ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО*

Значението на парите. Разкошество. Изнежени тела. Нашето равнодушие спрямо заболелите поради лакомство.
Умереност в храната. Пророк Амос за онези, които разкошестват. Скромна и прилична трапеза.

Св. Иоан Златоуст

Св. Иоан Златоуст„Да ядем и да пием, защото утре ще умрем“ (Исаия 22:13) – тъй говореха мнозина иудеи по времето на пророците. Но няма нищо чудно в това, че иудеите са говорели така, защото има хора, на които „техният бог – коремът, а славата – в срама им“ (Филипяни 3:19), пък и сега има някои, които ако и да не го изказват с думи, макар и да не говорят нищо за това, но със своите дела високо и на всеослушание вършат същото. Какво би трябвало да е изобличението на такива хора?

Има наистина и достатъчно много са такива хора, които мислят, че затова са се родили, за да се отдават на постоянен разкош и да разстройват стомаха си, докато задебелеят добре, след това да умрат, като от своята собствена плът доставят изобилна храна на червеите. И ако злото се заключаваше само в това, че те напразно и без полза ще прахосват себе си за работи, които са непотребни, пак не е особено нещо, макар че и това не е свободно от вина и от упреци. Парите, които ни се дават за прехрана на тялото и за помощ на нуждаещите се, ние си позволяваме да изхарчваме по безпътства и за удовлетворение на крайния си стремеж към удоволствия. Но това възмутително прахосничество няма да остане ненаказано. Непременно ние ще трябва да дадем отчет и по това, което е казано за петте таланта, и за двата, и за единия (Матей 25:15), тоест трябва да даваме сметка и за парите, които са преминали през нашите ръце, както и за всичко друго.

И тъй, ако ние сме прекарали живота си без полза и напразно, то и едно подобно поведение не ще остане без отговорност; но сега освен това ще има и друго наказание. Човек, който се предава на разкошество и който се занимава с пиянство, който храни безделници и ласкатели и се разстройва чрез месоядство и алкохол, такъв човек твърде често и неволно, и по добра воля, е принуден да греши, както във време, когато той заема някое отговорно място, тъй и когато се отстрани оттам.Св. Иоан Златоуст 5Както кораб, натоварен с много предмети за превоз, повече отколкото той би могъл да носи, отегчен от големината на товара, потъва, така и душата, и природата на нашето тяло, като приема храна в по-голямо количество, отколкото съответства на нейната сила, гнети се и страда и като не издържа тежестта, потъва в морето на гибелта и заедно с всичко погубва и кормчията, и корабния персонал, и пътниците, и самия товар. И тъй, както за корабите, които се намират в едно такова положение, не могат да бъдат полезни нито тишината на морето, нито изкуството на кормчията, нито многобройните матроси, нито хубавото затягане на въжетата и платната, нито удобното годишно време и нищо друго не може да помогне на тъй претоварения кораб – така, разбира се, е и с онези, които се предават на разкош: нито многото разсъждения, нито науката и увещанието, нито предупрежденията и съветите, нито нещо друго, нито страхът пред бъдещето, нито срамът, нито упрекът от страна на настоящето, изобщо нищо не би могло да спаси една така стеснена душа. Неумереността преодолява всичко, и човек, който страда от такава болест – независимо от това дали той желае това или не – най-сетне той се увлича надолу и потъва, става катастрофа, от която по-сетне мъчно може да се повдигне. И такъв човек мъчно може да бъде полезен не само за бъдещето и за онези отчети, които там ще се искат, но дори и за сегашния живот, и за нищо не е годен, но навсякъде го осмиват – както в обществените, тъй и в частните дела. Даже ако е нужно да се извърши нещо, което е крайно необходимо, той не би проявил съобразителност, нито пък способност за управление: за враговете си той би бил лесно уязвим, а за приятелите и за роднините си – безполезен. Такъв човек не само при опасности и нещастия е нетвърд, лесно се пречупва, не само при спокойствие и безопасност той е несносен, но тъй също и в затруднителни обстоятелства, поради това, че му липсва умереност, ще бъде безполезен за всичко. Там, тоест в нещастията, него го хваща страх, той трепери и се плаши от всичко и го обхваща безразсъдство; а тук – мъжество и безгрижие, невъздържаност и големеене, и хвалби – всичко това го прави неприятен за всички.Св. Иоан Златоуст 3Не само телата на онези хора, които се намират в такова положение, са и безобразни, и слаби, и хилави, и отвсякъде са преизпълнени с непоносимо зловоние, но също тъй и душата им е още по-безобразна, отколкото тялото; възприема – поради мекушавостта си – много по-големи болести, отколкото болестите на тялото. Тъй тялото изхвърля вече не само естествените си нечистотии, но много повече, и то отвсякъде – защото и очите, и ноздрите, и устата, когато вътрешността им се обременява с образувани излишни сокове, изпълнят се с най-отвратителни мокроти и разложения, и самата природа на тя¬лото става вече по-изнежена, отколкото това се допуска от естествената съразмерност, като че се изпълва с кал и с нечиста тиня, става и зловонна, и безполезна, и неспособна за някакво добро дело.

И самата земя, когато е преситена с подобно изобилие, изгубва свойствената си и вродена топлина и заедно с това изгубва и силата си и не е способна нито да действа, нито да ражда.

Ето защо хората, които живеят в постоянно разкошество, заболяват от тежки и неизцерими болести: членовете на тялото им се подлагат на треперене и на отслабване, и на изтощение, притъпява се обонянието и слухът им, появяват се болки в краката и болки в ръцете им и още много други болки се появяват, за което могат с по-големи подробности да ни разкажат пациентите на лекарите.Св. Иоан Златоуст 8По този начин, ако дори нямаше геена и наказание, нито крайно осъждане от страна на Бога, нито обществено мнение, нито излишни загуби, нито друго подобно нещо от безбройните неща, които се случват вследствие на изнежен живот, а би било налице само това едното, то нима това само не е достатъчно, за да ни отклони от лакомията? Такива трапези съвсем не са по-добри от самата отрова, нещо повече – ако искаме да кажем истината, – много са по-лоши. Тези отрови веднага похищават оногова, който ги приема, и неусетно причиняват смъртта, така че умиращият по повод на това дори и не скърби. Самите пък трапези уреждат един тежък живот и причиняват безчислено множество смърти на онези хора, които ги ценят, един жалък живот и – нещо повече – един живот, който е срамен и е достоен за смях.

Останалите болести привличат мнозина да изказват съболезнование, а тези, които произлизат от разкош и от пиянство, не позволяват на зрителите, даже и да биха желали, да изказват съболезнование на онези, които са поробени от тях. Излишните нещастия ни склоняват към състрадание, но основанието на болестта, ако то ни е известно, възбужда противоположно чувство. Ние като че изпитваме някакво средно чувство: нито ги съжаляваме, защото самата причина на нещастието им не ни позволява това, нито пък се гневим, защото размерът на нещастието не допуска това – получава се значи нещо средно между обвинение и прощение.Св. Иоан Златоуст 2Не от природата те са обидени и не са станали те жертва на зла умисъл от страна на хора, но сами са станали творци на своите болести, доброволно са се впрегнали в бездната на злините. И тъй, както ние не особено много съжаляваме хората, които си турят въже на врата и се обесват, също така не особено много жалеем и тези. Дори ако трябва да се направи някакво снизхождение, то по-скоро би трябвало да го получат онези, отколкото тези, макар и онези сами да не заслужават никакво прощение.

Онези или вследствие на разни лъжливи доноси, или поради парични глоби, или пред страх от предстояща опасност, или пред очакван удар, или имайки предвид друга някоя болест, изтръгват се от по-големи злини и прибягват за утешение към смъртта, устремявайки се към нея като към някое безопасно място, или пък бързайки да се изтръгнат от очаквани бури в тихо пристанище; а тези, като нямат възможност да се оправдаят с нищо подобно, предават се на живот по-тежък, отколкото безчисленото множество насилствени смърти. Разкошеството е звяр, жесток и див звяр: змията или скорпионът причиняват много по-малка вреда, отколкото страстта към разкоша. Змията и скорпионът имат предвид тялото, а тази страст, освен че погубва тялото, погубва и душата. Ето защо трябва да бягаме от нея, говоря ви като на благоразумни. Не вярвайте, че има нещо полезно в нея. Ако ли пък онова, което говоря, е самата истина и ако наистина това е гибелно и страшно, то пощадете силата на своето тяло и здравето на душата си.

Аз не казвам, че трябва да се стремим към суров живот въпреки желанието си: нека отхвърлим само излишното и да скъсаме вече с онова, което е в повече от необходимото. И за какво снизхождение бихме били достойни ние, когато някои нямат възможност да се ползват дори от необходимото, макар че това е в тяхна власт, а ние крачим и зад пределите на необходимото? За нас е достатъчно да се храним толкова, колкото е полезно за просъществуването на тялото и да няма от храната никаква вреда, с една дума – да задоволим глада си. Оттук нататък нека не търсим нищо повече. Искате ли да ви кажа нещо, което е достойно за учудване и което е в разрез с мнението на тълпата, но е истина, то слушайте: дори и когато търсим удоволствия, ще ги намерим по-скоро в умереността, отколкото в разкошеството. Затова нека търсим удоволствия в умереността, там ще ги намерим и по-сигурно, и по-скоро! Не е ли крайно неразумно да избягваме трапеза, на която ще намерим и здраве, и удоволствие, а да устройваме друга, която да е препълнена с неприятности и нещастия и която е главно обидна за Бога? Ако ли вдовица „която живее разпуснато, приживе е умряла“ (1 Тимотей 5:6), то какво бихме могли да кажем за мъжете? Ако в Стария Завет това е било забранено с по-голяма строгост и пророкът употребява силен удар срещу онези, които се отдават на разкошества, макар че той посочва вид разкошество не твърде разорително (Амос 6:46), ако това е било така у иудеите, които не са имали понятие за небето и са се ръководили само от водители и наставници, то какво да кажем за сегашния разкошен живот?Св. Иоан Златоуст 7Пророк Амос казва: „Които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище… пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърцето за злополуката на Иосиф! Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените“ (Амос 6:4-6). Ако пророкът осъжда онези, които водят разкошен живот, ядат агнета и телета, то какво би трябвало да кажем пък за хората, които скитат по всички краища на земята и на морето само и само да си доставят най-разнообразни храни? Ако осъжда онези, които пият вино с големи чаши, то какво да кажем за онези, които – за доставка на разни сортове вина – предприемат продължителни пътувания и правят всичко, за да станат владетели на най-разнообразни видове от това упоително питие? Ако е достойно за порицание да лежим на легло от слонова кост, то какво прощение ще получат онези, на които леглото е направено от сребро и при това не само леглото, но и всички съдове, дори и такива съдове, които се предназначават и употребяват за най-долни цели? Какво ще отговарят те в деня на Страшния съд? Всичко това не е ли събрано у едного или у малцина, благодарение на чужди нещастия, нещо, което пророкът не е отбелязал, а е осъдил само лакомството?

Питам ви аз: не би ли се разгорял гневът Божи като дим (Исаия 65:5), когато един без полза и напразно приготвя от сребро всичко, което трябва и не трябва, когато пък друг не може да се наслаждава и на най-необходимата храна? Казвам ви: онези, които правят това, за да станат известни и славни, ще получат тъкмо противното. Всички ще ги осъдят в жестокост и користолюбие, всички ще ги смятат за порочни. Колко велика е завистта, колко велико е неразположението, колко велика е омразата от страна на всички, колко велико е у всички страстното желание да се промени това положение! Аз ще оставя настрана всички онези клевети срещу Бога, които се пораждат от такива богатства, макар че това е по-тягостно от всичко друго: каквото и да се случи, каквото и да се каже, няма да намерите нещо по-лошо от това. Но няма трапеза по-умерена и по-хубава от нашата, която пророкът не осмива, човек не осъжда, Бог не порицава, огън не наказва, никой не се гнуси, не ненавижда, за която никой не говори лошо, която, напротив, Бог одобрява, в която вземат участие ангелите, която хората хвалят и небето приема. Тези наши трапези се посрещат от ангели; на тях присъства Христос, а не на онези. Такива са били трапезите на пророците, такива – на апостолите, такива – на праведниците. А онези – на тираните и на хората, които порочно разбогатяват на земята, онези – на танцувачките с всички други, които се групират в числото на живеещите за погибел, онези трапези са на разбойниците и на магьосниците и на онези, които ограбват гробовете – мародерите.Св. Иоан Златоуст 6Когато ти предложиш една такава трапеза, ангелът бързо избягва, а Бог се разгневява, вождът на демоните започва да се радва; гнусят се и ненавиждат и се изнуряват не само враговете, но дори и онези, които изглежда, че са приятелски разположени хора, повече гризани от завист, отколкото да се наслаждават от това, което се намира при тях. Когато някой ни предложи такава именно трапеза, скромна и прилична, не възбуждаща никаква похот, тогава тя ще бъде и най-приятна, и най-угодна за всички приятели и за Бога, и за ангелите, и за хората. На такава именно трапеза присъства и Божият Син, защото Той се отклонява от надутия и високомерен човек, а се приближава към смирения, при когото се намира винаги, за да го пази и да го защитава. А когато присъства Христос, не трябва да търсим нищо друго.

И тъй, щом знаем това, възлюбени, нека се отстраняваме от онова и да се стремим към това да получим сегашни и бъдещи блага поради благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца слава, чест със Светия Дух, сега, занапред и во веки веков. Амин.

___________________

*Из книгата Св. Иоан Златоуст, Безсмъртни слова. Избрани Златоустови беседи на нравствени теми, под редакцията на П. Черняев, второ издание, издателство Тавор, С., 1998. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4xY

Изображения – авторът, св. Иоан Златоуст и негови книги. Източник – Яндекс РУ.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Патрология, Проповед и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s