СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКА И ПАСТИРСКА РАБОТА С КРИМИНАЛНО ПРОЯВЕНИ ДЕЦА, ЖЕРТВА НА НАРКОТИЦИ И ДЕСТРУКТИВНИ КУЛТОВЕ – продължение*

(православно апологетичен, еклисиологичен, социално-педагогически и правен анализ)

Бисер Божков

2.3.3. Окултни практики и секти като криминогенен фактор в условията на глобализация

Biser BozhkovВ тези учения обикновено се отрича рационалноло гическият подход към нещата, утвърждават се па- радоксалността и противоречивостта в поведението и думите, необходимостта да се открият у човека способности да реагира не с разума, спонтанно, интуитивно, без да възпрепятства и да сдържа своите желания и безсъзнателни оценки и реакции. Девиз на това течение е пълна вътрешна разкрепостеност. В резултат на това религиозният даоизъм изпада в разюздани оргии; адептите на дзен-будизма ѝ позволяват да вършат всичко, което си поискат. А пък скандално известните истории с Ошо Раджниш и неговите последователи[209], напълно освободили своите страсти под предлог, че следват естественото, нагледно показаха до какво скотско поведение може да се стигне с девиза за разкрепостеността, освободеността и спонтанността.

Философията на дзен-будизма, вулгарно разбрана на Запад, бе една от причините, породили движението на хипитата, свободната любов, сексуалната революция и други младежки движения на шестдесетте години, чийто главен лозунг e бил свободата. В самия дзен-будизъм изискванията към морала на учениците са много високи – само учителят може да си позволи всичко. Целта на дзен е да се достигне просветляване като ирационално състояние на единство и хармония със света. Изключването на интелекта е средство за проникване в невидимия свят и в учението на Карлос Кастанеда[210] чрез шаманистични методи и практики, базирани на езическите индиански традиции. Учението на Кришнамурти[211] цели постигане на чисто съзнание, свободно от всякакви мисли, образи и форми. Целта е именно това чисто съзнание, защото се смята, че то съдържа в себе си цялата истина и цялото блаженство. Това е нещо като опростен вариант на нирвана[212]. Предложеното по-горе деление на всички видове деструктивна и болна за психиката мистика на три течения (интелектуално, психофизиологическо и интуитивистко) е доста условно.

По-скоро може да се говори за преместване на акцентите върху интелекта, практиката или интуицията в съответните течения. Всички те в една или друга степен се пресичат и имат много общи черти, но всички детайли на тези учения е невъзможно да бъдат обхванати толкова накратко. Онова, което ги сближава, е повсеместното използване на метода на деструктивната медитация (акумулираща негативна енергия, тоест демони), имаща за цел за в бъдеще осъществяване на психическо насилие и ментално обсебване на други индивиди чрез призоваване и внедряване на демони). Менталното обсебване като окултна практика за психическо насилие върху личноста се използва от много служби за сигурност и разузнавания в световен мащаб.

Медитацията в широкия смисъл на думата е процедура на опериране с вниманието, в хода на която човек или се отвлича от всякакво съдържание на съзнанието с цел да придобие чисто съзнание, или удържа вниманието си неподвижно върху някакъв обект. Това удържане се усилва от емоционалното чувство на благоговение и блаженство, породено от мантрата, както е в кришнаизма, но в никоя медитация няма съкрушено сърце, което е основата на православната молитва. В това е съществената разлика на последната от всяка медитация. Без съкрушено сърце и Иисусовата молитва, превръщайки се само в медитация, може да бъде гибелна за християнина, за което доста често разказват светите отци на Църквата[213]. И вниманието и благоговението могат да присъстват както в православната молитва, така и в медитацията, но съкрушено сърце[214] не може да намерим в нито едно източно учение. Но нека преминем нататък по същество.

Разбираемо е, че никое учение освен християнското не признава покаянието и не го разбира по този начин. Затова всички източни и окултни пътища водят в пропастта на лъжата, заблужденията и генериране в голям процент на криминогенност.

Деструктивните култове водят към реална и фактическа психосоматична деградация на личността (имаща висока степен на опасност за обществото в Република България и съвременния свят). Това в богословски аспект се изразява в попадане в духовна пропаст (състояние грехопадение), при което човешката душа може да загине вовеки. Начало на мъдростта е страхът Господен (срв. Притчи 9:10), а именно той отсъства в източните учения, в които присъстват само собствената воля, гордостта и стремежът с всякакви средства да се заобиколят онези забрани, които Господ ни е заповядал в това земно съществуване за наше благо. Това е така, защото тези изброени нехристиянски учения имат за цел въздействие и съприкосновение от страна на падналите духове с човешкия ум. То се осъществява на нивото на идеите (тоест помислите) – чрез сугестиране и общуване с духовете; чрез четене и изучаване на окултна литература, продиктувана от невидимия свят на основателите от горепосочените направления. Резултат на това изучаване (умствено практикуване) е развитието на чувствителност спрямо помислите, внушавани на нашия човешки ум от падналите духове от невидимия свят, което се определя като развитие на интуицията (ирационална психична функция) и развитието на окултна болест. Човек става способен за „прозрения“ в скритата страна на нещата, към окултно „разбиране“ на нещата и събитията. Тоест хората с окултен мироглед придобиват така нареченото шесто чувство (което въобще няма безобиден духовен характер). По такъв начин окултизмът стимулира духовната, а не сетивната форма на общуване с невидимия свят. Принципно обаче са възможни и моменти на сетивно общуване. Поне основателите на тези учения са имали такива – иначе не биха могли да ги запишат[215]. Основното съдържание на тези учения са наукообразните теории и концепции за устройството на невидимия свят, за иерархията на невидимите същества, за влиянието на Космоса върху съдбата на човека, народите и континентите, за „устройството“ на човешкото същество, за еволюцията на света, задгробното съществуване и така нататък.

Всичко това объркано, мъгляво и неразбираемо е изложено на страниците на многотомни и дебели трактати (относно астралното или уфологията[216]), чието изучаване може да отнеме много години. Дори и да присъстват в тях някакви съвети от практически характер за изменение на начина на живот, за изменение на своята психика и физиология, то тези съвети са на втори план. На преден план са интелектуалните спекулации, чието съдържание дава на човека широки възможности да се превъзнася над другите хора и да подхранва своето самодоволство и гордост. Затова тези учения са „насочени към интелектуалци и хората със съзерцателна нагласа на ума“ (10, с. 109).

Обичайните психологически последици от изучаването на окултизма, както показва опитът, са развитието на студенина и цинизъм у човека, презрение към хората, душевна опустошеност, вътрешно безсилие и някаква пълна вътрешна обърканост. И всичко това става на фона на нарастваща гордост. Тази гордост, изразяваща се в чувство на богоизбраност (духовна страст), е вследствие на някои фактори от глобализацията на съвременния свят. Защото светът живее под знака на глобализацията. Не е имало досега понятие за историческа ситуация или тенденция, което с такава бързина и устрем да е извършвало истинска експанзия в теоретичното (светско) мислене и политика като глобализацията на икономиката и развитието на света. Така съвременното общество остава с впечатление, че светът е изпитвал глад за нови идеи, които са били внезапно прозрени в глобализационната тенденция.

Но какво всъщност е глобализацията[217] – ново всеобщо развитие на човечеството, нов път на развитие с нови средства или само едно поредно течение, което е заляло социалното развитие? Ако разсъждаваме секуларно, а не духовно, ще кажем, че няма основания да се смята, че глобализацията измества останалите процеси и тенденции от класически или традиционен тип и се налага като съвършено ново развитие на историята. Но ако разсъждаваме духовно, ще направим съвсем друг извод. Този извод, за да не бъде аксиоматичен, е необходимо да се обоснове с основните характеристики на съвременния свят, а това би позволило да се прецени дали светът наистина навлиза в нова ера (ерата на последните времена), или става дума за продължаване на досегашните основни линии на развитие на духовните ценности на обществото, които са буквално девалвирали. Единствено така би могло обективно и достоверно да се съди за същността на глобализацията и нейните съвременни проявления, имащи икономически, политически и духовен характер. Защото безспорно най-същественото явление на нашето съвремие е интензивното развитие на научно-техническия прогрес. От края на XVIII век светът стана свидетел на изключително технологичен динамизъм, духовна регресия след Реформацията (през XVI век), Френската революция (през XVIII век) и Октомврийската революция (през XX век).

Съвременните постижения на науката, на технологиите и управлението, тяхната реализация в живота като опредметена практика са безпрецедентни с мащаба и радикализма на предизвиканите от тях духовни промени. Защото технологиите сами по себе си винаги са били източник на икономическо развитие, но са били и предпоставка за бездуховност – секуларизация. Тоест разделяне на държавата от Църквата, при което обществото като цяло става антропоцентрично[218] и материално. В този смисъл не е случайно, че третата индустриална революция се определя именно като технологична.

Затова двадесети век ще остане в историята белязан и запомнен с настъпването на компютъра и информационните технологии (освен с двете световни войни) като продължение на някои функции на машината и автомата. А в XXI век се заговори за информационно общество[219]. В тази връзка все повече нараства ролята на мрежите като водеща организационно-функционална единица на жизнената дейност (52, с. 45). Глобализацията става все по-неопределена и неизяснена категория – феномен, в който вече теорията твърде произволно налива разнообразно съдържание. Освен това ѝ се придава и известен „мистифициран“ характер подобно на категориите пазар и демокрация (например „пазар“ на болна „мистика“ и „лъжедемокрация“). Тези антидобродетели са въздигнати в ранг на митични и мистериозни, истински същества: богове (идоли), които нареждат на грешните хора какво да правят на земята и които са станали мерило за ценностите на икономиката и политиката, а също и за социалните отношения. Но къде е мястото тук на духовността? Отговорът е, че и „духовността“ е превърната в стока – икономически инструмент в глобализиращия се свят. И така са се появили в съвременния свят пазарът и разпространението на окултни практики, който пък е генератор на криминогенност в изключително големи размери.

Но щом се вгледаме в тези съвременни окултни практики и доктрини и нови религиозни движения (имащи главно окултен характер), се оказва, че всъщност тези неоезически (неоокултни) практики и теософски[220] философии имат един и същ корен – царството на сатаната с древните езически мисловни конструкции и вярвания.

Неоокултните вярвания, учения, философии и методи имат отново за източник царството на падналите духове, чийто княз е лукавият. Тази оценка съвсем не е преувеличена. Защото при глобализацията демокрацията вече не е духовен ориентир и стожер за безупречност, добродетелност, хуманност и свобода на отношенията между хората в обществото, между държавите и народите, между юридическите и физическите лица. А глобализацията като феномен, която от мит се е превърнала в реалност – диктува деструктивно (в духовен аспект) пропорциите и подредбата на живота на съвременните хора, общества, народи и държави. Така например през последните години развитието на информационните технологии позволи създаването на технически и психологически феномени, които осигуриха за човека ново качество на възприятията и преживяванията, като на тази основа откриха един нов свят.

Това е светът на виртуалната реалност, или светът на мнимата, въображаемата реалност. Същността на този свят се състои в това, че чрез разработка на специални средства за предаване на информация и обратна връзка и чрез изработване на ново качество на възприятия и преживявания, с помощта на компютърни и други технически системи, човек се потапя в измислен от програмистите свят. Този свят твърде много прилича на истинския. В него обаче човек получава възможност да бъде не само зрител и страничен наблюдател, но и активен участник, съпреживяващ и същевременно творящ събитията. В този смисъл човек постепенно навлиза в този нов, техногенно създаден свят, и неговото съзнание като че ли се отделя от реалността и преминава в него. Действително ли светът на виртуалната реалност е нов за човечеството? Това не е така. Защото човекът мечтател, който в своите фантазии и мечти си измисля един реално несъществуващ свят, също е попадал още от древността в една въображаема, вредна за душата реалност с виртуален характер. Въз основа на това съществува опасност за психиката на всяка човешка личност (най-вече за децата), които също могат да попаднат или навлязат във виртуалния свят, който в един момент има риск да стане собственото „аз“. В тази връзка, като се вживяват постепенно в този измислен свят, хората престават да го разграничават от реалния, смесват ги и живеят едновременно и в единия, и в другия.

Така хората и главно децата в съвременния свят придобиват постепенно окултно мислене, окултен или религиозно синкретичен мироглед (на несъзнателно ниво). Това мислене и мироглед всъщност не са техни – не са продиктувани от свободната им човешка воля – дадена им от Твореца, а са мислене и мироглед, сугестиран[221] им от невидимия свят чрез медиите и виртуалния свят чрез съприкосновение с окултното.

В резултат повечето хора, пристрастени към виртуалния свят, се превръщат в психически болни хора и криминални личности, а тези хора (в много случаи деца) са идеални адепти за окултни практики и методи. Защото те вече имат окултно мислене, пристрастеност и зависимост (подобно на наркоманията, хазарта и алкохола) и изпадат в психично състояние на окултна болест. Тя се разпознава освен при соматични медицински болести и при следните модели на поведение:

1) развитие на самомнение, тшестлавие, цинизъм, душевна опустошеност, усещане за вътрешна обърканост; вулгарност, агресивност; криминални и суицидни мисли;

2) изброените качества могат да се развиват до крайно душевно и ментално разстройство, да доведат до обсебване от бесове, за които вътрешната обърканост и несигурност, пораждани от запознанството с многобройните окултни системи с идеите за НЛО и други, противоречащи едни на други, са най-подходящо състояние;

3) резултат от окултните занятия може да бъде усещането у човека за вътрешна пустота, униние, отчаяние, довеждащо често до суицид или убийство;

4) човек е щастлив, ако на този стадий се сблъска със сериозни грижи, особено (женитба, семейство) работа, труд. Ако това не стане, окултната болест се развива по-нататък. Появява се искрена увереност в собственото превъзходство. Тази увереност прераства у мнозина окултно пострадали или окултно практикуващи в страст за командване;

5) При такива хора душата става надменна, алчна и хладна, защото в нея се заселват надменността, презрението, злобата, ненавистта. Помрачава се умът, различаването на добро и зло се обърква;

6) Накрая, на последното стъпало, човекът (в съприкосновение с окултизма) скъсва връзката си с Бога. Ако преди това е вършил грях поради немирство и бунт (срещу нормите в обществото), сега си разрешава (в това духовно състояние) всичко: грехът не го измъчва и става навик. Ако в този стадий му е леко на такъв човек (в съприкосновение с окултизма), то ще му е леко с дявола (човешкия ненавистник) и по тъмните пътеки.

Въз основа на горното могат да се посочат още много примери за разпространението на криминогенни източни култове на Запад (проникнали днес в България). Всяка година се появяват нови модификации на известните движения. Освен открито религиозните деструктивни култове се забелязва особено увеличение на секуларните „ню-ейдж“ движения (имащи също деструктивен характер), които едно популярно списание е нарекло „култове на съзнанието“ (United States News and World Report, February 16, 1976, pаge 40). Към тези групи за „терапия на съзнанието“ принадлежат „Ерхард семинарс тренинг“ основан през 1971 година, „Ролфинг“, „Силва метод“ и различни форми „срещи“ и биофийдбек[222].“ Всички те предлагат „освобождаване от напрежението“, „извличане на скритите способности“ на човека посредством повече или по-малко правноподобен „научен“ жаргон на XX (и XXI) век. Можем да споменем също и други движения на „съзнанието“, които в наши дни не са толкова модерни от „християнска наука“, „наука на разума“ и „сциентология“. Православните определено трябва да стоят далеч от тях заради общественоопасния им и криминален характер, имидж и основни цели, най-вече навлизане в образователните системи (59, с. 119).

Защото окултистите и окултно занимаващите се имат мрак в душата си, там им е безпросветно, самотата е пълна (когато са между други хора), но заедно с това такива хора са искрено убедени в правилността на своя път и „чувството на безопасност“, докато черните сили ги носят към духовна и психосоматична гибел на личността[223].

Предвид казаното дотук ще направим следните изводи в правен аспект: Действието и бездействието са посочени в НК[224] като най-простите форми на престъплението, като поведение миниум, което може да променя отрицателно обществената действителност.

В тази връзка ще зададем един риторичен въпрос – окултните практики опасни ли са за обществото, отделната личност и нейното здраве? Според разпоредбата на член десети от НК едно деяние е общественоопасно, когато: „застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията на Република България правов ред на държавата или други интереси, защитени от правото.“ Обществената опасност (реалната опасност за обществото) на деянията е „негово основно, обективно, неюридическо и определящо качество, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху съществуващите обществени отношения“ (89, с. 145). Въз основа на очевидните, описани по-горе обстоятелства по отношение на обществените вреди от окултните практики, ще направим и следните изводи: противоправността на деянието също е негово обективно, но вече юридическо качество. Тя отразява противоречието му с установена правна забрана за неговото осъществяване. Но в материалния наказателен закон няма забрана против окултните практики и деструктивните култове; когато запретът е установен в закон и за неговото пристъпване е предвидено наказание, като акцентираме, че имаме предвид наказателната противоправност; противоправността като юридическо качество на престъпното деяние винаги е била най-безспорният елемент от понятието за престъпление, поне по българското право и наказателноправна доктрина; последното обективно, но също юридическо свойство на престъпното деяние е неговата наказуемост. Деянието е наказуемо, когато е предвидено наказание за лицата, които не спазят запрета за неговото осъществяване и го извършат.

По нашето право „наказуемостта се установява само със закон“ (89, с. 145-146).

Но срещу окултните практики и дейността на криминогенните секти в НК не е закрепена забрана (запрет), независимо че те застрашават[225] и увреждат личността, народното здраве, правата на гражданите (включително и подрастващите деца) и семейството, националната сигурност и установения с Конституцията в Република България правов и обществен ред. Изброените законни права и интереси са защитени от Правото на Европейския съюз.
_____________________

*Из книгата Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2014. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското и право и сродните му права.

[209]. Ошо Раджниш – Чандра Мохан Джеин (1931-1990) е известен като Бхагван Шри Раджниш (англ.), хинди – ^|с||<г| (благословен – като бог), и Ачар, а като Óшо (хинди г| – разтворен в океана, океанически), индийски духовен гуру, индийски представител на неоиндуизма, виден псевдомистик, окултист, лидер на окултно-мистичното движение „Радж- ниш“. Известен с разюздания си сексуален живот, сексуално насилие, криминален начин на живот и съдебните процеси, свързани с това.

[210]. Карлос Кастанеда (Сезар Салвадор Арана Кастанеда) – известен окултист, занимаващ се с индиански шаманизъм. Той е американски писател от перуански произход. Роден е в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. През следващите години пише поредица добре продавани книги с мистично-окултно съдържание, като живее в САЩ и Мексико, основно в Лос Анджелис. В повечето от своите книги описва обучението си при индианския магьосник и шаман Дон Хуан Матус. Последният според данни на американски изследователи е нереален персонаж.

[211]. Джиду Кришнамурти – известен по целия свят, окултист-теософ. В продължение на шестдесет години той говори пред десетки милиони хора, разпространявайки своето окултно-мистично учение и постоянно изследвайки способностите на човешкия ум. Кришнамурти е роден в Южна Индия през 1895 година в бедно семейство на брамин, напуска Съединените американски щати през 1986 година. Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Летбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за Мирови Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплъщение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).

[212]. Нирвана на пали nibbana, ниббаана, на санскрит: букв. „угасване“ (на страстите и желанията), известна още като просветление или пробуждане, е край на страданието и най-висше щастие. Постигането на нирвана е цел в будизма. За будистите нирвана е и освобождаване от цикличното страдание, присъщо на обусловеното съществувание – самсара. Според православието нирвана е състояние на болна мистика, базираща се на общуване и сношаване на човешката душа с демоните, което е опасно за хората.

[213]. Преподобни авва Исаия: „Не изпълнявай небрежно молитвите, определени в съответните часове, за да не попаднеш в ръцете на своите врагове. Труди се колкото можеш над размишления за псалмите, защото това ще те запази от нечист живот.“ – В: Добротолюбие, първи том, Атон, 2004, с. 429.

[214]. Псалмопевецът – св. цар и пророк Давид, ясно говори за съкрушено сърце и съкрушен дух (срв. Псалом 50:19).

[215]. Тук трябва да се прави разлика между окултистите (писали книги) и св. пророци, св. апостоли и св. отци, които са писали Свещеното Писание и много трудове от Свещеното Предание, защото те са имали абсолютно свободна воля, при което Светия Дух им е съдействал, а не ги е принуждавал насила да творят.

[216]. Уфологията (англ.) – наука за неиндетифицирани летящи обекти. „Когато подхождаме към феномена НЛО от религиозна и психологическа страна, за нас е важно на първо място да разберем смисъла, влаган в термините, използвани при интерпретирането на „летящите чинии“ (от тези, които вярват в тяхното съществуване) още от времето на първото им появяване през четиридесетте години.“ – В: Серафим (Роуз), йером., цит. съч., с. 125.

[217]. „Без да се идентифицира с „Нова епоха“, глобализмът е особено атрактивен за онези, чи¬ито цели може изобщо да не са духовни. В последните години и международните инвестиционни банки и корпорации са направили огромни крачки по посока на своята хегемония над световните финанси. Това може да се види в следните области: 1) напредъка към „общество без пари в брой“, чрез банкови карти и други способи; 2) формирането на Европейската икономическа общност, която свали икономическите бариери между страните в Западна Европа; и 3) зависимостта на Русия и бившите страни от Източния блок от западните кредитори. Взети заедно обаче, те спомагат за създаване на общ световен икономически апарат, което ще позволи преминаването в общо световно управление, със своя „религия на бъдещето.“ – В: Серафим (Роуз), йером., цит. съч., с. 287.

[218]. Антропоцентризъм. Дали само човекът може да размисля върху явленията в света, да изследва причините, смисъла и целите им? Дали човекът е личност, върховна ценност, обект и субект на всички обществени дела? Антропоцентричните хора считат, че сами са си господари и могат да живеят своеобразен секуларен живот. Според християнската антропология човекът е христоцентрично същество.

[219]. Информационно общество е това, в което широко се използват общодостъпна информация и технологии за запазване и пренос на данни. Обобщаването на тази информация и използването на данни се придружават от организационни, търговски, юридически и социални нововъведения, които предизвикват дълбоки промени в работната среда и обществото като цяло. – В: Кискинов, В., Българско и европейско информационно право, том I, С., 2005, с. 33.

[220]. „Теософия (от гр. theos – Бог, и sophia – мъдрост): 1) в широк смисъл – всяко мистично учение, което претендира, че разкрива особени „божествени тайни“; 2) мистическата доктрина на Елена Блаватска и нейните последователи, която представлява съединение на мистиката на будизма и други източни учения с елементи на окултизъм. В този смисъл теософията е синкретично мистично учение за познание на Бога чрез непосредствена връзка с отвъдния свят, включително чрез извикване на душите на умрелите чрез спиритически сеанси. Теософията учи, че всички религии се основават на единно езотерическо (тайно) учение, което се е съхранило в най-чист вид в индийските религии и тяхното понятие за Абсолюта, кармата и подобни. Теософията отрича основни християнски истини като учението за сътворението на света, учението за създаването на човека, за грехопадението на първите хора, за Божия промисъл, за въплъщението на Божия Син и изкуплението на човешкия род. В замяна теософията предлага учения за предсъществуването на душите, учението за преселението на душите и други.“ Срв. http://www.pravoslavie.bg.

[221]. При такава мащабна колективна сугестия и психоза възниква въпросът – колко са ду¬ховно просветените да се борят с помислите (виж Добротолюбие, т. 1), тоест с мислите, навявани им от „демоните“ от невидимия свят.

[222]. Биофийдбек – техника, посредством която несъзнателни (или неволеви) процеси в тялото (като сърдечния ритъм или мозъчните вълни) се превръщат в сетивно възприемаеми (както при ползването на осциолоскоп), за да бъдат поставени под съзнателен мисловен (окултен) контрол.

[223]. „Съществува мнение сред психолозите, че по време на хипнотичния транс се достига до проникване в най-дълбоките пластове на психиката, а този процес се характеризира с постигане на тясна връзка между соматическото и психическото състояние на личността. Това от своя страна прави (окултно пострадалия) индивида особено податлив на външно внушени идеи и заповеди.“ – В: Стоянов, Г., Сектите – ловци на духове, С., 1996, с. 100.

[224]. НК – Наказателен кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., изм. и доп. 2014 г.).

[225]. Съгласно нормата на член 115 от НК: „който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години“. Убийството е най-тежкото престъпление против личността, защото засяга най-ценното благо на човека – неговия живот. Човешкият живот е изключителна ценност, заради което се ползва от засилена наказателно-правна защита. На първо място той не може да бъде отнет дори със съгласието на пострадалия. На второ място е криминализирано не само умишленото, но и убийството по непредпазливост, наричано причиняване другиму смърт поради непредпазливост. На трето място Наказателният кодекс обявява за наказуемо също така приготовлението за убийство, както и неуспялото подбудителство към убийство. Възниква въпросът, възможно ли е чрез окултни практики да се извърши убийство.

Изображение – авторът, Бисер Божков. Източникhttp://www.bg-patriarshia-bg.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4PQ.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Анализи, Книги, Православие и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s