СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКА И ПАСТИРСКА РАБОТА С КРИМИНАЛНО ПРОЯВЕНИ ДЕЦА, ЖЕРТВА НА НАРКОТИЦИ И ДЕСТРУКТИВНИ КУЛТОВЕ – продължение*

(православно апологетичен, еклисиологичен, социално-педагогически и правен анализ)

Бисер Божков

3.3.Правен аспект на обществената опасност от окултните практики

Нека обобщим: Престъпленията, свързани пряко с окултните практики и деструктивните култове, трудно биха били доказани както от обективна, така и от субективна страна със средствата на съвременния действащ НПК. Необходимо е законодателно[263] да се регламентира норма в НК, забраняваща под страх от наказание окултните практики.

За обезпечаване на приложението ѝ трябва да се предвиди и съответен текст и в процесуалния закон (НПК).

Наложително е да бъде създаден специален закон за превенция на „менталното обсебване“ и „психическото насилие“ над индивида.

Към момента всеки разследващ орган в Република България би изказвал съждения, че: „Ако в жизнените органи и системи на пострадалия не бъдат открити вещества и следи от химическо или физическо въздействие, няма да може да бъде доказана причинно-следствената връзка между деянието на окултиста и настъпилите увреждания на пострадалия, която е задължително условие за ангажиране на наказателна отговорност и за наличие на престъпление въобще.“Biser Bozhkov 3Следователно според действащия НПК вредното противоправно въздействие на окултните практики не може (или би могло, много трудно[264]) да се докаже обективно с известните способи на криминалистиката и други хуманитарни науки. Става въпрос за събирането на годни доказателства за наличието на отрицателно окултно влияние и въздействие (енергийно, телепатично, дистанционно, хипнотично или други) върху психосоматиката на личността. Тоест от субективна и обективна страна трудно, почти невъзможно е да се констатира вина, противоправност и обществена опасност на деянието, причинено чрез окултни средства, методи, системи, въздействия и практики.

Затова на разследващите и правоохранителните органи са нужни съдебни експерти в тази област. Не е случайно в тази посока, че в Московския университет[265] на МВД-РФ има катедра по съдебни експертизи, където се обучават експерти – участващи в наказателните производства при противодействието и разследването на тежки престъпления, свързани с деструктивните култове и сектантската агресия.

В законодателен аспект следва да се обсъди и възможността за включване на престъпно поведение от такъв вид не като самостоятелен състав на престъпление, а като квалифициращ признак на вече съществуващи престъпления в действащия НК, 1968 година. Например телесна повреда в резултат на окултни практики, въздействия[266] и осъшествяване на „психическо насилие“ над личността. Тук ще споменем, че чрез окултните практики ефикасно се въздейства на адресатите – ФЛ: живи човешки същества, като им се оказва въздействие върху съзнанието с цел принуда и подбуда към омраза.

С промените в НК (Държавен вестник, бр. 92 от 2002 година, доп. бр. 33 от 2011 година) към квалифицираните състави на убийство по член 116, алинея 1, точка 11 от НК бе добавено и извършването му по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.

С промените в НК (Държавен вестник, бр. 33 от 2011 година) бе приета и нова редакция на член 162 от НК, която предвижда лишаване от свобода от една до четири години и глоба от 5000 до 10 000 лева за този, който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност.

В този ред на мисли ще споменем, че престъплението от омраза е това престъпно деяние, което е мотивирано от нетолерантност към определена група в обществото, основана на пол, раса, религия, етническа принадлежност, език, сексуална ориентация и други. Според Стефан Веслер, изпълнителен директор на Центъра за превенция на престъпленията от омраза в САЩ: „Престъпленията от омраза вредят по-сериозно на жертвите в сравнение с т. нар. обикновени престъпления. Те изпращат съобщение до цялото общество и това съобщение отрича правото на определени общности да бъдат част от обществото“ (20, с. 22-23). В тази връзка ще направим следния извод в изследването: „Полицейската статистика за престъпленията от омраза у нас е изключително бедна.“ По същество примерите за такива престъпления почти липсват, а причините за това се коренят не само в лошата законова база (например нерегулираща превенцията срещу окултните практики, чрез които може да се насява омраза), но и в недоброто обучение и ниската квалификация на българските разследващи полицаи, прокурори, следователи и съдии в тази област. Разпознаването на престъпленията от омраза е много важно не само заради индивидуалното отмерване на тежестта на престъплението, а и заради преценката за постановяване на наказанието. При това отново ще споменем, че „полицейските органи и правораздавателните органи традиционно не разпознават дискриминационните мотиви[267] на престъпленията от омраза, дори и след много осъдителни решения на Съда по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург[268] срещу Република България, където се съдържа подобна констатация“ (20, с. 22-28).

Причините за това са много и не само липсата на обучение, но и защото една част от разследващите органи, които трябва да поставят нещата на правилна плоскост при разследването, сами са склонни към дискриминация спрямо отделни групи хора или пък омаловажават правнорелевантните признаци на омразата. Допълнително на ефикасността на разследващите влияе и опасението, че дискриминационният мотив се доказва трудно от обективна и субективна страна както във фазата на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес.

Тези проблеми, свързани с окултните практики, причиняващи омраза, ксенофобия, расизъм, често са субективни и далеч не са валидни само за Република България, за целия съвременен свят през XXI век. Следователно, изхождайки от горните обстоятелства съобразно определението на член 10 от НК при нормативни съждения за криминализиране на окултните практики, трябва да се посочи прецизно кой от конкретните обекти, защитени от наказателното право, се застрашава или уврежда от езотерични практики, по какъв начин, в каква степен и под каква форма. Така, като се обоснове противоправността, трябва да се достигне до краен категоричен извод – трябва ли да се криминализират като престъпление окултните практики (в най- тежките – общественоопасни форми) или не трябва? В тази посока според нашето скромно мнение може да се приемат нормативни диспозиции и санкции от чуждо (европейско или друго) законодателство – относно текста на изпълнителното деяние в НК на конкретните състави. Отделно от това законодателя трябва да обоснове нормативно много добре обективната и субективната страна на този вид престъпление – как ще се осъществява (с действие, с бездействие, пряко, чрез опосредствено извършване и така нататък, с пряк умисъл, евентуален (косвен), по непрепазливост и така нататък).

С оглед на съдебната практика в Република България по измами, свързани с окултни практики, смятаме, че „субективната страна на такъв вид престъпление е много трудно доказуема“ (18, с. 163). Затова законодателят трябва да предвиди и състав на непредпазливост за причиняване смърт другиму чрез окултните практики и деструктивните култове, например поръчител поръчва „магия за любов но жертвата се самоубива или лечителят окултист лекува късогледство, епилепсия, а причинява смърт (18, с. 162-163).

При последния случай от обективна страна имаме окултно деяние, насочено върху личността на болния, свързано със зрението или соматичния му статус, и за получени увреждания в тази посока ще имаме пряк умисъл, но от гледна точка на престъпния резултат, при настъпила смърт ще имаме непредпазливост. Такова престъпление е визирано в нормата на член 124 от НК. В този ред на мисли можем да обобщим, че обществената опасност от окултните практики и деструктивните култове е налице при осъществяването на посегателства върху:

а) неприкосновенността на личността (психическото и физическото здраве на хората);

б) обществено-социалния и политическия живот;

в) семейството като основна социална клетка на обществото;

г) правото на собственост;

д) установения правов ред, националната сигурност и прочее. Това са все законови права и интереси, защитени от наказателното право и гарантирани от Конституцията на Република България. Разбира се, важни са и обстоятелствата, свързани с окултните практики, когато такъв род деяния биха тълкувани нормативно превратно от законодателя, например, че същите не са противоправни.

Това е така, защото установяването на наказателноправни забрани за осъществяване на определено поведение е обусловено от обществената опасност на съответните прояви. От това, че те увреждат или застрашават системата от съществуващи обществени отношения. И обратно, когато дадена проява не засяга отрицателно тези отношения, нейната забрана губи своя обществен и законодателен смисъл. Освен това трябва да акцентираме, че наказателната репресия може и трябва да бъде реакция само срещу прояви, които засягат обществени интереси в степен, която оправдава от гледна точка на същите тези интереси нейното използване, какъвто е случаят с окултните практики. А когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е незначително, например четенето на астрологични хороскопи, което е форма на окултизъм, установяването на наказателната забрана става обществено неоправдано. В тази връзка е възможно разнородни обществени интереси да се намират в отношение на известно противоречие[269]. Тогава забраната за осъществяване на даден вид деяния би защитила обществени отношения от определен вид, но наказателното преследване на техните извършители може да се отрази отрицателно върху друг вид обществени отношения (18, с. 163-164). Въз основа на това е важно да се отбележи, че противоправността е юридически израз на обществената опасност, поради което без последната не може да има и противоправност. Тоест за липса на противоправност бихме разсъждавали, ако обстоятелствата, свързани с деянието, не са общественоопасни, но изхождайки от аргументите дотук, в изследването приведохме достатъчно мотиви, че окултните практики, деструктивните култове и наркотиците имат висока степен на обществена опасност. При което в никакъв случай при престъпен резултат вследствие на окултни практики и деструктивни култове не може да се говори за малозначителност[270] на деянието.

Поначало, като установява наказателноправен запрет за осъществяване на определен вид деяния, законодателят има предвид типичната в съответната степен минимална степен, обосноваваща използването на методите и средствата на наказателното право, което споменахме е клон на обективното право. Противоправността и наказуемостта на престъпното деяние са неразривно свързани, защото са юридически израз на обществената опасност на деянието и се определят от нея.

„Наказуемостта на деянието е неговото обективно юридическо качество, което показва, че извършването му е забранено под страх от наказание или още предвиждане на наказание в случай, че забраненото деяние бъде извършено“ (89, с. 244). Тук няма да коментираме обстоятелствата, изключващи наказуемостта на деянията, свързани с окултните практики и деструктивните култове, защото на този етап те не са криминализирани (не са престъпления). Само ще отбележим, че тъй като противоправността е предпоставка за наказуемостта, според нас съставите на престъпления, свързани с окултните практики, трябва да бъдат криминализирани много прецизно.

Защото само общественоопасните деяния (каквито според нас са и окултните практики) могат да бъдат противоправни и наказауеми.

В този ред на мисли трябва да разглеждаме и субективната страна на престъплението. Човешката дейност винаги е единство на вътрешни, психични изживявания и външно обективирано въздействие върху съществуващата действителност. Затова „престъплението като отрицателно човешко поведение също има своя вътрешна, субективна страна, която включва вината“ (всеки човек по презумпция има свободна воля) и други субективни елементи, визирани в състав на престъпление (89, с. 248). Субективните преживявания на дееца се преценяват в съдебната практика при индивидуализацията на наказанието и на плоскостта на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, когато те не са включени в състава на престъплението. Тоест в съдебната практика формата и степента на вината[271] имат значение и за индивидуализацията на наказанието. Това е така, защото още с първия български наказателен закон (1896) в нашето право се приема, че без вина няма престъпление, че последното винаги е виновно осъществено деяние (89, с. 249). Тук няма да коментираме научното знание за вината от 1896 година досега относно волевия и интелектуалния момент, тоест за волевото отношение към определени промени в обществената действителност. Защото обществената действителност винаги се предхожда от интелектуална дейност, която също има свое наказателноправно значение при проблема с окултните практики[272] и отрицателните последици, свързани с тях. Например някои от окултистите се обучават (интелектуално) с години от детство в семейна окултна среда, в академична окултна среда или сектантска[273] социална окултна среда, в средата на наркозависимост и прочее.

Вината като субективна страна на престъплението, със своите особености и същност, има съществено значение при окултистите, целящи чрез прекодиране на съзнанието[274] престъпен резултат, например смърт. Такива съзнателни окултисти съзнават празнотата в наказателното право относно липсата на запрет в НК за окултните практики[275].

Следователно вината е преди всичко психично отношение и като такова тя се формира чрез сложен психичен процес, в резултат на който се стига до отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието и неговото отрицателно въздействие върху съществуващата обществена действителност. Въз основа на това – вината при престъплението се формира винаги отчасти на основата на вътрешния, психичен механизъм на деянието. По-конкретно от този механизъм за формиране на вина имат значение поставянето на целта и решението за осъществяване на деянието (например от адепти на секти). А решението и целта са в основата на волевия момент на вината при окултистите, целящи престъпен резултат – увреждане на здравето (психиката и соматиката), живота на личността (в частност на децата) и прочее.

Интелектуалният момент при вината, тоест на психичното отношение, е свързан с отражението в съзнанието на субекта на основните обективни свойства на деянието, на това, какво представлява самото то, но и на възможното му въздействие върху действителността. Последното е валидно и има значение, защото потомствените окултисти (предаващи от поколение на поколение черната си дарба) осъзнават и са уверени в силата си да въздействат чрез прекодиране на съзнанието на хората (чрез баене, чрез врачуване, чрез хипноза и така натаък). Въз основата на посоченото отражение, в съзнанието на дееца окултист протича например оценъчен психичен процес:

а) дали може да извърши с умисъл[276] убийство чрез дистанционно окултно въздействие и

б) дали ще го извърши.

Този психичен процес е водещ до 100 % формиране на представа за съзнателно отрицателно въздействие спрямо личността, което престъпно деяние ще окаже върху съществуващите обществени отношения. В тази връзка според нас при съзнателните форми на вина (умисъл[277] и непредпазливост) относно окултните практики интелектуалният момент на вината следователно е свързан с формирането на представи за общественоопасните последици[278]. Тези факти деянието предизвиква съгласно общественоопасния характер при дейността на окултистите лечители (баячи, магьосници, екстрасеси и други) и окултните сектантски формации. Такива представи могат да бъдат повече или по-малко съответни на действителното състояние на нещата, в една или друга степен конкретни или абстрактни. И именно те са обществено укорими от морална, социална, духовна и законодателна гледна точка според изследването ни.

Накратко може да се обобщи, че окултните жертви (особено децата) впоследствие, в състояние на окултна болест, могат да имат и несъзнателна вина (небрежност) при съприкосновението с окултния свят и окултните практики. За несъзнателната вина[279] (небрежност) е характерно, че деецът не формира посочените по-горе представи, но при условие, че е могъл да стори това и че е бил длъжен да го направи. Въз основа на това обществената укоримост тук е свързана именно с обстоятелството, че субектът на престъплението не е положил необходимото усилие, за да съобрази своето поведение със свойството и значението на извършеното от него. Затова и една от задачите на нашето изледване е да информираме обективно (доколкото е възможно) обществото за високата степен на обществената опасност[280] от окултните практики и деструктивните култове в Република България. Защото същите за жалост не са криминализирани от националния законодател, предвид което ще се спрем накратко на стадиите на престъпна дейност и значението им за некриминализираните общественоопасни окултни практики и деструктивни култове в Република България, тъй като много често престъпната дейност преминава през различни стадии, предхождащи увреждането на обществените отношения, непосредствен обект на посегателство.

Тези определени прояви разкриват обикновено високата степен на обществена опасност дори и когато интересите на обекта още не са накърнени. Именно това прави оправдано използването на наказателна репресия в тези случаи. Обяснението е, че обществената опасност на едно деяние може да се прояви не само като увреждане, но и като застрашаване на обществените отношения, непосредствен обект на посегателството (18, с. 167). Поради това и в съвременните наказателни закони по света, и в ЕС често репресията се явява необходима реакция срещу съответното застрашаване.

Изхождайки от горното, може да направим обобщен извод, че е оправдано окултните практики да бъдат нормативно регулирани и скрепени с наказателна репресия, като се преценят и отграничат най-тежките им, общественоопасните форми. Въз основа на това същите трябва надлежно да се криминализират с превантивна цел и срещу тях следва да се използва наказателно-правна репресия за защита на обществото и най-ценната част от него – децата. Следователно на първо място законодателят при евентуален законодателен дебат (след внасяне на законопроект), свързан с проблемите относно окултните практики и противодействие на „менталното обсебване на индивида“, трябва според нас да направи задълбочено изследване и тълкувание на тези проблеми. Това според нас трябва да стане в синергия с експертното мнение на специалисти чрез съответните парламентарни комисии по компетентност и в съответствие с конституционните, международните и европейските правни норми, тяхната роля и правила за защита на обществените отношения. А оттам по аргумент от противното да се отговори (законодателно) на въпроса дали Конституцията на Република България и НК могат и трябва да охраняват обекта – обществените отношения в стадия на посегателството и в стадия на неговото застрашаване (например при наказауемото приготовление). Затова може би е нужен нормативен сравнителен анализ на подобни закони в Европейския съюз и света за „психическото насилие“ и „менталното обсебване“ над индивида плюс исторически метод на тълкуване относно публичния и частния интерес по въпроса с криминализирането на окултните практики.

Преди дебат в Народното събрание по темата с окултните практики според нас трябва да се направи внимателен и систематичен сравнителен анализ на европейското законодателство относно опасните и деструктивни култове и специалните закони в други държави относно окултните практики. Така може и да се стигне до обективна законодателна преценка за степента на обществената укоримост относно окултните практики. Въз основа на това на един по-късен етап същите сугестологични[281] деяния биха били регулирани и санкционирани законосъобразно от държавата посредством наказателна и административнонаказателна отговорност. Защото според нас окултните практики са опасни за обществото, а „обществената опасност на престъпните деяния е основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху съществуващите обществени отношения и го отличава от непрестъпните деяния“ (89, с. 195).

________________________________

*Из книгата Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2014. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското и право и сродните му права.

[263]. „По българската правна система основен източник на наказателното право е законът в тесния смисъл на това понятие. Това положение следва от принципа на законността, от конституционното изискване наказателноправните норми да се установяват само с нормативен акт от такъв ранг.“ – В: Стойнов, А. Цит. съч., с. 75.

[264]. Според нашето скромно мнение е удачно да се направи статистика на всички окултно пострадали и хоспитализирани в многопрофилните болници – в неврологичните и психиатричните диспансери, с цел да се събере по възможност повече обективна информация за лечението (ако е имало) на пострадалите.

[265]. Срв. http://www.mosumvd.com

[266]. Препоръчително е да се анализират специалните норми във Франция и Великобритания: Законът против опасните култове (Abou Picard Law) и Законът против менталното обсебване на индивида.

[267]. Дискриминационните мотиви могат да бъдат по презумпция и под въздействието на деструктивни култове и опасни езотерични (окултни) практики според нормативните актове на органите на ЕС.

[268]. ЕСПЧ – Европейския съд по правата на човека по ЕКЗПЧОС в гр. Страсбург, Република Франция.

[269]. Имаме предвид интереса, интегритета и пристрастеността на хората, медиите и обществените личности към окултните практики, които моделират живота си чрез тях, осъзнавайки или не вредата от тях.

[270]. Виж чл. 9 (2) от НК.

[271]. Вината в наказателното право има 2 форми: умисъл (пряк и евентуален – косвен) и непредпазливост.

[272]. „Почти всички медиуми чувстват, че са инструменти на една по-висша сила, която изтича чрез тях, и не си позволяват да твърдят, че произхожда от тях самите.“ – В: Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., с. 33.

[273]. Секта (сектантска формация) е обособена група (юридическо лице), общност или общество от последователи на учение с религиозно, хуманно, синкретично, анархистично или дори политическо съдържание. Общността се стреми да откъсва хора от официалното вероизповедно течение (Църквата), обществените и социални структури и да ги превръща в свои последователи – адепти. Изразява отрицателно, опозиционно, реакционно и деструктивно отношение към всичко, което противоречи на нейните цели, принципи, учения, догми, култ. За секта в пълния смисъл на думата се говори при наличие на формулирано учение или изграден култ. В много от случаите съвременните секти изискват пълно подчинение и безрезервно отдаване на волята на техните закони, лидери и религиозни учители – гурута.

[274]. Окултно прекодиране на съзнанието – термин в окултните практики. При окултното прекодиране на съзнанието с помощта на злите сили се навлиза вероломно и деструктивно в човешката психика. Последствията от това прекодиране се проявяват в окултна болест, която е нелечима от медицината.

[275]. Сензорна деривация – в окултизма сензорна деривация означава усещане на съединението на човека със злите сили; прилив на енергии; съединение с астрални тела. Срв. Десев, Л. Цит. съч., с. 519.

[276]. Умисъл – престъплението е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Умисълът е винаги конкретен. – В: Ненов, Ив. Цит съч., с. 96.

[277]. Умисълът като субективна страна на съставомерното деяние включва и самонадеяността.

[278].„С термина общественоопасни последици означаваме обективните отрицателни изменения в съществуваващата действителност, които извършеното престъпно деяние причинява и които са предвидени в състава на съответното престъпление.“ – В: Стойнов, А. Цит. съч., с. 172.

[279]. Вината като субективно юридическо качество на престъплението има: основни особености, степен на вина, форми на вина и вменяемост на вината. Вменяемостта е качество на психиката на субекта и се изразява в потенциалната възможност на формиране на вина и виновност. Затова установяването на вината по НПК във всеки конкретен случай е условие, без което не може да се квалифицира от наказателноправна гледна точка нито едно престъпно деяние според чл. 10, вр. чл. 11 от НК.

[280]. Обществена опасност – термин в Наказателното право, неюридически признак на престъплението.

[281]. Сугестия (лат. suggestio) – внушение, взаимодействие на човека с група или с друга личност, в резултат на което той непреднамерено усвоява без анализ и без съпротива представи и идеи (чужди мисли, отношения, желания, решения), обуславящи по-нататъшните му действия, несвойствени за него по-рано. Срв. Десев, Л. Цит. съч., с. 565. Сугестологията е окултна наука за внушението.

Изображение – авторът, Бисер Божков. Източникhttp://www.bg-patriarshia-bg.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4Zi

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Анализи, Книги, Православие и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s