Петото блаженство*

”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани” (Матей 5:7)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Архимандрит Серафим АлексиевНашият Спасител на нищо друго не се радва така, както на обръщането на грешниците. Той ни показва много пътища на спасение, за да ни улесни да си изберем някой от тях, най-подходящ за нас, та, тръгнали по него, да се отдалечим от греховете си и да намерим Бога! Ето в петото блаженство Той обещава помилване на ония, които сами проявяват милост към ближните си.

Та има ли по-голямо щастие за грешника от това да получи Божията милост! На какво друго може да разчита един жадуващ да се спаси, а очернил съвестта си с много грехове, освен на Божията милост?! Никога грешникът сам не може да се изкупи, ако Бог не го помилва. Затова толкова често се чува в църковните богослужения вопълът: ”Господи, помилуй!” Иска ли обаче грешникът да получи Божията милост, той трябва да отговаря на едно неотменимо предварително условие сам да е милостив към грешките на ближните си! ”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.

Видове милосърдие

Всеки може да проявява милост към околните по най-различни начини, стига да желае. Колкото различни биват нуждите на хората, толкова различни милости може да им се оказват. Нуждите могат да бъдат телесни и духовни. Оттук и милосърдието към нуждаещите се може да се проявява и в телесната, и в духовната област.

Милосърдните дела за облекчаване телесните нужди на нашите ближни са следните: 1) да нахраним гладен, 2) да напоим жаден, 3) да облечем гол, 4) да посетим затворник, 5) да посетим болен, 6) да приемем странник у дома си, 7) да погребем умрял в крайна бедност и прочее.

Иисус Христос, поощрявайки ни да вършим тези дела на милосърдие, говори, описвайки страшния съд: ”Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.” (Матей 25:34-36).

Иисус Христос благоволява да се отъждествява с най-бедните и презрени хора в обществото, които живеят с подаянията на човешкото милосърдие. Той направо ги нарича Свои братя, като казва: ”Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Матей 25:40). Оттук се вижда, че оказаната милост на просяк, на изпаднал в нужда, на странник, на вдовица, на сираче, е милост, оказана на Самия Иисус Христос!

Милосърдните дела за облекчаване духовните нужди на нашите ближни са следните: 1) да обърнем грешник от лъжливия му път, като го увещаваме да се поправи; 2) да научим невежите на истината и доброто, например онзи, който не знае да се моли, да го научим на Господнята молитва и на други кратки молитви; непознаващи Писанието да запознаем с Божиите заповеди и с основните истини на нашата вяра; 3) да дадем на ближния навреме добър съвет – например да предпазим отчаяни в живота от самоубийство, да ободрим болни, да им напомним да се изповядат и причастят, да укрепим нещастни, като ги увещаем с упование в Бога да носят кръста си; 4) да се молим Богу за всички — за живи и покойни; 5) да утешаваме печалните и малодушните; 6) да не отвръщаме на злото със зло; 7) от сърце да прощаваме обидите, които ни причиняват нашите ближни, и прочее.

Възлюблени, много са начините за проявяване на милосърдие, но в основата си те са едно и също нещо – проява на доброто сърце. Защото що значи да бъдеш милостив? То значи да имаш състрадание към ближните си, да чувстваш скръб, когато те скърбят, да те боли, когато те са в болки и нещастия и да им се притичаш на помощ с каквото можеш.

За Бога е казано в Свещеното Писание, че Той е многомилосърден и състрадателен (Иаков 5:11). А на вярващите е заповяда- но: ”Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36). Следователно, който е милосърден към ближния си, се уподобява на Бога. Той прилича като син на баща си и затова като верен син може да се надява да отиде там, дето е неговият Отец , и да наследи неизказаните блага на царството небесно.

Благотворителността

„Нищо така не оприличава човека на Бога, както благотворението”, говори св. Григорий Богослов. Разбира се, никога човек не може да стигне Бога в благотворението. Господ върши благодеяния на цял свят, и то неизтощимо и непрестанно. А човекът върши това в много ограничени размери. Същественото е обаче, че и той може според силите си да благотвори, стига да желае това. Удивителното при това е, че Бог приема като велико дело и най-малката проява на милосърдие у човека, когато тя извира от дълбините на чистата любов и на безкористното състрадание към ближните. Любовта, усърдието, жертвеността – ето невидимите подбуди, които дават голяма цена и на малките благодеяния. Ако не беше така, как би похвалил Иисус Христос вдовицата, която пусна в съкровищницата на храма само две лепти, докато другите жертваха много пари? Те обаче даваха от излишъка си и следователно нито много любов и усърдие, нито много жертвеност имаше в техните дела. А вдовицата даде последните си пари, с които разполагаше. Равни на нея биха били богатите, ако и те биха жертвали с такава любов, усърдие и жертвеност като нея.

И така любовта, усърдието и жертвеността дават душа и стойност на благотворителните дела. Който дава с любов, дава винаги много, защото малкото, принесено с любов, храни и тялото, и душата на нуждаещия се. То действа и върху дарителя благотворно, защото разширява и обогатява любовта му. А нищо не прави човека така щастлив, както любовта.

Но, ако ние не чувстваме любов към ближните, или когато човекът, който се нуждае от нашата помощ, не извиква у нас със своите качества нито симпатия, нито съчувствие, тогава да се откажем ли, поради това, да му помогнем? В никакъв случай! Светителят Филарет Московски така учи: ”За да не попречат недостатъците на ближния на твоята любов, повикай на помощ смирението. Макар и да нямаш живо чувство на любов, благотвори от послушание към заповедта за любовта. Господ ще види подвига на послушанието и ще ти дарува радостта на любовта и чрез нея съвършенството на добротворството”.

Милосърдието трябва да обхваща всички – и достойни, и недостойни

Св. отци ни наставляват да проявяваме милосърдие към всички, които се нуждаят, а не да правим разлика между достойни и недостойни. Когато един болен, който си е разрушил здравето вследствие на греховен живот, в окаяното си състояние отиде при лекаря за помощ, не е ли грях, ако лекарят, вместо да го лекува, започне да му натяква за неговия безпорядъчен живот? Лекарят е длъжен да помага на всички болни. Тъй и християнинът е длъжен да помага на всички нуждаещи се, независимо от това, по каква причина те са изпаднали в нужда. Св. Исаак Сирин поучава: „Не прави разлика между богат и беден, достоен и недостоен; всички трябва да ти бъдат равни за доброто дело, защото по тоя начин можеш и недостойните да приведеш към доброто”.

Как ние, когато много се нуждаем от нещо, издигаме в молитва очи към небето и гледаме към Божиите ръце, очаквайки оттам милост за себе си? Та достойни ли сме ние всякога за Божиите милости? Тъй и нуждаещите се гледат към нашите ръце, очаквайки милост от нас. Ние трябва да проявим към тях състрадание, както Бог проявява милост към нас, грешните.

”Милостивият – по думите на св. Иоан Златоуст е пристанище за нуждаещите се. А пристанището приема в себе си всички претърпели корабокрушение, били те зли или добри. Поради това и ти, виждайки, че някой човек е претърпял крушение и изпаднал в бедност, не разсъждавай и не искай отчет, а прекрати бедствието. Едно е съдия, а друго е раздавач на милостиня. Милостинята затова се нарича милостиня, понеже се раздава и на недостойните. Всичкото достойнство на бедния е в неговата нужда.

Блажен онзи, който благотвори без ропот, без свидливост и с весело сърце. Бог люби драговолно даващ (2 Коринтяни 9:7). Св. апостол Павел съветва: ”Благотворител ли си – благотвори на радо сърце” (Римляни 12:8). Който, подавайки милостинята си на бедния, я поднесе с блага дума, с приветлив поглед, с ласка и с любов, той дава двойна милостиня – дара си за телесните нужди на бедния, а любовта си – за духовните му нужди. Ако той успее да го утеши в скръбта му, да му даде благ съвет, да му поговори за Бога и за Неговата неизмерима любов, той ще прояви покрай обикновеното още и духовно милосърдие, а последното често пъти е по-нужно и от телесната благотворителност. Ние трябва да се стараем никога да не показваме недоволство, досада и отегчение при среща с нуждаещ се човек. Нашият неприятен вид ще огорчи душата му. А огорчавайки него, ние огорчаваме Христа, скрит в него.

”Ако вие бихте живели – говори св. Иоан Златоуст – в това златно време, когато Иисус Христос видимо е обитавал между хората, не бихте ли приготвили за Него легло във вашия дом, не бихте ли Му дали милостиня… не бихте ли Го поканили на масата си? Вие заслужавате повече, ако вършите това на бедните, защото сиянието на Христовото приятно лице и чертите на Неговата благост неволно са привличали към Него сърцата на всички, които са вървели подире Му. Но ако вие Му давате милостиня в лицето на бедния, окъсания, голия, нечистия, гнойния, то вашата вяра е по-жива, вашата любов – по-благодатна, и вашето благочестие – по-безкористно, понеже самолюбието тук не търси за себе си изгода”.

Добротворството ни трябва да бъде тайно

Когато Иисус Христос е поучавал последователите Си как да благотворят, казал им знаменателното наставление: ”Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Матей 6:2-4). “Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Матей 25:40).

Който благотвори, за да получи похвала за доброто си дело, сам се лишава от високата си награда за него на небето. Ако човек прави добро, за да го похвалят, не прави доброто от любов към ближния, а от любов към самия себе си. Той не проявява в такъв случай нито милосърдие, нито жертвеност, а само егоизъм. Ето защо Господ нарича такива хора лицемери и ето защо казва: ”те вече получават своята награда”. За суетата им, и наградата е съответно суетна. За да бъде наградата истинска и трайна, християнинът трябва да върши доброто дело скришом.

Но как е възможно да скриеш благодеянието си, когато този, на когото го вършиш, ще види откъде иде то? Има начини. Някои хора се групират в безименни кръжоци, дето под ръководството на свещеника събират помощи, които се раздават на нуждаещите се. Други благотворят анонимно, скришом. А това е най-красивото християнско благотворство. Както няма по-отвратително нещо от анонимно извършеното зло, така няма по-пленително нещо от анонимно извършеното добро. В първия случай зад анонимното зло подло се скрива някой злодей. Във втория случай зад анонимно извършеното добро се крие някоя чиста, смирена християнска душа.

Но ако, въпреки старанието на добротвореца да скрие благодеянието си, то се открие, загубва ли доброто му нравствената си стойност? Не! Бог ще възнагради такъв човек пак като таен добротворец, защото Той гледа намеренията на сърцето. Ако добротворецът не е искал да се покаже, Бог ще го възнагради богато. А откриването на доброто може да стане често пъти, въпреки скромността на добротвореца, по Божи промисъл, за назидание на околните. Независимо от това какви са Божиите промислителни планове, ние като християни трябва да се ръководим от желанието да вършим доброто си тайно.

Пример на истинско тайно евангелско добротворство виждаме в живота на иеромонах Иринарх, който бил подвижник от Куряжската обител, Харковска губерния. Той се подвизавал в началото на ХІХ век в една доста усамотена архиерейска мелница на около двадесет и пет версти от Харков.

Като монах отец Иринарх се посветил на тайна благотворителност. Но за да върши всичко по евангелски, той гледал да скрива от човешката суетна похвала своите добри дела. За това му помагала неговата мъдра разсъдителност.

Веднъж дошъл по работа на архиерейската мелница един селянин от околните села. Той заварил тук няколко свои земляци и взел да им разказва за постигналото го нещастие. Единствената му крава, която хранела неговото многочислено семейство, умряла. Съселяните му изказали своето съчувствие, но не могли да му помогнат.

Отец Иринарх предпазливо събрал сведения за пострадалия селянин. Оказало се, че той бил трудолюбив човек, но обичал често да си посръбва, което и било причина за неговата бедност. Всички пък похвалили жена му, като казвали, че тя всъщност поддържала цялото семейство.

Отец Иринарх купил със спестените си пари крава и като се облякъл като селянин, явил се с кравата пред къщичката на бедния селянин. Последният не бил вкъщи. Странният пътник предложил на домакинката да огледа кравата, като заявил, че я продава и при това евтино. Бедната жена въздъхнала и рекла, че нямала нито копейка и че макар и да имали голяма нужда от мляко за своите деца, те ще трябва да се справят как да е с това положение, докато спечелят пари и си купят крава. Продавачът захванал убедително да я моли да вземе кравата, макар и за един месец, като обещавал да почака, докато тя и мъжът ѝ бъдат в състояние да му платят.

”А на своя мъж кажи – прибавил той при това – да се поправи вече, да престане да пие и по-грижливо да пази спечелената с труд пара. Ако той заживее порядъчно, може би дори нищо да не взема за кравата”.

Жената гледала с удивление на непознатия, който тъй добре бил осведомен за нещастната слабост на нейния мъж. На въпроса, какво да каже, ако мъжът ѝ я попита кой им дал кравата и как е неговото име, непознатият ѝ отговорил:

– Няма защо да знаете името. Кажи само на мъжа си, че ако се поправи, кравата ще бъде напълно ваша. А ако не, да извинява: ще му дам да разбере.

С тези думи тайният благодетел се скрил от очите на селянката, като я оставил в крайно недоумение относно случилото се. Ако кравата не стояла пред нея, за да свидетелства, че всичко това е истина, бедната жена била готова да приеме случилото се за сън.

Вечерта нейният мъж се завърнал от работа. Когато изслушал разказа на жена си и видял кравата, той дълбоко се трогнал от тази неочаквана Божия милост, замислил се сериозно върху своето досегашно поведение и решил в себе си да се поправи. Молбите и увещанията на жена му още повече го укрепили в това спасително решение.

И наистина: оттогава рядко можело човек да го види посръбнал. Благодатната промяна на стопанина оказала влияние и върху стопанството му. Скоро от беден, нуждаещ се селянин той станал примерен и състоятелен човек.

Между това продавачът на кравата не се явявал. Само облагодетелстваната селянка като че ли се усъмнила дали това не е монахът, който наглежда мелницата.

Подпомаганите от нас бедняци са наши благодетели

Ние трябва да вършим милосърдните си дела не само тайно, но и с усърдие, без досада, без ропот към бедните, като помним, че много повече те нас облагодетелстват, отколкото ние тях. Често се случва, като дадем милостиня на един бедняк, след това да не ни се иска пак да му помогнем. Ние му казваме:”Е, нали ти дадох веднъж и дваж? И сега ли пак искаш!” Св. Иоан Златоуст, разглеждайки този случай, разсъждава: ”Нима бедният не трябва да яде, понеже веднъж е ял? Защо ти не си поставиш такова правило за твоя стомах и не му казваш: ти беше сит вчера и завчера, тъй че не проси днес! Напротив, прекалено пресищаш стомаха си, а отказваш на бедния, когато ти проси малко нещо.”

Божиите угодници толкова са обичали бедните, че даже са ги търсели, за да могат да им благотворят. А ние поради това, че малко е любовта в сърцата ни, щом видим някой беден, гледаме да се скрием от него, минаваме по другия тротоар, завиваме в другата улица. От кого чувстваме досада, от кого бягаме, от кого се крием? От Христа, скрит в бедните наши братя!

Когато св. Иоан Милостиви заел александрийския архипастирски престол, рекъл на църковните служители: ”Обиколете целия град и ми напишете имената на всички мои господари!” „Кои са твои господари, владико?“ – зачудени го запитали служителите му. ”Бедните и нещастните – отговорил светителят. – Те са ми господари, защото могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните обители.”

Как така бедните могат да бъдат спасители на душите ни? – ще попитат някои.

А ето как! Ти даваш милостиня на бедния, но с нея тъй да се каже задължаваш Бога да бъде милостив към тебе грешния. Това не става поради достойнството или големината на твоята милостиня, а поради благоволението на Бога, Който не иска твоята духовна смърт, а всячески иска да те спаси, използвайки за тази цел и най-малките твои добри дела. При това Той не гледа сумата, а твоята любов или поне твоето послушание към заповедта. Сам Бог е благоволил чрез Светия Дух да ни открие в Свещеното Писание волята Си, като казва: ”Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за Неговото благодеяние” (Притчи 19:17). С това Бог поощрява човеците към милост спрямо ближните, за да могат да получат сами Божията милост.

”Бедните – говори св. Иоан Златоуст – са лекари на нашите души, благодетели и застъпници наши, защото ти не толкова им даваш, колкото получаваш; даваш пари, а получаваш царство небесно; облекчаваш бедността, а примиряваш себе си с Господа… Избавяш бедния от глад, а той те избавя от Божия гняв… Няма грях, който милостинята не би могла да очисти.”

Милосърдието покрива греховете ни

Милосърдието към бедните, нещастните и отчаяните ползва не толкова подпомогнатите, колкото подпомагащите. И грехове да са сторили такива хора, щом имат в сърцата си милост към ближните, ще получат сами Божията милост заради милосърдието си. Милостинята ще очисти душите им според думите на Спасителя: ”Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто” (Лука 11:41).

Но за да бъдат чрез милостинята напълно простени греховете ни, иска се от нас да не ги повтаряме. Защото само милостинята без стремеж от наша страна да се поправим, няма да ни дарува Царството небесно. Блажени Августин прекрасно поучава: ”Да не се самоизлъгват ония, които мислят да си купят невинност чрез даване на милостиня,… а в същото време си остават в постоянните беззакония… Милостинята служи за спасение на онзи, който е поправил поведението си. Ако вие благотворите само за това да придобиете правото да грешите безнаказано, то вие не храните Христа в лицето на бедния, а се стараете да подкупите своя Съдия.” А небесният Съдия, както е известно, е неподкупен. Него може да умилостиви само покаянието, любовта и проявеното към бедните безкористно милосърдие.

”Не е едно и също – разяснява св. Григорий Велики, – да вършиш милосърдни дела за греховете си, или да грешиш съзнателно, обещавайки да даваш милостиня. Този, който смята себе си в правото да греши, понеже давал милостиня, и изкупвайки греховете си, върши нови, надявайки се пак да ги изкупи, дава своето имущество на Бога, а сам себе си предава на дявола”.

В древност живял някой си богат човек, много състрадателен към бедните, но за нещастие пристрастен така към блудните грехове, че не ги оставил до края на живота си. Когато той умрял, един благочестив отшелник видял неговата задгробна участ. Богатият човек бил заради блудните си грехове вън от радостите на рая и страдал горко, оплаквайки своето беззаконно поведение на земята. Единственото облекчение, което му донесли неговите милостини, било това, че той бил избавен от тежките мъки в ада.

Наградите за безкористното милосърдие

Милосърдието трябва да бъде вършено безкористно. Тогава то бива стократно възнаградявано от Бога. То обогатява по чудния Божи промисъл и физически, и духовно човека, защото увеличава добрите му дела, които красят душата му, а прави и чудото да се връща раздаденото, по други пътища, пак към него. Щедрият добротворец нито в този свят ще бъде беден, нито в бъдещия, защото Сам Спасителят е обещал, че такъв още тук ”ще получи стократно и ще наследи живот вечен” (Матей 18:29). Колко пъти се е потвърждавала истината, че след като си дал щедра милостиня на бедните, Бог отдругаде ти е върнал повече. Но ако не даваш милостиня поради скъперничество, нима ще бъдеш винаги богат с имота си? Не, защото много неприятности могат да те лишат от него! Крадци могат да те оберат. Молецът тайно сяжда натрупаните ти дрехи. Ръждата от друга страна ти уврежда съдовете. А смъртта – последният крадец – изведнъж ще те лиши от всичко.

Скъперникът и в този живот не умее да се ползва от парите си както трябва, а и в бъдещия няма да ги има, защото не ги е изпратил пред себе си в отвъдния свят чрез ръцете на бедняците. Той се заблуждава, че е собственик на имуществата си. Колкото и да ги пази, ще ги загуби със смъртта си. Тогава ще разбере, че истински негово е само онова, което е раздал. Тази мъдрост притежавал онзи богат човек, който поръчал да напишат на надгробния му паметник тези думи: ”Каквото мислех, че е мое, загубих го. Сега само това остана мое, което бях раздал на бедните.”

Духовното благотворение

Никой не бива да се оправдава с това, че не може да проявява милосърдие към нуждаещите се. Всеки може да даде нещичко, дори и най-бедният, стига да има любов в сърцето си. Ако няма възможност да благотвори материално, той може да благотвори духовно, като разлива около себе си обич, като дава добри съвети на ближните си, като ги учи на правия Божи път, като ги предпазва от грехове, като утешава печалните и прощава обидите на своите лични врагове.

Безкрайни са възможностите на духовното добротворство. В древност живял един юноша на име Климент. Той бил син на баща идолопоклонец и на майка християнка, която го и закърмила с истините на вярата. Останал отрано сирак, той бил осиновен от една благородна християнка – София, близка на неговата майка. Тя продължила да го възпитава в добродетелен живот и в страх Божи. Веднъж в техния град настъпил толкова страшен глад, че жителите на града – повечето езичници, – като нямали с какво да хранят децата си, ги оставяли на произвола на съдбата. Младият момък Климент събирал както връстниците си, които се скитали навсякъде без подслон, така и малки деца, които изпускали последния си вопъл на улиците, и ги довеждал у дома си. Там той им давал храна, учил ги на вяра в истинския Бог и накрай ги представял на свещеника, който ги кръщавал. Така домът на София станал странноприемница и училище, дето обречените на гладна смърт намирали подкрепа за тялото си и спасение за душата си.

Много са примерите от древната християнска литература за духовно добротворство, проявявано от предани на Христа люде. Но особено забележителен е случаят с преподобни Серапион. Той бил от добро семейство, ала оставил всичко заради Христа. Отдал се на подвижничество и високо се издигнал в духовния живот. Когато победил страстите си, тръгнал да помага на другите да намерят пътя на спасението. Веднъж той срещнал едно семейство комедианти. Те с театрални представления изкарвали прехраната си. Театърът тогава бил развращаващ фактор в живота. Св. Серапион се съжалил над това семейство и доброволно им се продал за роб, скривайки от тях, че е син на заможни родители и че е добил добро образование. Той започнал като роб да им прислужва, вършел с голяма добросъвестност всичко, което му възлагали, и с дивния си пример на преданост, смирение, търпение и любов скоро обърнал вниманието им върху себе си. При удобни случаи той им говорел за Христа, за Неговото Божествено учение и така ги пленил, че първо мъжът, после жената, а след това и цялото семейство повярвали в Христа и се кръстили. Те оставили тогава нечестивия си живот, отказали се от театъра и започнали да живеят честно и благочестиво. Толкова обикнали Серапион, че му казвали: ”Сега, братко, ние ще те освободим от робското ти състоя- ние, защото ти ни освободи от едно много по-срамно робство.” А св. Серапион им отговорил: ”Понеже Бог помогна да бъдат спасени вашите души чрез мене, аз ще ви открия моята тайна.” И тутакси им разказал, че той съвсем не е по рождение роб, че им се продал за роб от състрадание към тях и че сега, след като постигнал целта си, той трябвало да ги напусне, за да се продаде на други, та и тях да избави от робството на греха. Те настоятелно го молели да остане при тях и му казвали: ”Ние ще те почитаме като баща и като господар на нашите души, само не ни напускай.” Но не могли да го убедят. Единственото, което могли да измолят, било поне по веднъж в годината да идва той при тях.

Други Божии угодници по друг начин помагали на нещастните свои съвременници, като обличали голите, нахранвали гладните, утешавали нещастните, поучавали неразумните и с това изтривали сълзите на страдащите и обогатявали душите си с дивните добродетели на добротворството и милосърдието.

Нека и ние, възлюблени, отворим сърцата си за ближните, като се стараем да им оказваме било материална помощ, било духовна подкрепа. Тогава оказаното милосърдие към ближните нас ще помилва според думите на Писанието: „Милостта бива похвалявана на съда“ (Иаков 2:13) и според великото обещание на Спасителя: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“. Амин.

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани“

Към следващата част (Грехове във връзка с петото блаженство)

_________________________

*Из книгата Нашата надежда, беседи върху блаженствата, издава едноличен търговец Снежана Иванова, от архимандрит Серафим Алексиев. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993). Източник – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5ps

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s