СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКА И ПАСТИРСКА РАБОТА С КРИМИНАЛНО ПРОЯВЕНИ ДЕЦА, ЖЕРТВА НА НАРКОТИЦИ И ДЕСТРУКТИВНИ КУЛТОВЕ – продължение*

(православно апологетичен, еклисиологичен, социално-педагогически и правен анализ)

Бисер Божков

2.3.3. Окултни практики и секти като криминогенен фактор в условията на глобализация

Biser BozhkovПрестъпността е постоянен проблем за всяко общество. Когато се свързва с деца, независимо дали извършители или жертви, обществеността става особено чувствителна към него. В периода XX-XXI вeк човечеството е свидетел на недостойни за не едно гражданско общество прояви. Наблюдаваме разрастване на изключителния динамизъм и действеност в религиозния живот на сектите и на култове в световен мащаб. Неведнъж много специалисти са търсили причините за това явление. Сега ще се опитаме, синтезирайки, да набележим основните белези, по които може да се разпознае феноменът сектантско и неокултоманско робство от здравия духовен живот. Както всеки от нас добре знае, сектантството е явление, което третира един начин за моделиране на човешкото съзнание, по своето естество чужд на свободата. То се наблюдава масово в сектите и култовете, но също така и отчасти се среща дори в православни среди, доколкото е свързано с индивидуалното религиозно преживяване. „Сектантското съзнание предизвиква често колективна психоза[186]“ и робува на:

а) строга „догматическа система“.

Това е общозадължителна доктрина, ограничаваща периферията на когнитивните способности и лишаваща човека от присъщото му индивидуално мислене;

б) строго разделение на „спасени“ (посветени и прочее) и заблудени. Подобно разделение е присъщо на всяка вяра, но в сектантското съзнание то е абсолютизирано и пречи на нормалното общуване между хората. Създава излишни предразсъдъци и свободното общение на междуличностна основа става напълно неосъществимо;

в) отричане на философското осмисляне върху света. Това е особено характерно за сектантството. Тъй като философската рефлексия предполага свободно творчество, чуждо на този религиозен модел, съвсем се отрича възможността от индивидуално духовно и интелектуално осмисляне на познанието за света и Бога. В православието, по думите на протоиерей професор Зенковский, „догматиката е философия на вярата, а християнската философия е философия, произтичаща от вярата“;

г) строго регламентирана иерархически подредена структура в сектата или култа, подчиняваща се на някаква висша инстанция. Този фактор е почти задължителен за формирането на сектантското общество. Тук именно се разкрива тоталитарният характер на този вид структура. Чрез своята организация сектата се намесва грубо и вероломно в личния живот на човека и от частен той се превръща колективен. С този си признак сектантството придоби най-голяма известност днес и в България;

д) пренасяне на личната отговорност върху централизираното управляващо колективно звено в обществото. Белег, близък до структурата на тоталитарната държава. Всъщност култът или сектата е една тоталитарна организация, носеща робство за човека. Тук човекът вече престава да бъде личност, да се самоосъзнава. Той мисли и преживява чрез своя „духовен робовладелец“;

е) религиозен фанатизъм. Доста познато за световната история явление. Белег, съвсем не задължителен за сектантското съзнание, тъй като то може да се основава на синкретични принципи. Фанатизмът е болест на човешкия дух и се среща у всяка религия. Той не е рационално обясним и е изцяло емоционален. Фанатиците са в по-голямата си част егоцентрични хора, егоисти по характер;

ж) недопускане на външни идейни влияния. Що се отнася до затворените сектантски организации, този белег е задължителен. Всичко, което не идва от управляващото звено, не е добро за организацията. Възможността да се подрони авторитетът на централизираното съзнание идва именно от общението с извънсектантските идейни течения. Това обяснява и факта, че повечето секти, целящи именно експлоатацията на човешкия дух, забраняват на своите членове да влизат в досег с информация, литература или хора, чужди на организацията. Тези осем основни белега показват в най-общи щрихи формите на духовно робство, характерни за сектантското съзнание (113). Тези форми от своя страна се делят на хиляди, които пък се разчленяват на още толкова по толкова. Посочените по-долу критерии се отнасят в по-голяма или по-малка степен до всички тях. Обществото или култът се ръководи от лидер (лидери), който претендира да е единственият източник на цялата истина или неин единствен проводник (118). Учението не се представя цялостно (както това е при традиционните религии и изповедания), а се предлага на части. Едва след като е усвоено едно ниво, човек бива „посветен“ и може да премине в по-горно ниво. Той обаче не знае какви „истини“, „учения“ и „практики“ ще му бъдат открити в по-горното ниво. Целта на всичко това е да се привлекат нови членове, които не познават учението в пълнота (да затворят „вратата след него“), тъй като не биха го приели веднага, ако то им се представи цялостно.

Прикриването на истината, съзнателната лъжа и измама, агресията са методи на действие при вербоването на адепти и при създаването на сектантско съзнание.

В сектите има намеса в личния живот и опит за пълен контрол на поведение, мисли и емоции. Контролира се дори начинът на изразяване. Настъпват отделяне от семейството (ако то не приеме съответното учение) и асоциализация. Крайната цел на тези методи е домогване до все по-голяма значимост и власт в обществото. Налагат се клишета в начина на мислене и поведение. Критичното мислене се забранява и заклеймява. В сектите и култовете има фанатично отстояване на своята идеология и претенция за единственост, истинност и избраност и чувство на удовлетвореност от този факт. В тези квазирелигиозни групи се твърди, че спасение има само и единствено в религиозното общество, към което човекът се числи. В сектите също е налице създаване на собствена култура, която е заместител на общоприетата.

Друга функция на тази „псевдокултура е атрактивното привличане на нови членове“ (118). Прикриват се под маската на психологически, философски, екологични, здравни движения и предлагат съответни образователни курсове. За привличане се предлагат също безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и други. Предлага се литература, като срещу нея се изисква задължително дарение (най-добре парично). Правят се безплатни филмови прожекции и лекции, на които се раздават безплатни брошури (такива се раздават и по улиците) и литература. Събират се лични данни и сведения, които по принцип са поверителна информация. Сектанските формации и голям процент от представителите на деструктивните култове са свързани с международния бизнес, средствата за масова информация, а често и с организираната престъпност.

Това задължително трябва да се отчете от органите и службите за сигурност[187].

В резултат на тази негативна интервения се постигат следните последици върху личността на адептите:

1.Стесняване на кръгозора чрез ограничаването и регламентирането на личните контакти предимно до такива в религиозната общност;

2.Скъсване на семейните и роднински връзки и изграждане на връзки само в границите на религиозното общество. При някои общества това преминава в живот в комуни;

3.Отказ от „светско“ образование и „светски“ професии;

4.Постепенно отделяне от социално-културния живот на обществото (118).

Вследствие на зависимостта от общността и лидера, както и от вярата, че само в общността е спасението, се стига дори до тежки психически увреждания, които се проявяват в криминално поведение, особено при изследваната категория деца и съзависими възрастни. „Според други мнения престъпността сред децата се дължи на липсата на родителски контрол, според други проблемът е в неработещата образователна система или огромното влияние на електронните медии и по-конкретно насилието, което непрекъснато залива децата от телевизионните екрани и интернет игрите. Не липсват и по-глобални изказвания, които виждат основните фактори като следствие от разрушаването на съществуващите норми и правила, живот в ценностен безпорядък и липса на морални устои в цялото общество. Въпросът за причините, обуславящи изявата на детето като жертва или извършител на престъпление, е едновременно свръхизследван и подценяван. Изписано е много, но се знае малко, абстракцията на теоретичното заключение често не кореспондира с непосредствените потребности на реалния живот, в който растат поколения деца. Конфликтът на детето със закона се определя от сложна съвкупност от разнообразни обстоятелства с несигурно проявление в действителността“ (73, с. 3-4).

Това са рискове, които присъстват в света и на извършителя, и на жертвата и го деформират не само чрез ограбване на обективните възможности за развитие, но и чрез изкривяване на възприятията във вътрешния свят. Обусловените от рискове процеси са едновремено обективни и субективни, външни и вътрешни, осъзнати и несъзнателни. Те определят житейския опит на детето и самоличността му, а житейският опит и степента на изградена индивидуална идентичност определят уязвимостта му на рискове от различен вид. Тези особености трябва да бъдат отчитани при всеки съдебен процес, в който участва дете. Липсата на специализирани съдилища за деца, непоследователното прилагане на изградените добри практики на правораздаване спрямо дете – жертва или извършител, фрагментарната по структура информация относно младежката престъпност и престъпността с пострадало дете и ред други фактори понякога не позволяват на конкретни деца да бъде осигурен справедлив процес. Оттук произтича необходимостта от комплексно и дълбоко познаване на обществените явления, свързани с тези видове – рискови фактори – престъпност както от юридическа, така също и от криминологична, социологическа и психологична гледна точка. Различните науки интерпретират зависимостта на детското развитие от рисковете на средата по различен начин.

Биологичните теории се съсредоточават върху генетична абнормност и соматичната типология. Психологичният подход разглежда дезадаптивното поведение на детето като резултат от агресивните родителски стилове и субективните преживявания на отхвърленост и емоционална депривация (лишеност).Социологията изследва социално-културните фактори, които нарушават съответността между взискателността на обществото и готовността му да оказва подкрепа.Правният модел търси зависимостите между формалната нормативна регулация и социалнозначимото индивидуално поведение. Настоящото изложение обединява разбиранията на различните науки, за да отговори на въпросите за същността и видовете криминогенни и виктимогенни рискове за формиране на отрицателно поведение при децата и за начините, по които тези фактори са управляеми чрез законодателната и правораздавателната политика на държавата (73, с. 5-7).

Въз основа на казаното ще продължим с това, че „сектантското съзнание“ има природа, чийто психологичен портрет има деструктивен – общественоопасен характер, но за жалост – уви, неинкриминиран като феномен. Илюстрация на твърдяното можем да проследим в еманацията на сектанските структури, пейзаж и стратегии в Република България – недостойни за едно гражданско общество прояви[188]. Във връзка с това наблюдаваме разрастване на изключителния динамизъм и действеност в квазирелигиозния живот на сектите. При сектите и деструктивните култове също е налице култ към самодостатъчен и обективен авторитет в лицето на отделен човек, група от хора или някаква друга общност. По същество темата е голяма, затова само ще маркираме. Тъй като доктрината, обективно произтичаща от авторитета, се стреми да колективизира вярата и да впрегне насила свободната воля на човека на лидера (в случая гурото), би могла да бъде тълкувана и дори в случай на нужда да се изменя, но е напълно забранено нейният авторитет да се подлага на съмнение. За живеещия в православието е напълно чуждо да се служи на един или друг авторитет, да се абсолютизира мнението на един човек или дори само на едно произведение. Православното учение е живот и единственият истински авторитет е Господ Иисус Христос, чрез Когото идва всичко. Чрез Него Църквата, в лицето на своята съборна традиция изгражда преградната стена между лъжа и истина. При сектите има строго регламентирана иерархически подредена структура, подчиняваща се на някаква висша инстанция. Този фактор е почти задължителен за формирането на сектантското общество. Тук именно се разкрива тоталитарният характер на този вид структура. Чрез своята организация сектата се намесва грубо и вероломно в личния живот на човека и от частен той се превръща колективен. При сектите и деструктивните култове винаги, както споменахме, са налице религиозен фанатизъм и болна мистика. Доста познато за световната история явление. Белези, съвсем не задължителни за сектантското съзнание, тъй като то може да се основава на синкретични принципи (118).

Религиозният фанатизъм[189] е болест (патология) на човешкия дух и се среща във всяка религия. Както казахме, сектантството не е само в сектите, то е вътрешно състояние на душата, нагласа на индивидуалното съзнание, особен вид несвободно и неистинно религиозно преживяване. Сектите и деструктивните култове не допускат външни идейни влияния. Що се отнася до затворените сектантски организации, този белег е задължителен. Всичко, което не идва от управляващото звено, не е добро за организацията на култа. Възможността да се подрони авторитетът на централизираното съзнание идва именно от общението с извънсектантските идейни течения. Това обяснява и факта, че повечето секти, целящи именно експлоатацията на човешкия дух, забраняват на своите членове да влизат в досег с информация, литература или хора, чужди на организацията. Такива секти и култове отричат творчеството и културата като „съблазни за душата на човека“, но в същото време умело използват именно същата тази душа, която като че ли пазят за себе си. Тези белези показват в най-общи линии отново формите на духовно робство, характерни за сектантантския мироглед. Задача на всеки член на обществото в нашата държава е да изобличава себе си, когато се разпознае в тях, за да не попаднем под тези общи знаменатели на сектантството. Където се забележат тези белези, не трябва да има „затваряне на очите“ (118).

Защото формата сектантски религиозен живот е чужда на Христовото благовестие, макар и често пъти да носи християнска одежда и да се нарича „църква“. Съблазънта на сектантството е съблазън на „тоя век“ и не води до богопознание, богосъзерцание и богосъзерцателна молитва. Днес евангелистите отричат религията и религозния характер на християнството, но правят това именно от религиозни подбуди, и то в светлината на сектантското съзнание и религиозно-окултния синкретичен мироглед. Той понякога е в криминогенен аспект. Това показва „абсурдността на духовната ситуация в наше време“ (118).

За всяко явление (ad hoc – сектантството), което се развива в дадено общество, са необходими условия и предпоставки. Почвата за зараждането на различни странни култове (секти) в България е съществувала винаги както по време на тоталитарния режим след девети септември 1944 година, така и преди това. Но поначало една диктатура дава по-малко възможности за развиването на каквито и да било учения, които са различни от самата същност на диктатурата. Така например и атеизмът представлява религия, която беше наложена със сила и не търпеше никакви други религии. Обединителната църква на Муун и ТМ на Махариши също в дълбоката си същност се стремят към една световна диктатура и неслучайно именно те проявяват изключителна нетърпимост към атеистичния комунизъм. В повечето случаи една диктатура обхваща и духовната сфера на обществото и човека. Така и в България съществуваше едно общество, до голяма степен затворено и изолирано от външни влияния. Елементите на масовата западна култура като кино, видео, барове и кафенета, попмузика, порнография и прочее бяха символи на едно друго общество, което не проповядваше религията на атеизма. Те се превръщаха в символи на свободата и част от всеобщата идеализация на западното общество. В тези условия особено младите хора растяха с чувството, че на тях нещо им е отнето, нещо им е забранено, че са отделени от света. И след десети ноември 1989 година, когато в България изведнъж се заговори за свобода, за демокрация и отворено общество, българинът се почувства като „отвързан“. Той получи възможността да съблече униформата си на примерен социалистически гражданин и да облече цивилни дрехи по желание.

Бариерите към външния свят се вдигнаха и разбира се, западната култура нахлу като отприщена река и заля неподготвеното българско общество. Лъскавите магазини, разнообразната преса, новите филми, свободното разпространение на порнографията създават впечатлението за една нова свобода. Огромното количество визуални и всякакви други възприятия създават еуфорично чувство – човек има желание да опита от всичко и да го разбере как е – особено това, което досега беше забранено. Много показателен е фактът, че порнографската литература се купува преди всичко от хора над четиридесет години. Част от този поток от нови и интересни неща са също и новите философии и учения. Хората започнаха да се интересуват от тях, без да са наясно с техния произход, методи и цели. Те бяха просто част от новия, интересен свят, който се разкриваше пред нас и трябваше да бъде опитан. Ако случайно не си опитал от нещо, ти си едва ли не по-нисше същество. Това дори се превръща в един вид състезание – „Аз съм опитал от това, което ти не си.“ Това и е един от поводите за „вземане на наркотици и за лесното им и бързо разпространяване по българските училища“ (118). Често пъти в сектите съществуват доста либерални и „необичайни сексуални практики, които също могат да бъдат мотив за присъединяване към дадено общество“ (118). Напоследък все по-ясно се проявява и характерният за консумативното общество феномен – отчуждението (алиенацията) между хората. Докато преди човек можеше да се изяви като личност най-вече в частните си контакти, сега той има нужда от усамотение, за да може на спокойствие да си яде „забранената ябълка“, без никой да го гледа, или пък да иска да си отхапе от нея. Но човекът е социално същество и това състояние не е естествено за него. Особено при по-чувствителните хора самотата може да се превърне в нетърпимо болезнено състояние. Тогава запознанството с хора, които се държат мило и любезно с теб, които ти обръщат внимание и те оценяват като личност, може да подейства като невероятно силен магнит. Именно това „предлагат повечето секти, поне отначало“. Там „можеш да общуваш с хора, които иначе биха били далеч над теб в обществото. Там хората имат време за теб, докато родителите ти нямат. Там те разбират, докато в семейството и сред приятелите си не намираш разбиране и съчувствие“ (114).

Друг явен ефект, който се наблюдава в съвременното общество, е разрушаването на всякакви авторитети. Преди не можеше да се ругаят държавата и правителството, сега това се превръща едва ли не в спорт. Преди за пушене изключваха от училище, сега вече е нещо съвсем нормално да се пуши по коридорите. Преминаването на червен светофар е признак на „демокрация“. Този вид „свобода“ е особено привлекателен за тийнейджърите и младежите от двадесет до двадесет и пет години. „Сега живея в демократично общество и майка и татко не могат вече както преди да ми казват какво да правя.“ Учителят вече не е авторитет, в много случаи родителите – също. Това обаче само на пръв поглед е привлекателно. Липсата на авторитети автоматично създава едно ужасно чувство за несигурност. Няма кой да те глоби, когато преминаваш на червено, но също така няма и кой да те защити, ако те нападнат. Започваш да се чувстваш като изгубен в една дива джунгла, където действа принципът: „Изяж, за да не бъдеш изяден.“ Човекът по природа има потребността от авторитет, който да е над него. Този авторитет действително ограничава „свободата“ му, но същевременно му създава чувството за сигурност и защитеност – той има на кого да се опре, има кой да се погрижи за него. Именно това предлагат сектите и култовете (118). В тях винаги има един авторитет, който поема живота ти в свои ръце. Принадлежността към организацията се смята за гаранция за сигурност в утрешния ден. В повечето случаи се „спекулира и с идеи за спасението на света и всеобщото добро“ (118). Понякога човек се изкушава и да потърси материална подкрепа от едно общество, което му е непознато, „но явно разполага с пари и има връзки със Запада“ (118). Друг фактор, с който сектите печелят привърженици, е „естественият интерес на човека към непознатото, тайнственото, мистичното и скритото (окултното) в духовен аспект“ (18, с. 11). Често пъти тези нови учения обещават придобиването на свръхестествени способности и власт над останалите хора. Почти винаги те са затворени общества, които създават приятното чувство, че единствено ти имаш привилегията да се занимаваш с интелектуални и духовни неща, до които другите хора нямат достъп. Преживяването на някои свръхестествени духовни опитности създава патологично чувство за „издигнатост над останалите“, за познание, което е недостъпно за другите. Ще направим отново малко отклонение с цел екзактност в терминологията при използването на „деструктивни култове“ и „секта“.

Сектите[190] имат много общо с религията, от която са се отделили, но същевременно имат разлики в доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите деноминациите са големи, установени религиозни групи. Социолозите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на напрежение (и обществена опасност) между тях и обществото, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст (18, с. 11-13). Култът[191] за разлика от сектата е религиозна група, чиито вярвания са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда. От социологическа гледна точка сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота – такава, каквато я разбират членовете ѝ. В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на религиозна, деструктивна за психиката и общественоопасна група съгласно НК.

В този смисъл на Запад (Европа, САЩ и други), както споменахме, често се използва и думата „култ“ като синоним на „секта“ или сектантска формация. В някои държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи (118).

В Латинска Америка като секта се определя всяка некатолическа религиозна група независимо от размера ѝ, често с негативното значение на „култ“.

В основата на духовните аспекти на „ню-ейдж“ култовете са религиозният [192] синкретичен мироглед (49, с. 158). Тоест „ню-ейдж“ мирогледът като визия е дълбока духовна криза на мирогледа. Въз основа на това Западът е готов да се раздели със своята християнска духовност. Векове наред тя е осветявала неговия исторически хоризонт на идеи, надежди и разочарования. Вярно е, че християнската парадигма на Запада създаде велики образци на културата, науката и изкуството. Но вярно е и това, че същата тази парадигма, интерпретирана през призмата на западния манталитет, доведе до чудовищни проблеми, неразрешими както за Запада, така и за целия свят. Затова е напълно разбираема надеждата („мечтание“) на милиони хора в западното общество да намерят спасение от тези духовни проблеми в един друг тип духовност, ярко демонстрирана от движението на „ню-ейдж“ култовете (49, с. 288).

Окултните практики или модерните „ню-ейдж“ (деструктивните) култове по същество са методи на изкуствено и насилствено отваряне на още неузрялата „пъпка“ на нашето вътрешно същество, способни да създадат само уродливо подобие на бъдещото разцъфнало прекрасно цвете, което ни е обещал Господ в своето време, и красотата на което ние можем да съзерцаваме в примера на светите подвижници на православието.

Светителят епископ Игнатий Брянчанинов пише: „Онова, което става с нас по Божия промисъл[193], винаги е преизпълнено с най-голяма премъдрост и благост, извършва се по съществена необходимост за съществена наша полза, а не за удовлетворяване на нашето любопитство или някаква друга дребнава, недостойна за Бога, наша подбуда. Поради тая причина… много рядко човек се въвежда в сетивно виждане на духовете. Богу е благоугодно Неговият служител да пребивава постоянно в най-голямо благоговение пред Него, в безусловна покорност на Него, в безусловна преданост на Неговата свята воля. Всяко нарушаване на тези отношения е неблагоприятно Богу и полага върху нас печата на Божия гняв. Лекомислено опитващите се да нарушат порядъка, установен от Бога, и да навлязат самоволно в това, което Бог е скрил от нас, се признават за изкусители на Бога и се прогонват от лицето Му във външната тъмнина, в която не свети Божията Светлина[194].“

От казаното е ясно какво ги очаква всички многобройни адепти – окултно поразени и пострадали субекти на нехристиянските мистични учения, които дръзват самоволно да установяват контакти с невидимия духовен свят. Очаква ги тежка психопатия, изразяваща се в психосоматична деградация на личността. Това свидетелство е особено важно в светлината на нашата тема – анализ на окултните практики и източните религиозни учения и философии, които (в открит и прикрит вид) са проникнали дори в психотерапията (61, с. 26). Това се отнася за медицината и съвременния спорт под вида на различни развиващи тренинги. Тези тренинги представляват основата на множеството съществуващи днес хуманитарни центрове: за себереализация; за визуализация; за саморазвитие; за освобождение от стреса и изкуството да живееш. Достатъчно е да се посочи известният на всички автотренинг, висшите степени на който буквално копират методите на раджа-йога, мантра-йога, агни-йога и сахаджа-йога, използващи метода на визуализацията[195] на всичките си окултни етапи и варианти.

Водени от казаното, ще перефразираме или цитираме светите отци на Православната църква: „Пази вътрешния си мир на душата“ (най-безценното духовно богатство). В тази връзка ще отбележим и че свитъкът върху известната чудотворна икона на преподобни Иоан Рилски, която се намира в храма на Рилската cвета обител, носи следния надпис от Лествицата: „В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола.“

Целият поток на стоварилата се върху нас през последните години болна мистика може да бъде разделен (доста условно) на три главни течения:

а) окултни учения;

б) психофизиологическа практика;

в) учения и практика, проповядващи и развиващи интуитивизма в противовес на рационалния подход към нещата.

Към първия поток, отличаващ се с наукообразие и интелектуализъм, можем да отнесем следните направления:

1. теософията на Е. П. Блаватска[196];

2. антропософията на Р. Щайнер[197];

3. учението на А. Бейли[198];

4. агни-йога на Е. И. Рьорих[199];

5. кабала[200];

6) учението на Вивекананда[201] и много други съвременни наукообразни окултни теории и нехристиянски учения. Основното съдържание на тези учения са наукообразните теории и концепции за устройството на невидимия свят, за иерархията на невидимите същества, за влиянието на Космоса върху съдбата на човека, народите и континентите, за устройството на човешкото същество, за еволюцията на света, задгробното съществуване и така нататък. Всичко това, объркано, мъгляво и неразбираемо, е изложено на страниците на многотомни и дебели трактати, чието изучаване може да отнеме много години. Дори и да присъстват в тях някакви съвети от практически характер за изменение на начина на живот, за изменение на своята психика и физиология, то те са на втори план. На преден план са интелектуалните спекулации, чието съдържание дава на човека широки възможности да се превъзнася над другите хора и да подхранва своето самодоволство и гордост. Тези учения са „насочени към интелектуалци и хората със съзерцателна нагласа на ума“ (117). Обичайните психологически последици от изучаването на окултизма, както показва опитът, са развитието на студенина и цинизъм в човека, изразяващи се в криминално мислене и деяние.

Тук обаче ще споменем в основния дискурс на работата, че става въпрос за съотношение между жертва и правонарушител, който изпитва обикновено презрение към хората, душевна опустошеност, вътрешно безсилие и някаква пълна вътрешна обърканост, незнание какво да прави със себе си в тоя живот, които водят към отчаяние, униние и суицидни мисли. И всичко това – на фона на нарастваща гордост, тщеславие и чувство за богоизбраност (117). Последно изброените окултни обстоятелства обуславят обективно опасността за обществото, съдържаща се и проявяваща се в резултат на общественоопасните вреди, които окултизмът деструктивно нанася на здравето (психическото и физическото) на всяка една отделна личност (и най-вече на психиката на децата), докоснала се (съзнателно или несъзнателно) до окултните (нехристиянски) практики, методи и учения.

Вторият поток – психофизиологическа практика, течение в окултизма, се практикува от юридически лица с нестопанска цел[202] (главно някои от фондациите с хуманитарен характер), хуманитарни центрове и някои нови религиозни движения[203], в които се прикрива религиозната окултна цел до момента на посвещаване на адептите. Тези хуманитарни и псевдорелигиозни центрове, които нарушават принципно Закона за вероизповеданията[204] в Република България, са известни като фондации и центрове: „за себереализация; за визуализация; за саморазвитие; за освобождение от стреса и изкуството да живееш[205] „. Акцентът в тези фондации в обществена полза и други юридически лица с нестопанска цел с идеална цел при практиката на психо-физиологическите методи се поставя върху деструктивното преустройство (чрез генетично окултно прекодиране) на съзнанието и организма. Ето защо това прекодиране крие огромна по мащаби психосоматична обществена опасност от необратими последствия за соматичното и психично здраве на народа ни и на всяка отделна личност. Защото при това „прекодиране“ човек става открит обект за нападение от същества от невидимия свят и е способен така да наруши хода на физиологическите си процеси, че нито един лекар да не е в състояние да разбере какво се е случило с организма и психиката му. Към това окултно течение могат да бъдат добавени и отнесени също така и следните направления: различните видове йога: хата-йога, раджа-йога, мантра-йога (към нея спадат и кришнаизмът, и трансцендентната медитация), даоистката йога или мистичния даоизъм. Главният аргумент на тези течения на психофизиологическата „мистика“ е фактът, че те действат чрез практиката на предлаганите от тях упражнения[206]. Те обаче са окултни методи, даващи осезаем деструктивен ефект. За хора, които не са склонни към размишления, но са склонни към действия, това е много „привлекателно“ обаче. Обикновено се използват следните методи, които водят към „пробив“ в невидимия свят (117):

а) физически методи: движения на тялото, фиксирани пози (асаните, мудрите в йога), задържане на дишането и други начини на въздействие върху разпределянето на кръвта и локализацията на енергийните процеси в организма;

б) повтаряне на мантрата[207]: съвременните изследвания показват, че непрестанното повтаряне на която и да е фраза, дори на думи като „ябълков пай“, е способно да предизвика значителни промени в психофизиологичното състояние;

в) визуализация: това е метод на работа с въображението или „мечтанието“, според терминологията на светите отци, когато човек със затворени очи се опитва да нарисува в тъмнината пред очите си някакъв образ и след време може да се научи да вижда въображаемото напълно ярко и отчетливо;

г) метод на „сензорната деривация[208]“ – създаване на такава ситуация, когато напълно се изключват външните стимули, въздействащи върху сетивните органи: обикновено човекът се поставя във вода, за да се намали чувството на тежест, оставя се в пълна тъмнина и тишина, с което се стимулира „отварянето на чувствата“ към невидимия свят;

д) използване на наркотици и други деструктивни методи.

Третият поток окултни учения и практики са проповядващите и развиващите интуитивизма в противовес на рационалния подход към нещата. Това течение, което определихме вече, е интуитивистката мистика, към която могат да бъдат отнесени следните направления:

а) дзен-будизмът;

б) философският даоизъм;

в) джнана-йогата (йога на познанието);

г) учението на Кришнамурти;

д) учението на Ошо Раджниш;

е) шаманистичното учение на Карлос Кастанеда и други.

_____________________

*Из книгата Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2014. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското и право и сродните му права.

[186]. Колективна психоза (латински coligo – събирам) – индуцирана психоза (обикновено от хистерично естество), почти едновременно възникваща у много хора; наблюдава се при изпълнения на някои култови ритуали. – В: Стоименов, Й., Ив. Рачев, Психиатричен клиничен речник, С., 1994, с. 272.

[187]. „В механизма е смисъла за защита на сигурността на всяка система. Опасността е в основата на алгоритъма за предупреждение и предпазване от настъпването на нежелани, вредни, а понякога и фатални последици. Нейното своевременно осъзнаване изпълнява ролята на причина за преминаване на защитните механизми или дори на целия организъм в режим на готовност за запазване на стабилност на националната сигурност. Защото своевременно разкритата, правилно разбрана и точно оценена опасност е импулс за задействане на част или на цялата система от мерки за сигурност на съвременната държава.“ – В: Христов, П., Разузнавателна защита на конституционния ред, Варна, 2007, с. 70.

[188]. Виж Приложение 5 относно административни актове на органи от държавната администрация, разрешаващи и внедряващи окултни практики и ритуали в образователната система на Република България.

[189]. Религиозният фанатизъм не е рационално обясним и е изцяло емоционален. Религиозните и друг вид фанатици са в по-голямата си част егоцентрични хора, егоисти по характер.

[190]. Сектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила от по-голяма и вече установена религия.

[191]. В изследването повтаряме много понятието „култ“ и „деструктивен култ“ като синоним на „секта“, но акцентираме, че ползваме термините „култ“ и „деструктивен култ“ и като аналог на „окултна практика“.

[192]. Религиозен синкретизъм условно е например вярата едновременно в Христос, Буда, Кришна, Аллах, Мохамед, НЛО, зодиите, прераждането, възкресението – понятия, противоречащи си напълно взаимно.

[193]. Божи промисъл – Библията ни разкрива, че Божият промисъл не е някакво абстрактно учение, а влияе на всекидневния ни живот в този зъл и пропаднал свят. Всеки преминава през страдания на един или друг етап от своя живот и неизбежно си задава въпроса, „Защо?“. Такива преживявания повдигат въпроса за злото и неговото място в Божия план. Бог допуска хората да изпитат последиците от греха, който навлиза в света чрез грехопадението на Адам и Ева. Например Иосиф понася много страдания заради жестокостта и завистта на своите братя. Те го продават в робство и той става роб на Петефрий в Египет (срв. Битие, глави 37-39). Въпреки че в Египет води богобоязлив живот, той е несправедливо обвинен в прелюбодейство и хвърлен в затвора, където престоява повече от две години. Бог може да допусне страдание, дължащо се на злите действия на околните, въпреки че може да преобърне тези действия така, че те да способстват за изпълнението на Неговата воля. Според свидетелството на Иосиф Бог е работел чрез греховете на братята му, за да опази живота. „Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви“ (срв. Битие 45:5).

[194]. Св. епископ Игнатий Брянчанинов, Сочинеiя, т. 5, С. П., 1905, с. 15.

[195]. Визуализация (вид окултна практика) – това е метод на работа с въображението или „мечтанието“, според терминологията на светите отци, когато човек със затворени очи се опитва да нарисува в тъмнината пред очите си някакъв образ и след време може да се „научи“ да вижда въображаемото напълно ярко и отчетливо. Срв. http://www.star05.net/ebooks/duhovna.lit/religia/.

[196]. Е. П. Блаватска (1831-1891) – един от създателите на теософското общество на 17.11.1875 година, заедно с полковник Хенри С. Олкот, В. К. Джудж и около 17 души. Това теософско общество е имало три цели: 1) да съгради всеобщо братство без разлика на раса, нация, род, състояние и обществено положение; 2) да изучи всички религии, митологии, философии, изкуства на Запада и Изтока; 3) да изследва непознатите (окултни) закони в природата, като „събуди“ висши сили и възможности у човека да ги използва за „благото на хората“. – В: Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, цит. съч., с. 363.

[197]. Антропософията на Рудолф Щайнер (1861-1925) – доктор по философия, германски окултист (ясновидец), който основал антропософическото общество след отцепване от теософическото общество.

[198]. Учението на Алис Бейли (1880-1949) – английска писателка в областта на теософията и мистицизма.

[199]. Агни-йога на Е. И. Рьорих – „Връщайки се към агни-йога, бих искал да спомена за един интересен документ, чието съдържание достатъчно ясно свидетелства, че източник на агни-йога е светът на падналите духове. През 1926 година семейството на Н. К. Рьорих донася в Москва и предава на съветското правителство „посланието на махатмите“. Махатми Н. К. Рьорих и жена му Е. И. Рьорих наричали тайнствените учители, обитаващи Хималаите и продиктували телепатически многотомното събрание на съчинения със заглавие „Жива етика“, в които се излага учението на агни-йога. Тези учители се появявали понякога във видения, в образа на „ангел на светлината“, понякога и сякаш осезаемо телесно. Те ръководели развитието на свръхестествените способности на Е. И. Рьорих, която записала всички томове на агни-йога и получила титлата „майка на агни-йога“. Малко по-рано същите учители, със същите имена диктували телепатически на Е. П. Блаватска – основателката на теософията, съдържанието окултния труд „Тайната доктрина“, който Е. И. Рьорих превела на руски език, тъй като той бил записан на английски.“ Срв. http://www.star05.net/ebooks/duhovna.lit/religia/.

[200]. Кабала – магьосниците и окултистите използват кабала и дървото на живота като табла, върху които забождат символите на всички западни и източни религии. От всички възможни мистични философии кабала е повлияла най-дълбоко на окултизма. Друри, Н., Г. Тилет, Окултизмът, С.,1998, с. 68.

[201]. Учението на Вивекананда – духовно (окултно) учение според идеите и биографиите на тримата най-големи „светци“ в историята на съвременна Индия: Свами Вивекананда, Шри Рамакришна и Шри Сарада Деви, днес „извор на мъдрост“ за хиляди хора по света. Тези учения са почерпани от вековната духовна традиция и религия на Индия, в основата на които лежи древната окултна философия на Веданта за божествената същност на човека и абсолютното единство на Вселената. Срв. http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info.

[202]. ЮЛНЦ – юридическо лице с нестопанска цел съгласно Закона за ЮЛНЦ.

[203]. Нови религиозни движения (НРД) е понятие за сектантски формации и формирования, въведено от членове на секти в периода 1950-1960 година във Великобритания с цел антидискриминация на новите псевдорелигиозни движения и култове. Не всички НРД като сектантски формации имат общественоопасна нагласа за вербуване на адепти, но не малко от тях нарушават правото на „вероизповедание“.

[204]. ЗВер – Закон за вероизповеданията (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г., изм. ДВ, бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ, бр. 74 от 15.09.2009 г.).

[205]. Например в Република България фондацията „Изкуството да живееш“ се легитимира като неправителствена хуманитарна организация със специален консултативен статут към икономическия и социален съвет на ООН. Тя самата афишира, че работи в тясно сътрудничество с големи международни организации като СЗО и УНИЦЕФ, а в действителност няма никакво официално одобрение на дейността си от тяхна страна. Това движение (ИЖ) притежава лиценз от Дър-жавната агенция за закрила на детето за социални услуги, валиден от 17.09.2008 до 17.09.2011 г. Особено силно е и присъствието на фондацията в българското Интернет пространство – тя притежава официален уебсайт. Срв. http://www.artofliving.bg

[206]. Дихателни техники; трансцендентна медитация (ТМ); визуализация; физически и мантрични упражнения.

[207]. Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man – „manas съзнание“ и наставката tra, означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначени условно за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаря¬не на дадена мантра, заклинание, с което реално се призовава идол (демон) с цел освобождаване от стреса, изпълняване на мечти и желания.

[208]. Сензорна деривация – сензорика на психиката: сфера на психиката, която включва съвкупност от елементи на сетивното познание (сфера на усещанията), деривация – съединение, получено в резултат на друго съединение, в което се съдържат двете субстанции. В окултизма сензорна деривация означава усещане на съединението на човека със злите сили; прилив на „енергии“; съединение с астрални тела.

Изображение – авторът, Бисер Божков. Източникhttp://www.bg-patriarshia-bg.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4Px.

Следва

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Анализи, Книги, Православие и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s