ЧУДЕСАТА В ЦЪРКВАТА*

Петър Стоилов

„Ти си Бог, Който прави чудеса” (Псалом 76:15)

Чудесата обикновено се дефинират като необикновени свръхестествени действия или събития, непосредствено осъществени от Силата Божия, за постигане на религиозните цели[1]. По своята същност „чудото се проявява във видимата природа и има своята причина извън нейните естествени сили и закони. То свидетелства за действието на висша свръхестествена Сила и доказва Божията власт над природата[2]”. Така например, старозаветните чудеса са имали за цел да възпитат еврейския народ като народ Божи и да се съхрани и разпространи истинското богопознание, преданията, очакванията и надеждите. В Новия Завет чудесата на Иисус Христос се интерпретират от повечето богослови с помощта на понятията сила (δύναμις) и знак (σημετα). Те са средство за откриване на неочаквани събития, предизвикващи у човека учудване и удивление[3]. На места в Библията чудесата се наричат дивни дела (вж. Исаия 25:1; Псалом 144:5), а на друго място пръст Божий (вж. Изход 8:19). Чудесата на Спасителя са израз на голяма сила и хармония между думите и делата Му (срв. Матей 4:23). Чудесата са знаци за пратеничеството и пълномощничеството Му. Той не е само Месия на словото, а и на делото, но никога не демонстрира месианското Си достойнство посредством чудесата. Иисус Христос е творил малко чудеса там, където е оскъдна вярата в Него, защото по този начин се изгубва нравственият смисъл и значението им за хората: „И не извърши там много чудеса поради неверието им” (Матей 13:58). Чудесата на Иисус Христос трябва да подтикват към вяра в Него, защото са знак на вярата и предполагат вяра. Те имат христологично, сотирологично и есхатологично значение (вж. Иоан 2:11, 4:53; Матей 14:22-33; Марк 6:47-56).

Тогава възниква въпросът нарушава ли чудото естествения ход на природните закони и има ли чудеса и днес?

На първо място трябва да се изясни, че тази Сила, която може да промени нормалния ход на човешкото или природно естество, произхожда от Бога.

Ученият фарисеин Никодим изповядва: „Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.” (Иоан 3:2), а в Стария Завет четем: „Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?” (Изход 15:11). И наистина, дори и в наши дни няма как да се обясни превръщането на вода във вино, ходенето по вода, възкресяването на мъртви без намесата на свръхестественото и Божеството. Чудесата са се случвали в името на Бога както в Стария, така и в Новия Завет. След укротяване на бурята от Иисус Христос „човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват (Матей 8:27)?”

Като цяло може да се каже, че чудесата са част от изкупителното дело[4]. Те са съпроводени с дела на любов и милосърдие към падналия човек: „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?” (Марк 2:9). В старозаветно време велики чудеса са извършвани от св. пророк Моисей Боговидец, св. пророк Илия и св. пророк Елисей. Те са възкресявали мъртви, изцерявали са болни и са въз¬действали върху природата по необикновен начин (вж. 3 Царства 17:21-22; 4 Царства 1:10). „Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса” (Псалом 76:12) – казва псалмопевецът. За това, че Господ Иисус Христос е извършвал чудесата заради нас, а не заради Него, говори фактът, че е нахранил хиляди души, като преумножил малко количество хлябове (Матей 14:14-21), а Сам стоял гладен в пустинята, отказвайки да превърне камъните в хлябове (Матей 4:3-4). Чрез чудесата мнозина са повярвали и са Го последвали: „Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните” (Иоан 6:2). Чудесата съпътстват живота на Христос и живота на Неговите ученици, а в по-късно време и на Неговите по¬следователи – приятелите Христови – светците. Светите апостоли придобили дарбата да чудотворят. Христос им дава власт: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте” (Матей 10:8). Ако през първия век чудесата са били средство и за разпространяването на Евангелието (вж. Деяния апостолски 8:6), то в по-късно време са били плод на силна вяра от страна на светеца, който ги е извършвал като съработник на Бога в помощ на хората по пътя им към спасението. „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши” (Иоан 14:12). Така например чрез чудеса Господ запазвал и обгрижвал верните Му чеда. Тримата момци – Ананий, Азарий и Мисаил[5], опазил невредими в огнената пещ[6], а на св. пророк Данаиил изпратил ангел, който затворил устата на лъвовете в дълбоката яма (вж. Даниил 1-6). Макар и да не можем да си обясним рационално такива събития, трябва да знаем, че вярата е тази, която допринася това да се случи. „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евреи 11:1). Цялата история на Християнската църква в продължение на повече от две хилядолетия е изпълнена с различни чудеса, които са творили нашият Господ и многочислените светии[7].

Изцеления

Синът на един царедворец от Капернаум бил тежко болен. Като чул за Христа, царедворецът помолил Иисус да дойде и да излекува сина му. Христос изцерил сина на царедвореца, защото видял неговата вяра (вж. Иоан 4:46¬54). В Иерусалим има къпалня, наречена Витезда. В нея лежали много болни с различни заболявания. Ангел Господен слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И който от болните пръв влизал във водата, оздравявал от каквато и болест да бил обхванат. Тук бил и един схванат човек, който лежал тридесет и осем години. Всеки път, когато водата се раздвижвала, други влизали преди него в къпалнята и се изцерявали, а той все си оставал прикован на своя болничен одър. Един ден Христос дошъл във Витезда, смилил се над болния и го изцерил (вж. Иоан 5:1-14). Удивително е било търпението, което не се е изчерпало след тридесет и осем години очакване. Така Бог възнаградил болния заради неговата непоколебима вяра и търпение. Като вървял веднъж за Иерусалим, Христос видял един човек, сляп от рождение. Господ се смилил над него и го изцерил, а слепецът веднага прогледнал. Това чудо удивило всички, които познавали слепородения (вж. Иоан 9:1-38). Когато Христос минавал през Галилея и Самария, срещнали го десет души, болни от проказа. Като ги видял, Иисус се смилил над тях и ги отпратил очистени (вж. Лука 17:11-19). Когато Христос дошъл с учениците Си в околностите на градовете Тир и Сидон, една жена хананейка вървяла след тях и молела за помощ, понеже дъщеря ѝ била обладана от бяс. След като изпитал вярата на жената, Христос изцерил дъщеря ѝ (вж. Марк 7:24-30). Горепосочените примери имат отношение към чудото на изцелението.

Възкресяване на мъртви

В Библията срещаме и друг вид дивни чудеса – възкресяване на мъртви. Дошъл при Иисус един виден човек, началник на синагога, казвал се Иаир. След като паднал при нозете на Христос, казал, че дъщеря му е на умиране, и помолил Господ да дойде и да възложи ръка върху нея, и тя ще оздравее. Христос веднага се отзовал на молбата на този нещастен баща и тръгнал към неговия дом. По пътя ги срещнали близките на Иаир и му съобщили лошата новина, че дъщеря му вече е умряла. Щом чул тия думи, Христос казал на бащата да не се бои, а само да вярва. Като дошли вкъщи, чули плач и нареж¬дания. След като отпратил всички други навън, а оставил само родителите на момичето и тримата Си ученици – Петър, Иаков и Иоан, Христос хванал детето за ръка и извикал:

– Момиче, стани!

Момичето веднага станало и започнало да ходи. То било на дванадесет години. Като видели детето възкръснало, всички се смаяли (вж. Марк 5:22-43).

Друг път Иисус отивал в един град, наречен Наин. След него вървели учениците Му и множество народ. Когато наближили градските порти, срещу тях се задало погребално шествие, носели за погребение единствения син на майка-вдовица. Шествието било голямо и всички били потънали в голяма скръб. Като видял нещастната майка, Христос се смилил над нея. Доближил се до носилото, допрял се до него, спрял носачите и казал на умрелия:

– Момко, тебе думам, стани!

При тия думи мъртвецът се повдигнал, седнал и почнал да говори, а Иисус го предал на изумената от радост майка. Страх обхванал всички присъстващи, те славели и величаели Бога (вж. Лука 7:11-16).

В близкото до Иерусалим село Витания живял един човек на име Лазар. Той имал две сестри – Марта и Мария. Христос обичал Лазар и често ходил на гости у него. Веднъж Лазар се разболял тежко. По това време Христос се намирал в Галилея. Когато Иисус тръгнал за Витания, Лазар бил вече умрял. Когато пристигнал в дома му, той лежал вече четвърти ден в гроба. Всички се запътили към гроба, който бил в една пещера. Иисус заповядал да вдигнат камъка от отвора на пещерата. След това Христос отправил поглед към небето и се помолил на Своя небесен Отец. Като свършил молитвата Си, Той извикал с висок глас:

– Лазаре, излез вън!

И за обща почуда Лазар наистина излязъл с повити ръце и нозе и забрадено лице. Христос заповядал да го разповият, за да може да ходи. Тогава мнозина от присъстващите юдеи, като видели това необикновено чудо, повярвали в Христос. Слухът за възкресяването на четиридневния мъртъв Лазар се разнесъл с голяма бързина из цялата околност, в близкия град Иерусалим и по цяла Юдея (вж. Иоан 11:1-45).

Възкресението на мъртвите е непостижимо за нас явление. Много велики личности са се замисляли по този въпрос. Така например „големият учен Нютон бил поканил гости у дома си. В разговора станало дума и за възкресението на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това може да стане. „Кой ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите?” – запитали те. Нютон мълчаливо взел една шепа железни стърготини, смесил ги с пясък, и попитал: „Кой от вас ще може да отдели железните стърготини от тая смес?” При общото недоумение ученият мъж взел един голям магнит и разбъркал с него сместа. Изведнъж железните стърготини станали чувствителни, раздвижили се и полетели към магнита. Скоро по него се полепили всички железни частички. Тогава Нютон сериозно изгледал присъстващите и рекъл: „Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, когато дойде времето те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението[8]?” Така е станало с Лазар от Витания; след като бил четири дни в гроба и тялото започнало да се разлага, Христос го е възкресил и с обновено тяло Лазар е продължил да живее. След това чудо, за четиридневния Лазар животът не бил същият. Той отплавал за остров Кипър и се заселил в град Китион. Според историка Евсевий Кесарийски Лазар е бил на 30 години при възкресението му и е живял още 30 години до втората му смърт[9]. Апостолите Павел и Варнава го срещнали на пътя от Саламин за Пафос и го ръкоположили за пръв епископ на Китион. Днес може да се види в град Ларнака мраморната гробница от второто му погребение със саркофага, на който било написано: „Лазар четиридневен, приятел Христов[10]”.

За вярващия човек няма невъзможни неща. Голяма сила има вярата, „ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.” (Матей 17:20) И още: „да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.” (Лука 17:6) Така ни учи Спасителят.

Чудеса, свързани с животни

Чудеса се случват и в нашето съвремие. Така например риби сами идват в ръката на монах. Тази случка е разказана от Боголюб Кирковик.

Преди Втората световна война Боголюб Кирковик е бил преподавател в семинарията в град Битоля, също така е преподавал църковно-славянски език в Богословския факултет в Белград. Около 1935 година група преподаватели от семинарията заявили посещение до манастира на св. Наум. Групата много закъсняла. Монасите чакали дълго, помислили, че посещението е отложено и си легнали да спят. Около полунощ групата пристигнала пред заключени¬те врати на манастира. Викали дълго, докато разбудят монасите. След като им отворили вратите, игуменът, знаейки, че са гладни, им предложил да се подкрепят. Преподавателите се съгласили. Тогава игуменът повикал един монах, който имал мълчаливо послушание. Монахът не можел да пита нищо, не трябвало да говори, а само да слуша и изпълнява каквото му кажат. Игуменът наредил на монаха да иде до водата и да донесе за вечеря. Преподавателят Боголюб поискал разрешение и той да върви с монаха. Игуменът му казал, че няма нужда от придружител, макар че е нощ, но след дълго настояване получил разрешение. Когато пристигнали на брега при потока – там, където се влива в Охридско езеро, монахът запретнал ръкава на едната си ръка до лакът и я потопил във водата. Веднага хванал една малка риба. Целунал я и я пуснал обратно във водата. После пак потопил ръката си в реката и извадил голяма риба. И нея целунал, но я оставил в кошницата. Това направил неколкократно, докато се събрало нужното количество риба за гостите. Така преподавателят Боголюб Кирковик става очевидец на това чудо, което стига и до нас[11].

На друго място, в село Аргиня[12], известно с това, че в периода от 6 до 15 август се появяват така наричаните от местните жители „Богородични змии”. Тези змии се появяват от каменисто място, където е била старата църква до 1953 година, когато силно и опустошително земетресение разрушава почти всички сгради на острова. Сега новата църква е построена непосредствено до старата. До празника на Успение Богородично тези необичайни „енориаши” спокойно реагират на човешкото присъствие, в този период на пребиваване в храма не хапят, познати са на науката като котешка змия (Telescopus fallax). Змиите пълзят по иконите и без притеснение преминават по ръцете на хората, когато те ги протягат. На 16 август, около 18:30 часа, малкото останали местни хора заедно с църковния служител взимат змиите от църквата и ги поставят на мястото, откъдето са дошли. Тогава змиите, сякаш под някаква команда, въз¬връщат своята природа и започват да се крият в дупки и ниши, отдалечавайки се бързо. И така до другата година в неизвестност, докато се появят пак за Богородичния празник. В съседното село Маркопуло, в храма пребивават друкамъните под камбанарията. Държат се по същия начин, дружелюбни и кротки, разхождат се по ръцете на много хора, дошли да видят това дивно чудо. Местният свещеник показва иконата на Богородица, която била тук през 1705 година и на която монахини се молели на Богородица да спаси тях и тогавашния манастир от набезите на Барбадоски пирати. Тогава вместо монахини пиратите намерили змии и като ги видели, се уплашили и побягнали. Оттогава в памет на това чудо всяка година се появяват „Богородичните змии”, а иконата, при която са се чули молитвите на монахините, е наречена „Света Богородица Фидуса[13]”. Херпетологът Андрей Стоянов[14], който е запознат с този случай, е категоричен, че не е обичайно това поведение на змиите по няколко причини. Появата на „Богородичните змии” в този период на годината не е характерен за тях, както и да пребивават спокойно на такива места, на които са обезпокоявани от много хора, всичко това няма научно обяснение.

Благодатният огън

Едно от най-големите чудеса, което се случва всяка година на Велика Събота, е слизането на Благодатния огън на гроба Господен в Иерусалим. То е съпроводено с много илюминации часове преди самото събитие. Откъде идват тези светлини? Повечето са като малки мълнии със светъл оттенък. Някои скептици свързват тези светлини със светкавиците от фотоапаратите на многолюдното присъствие. Необикновените светлинни явления са се наблюдавали далеч назад във времето, когато модерните фотоапарати не са били познати[15]. През 2006 година такива мълнии видях и аз, даже и успях да заснема на видео някои от тях. Друг необясним факт е скоростта на разпространяване на Благодатния огън. През 2006 година вътре в храма „Възкресение Христово” в Иерусалим, както и около храма, събралото се множество наброяваше около петнадесет хиляди души. От слизането на Благодатния огън до запалването на свещите на всички поклонници бяха минали около две минути. По друг начин казано, на всяка секунда сто души са успявали да си запалят снопчето от 33 свещи. Друг интересен факт е по-ниската температура на огъня в първите минути от появяването му. Това е причината за възможността поклонниците да задържат ръката си в пламъка за няколко секунди. Физически измервания са провеждани под ръководството на професор А. Г. Хунджуа от физическия факултет при МГУ[16].

Явяване на Богородица

За друг вид чудо е писано много. Данни за явяване на Богородица има на много места. Най-известното е на 14 октомври 910 година над Влахернския храм в Константинопол. До днес това събитие е запазено в църковния календар като Покров на пресвета Богородица[17]. Най-удивителното доказателство, че нашата Дева Мария може да общува с нас, е явяването в Цейтун[18]. От 2 април 1968 година до 29 май 1971 година Богородица се появява многократно над тамошния храм. Тя се появява пред хора от всички раси, религии, убеждения. Нейното присъствие е предимно духовно. Явяванията са заснети с тогавашната техника – фотоапарати и снимачни камери. Черквата „Света Богородица” в Цейтун е била построена през 1925 година. На това място се пази легендата за преминаването на светото семейство по време на бягството си от Юдея. Г-н Уейди Тадрос Шъмбо по това време работел в петролната компания „Мобил” в Египет и бил очевидец на много от явяванията на Дева Мария там. Ето какво разказва той за едното появяване на Богородица: „В 9,50 часа видяхме светлина над черквата, много по-силна от светлината на фенери. Усещах, че нещо ще се случи. На небето се появи тънка светла черта и след няколко секунди се оформи образът на Богородица. Не можех да говоря. Хората около мен възкликнаха: „Не е възможно.” Всички мюсюлмани се разплакаха. Образът се задържа пет минути. След това фигурата се издигна нагоре и изчезна. Различавах само цвета на кожата на лицето и ръцете, и на воала, докато тя ходеше напред-назад. Когато изчезваше от нашата страна на черквата, хората от другата страна възкликваха, че я виждат. Когато отидох до колата за нещо, беше невъзможно да се върна на мястото си заради тълпата. Хората крещяха. Видях Светата Майка в цял ръст над централния купол пред кръста. Не мога да опиша какво почувствах. Около нея имаше шест или седем гълъба[19]”.

Евхаристийните чудеса са друга Божия проява, както и кървавите реликви, мироточивите мощи и икони и така нататък.

Чудесата са такива извънредни и необясними по естествен начин събития, които човек може да възприеме със сетивата си и не може да обясни, освен с пряко Божие въздействие. Всички чудеса имат религиозен характер и имат за цел да помогнат на човека в делото на спасението му[20]. Чудесата са действителни факти от такъв характер, че не само специалист, но и всеки човек вижда в тях именно чудо, а не някакво естествено явление. Чудото има пряко отношение към Божието домостроителство, то доближава човека до Бога.

_______________________________

*Публикувано в Християнство и философия, т. 2, издателство Парадигма, С., 2014. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Святая Русь. Большая Энциклопедия Русского Народа. Русское мировоззрение. М., 2003, с. 942.

[2]. С. Р-в. Трябва ли да вярваме в чудеса? Списание Духовна култура, кн. 48-49, С., 1932, с. 114

[3]. Срв. Каспер, Валтер, Иисус Христос, С., 2005, с. 146.

[4]. Срв. Липеровски, Лев, Чудеса и притчи Христови, Париж, 1962, с. 9.

[5]. Тези момци били преименувани по халдейски на Седрах, Мисах и Авденаго. Памета им се чества на 17 декември.

[6]. За това чудо виж повече в списание Духовна култура, кн. 5, 1950, с. 27-31.

[7]. Срв. Лега, В., Основное богословие или христианская апологетика. – Във: http://www.mpda.ru/data/205/628/1234

[8]. Николай, Макариополски епископ д-р, архимандрит д-р Серафим, Нашата вяра, С., 1986, с. 222-223.

[9]. Срв. Kasper, W., Lexikon fuer Theologie und Kirche, 1997, с. 698.

[10].Θρησκευτικής και Ηθικής Εγκυκλοπαίδειας, А, том 8, с. 60.

[11]. Срв. Ристески, С., д-р, Чудата на свети Наум, Охрид, 2009, с. 118-119.

[12]. Малко село в южната част на Кефалония с популация около 30 жители.

[13]. Виж повече по въпроса The Virgin of the Snakes, Kefallonia, 2007.

[14]. Андрей Стоянов е херпетолог към отдел „Рецентни и фосилни земноводни и влечуги” при БАН.

[15]. Вж. Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой Земле, М., 1855, с. 118-119.

[16]. Вж. Колчуринский, Н., Чудо или поделка? М., 2009, с. 61-65.

[17]. Този празник се чества на 1 октомври.

[18]. Цейтун е предградие в Кайро, Египет.

[19]. Рого, Д., Чудесата – опит за научно обяснение, С., 1997, с. 202.

[20]. Срв. Никодим, епископ, протоиерей Цв. Христов, Учебник по апологетика, С., 1943, с. 184.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-51B

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Християнска апологетика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s