Шестото блаженство*

”Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Чистотата е условие за виждане Бога и за блаженство

Възлюблени,

Архимандрит Серафим АлексиевБог ни е създал за добродетелен живот и за нравствена чистота, които единствени правят човека богоподобен и блажен. Високо е предназначението ни – да станем пречисти храмове на Светия Дух! Но след катастрофалното грехопадение човекът не може да бъде напълно чист, защото той се ражда със заразата на първородния грях. Единствено абсолютно чист е само Бог. Словото Господне говори: ”Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен? Ето Той (Бог) и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти пред Неговите очи; толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода” (Иов 15:14-16). ”Кой ще се роди чист от нечист? Ни един”! (Иов 14:4). Всеки човек може да приложи към себе си думите на Псалмопевеца: ”Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Псалом 50:7). Животът на човека започва в грехове и протича в грехове. През цялото време на своето земно съществуване човекът волно или неволно греши. Затова няма такъв, който да може да се похвали, че се е опазил от съгрешаване и че сърцето му е напълно чисто.

Ала Словото Божие призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив. Защото грехът е отрова, която убива радостта на живота. Злият човек може да бъде, подобно на алкохолиците, само временно опит от измамните наслади на греха. Но отрезвее ли от своето нечестиво опиянение, той се чувства ограбен от греха. Невинността му е погубена от извършеното беззаконно дело. Оттук нататък той мъкне срамното бреме на греха, угнетяван от съзнанието за виновност.

Страшно е състоянието на загубилите чистотата на сърцето си. Те и в този живот се мъчат под гнета на своите грехове, а и в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук за онези, които се сквернят с беззаконии дела. Този процес на съзнателно отчуждаване от Бога вследствие вършенето на грехове е психологически лесно обясним. Бог е светлина. А който върши грях, се опетнява, и естествено бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. ”Защото всякой, който прави зло, мрази светлината, и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан 3:20).

Отначало съзнателно бягайки от Бога, грешникът постепенно престава да Го чувства и накрая почва съзнателно да Го отрича. Душата на такъв човек не е вече годна да отразява Бога в себе си, защото е замърсена с грехове. Така и огледалото, ако е зацапано с кал, не може да отразява околните предмети.

Капчиците роса, колкото и малки, оглеждат в себе си слънцето и небето, понеже са чисти. И човешкото сърце, макар и ограничено, радостно носи в себе си Бога, ако е чисто. Окото е органът, с който човек възприема светлината. Но ако то заболее и се покрие с перде, престава да вижда светлината. Сърцето е органът, с който човек възприема Бога. Ако сърцето заболее и се затрупа с грехове, то ще се помрачи, ще ослепее за Бога и ще престане да Го чувства.

Като имаме предвид това, помислете, колко трябва да пазим сърцето си от грях! Затова премъдрият Соломон съветва: ”От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”(Притчи Соломонови 4:23), тоест от него зависят нашите радости и скърби, доволство и недоволство.

Ако човек огреши сърцето си, ще прогони сам духовното веселие от себе си, защото съвестта, този Божи глас в човека, ще почне да го мъчи. А при мъченията на съвестта каква радост може да изпита той? Ако пък пази сърцето си от порочни мисли, чувства и дела, върху него ще пребъдва Божията благодат, ще го озарява със своята тиха светлина и ще го изпълва с блаженството на праведните.

Външна и вътрешна нечистота на сърцето

Чистите по сърце се познават по това, че от дълбочината на тяхната облагодатена душа излизат навън добри думи, кротки обръщения, мили обноски, братолюбиви дела. Та нали Спасителят за чистите по сърце е казал: ”Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро (Матей 12:35). А нечистите по сърце се издават с това, че от нечистия извор на душата им бликат навън неприлични думи, груби обноски, лоши постъпки, нечестиви дела. По думите на Спасителя ”от сърцето излизат лоши помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули; това осквернява човека” (Матей 15:19).

Който пък така се скверни, не може да види лицето Божие! И не само това! Той не може да влезе дори в преддверието на царството небесно. Та нали затова св. апостол Павел предупреждава християните, ”че неправедници няма да наследят царството Божие” (1 Коринтяни 6:9).

Обикновено ние наричаме неправедници онези, които оскверняват живота си с небогоугодни дела. Но освен тази видима нечистота на сърцето, която се изявява във външни некрасиви дела, очебийни за всички, има още и една вътрешна, скрита за околните погледи, невидима нечистота на сърцето, не по-малко гнусна пред Бога от явната нечистота.

Спасителят казва, както споменахме, че от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния и прочее. Всичко това осквернява човека. Но ако тези зли помисли, убийства и прочее не излязат по една или друга причина от сърцето навън, но се таят в него? Тогава явно е, че те сквернят вътрешно човека. Те петнят сърцето, където се гнездят.

Напразно се утешават някои, че са порядъчни и добри хора, понеже не вършели убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби и прочее. Братко, ако ти не си извършил на дело убийство, а в сърцето си желаеш ближният ти да погине, да умре, то пред Бога, Който всичко вижда, ти си убиец. Ако ти си се опазил от фактическо прелюбодеяние, ала поглеждаш на чуждата жена с нечисто чувство, ти, по думите на Спасителя, вече си ”прелюбодействал с нея в сърцето си” (Матей 5:28). Ако ти не крадеш, но непрекъснато завиждаш на ближния си и пожелаваш да имаш това, което той има, в Божиите очи ти не си по-добър от крадеца.

В нравствеността на Евангелието не е толкова важно това – външно човек да има добро поведение, колкото това – пред Бога да е изправен. Ти може да минаваш пред хората за най-честен и порядъчен човек, но ако си изпълнен с вътрешна нечистота и не се каеш за нея, ти си гнусен пред Господа. Защото Бог не гледа на лице, а на сърце.

Св. Макарий Египетски говори: ”Ако ти видимо пазиш тялото си от разтление и блуд, а вътрешно си вършил блудни грехове в своите мисли, ти си прелюбодеец пред Бога, и твоето девствено тяло няма да ти принесе полза… Защото има блуд, извършен телесно, и има блуд на душата, която влиза в общение със сатаната. Една и съща душа може да бъде съобщница или на демоните, или на Бога и ангелите; когато прелюбодейства с дявола, тя става вече недостойна за небесния Жених”.

Пример на духовна нечистота

В една духовна книга се разказва поразителен случай. При някоя игуменка дошла да се подвизава нейната племенница, младо момиче, което искало да посвети на Бога разцвета на своите години. Девойката облякла черното монашеско расо и започнала да се проявява като добра и целомъдрена монахиня. Всички обитателки на монастира и се радвали, като я виждали тъй високо нравствена, скромна и добра. Но не за дълго любимката на игуменката украсявала с безупречния си живот това общество на девственици. Смъртта неочаквано я грабнала и отвлякла в своето царство. Погребали я с много плач и сълзи. След известно време игуменката, дълбоко покрусена от неочакваната загуба, решила да помоли Бога да ѝ открие в каква слава е облякъл нейната племенница и колко високо стои тя сред вечно блажените девственици. За да измоли по-скорошно изпълнение на молитвата си, игуменката се предала на строг пост и уморително бдение. Бог изпълнил молбата ѝ и ѝ открил задгробната съдба на покойницата: Игуменката я видяла, но за голям свой ужас не в рая, а в ада – сред пламъците на преизподнята.

– Боже мой, теб ли виждам, моя възлюблена дъще, в този огън! – извикала тя. – А аз бях сигурна, че ти сияеш сред красотите в рая, между ангелите и девствениците! За какво си така наказана?

– За това, че аз бях само пред вашите очи девственица и непорочна невеста Христова – отвърнала осъдената, – а всъщност бях съвсем друга. Вярно е, че аз не се оскверних с плътски грях, ала имах скверни мисли, нечисти желания и престъпни мечти; те ме свалиха в ада. При външната непорочност на моето тяло аз не запазих вътрешната чистота на душата си. Аз се услаждах от нечистите представи на моето осквернено въображение и не считах това за голям грях. А когато трябваше да се изповядам, съзнателно скривах плътските си настроения от изповедника. И ето вследствие всичко това след моята смърт св. ангели се погнусиха от мене и ме оставиха в ръцете на демоните. Затова аз ще бъда вечно в ада и никога няма да видя лицето Божие!

При тези думи осъдената заохкала, заскърцала със зъби и се изгубила в пламъците на ада.

Възлюблени, де е била вината на тази погинала душа? В това ли, че е имала блудни мисли и нечисти желания? Но всеки може да ги има. Ако само за блудните мечти Бог би наказвал с геена огнена, тогава никой не би могъл да се спаси. И ако е толкова страшно оскверняването с блудни пожелания, то какво да кажем за онези, които са се осквернили с много по-тежки грехове – с блудни дела? Кой в такъв случай може да се надява да получи милост от небето?! Явно е, че Бог наказал мнимата девственица не просто за блудните ѝ мисли, а за това, че тя не се е каела и не се е стараела да се поправи. Тя искала да минава за праведница, когато е живеела в скрита нечистота. Затова в отвъдния мир се е лишила от блаженството да вижда Бога.

Абсолютно прав е св. Марк Подвижник, като говори: ”Бог не ни наказва за множеството ни грехове, а за това, че не искаме да се покаем”. Нима у Бога няма достатъчно благодат да умие греховете на беззаконниците? Та Той би могъл да умие само в един миг всички провинения на всички грешници от всички времена! Ала Той не го прави, защото не вижда у човеците покаяние. А без лично разкаяние, без лично отвращение от греха, без лично обикване на чистотата човек, и да би бил умит от Бога, следващата минута пак ще се омърси, а с това още повече ще се провини пред Божията милост. Каква полза тогава от механичното и насилно умиване чрез всесилната Божия благодат без лично вътрешно участие?!

Оттук става ясно, че онзи, който иска да получи блаженството да вижда Бога, трябва: 1) чрез лично дълбоко покаяние да скъса с греховете си, ако се е осквернил с такива; 2) чрез гореща вяра, любов и надежда да привлече върху себе си всеочистващата Божия благодат и 3) с твърдата си лична решимост – занапред да не греши – да запази тази благодат в сърцето си, силна да го направи ангелоподобен и способен да вижда Бога и да общува с Него.

Действително очистване на сърцето постига не онзи, който се въздържа само от грях, но онзи, който, като се въздържа от небогоугодни дела, е преминал и към следващия етап на себеусъвършенстването – очистването сърцето и от греховни помисли, чувства и желания. Защото в греховната мисъл се крие греховното дело, тъй както в семето е скрит бъдещият плод.

Как става очистването на сърцето

Като говорим за необходимостта човек да вземе лично участие в очистването на своето сърце, ние съвсем не искаме да кажем, че това очистване е напълно във възможностите на човека. Съвсем не! То е много трудно нещо. То е дори съвсем невъзможно, ако човек се надява да го постигне със собствени усилия. И все пак, с Божията помощ, то може да се осъществи. Защото ”невъзможното за човеците е възможно за Бога” (Лука 18:27). Щом немощният човек се съедини с Бога и получи всесилната Негова благодат, той става силен, тъй както обикновеното парче желязо, допряно до силен магнит, изведнъж добива магнитни свойства. В този смисъл св. апостол Павел е казал знаменателните думи: ”Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Филипяни 4:13).

Подкрепен ли си от Бога, не се смущавай! С помощта от небето ти можеш да постигнеш непостижимото: да очистиш сърцето си. А това става по следния начин: С Божията благодат ти можеш да намразиш злите мисли и желания, и без това сами по себе си омразни за всеки, незагубил чувствителната си съвест. Щом веднъж намразиш греховете, ти можеш и да се откажеш от тях, защото не е трудно отказването от неща, които човек не обича. Отказването от лошите мисли и дела става в светото тайнство изповед.

По-нататък, след като си се отказал от лошите мисли, ти можеш с Божията помощ и да ги изгонваш от сърцето си при всяко тяхно нападение, като изправиш на фронта срещу тях своите добри мисли, богоугодни желания и свети решения. С призоваване на Христовото спасително име, с молитва, пост и усърдно водене борбата, докрай може да се очисти сърцето от всяка греховна сквернота и да се превърне в достойно жилище на Светия Дух.

Тогава и да дойде пак някое изкушение отвън, то не може да превземе крепостта на душата и да оскверни светилището на сърцето, очистено от сълзите на покаянието. Макар и да напира да изкуси човека, то няма да успее, тъй като обикналият духовната чистота ще отблъсква навреме всяко изкушение, така че и сред нечистите нападения на лукавия той ще си остава чист. Защото, по думите на великия познавач на духовния живот св. Марк Подвижник, не нападението на изкусителната мисъл е грях, а приятелското събеседване на ума с нея.

А ако някой съблазнителен помисъл успее все пак в дръзкото си нападение да остави върху човешкото сърце някаква нечиста преходна сянка, то и тя ще изчезне, прогонена от светлината на изгрялото в сърцето молитвено настроение и разпръсната от повея на покайната скръб. Защото истинското покаяние очиства сърцето от всяка сквернота. А ако покаянието се изрази в изповед на греховете, над покайника ще слезе всеочистителната Божия благодат, и тогава покаянието не само ще разсее преходните сенки на изкушенията, но и ще избели душата и ще я облече в одеждата на светостта.

Степени на сърдечната чистота

Три са степените на сърдечната чистота. Намиращият се на първата степен се проявява като искрен човек. Той се старае да няма у него лицемерие и присторена доброта. Той иска каквото му е на сърцето, това да му е и на лицето, пък макар това да не е всякога и на всекиго приятно. Ако той има към другите добро разположение, то не е само от учтивост, а честно. А ако има нещо против някои, не обича да говори по това зад гърба им, а си им го казва направо в очите.

Народът нарича такива хора чистосърдечни, нелицемерни. Те са противоположни на лицемерните хора, които имат привидна чистота на сърцето, присторено приятелско разположение и лъжлива доброта.

С лицемерни хора е пълен светът в днешно време. Св. Тихон Задонски ги сравнява със замърсени извори, дето при спокойно време водата изглежда чиста, макар че на дъното има тиня и кал. Тъй и лицемерните хора често се показват добри и учтиви, но в сърдечните им дълбочини е скрита всякаква нечистота – себелюбие, омраза към другите, гняв, злоба, завист и прочее. За да се познае какво има в дъното на извора, той трябва да се разрови с пръчка или с нещо друго. Тогава изведнъж водата се размътва от дигналата се тиня, която е била на дъното. Така и замаскираните страсти и скриваните грехове се проявяват у лицемерно добрия човек във време на изкушения. Тогава той показва истинския си лик.

Втората степен сърдечна чистота са постигнали онези, които побеждават постоянно, с неотслабваща бдителност над себе си, всички изкушения, идващи отвън. Такива люде не допускат в сърцето си никакви нечисти мисли, никакви небогоугодни желания, никакви греховни чувства. Те пропъждат още с появяването им всеки гняв, завист, злоба, самолюбие и гордост, и постигат по този начин благодатна детска невинност, без да бъдат детски неразсъдливи и неопитни. Напротив, те съчетават в себе си чистотата на детето с благоразумието на възрастния мъж и простотата в обноските с духовния опит на благодатно утвърдения християнин. Докато първата степен на сърдечната чистота може да бъде и естествено качество, втората се добива по пътя на духовния подвиг с помощта на Божията благодат.

Третата степен на сърдечната чистота е блаженото безстрастие, тоест постигането на такова благодатно състояние, при което християнинът е одухотворен властник над своите плътски и духовни прояви, пълен господар над своите желания и чувства; тях той подчинява на духовния си разум и на Божията света воля. Св. Иоан Лествичник тъй определя безстрастието: ”Под безстрастие аз не разбирам нещо друго, а духовното небе в човешката душа; истински безстрастен е този, който е очистил плътта си от всяко разтление, ума си възнася по-високо от всяка твар, всичките си чувства покорява на разума и представя душата си пред Божието лице”.

Безстрастието е пределът на сърдечната чистота

Страстите в душата на човека са окови, които го лишават от радост и свобода. Затова обвързаният от своите страсти човек непременно е нещастен, тъй както плененият и окован в железни вериги човек е злочест. Страстите са тирани. Те са ненаситни и искат непрестанно да бъдат задоволявани. А понеже човек не всякога може да ги задоволява, от това се появява у него греховен глад и недоволство.

Но мислите ли, че задоволяването на страстите докарва доволство? Не, тъкмо напротив. Задоволяването им докарва нова мъка. Защото подир утоляването на греховния глад явяват се угризения на съвестта, въстанала срещу удовлетворяването на страстите и погазването на Божия закон. Тъкмо това издава демоничната същност на страстите. Те и при незадоволяване мъчат, и при задоволяване пак мъчат човека. Затова духовно мъдрите подвижници са намерили изход от тази мъка в побеждаването на страстите; и това е възможно само при помощта на Божията благодат.

Плътският човек сам за себе си е най-голямото нещастие. Сърцето не може да почувства радост, докато не се отстранят от него страстите. Това най-добре са разбрали онези люде, които водят духовен живот. Затова най-голямата грижа на подвижниците е била тази – да победят плътския човек в себе си. Св. Ефрем Сирин много се е борил със страстите в себе си, като е угнетявал техния носител – тялото. Когато го запитвали, защо тъй се самоизтезава, той отговарял: ”Измъчвам измъчващия ме”.

Блажени Иероним, който жадувал да се освободи от чувствеността, която осквернявала душата му, оставил богатствата, блясъка и удоволствията на град Рим, отдалечил се в пустинята и живял в молитва, пост и доброволни лишения. Но пак продължавали да го преследват нечисти образи, смущавайки мира на неговата съвест и осквернявайки ума му. Той сам пише за себе си: ”Колко много пъти, откакто заживях в пустинята, си въобразявах, че още се намирам сред увеселенията на Рим! Моето тяло беше вече мъртво, а моите страсти все още кипяха. Като не знаех де да намеря помощ, аз падах в нозете на Христа, умивах ги със сълзи и се стараех да умиря тази неспокойна плът, като оставах по цели недели без храна. Помня, че нерядко прекарвах деня и нощта в непрестанни вопли, като се биех в гърдите, докато най-сетне Бог, Който запретява на бурята, даваше покой на душата ми”.

По този начин много св. подвижници са достигнали блаженото безстрастие, при което като пленници, излезли на свобода, не са чувствали вече мъката на робството, а са изпитвали безкрайно блаженство дори и сред несгодите на живота. Защото те са пресушавали самия извор на недоволство и злочестина в душите си – греховните желания.

Много вярно говори св. Нил Синайски, описвайки радостното състояние на щастливите подвижници, достигнали безстрастие: ”Не е печален въздържаният, че не си е доставил вкусни храни, целомъдреният – че не е угодил на срамната си страст, негневливият – че не му се е отдало да отмъсти, смиреномъдреният – че е лишен от човешки почести, безкористният – че е претърпял загуба. Те съвсем са погасили в себе си такива пожелания, поради което не изпитват печал. Защото печал не наранява безстрастния, как- то стрела не пронизва облечения в броня”.

Епископ Теофан Затворник говори: ”Безстрастният е станал нечувствителен към всички предмети, които възбуждат и хранят страстите… макар тия предмети и да се намират пред очите му. Това е поради туй, че той е целият съединен с Бога… Той не живее вече за себе си, но в него живее Христос (Галатяни 2:20). Това е то – богообщението и боговселението – последната цел на търсежите на човешкия дух, когато той бива в Бога и Бог в него… Такива хора са храм Божи (1 Коринтяни 3:16), и Духът Божи живее в тях (Римляни 8:9)”

Примери за сърдечна чистота

Най-съвършен пример на безстрастие е Сам Иисус Христос, Който е бил абсолютно чист от грях. Неговата светост в тази степен, в каквато Той я проявил, е непостижима за човеците, тъй като те се раждат в беззаконие и растат с греховните си наклонности.

Между хората св. Дева Мария повече от всички се е доближила до идеала на сърдечната чистота. Тя е най-високият пример на човек с чисто сърце. Затова се и удостоила да роди Спасителя на света и да съзерцава вечно Бога. По чест тя стои по-високо от херувимите и е несравнено по-славна от серафимите. Тя е покровителка на девството и помощница на всички, които искат да водят чист живот. Затова вярващият така се моли към нея в църковните молитви:

”О, Чиста, Която си била чисто Божие жилище, моли се заедно с безплътните, чисто да свърша житейския си път!“

Всички Божии угодници искрено са се стремили да достигнат чистотата на сърцето и, всеки според силите си, я достигал. Заради сърдечната си чистота някои са били удостоявани да проникват в дълбочините на Словото Божие и да тълкуват недостъпни за човешкия разум места от него, други – да получат дара на прозорливостта и на пророчеството; трети – да лекуват с молитви всякакви болести в името Христово, а някои – да съзерцават дори небесните обители.

Такъв е бил например св. Серафим Саровски, необикновено чист по сърце подвижник. Той сам разказвал за себе си на един послушник следното: ”Aз се усладих от словото на моя Господ, с което Той говори: ”В дома на Отца Ми има много жилища”… и пожелах да видя онези небесни жилища. И Господ не отказа Своята милост на мене бедния. Той изпълни моята просба. Аз бях грабнат в тези небесни обители, но не знам с тяло ли или без тяло, Бог знае; то е непостижимо. А за онази радост и небесна сладост, която вкусих, невъзможно е да ти се разкаже”.

При тези думи, според разказа на очевидеца-послушник, св. Серафим замълчал, потъвайки в някакво благодатно съзерцание. Лицето му се изменило, огряно от необикновена светлина. Той цял бил обхванат от небесен възторг и неописуема радост. След като мълчал доста време, светецът нарушил тишината, като казал тези думи: ”Ах, ако ти би знаел каква радост, каква сладост очаква душата на праведника на небесата, ти би се решил във временния живот да понасяш всякакви скърби, гонения и клевети с благодарност. И ако би била тази наша килия пълна с червеи, и ако тия червеи биха гризели нашата плът през целия този временен живот, то и тогава с пълно желание би трябвало да се сьгласим на това, стига само да не се лишим от онази небесна сла- дост, която Бог е приготвил за онези, които Го обичат”…

Наградата на чистите по сърце

Велика е наградата на чистите по сърце. На тях е обещано, че ще видят Бога. Кога? Явно е, че в бъдещия век, в задгробния мир. Но и в този живот чистите по сърце не са лишени от радостите на богосъзерцанието и богообщението. Чистотата на сърцето дава мир на съвестта. А мирната съвест е най-голямата утеха за човека. Чистите по сърце още в този живот осезателно чувстват Бога. С ума си те Го познават, с волята си Го следват, със сърцето си Го любят. И Бог им дава да чувстват осезателно Неговата дивна грижа над тях? Той промишлява по особен начин за тях, като ги избавя от напасти, защитава в беди, посещава в скърби и прославя още на земята (Псалом 90:14-16).

Но особено велика ще бъде щедростта на Бога към чистите по сърце в бъдещия живот, дето те ще Го видят лице с лице. Това е блаженството на ангелите, които винаги гледат лицето на небесния Отец (Матей 18:10). Това е блаженството на изкупените с кръвта на Агнеца и ”облечени в бели дрехи“ (Откровение 7:9-10). Това е блаженството на Божиите угодници, намерени от Божия неподкупен съд за достойни да пият от кристалните извори на вечната радост. Св. Иоан Богослов не е могъл по-точно да определи това неописуемо блаженство поради безсилието на човешкия език, та е трябвало да каже: ”Още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. И всякой, който има тая надежда на Не- го, очиства себе си, както Той е чист” (1 Иоан 3:2-3). За достигането на това небесно блаженство, заслужава да поло-
жи човек всички усилия и труд.

Св. апостол Павел, удостоен да съзерцава и третото небе, твърди, че ”око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за любещите Го” (1 Коринтяни 2:9).

Нека прочее и ние очистваме сърцето си от грехове, помнейки следните думи на Словото Божие: ”И тъй, възлюблени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божи“ (2 Коринтяни 7:1). И тогава Божията благодат ще пребъде винаги с нас и Сам Бог още тук в този живот ще дойде при нас, и жилище у нас ще направи, а и в бъдещия век ще ни удостои да Го видим както си е. Амин.

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Матей 5:8)

Към следващата част (Грехове във връзка с шестото блаженство)

________________________

*Из книгата Нашата надежда, беседи върху блаженствата, издава едноличен търговец Снежана Иванова, от архимандрит Серафим Алексиев. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993). Източник – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5pH

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s