Грехове във връзка с шестото блаженство*

”Няма да влезе … (в небесния град) нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота“ (Откровение 21:27)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Прекрасна, но неугодна Богу девица

Възлюблени,

Архимандрит Серафим АлексиевВ началото на ІV век, когато на престола на римските императори седял нечестивият цар Максимиан, който бил непримирим враг на християнската вяра, в град Александрия живяла една необикновено красива девойка от царски произход на име Екатерина. Тя била високо образована, мъдра и много богата. Видни княжески синове искали ръката ѝ, но тя всички отхвърляла. Майка ѝ изповядвала християнството тайно, понеже по това време жестоко били гонени привържениците на новата вяра. Когато близки и сродници увещавали Екатерина да се омъжи, тя отклонявала предложенията, като казвала: ”Намерете ми такъв младеж, който да е равен на мене по благородния си произход, по богатствата си, по красотата и образованието си, и аз ще се омъжа за него. Но ако някое от тия качества му липсва, аз не мога да го взема”. Дълго търсели такъв младеж, но не намирали.

В същото време вън от града на едно скришно място живеел един свет духовник, при когото майката на Екатерина често отивала. Тя завела веднъж при него и дъщеря си, желаейки да получи благодатния му съвет. Светият старец видял Екатерина, разговорил се с нея и се почудил на мъдростта ѝ. Като разбрал какво условие тя поставя, за да се омъжи, рекъл ѝ: ”Aз знам един пречуден Отрок, Който далеч те превъзхожда във всичките ти качества. Неговата красота надминава слънчевото сияние. Неговата премъдрост управлява вселената. Неговите богатства са пръснати по целия свят. А произходът Му е непостижимо благороден”. Като чула тези думи, Екатерина, мислейки, че ѝ се говори за някой земен княз, се смутила духом и запитала: ’Истина ли е това, което ми казваш?” Старецът ѝ отвърнал, че е самата истина, че този чуден Младенец няма земен баща, че се е родил от една най-благородна девица от царски произход – от светата и пречиста Дева Мария, която стои по-високо от ангелите и се тачи като Царица небесна. Екатерина запитала: ”Може ли да видя този прекрасен Юноша?” Старецът ѝ отговорил: ”Ако извършиш онова, което ще ти кажа, ще се удостоиш да видиш Неговото пресветло лице“. И извадил една икона, на която била изобразена Пресвета Богородица с Божествения Младенец в обятията ѝ, подал ѝ я и рекъл: ”Ето ликовете на чудната Майка и още по-чудния ѝ Син. Вземи това, затвори се в стаята си и се моли благоговейно цяла нощ към тази Майка. Тя ще ти покаже своя Син.”

Екатерина постъпила по съвета на добрия старец. Цяла нощ се молила в стаята си и от преумора задрямала. И ето в съня си видяла жива небесната Царица с Божествения Младенец на ръце. От образа Му се сипели лъчи по-силни от слънчевите. Но Екатерина, колкото и да се стараела да види лицето Му, не могла, защото то било обърнато на другата страна. Когато тя се опитвала да отиде пред Него, Той се извръщал и пак скривал лицето Си. Това станало до три пъти. Тогава девойката чула светата Майка да говори на Сина си: ”Чедо, виж Твоята робиня Екатерина, колко е хубава и добра”. А Той отговорил: ”Тя е напротив тъмна и безобразна и не мога да я гледам, докато стои в своето езическо нечестие и не се умие от греховете си”. Св. Дева Мария рекла: ”Моля Те, мое сладко Чедо, кажи ѝ какво трябва да направи, за да Ти стане угодна и да види Твоето пресветло лице, което и ангелите жадуват да съзерцават”. Христос ѝ отговорил: ”Нека отиде при онзи старец, който ѝ даде иконата, и както той я научи, така да постъпи”.

Екатерина с готовност отишла още на съмване при стареца. Той ѝ разкрил тайните на християнската вяра и я кръстил. На следната нощ умитата от греховете си девойка се удостоила да види прекрасното слънцезрачно лице на Богомладенеца, Комуто с любов посветила живота си и за Когото след известно време се предала с радост на мъченичество. Тя станала всеизвестната в светата Църква св. великомъченица Екатерина.

Св. Кръщение умива първородния грях

Възлюблени, кое представило пред светлите очи на Спасителя прекрасната иначе и благородна девица Екатерина като черна и безобразна? Първородният грях, все още неумит от нея, понеже тя не била кръстена. Оттук можем да заключим, че грехът обезобразява душата и на най-красивия човек. Това ние не виждаме с физическите си очи, но Бог го вижда и се погнусява от неумитата в благодатта на кръщението душа. Нечистият по сърце не може да види лицето Божие. И св. Екатерина не бе удостоена до кръщението си да види лицето на Богомладенеца. Но когато се кръсти и уми в банята на Божията благодат, която очиства душата от всяка греховна сквернота, тя, грозната в очите Божии, изведнъж стана красива, привлекателна, ангелоподобна. И тогава се удостои да види Богомладенеца в лице.

Иисус Христос дойде на земята, за да ни очисти от първородния грях и от неговите страхотни последици. Той дойде, за да ни направи от синове на дявола чеда Божии. Грехът на Адам и Ева, тегнещ, върху целия човешки род, ни отдели от Бога. Кръщението пак ни доближава до Бога. В кръщението се извършва това велико чудо – че нечистият става чист, грешният – праведен. Умитият от греховете си в св. кръщение пак може да общува със своя Създател. Чрез кръщението ние се записваме като членове на Царството Божие и ставаме поданици на това царство, стига само да не отпаднем от него чрез повторно връщане към греховете и чрез подчинение на дявола, от когото сме се отрекли при кръщението. Без кръщение за отпадналия от Бога човек няма спасение, няма умиване от първородния грях. Затова Иисус Христос е казал: ”Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:16).

Колко силно трябва да се сепнем от тези думи ние, днешните християни! Особено онези измежду нас, които имат деца! Тези деца са Божии съкровища, небесни подаръци за родителите, защото Бог твори живота! Но тези деца се раждат като всички с първородния грях и се нуждаят от благодагната баня на кръщението, за да се умият от греха и да станат наследници на Царството небесно. Без очистване на греховете никой не може да отиде при Бога и да види лицето Му. В Словото Божие е казано за небесния град, дето вечно ще се радват спасените: ”Няма да влезе в него нищо нечисто” (Откровение 21:27).

А колко модерни родители днес оставят рожбите си без кръщение! Това значи, че те сами им затварят пътя към вечните радости на небето, като същевременно ги лишават от спасителната Божия благодат и на земята, която единствена може да направи човека добър, чист, праведен.

О, майки и бащи, мислите ли какво зло причинявате на най-скъпото, което притежавате, на рожбите си, като не ги кръщавате и след кръщението им не ги възпитавате в истините на светата наша вяра! Кръщавайте, кръщавайте децата си! Поверявайте ги на Бога! И Бог ще ви ги запази добродетелни, послушни, целомъдрени.

Греховете след кръщението

Дотук установихме, че първородният грях е пречка за влизане в Царството Божие и за виждане лицето Божие. Но освен първородният грях има и друга още по-съдбоносна пречка за спасението ни. Това са греховете, извършени след кръщението. В кръщението ние се отказваме от дявола и от неговите дела. А с греховете, извършени подир кръщението, ние се отказваме все едно от Бога и от Неговата благодат и се връщаме към подчинение на дявола. В душата пък, дето дяволът се настанява, изчезва светлината на рая и се настанява грозният мрак на ада.

Св. Макарий Египетски говори: ”Както един дом, ако не живее в него стопанинът му, потъва в тъмнина, в безславие и се изпълва с нечистота и смет, така и душата, ако не обитава в нея нейният Владетел с ангелите, се изпълва с греховна тъмнина, със срамотни страсти и с всяко безславие”. Бог е светлина. Дяволът е мрак. Който следва волята на сатаната, обрича себе си на вечен мрак. Такъв, естествено, не може да види светлото Божие лице, защото той стои далеч от Бога. Колко страшен мрак носи със себе си сатаната, най-добре може да се види от следния пример.

Един ден дошла при св. Серафим Саровски по работа една монахиня. В това време той правел своята молитва. Неочаквано в килията му станало толкова тъмно, че дошлата се уплашила и паднала на земята от ужас. Когато се съвзела, св. Серафим ѝ рекъл: ”Знаеш ли, радост моя, защо в такъв ясен ден изведнъж стана толкова тъмно? Това е поради туй, че аз се молих за една грешна покойна душа и я изскубнах от ръцете на самия сатана. Затова той така се разлюти против мене, че сам влетя тук. Оттам и тази тъмнина!”

Но сатаната не се представя само в естествения си тъмен вид. Това той върши много рядко. Най-често той се преобразява в ангел на светлината (2 Коринтяни 11:14). Ала и тогава целите му са тъмни. Мамейки с лъжливата си светлина, дяволът се старае да вкара жертвите си в още по-голяма тъмнина. В лъжлива светлина например се явява той, когато представя някое зло дело като много добро и полезно, за да накара лекомислените хора по-лесно да го извършат. В светлина се явява той, когато от името на науката казва, че няма Бог. В светлина се явява той, когато чрез светските съмнителни радости увлича душите по пътя на греха, за да ги докара до вечни скърби.

Преподобни Никодим Светогорец, разкривайки козните на сатаната, казва, че той води война с всички, но не по един и същ начин. Някои той държи в плен на греха. На други, които искат да се избавят от това робство, той внушава да не предприемат нищо. Трети той заблуждава, че без да се гледа на грехопаденията им, те вървят все пак към съвършенство. А четвърти учи да се възползват от добродетелите си, каквито имат за своя гибел, като например им внушава да се гордеят с тях. По всякакъв начин врагът на нашето спасение гледа да ни въведе в своя мрак. Успее ли да стори това, той ни води от една степен на погибелта към друга – по-дълбока.

Грешникът е с помрачен ум. Затова той вижда всичко превратно. Духовните му очи са потъмнели. Той няма вкус вече към добрите мисли. Както мухата обича да кацва не по цветя, а по нечистотии, така и той избягва да води спасителни разговори, а храни душата си с нечисти представи и с тъмни дела. Последните за него стават необходимост. От често повтаряне на греховете душата му съвсем се помрачава и заслепява. ”Това заслепяване вкоренява в него навика все да греши и да греши, тъй че той, нещастният, влачен от греховното дело към по-голямо ослепление и от ослеплението – към по-големи грехове, се върти като във водовъртеж и ще се върти така през целия си живот до самата смърт, ако не дойде особена Божия благодат в помощ на спасението му” (Преподобни Никодим Светогорец).

Грехът е по-страшен и от сатаната

Както чистите души са образ Божи и подобие Божие, тъй и нечистите души стават образ и подобие на дявола, който ненапразно е наречен нечист дух (Марк 3:11). Бог единствен дава блаженство. Дяволът лъже приятелите си, че ще ги направи блажени, но всъщност ги докарва до най-големи скърби.

Докато една душа е чиста, дяволът няма власт над нея. Той се старае по някакъв начин да я излъже и вкара в грях, да я съблазни и опетни и тогава я напада и погубва. Грехът е мрак. А дяволът е разбойник, който под прикритието на мрака върши злодействата си. Както вълкът в ясен ден не се решава да се доближи до кошарата, но щом падне гъста мъгла, дръзва да дойде, тъй и дяволът. Докато вижда, че душата на вярващия е чиста като ясен Божи ден, не се осмелява открито да напада, а само отдалеч я изкушава и търси да я съблазни. Щом обаче се опетни душата в грях и над нея падне мъглата на беззаконието, дяволът се втурва, завладява я и захваща да я мъчи.

Обикновено дяволът завладява най-лесно онези, които не враждуват против него. Той терзае приятелите си, защото спрямо неприятелите си, които му се противят, той е безсилен. А неприятели на дявола са онези, които следват Божиите заповеди и се покоряват на волята Господня. Затова е казано на вярващите: ”Покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас” (Иаков 4:7).

Оттук виждаме, че на дявола ни подчинява не неговата сила, а нашият грях. А това значи, че онова, което ни погубва, в края на краищата не е сатаната, а нашето собствено грехопадение. Затова напълно прав е св. Иоан Златоуст, като казва, че нашият грях е по-зъл демон за нас и от самия сатана. Сатаната не може насила да ни лиши от небето. Защото той не е получил от Бога власт да погубва хората, а само да ги изкушава. На бдителните подвижници и боголюбивите труженици на добродетелта той не само нищо не може да направи, но напротив, против волята си даже им съдейства да получат повече венци, в зависимост от пораженията, които са му нанесли. А доброволно извършеният грях ни отлъчва от Царството небесно. Затова грехът с право е наречен ”доброволен демон, самоволно безумие” (св. Иоан Златоуст).

Грехът предава човека на вечни мъки в преизподнята, но той и в този живот често пъти адски мъчи човека. Когато жената роди детето, колкото и да е изпитвала болки през време на раждането, престава да страда след това. Не е такава природата на греха. Душата, която ражда греха, не изпитва родилни болки, а някаква нечиста услада. Но след като го роди, започва силно да се терзае. При това грехът не мъчи само своя извършител, а често пъти причинява неописуеми страдания и на ближните. Покрай един грешник страдат мнозина.

Колко страшна тежест е грехът и как причинява страдания и на околните, се вижда от историята на пророк Иона. Той извършил грях, като не се подчинил на Божията заповед да отиде в Ниневия и да проповядва там покаяние. Бягайки от Бога, той се качил на един кораб, за да отплува в друга посока. Но заради неговия грях Бог повдигнал страшна буря в морето. Уплашили се моряците и захванали да изхвърлят всички тежести от кораба. Ала странно, на кораба не ставало по-леко! Защото в него оставала най-голямата тежест – грехът на пророка. Едва когато изхвърлили провинения Иона в морето, на кораба олекнало и бурята утихнала.

Възлюблени, ако за един грях Бог повдигнал такава грозна буря в морето, че целият кораб щял да потъне, то за многото наши грехове какви ли бури и урагани трябва Бог да дигне в нашия живот! Той ги и действително допуска, за да ни накаже. Погледнете миналото! Погледнете настоящето! Колко бури се носят из световната история! Колко кораби с цели народи са потъвали в бездните на погибелта под влиянието на тази съдбоносна тежест – човешкия грях! Колко корабокрушения са потресвали човечеството! Ако и нашите ладии днес се люшкат върху вълните на живота, несигурни и неспокойни, ако и те са застрашени от потъване, явно е, че тежестта на греховете ни е причината за това. Нека изхвърлим тази тежест и ще ни олекне, и ще ни просветне, и ще се спасим!

Сърцето е създадено за чистота

Сърцето на човека е създадено не за нечистота, а за светост. То не бива да бъде свърталище на нечисти духове, а храм на Светия Дух! То не трябва да се изпълва със страсти, беззакония и пороци, а с добродетели, свети чувства и духовна светлина. Св. Иоан Златоуст пита: ”Ако някой постави в гардероба, дето стоят твоите нови дрехи, някоя мръсна непрана дреха, пълна с паразити, не би ли считал ти това за нечувана обида? Или, ако в някой златен съд, гдето се поставят най-скъпи благовонни масла, някой негодник сложи нечистотии или зловония, не би ли го ти даже набил за тази постъпка? Колко сме ние грижливи за най-обикновените земни предмети – за дрехите, съдовете, чиниите, чашите! А защо считаме душата си по-маловажна от всичко това и там, дето е било излято духовното миро на Светия Дух, внасяме дяволски нечистотии, сатанински беззакония и разпътни дела?”

Който не трупа в душата си съкровищата на благодатта, а я изпълва с грехове, страсти и пороци, той сам направя да отлитне от него Светия Дух и да се всели там нечистият дух на злобата, както това се случило със Саул. Но помните ли? Щом влязъл нечистият дух в Саул, започнал да го мъчи, та трябвало чистият и богоизбран младеж Давид да му свири на гусла и да му пее своите благодатни псалми, за да прогонва злия дух. Тъй мъчи злият дух всички доброволно покорили се нему, като са потъпкали Божията воля и са последвали демонската воля. И за такива люде са необходими гуслите и псалмите на Давид и особено неговите добродетели. Който обикне добродетелния живот, от него бесовете сами побягват, понеже не могат да понасят светлината на добродетелта. Затова иска ли някой да се освободи от позорното пленничество на дявола, трябва да обикне Бога, Който единствен може да насади истинска добродетел в сърцето на човека и да го очисти от всяка сквернота.

Св. Макарий Египетски говори: ”Към каквото е привързано човешкото сърце, това става за него божество. Ако сърцето винаги жадува за Бога, Бог ще бъде и Господар на сърцето му. Както храстът, хвърлен в огъня, не може да се противи на огнената сила, но веднага изгаря, тъй и демоните, които искат да нападнат човека, който се е удостоил с даровете на Светия Дух, биват обгорени и изтребени от Божествената огнена сила, стига само човек всякога да е привързан към Господа и на Него да възлага своята надежда. И ако демоните са силни като каменни планини дори, ще се стопят от молитвата, както восъкът от огъня.”

И светците могат да паднат, и грешниците – да се изправят

Човекът има такава природа – казва същият св. отец, – че и този, който се намира в пропастта на порока и робува на греха, може да се обърне към доброто, и този, който е свързан от Светия Дух и е упоен от небесното, има власт да се обърне към злото.” Последното се случва не поради това, че Бог е безсилен да помогне, а поради това, че ”сами хората не се съгласуват с благодатта, поради което и впадат в хиляди злини”. Фактът, че Бог е в състояние и най-отчаяния грешник да издигне до светост, говори, че падането в грях не може да се приписва на слабата уж Божия благодат, а на развратената, своеволна или злоупотребяваща със свободата си човешка воля.

Нека ни насърчи, възлюблени, тази радостна истина, че и най-големият грешник може да се изскубне от ръцете на сатаната и да се съедини с Бога. Ако живеем в мрака на беззаконията, можем, с помощта на Божията благодат, дадена ни в св. тайнство кръщение, да влезем в светлината на Божието Царство и да видим дивното лице Божие.

Ако Господ Иисус Христос отваряше очите на слепци, лекуваше разслаблени, възкресяваше мъртъвци, прогонваше зли духове от бесновати и по всякакъв начин цереше болестите на тялото, колко повече ще излекува душата, обърнала се към Него и ще ѝ помогне да достигне духовно здраве, което се характеризира с обнова на ума, мир в мислите, добродетелен живот и духовна чистота.

Но ако някой предпочита да живее в своите страсти и любими грехове, естествено няма да получи Божията помощ. Напротив, той дотолкова ще се обвърже с любимите връзки на страстта, че след време и да иска да се освободи от тях, не ще може.

Св. Макарий казва: ”Тая страст, с която човек не се бори мъжествено, му е приятна; тя го владее, обременява го и се превръща за него в окови и в препятствие за ума му да се обърне към Бога, да стане годен за царството и да получи вечния живот”. Такъв човек и този живот прекарва в тъмнина и след смъртта си отива в още по-голяма тъмнина поради греха, който го е пленил. А той би могъл, ако се освободи от беззаконията си, след тъмнината на този живот да наследи вечната светлина на Царството небесно.

Св. Макарий сравнява смъртта с раждане. Както майката носи в тъмнината на утробата своето дете, докато го роди, и то изведнъж от тъмнината навлиза в светлината, така и праведните и покаялите се преминават чрез смъртта си от тъмнината на земния живот в светлината на вечния живот. Но ако се случи вследствие на някакъв безпорядък детето да умре в утробата на майката, то минава от смърт към смърт и от тъмнина към тъмнина. Така бива с неразкаяните грешници. Измъчвани от греховете си още от този живот, те отиват след смъртта си на още по-големи мъки и от мрака на тукашния живот падат в безкрайно по-страшния, във вечния мрак на ада.

Покаянието връща чистотата на сърцето

Какво трябва да правим, възлюблени, за да не ни сполети тази грозна участ? Единственият изход за нас, грешните, неопазили бялата дреха на невинността след кръщението си неопетнена, а зацапали я с грехове, е този – да се покаем! Ние трябва да знаем, че неразкаяността повече възбужда Божия гняв, отколкото самите грехове. А покаянието ще ни примири с Бога. То ще ни върне невинността. То ще ни издигне от бездните на греховността до светлите висини на светостта, отдето ще можем да видим Бога и да се наслаждаваме вечно на Неговото огнезрачно лице. Покаянието като второ кръщение ще ни умие от сквернотата на нашите беззакония и ще ни върне радостта на спасението.

Св. Антоний Велики, подчертавайки покаянието като път за обнова, говори: ”Когато се прекратява в човека царството на греха, тогава в душата се явява Бог и я очиства заедно с тялото. А ако царството на греха живее в тялото, човек не може да види Бога… защото в душата му няма място светлината, която е виждане на Бога. Давид казва: ”В Твоята светлина ние виждаме светлина” (Псалом 35:10). Каква е тази светлина, в която човек вижда светлина? То е онази светлина, за която споменава нашият Господ Иисус Христос в Евангелието, – че целият човек трябва да бъде светъл и да няма в него ни една тъмна част (Лука 11:36). Господ също е казал: ”Никой не познава Отца освен Синът и комуто Синът иска да открие” (Матей 11:27). А Синът не открива Своя Отец на синовете на тъмнината, но на онези, които пребъдват в светлина и са синове на светлината, чиито сърдечни очи Той е просветил с познанието на заповедите.”

И тъмните души, помрачени от грях, могат да дойдат под лъчите на вечната Светлина – Бога, ако се покаят.

В какво се състои истинското покаяние? Преди всичко в отказване от греховете и в повеждане жестока борба с тях. Това става в св. тайнство изповед. Ако досега ние сме изневерявали на Бога, като сме влизали в незаконен съюз с дявола, вършейки волята му, отсега нататък трябва да скъсаме с дявола, за да станем пак верни на Бога. Св. Макарий поучава: ”Мярката на твоя подвиг се заключава в това – да не прелюбодействаш в мислите си (като се съгласяваш с дявола), но да противостоиш с ума си и вътрешно да водиш война, да се бориш с порока и да не го слушаш, да не се услаждаш с него в мислите си. И ако Господ намери в тебе та- зи готовност, в последния ден ще те приеме в Своето царство”. Така се очистват мислите и сърцето.

На второ място, истинското покаяние се състои в постоянна молитва, при която в душата се разпалва любов към Бога, в чийто огън изгарят човешките страсти. Както докато гозбата е на печката, мухите не могат да я нападат, а като изстине, накацват по нея, така и докато човешкият дух пламти в молитва, злите духове не могат да го доближат. Ако постоянно се молим, постоянно ще бъдем недосегаеми за бесовете.

На трето място, истинското покаяние се състои в твърдата решимост човек докрай да остане верен на Бога и да понася безропотно постигащите го скърби като заслужено възмездие за предишните му грехове. Свети Макарий така говори за душата, в която се е образувала тази истинска решимост: ”Каквото и да ѝ се случи сред хилядите изкушения, тя казва, търпейки всичко: Даже и да умра, няма да оставя Господа”, тоест няма да тръгна по пътя на греха и да угаждам на дявола.

Тъкмо тези три момента на истинското покаяние подчертава дивно-благодатният познавач на духовния живот св. Марк Подвижник със следните свои думи: ”Покайното дело се извършва чрез следните три добродетели: очистване на мислите, непрестанна молитва и търпеливо понасяне на постигащите ни скърби. И всичко това трябва да се върши не само външно, но и вътрешно – в душата – така че онези, които дълго време са се трудили, да станат чрез това безстрастни. А понеже покаянието не може да бъде извършено без трите гореспоменати добродетели, мисля, че покаянието е нужно всякога и на всички, които желаят да се спасят – и на грешни, и на праведни. Защото няма такъв предел на съвършенството, който да не изисква упражнение в гореказаните добродетели. Чрез тях начеващите влизат в благочестието, средните почват да постигат успехи в него, а съвършените се утвърждават в него”.

Възлюблени, с Божията помощ ние успяхме да разберем, що значи ”блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Видяхме също, че нечистите по сърце са гнусни пред Господа и недостойни да Го съзерцават. Те не само не могат да Го видят, но, ако си останат такива, навеки ще бъдат отхвърлени от Него с думите: ”Никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23).

За да не ни сполети такава страшна участ, нека се покаем, докато е време. Нека понасяме постигащите ни скърби с търпение и упование! Нека се молим! Между чудните вечерни молитви има и една такава просба: ”Господи, просвети моето сърце, което лукава похот помрачи”. Да си я казваме често! И Бог, като види доброто ни желание, ще ни помогне да се избавим от греховните уловки на лукавия, да скъсаме с греха и да тръгнем по светлите пътеки на добродетелта, за да възвестяваме съвършенствата на Оногова, Който ни е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина (1 Петр. 2:9). Амин.

”Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината” (Ефесяни 5:8).

Към следващата част (Седмото блаженство)

_________________________

*Из книгата Нашата надежда, беседи върху блаженствата, издава едноличен търговец Снежана Иванова, от архимандрит Серафим Алексиев. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993). Източник – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5pT

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s