Осмото блаженство*

”Блажени изгонените заради правда, защото е тяхно царството небесно.” (Матeй 5:10)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Архимандрит Серафим АлексиевКогато говорехме за четвъртото блаженство, ние разкрихме с Божията помощ, че гладни и жадни за правдата са онези, които имат жива съвест и като почувстват в правдолюбието си, че още не са осъществили достатъчно правдата Божия, гладуват и жадуват за нея, стремейки се да я постигнат. Тогава изтъкнахме, че към блаженство води искреният стремеж към добродетелност и че блаженство създава постигането на праведност. А сега ще се постараем да изясним думите на Христа: ”Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”. Тук безспорно Спасителят облажава утвърдените в правдата Божия и то дотолкова, че са готови да приемат за нея разни гонения и скърби.

Правдата е съвкупност от добродетели. Добродетелният живот се постига чрез изпълнение на Божиите заповеди. Оттук се вижда, че гонени за правда са преследваните и измъчваните заради верността им към Божиите заповеди, тоест онези, които се стремят да живеят благочестиво.

Св. Иоан Златоуст, като пояснява осмото блаженство във връзка с предшестващото за миротворството, говори: ”За да не помислиш ти, че мирът е всякъде похвално дело, Христос е прибавил и тази заповед: Блажени изгонените заради правда, тоест гонените за добродетелта, за покровителството на другите, за благочестието на душата”.

Кой гони праведните?

Човешкият здрав разум и човешката съвест изискват злото да бъде гонено, а доброто – възнаграждавано. Та има ли нещо по-пакостно за отделния човек и за обществото от греха, от беззаконията, от неправдите? Те заслужават да бъдат наказвани и с безчестие пропъждани от човешката среда! И обратното, има ли нещо по-полезно и благотворно за отделния човек и за обществото от благочестието, от праведността, от твърдото следване на Божия път, от точното изпълнение на Божиите заповеди? Всички, които чрез добродетелния си живот влияят добре на обществото, би трябвало да бъдат възнаграждавани, сочени за пример и насърчавани. А ето,тъкмо те най-често биват гонени. Защо?

Свещеното Писание ни дава най-кратък и най-точен отговор на този въпрос, като казва: ”Цял свят лежи в злото” (1 Иоан 5:19). Потъналите в зло хора ненавиждат добрите. Като са продали душите си на дявола, за да угодят на някоя своя страст, те не могат вече да понасят добродетелното поведение на другите, които не припкат „с тях в същото прекомерно разпътство“ (1 Петр. 4:4). И затова ги корят, ненавиждат и гонят.

И те, гонителите, може би са били някога добри, но ето, подхлъзнали са се и са паднали долу. И сега вече езикът им пагуба измисля… те обичат зло повече нежели добро, повече лъжа, отколкото да говорят правда (Псалом 51:4-5). Затова всеки, който не е като тях, им се струва непоносимо неприятен. Те го чувстват като мъчително изобличение за себе си, защото на чистия фон на неговия праведен живот още по-очебийно изпъква тяхното нечестие.

Потъпкалият Божия закон търси да запълни появилата се нравствена празнина в душата му с разни човешки, земни преимущества – богатства, власт, име, слава, чест, положение! Изменил на Бога и на Неговите свети заповеди, той си изработва свой поглед върху нещата, своя етика в поведението си и, ръководен от скрити нечисти подбуди, има свои цели в живота, съвсем несъвпадащи с целите, поставени на човека от Самия Бог. Той може да се съюзява за постигането на своите цели само с хора, които са нему подобни и с тях да дружи, с тях да се разбира. Но ако случаят го постави в близък контакт с човек, неподобен нему, който се ръководи от Божиите заповеди в живота си, преследвайки неуклонно най-високата цел на човешкия живот – спасението на душата (1 Петр. 1:9), нечестивецът няма в никакъв случай да избере такъв човек за свой приятел, а ще гледа да го държи по-далеч от себе си, за да не бъде измъчвана съвестта му от изобличителните лъчи на правед- ността. Ако праведникът пък при случай каже свободно думата си, за да спре нечестивеца в злите му постъпки, или да защити някой беззащитен, тогава привидната досегашна търпимост се превръща в явна вражда и гонение срещу праведния.

Така нечестивецът без морално право и без убедителен повод гони праведника. За да не бъде обаче изобличен от обществото в несправедливост, той започва да търси обвинения срещу праведника. Ако не ги намери, започва да ги измисля.

Божият праведник, колкото и невинен, страда само поради това, че животът му е изобличение за нечестивеца! Той може да е мълчалив и да не обича да влиза в очите на злите хора. Все едно, те няма да го обичат, щом той не прилича на тях. Неговият живот е светлина. А в лъчите на светлината всички петна стават явни! Това е пък крайно неприятно за носителите на тези петна. ”Всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан 3:20).

Праведността и без да ще, изобличава низостите на недостойното поведение. Тъкмо това прави добродетелните непоносими за порочните. Въздържаният е естествено неприятен за невъздържания. Целомъдреният боде очите на развратниците. Честният е мъчително изобличение за безчестния. Безкористният е омразен за алчния користолюбец. С една дума, всеки добродетелен човек е трън в очите на порочния.

Има един разказ, където се говори, че на един остров живели множество птици, които отначало били хубави, нежни и чисто бели, ала постепенно тъй погрознели, валяйки се в тинята и калта, че напълно станали черни, забравили своята предишна белота и почнали да се чувстват доволни от новото си състояние. Един ден буря донесла отнякъде една съвършено бяла и дивно красива птица. Всички узнали за пристигането на неочакваната гостенка и взели отвсякъде да се стичат към нея. Отначало никой нищо не предприемал. Стояли само наоколо ѝ черните птици и мълчаливо я наблюдавали. Тя пък, ужасена от чернотата и гнъсотата им, изпитвала само безкрайно съжаление. Изведнъж станало нещо страшно. Като по даден знак черните птици нападнали бялата и искали да я унищожат. В борбата тялото на бялата птица било изцапано с кал и тиня до такава степен, че тя станала неузнаваема. Накрая, когато тя съвсем изгубила сили, една от най-мръсните птици извикала с дрезгав глас: ”Стойте, тя стана черна и дори по-кална от нас!” Тогава всички единодушно решили: ”Браво! Тя има право на живот, защото стана черна като нас!”

Какво е преносното значение на този пример, всеки може да разбере, за да няма нужда да го тълкуваме.

В светата Библия ни се разказва как целомъдреният Иосиф, продаден поради завист от братята си за роб в Египет, попаднал в къщата на един богат египетски царедворец на име Потифар. Иосиф тъй добросъвестно изпълнявал службата си при него, че скоро спечелил благоволението му и бил поставен като домоуправител над целия му дом. Съпругата на Потифар била безчестна жена. Като виждала красотата на Иосиф, тя го придумвала да заживее с нея противозаконно. Иосиф се боял от Бога и не изпълнил нечестивото желание на разпътната жена. Тогава нейната любов се превърнала в силна омраза. Тя наклеветила Иосиф, че искал да извърши грях с нея и така настроила мъжа си, че той хвърлил невинния Иосиф в тъмница. Ето как посраменото разпътство подгонило целомъдрената чистота. Но Бог не забравил Своя верен раб и по чуден начин го избавил и издигнал от унижението му.

Така всякога грехът е преследвал правдата. Не е имало времена, когато благочестието да не е било охулвано, подигравано и гонено! Св. апостол Павел, изреждайки разните видове гонения за правдата в Стария Завет, казва за Божиите угодници: ”Други бяха измъчени… други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани, умираха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тези, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти” (Евреи 11:35-38).

Каквото било в Стария Завет, то е ставало и в Нови. И в тази благодатна епоха онези, които са искали да вървят не по широкия път, по който целият свят се движи, а са избирали за себе си тесния път на правдата Божия, не са били гледани с добро око. Св. апостол Павел съветва вярващите: ”Недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познаете от опит коя е благата, угодна и съвършена воля Божия” (Римляни 12:2).

Обичащите божествената правда страдат поради това, че взимат сериозно думите на Писанието и не се съобразяват с този век. С това те влизат в очите на хората и си спечелват техните подигравки, хули и преследвания. С чистото си поведение те изобличават. Как могат да бъдат обичани? Затова св. апостол Павел е казал: ”Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени” (2 Тимотей 3:12).

Какво се иска от гонените заради правдата?

Възлюблени, не е лек животът на гонените заради Божията правда. Голямо геройство на духа се иска, за да останеш върху позицията на добродетелта. Колко много са примамките на злото! Колко силна е злобата на порока! Няма ли у правдолюбеца качествата на истинския храбър воин Христов, той е загубен! А кои са тези качества?

1.Преди всичко носителят на правдата трябва да я обича от цялото си същество, да я обича като самия Христос, защото истинската правда е Христос, според тълкуванието на св. Григорий Нисийски, пък и според израза на св. апостол Павел, който казва, че Христос ”стана за нас премъдрост от Бога и правда” (1 Коринтяни 1:30). Обичаш ли правдата като самия Христа, в тежките минути на изкушението ще останеш на нейната страна и няма да отидеш при нейните врагове. Ако един целомъдрен младеж, заобиколен от развратни другари, които му се подиграват, че не е като тях, не обича добродетелта на целомъдрието в името Христово и не очаква от Бога и подкрепа, и награда, няма да устои в целомъдрието си. Защото човекът е слаб. Той става силен,само ако е във връзка с Всесилния!

2.Второто качество е постоянството на правдолюбеца. Ииисус Христос не облажава онези гонени заради правдата, които днес я устояват, а утре отстъпват от нея, а постоянните правдолюбци. Каква полза, ако сега обичаш Бога и Неговия свят закон, а подир малко тръгнеш по кривите пътеки на греха! Какъв воин Христов си ти, щом дезертираш и се съюзяваш с дявола! Ти трябва да бъдеш с правдата Божия всякога – и когато си в благоприятни обстоятелства, и когато си в изпитания. Да, особено в изпитанията се проверява де е човек със сърцето си – при Бога, или при Неговия противник, дявола! На верните докрая Бог дава победния венец. Иначе каква полза, че си вярвал в Бога и че си обичал Неговата правда, тогава, когато никой не те е преследвал и злословил за това, щом при първото изпитание на твоята вярност ти се оказваш слаб и неустойчив! Не приличаш ли ти на ”онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява”! (Матей 13:20-21). Не онези ще получат блаженството на праведните, които са се препоръчвали, че са на страната на Божията правда, а после са ѝ изменили, а онези, които в постоянството си са издържали всички изкушения, скърби и гонения. Такива, показвайки постоянство, могат с примера си да заразят и непостоянните.

Точно така се е случило със св. мъченица Доротея. Заловена и изправена на съд пред кесарийския градоначалник Саприкий, тя изповядала без страх вярата си в Спасителя. Саприкий, виждайки младостта и красотата ѝ, помислил по друг начин да я отклони от Христа. Той я пратил при две разпътни жени, да я въвлекат в разврат. Тези две жени Калиста и Христина били преди това християнки, но, като се уплашили от мъките, приели идолопоклонството и се предали на разврат. Те сега взели св. Доротея в своя дом и захванали да я уговарят да се поклони на идолите. ”Покори се на волята на правителството – казвали ѝ те – и така се избави от гибел. Ние постъпихме разумно, че се опомнихме от християнското увлечение. Размисли и ти, каква полза да умреш сред мъчения”. Но светата девица им отговорила: ”О, ако вие бихте се покорили на волята на Иисус Христос и бихте се отново върнали при Него, вие бихте спасили себе си от адските мъки!” – ”Ние веднъж завинаги сме се решили да служим на греха” – ѝ рекли съблазнителките. Но в тона им се чувствало колко са те поразени от силата на вярата у св. Доротея и колко съжаляват за своето отстъпничество. И изведнъж с неуверен глас продължили: ”При нашето положение нима можем да се върнем в пътя на истината и да намерим Божията благодат?” – ”Напразно се съмнявате казала им св. Доротея. – Да се отчаеш от милосърдието на Господа е много по-ужасен грях, отколкото да се поклониш на идолите. Небесният Лекар всякога може да изцери раните на нашето сърце. Тъкмо затова Той се и нарича Спасител понеже спасява! Покайте се и Господ ще ви прости!” Тогава двете жени паднали на колене пред младата мъченица и ридаейки, умолявали я да се помоли за тях пред Иисус Христос.

След известно време Саприкий поискал да узнае доколко Калиста и Христина са успели във възложената им задача. А те с един глас му рекли: ”Велико престъпление извършихме ние, че нямахме Доротеиното постоянство и се уплашихме от твоите закани! Но Господ прости греховете ни. Нашият живот е в твоите ръце! Душите си обаче никому другиму няма да дадем, освен на Христа!” Изуменият градоначалник дълго мълчал като гръмнат. После, като се опомнил, той пламнал от гняв и осъдил Калиста и Христина на мъченическа смърт заедно със св. Доротея! Така нейното постоянство в правдата Божия спасило и непостоянните във вярата две жени.

3.Третото качество на правдолюбците е твърдостта в добродетелта. Каквито заплахи и да се отправят към тях те трябва да стоят непоклатно в истината и благочестието Божиите борци по това се познават – че не отстъпват от правдата и добродетелта и не отиват на страната на лъжата и неправдата дори и тогава, когато ги заплашват с разни бедствия: отнемане на имота им, заточение и даже смърт.

Св. Иоан Златоуст бил велик борец за правдата Божия. Той смело изобличавал пороците на своите съвременници та дори и на царицата, която поради това смъртно го намразила. Намразили го и други, укорявани от неустрашимия светител в разни безчестни дела. Враговете му се късали от злоба и търсели сгоден случай да му отмъстят. Като силни на деня, те, в съюз с нечестивата царица, скоро възтържествували над него и го осъдили на заточение. Когато приятелите му скърбели за него и плакали, той бил дивно спокоен и твърд в подетото бясно гонение срещу него. ”Молете се братя мои – им казвал той, – споменавайте ме във вашите молитви. Не плачете! Помнете какво съм ви говорил всякога! Този наш живот е пътешествие, по време на което трябва да понасяме и хубавото, и лошото“.

Като погледнал народа, обкръжил дома му и изпълнил църквата, осъденият архипастир почувствал, че сърцето му преляло от скръб. Той се явил още веднъж в храма, доскоро така често огласяван от неговите проповеди, и утешавайки неутешимото си паство, казал: „Силни са вълните, жестока е бурята. Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека свирепее морето! То няма да разломи камъка. Нека се вдигат вълните! Те няма да погълнат Иисусовия кораб. Кажете, от какво да се боя: от смъртта? Но за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка (Филипяни 1:21). От заточение? Но Господня е земята и онова, що я изпълня (Псалом 32:1). От отнемане на имуществото ми? Но „понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем” (1 Римляни 6:7). Аз презирам страха на този свят и се надсмивам на тукашните блага. Не се боя от бедността и не желая богатство. Не се страхувам от смъртта и не съм пристрастен към живота. Нека цялата земя се разклати. Аз си имам свещени думи и си ги чета. Те са: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Матей 28:30). Христос е с мене. От кого да се боя? Нека се надигат вълните! Нека свирепства морето! Нека се раздвижват силните. Всичко това е по-слабо от паяжина. Христос е моята крепост. Христос е моят непоклатим камък!”

Светителят бил изпратен в далечна Армения на заточение Той не паднал духом, но даже и други утешавал от мястото на своето изгнание. Той писал: ”Който сам на себе си не вреди нему никой не може да навреди”. Цели три месеца той вървял пешком до мястото на своето заточение ту при непоносими горещини, ту при проливни дъждове, без да смени измокрените си дрехи. Това наказание съвсем изтощило и без това слабите му физически сили. Той се приобщил със св. Тайни Христови и напуснал спокойно този свят. Последните му слова били: ”Слава Богу за всичко!“ Гонен за правдата, той отишъл на небето, за да получи там великата награда, обещана от Спасителя с думите: ”Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”.

С твърдост при гоненията за правдата Божия са се отличавали всички праведници, чиито имена блестят и на земята, и на небето. Нека тук споменем подвизите и на св. Теодор Студит. Той живял в ІХ век и бил игумен на Студийския монастир край Цариград. Там живеели под неговото мъдро ръководство около хиляда монаси. Той ги обучавал в духовния живот, говорейки им често подвижнически слова, организирал училище за деца и издигнал високо името на своя монастир, като го прославил по целия тогавашен свят. Но неговите неуморими трудове прекъснало гонението на император Лъв Армянин, повдигнато срещу православните християни, задето почитали св. икони. Въпреки решенията на Седмия вселенски събор, който защитил и навеки утвърдил иконопочитанието, нечестивият император искал да възстанови нконоборната ерес. Св. Теодор Студит смело излязъл срещу него и му рекъл: ”Царю, не смущавай църковния мир! Апостолът е казал, че Бог е поставил в Църквата едни за апостоли, други за пророци, някои за пастири и учители за назидаване на Църквата; но за царе не е споменал. Остави Църквата на пастирите и учителите! Ако ли не, повярвай ми, че дори и ангел от небето да би почнал да изисква противното на нашата вяра, няма и него да послушаме“. Увещанията на Теодор останали напразни. Гонението все повече и повече се усилвало. Всички православни били в скръб и униние.

Веднъж на един празник св. Теодор устроил тържествено шествие около монастира с носене на св. икони, при което пеели и църковната песен в чест на Христовата икона: „На пречистия Твой образ се покланяме, Благий”. Когато императорът узнал за това, заповядал да предадат светия подвижник на мъки, а после го изпратил в далечен град, дето праведникът бил затворен в тъмница. Много страдал св. Теодор, но бил твърд като камък. От тъмницата той пращал писма до някои епископи, верни на православието, като ги ободрявал и утешавал. Със своя силен дух той поддържал и цариградския патриарх, изпаднал в униние сред тези смутове. Преместили светия изповедник в друга по-далечна и по-мрачна тъмница. Но той всичко понасял търпеливо и казвал: ”Все ми е едно къде ще ме отправят. Бог е навсякъде… Но дето и да съм аз, няма да мълча, когато трябва да се защищава правдата”. Изгнанието на св. Теодор се прекратило едва след смъртта на императора-иконоборец.

Ето така са се подвизавали за Божията правда св. Христови воини. Затова и Бог ги е прославил не само на земята но и на небесата.

Наградата на гонените заради правдата

Като изрекъл думите: ”Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно“, Иисус Христос сякаш така е говорел на Своите ученици според тълкуванието на отец Иоан Кронщадски: ”Не унивайте и не се отчайвайте, верни Мои последователи, които възвестявате на човеците със слово и дело Моята правда и които с необорима твърдост до гонения и смърт защищавате Моята истина и Моите заповеди! Аз ще бъда ваша подкрепа, ваша сила, ваше утешение, ваше вътрешно блаженство при всички ваши страдания, напасти и скърби, при всички изтезания и мъчения за Моето име. Помнете думите на Моя възлюблен апостол Павел: ”Както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа” (2 Коринтяни 1:5). Защото при всички скърби, изгнания, мъчения – вътре във вас ще бъда Аз Сам, ще бъде Моето царство, което е царство на мир и радост в Светия Дух. Изгонят ли ви от отечеството, за този, комуто Сам Бог чрез Мене е станал Отец, оте- чеството е небето, както говори апостолът: Нашето жилище е на небесата (Филипяни 3:20), или както се казва в Моята молитва: Отче наш, Който си на небесата! Защото дето е Отецът, там е и отечеството. На небесата е Отецът, там е и отечеството, там и ще се съберат всички Негови чеда. Имота ли ви отнемат, помнете – този, който следва по Моите стъпки, има по-хубав имот, вечен, на небесата, а не преходен като сън имот на земята. Ще ви лишат от честното име, от чиновете ви, от отличията ви, но няма да ви лишат от името християнин, от името – чеда Божии, от званието – наследници Божии и сънаследници на Христа, печат на дара на Светия Дух; а тези имена и отличия са по-почетни от всички светски имена и отличия. Лишат ли ви от самия живот, не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената” (Матей 10:28).

И словото Господне в точност се е сбъднало: изгнаниците заради правдата Божия и мъчениците още в земния живот, при всички гонения, скърби и лишения, тържествували над своите гонители, радвали се и се веселили, отивайки към люти мъки, като че ли отивали да получат царство; имали царствен дух, царствено величие, непобедимо търпение, и със своята вяра и със своето търпение посрамявали всички свои мъчители – царе и управители – а след смъртта наследявали на дело царството небесно и сега царуват с Христа по Неговата дума: „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” (Откровение 3:21).

И така, накратко казано, гонените заради Божията правда имат двойна награда – и тук на земята радост в Светия Дух, спокойствие в съвестта и доволство от съзнанието за изпълнен дълг, а и горе на небето – вечно тържествуване с всички борци за правдата Божия.

Ние и правдата Божия

Как ние, днешните християни, трябва да гледаме на осмото блаженство? Разбира се, като на Христов свещен завет, който и нас задължава. И ние трябва да обичаме правдата Божия, да живеем в постоянно благочестие и в твърда добродетелност, та ако ще би да ни се подиграват, да ни хулят и дори да ни преследват зли хора заради това. Разбира се, ние трябва да бъдем благоразумни и никого да не дразним, да ни гони, защото това би било грях от наша страна. Ние трябва да щадим другите хора, а не да ги огрешаваме излишно чрез нашето предизвикателно държание. Добродетелта е скромна, кротка, твърда. Ако ние сме истински добродетелни, няма дръзко да търсим да се показваме такива, а в тишината на смирението ще се движим по тесния и стръмен път, указан ни от Бога. Когато обаче някой поиска да ни отклони от този път, ние тогава ще трябва да покажем твърдост във вярата и благочестието. С каквото и обещание и да ни залъгват, каквито заплахи и да ни отправят, не бива нито за миг да изменяме на Божията правда, която иска от нас да бъдем до жертвеност твърди в благочестието и добродетелта, та ако ще би да загубим за това всичко земно.

При това не бива да униваме, ако пострадаме заради правдата Божия, а да се утешаваме с великата награда, обещана на верните докрай. Между нас има много християни, които смятат, че като вървят по пътя на правдата, трябва от всички да бъдат хвалени, сочени с пръст, облажавани и морално възнаграждавани. Те забравят, че земната награда свършва със земния живот, и че Бог в премъдростта Си е предвидил ”за нас нещо по-добро” (Евреи 11:40) – награда в небесата, която е вечна, съкровище, което молец не разяжда и ръжда не поврежда, което крадци не подкопават и не крадат (Матей 6:20).

Ние трябва, като вървим неуклонно по пътя на Божията правда, да не желаем награди и признания на този свят. Напротив, трябва да очакваме скърби и гонения от страна на неправедните хора, по думите на премъдрия Иисус Син Сирахов: ”Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение… Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи, и в промените на твоето унижение бъди търпелив, защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде – в горнилото на унижението” (Иисус Сирах 2:1-5). Добродетелта, минала през огъня на изкушенията, кована върху наковалнята на търпението, удряна с чука на изпитанията и скривана под покрива на смирението, ще блесне във всичката си красота в царството небесно. Не можеш да живееш истински благочестиво и да не бъдеш гонен, мразен, хулен и подиграван. Все ще се намерят лоши хора, подучвани от дявола, които ще ти бъдат като ангел сатанин и ще ти правят пакост, за да не се превъзнасяш (2 Коринтяни 12:7). Но тогава търпи и се смирявай, за да те въздигне крепката ръка Божия, когато дойде време (1 Петр. 5:6).

Оттук се вижда колко погрешно разсъждават онези християни, които, защитавайки правдата Божия, като пострадат за нея, казват: ”Да бях страдал за нещо криво, нямаше да ме е яд. Но да съм прав и затова да страдам и то от близки хора, това не мога да преглътна!” О, последователи Христови! Ако вие искате за правдата да бъдете награждавани в този свят и ако вие само през този живот се надявате на Христа, вие сте най-окаяни от всички човеци (1 Коринтяни 15:19). Има възмездие вечно. То е отвъд гроба! Затова търпете с вяра, когато страдате за правдата Божия. ”Защото – по думите на св. апостол Петър – това е угодно Богу, ако някой от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но ако търпите, когато правите добро и страдате, това е угодно Богу” (1 Петр. 2:19-20).

Същият апостол по-нататък казва: ”Възлюблени, не се чудете на огненото изкушение, що се праща вам за изпитание, като на случка странна за вас; но, доколкото участвате в страданията на Христа, радвайте се, та и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите. Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божи почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян. Никой, прочее, от вас да не страда като убиец, или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ” (1 Петр. 4:12-16).

И така, нека в привързаността си към правдата Божия се облечем в смирение и търпение! Смирението ще ни научи да се смятаме недостойни за награди. Това пък още повече ще предизвика Божията щедрост към нас! А търпението ще ни направи твърди в благочестието и добродетелта, и ще осигури увенчаването ни в царството небесно.

Прочее, да не униваме, кога страдаме за правдата Божия, а да помним, ”че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Римляни 8:18).

”И да бихте страдали за правда, блажени сте” (1 Петр. 3:14).

Към следващата част (Грехове във връзка с осмото блаженство)

________________________

*Из книгата Нашата надежда, беседи върху блаженствата, издава едноличен търговец Снежана Иванова, от архимандрит Серафим Алексиев. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993). Източник – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5qu

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s