ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 11*

Професор Христо Гяуров

ГЛАВА ДЕВЕТА

Посланията на св. апостол Павел

1. Живот и дейност на св. апостол Павел

Източници – единствени източници, от които могат да се черпят сведения за живота и дейността на св. апостол Павел са книгата “Деяния на св. апостоли” и четиринадесетте послания  на св. апостол Павел. Апокрифните “Деяния на св. апостол Павел” и послания: “До лайодикийците” и “До александрийците”, както и апокрифните “Писма” между Сенека и апостол Павел не могат да служат като достоверни исторически извори. Учените изказват разни мнения  по въпроса за хронологията на живота на св. апостол Павел. По този въпрос се е създала голяма литература. По него са писали Шурер, Шварц, Лицнай и други.New Testament2. Хронология на живота на св. апостол Павел

Нито в “Деяния на св. апостоли”, нито в посланията на св. апостол Павел се дават преки данни през коя година от светската история са ставали изложените там събития. Затова се прибягва до някои споменати там личности и събития, които са датирали приблизително точно в светската история и чрез тях косвено се определят датите на събитията от живота на св. апостол Павел. Такива личности и събития са:

Арета ІV – арабски цар на навутейците, управлявал от 9 година преди Христа до 40 година след Христа. Той владеел Дамаск по времето на обръщането на св. апостол Павел и желаейки да угоди на юдеите, заповядал да бъде заловен св. апостол Павел, който по това време бил в Дамаск; обаче учениците му го спуснали в кошница по стената на града и той успял да избяга (2 Коринтяни 11:32, срв. Деяния апостолски 9:22-26). Като се има предвид, че Арета царувал до 40 година след Христа, то ясно е, че  бягството на св. апостол Павел станало не по-късно от 40 година;

Проконсул Сергий Павел. Той бил проконсул на остров Кипър, когато св. апостол Павел проповядвал там в началото на първото си пътешествие (Деяния апостолски 13:6-12).Като изхожда от надписа на един римски граничен камък, където се говори за някой си Сергий Павел – претор през 47-48 година, историкът Момзен го смята за едно и също лице с въпросния проконсул на Кипър, а оттук следва, че Сергий Павел е могъл да бъде проконсул на този остров от 1 юни (или 1 юли) 46 година до същото време на 47 година, за който период били назначавани проконсулите. Следователно, първото си проповедническо пътешествие св. апостол Павел започнал през втората половина на 46 година;

Изгонването на юдеите от Рим по заповед на императора Клавдий (41-54). Когато св. апостол Павел отишъл в Коринт през време на второто си пътешествие, той заварил там юдеина Акила и жена му Прискила, които наскоро преди това били дошли от Рим, тъй като по това време император Клавдий бил изгонил от Рим всички юдеи (Деяния апостолски 18:2). От биографията на император Клавдий, написана от Светоний се знае, че това събитие станало през 50 година. И понеже пристигането в Коринт на Акила и Прискила било наскоро преди пристигането на св. апостол Павел в Коринт, значи последното е станало през 51 година;

Проконсул Галион. Той бил брат на философа Сенека и проконсул на Ахаия (град Коринт), за което свидетелства сам брат му в едно свое писмо. По това време св. апостол Павел, след като проповядвал година и половина в Коринт (през второто си пътешествие) бил заловен от юдеите и отведен на съд пред Галион (Деяния апостолски 18:11-12). Върху стените на град Делфи бил открит неотдавна един гръцки надпис, съдържащ писмо на император Клавдий до общината на града, в което се споменава за Галион като проконсул на Ахаия. Като се вземе предвид, че това писмо било писано по времето, когато Клавдий бил акламиран за двадесет и шести път, събитие, което станало в средата на 52 година, може да се заключи, че през тази година Галион бил проконсул в Ахаия. Но понеже проконсулите били назначавани от средата на годината до средата на следващата година, то за да се определи точното време на проконсулството му, трябва да се обърне внимание на израза: “когато Галион беше проконсул на Ахаия, юдеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха в съдилището” (Деяния апостолски 18:12). Тъй като е казано: “беше проконсул”, а не “дойде проконсул”, то оттук следва, че проконсулството му обхващало годината преди залавянето на св. апостол Павел (от средата на 52 до средата на 53 година). И тъй като преди залавянето си апостолът бил престоял в Коринт 1,5 година (Деяния апостолски 18:11), то престоят му в Коринт ще да е траял от края на 51 година докъм средата на 53 година;St. apostle PaulСедмичният ден на Пасхата през годината, когато св. апостол Павел на връщане от третото си пътешествие минал през град Филипи. Като била отпразнувана Пасхата (14 нисан) във Филипи, св. апостол Павел, заедно със св. евангелист Лука отплувал оттам “след дните на Безквасниците” (тоест седем дни след Пасхата), и в “пет дни” пристигнали в Троада, дето престояли “седем дни” (Деяния апостолски 20:6) “за да дочакат първия ден на седмицата” (Деяния апостолски 20:7), след който веднага отпътували (20:11). Като се вземе предвид, че деветнадесетият ден след Пасхата (тоест след 14 нисан) през онази година е бил неделя, излиза, че самата Пасха се паднала във вторник. А такова съвпадение станало през 58 година, когато именно след завръщането на св. апостол Павел  от третото му пътешествие по Петдесетница в Иерусалим, юдеите се разбунтували против него и той бил сложен в окови от прокуратора Феликс в град Кесария, където престоял две години, тоест до средата на 60 година (Деяния апостолски 24, 25 глава);

Заместването на прокуратора Феликс от прокуратора Порций Фест станало именно две години след оковаването на св. апостол Павел в Кесария (Деяния апостолски 24:27). Нито дееписателят, нито светските историци съобщават точната година на това заместване. Но като се вземе предвид съобщението на Иосиф Флавий (Древности, XX, 8, 10-11), че Фест бил прокуратор само две години и в 62 година бил заместен от Албин, може да се приеме, че Фест заместил Феликс през 60 година, когато се привършили кесарийските окови на св. апостол Павел.

С помощта на така датираните личности и събития ще определим по-нататък хронологията на главните събития от живота на св. апостол Павел.

3. Живот и дейност на св. апостол Павел до обръщането му в християнството

Св. апостол Павел сам свидетелства: “аз съм човек юдеин, родом от Тарс Киликийски” (Деяния апостолски 22:3). Тарс бил главен град на малоазийската област Киликия, която по това време била римска провинция и бил голям културен и търговски център. Първоначалното име на апостола Савел е равнозначно с еврейското име Саул. По-късно му било дадено и римското име Павел (Паулус), навярно, защото по баща той бил римски гражданин (Деяния апостолски 22:28). Това му второ име дееписателят употребява за първи път наред с първото му име в началото на първото пътешествие на апостола при пребиваването му на остров Кипър (Деяния апостолски 13:9), откъдето  и започнала мисионерската му дейност из Римската империя – затова и навред по-нататък го назовава с римското му име Павел, с което апостолът нарича и сам себе си в посланията си, отправени до разни лица и църкви в Римската империя. Св. апостол Павел имал сестра в Иерусалим, което се вижда от това, че дееписателят споменава “Павловия сестриник”, който обадил на апостола за кроената срещу него от юдеите засада (Деяния апостолски 23:16).

За времето на раждането на св. апостол Павел могат само да се правят предположения въз основа на това, че в посланието си до Филимон, апостолът нарича себе си “старец” (Филимон 9). Като се вземе предвид, че евреите наричали старец всеки човек, навършил 60 години, а посланието до Филимон било написано през 62 година, можем да заключим, че св. апостол Павел ще да се е родил около две години след Рождество Христово. В разказа за убиването на св. архидякон Стефан пък, дееписателят като съобщава, че Савел пазел дрехите на Стефановите убийци, нарича го “момък” (на гръцки – “неаниас”) [Деяния апостолски 7:58], с която дума бивал назоваван всеки мъж до четиридесет години. Понеже, както видяхме, обръщането на св. апостол Павел не е могло да стане по-късно от 40 година след Христа, а убиването на св. архидякон Стефан станало преди това, то по време на последното събитие св. апостол Павел, роден през 2 година след Христа не е бил по-стар от 40-годишен и е могъл да бъде наречен “младеж”. Убиването на св. архидякон Стефан станало през 36 година, значи св. апостол Павел е бил на 34 години през време на това убиване.apostle PaulМатерен език на св. апостол Павел, наред с еврейския е бил гръцкият език, който бил общоразпространен от времето на Александър Македонски. Апостолът дори така добре владеел гръцкия език, на който написал и посланията си, че с право може да бъде наречен “класик на елинизма”, както се изразява западният учен Виламович.

Като “син на фарисеин“, както сам нарича себе си (Деяния апостолски 23:6), св. апостол Павел бил възпитан в истините на юдейската религия, на която станал ревностен защитник. Пазейки ревностно юдейската религия, той станал жесток гонител на християните. “Много светии затворих в тъмница – казва той за самия себе си в речта си пред цар Ирод Агрипа ІІ, – а когато ги убиваха, и аз одобрявах; и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.” (Деяния апостолски 26:10, 11; срв. 22:19, 20; Галатяни 1:13). Истините на юдейската религия апостол Павел изучавал “при нозете на Гамалиила” (Деяния апостолски 22:3). Този знаменит равин-законоучител “уважаван от целия народ” (Деяния апостолски 5:34), се отличавал с дух на либерализъм, а не със строго фарисейство и навярно подобно на Иосиф Ариматейски и Никодим, тайно съчувствал на християнството; затова именно той настоявал пред Синедриона  да не бъдат преследвани светите апостоли  (Деяния апостолски 5:35-39). “Оставете се от тия човеци и не ги закачайте – казал той за апостолите в Синедриона, – защото ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци“ (Деяния апостолски 5:38-39).

Като жител на Тарс св. апостол Павел имал възможност да се запознае и с езическата философия и литература, както това се вижда от цитата, който той прави  от поетите Арат и Клеант в речта си в атинския ареопаг (Деяния апостолски 17:28), както и от цитирането на Менандър и Епимерид на някои места в посланията си (1 Коринтяни 15:38; Тит 1:12).

Още като млад апостолът изучил занаята правене на палатки, с който по-късно сам си изкарвал прехраната (Деяния апостолски 20:34), като работел заедно с Акила и Прискила, които имали същия занаят (Деяния апостолски 18:3).

По външност св. апостол Павел  не бил представителен, което дало повод на някои негови врагове сред  коринтяните да казват, че той в посланията си “е строг и силен, но при личното си присъствие – слаб” (2 Коринтяни 10:10).

Той бил римски гражданин, както сам изтъкнал това на хилядника, който го бичувал след бунта на юдеите  в Иерусалим (Деяния апостолски 22:25). Римското гражданство той вероятно наследил от баща си, понеже сам заявява, че се бил родил като римски гражданин (Деяния апостолски 22:28).

Както се вижда от много места на посланието му до коринтяни, дето възхвалява девството (1 Коринтяни 7:25, 27, 38, 40 и други), св. апостол Павел сам е бил девственик. А в 1 Коринтяни 9:5 той направо изтъква, че не е имал жена, както е бил случаят с някои от апостолите и братята Господни.

В 2 Коринтяни 12:7 св. апостол Павел говори за някакво “жило в плътта – ангел сатанин”, дадено му от Бога да го бие по лицето, за да не се превъзнася. Под това някои тълкуватели разбират плътски изкушения, други – вътрешни болести, трети – външни преследвания, но най-правилно е под това да се разбира някаква болест на очите, още повече, че той изрично казва: ”да ме бие по лицето”. Слабото му зрение вероятно било причина апостолът да диктува своите послания, които сам подписвал (1 Коринтяни 16:21) и само в изключителни случаи собственоръчно пишел, какъвто е случая с посланието му до галатяните (Галатяни 6:11).Apostle PaulМоже да се предполага, че св. апостол Павел бил виждал Господ Иисус Христос през земния Му живот, понеже като ревностен фарисеин той сигурно често отивал в Иерусалим по големите юдейски празници, а освен това не е могъл да не узнае за Него от своя учител Гамалиил.

4. Обръщането на св. апостол Павел в християнството

Подтикнат от неразумна ревност за отеческите си предания апостолът поискал от първосвещеника в Иерусалим писмо до синагогите в Дамаск, за да преследва и там разпръсналите се след Стефановото убийство християни. Това било напълно възможно при тогавашния римски управител Вителий (35-39), който подпомагал юдеите в гонене на християните. По пътя за Дамаск над жестокия гонител на Христа се извършило едно голямо чудо, което го превърнало в ревностен Христов апостол. Той бил огрян посред ден от светлина, по-силна от слънчевата и ослепен, паднал на земята и чул глас: “Савле, Савле, що Ме гониш?”. На въпроса му “Кой си Ти, Господине?”,  гласът отговорил: “Аз съм Иисус, когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деяния апостолски 9:4-5). След това Господ насочил Савел да отиде в Дамаск, където той и бил отведен за ръка от придружаващите го и там  три денонощия нито ял, нито пил. Междувременно Бог заповядал на един от седемдесетте Христови ученици в Дамаск – св. апостол Ананий, да отиде и да покръсти Савел. На недоумението на Ананий как е възможно да стане това с един такъв жесток гонител на християните като Савел, Бог отговорил: “Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви” (Деяния апостолски 9:15). В същото време и на Савел било открито във видение за идването на св. апостол Ананий. И наистина, щом той дошъл и възложил върху него ръце, Савел веднага прогледнал, след което се покръстил и подкрепил с храна.

Събитието на Савловото обръщане е предадено на три места в книга “Деяния на св. апостоли”: първия път за него повествува дееписателят (Деяния апостолски 9:1-19), а втория и третия път за същото разказва сам св. апостол Павел  в речта си към разбунтувалите се юдеи в Иерусалим (Деяния апостолски 22:6-16) и в речта си пред цар Ирод Агрипа ІІ (Деяния апостолски 26:13-18). Някои смятат, че имало уж противоречия между тия три повествувания, но всъщност такива противоречия няма. Така, макар и  паднали на земята (Деяния апостолски 26:14), Савловите спътници стояли  в такова положение вцепенени (Деяния апостолски 9:7). Също и между думите: “чуваха глас, пък никого не виждаха” (Деяния апостолски 9:7) и “ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, който ми говореше, не чуха” (Деяния апостолски 22:9) няма противоречие, защото в последните думи апостолът иска да каже, че те, макар и да чули гласа, но не разбрали какво Той му говорел.

При обръщането си по пътя за Дамаск Савел бил призован и избран за апостол на Господ Иисус Христос. За това му заявил Сам Спасителят: “Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия” (Деяния апостолски 26:16), а пред апостол Ананий Бог направо нарекъл Савел  “избран съд” (Деяния апостолски 9:15). Затова и св. апостол Павел с право казва: “Бог ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез благодатта Си” (Галатяни 1:15). На Тимотей той пише, че е бил поставен за “проповедник, апостол и учител на езичниците” (2 Тимотей 1:11). В началото пък на повечето свои послания той изтъква, че е “призован апостол” (Римляни 1:1, 1 Коринтяни 1:1/ и то не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца (Галатяни 1:1), “по повеление на Бога” (1 Тимотей 1:1).Paul on the Road to DamascusСлед благодатния прелом, настъпил у него, Савел се убедил в следните истини: 1) че Иисус Христос не е обикновен човек, а е очаквания Месия и Спасител на човешкия род, Който след като му възвестил истинското, божественото учение на вярата и нравствеността, пожертвал Себе Си, като бил разпнат на кръста за изкуплението на всички човешки грехове, а чрез възкресението Си потъпкал смъртта (вж. Римляни 3:23-25; 2) че следователно човек постига оправдание и спасение не чрез дела по старозаветния закон, а само чрез вяра в Иисуса Христа (Римляни 3:20; Галатяни 2:16; 3) че Христовото учение за любовта към Бога и към ближния изразява най-висша нравствена заповед, която трябва да се прояви в добри дела и без която не е възможно спасението (вж. 1 Коринтяни 13:1-2).

Учените определят различно годината, в която станало обръщането на св. апостол Павел. В посланието си до галатяните св. апостол Павел пише: “сетне, след четиринайсет години пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си Тита” (Галатяни 2:1). Св. апостол Павел отишъл със св. апостол Варнава и св. апостол Тит в Иерусалим за апостолския събор. За този събор той отишъл четиринадесет години след обръщането си. Апостолският събор станал през първата половина на 51 година. Като се вземе под внимание тази дата, може да се допусне, че обръщането на св. апостол Павел  е станало през 37 година.

Обръщането на св. апостол Павел станало след убиването на св. архидякон Стефан. Убиването пък на св. архидякон Стефан станало през 36 година, тъй като през тази година прокураторството на Понтий Пилат било отнето (Иосиф Флавий, Древности, XVIII 2, 2) и Юдея останала без прокуратор. Юдеите нямали право да наказват със смърт когато имало римски прокуратор. Те са могли да убият с камъни св. архидякон Стефан през 36 година, тъй като тогава нямало римски прокуратор.

Св. апостол Павел могъл да вземе писмо от първосвещеника да преследва християните в Дамаск през 37 година, тъй като през тази година първосвещеник бил Теофил, назначен от Вителий на Петдесетница 37 година. Теофил бил садукей и произхождал от дома на Ана.

5. Живот и дейност на св. апостол Павел след обръщането му до първото пътешествие

След покръстването си св апостол Павел започнал да проповядва в дамаскинските синагоги за Христос. Наскоро след това той се отдалечил в Арабия, където се предал на богосъзерцание и размишления и там прекарал две години (37-39), след което отново се върнал в Дамаск (Галатяни 1:16-17). Тук обаче юдеите направили заговор да го убият и в това били подкрепени от владетеля на града – арабския цар Арета ІV, който заповядал на областния управител да го хване. Понеже градските порти били охранявани от стража, учениците спуснали Павел в кошница по градската стена и така той избягал в Иерусалим. Както видяхме, това е станало не по-късно от 40 година, навярно през 39 година.

В Иерусалим св. апостол Павел бил представен на другите апостоли от св. апостол Варнава и прекарвал с тях времето си, а понякога напускал Иерусалим. Като изминали три години от обръщането му, тоест в 40 година, той не бил в Иерусалим и решил да отиде там, за да се види със св. апостол Яков и прекарал там петнадесет дни (Галатяни 1:18-19). Тъй като юдеите в Иерусалим също искали да го убият, заповядано му било от Самия Господ Иисус Христос във видение бързо да напусне града и през Кесария, да замине за родния си град Тарс. По това време християните се били разпръснали и били достигнали до Антиохия, където била основана църква. За утвърждаването на тази църква в Антиохия бил изпратен св. апостол Варнава, който след като работил известно време там, отишъл в Тарс и довел св. апостол Павел в Антиохия, навярно през 42 година, където те проповядвали цяла година (42-43). През това време в Антиохия дошли от Иерусалим някои пророци, един от които Агав – предсказал предстоящия глад в Палестина, който наистина и настъпил в нея при император Клавдий (Деяния апостолски 11:28). Според Иосиф Флавий гладът настанал през 44 година. Към края на тази година, когато починал цар Ирод Агрипа І, били изпратени в Иерусалим по св. апостоли Варнава и Павел събраните от антиохийските християни средства  за Иерусалимската църква. През 45 година двамата апостоли се върнали в Антиохия, като взели със себе си и “Иоана, наричан  Марко” (Деяния апостолски 12:25). От Антиохия  св. апостол Павел предприел три големи благовестнически пътешествия; след първото и второто от тях той се връщал в Антиохия, а след третото се върнал в Иерусалим, дето бил заловен и затворен в Кесария.Св. апостол Павел в Дамаск6. Първо пътешествие на св. апостол Павел

Това пътешествие св. апостол Павел предприел  заедно със св. апостол Варнава и св. евангелист Марк през есента на 46 година. От Антиохия през Селевкия  те отплували с кораб до остров Кипър, където се спрели в главния град Пафос. Тук св. апостол Павел проповядвал пред Сергий Павел, който, както видяхме бил там римски проконсул през 46-47 година. Когато св. апостол Павел наказал със слепота магьосника Вариисус (Елима), проконсулът повярвал и се кръстил с целия си дом. От този момент дееписателят започва да нарича апостола с името Павел. От Кипър светите апостоли отплували за малоазийския бряг, където в град Пергия, главен град на областта Памфилия, св. апостол Марк се отделил от тях и се върнал в Иерусалим.  Св. апостол Павел и св. апостол Варнава пък продължили пътешестието си до Антиохия Писидийска, където св. апостол Павел произнесъл  в синагогата дълга мисионерска реч. Поради гонение на юдеите, апостолите отишли в град Икония, а от там, поради същата причина преминали в Ликаонския град Листра. Тук народът, поразен от чудесното изцеряване от тях на  един хром от рождение човек, сметнали двамата апостоли за богове в човешки образ (Варнава – за Зевс, а Павел – за Хермес) и поискали да им принесат жертва като на такива, на което апостолите енергично се възпротивили, като обяснили, че са обикновени човеци. Но щом дошлите от Антиохия и Икония юдеи разбунтували народа, хванали св. апостол Павел и го били с камъни извън града. Останал по чудо жив, апостолът още на другия ден напуснал Листра и отишъл в град Дервия. Оттук той заедно със св. апостол Варнава преминал обратно през Листра, Икония и Антиохия Писидийска, като утвърждавали християните и ръкополагали презвитери за всяка църква. От Аталия те отплували за Антиохия, където пристигнали към края на 49 година  и престояли там цялата 50 година.Св. апостол Павел7. Апостолският събор в Иерусалим

За него повествуват дееписателят  (Деяния апостолски 15:1-34) и св. апостол Павел (Галатяни 2:1-10). След разказа си за първото пътешествие на св. апостол Павел дееписателят отбелязва, че “някои, слезли от Иудея”, учели братята в Антиохия, че без обрязване по обреда Моисеев никой не може да се спаси. Тези някои били навярно християни-юдеи, които смятали, че Моисеевия закон е задължителен за всички. По този повод св. апостол Павел и св. апостол Варнава били изпратени в Иерусалим да се допитат до апостолите и презвитерите (под последните се разбират изобщо свещеници и епископи, видни християни в напреднала възраст); св. апостол Павел взел със себе си и своя ученик Тит. В Иерусалим те се срещнали със светите апостоли Яков, Петър и Иоан, които им подали ръка за общуване. На събора присъствали апостоли, презвитери и братя от цялата църква (Деяния апостолски 15:6, 22-23). На събора говорили св. апостол Петър, както и св. апостол Павел и св. апостол Варнава, като всички разказвали какви личби сторил Бог чрез тях между езичниците (Деяния апостолски 15:12). Най-после говорил и св. апостол Яков, който обобщил изказванията и формулирал решението на събора – да не се обременяват езичниците-християни с изпълняване на Моисеевия закон. Това решение било съобщено на антиохийските християни с писмо, изпратено по светите апостоли Павел и Варнава, придружени от Юда (Варсава) и Сила, от които първият се върнал обратно в Иерусалим, а Сила останал в Антиохия. Годината, когато станал апостолския събор може да се определи, като се изхожда от времето на залавянето на св. апостол Павел от юдеите в Коринт и на отвеждането му при проконсула Галион, което, както видяхме, станало през пролетта на 53 година. През есента на същата година завършило второто пътешествие на св. апостол Павел, което траяло две години и следователно започнало през есента на 51 година, както ще видим. Тъй като апостолският събор се бил състоял наскоро преди това пътешествие, можем да предположим, че той станал през първата половина на 51 година.

8. Срещата на св. апостол Павел със св. апостол Петър в Антиохия

За нея разказва св. апостол Павел в Галатяни 2:11-21. Когато той след апостолския събор се бил върнал в Антиохия към средата на 51 година, дошъл там и св. апостол Петър. В духа на решението на апостолския събор отначало той общувал с езико-християните и ядял всичко заедно с тях, но след като дошли там някои юдео-християни от Иерусалим, той се побоял от тях и почнал да страни от първите, като проявил в случая известна слабохарактерност, подобна на онази при трикратното си отричане от Христа. Като забелязал това св. апостол Павел пред всички се възпротивил на това като казал: “ако ти, бидейки юдеин живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?” (Галатяни 2:14). По повод на това св. апостол Павел заявил: “човек се оправдава не чрез дела по Закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа” (Галатяни 2:16).The Holy Apostles Peter and Paul9. Второто пътешествие на св. апостол Павел

Това пътешествие св. апостол Павел предприел пак от Антиохия  в началото на втората половина на 51 година, заедно със св. апостол Сила. Св. апостол Варнава помолил св. апостол Павел да вземат и св. евангелист Марк, но св. апостол Павел отказал. Поради това св. апостол Варнава заминал със св. евангелист Марк за остров Кипър (Деяния апостолски 15:39). А апостол Павел и Сила минали през Сирия и Киликия и стигнали в Листра. Тук към тях се присъединил и св. апостол Тимотей, който по нареждане на св. апостол Павел бил обрязан, за да се избегне съблазънта между юдеите. Оттук апостолът отишъл през Фригия в Галатия, където се спрял, поради болест (Галатяни 4:13); оттам през Мисия той стигнал в Троада (на брега на Егейско море, южно от Дарданелите), където му се явил във видение мъж македонец, който го молел: “мини в Македония и ни помогни” (Деяния апостолски 16:9). От Троада спътник на апостола станал св. евангелист Лука, който поради това предава следващите събития в първо лице множествено число. От Троада през остров Самотраки те пристигнали в македонския град Филипи (на три часа от морето и пристанището Неапол, където св. апостол Павел стъпил за пръв път на Балканския полуостров). Тук той изгонил от една слугиня нечист дух чрез който тя предричала и припечелвала много за господарите си. Затова последните наклеветили апостолите, че бунтуват народа и те били бичувани и затворени в тъмница. През нощта обаче се появил силен трус, който разтворил вратите на тъмницата. Поразен от това чудо тъмничарят-стражар повярвал и се покръстил с домашните си. След това апостолите били пуснати на свобода.

От Филипи тримата апостоли (без св. евангелист Лука, който останал там)  през Амфипол и Аполония стигнали до град Солун, където св. апостол Павел проповядвал три съботи наред в юдейската синагога, вследствие на което мнозина юдеи и езичници повярвали. Но неповярвалите юдеи обвинили пред градоначалниците апостола, че уж бунтувал народа против кесаря, проповядвайки друг цар – Иисус. Затова същата нощ св. апостол Павел заминал за град Берия, където мнозина повярвали, но и тук юдеите се разбунтували против него, поради което той отплувал по море за Атина, като оставил Сила и Тимотей в Берия. В Атина апостолът произнесъл знаменитата си реч в Ареопага, в която вземайки повод от жертвеника на незнайния Бог изложил истинското учение за Бога като Творец и Промислител и за Христос, като бъдещ Съдия на Вселената. В Атина при св. апостол Павел дошъл Тимотей; от този град св. апостол Павел го изпратил в Солун, за да утеши и подкрепи християните там.

От Атина апостолът отишъл в Коринт (в края на 51 година, както видяхме) и там се настанил в дома на Акила и Прискила, с които заедно работел палатки. Тук дошли и светите апостоли Тимотей и Сила. Техните имена фигурират в приветствията в началото на двете послания до солуняните, които св. апостол Павел написал от Коринт: първото – в края на 52 година и второто – в началото на 53 година. В Коринт апостолът проповядвал първо в синагогата, а после – в дома на някой си Юст. Мнозина коринтяни повярвали и се кръстили, между които и началникът на синагогата Крисп, заедно с целия си дом. Но неповярвалите юдеи заловили апостола и го отвели при проконсула Галион, както видяхме – през пролетта на 53 година. Като прекарал една и половина година в Коринт, св. апостол Павел след като си остригал главата в Кенхрея (понеже бил дал оброк) отплувал около средата на 53 година, заедно с Акила и Прискила за Сирия, като се спрял за малко в Ефес, където ги оставил, а сам той се върнал през Кесария и Иерусалим в Антиохия през есента на 53 година.The Holy Apostles Peter and Paul10. Третото пътешествие на св. апостол Павел

След като прекарал в Антиохия зимата на 53-54 година, апостолът предприел през пролетта на 54 година третото си пътешествие. Той минал първо през “горните страни” (тоест Галатия и Фригия) и дошъл в Ефес, където покръстил и възложил ръце (извършил тайнството Миропомазване) над дванадесет души, кръстени само с Иоановото кръщение. Тук той проповядвал отначало три месеца в синагогата, а след това две години в училището на някой си Тирана. Поразени от вършените от апостола чудеса, мнозина ефесяни повярвали, покаяли се и някои магьосници, които изгорили вълшебническите си книги на стойност до петдесет хиляди драхми сребро. От Ефес апостолът изпратил в Македония и Ахаия двамата си ученици свeтите апостоли Тимотей и Ераст (19:22), за да утвърдят тамошните църкви и да съберат милостиня за братята в Иерусалим. След заминаването им дошли в Ефес пратеници на коринтската църква – Стефанин, Фортунат и Ахаик, които донесли сведения за тази църква. Такива сведения донесли на св. апостол Павел и домашните на коринтянката Хлоя (1 Коринтяни 1:11). Тъй като поради успеха на апостолската проповед в Ефес почнал да запада занаятът на сребрарите, правещи сребърни храмчета на Артемида, то един от тях, Димитрий, успял да разбунтува целия град против апостола. Градският писар усмирил бунта, но св. апостол Павел трябвало да напусне Ефес след тригодишен престой там (вж. Деяния апостолски 20:31). Преди да замине, той изпратил в Македония и Ахаия ученика си Тит да уреди събирането на милостиня за Иерусалим, като му поръчал да го чака на връщане в Троада.

От Ефес апостолът написал две послания: 1) до галатяните (55 година), наскоро след пристигането му в Ефес, защото в това послание той изразява учудване, че галатяните “тъй скоро” след пребиваването му у тях преминали към “друго благовестие” (Галатяни 1:6); 2) първото си послание до коринтяните, написано през 57 година между Пасха и Петдесетница, както се вижда от това, което пише там, че ще остане в Ефес до Петдесетница (1 Коринтяни 16:8).rembrandtvanrijn_apostle_paulОт Ефес апостолът през Троада заминал за Македония, където в град Филипи се срещнал със св. апостол Тимотей и св. евангелист Лука. Св. апостол Тимотей не можел да отиде в Коринт, а останал във Филипи навярно поради болест. Във Филипи дошъл от Коринт и св. апостол Тит, който донесъл сведения за коритската църква. По него и по св. евангелист Лука, св. апостол Павел изпратил през лятото на 57 година второто си послание до коринтяните. От Филипи св. апостол Павел отишъл в Коринт към края на 57 година, където останал три месеца: оттук той написал в началото на 58 година посланието до римляните, което изпратил до Рим по Фива, дякониса в Кенхрея, коринтско пристанище на Егейско море. Поради заговора на юдеите против него, той напуснал Коринт преди празника Пасха, при отпразнуването на който, както видяхме, той бил във Филипи. От този град, след дните на безквасниците той, заедно със св. евангелист Лука отплувал за Троада, където го чакали останалите му спътници. Тук той възкресил падналия от един прозорец момък Евтих (Деяния апостолски 20:8 и сл.) От Троада апостолът стигнал до град Милит, южно от Ефес. Тъй като бързал да стигне в Иерусалим за празника Петдесетница, той не се отбил в Ефес, а спрял в Милит и там повикал църковните презвитери от Ефес, на които държал  прощална реч как да пасат повереното им църковно стадо (Деяния апостолски 20:28). От Милит апостолът отплувал и пристигнал в Кесария Палестинска, където прекарал няколко дни в дома на св. апостол Филип, един от седемте дякони. Тук дошъл пророк Агав, който предрекъл на св. апостол Павел предстоящите му окови. Въпреки молбата на окръжаващите го, апостолът от Кесария отишъл в Иерусалим, където пристигнал преди Петдесетница 58 година.

11. Срещата на св. апостол Павел със св. апостол Яков в Иерусалим

Още на другия ден след пристигането си в Иерусалим св. апостол Павел заедно със спътниците си се явил при св. апостол Яков. Последният, за да избегне съблазън между юдеите-християни, посъветвал и помолил св. апостол Павел да се очисти заедно с четирима мъже, които били дали оброк за доброволно назорейство и да им тегли разноските по остригване на главите им. Св. апостол Павел изпълнил този съвет.

12. Бунтът на юдеите в Иерусалим против св. апостол Павел и оковаването му в Кесария

Когато се свършили седемте дни на оброка му, асийски юдеи разбунтували народа против апостола под предлог, че той уж учи против Закона, и че бил въвел езичници във вътрешния двор на храма. Затова апостолът бил хванат от тълпата и щял да бъде убит. Но в този момент хилядникът на полка се притекъл с войници и го освободил от ръцете на юдеите, като накарал да го затворят временно в съседната на храма военна крепост Антония. От стъпалата на тази крепост св. апостол Павел произнесъл към юдеите реч на еврейски език, в която описал обръщането си.

В края на речта юдеите завикали: “Той не бива да живее!”. Тогава апостолът бил отведен в крепостта, където щял да бъде подложен на мъчения, но като се узнало, че бил римски гражданин не бил подложен на мъчения. На другия ден хилядникът повикал първосвещениците и синедриона в крепостта и извел пред тях апостола. Когато св. апостол Павел узнал, че едни от съвета са садукеи, а други фарисеи, провикнал се: “Аз съм фарисеин, син на фарисеин, за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят” (Деяния апостолски 23:6). От това настанали голям шум и спор понеже садукеите отричали възкресението. Така събранието се разтурило. През нощта апостолът бил укрепен чрез явяване на Господа, който му казал: “Дерзай, Павле! Както свидетелства за мен в Иерусалим, тъй трябва да свидетелстваш и в Рим” (Деяния апостолски 23:11).

На сутринта повече от четиридесет души юдеи направили заговор да убият св. апостол Павел. Но сестриникът му узнал за това и съобщил на апостола, който пък съобщил за заговора на един стотник. Щом хилядникът узнал от стотника за заговора, веднага изпратил апостола с военен отряд в Кесария при прокуратора Антоний Феликс, като писмено му изложил работата. Феликс държал апостола под стража пет дни, докато дошли в Кесария обвинителите му – първосвещеникът Анан със стареите и някой си оратор Тертил. Като изслушал обвиненията им, както и защитната реч на св. апостол Павел, Феликс отложил разглеждането на делото и за да угоди на юдеите, държал апостола в окови цели две години, след изтичането на които Феликс бил заместен от прокуратора Порций Фест, което заместване станало, както видяхме в 60-та година. След встъпването си в длъжност, прокуратор Фест отишъл от Кесария в Иерусалим. Там юдейските първенци молели Фест да прати св. апостол Павел в Иерусалим, като тайно кроели засада да го убият по пътя. Но Фест не ги послушал, а разгледал в Кесария делото в присъствието на дошлите от Иерусалим юдеи. На техните обвинения апостолът отговорил със защитна реч, като поискал кесарев съд. След няколко дни дошъл в Кесария цар Ирод Агрипа ІІ, който пожелал да изслуша св. апостол Павел. Пред него апостолът произнесъл дълга защитна реч, в която описал миналия си живот, гоненията на християните от него и обръщането си към Христа. Към края на речта Агрипа произнесъл: “Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!” (Деяния апостолски 26:28).

Св. апостол Павел

13. Пътуване на св. апостол Павел за съдене от кесаря в Рим

Това пътуване започнало през есента на 60 година. Апостолът бил придружаван от св. евангелист Лука и солунчанина св. апостол Аристарх. Заедно с няколко затворници те били поверени на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. Отплували на един адрамитски кораб край Кипър, Киликия и Памфилия и слезли при град Мира в малоазийската област Ликия, където се качили на александрийски кораб, с който заобиколили остров Крит и стигнали до мястото Добри пристанища (на южния бряг на остров Крит). Тук св. апостол Павел съветвал да спрат, защото предвиждал големи беди, но другите решили да доплуват до пристанището Финик. По това време се явил бурен североизточен вятър – евроклидон, който предизвикал буря, от която корабът едва се спасил, като на четиринадесетия ден заседнал на брега на остров Малта. Всички пътници се спасили на брега. Тук св. апостол Павел бил ухапан от отровна змия (ехидна), но останал по чудо жив, там той изцерил с молитва и ръковъзлагане бащата на Поплий, първенецът на острова от огница и коремна болка. След като презимували на острова пътниците отплували на един александрийски кораб, минали през Сиракуза (на остров Сицилия) и Ригия и стигнали в приморския град Путиоли (на 7 километра южно от Неапол), където престояли седем дни, и оттам се насочили по суша за Рим. Тамошните братя излезли да ги посрещнат до Апиев площад (на 60 километра южно от Рим) и от Три кръчми (на 40 километра южно от Рим). Като пристигнали в Рим стотникът предал затворниците на префекта на преторията, който разрешил на св. апостол Павел да живее в наемна къща под охраната на един войник (Деяния апостолски 28:16). При него идвали мнозина местни юдеи, на които той проповядвал Христа, но понеже те трудно се убеждавали и спорили помежду си, той ги изобличил с пророчеството на св. пророк Исаия (6:9-10) и им заявил, че поради тяхното противене спасението Божие е изпратено на езичниците (Деяния апостолски 28:28).

14. Двегодишното първо римско затворничество на св. апостол Павел

Тъй  като прекарал зимата на 60-61 година на остров Малта апостолът пристигнал в Рим в началото на 61 година. Тук той прекарал две години, под домашен арест в особена наемна къща, където свободно приемал всички посетители: това са “първите римски окови”, които продължили до пролетта на 63 година. За освобождаването си от тях той пише, че тогава всички го били напуснали, но Бог го укрепил и го избавил от устата на лъва (2 Тимотей 4:16-17). Тъй като през тези две години апостолът могъл свободно да проповядва, то благовестието имало голям успех и проникнало дори в преторията и кесаревия дом (Филипяни 1:13; 4:22). През тези си окови св. апостол Павел написал четирите си “ затворнически послания”: до Филимон, до колосяните, до ефесяните, до филипяните. В тях той изрично пише, че се намира в окови (Филимон 9; Колосяни 4:3; Ефесяни 3:1; Филипяни 1:13). Че тези послания били написани именно през първите му римски окови, се вижда от това, че там той изказва надежда за скорошно освобождение (Филимон 22; Колосяни 4:3; Ефесяни 6:19; Филипяни 2:24), а в началото на посланията праща поздрав от св. апостол Тимотей, който бил при него през времето на първите римски окови, но не и през вторите. Може да се предполага, че най-напред било написано посланието до Филимон (62 година), след това посланието до колосяните и до ефесяните (към края на 62 година) и най-после посланието до филипяните (началото на 63 година), в което апостолът изказва надежда за скорошно освобождение: “и уверен съм в Господа, че сам скоро ще дойда при вас” (Филипяни 2:24).06.29_sv_peter_and_paul_CUT15. Дейността на св. апостол Павел след освобождаването му от първите римски окови до вторите – четвъртото пътешествие на св. апостол Павел

За тази дейност в “Деяния на св. апостоли” не се съобщава нищо. Затова за нея се черпят сведения само от трите последни послания на апостола, написани след първите му римски окови. След освобождаването си от тях той написал от Рим, вероятно през първата половина на 63 година, посланието си до евреите, в което говори за първите си римски окови като за нещо минало (Евреи 10:34) и праща поздрав от “тия които са от Италия” (13:24). След написване на това си послание св. апостол Павел навярно осъществил желанието си да посети Испания, за което говори в Римляни 15:23, 24, 28.

Като се върнал от Испания в Рим (навярно към края на 63 година), в началото на 64 година апостолът предприел пътешествие на Изток. Той посетил остров Крит и поставил там за епископ ученика си св. апостол Тит, като му поръчал да постави “по всички градове презвитери” (Тит 1:5), посетил пак Ефес, където ръкоположил за епископ ученика си св. апостол Тимотей (1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6). От Ефес се насочил към Македония: “На тръгване от Македония – пише св. апостол Павел до Тимотей – те молих да останеш в Ефес” ( 1 Тимотей 1:3). По пътя той се отбил в Милит, където оставил Трофим болен (2 Тимотей 4:20) и в Троада, където оставил един фелон и някои свои книги (2 Тимотей 4:13). От Македония той отишъл в Коринт, където останал Ераст (2 Тимотей 4:20). Бил най-сетне и в Никопол (на югозападния бряг на Епир), където искал да презимува (Тит 3:12). Като презимувал там в 65-66 година, св. апостол Павел през пролетта на 66 година се отправил за Рим. Значи това негово последно пътешествие продължило две години (от началото на 64 година до началото на 66 година). През това си пътешествие той написал първото си послание до Тимотей и посланието си до Тит. И двете послания били написани в 65 година. Първото послание до Тимотей вероятно било написано от Филипи, откъдето св. апостол Павел възнамерявал да се върне в Ефес при Тимотей (1 Тимотей 3:14; 4:13). “Надявам се – пише св. апостол Павел на Тимотей в първото си послание до него – скоро да дойда при тебе” (3:14). Това си намерение той не можал да изпълни. Посланието до Тит било написано може би в Коринт, защото там апостолът е могъл да вземе решение да отиде пак в Рим, след като презимува в Никопол. “Когато изпратя при тебе Артема или Тихика – пише св. апостол Павел на Тит, – побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам” (3:12).The Holy Apostles Peter and Paul16. Вторите римски окови и смъртта на св. апостол Павел

Св. апостол Павел отишъл в Рим от Никопол в началото на 66 година, когато бушувало жестокото гонение на Нерон против християните, което започнало от юли 64 година и траяло до смъртта на императора през 68 година. Апостолът бил затворен за втори път и това са “вторите римски окови”, за които той говори във второто си послание до Тимотей (1:8-16), написано през времето  на тези окови (66 година). Сега той бил гледан като престъпник (2 Тимотей 2:9). При него бил само св. евангелист Лука (2 Тимотей 4:10). И сега както и първия път апостолът се явявал пред кесарев съд, понеже сам говорил за “първата моя защита” (2 Тимотей 4:16). Но за разлика от първия път сега вече нямало надежда за освобождение и той ясно предчувствал земния си край: “Аз вече ставам жертва и времето на моето отхождане настъпи” (2 Тимотей 4:6). И настина той бил осъден на посичане с меч като римски гражданин. Загинал мъченически, според преданието, в един и същи ден – 29 юни 67 година – със свети апостол Петър, който пък бил разпнат на кръст с главата надолу. За това свидетелства Дионисий Коринтски в писмото си до Римската църква, където пише: “Двамата те учили и двамата в едно и също време пострадали” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, ІІ, 25). Апостолите св. св. Петър и Павел били погребани в град Рим. Мястото на тяхното погребение било известно на църковния писател Кай: “Аз мога да ти покажа – пише той – трофеите на апостолите. Дойди само във Ватикан или на Остийския път – веднага ще видиш победните знаци на основателите на Римската църква.” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 25).

Обезглавяването на св. апостол Павел станало на едно място по пътя за Остия, близо до алеята “Тре фонтане”. На това място сега се издига великолепна църква на името на св. апостол Павел.

Следва

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s