Четвъртото блаженство*

”Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Матей 5:6)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Архимандрит Серафим АлексиевДа бъдеш гладен и жаден, съвсем не е блаженство, а същинско мъчение. Защо тогава Иисус Христос си служи с примера на гладните и жадните, за да нарече блажени гладуващите и жадуващите за правда? Но забележете, Той не нарича блажени просто гладните и жадните, а гладните и жадните за правда. А това е нещо по-друго. Спасителят обича да си служи с невероятни положения, за да изостри вниманието на слушателите и да ги доведе до познание на небесната истина. Тази истина за непросветения човек изглежда често неприемлива и дори безумна, според думите на св. апостол Павел: ”Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух: за него това е безумство” (1 Коринтяни 2:14). Но в това привидно безумство се крие велика мъдрост. ”Защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (1 Коринтяни 1:25).

Не по същия ли начин Спасителят постъпва и при другите блаженства, наричайки блажени тъкмо онези, които светът окайва – смирените, плачещите, кротките? Ала ние се убедихме, че не гордите, а смирените са щастливи, че не смеещите се без Бога, а плачещите по Бога намират утеха, че не гневливите, а кротките са блажени. И тук с Божията помощ ще се убедим, че не онези, които нито гладуват, нито жадуват за Божията правда са блажени, а тъкмо гладните и жадните за правда.

Що е правда?

За да ни стане по-ясно блаженството на гладните и жадните за правда, нека си изясним що е правда. Отговор на този въпрос можем да намерим в думите, с които евангелистът описва блажените Захарий и Елисавета. ”И двамата бяха праведни пред Бога”. А що значи праведни, той обяснява, като казва, че те ”постъпвали безпорочно по всички заповеди и наредби Господни” (Лука 1:6). Значи, постъпването съгласно Божиите заповеди е праведност. Оттук трябва да направим извода, че под думата правда трябва да разбираме всичко, което се върши по Господните заповеди, с една реч – добродетелта (по Филарет Московски).

Щом гладни и жадни за правда означава гладни и жадни за добродетел, за изпълнение на Божиите заповеди, не е ли вече ясно, че пълно право има нашият Господ, като нарича стремещите се към добродетелен живот блажени! Могат ли тънещите в пороци да бъдат наречени блажени? Та те предизвикват било отвращение, било съжаление у всички хора. Щом съпоставим порочния с добродетелния, веднага нашето разположение се наклонява към добродетелния. Всички без изключение ценят по-високо добродетелните отколкото порочните люде. И ако човеците, бидейки в по-голямата си част порочни, облажават добродетелните, колко повече ще ги облажава Сам Господ!

Сега можем да разберем по-пълно Христовите слова: ”Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят”.

Блаженството се постига с постигането на добродетелта, или поне с проявяването глад и жажда за нея.

Това е и естествено. С доброто е свързана накрай радост, а със злото – скръб. Добродетелта заслужава награда, а порокът – наказание. И ако добродетелният често се радва несмутимо още в тукашния живот, дето има толкова превратности и беди, колко повече той ще се радва, когато отиде в царството небесно, когато влезе във вечния живот, дето няма да има вече скръб или въздишка. Там няма да могат да се радват само нечестивците, грешните, непроявилите глад и жажда за правдата. Те няма да могат да се радват, защото не са се стремили към доброто, а са слугували на греха. Грехът пък наказва своите собствени поклонници и извършители.

Правдата като подвиг

Мнозина са склонни да разбират разглежданото блаженство неправилно. Те едва ли не виждат в него поощрение на своя егоизъм. Те гладуват и жадуват за правда, но не в смисъл сами да бъдат праведни и добродетелни в отношенията си към другите, а другите да бъдат към тях добри, справедливи, искрени. Те не могат да търпят да се постъпва с тях неправедно. Туй, че сами често са несправедливи към ближните си, не им се вижда нередно. Те все намират някакво извинение за своето поведение, било в това, че обстоятелствата ги накарали така да постъпят, било в това, че ближните им не заслужавали по-добро отношение. Но ако към тях се прояви несправедливост, те се силно възмущават и не могат лесно да простят на онеправдалите ги.

Явно е, че правдолюбието на такива люде е егоистично. Те гладуват и жадуват за правда дотолкова, доколкото туй закриля техните себични стремеж. Но щом правдата Божия поиска от тях жертви и нравствени усилия, те се отказват от нея.

Блажени ли са такива люде? Не! Защото правдата у тях е параван, зад който се крие порочното им себелюбие. А себелюбието, като грях, е извор на нещастия, но не и на блаженство.

Нашият Спасител иска от нас да бъдем праведни, независимо от това, какви са другите хора към нас – добри или лоши. Той е използвал усета ни към добро, останал след грехопадението в егоизма ни, за да ни научи да бъдем към околните добри. ”Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” (Лука 6:31). Тук главната мисъл е: ”тъй и вие постъпвайте с тях”, а не: ”както искате да постъпват с вас човеците”.

Фактът, че Господ ни учи да бъдем добри и към лошите, ясно говори, че правдата Божия е наш дълг, независимо от това, дали към нас се прилага тя, или не. Дори ако всички започнат да постъпват с нас несправедливо, ние пак сме длъжни да бъдем към тях добри, справедливи, искрени. Правдата е подвиг, тя е надмогване на себичността. Като подвиг тя се изразява в две насоки: 1) да вършиш правда по отношение на всички и 2) да понасяш с търпение неправдите на другите.

Св. Нил Синайски казва: ”Блажен, който търпи злото” (което му иде от другите), но и добавя: ”Горко на онзи, който върши злото”. Изводът от тия разсъждения е: Следвай пътя на Божията правда, дори и когато търпиш неправди! Бъди справедлив към всички заради самата правда!

Правдата в разглеждания смисъл е истинолюбие, справедливост, честност. Който постъпва праведно, ще получи любовта на Най-Праведния – Бога!

Такъв човек може да бъде понякога осмиван, че върви против интересите си, че е глупаво честен в средата на нечестните хора, че от това само губи и прочее, и прочее. Това не бива да го разколебава в неуклонното му следване пътя на правдата, защото правдата е подвиг, а и негов дълг, възложен му от Бога. Той трябва да осъществява тази правда Божия при всички обстоятелства. Тогава ще бъде блажен!

В житието на св. Епифаний Кипърски се разказва, че той още като момче обичал правдата Божия. Майка му, останала рано вдовица, се борела с беднотията и полагала големи усилия да прехранва двете си невръстни деца. Веднъж, като нямали какво да ядат, тя пратила Епифаний на пазара да продаде магарето, то и без това не им вършело работа, понеже било диво, неукротимо и правело много пакости. Епифаний отишъл. Не след много се приближил към него един човек, поискал да купи магарето и му казал: ”Ние вярваме в един Бог, Който е праведен, затова не бива да вършим неправди един на друг. Иначе ще прогневим нашия Бог. Нека честно се спогодим за магарето! Колко искаш за него?” Като чул това, Епифаний рекъл: ”Не желая да ти продам магарето, понеже е още необучено, пък и по нрав е диво и неукротимо. Майка ми ме прати да го продам, понеже нямаме с какво да си купим хляб.” Купувачът се почудил на тази честност, не взел магарето, но дал на малкия Епифаний достатъчно пари, за да си купят хляб.

Колко праведно постъпил св. Епифаний! Сам предпочитал да страда, но да не измами ближния си и да не наруши Божиите заповеди! Който така постъпва, осъществява правдата като подвиг. На такива е обещано блажено насищане в царството небесно.

Правдата като оправдание пред Бога

Под правда някои тълкуватели разбират оправдание на грешните човеци пред Бога чрез благодатта и чрез живата дейна вяра в Изкупителя Иисус Христос. Това тълкувание е много вярно. Предоставен на себе си, човек може да гладува и жадува за правда, но сам не може да задоволи тези свои глад и жажда. Той може да иска да спаси душата си, но ако няма Божията помощ, не може да стигне до оправдание пред Бога. Той може да иска да се освободи от греховете си, но не може да ги изкупи сам без помощта на Изкупителя. Той може да иска да стигне до съвършенство, но не може да престане да греши без подкрепата на Иисус Христос. Защото целият човек с душата и тялото си е заразен от греха. Ето защо е дошъл на земята Иисус Христос, за да ни помогне да достигнем недостижимото – богоподобното съвършенство, и да осъществим неосъществимото – оправданието пред Бога. Иисус Христос е нашето оправдание! Ние трябва само да гладуваме и жадуваме да бъдем в общение с Него, да вяр- ваме в Него и да вършим заповедите Му, и тогава тези наши глад и жажда ще ни направят блажени.

В този смисъл св. апостол Павел говори: ”Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и се лишиха от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса” (Римляни 3:22-26).

Но това наше оправдание чрез вяра в Изкупителя изисква от нас да се каем за греховете си, да изпълняваме Божиите заповеди и да доказваме вярата си с дела. Защото който не върши заповяданото от Бога, а върви против Божията воля, той сам отпада от своето оправдание. Ако ти истински вярваш в Бога, трябва да покажеш вярата си от делата (Иаков 2:18). Ако истински си син на спасението, трябва да живееш както живеят спасените, а не както живеят езичниците, които не познават Бога. Както храната и питието уталожват глада и жаждата на човека, така учението на Христа и животът според това учение уталожват духовните му глад и жажда.

Човек жадува да познае истината. Ако намери истината Христова, той е намерил извора на вечната вода. Човек е гладен за правда. Той иска да е добър и да има мир в съвестта си. Ако се постарае да живее според заповедите Христови, той ще утоли този свой глад и ще постигне още на земята жадуваното блаженство.

Въплътената правда е Иисус Христос

Св. Григорий Нисийски дава още едно тълкувание на думата правда, като под правда разбира Самия Господ Иисус Христос ”Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление” (1 Коринтяни 1:30). В такъв случай думите ”Блажени гладните и жадните за правда” трябва да се разбират така: Блажени гладуващите и жадуващите за Господа! Сам Иисус Христос ни дава основание за такова тълкувание, като нарича Себе Си ”живият хляб, слязъл от небето; който яде тоя хляб, ще живее вовеки” (Иоан 6:51). Той се нарича и ”жива вода” (4:10), пиещите от която вовеки няма да ожаднеят (4:14). Иисус Христос е хляб и вода за гладуващите и жадуващите човешки души.

Всички живи християнски души, жадували за мистично общуване с Господа, са преживявали и блаженството на своето единение с Него. Те са вкусвали и от опит узнавали колко е благ Господ (1 Петр. 2:3). А вкусили веднъж, те не са могли вече да се отделят от Бога. Както пчелата търси меда, тъй и душата на вкусилия благостта на Господа гладува и жадува само за Него.

Още в Стария Завет Давид изразява този копнеж на човешката душа за Бога, говорейки: ”Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!” (Псалом 41:2-3). Той е гладувал за Бога и не е останал излъган в своите надежди, а се е наситил, както и сам изповядва: ”Aз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Псалом 16:15). Блажени, триж блажени, които гладуват и жадуват за Господа и Неговата правда! Този техен глад и тази тяхна жажда за Господа свидетелстват колко те обичат Бога. Затова и Бог ги обича. Иисус Христос е техен Ходатай и Защитник и ще изпълни над тях обещанието Си, което е изразил в следните Свои чудни думи: ”Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23).

Няма по-голямо блаженство от това да стане човек храм на Бога, и св. Троица да се всели в него! Както и няма по-ужасна участ от тази да стане човек свърталище на бесовете, и сатаната със своите легиони да се настани в душата му!

Правдата се постига с труд

Как можем да се издигнем до такава праведност, че да ни удостои Бог със Своето всегдашно присъствие в нас, което е и извор на неизказано блаженство? За да стане това, ние трябва доста да се потрудим за Бога, доста да погладуваме и пожадуваме. ”Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Матей 11:12). С усилия на волята, със себепринуждение да вървим по пътя на добродетелта, с напрежение да живеем праведен живот можем да станем храм на Бога.

Но, възлюблени, труд се иска не само за достигане на праведност, труд се иска и за вършенето на греховете! Само че колко безумен и гибелен е този труд, посветен на злото! Вижте, колко се трудят сребролюбците, за да натрупат повече пари, под тежестта на които душата им, задушена, умира! Вижте, колко се трудят прелюбодейците, докато постигнат нечистата си цел, която прогонва Светия Дух от тях! Вижте, колко безсънни нощи прекарват крадците, убийците, разбойниците, за да навлекат най-ужасна напаст на душите си! Каквото и зло да поискаш да извършиш, трябва да се потрудиш за него!

Защо тогава да се чудим, че и постигането на добродетелта иска труд! Ще трябва да се потрудим, ако искаме да угодим на Бога и да спасим душите си. Който не се труди за Бога, труди се за дявола. Да се избегне трудът е невъзможно. Щом е така, не е ли крайно безразсъдно да отбягваме труда за постигане на добродетелта заради труда на полето на злото?!

Грехът не е по-лек за вършене от добродетелта. Само навикът ни да грешим ни го представя такъв. Какво е по-трудно: да страдаш ли от мъчителната болест на сребролюбието и да се разкъсваш от непосилна работа да спечелиш онова, което не ти е нужно, или да бъдеш доволен от това, което Божият промисъл ти е дал? Да се топиш ли от безсилна завист, злоба и мъст, или да се радваш на добруването на другите? Да живееш ли в раздори и вражди със съседи и близки, или да имаш мир в сърцето си и да обичаш всички?

Но забележете, възлюблени, грехът е не само по-труден от добродетелта, но той е и противоестествен! Естествено добродетелта е съобразна с нашата природа. Това би трябвало да ни я направи по-лека от греха. Св. Иоан Лествичник говори: ”В природата няма естествен порок или страст, защото Бог не е творец на страстите. А много добродетели ни са дадени от Бога в самата природа. Измежду тях очевидни са следните: милосърдието, понеже и езичниците са състрадателни; любовта, понеже и безсловесните животни често плачат, когато се лишават едно от друго; вярата, понеже всички ние я раждаме сами от себе си; надеждата, понеже, сеейки, надяваме се да се обогатим. И така, ако според доказаното любовта у нас е от природата и тя е добродетел, съюз и изпълнение на закона (Римляни 13:10), то следва, че добродетелите не са далеч от природата. Нека се засрамят тези, които за изпълнението им се извиняват с безсилието си.”

Не сме безсилни, а сме лениви за придобиване на добродетелите. Господ всичко е направил за нас, за да достигнем блаженство, но Той иска и сами да се потрудим. ”Бог дава, но в кошара не вкарва”, казва мъдро народната поговорка.

Един млад монах изпаднал в униние при мисълта, колко е трудно човешкото спасение и просто престанал да се подвизава. Той отишъл при някой си свят старец и му открил своята скръб. Старецът, като изслушал брата, му разказал следната случка: ”Някой си човек имал земя, която от необработване обрасла с бурени и тръни. Впоследствие той решил да я използва и казал на сина си: ”Иди, очисти онази земя, която ни принадлежи”.

Синът отишъл. Когато той обгледал земята, видял, че тя е цялата буренясала и трънясала. Той паднал духом и си казал: ”Кога мога аз да изкореня този плевел и да очистя земята?!” С тези думи той легнал на земята и заспал. Така правел той много дни наред.

Баща му дошъл веднъж при него и видял, че нищичко не е бутнато. Той рекъл на сина си: ”Защо ти досега нищо не си направил?” Момъкът отговорил: ”Aз дойдох на работа, но като видях многото бурени и тръни, отказах се от изпълнението на задачата и от отчаяние хвърлих се на земята и спах.” Тогава бащата му казал: ”Синко, ако ти всеки ден обработваше такова парче земя, каквото заемаш, когато лежиш на нея, работата ти малко по малко щеше да тръгне напред.”

Като чул това, младежът се засрамил и постъпил по съвета на баща си. За кратко време земята била почистена и обработена. Така и ти, братко – казал старецът на младия монах, – малко по малко се труди и не унивай! И Бог със Своята благодат ще те въздигне до предишното твое невинно състояние.”

Като чул това, братът си отишъл ободрен. Той взел да постъпва така, както бил научен, намерил душевен мир и бързо започнал да преуспява в Господа.

Ако и ние, възлюблени, всеки ден се стремим да почистваме душата си от плевелите на греха и да се упражняваме в някоя добродетел, колкото и малък да е успехът ни, той все ще ни води напред, ще ни пази от изоставане назад и ще свидетелства, че ние наистина гладуваме и жадуваме за правдата Божия.

Трудът трябва да бъде според силите

Господ не иска от нас да вършим велики дела и нечувани подвизи, за да ни надари с блаженство. Не! И най-обикновените християни, в най-обикновените условия на живота си, могат да постигнат спасение, като се трудят според силите си. Не само отшелниците, не само монасите, не само живеещите в пустините могат да се спасят. ”И живеещият в града може, по думите на св. Иоан Златоуст да подражава на любомъдрието на пустиножителите. И женения, и семейният може и да се моли, и да пости, и да дохожда в умиление.”

Някога дошли при св. Иоан Лествичник миряни, които малко се грижели за спасението си. Като искали да извинят своята порочност и небрежност, те му рекли: ”Как можем ние да водим подвижнически живот при нашите жени и обществени грижи, които ни оплитат като мрежи!” Св. Иоан им отговорил: ”Вършете тия добри дела, които можете: никого не злословете, не крадете, никого не клеветете, пред никого не се превъзнасяйте, не хранете към никого ненавист; не се отклонявайте от църковните служби, бъдете състрадателни към бедните, не давайте никому повод за съблазън, не се приближавайте към чужда жена и пазете съпружеската вярност! Ако така постъпвате, няма да бъдете далече от царството небесно.”

Кажете по съвест, възлюблени, не може ли всеки вярващ, който живее в света, при добра воля, да изпълнява елементарните изисквания, поставени в духа на Евангелието от св. Иоан Лествичник? Всеки може с Божията помощ, дадена му в кръщението, да се въздържа от зло и да върши добро. А всяко добро дело, извършено с чисти намерения, колкото и малко да е, има своята нравствена тежест и благотворни последици.

”Малкият светилник в къщичката – говори Филарет Московски – ще привлече погледа на блуждаещия пътник и той ще тръгне към неговата светлина и ще намери в къщичката спасение от студената нощ или от зверовете и ще се успокои в своята безопасност… И скромното добро дело на човека, неизвестен на света, ако е одушевено от добро и свето намерение, е дело на светлината, което и действа като такова на гледащите, привличайки ги към доброто. Понякога даже то, под ръководството на Провидението, простира своето действие в неизмеримата далечина. Вижте посочената от Сърцеведеца вдовица, която от благочестиво усърдие пуснала в съкровищницата на храма своите две последни лепти. Какво малко добро дело! Но пред колко милиони човеци вече то е сияело и още ще сияе в Евангелието, учейки едни да вършат добро и при малки възможности, а други високо да ценят и при дребните дела, и при незначителните хора, доброто чувство и светата мисъл.”

Господ в Своето милосърдие е обещал и за чашата студена вода, подадена в Негово име, да не остави човека без небесна награда. Забележително е, възлюблени, че Спасителят не ублажава направо съвършените християни, а гладните и жадните за правда. С това Той иска като че ли да ни каже: Нямаш ли високите дела на светците, не си ли като тях праведен, не се отчайвай! Гладувай и жадувай поне за правда и това ще те доведе до блаженство. Но бой се да не би,в безразличието си към състоянието на своята душа, да стигнеш дотам, че да не усещаш никакъв глад и жажда за добротворство, за постигане на добродетел, за угаждане на Бога, за спасението на душата си. Това неусещане на никакъв духовен глад и жажда е най-ужасният признак на духовната смърт.

Който е умрял физически, не усеща вече никаква нужда от ядене и пиене. Така и духовно умрелият не се трогва, като му се говори за Бога, за добродетелите, за царството небесно. За него всичко е тук. Той гладува и жадува само за земни радости и блага. Но тоя глад и тази жажда насищат ли? Никога! Напротив, колкото повече се задоволяват, толкова повече те се разпалват. Те затъмняват и затъпяват духовните глад и жажда. Така че който само физически гладува и жадува, живее плътски, но не и духовен живот. Той е умрял преди смъртта си и не може да очаква никакво блаженство нито тук, нито зад гроба.

Нека, възлюблени, с Божията помощ обикнем правдата Божия, нека загладуваме и зажадуваме за нея и тогава от опит ще се уверим колко блаженство е скрито в глада и жаждата за Бога. И тогава Господ, като види нашето искрено желание да се насищаме с Неговите заповеди, ще ни изпълни с небесна радост. Амин.

”Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Матей 5:6)

Към следващата част (Грехове във връзка с четвъртото блаженство)

_________________________

*Из книгата Нашата надежда, беседи върху блаженствата, издава едноличен търговец Снежана Иванова, от архимандрит Серафим Алексиев. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение – авторът архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993). Източник – Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5or

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s