ХРИСТОС И ЖЕНАТА – продължение*

Професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков

Стефан ЦанковНо принципиалното отношение на Христос към жената особено става ясно и очертано, първо, от Неговото общо отношение към човека, без разлика на мъж и жена; и, второ, от отбелязаните в евангелията конкретни случаи на отношение на Христа към жените.

Христос живее, за да спаси човека от злото и греха и техните последици в света – страданията и смъртта, богооставлеността, κаτο, бидейки Сам исти­ната, пътят и животът, му посочва пътя за възраждането, новия живот в Бога, богочовечността, вечния и блажен жи­вот – царството Божие. Той отваря входа за това царство на всички, на всеки човек, без разлика на мъж и жена, на народна или социална при­надлежност. Той работи между всички и за всички. Той обещава спасение на всички хора (Лука 2:31-32; 3:6). Той проповядва и устройва да се пропо­вядва на всички народи (Матей 28:19; Деяния апостолски 13:47). Той разкрива Бога като единия и всеобщ Бог, любвеобилен Баща на всички човеци. И затова, за Него всички човеци са деца Божии и, като така, братя помежду си – по произход, същина и предназначение, всички съединени, в дар и постиже­ние, с връзките на любовта – в едно всеобщо богочовешко братство, в нов народ Божи, в царство Небесно. Любов възвестява, любов разнася в целия Си земен живот, и като основен Завет и първа Заповед оставя: всички човеци да се обичат едни други и то с такава любов, с каквато Той ги обича (Иоан 15:17). И преди края на Своята меси­анска дейност, в последната Си мо­литва преди страданията Си, казва: „Да бъдат всички едно: Както Ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно“ (Иоан 17:21). Той никого не отблъсва. „Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън… защото волята на Отца Ми е нищо да не погубя” (Иоан 6:37-39). „Всичко” – мъж и жена, човека. Особено бедните, съкрушените, пленените, слепите, измъчените (Лука 4:18), отрудените и обременените. „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). А още повече – грешниците, митарите и блудниците (Матей 21:30).The woman who touched jesus garment 2Във всичко това основно и най-важно за живота и вечната съдба на човека Христос никъде не прави никаква разлика между мъж и жена. Те са еднакво ценни, еднакво призвани, човеци, личности, Божии чеда, обладаващи високи разумни, нравствени и религиозни достойнства и качества, права и преимущества, естествени и благодатни. В това всичко са едно, и за „облечените” в Христа „няма мъжки пол, ни женски, защото всички сте синове Божии, чрез вярата в Христа Иисуса; защото всички сте едно в Христа Иисуса” (Галатяни 3:26-29). Само на тази основа са запазени и личните и полови особености – дарове и достойнства – както на мъжа, така и на жената.Jairus' daughter 2А това всичко трябва особено да се подчертае за жената, защото, както знаем, главно жената е била пренебрегнатата и унизената – отрудената и обременената, съкрушената по сърце, пленената и измъчената.Jesus and the woman caught in adulteryТова най-добре е илюстрирано от конкретните отношения, които Хри­стос е имал към жената, според евангелските повествования. Като обща характеристика на тези отношения следва да се изтъкне, че Христос се среща често с жени; труди се между тях и за тях; показва високо уважение към женската личност и е бил винаги внимателен и нежен, състрадателен и в помощ на жената. Той високо цени душата на жената. Той беседва с жените по най-високите въпроси на живота и намира или събужда и за­силва в тях искрена и дълбока вяра, чиста и пламенна любов и кристална и силна преданост към Себе Си и към всичко високо и свято.

Ето и примери на това отношение.

Първо, към грешниците-жени.Jesus And the Woman of SamariaВъпреки това, че порочността е била силно разпространена, все пак и главно било от формалистично законничество, било от фарисейско ли­цемерие, било от конвенционална лъжливост, порочни жени, особено прелюбодейки и блудници-жени, са били остро порицавани и тежко наказвани. Моисеевият закон (Левит 20:10; Второзаконие 22:22 сл.) наистина предписва смъртно наказание, но то се отнася и до жени, и до мъже, обаче фактически то засягало главно жени. Затова, жени прелюбодейки и блуд­ници са били особено презирани. Христос, Който неведнъж повтаря, че е дошъл да спаси грешния човек; Христос, Чието вече име „Иисус“ значи „Бог е помощ“ („Бог е избава“, „Божия помощ“), как се е отнасял с тези жени? Презрял и отхвърлил ли ги е Той или и на тях подава спасител­ната Си десница – да ги привлече, обърне и спаси? Отговор на този въ­прос ни дава вече обвинението на фарисеите срещу Христа: Той яде и пие с митари и грешници и е техен приятел (Mapк 2:15-16; Лука 7:34). Да, Христос не само не страни и от тези жени, но като добър пастир, търси и тях – заблудените овци и особено тях, способни по природа за нежност, кротост, любов и преданост до пълна жертва, ала, подхвърлени на тежки условия и често изоставени и изло­жени на произвол и изкушения, са изпадали в блудния път.Jesus And the Woman of Samaria 2Ето самарянката (Иоан 4:1-42)! Христос се връща след Пасхата през Самария за Галилея и спира на отдих край град Сихар, при Якововия кла­денец, а учениците Му отиват в града за храна. При кладенеца идва сама­рянката да черпи вода. Съществувала е голяма вражда между евреи и самаряни (братски народи). Особено евреите са мразели, като нечисти, самаряните; избягвали ги, не се допи­рали до тях, не са говорели с тях, даже и не са минавали през техните селища. Подобно и самаряните с евреите. При това, идва жена – самарянка. А душеведецът Христос знае още, че тя е жена грешница – много мъже водила и онзи, с когото тогава живеела, не ѝ бил съпруг. И въпреки това, Той я заговаря (помолва я да Му даде вода). И тя, учудена, Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ Но Христос отпочва беле­житата Си беседа с нея – жената, самарянката, блудницата. С благост Той ѝ разкрива живота ѝ, открива ѝ Сам Себе Си – кой е Той. Разкрива ѝ „живата вода“, която напоява завинаги и тече в живот вечен, открива ѝ исти­ната за Бога като дух, истина и Отец на всички, както и ѝ посочва истин­ското поклонение и служение Богу – с дух и истина и неограничени с ни­какво място. И така Той изтръгва же­ната от блатото на нравствената обър­каност, дава ѝ светлина, сила и опора за нов живот, утолявайки духовната ѝ жажда за истината и за духовни блага. Така Христос почете, възроди и издигна жената като човек и я посочи като достойна за най-висш духовен и бла­годатен живот. И тя самата на дело показа това, като познава и с благо­говение приема Христа като очаква­ния Месия, Който „има всичко да въз­вести“, и това става в нея много по-бързо и по-дълбоко, отколкото у уче­ния фарисей Никодим в нощния му разговор с Христа (Иоан 3:1-20; срв. и 7:50). И не само това. Тя още то­гава става сътрудница и мисионерка на Христа. Това, което самата тя с та­кова щастие придобива, не го затваря себично само за себе си, а бърза да го сподели и с другите. Тя веднага с възторжена решимост отива в града и възвестява на съгражданите си за Иисус. И те излизат и отиват при Христа. „И когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да престои при тях; и Той престоя там два дена. И много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; за­щото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Хри­стос”. Образът на тази така възродена от вниманието и благостта на Иисус жена така е утешавал и засилвал и християните от по-късно време, през време на кървавите гонения срещу християните в древната Църква, че виждаме в римските катакомби от онова време да изписват сцената на срещата и беседата на Христа с тази самарянка. Църквата я почита като светица.Sin no moreЕто и прелюбодейката (Иоан 8:1-11; Матей 5:27 сл. сл.)! В един от големите еврейски празници, когато Христос бил в Иерусалим и проповядвал в храма на събралия се мно­гоброен народ, книжниците и фарисеите довеждат при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и, като я поставят насред, Му казват, че тя била хваната в самото прелюбодейство и че по Моисеевия закон такива жени с камъни трябва да бъдат убити. „Ти, прочее, какво казваш?“ – Го питат след това книжниците и фарисеите, изкушавайки Го, за да могат да Го изложат и обви­нят пред народа. И, наистина, Моисеевият закон така повелява (Второзаконие 22:22 сл. сл.), а също така и преди това (Битие 38:24). А и Сам Христос даже по-строго учел за прелюбодеянието и високо ценял светостта на брака (Матей 5:27-28). Ако Христос, ще са мислели фарисеите, като „приятел на грешни­ците“ би рекъл прелюбодейката да не се наказва, тогава ще се изложи пред народа, като незачитащ Закона, за из­пълнението на който сам Христос се застъпвал тъй много пред народа и бил известен с това в народа. Ако ли пък поиска да бъде наказана със смърт, тогава пред народа ще му падне оре­олът на Неговата благост и милосър­дие. Христос първоначално не отговаря нищо, като, наведен надолу, пишел с пръст по земята. Но и искусителите настояват да Го запитват. И тогава Той им казва бележитите думи: яКой­то от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“. И пак отново се навел надолу и пишел по земята. Така със Своя къс отговор Христос изобли­чава не само извъртливото приложе­ние на Закона от страна на книжни­ците и фарисеите (понеже Законът предписва със същото наказание да бъде наказан и прелюбодействащият с жената мъж, а него те не дове­ждат, пък законът – Второзаконие 17:б сл. – още изисква двама и трима свидетели за вината), но Христос изобличава още и нечистите съвести и на самите обви­нители (с думата „грях“ Христос тук очевидно подразбира само „прелюбо­деяние“) и, познавайки добре и в това фарисеите (и Той, и народът), Той снема маската им пред цялото множество народ. Ако и след тези Христови думи те биха настояли за изпълнение на Закона, тогава и те сами биха изпи­тали камъните върху себе си. И затова, като чули отговора на Христа, „поне­же съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните. И остана Иисус сам и жената, която стоеше насред“. Блажени Августин, който сам, като грешник, намери пътя към Господа, казва за този момент: „Оста­наха двамата – греховната мизерия и любовта към грешника – „Miseria et misericordia“. Или другояче казано: „въчеловечилото се милосърдие и огрешеният човек стояха един срещу други“. Христос с безгранична нежност в милосърдието Си и с проникваща сериозност се изправя и, като не вижда никого освен жената, ѝ казва: „Жено, где са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“ и тя отговаря: „Никой, Господи!“ И Иисус ѝ казва: „И Аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши“. Така справедливо и милостиво постъпва Христос и с тази грешница. Той не заглажда вината. Но той вижда, че, въпреки тежката вина, в грешни­цата не е изгаснала искрата на доброто. Тя не се оправдава. Тя смирено стои и изслушва всичко. И изговаря всичко две думи: „Никой, Господи!“ Тя по­чувства дълбочината на раната си, а първите думи на Христа към фари­сеите, нейни обвинители, проникват като светъл и топъл лъч в сърцето ѝ. И с думите на Христа към нея Той влива в нея лечителния балсам на милосърдието и любовта. Тя е покаяна, възродена и спасена. „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целу­наха“ (Псалом 84:11).Jesus and a sinful woman forgivenА ето и голямата грешница (Лука 7:36-50)!

В един град, вероятно Капернаум, фарисей някой, по име Симон, поканва Иисус в дома си на обяд и Христос се отзовава на поканата му. От еван­гелския разказ личи, че фарисеинът Го поканва не толкова от приятелство, колкото, както и други фарисеи, гле­дайки от високо на Христа, но, загри­жен от дейността и ширещото се сред народа влияние на Христа, да Го види и изслуша по-отблизо: какъв е този Месия, „многоядец и винопиец, прия­тел на митари и грешници“ (Лука 7:34)? Затова, види се, той приема Хри­ста със студенина и пренебрежително. По обичайните форми на тогавашното гостоприемство, гостенина приемат с целувка, изтриват сандалите му от прах, дават му свежа вода да измие нозете си и при палещото слънце – елей да помаже главата и нозете си. Всичко това Симон изоставя да направи с Христа. В града имало една жена, позната „грешница“ – значи, отхвърле­на и презряна жена. „Грешница“ – вероятно неженена или вдовица, иначе щеше да бъде наречена прелюбодейка. От какво грешница? Пропаднала про­ститутка или повече бедна жертва на ширещата се нравствена мизерия, излъгано или отритнато от „жестокосърдието“ чедо? Така или иначе, но незагубена, а събудена човешка душа. И, явно, събудена и разтърсена дъл­боко в сърцето си от личността и де­лата, от благостта и помощната велика любов на Христа, за които чувала или които виждала у Него. И, ето, тази грешница обиква, търси Христа и идва при Него в дома на Симон фарисея. Христос е вече на трапезата, възлегнал с ръка на възглавници и възвил на­зад нозете Си. Пристъпва грешницата тихом и мълком, към нозете на Спа­сителя. И в знак на своето благогове­ние и на обич към Него, обзета от вяра и надежда в Него и цяла развъл­нувана от преданост към Него, сълзи се леят от очите ѝ, с тези сълзи облива нозете на Христа. С косата си изтрива свещените нозе, обсипва ги с целувки и с донесеното от нея в алабастрен съсъд миро ги помазва. Мълчаливо Христос приема тези трогателни изрази на вярата и любовта на грешницата. А фарисеят? Той, който иска да види, какво е Христос, той, който няма ни око, ни сърце, ни за жената-човек, ни за това, което е било и което сега става с жената-грешница, рекъл в себе си: „Да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е греш­ница.“ А сърцеведецът и любвеобил­ният Иисус, щадейки с нежност въз­връщащото се Божие блудно чедо, се обръща не към жената-грешница, а към Симон с казаната от Него по този случай притча: „Един заемодавец има­ше двама длъжници: единият му дъл­жеше петстотин динаря, а другият – петдесет; но понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох в дома ти, вода за но­зете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да це­лува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми, а тая с миро помаза но­зете Ми. Затова, казвам ти: прощават ѝ се много грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.“ И така, не само пророкът, а и Спасителят Иисус видя, че любовта и вярата на грешницата-жена я доведоха при Него. И тази лю­бов и тази вяра се задълбочиха и затвърдиха още повече в разкаяната и възродена душа – от прошката, която получи. Тази именно силна вяра, тая пламенна любов, по-силни от всичко, победиха злото и порока и направиха да засияе Божието Слънце, в нея. „Дето се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Римляни 5:20). И казва Христос на жената (греш­ница): „Твоята вяра те спаси. Иди си смиром”. И така Иисус отпусна щаст­ливата жена в мир, в „мир, какъвто светът не може да даде“, и показа на света не само достойнството на жената-грешница над недостойнството на мъжа Симон фарисей, но и великата сила на любовта у жената. Голямата грешница е безименна. Нея някои я вземат за Мария, сестрата на Марта. Други я вземат за Мария Магдалина. Но едното и другото се оказва без достатъчни основания. Жената грешница остава безименна. И, може би, тъкмо това е от общо значение. Имен­ният Спасител „Иисус“ („Божия помощ“) любвеобилно издига безимен­ната жена, жената на любовта, жената на вярата в Христа, жената, която „много обикна“.Jesus and a sinful woman forgiven 2А ето отношението на Христа към страдащи и безпомощни жени, което говори, какво дълбоко състра­дание има Той към тях и с каква пълна готовност им помага!The healing of a crippled woman on the sabbathЕто изцеряването на схванатата (стара) жена (Лука 13:10-17)! Осем­надесет години тя страда, прегърбена, без да може да се изправи, безпо­мощна. Но, както се вижда, не загу­била вярата си в Бога. Както много стари и благочестиви жени, кротко носи тя кръста си, търси помощ и утеха в Бога и, затова, въпреки теж­кия си недъг, не изоставя и храма. И пак в една събота (празничния ден на евреите) тя отива в синагогата на мо­литва. Там е и Христос, който поучава народа. Той забелязва тази бедна жена и наблюдава, вероятно, с каква мъка тя се старае да Го види. И Христос, като видял, не иска тя да дойде при Него или други да молят за нея, а Сам отива при нея и ѝ казва: „Жено, осво­бождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога“. Това „сла­веше Бога“ – говори, колко вярваща е била тази жена и как и тя намира изцелението си в тази вяра и заслуже­ната помощ на Божия Син. Така же­ната. А мъжът? И то началник на синагогата! Той почнал да негодува. И защо? „Задето Иисус в събота изцери (болната жена). И заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи: в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“. Какво духовно вкочанясване, какъв бездушен формализъм! И при това – духовен водач на народа, фарисей, за когото като за другите фарисеи следва да се каже с думите на Христа за тях: „Горко вам, законници, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст не се до­пирате до товарите“ (Лука 11:46). Фа­рисеят, началник на тази синагога, се обръща с думите си не към Христа, а към народа, но те се отнасят към омразния им Христа. Да отрече любве­обилното дело на Христа той не може. Но за да намали пред народа ефекта от това дело, фарисеят говори за на­рушение на светостта на съботата. За това бездушие към страдащата жена и към дълга да ѝ се помогне, Иисус му казва: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ „И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, се засрамиха; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него“. Така Христос изобличи безду­шието и формализма с вярата, лице­мерието, а най-вече равнодушието към страдащия човек, бездушието към же­ната и още към тежко болната жена. А народът Го възхвали за славните Му дела.The healing of a crippled woman on the sabbath 2Ето и отношението Му към стра­дащата жена-езичница, хананеянка (Матей 15:21-28; Mapк 7:24-30)! Хри­стос минава от Галилея в езическите страни на Тир и Сидон (в Сирофиникия), където също се разнесло за Не­говите велики дела. И тук при Него идва жената хананеянка и вика към Него и казва: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс“. Как постъпва Христос с тази жена-езичница, майка, дълбоко стра­даща пред тежките мъки на дъщеря си? Самите ученици Христови се от­насят равнодушно към този вопъл на жената и молят Христа да я отпрати, за да не вика след тях. Зер, жена, принадлежаща към народа, който евреите считали за отхвърлен, презрян и нечист и от който трябва да се от­бягва (Второзаконие 7:3). Да наруши Хри­стос Закона и да стане съблазън за евреите? Христос отначало мълчи. А когато хананеянката усилва горещата си молба и пада пред нозете Му, Той ѝ казва, че „не е добре да се взема хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“. Значи ли това, че Христос, по някаква национална гордост, иска (като никого в Своя живот) да отхвърли тази жена, другородна и езичница? Раз­бира се, че не! Но Христос иска пър­во да посочи на Своите ученици вя­рата на тази езичница в същото време, когато множество евреи Го отблъскват или се отказват от Него. А после – да затвърди вярата ѝ, като я постави на изпитание, а едновременно да посочи на другите нравственото величие на тази жена, която, и след казаните ѝ от Христа думи, с доверие и смирение Му казва: „Да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата“. Тогава Христос ѝ казва: „О, жено, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя“. Така Иисус Христос възве­личи и жената-хананеянка с нейната голяма вяра, трогателно смирение, непреложна надежда и пламенно сърце.The Syrophoenician woman's faithЕто и отношението към другата героиня-жена на голямата вяра — кръвоточивата жена (Матей 9:20-22; Mapк 5:25-35; Лука 8:43-48)! Жена първо здрава и богата, после богата и болна, и най-сетне бедна и болна. Страда от кръвотечение дълги, двана­десет години. Ходи по много лекари, потрошава за това всичко, което има, и никъде не намира изцерение и дори ѝ става по-зле. От хората не намира по­мощ. И като чува за Христа и за чу­десните Му дела, разпалва се у нея вярата и засиява надеждата. Но как тя – кръвоточивата – да се обърне към Христа? Един равин не би се докоснал и с пръст до нея. Но Той, Христос, чудесният целител и Спасител! Тя Го вижда в средата на множество народ. Вярата ѝ в Него е дълбока и безгранична, дотам, че ако само би се допряла до дрехата Му, сила велика ще я изцери. И приближава се тя из­отзад между народа и се допира до дрехата Му. „И тоз час пресеква в нея кръвотечението и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта“. Но и Хри­стос усеща в Себе Си силата, която излязла от Него, обръща се към на­рода и казва: „Кой се допря до дре­хите Ми?“ И жената с трепет се при­ближила до Него и паднала пред Него и Му казва цялата истина. Тогава Христос нежно я ободрява и ѝ казва: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те спаси. Иди си смиром и бъди здрава от бо­лестта си!“ Така и тук Иисус възве­личи вярата, смирението и дълбокото упование на жената и ѝ дари както здраве, така и мир на душата ѝ.The woman who touched jesus garmentЕто и отношението на Христа към страдащи заради смъртта на децата си майки!Jairus' daughterИаир, началникът на една сина­гога и жена му имат една-единствена дванадесетгодишна дъщеря, която е на умиране (Матей 9:18, 23-26; Mapк 5:22-23; Лука 8:40-56). Иаир идва при Иисус, когато Той е заобиколен oт много народ, пада пред нозете Му и Го моли да дойде в неговия дом и да оздрави дъщеря му. Но докато още Христос говорел на народа, идва ня­кой от дома на Иаир и съобщава, че дъщеря му вече починала. Каква тре­вога и какво изпитание за вярата на родителите! Именно, вярата трябва да бъде крепка. „Не бой се – казва Иисус Иаиру, – само вярвай и (тя) ще бъде спасена“. И като идва в дома му, където вече всички плачели и ридаели за починалата, влиза в него с майката и бащата на момичето, хваща моми­чето за ръка и извиква: „Момиче, тебе казвам, стани!“ И възвърна се духът ѝ; и тя веднага стана!“ И тук Христос щедро възнагради вярата и доверието на майката и бащата и даде живот на любимата им дъщеря.The raising of the widow's son at Nain 2А когато Иисус отива в град Наин, „с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А щом се при­ближи до градските порти, ето изна­сяха мъртвец, едничък син на майки си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и ѝ рече: Не плачи! И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. И това се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност“ (Лука 7:11-17). Какво дълбоко страда­ние за майка, при това вдовица, да умре еиинственото ѝ дете, син. Иисус дава нов живот на момъка. И после: „И го предаде на майка му“. Забележително: Той, който го надари с нов живот, не поиска от него, както от богатия млад човек (Матей 19:16-21), да тръгне след Него, и, както при други случаи казва: „всеки, който остави… баща и майка… заради Моето име, ще по­лучи стократно и ще наследи живот вечен“ (Матей 19:27-28). Тук Христос от нежно внимание към нея, майка, самичка в живота („смилява се над нея“), ѝ оставя младия човек, един­ственото ѝ дете, в помощ и радост в живота.

__________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 8, с. 10-33. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Първо изображение: авторът проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965). Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

Следва

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s