ХРИСТОС И ЖЕНАТА – продължение 2 и край*

Професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Стефан ЦанковНо Христос има и постоянни и по-близки дружелюбни отношения с някои, издигнати с вярата и любовта си към Него, жени. Така е например, с Мария и Марта, сестрите на Лазар от Витания (Лука 10:38-42; Иоан 11:1-44; 12:1-11; Матей 21:17; 26:6-13; Марк 11:11; 14:3-9). „Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ (Мария) и Лазаря“ (Иоан 11:5), както и те с чиста, сърдечна, предана любов обичат Иисус и не само като домашен приятел, но и като „Христос, Син Божи“, дошъл на света (Иоан 11:27). Когато умира Лазар, Христос се разтъжва духом и се пροсълзява, и събралите се при мъртвеца юдеи казват: „гледай, колко го е обичал“. Витания е на три километра от Иерусалим. Било на път за Иерусалим, било кога е в Иерусалим, Христос обича да отива във Витания, в дома на Мария, Марта и Лазар за дружелюбни общения, за отдих и пренощуване – Той, Който е нямал къде глава да подслони. Там е бил домът на Симон прокажени, който е бил или починал мъж на Марта, или по-вероятно, покоен баща на Марта, Мария и Лазар, и Марта ще да е била по-възрастна от сестра си и брат си, домохазяйката, приемаща и грижеща се за гостите и за своя любим гост Иисус. Характерът на двете сестри е различен. Марта е идеал на домакиня и служи и прислужва на Христа, с любов и преданост, изразени повече във външни дела, в домакинските грижи. А Мария е тиха, вдълбочена, съзерцателна душа. Когато веднъж Христос бива у тях, Марта се отдава в грижите да приготви всичко добре за Христа. А Мария сяда при нозете на Иисус и слуша божествените Му слова. На забележката на Марта да каже на сестра ѝ да ѝ помогне в шетнята, Христос ѝ отговаря: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме“. Не че Христос осъжда съответното внимание към гостенин (както това видяхме при липсата на такова внимание на фарисея Симон към Христа, Лука 7:44-46). Но изтъква, коя е „добрата част“. И това е забележително: без да се одобрява ленивостта или безгрижието в домакинството на жената, Христос посочва, че за жената най-висшето не са кухнята и домакинството, а висшите духовни интереси, вечните истини, както за себе си, така и за домашните си – мъж, деца, ближни. Не различие във вярата, любовта и предаността към Христа има в двете сестри, а в техния израз и в известно увлечение (или едностранност) в домашните грижи на Марта. Разболява се Лазар. Сестрите изпращат на Христа известие за това. Два дни след това Христос идва във Витания, но Лазар е вече мъртъв. Посреща Го Марта извън къщи разплакана и Му казва: „Да беше тук нямаше да умре брат ми“. Но ето, след това изповяда силната си вяра в Иисус: „И сега зная, че каквото да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог“. А на ду­мите на Христа: „Брат ти ще въз­кръсне… Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре ще оживее… Вярваш ли това?“ Тя Му казва: „Да, Господи, вярвам, че Ти Си Христос, Син Божи, Който иде на света“. Ето изповедание, което по своята сила и ясност може да се постави наравно с изповеданието на апостол Петър (Матей 16:16). И Мария излиза и посреща Христа, пада при нозете Му и Му казва, като Марта: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми“. След това Христос възкресява Лазар и мнозина от до­шлите във Витания юдеи повярват в Христа. Тогава озлобените и изпла­шени фарисеи и първосвещеници се събират на съвет и се сговарят да убият Христа. Между това Христос се оттегля в един град (Ефраим), близо до пустинята, но Синедрионът издава заповед, ако някой узнае къде е, да обади, за да Го уловят. Пред тази за­повед, колцина имат смелостта във вя­рата, предаността си към Христа – явно да Го изповядат? Шест дни пре­ди Пасхата (в петък преди страстната седмица) Иисус идва във Витания. И ето Мария, Марта и Лазар безстрашно изявяват предаността си към Спаси­теля, като устрояват в чест на Христа тържествена трапеза, нещо, което дава основание на първосвещениците да се сговорят да убият и Лазар. Всяка от сестрите при това посещение и трапеза по свой начин изразяват благодарността и любовта си към Христа: Марта като неуморна домакиня, поема обслугата. А Мария? „Като взе нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; къщата се напълни с благоухание от мирото“. Тогава Юда Искариот казва: „Защо да се не продаде това миро за триста динаря и парите да се раздадат на сиромасите?“ А „това каза той (отбелязва евангелистът) не че се гри­жеше за сиромасите, а защото беше крадец.“Jesus visiting Martha and MaryОбаче Иисус, Който настоява за „милост, а не жертва“ (Матей 9:13; 12:7) и порицава жестокосърдието (Матей 23:23), но Който знае и користния мотив на Юда; Който знае и добродетелта на Мария, цени просветлената ѝ и бла­годарна душа и чистите ѝ чувства на преданост към Него и при това – в тези дни на формено повдигнато гоне­ние срещу Него и пред предстоящата Му кръстна смърт – казва: „Оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромасите вся­кога имате при себе си, и, кога пои­скате, можете да им сторите добро. А Мене не всякога имате. Тя извърши, което можа. Тя е запазила това за деня на погребението Ми. И превари да помаже тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано Евангелието по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши“. Каква по-висока оценка, отличие и възхвала за жената, за силните ѝ пориви и прояви на искрена, чиста и гореща любов, на любов към въплътената Божия любов (1 Иоан 4:19)?Jesus visiting Martha and Mary 2Но нека, в продължение на току-що изтъкнатото, разгледаме и други евангелски факти за отношението между Христа и жената с оглед по­вече на отношение на жената към Христа Спасителя.Lazarus brought to lifeКнижници и фарисеи, а не рядко и други мъже, слушат божествените слова и виждат чудодейните дела на Спасителя, но в заслеплението и зло­бата си хулят Христа, и делата Му приписват на действието на дявола. Ето, при такъв един пак случай, ко­гато и апостолите мълчат, сред народа се раздава висок глас на жена, която възторгната от вяра и любов към Христа, казва: „Блажена е утробата, която Те е носила и гърдите, от които си сукал!“ (Лука 11:27). Изповедта и на тази жена и решителността, с която я изказва, не трябва ли да бъде сравнена най-малко с онази изповед, която първият Христов ученик апостол Пе­тър прави за Христа (Матей 16:16)?

Когато при съденето на Христа водачи и тълпи еврейски викат за смъртна присъда над Христа, когато дори апостоли Христови се правят, че не Го познават или пък се изпокриват, езичницата жена на Пилат се за­стъпва за Христа и ходатайства за освобождаването Му, като невинен и праведник (Матей 27:19).

Когато след осъждането на Хри­ста на смърт Го повеждат към Голгота, всред хули и клевети, жени са, които вървят след Него и плачат и ридаят за Него (Лука 23:27).

Според древни предания, по пътя към Голгота, на изнурения божествен Кръстоносец с течащи от лицето Му кърви и пот пак една жена (Вероника), обзета от дълбоко състрадание, Му подава кърпата си, за да избърше Той страдалческото Си лице и се освежи. На тази кърпа след това се отпечатва ликът на Иисус. „Вероника“ – „истин­ски отпечатък“ („вера икон“) или „победоносителка“ („вере нике“).Passion of Christ (7)Жени са, които следват голготския Страдалец чак до кръста. И ко­гато римските войници ги недопускат да се приближат до кръста, те стоят отдалеч и с благоговение и печал сле­дят за ставащото (Матей 27: 55-56; Лука 23:49).

И при, и след снемането на Хри­ста от кръста жени са, които следят отнасянето на тялото Христово и по­гребението Му, и след като се връщат от гроба приготвят благовония и миро, за да Го помажат (Лука 23:55-56).

И пак жени са, които в деня на възкресението Христово, сутрин много рано, отиват да помажат с благовония тялото Христово и на тях пръв се яви възкръсналият Христос и те ста­наха първи благовестници за възкръс­налия Христос (Лука 24, Матей 28, Mapк 16, Иоан 20).Passion of Christ (26)Нека, най-сетне, отбележим знаме­нателния за разглежданата тема факт, че една група от отличени жени, последователки на Иисус, подобно на апо­столите, са постоянни спътници, на Христа. Това са все жени от Галилея, родинната област на Христа. Там те повярват в Христа, като Господ и Спасител, обикват Го с чиста, дълбока и предана любов, последват Го навсякъде, слушат Го и са в пълно Негово служение. Като вземат живо участие в Неговия живот и често излизат на преден план, те заедно с други жени неотстъп­но са и при страданията Христови и ридаят за Него; следват погребението Му; първи узнават за възкресението Му и те първи виждат възкръсналия Христос (Лука 8:1-3; 23:48 сл.; 24:6-10; Матей 27:55, 56:61; 28:1-10; Mapк 15:40-41, 47; 16:1-8; Иоан 19:25; 20:1), Това са жени от различно положение и състояние и някои от тях са изцерени от Христа от разни болести.

Между тях, ако не постоянно, то твърде често е Приснодева Мария майката Христова (Иоан 19:25; Деяния апостолски 1:14). Какво изключително отличие измежду човеците от целия човешки род е Дева Мария и какъв велик образ на човек, на женска душа и на майка! Майка човешка на Богочовека. „По-честна от херувимите и по-славна от серафимите“. Всепредана Господу Богу. Превелика в скром­ността и смирението си. В труд и мълчание отглежда малкия Христос. В нежна любов и беззаветна преданост следва месианската Му служба. Пре­велика и в страданията си за Христа. И от кръста Христос любовно гледа на нея и я поръчва на любовното попе­чение на Своя любим ученик апостола на любовта – Иоан (Иоан 19:26-27). На кръста е разпънат Богочовекът и пред кръста в дълбоко страдание стои Дева Мария, като служител в спасе­ние на човечеството. Върховна разгатка на страданието. Майка на Спа­сителя и майка на спасението съще­временно. Какъв величав образ и на човека, и на жена, и на майка. Чудно ли е, че през всички векове избраната и въздигната от самия Бог жена Дева Мария е благоговейно почитана и величана от целия християнски свят?

Към галилейския кръг на жени принадлежат сестрата на св. Богоро­дица – Мария Клеопова, майка на апостол Яков младши и на Иосия (Иоан 19:25; Mapк 15:40-47; 16:1; Матей. 27:56-61; 28:1; Лука 24:10); Саломия, майка на апостол и евангелист Иоан и на апостол Яков старши (жена на рибаря Зеведей); Мария Магдалина; Иоанна, жена на Хуза, домоуправител на Ирод; Сусана и други още жени.jesus_crucifixion_john_maryСаломия и нейното семейство ще е било вече от дома си набожно, за­щото виждаме двамата ѝ синове, Иоа­н и Яков, да се присъединяват към месианското движение, което се повдига с появата на Иоан Кръстител; и Иоан, заедно с Андрей, са първи, на които Иоан Предтеча посочва на Христа като на Агнец Божи, и Иоан Богослов пръв след срещата си с Иисус Го последва (Иоан 1:35 сл.) и привежда към Него и брат си Яков, а също и Андрей. Децата на Саломия скоро стават най-приближените на Христа, и Иоан (най-младият между апостолите) е „когото Христос обича­ше“. И не само синовете ѝ, но и самата Саломия последва Христа. Наистина, първоначално и тя, и двамата ѝ синове си представят царството Христово по­вече националистически и в смисъл на господаруване, но Христос скоро ги очиства от тази заблуда (Матей 20:20-28; Mapк 10:35-45), като им разяснява, че „който иска да бъде пръв, трябва да стане слуга на всички, защото Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“, като им показа това и в живота Си. И, наистина, виждаме Сало­мия не само просветлена за истинското, духовно царство Божие, но и като героична жена да стои пред кръста на Христа като истинска последователка Христова, след като всичко се разви съвсем иначе, отколкото си представ­лява тя първоначално. На попечението на нейния син Христос от кръста пове­рява светата Си майка. И тя е една от жените, които отиват на гроба Христов да засвидетелстват любовта си към Спасителя чрез миропомазване на тялото Му. Тя е една от жените, удостоени първи да видят възкръсна­лия Христос. И в първоапостолската Църква нейните двама сина положиха най-висша служба и жертва за Христа и светата Му Църква. Апостол Яков бе пър­вият, който положи живота си за Хри­ста. А апостол Иоан, не веднъж из­лагал живота си за Христа и Църк­вата, умира последен от св. апостоли.

И Мария Магдалина. Тя е в галилейския кръг на последователките и спътничките на Спасителя жени ви­наги на първо място. Нея всички еван­гелисти поставят винаги и пред май­ките на апостолите (майката на Иоан и Яков старши – Саломия; майката на Яков младши и на Иосия – Мария Клеопова; и майката на Петър и Андрей) и само при кръста Христов пред нея е Майката Христова. Тя носи името Магда­лина по рождения ѝ град Магдала (между Тиверия и Капернаум, на за­падния край на Генисаретското езеро). Страдала е много от болест и е била изцерена от Христа, Който я избавя от одержимостта на седем демони. Тази болест още не означава, че Ма­рия Магдалина е била с порочен жи­вот. След излекуването ѝ, благодар­ната Мария Магдалина последва Хри­ста и Му остава най-предана до края и при страданията Христови, и при кръста на Голгота. И след погребе­нието Христово тя последна напуска гроба (Матей 27:61; Mapк 15:47). В деня на възкресението Христово тя е първа на Христовия гроб. И когато, заедно с други жени, намират гроба празен, тя бяга назад в града да оба­ди за това на апостолите (Иоан 20:2), а след това се връща при гроба, където остава сама в тиха печал и тъга, и обливана в сълзи. Там тя вижда двама ангели и ги пита, къде е вдигнато и ту­рено тялото Христово. И в този мо­мент вижда Иисус, без да Го узнае, вероятно, защото Христос ще е бил малко далеч от нея, и разплаканите ѝ очи не са можели да Го разпознаят, и тя взема явилия се Христос за гра­динаря. И „Иисус ѝ казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? И тя Му каз­ва: Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил и аз ще Го взема“. Тя още не узнава Христа. И тогава Иисус ѝ казва само името, „Марийо!“ При звука на тази дума, пада мрежата от очите ѝ, и светлина я оза­рява. В блажена радост тя с възторг пада на колене пред Иисус и вдъх­новено извиква „Раввуни“ („Учителю“)! И простира да обхване Спасителя. Но Той ѝ казва: „Не Ме задържай[1]! За­щото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и при вашия Бог“… И тъй, победилият смъртта Иисус, след Своето възкресение бла­говолява да се яви най-първо на една жена – на светата Мария Магдалина. На нея първо заговаря. На нея въз­лага да съобщи на апостолите радост­ната и спасителна вест за Своето въз­кресение. Така тя бе избрана от Спа­сителя да стане „апостолка на апосто­лите“. За нея преданието разказва, че тя е благовестила за възкръсналия Христос чак в Рим. Там тя успява да се яви и в императорския дворец и да поднесе на император Тиберий чер­вено яйце с привета „Христос воскресе!”the resurrection dayСъщото, изтъкнато досега, отно­шение на Христа към жената виждаме и от отношението Му към жената като майка и заедно с това и към децата.

С каква нежност и дълбоко въ­трешно съчувствие Христос гледа на болките на жената, а и на опасностите за нея пред часа кога ще ражда, срав­нявайки при това този страдален час със сътресенията и скърбите при вто­рото Свое пришествие, като съдия на света и въдворител на Божието цар­ство, се вижда от следните Негови слова: „Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но след като роди младенеца, от радост вече не помни мъките, защото се е родил чо­век на света“ (Иоан 16:20-22). Хри­стос, прочее, посочва първо на майчините болки („трагедията“ на жената в тежкото ѝ призвание да ражда в мъки за продължение на човешкия род), но и преодоляването, преобръ­щането им в радост и щастие. Човек е родила на света! Какво светло ука­зание и за жената, като майка, и за роденото ѝ дете, дете-човек! Към това Христос издига в майчиното призвание и грижата ѝ за духовното развитие, за религиозно-нравственото възпита­ние на детето. „И донасяха (майките) при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли. Учениците (Му) пък забраняваха на ония, които ги донасяха. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: „Оставете де­цата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството небесно. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше“ (Матей 19:13-15; Mapк 10:13-16; Лука 18:15-17). За­бележително е, че и тук учениците Хри­стови още не са се освободили от общо разпространеното тогава прене­брежение към жените и децата. И Христос с негодувание осъжда учени­ците, задето забраняват на майките да идват с децата си при Него, а заедно с това посочва и колко високо стоят децата – като човеци, като човешки души, като деца Божии. Той даже посочва, че големите трябва да станат като деца, за да могат да влязат в царството Божие. Като деца – с от­кровеност, простота, естественост, безхитреност. И затова Христос толкова обича децата: „И прегърна ги, като възлагаше върху им ръце и ги благо­славяше“ (Mapк 10:16). И друг път: „Като взе едно дете, изправи го по­сред тях (дванадесетте апостоли), пре­гърна го и им рече: „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема… (Mapк 9:27). И който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му на­дянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина… Горко на оногова човека, чрез когото идва съблазън“ (Mapк 9:37; Матей 18:1-7; Лука 9:46-48). Тези страшни думи казва Христос за съблазнители, а особено за съблазнителите на де­цата, и толкова повече за съблазни­телите на децата, които вярват в Него. А в противоположност на това, въз­дигнати, възхвалени и блажени оста­ват жените-майки, които – въпреки всички пречки и съблазнители – водят децата си при Спасителя, за да ги прегърне, да възложи на тях ръце и да ги благослови. Майчинство! Въз­вишено и блажено е майчинството на жената и в по-широкия и духовен смисъл: майчинският духовен труд и подвиг на жената в живота въобще, като майка учителка, възпитателка, като любвеобилна и самоотвержена служителка на всички нуждаещи се в живота, вървейки по стъпките на Христа! И това не по-малко е и за безбрачните жени. И във връзка с по­следното намират своето правилно изяснение и думите на Спасителя: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:37; Лука 14:26). С тези думи Хри­стос, разбира се, никак не намалява нравствената длъжност на почит, лю­бов и преданост между майка (и баща) и деца. Неведнъж Той подчертава тази длъжност, като Господня (пета) запо­вед (Матей 15:1-9; Mapк 7:9-13). И възкресеният от Него младеж на Наинската вдовица Той оставя на майка му в помощ и радост в живота ѝ. Но тия отношения не могат да бъдат сре­щу Божията воля, срещу самия Хри­стос, като неин възвестител и изпълни­тел. „Трябва да слушаме повече Бога, нежели човеците“ (Деяния апостолски 4:19). „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене”. При вътрешни дълбоки конфликти у човека – с Бога (Христа) или със света и човека (ро­дители и деца) могат да станат ду­ховни „врагове на човека неговите домашни“ (Матей 10:34-36; Лука 12:51-53; 14:25-27). И тогава духов­ната раздяла е неизбежна. Иначе, „Който не взема кръста си и върви след Мене, не може да бъде Мой ученик (не е достоен за Мене“) (Матей 10:38; Лука 14:27). И майката и де­тето са Божии чеда и, като така, върховно призвание, подвиг и въздигане за всекиго от тях е – да следват не­бесния си Отец, да бъдат в единство с Неговия Единороден Син Иисус Христос, да работят за царството Бо­жие. В това е и истинското и цяло­стно майчинство на жената – и като човек: да привежда към общия, не­бесен Отец за живот в единство и любов с Него и чрез това – в един­ство и любов между всички, като братя.Jesus Christ (175)А и в разните притчи или при­мери на Христа, в които става реч за жените, срещаме същото отноше­ние към жената: почит към нея като човек и към труда ѝ, във всичките ѝ призвания и положения.

В притчата за притеснената вдо­вица и неправедния съдия Христос посочва на жената като на пример на правдолюбивост и на устойчивост в защита на правдата (Лука 18:1-8). Злият ѝ противник тъпче правото ѝ. Тя е като беззащитна, не само защото е вдовица, но и защото съдията в града „ни от Бога се боеше, нито от човеците се срамуваше“ и за това дълго време не искал да я защити от противника ѝ. Позната през вековете картина: „Столицата на правосъдие­то – блудница. Князете – съучастници на крадци. Всички обират подаръци и ламтят за награда. Не закрилят сирак и тъжба на вдовица не достига до тях“ (Исаия, 1:22-23). „Книжници и фарисеи, които обичат да ходят пре­менени, обичат поздрави по тържи­щата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките, които изпояждат домовете на вдовиците“ (Лука 20:47; Матей 23:14; Mapк 12:40). Ала любовта на нашата вдовица към децата ѝ, вярата ѝ в тържеството на правдата ѝ дават сили да продължава да настоява на правото си и да по­нася обидните откази на съдията, до­като правдата възтържествува. И за­бележително: съдията (мъж) дава пра­во на вдовицата не от зачитане на правото и правдата, а от себелюбиви мотиви: „Най-сетне рече си (съдията) сам: „Макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, но понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява“. Христос казва тази прит­ча за вярващите в Бога, да не падат духом и винаги да се молят, защото Бог ще защити избраните Си, които викат към Него денем и нощем, макар да забавя да ги защити.

Във връзка с притчата за добрия пастир, който, имайки сто овци, като изгуби една от тях, оставя деветдесетте и девет в пустинята и тръгва след загубената, докато я намери, и като я намери, с радост я вдига на ра­менете си и се весели с приятели и съседи, както и във връзка със заклю­чението: „Тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се греш­ник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“, Христос казва и притчата за загубената драхма. „Коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. Та­кава радост казвам ви, бива пред анге­лите Божии и за един каещ се грешник“ (Лука 15:1-10). И първата, и втората притча Иисус казва по повод на ропота на фарисеите и книжниците, че при Него идват митари и грешници да Го слушат. И така, „Добрият пастир“ (Христос), Който прави всичко, за да спаси човека от греха и бедите от него, е Сам образ на добрия пастир в нашата притча. И забележителното тук е, че като пример на любовта и гри­жата за доброто на загубения човек Христос посочва жената под образа на всеотдайното търсене и намиране на „загубената драхма“. Това още по­вече се подчертава от Христа и с ка­заната веднага след това притча за блудния син.The widow's offeringА за състрадателното и жертвено сърце на жената Христос посочва на дарените от бедната вдовица две лепти (Mapк 12:41-44; Лука 21:1-4). Веднъж, като поучавал народа в храма и изобличавал книжниците и фарисеи­те, че изпояждат домовете на вдови­ците, Иисус наблюдава, как в храмо­вата съкровищница (в полза на нуж­даещите се) мнозина богати пускат много и вижда, как една бедна вдо­вица пуска две лепти, и като повиква учениците Си, казва им: „Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури по­вече от всички, които пуснаха в съ­кровището, защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана“. Вече срещу двете противоположности – богатите книжници и фарисеи и бед­ната вдовица, – говори достатъчно. От какво дават първите? От преизобилието на богатството си, което обикновено печелят чрез изкористяване на бедния народ („изпояждат домовете на вдовиците“). И защо дават те? От тще­славие, да бъдат хвалени и превъзна­сяни. А кого избира Xристос за символ на чистия дар, на състрадателното и жертвено сърце?  Жената, бедната вдовица, която в дома Божи отдава от немотията си, като на Бога, с вяра и смирение, всичко, „цялата си пре­храна“. Не от сметка, а от чиста вяра и любов!

Но, разбира се, че както между мъжете, така и между жените има добри и зли, и праведни, и грешници, и усърдни, и нехайни, и мъдри, и леко­мислени. А че между жените има та­кива, и онакива, дори пред най-реши­телни моменти в живота, Христос из­тъква в притчата си за десетте де­вици (Матей 25:1-13). Притчата Хри­стос казва в последните дни на об­ществения Си живот, във връзка с предсказанието Му за разрушението на Иерусалим и за новото пришествие на Сина Човешки в света и като внушение да бъдем не спящи, а будни и готови за онзи ден. Идването на този ден е оприличено на сватба, при по­срещане на младоженеца за отвеждане на невестата, според източния обичай, в тържествен ход със светилници в ръце. Така и десетте девици, другарки на невестата, взели светилниците си и масло в съсъци. Чакайки младоженеца, те заспиват. И посред нощ се чува вик, че младоженецът идва и да се излезе да го посрещнат. Стават и десетте девици и приготвят светилниците си. Но на петте от тях – на „неразумните“ – се свър­шило маслото, и светилниците им взели да гаснат. И затова поискали масло от другите пет девици – „мъдрите“, които обаче им казали да идат да си купят масло у продавачите, за да не би да не стигне нито на тях, нито на другите. „А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затво­риха. После дохождат и другите де­вици и викат: Господине, Господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам“. „И тъй (завършва Христос притчата Си) бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески.“The parable of the ten maidensИ така, има и между жените, и то девици, в известни и важни мо­менти на живота, едни „мъдри“, а други „глупави“. И едните, и другите са със „свещници“. И едните, и другите с масло, но само мъдрите – с доста­тъчно масло. Глупавите не съобразя­ват, че за посрещане на младоженеца не е достатъчно само „моминството“ им, нито че са със „свещници“, нито че са взели и (малко) масло. В без­грижието си, те не вземат достатъчно масло. Блажени Августин представя сми­съла на притчата въобще за християн­ския живот така: „Който се въздържа от непозволена употреба на петте чув­ства, той ще бъде, поради опазването на плътта си, наречен девица. Но щом е добре да се въздържаме от непозво­лена чувствена наслада и поради това всяка християнска душа може да бъде наречена девица, защо тогава до­пускат само петте, а другите пет недопускат? Те са девици, и все пак ги недопускат. Не, те не само са девици, те имат също светилници. Девици ги наричат поради въздържанието им, а светилници носят за обозначение на добрите дела. Щом, прочее, въздър­жанието от непозволеното е добро и щом добрите дела са похвални, защо тогава биват допуснати само пет, а другите пет недопуснати? Господ на­рича едните мъдри, а другите глупави девици. На какво трябва да обърнем тук внимание? По какво да ги раз­личим?  По маслото. Нещо голямо обозначава маслото, нещо много го­лямо – любовта“. И мъдри, и активни в живота, както и лекомислени, небрежни и пасивни жени има в живота въобще. И като пример за готовност и будност на всички Свои по­следователи Христос посочва първите пет девици.Sin no moreЗаслужава особено внимание, тъкмо във връзка с изтъкнатото за „девиците”, че Христос (както се спомена и по-рано) отдава особено внимание и на жените-блудници. Излишно е да се казва, че Той у тях никак не замазва греха, блудта, вината им. А, сравнени с мъжете, дори с книжни­ците и фарисеите и даже с първосвещениците и стареите народни, на­мира, че тези жени се оказват по-предразположени да Го разбират, да схва­нат и признаят греха си и да се покаят и обърнат към Бога, да почувст­ват и възприемат лечебната сила на Христа Спасителя – милосърдната любов, и да поемат пътя на новия живот. По тези или онези причини, те, наистина, първо се оказват отпаднали от нравствената чистота, непослушни на Божията воля, на Божия закон. Но, ето, минали през мизерията и из­питанието на нравствената поквара и чули любвеобилния глас на добрия пастир, като блудния син се завръщат нововъзродени в бащиния Божи дом. Със своя буквализъм, буквоедство и лицемерие книжници и фарисеи от­хвърлят не само Христа, но с безсър­дечие и високомерие като отблъсват и презират митари и грешници (Матей 23:13; Лука 18:9) и блудниците-жени, те нападат Христа, че дружи (яде и пие) с тях. При такава атмосфера Хри­стос казва на тези „стареи народни“ притчата (Матей 21:28-32): „Един чо­век имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работѝ на лозето ми. Но тоя отговори и рече: не искам, а после се разкая и отиде. И като дойде при другия, каза му същото. Той отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и жените-блудници ви превар­ват в Царството Божие“.

И пак, за да покаже, че за духов­ното достойнство на човека не важи, към кой народ принадлежиш, не важи дори, че принадлежиш на избрания еврейски народ, Христос избира като пример пак жената: Сидонско-сарептската вдовица (Лука 4:25-27) и юж­ната царица (Матей 12:41-42; Лука 11:31-32). Още в началото на обще­ствената дейност на Христа, Той поу­чава (в Галилея) в синагогите, прославен от всички. Идва и в Назарет, дето бе възпитан, и там проповядва. И всички се чудят на благодатните Му думи, но казват при това (пренебре­жително): не е ли този Иосифовият син? И очакват чудеса. Зер, „никой пророк не е приет в отечеството си“. Тогава Христос им напомня, че про­рок Илия, когато в Израил е имало голям глад, не отива при еврейска вдовица, а отива при езичницата вдо­вица в Сидонска Сарепта, за да по­могне на нея, презираната (от евреите), но вярваща вдовица. Това издигане на тази жена над евреите, изпълва с ярост последните и те Го изкарват вън от града на връх височината, за да Го блъснат надолу. И Христос им дава чудото: „Той премина посред тях и Си отиде“. И ги избавя, против волята им, от вината да станат Христоубийци. А ето и примера с южната царица (Матей 12:41-42; Лука 11:31-32)! И фарисейски противници на Христа искат от Него особени личби за потвърждение на месианското Му дело, като досегашните Му чу­деса отдават на съюз с дявола. „Род лукав и прелюбодеен!“ им казва Хри­стос и им отказва друга личба, освен личбата на пророк Иона (Иона 3:1-10) – проповедта на Иона между езичниците на Ниневия и тяхното по­каяние и повярване в Бога. И, за да посрами противниците Си, Христос още им казва: Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона“. Да, тази царица от Сава (в южна Арабия) стои не само по-горе от „прелюбодейния и лукав род“ в Израил, но и ще бъде негов съдия. Чула за премъдростта на Соломон, тя идва от далечна земя при него, с богати подаръци; тя жадува за исти­ната, за неговата премъдрост и се поу­чава от него (1 Царства 10:1-13). Тя е езичница. Но жаждата ѝ за светлина и вярата ѝ надминава и самите еврей­ски книжници и законници. И тя ще остане завинаги съдия над всички „правоверни“, които, в заслепението и лицемерието си, заради буквата уби­ват духа и които формата употребяват не за да издигнат, а за да затулят светлината, като поставят запаленото светило не на светилник, а под крина.Jesus and the woman caught in adulteryИ, най-сетне, нека отбележим, че в една своя притча Христос избира пак образа на жена и нейната работа, за да оприличи царството небесно. „Царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисне всичкото“ (Матей 13:33; Лука 13:20-11). Напълно основателно се разбира тази притча в нейния по-дълбок и преносен смисъл. Както (в природата) квасът, турен („скрит“) в голямо количество брашно, предава своята сила на брашното и го преобразява, така и проповедта, трудът или подвигът за царството Божие (чрез разпространението и след­ването на Словото Божие, на Божията истина и пр.) всред света го преобра­зява и преобръща в царство Божие. А защо или в какво тук е изтъкната жената, нейната задача и дело в осъ­ществяване на царството Божие? Преди да каже разглежданата тук притча, Христос казва друга притча за уподобяване на царството Божие (Матей 13:31-32) – притчата за синаповото зърно, което човек сее и, макар и най-малко от всички семена, кога из­расне, бива по-голямо от всички зла­кове и става дърво, та и птиците не­бесни се подслоняват под клоните му. На нивата сее обикновено мъж. И, значи, за външното разпространение на Христовото царство работят пре­димно мъже. А оквасяването на браш­ното при омесването на хляба е ра­бота предимно на женските ръце. Же­ната е и призваната да поставя (да „скрива“ с тих съзидателен труд) „ква­са“ на вярата и морала, да внедрява в душите и сърцата вътрешната сила на царството Божие. Сама като е възприела в сърцето си кваса Хри­стов, тя става внедрителка на този квас и апостолска духовна преобразителка на „брашното“ на света – на семейст­вото си, на рода си, на ближните си, навсякъде, където работи нейната ръка, – нейната вяра и нейното сър­це, както за това свидетелства и историята и както за него ще стане дума друг път.

***

И така, като припомним, как гле­даше древният, предхристиянският свят на жената, пък и как гледат по-късно и днес на нея мнозина, които стоят далеч от Христовия „квас“ за човека, за неговия произход, природа и пред­назначение, нека пак да припомним сло­вата на древния пророк, свързвайки ги с вопъла на унижената и онеправда­ната жена за спасение.

„Росете, небеса, отгоре, и обла­ците да изливат правда; да се разтвори земята и да принася спасение, и да произрастя правда“ (Исаия 45:8).

Да спомним и чакането на света: „О, ела, ела, Емануил! Направи ни, нас бедните и злощастните, свободни и щастливи!”

И, ето, Бог, Небесният Баща на всички, толкоз ни обикна, нас, Него­вите чеда, че проводи в света и отдаде Своя Единороден Син, та който вярва в Него да не погине, но да има жи­вот вечен – чрез Него (Иоан 3:16; 1 Иоан 4:9), в Неговата любов към нас и един към други (Иоан 15:17).

„Син Човечески не дойде, за да по губи човешки души, а да спаси“ (Лука 9:56).

„Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Mapк 10:45).

И по-специално, на жената (самарянка) Христос рече: „Който пие οт водата, която Аз ще му дам, той во-веки няма да ожаднее; а водата, която му давам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4:14).The healing of a crippled woman on the sabbath 2От тази божествена вода пиха и пият жадно всички приели Христа жени и чрез нея стана и става великият преврат в техните души и възземат за нов живот на техните сърца – въз­ходящи чак до блаженството във веч­ността. Откри се в историята на чо­вечеството наистина нова епоха за жената. Не робство, а свобода от гре­ха и свобода за всичко добро, пре­красно, велико, Божие. Не домашно животно или пък обществен товарен добитък, а истинско Божие чедо, чиста и предана служителка на най-великото в Божия свят, в Божието цар­ство – на християнската любов. Хри­стос издигна жената от унижеността и презреността до пълноценността на истински човек, на човека-личност с вечна цена на безсмъртния дух, идващ направо от Бога. Иисус подаде на же­ната братолюбно ръка и тя възторже­но и предано я прие за възход все нагоре и нагоре към вечните Божии истини и добродетели, вървейки по стъпките на Христа. „Аз съм пътят, истината и животът“ (Иоан 14:6). По този път тръгнала, тя е в истината Христова, която единствено я прави свободна (Иоан 8:32); тя е и в лю­бовта Божия, която се радва на исти­ната (1 Коринтяни 13:б).

По този път на Христа жената става светла носителка на премъдро­стта Божия, за която вече древният премъдър Сирах говори (15:2 сл. сл.): „И ще го срещне (човека Божията премъдрост) като майка и ще го прие­ме при себе си, като целомъдра съ­пруга. Ще го нахрани с хляба на ра­зума и ще го напои с водата на мъдростта. Ще се опре ο нея и не ще се поколебае; ще се прилепи към нея, и не ще се посрами… И ще наследи веселие и венец на радостта и вечно име“.

„Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се по­учете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите по­кой на душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко“ (Матей 11:28-30).

„Всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса… Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски, за­щото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Галатяни 3:26-28).

В Христа, в евангелската вяра и любов, хармонично са съчетани общо­човешкото и женственото на жената и в Него тя намира истинския сми­съл и съвършена пълнота на живота си, пълния простор за своето разви­тие и благородно служение.

Апостолът на любовта евангели­ст Иоан в изобразяване на послед­ните апокалиптически потресни и съдбоносни дни на земния свят, на вилненията на древния „Змей“ (сата­ната) и на многоглавия, многокоронен и рогат „звяр“ с богохулните имена на главите му (Откровение 13:1), изо­бразява Невестата на Христа – Църк­вата – като слънчева жена: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди“ (Откровение 12:1).

_____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 8, с. 10-33. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Употребената в гръцкия оригинален текст дума („μη μου απτού“) или в латин­ския превод („noli me tangere“) значи повече (не Ме) „задържай“, отколкото „допирай“. Христос не е отхвърлял допирането до Него на благочестиви жени (Матей 28:9), а и от уче­ниците Си е поискал да го попитат (Лука 24:39; Иоан 20:27). Смисълът в нашето място е: не Ме допирай, за да Ме задържиш (за­щото още има време да бъдем заедно и за­щото има да изпълниш поръчка. А дългото непрестанно общение между нас остава отвъдземно). Вж. Franz Poelzel, Kurzgefasster Kommentar zu den vier Evangelien, 1892 Graz, том IV, стр. 42 сл.

Първо изображение: авторът проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965). Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

About Dragan Bachev

63 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s