσσαλονίκη, 1992, σσ. 163-174.

[2]. Вж. Murphy, F., The Christian Way of Life (Message of the Fathers of the Church), Wilmington, Delaware, 1986, p. 166.

[3]. Флоровский, Г., Восточные отцы IV века, Парижъ, 1931, с. 211. Според професор Калин Янакиев св. Иоан Златоуст разкривал „истината на Словото Божие не като истина на знанието, а като истина, с която можеш да живееш и без която вече не живееш… Неговата екзегеза е органично екзистенциално тълкувание на Словото Божие…“. Янакиев, К., Животът и словото на св. Иоан Златоуст//В: Св. Иоан Златоуст, Девет слова за покаянието, С., 1994, с. 14.

[4]. Известно е класическото място от Тълкувание на Евангелието според Матей, Беседа 1 (PG 57, 13-16), където той пише, че е трябвало „да показваме такъв чист живот, че благодатта на Светия Дух вместо книги да бъде в душите и както са книгите с мастило, така и нашите сърца да бъдат изписани от Духа“.

[5]. Срв. Янакиев, К., цит. съч., с. 15; по-подробно вж. Azkoul, М., The Greek Fathers: Polis and Paideia [Part Two]//SVTQ, Vol. 23, № 2, New York, 1979, pp. 67-86.

[6]. Флоровский, Г., цит. съч., с. 211.

[7]. Jeвтиh, Ат., Патрологиjа (Источни оци и писци 4. и 5. века од Hикeja до Халкидона 325-451, друга свеска), Београд, 2004, с. 236-237. Според светия отец Евангелието е радостната вест, защото Христос е възвестил на всички „… оправдани освещението, изкуплението, осиновлението, наследяването на небето, сродството със Сина Божи, защото… Бог се е примирил с нашата човешка природа… смъртта е унищожена, Раят е отворен… истината е върната, думата благочестие (=християнска вяра) навсякъде е посята и е процъфтяла, небесният живот е засаден на земята“ – Тълкувание на Евангелието според Матей, Беседа 1, 2 (PG 57, 13).

[8]. Епископ Атанасий Йевтич подчертава, че главната догматическа тема в богословието на св. Иоан Златоуст е темата за Църквата. Вж. Срв. Jeвтиh, Ат., Патрологиjа, с. 237.

[9]. Характерно е, че светият отец нарича Църквата с много имена, но всички те показват най-тясното единство на Църквата и Христос. Срв. Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа св. апостола Павла, Врнци-Требинье, 2006, с. 94 и сл.

[10]. В своята докторска дисертация епископ Атанасий Йевтич ясно показва, че за св. Иоан Златоуст границите на Църквата съвпадат с границите на Божията икономѝя на спасението. По-подробно вж. Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа апостола Павла, с. 27- 52. „Ако великата тайна на благочестието – пише св. Иоан Златоуст – е откровение и проява на „тайната Христова“, тогава едновременно и Църквата е „велика тайна на благочестието“. Вж. Тълкувание на Първо Послание до Тимотей, Беседа 11, 1-2 (PG 62, 554-555); срв. св. Иоан Дамаскин, Тълкувавание на Първо Послание до Тимотей 3:16 (PG 95, 1008): „Стълб и крепило на Вселената е Църквата; и тайна, и велика, и тайна на благочестието, и общопризната, а не едва търсена. Защото е несъмнена“.

[11]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 30, 1 (PG 61,250); срв. Тълкувание на Посланието към Колосяии, Беседа 12, 5 (PG 62, 397-388).

[12]. Апостол Павел заимства този израз от събитието на Въплъщението и от светата Евхаристия. Вж. Флоровский, Г., Евхаристия и Соборность//Путь, № 19, Парижъ, 1929, с. 7; вж. също 3изjyлac, J., Jединство Цркве у cвeтoj Eexapucтиjи и у епископу у прва три века, Нови Сад, 1997, с. 66-75.

[13]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 3, 2 (PG 62,26).

[14]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 5, 3 (PG 62, 40); Тълкувание на Посланието до Евреите, Беседа 6, 2 (PG 63, 56).

[15]. Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа св. апостола Павла, с. 21.

[16]. Епископ Атанасий Иевтич подчертава, че в богословието на св. Иоан Златоуст се „обединяват христологията, сотириологията и еклисиологията и те не могат да се разделят помежду си, защото създават едно единно Богочовешко събитие“ — Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа апостола Павла, с. 55. Срв. Поповиh, J., Догматика, Београд, 1980, т. 2, с. 282-283.

[17]. Г. Патронас е категоричен, че цялата антропология на св. Иоан Златоуст се определя от неговата христология и еклисиология – Πατρώνου, Г., Ή θέωση του ανΘρώπου ύπό το φως των έσχατολογικών αντιλήψεων τής ’Ορθόδοξης Θεολογίας, ΆΘήναι, 1981, σ. 125.

[18]. Св. Иоан Златоуст, Беседа преди изгнаничеството 2 (PG 52, 429); срв. и Тълкувание на Послание до Ефесяни, Беседа 3, 3 (PG 62, 27).

[19]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Послание до Ефесяни, Беседа 3, 2-3 (PG 62, 26-27); Тълкувание на Послание до Колосяни, Беседа 3, 2-3 (PG 62, 320); Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 42, 1 (PG 61,72 и 200); Тълкувание на Евангелието според Матей, Беседа 82, 6 (PG 58, 745-746).

[20]. Вж. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Колосяни, Беседа 3, 2-3 (PG 62, 320); Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 42, 1 (PG 61, 363); вж. Флоровский, Г., Богословские отрывки, 8//Путь, Парижъ, № 31, 1931, с. 28-29.

[21]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Евреите, Беседа 4, 3 (PG 63, 40): „Началника на тяхното спасение (срв. Евреи 2:10), тоест причинителя на спасението… И Той е Син, и ние сме синове; Той спасява, ние се спасяваме“. Както отбелязва Георги Флоровски: „В светоотеческото богословие тайната на Христос винаги е била представена и обяснявана само в перспективата на спасението.“ The Ethos of the Orthodox Church//The Ecumenical Review, Jean. 1960, p. 194.

[22]. Според св. Иоан Златоуст тайната на Кръста явява цялата бездна на Божията любов и човеколюбие. Срв. Тълкувание на Посланието до Римляни, Беседа 2,6 (PG 60, 408); вж. и Тълкувание на Първо послание до Коринтяни Беседа 3,2 (PG 61, 24-25): „Защото и сътворението на света показва Божието човеколюбие, но най-висшето снизхождение (на Христос) е чрез Кръста“.

[23]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 43,1 (PG 61, 368); срв. Тълкувание на Посланието до Галатяни, Беседа 1,2 (PG 61, 615): Възкресението е „основата на (Божието) благодеяние за нас“.

[24]. Според Златоуст Възкресението е „рожден ден на многообразната човешка природа“ и „възкресение на цялата вселена“ – Беседа за милосърдието 3 (PG 51, 265); срв. Беседа против пиянството и за Възкресението 3 (PG 50, 438).

[25]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Колосяни, Беседа 5, 1 (PG 62. 332).

[26]. За св. Иоан Златоуст сотириологичният смисъл на това есхатологично събитие има дълбока еклисиологична основа – издигането на Църквата на Божия престол. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 3, 2 (PG 62, 26); срв. Беседа 4, 2 (PG 62, 32): „И нас съ-посади (на Престола), защото където седи Главата, и тялото стои с нея“.

[27]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието според Иоан, Беседа 18, 1-2 (PG 59, 115).

[28]. Св. Иоан Златоуст подчертава значението на кръстната жертва и смърт на Христос. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Римляни, Беседа 13, 5 (PG 20, 514-515).

[29]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Филипяни 7, 3 (PG 62, 232): „Един е Бог, Един е Христос, Синът Божи. А когато кажем Един, казваме съединение, не сливане, като че ли тази природа е преминала в онази, а е съединена (Божествената с човешката)“.

[30]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 20, 4 (PG 62, 137). „Всички вие (членовете на Църквата) – пише на друго място светият отец – станахте един Христос, тъй като сте Тяло Христово“ – Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Колосяни, Беседа 8, 2.

[31]. Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа св. апостола Павла, с. 47; Според Г. Патронас в богословието на св. Иоан Златоуст обòжението е крайната цел на цялата икономѝя на спасението, защото „цялото спасително дело на Църквата се отнася към обòжението на човека“. Вж. Πατρώνου, Г., Ή θέαση τοΰ ανθρώπου…, σ. 125.

[32]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Псалом 150 (PG 55, 496); вж. Тълкувание на Посланието до Римляни, Беседа 1,4 (PG 60, 400); срв. Тълкувание на Евангелието според Матей, Беседа 19,4 (PG 57, 278): „Защото, като наричаш Бога Отец, с това единствено название е изповядал и опрощение на греховете, и отхвърляне на наказанието, и оправдание, и освещение, и изкуплението, и осиновлението, и наследството, и братството с Единородния, и даруването на Духа“.

[33]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 9, 4 (PG 62, 74).

[34]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Деяния апостолски, Беседа 15, 4 (PG 60, 125); вж. също Тълкувание на Евангелието според Иоан, Беседа 11, 1 (PG 59, 79); Тълкувание на Псалом 8, 1 (PG 55, 107). Св. Атанасий Велики казва, че Христос „се е въчовечил, за да се обòжим ние“. За Въплъщението на Сина Божи 54 (PG 30, 119).

[35]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 4, 3 (PG 62, 34); срв. Тълкувание на Второ послание до Коринтяни, Беседа 8, 3 (PG 61,457); Тълкувание на Евангелието според Иоан, Беседа 26, 1 (PG 59, 153); Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 20, 3 (PG 61, 164). При първото сътворение човекът е сътворен след всички твари, „сега пък е обратното, защото преди новото творение (τής καινής κτίσεως) се създава новият човек. Защото първо се ражда той и след това светът се преобразява (μετασχηματίζεται)“ – Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието според Иоан, Беседа 25, 2 (PG 59, 150); срв. св. Иоан Дамаскин, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 3, 10 (PG 95, 836).

[36]. Вж. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Римляни, Беседа 10, 2 (PG 60, 476-477). Вж. също Тълкувание на книга Битие, Беседа 7, 5 (PG 54, 614).

[37]. Срв. Флоровский, Г., Восточные отцы IV века, с. 210.

[38]. Според епископ Атанасий Йевтич еклисиологията на светия отец е „неотделима от христологията, а христологията е неотделима от триадологията“. Jeвтиh, Ат., Патрологиjа, с. 237.

[39]. Тази триадоцентричност се проявява и в Божествената Евхаристия и по-конкретно в Златоустовата Литургия, която накратко представя мистагогично „представяне“ и „осъществяване“ на цялата спасителна икономѝя на Троичния Бог. Вж. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 24, 1 (PG 61, 199).

[40]. „Не е възможно – казва св. Иоан – Светият Дух да присъства, а да не присъства и Христос. Защото където е една Ипостас на Троицата, там е и цялата Троица, защото е взаимно неразделно свързана и съединена с всяка точност“ – Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Римляни, Беседа 13, 8 (PG 60, 518-519).

[41]. В тълкуванието си на това място от 2 Коринтяни 13:13, Златоуст казва, че всеки дар идва от цялата Света Троица (срв. Тълкувание на Второто послание до Коринтяни, Беседа 30, 2 (PG 61, 608), защото „онова, което Духът дарува – пише той, – същото това казва апостолът и Бог (Отец) действа, това и Синът нарежда и дава“ – Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 29,3 (PG 61,244).

[42]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 6 (PG 62, 43); вж. и Беседа на „Видех Господа“, 1 (PG 56, 97).

[43]. Този синтез е характерен за православното богословско предание. Срв. Γιαγκάζογλου, Σ., Κοινωνία θεώσεως־, ΑΘηναι, 2001, σσ. 359-456.

[44]. Св. Иоан Златоуст, Беседа на Петдесетница 1, 4 (PG 50, 459).

[45]. Епископ Атанасий Йевтич подчертава, че за св. Иоан Златоуст изразите „чрез Христос в Духа“ и „в Христос чрез Духа“ имат еднакъв смисъл – Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа св. апостола Павла, с. 167.

[46]. Вж. св. Иоан Златоуст, Беседа на Петдесетница 1, 1 (PG 64, 417).

[47]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Галатяни, Беседа 4, 1 (PG 61,657).

[48]. Очевидно тук св. Иоан Златоуст развива пневматологията на св. апостол Павел. (Вж. Римляни 1:4; 4:2, 6 и 10; Галатяни 5:25; 6:8; 1 Коринтяни 6:11; 15:15; 2 Коринтяни 3, 6, 17-18; Солуняни 2:13),

[49]. Това пневматологично измерение на еклисиологията се вижда особено в Беседа на Петдесетница.

[50]. Срв. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до Евреите, Беседа 31 (PG 63, 28-29); срв. и св. Николай Кавасила, За живота в Христос (PG 150, 529-532) и сл.

[51]. В мисълта на св. Иоан Златоуст можем да открием едно богословие на харизмите, което има важно значение за разбирането на еклисиологията. Вж. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 29, 2-3 (PG 61, 238-־244). По-подробно вж. Λουδοβίκος, Ν., Αποφατική έκκλησιολογία του όμοουσίου, Άθήναι, 2002, σσ. 150-176.

[52]. Срв. св. Иоан Златоуст, Беседа на Петдесетница 1, 2 (PG 50, 455).

[53]. Jeвтиh, Ат., Еклисиологиjа св. апостола Павла, с. 143.

[54]. Вж. св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Евангелието според Матей, Беседа 82, 5 (PG 58, 744); вж. и Тълкувание на Посланието до Ефесяни, Беседа 3, 2 (PG 62, 26).

[55]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 24, 2 (PG 61, 200).

[56]. Тълкувание на Първо послание до Коринтяни, Беседа 24, 2 (PG 61, 200).

[57]. Връзката на Евхаристията с тайнствата Кръщение и Миропомазание се вижда особено в местата, където Златоуст свързва тайната на Кръщението и Евхаристията с Христовите страдания и Възкресение. Вж. особено Катихеза 2 и 3 (SC, 50).

[58]. Св. Иоан Златоуст, Катихеза 3, 17 (SC, 50).

[59]. Св. Иоан Златоуст, Катихеза 3, 5 (SC, 50).

[60]. Св. Иоан Златоуст, Тълкувание на Първото послание до Коринтяни, Беседа 24, 2 (PG 61, 200).

Изображения – авторът Свилен Тутеков. Източник – google.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5GL

About Dragan Bachev

63 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Патрология и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s