ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 9*

Професор Христо Гяуров

Г. Евангелие от Иоан

1.Живот и дейност на евангелист Иоан

св. апостол и евангелист Иоан БогословАпостол Иоан (еврейски “мил на Бога”), бил син на галилейските жители Зеведей и Саломия. Зеведей бил състоятелен човек (Марк 1:20) и се занимавал с риболов при Галилейското езеро, според едни учени в град Витсаида, а според други – в град Капернаум. Родителите на апостол Иоан заемали видно място, което личи от факта, че апостол Иоан имал достъп в дома на първосвещенника и бил познат с него (Иоан 18:15). Майката на Иоан – Саломия, била една от жените, които следвали Иисус Христос и Му служели (Матей 20:20; 27:55-57; Марк 15:40-41; 16:1; Лука 23:49; Иоан 19:25). Според едни учени Саломия е била родна сестра на св. Богородица, а според други ѝ е била родственица, което е по-приемливо. Апостол Иоан, заедно с по-стария си брат Яков, получил добро възпитание и образование. Той бил ученик на Иоан Кръстител и заедно с апостол Андрей (брат на апостол Петър) тръгнал след Христос (Иоан 1:37). Предполага се, че тогава е бил двадесетгодишен.Our Savior Jesus ChristСлед първото си тръгване след Христос апостол Иоан придружавал Господа в Кана Галилейска, в Капернаум, в Иерусалим и се завърнал заедно с Него в родния си град, където отново се заловил с риболов. След затварянето на Иоан Кръстител в тъмница, Иисус Христос отново го повикал за свой ученик заедно с брат му Яков и братята Петър и Андрей (Лука 5:1-11). И оттогава апостол Иоан остава завинаги ученик на Иисус Христос.

Апостол Иоан, заедно с Яков и Петър, са били първите и най-приближени ученици на Христос и присъствали при възкресението на Иаировата дъщеря (Марк 5:37; Лука 8:51); при Преображението на Христос (Матей 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28) и при Христовата молитва в Гетсимания (Матей 26:27). На апостолите Иоан и Петър Иисус Христос поръчал да приготвят необходимото за Тайната вечеря (Лука 22:8). Братята Иоан и Яков били наречени от Христос “синове на гърма” – “воанергес” поради силата на своя дух, горещата си вяра и самоотвержената си преданост към Него (Марк 3:17).

Веднъж майката на Иоан и Яков,  Саломия, по пътя за Иерусалим, от желание синовете ѝ да бъдат по-близо до Христос, помолила Господ да разреши те да седнат до Него – единият отдясно, а другият отляво (Матей 20:20-28).

Апостол Иоан бил обичният Христов ученик (Иоан 13:23; 19:25; 20:2; 21:7), който на Тайната вечеря се облегнал на Христовите гърди (Иоан 13:23). При кръста Иисус Христос поверил Своята Майка на Иоан (Иоан 19:26-27). Иоан изтичал на Христовия гроб преди апостол Петър, когато Мария-Магдалина съобщила, че тялото Христово го няма в гроба (Иоан 20:2). Апостол Иоан пръв познал Иисус Христос, когато Той Се явил на учениците Си при Галилейското езеро (Иоан 21:7).

След възнесението на Иисус Христос апостол Иоан проповядвал в Иерусалим и в други места на Палестина. Присъствал при изцеряването на хромия от апостол Петър при Красните врати на храма (Деяния апостолски 3:1). Когато членовете на Синедриона им забранили да проповядват, те отговорили: “Съдете дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога” (Деяния апостолски 4:19). Апостол Павел нарича Иоан, Яков и Петър “стълбове на Христовата църква” (Галатяни 2:9). В Деяния апостолски се казва, че Петър и Иоан ходели в Самария (Деяния апостолски 8:14), за да извършат миропомазване на новообърнатите.Jesus Christ and the apostles5Апостол Иоан присъствал на Апостолския събор (51 година) в Иерусалим. Останалата част от живота си той прекарал в малоазийския град Ефес. Кога точно е отишъл там не се знае, но се предполага, че около 67-70 година, във всеки случай преди разрушението на Иерусалим след написването на Посланието до Ефесяни от апостол Павел (62 година).

През 95 година, тоест в четиринадесетата година от царуването на император Домициан (81-96 година), апостол Иоан бил заточен на остров Патмос, намиращ се в Егейско море (Откровение 1:9) [Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 18]. В 97 година, при царуването на император Нерва (96-98 година) апостол Иоан се върнал в град Ефес. Че в Рим апостол Иоан бил хвърлян във вряло масло и че изпил отрова, и пак останал невредим, няма положителни сведения.

Блажени Иероним съобщава, че апостол Иоан прекарал целия си живот в девство, като обичал да повтаря думите “Деца, обичайте се помежду си”.

Св. Ириней Лионски съобщава, че апостол Иоан доживял времето на император Траян (98-117 година). Древното църковно предание свидетелства, че апостол Иоан достигнал дълбока старост – 105-106 години. Ефеският епископ Поликрат в писмото си до папа Виктор съобщава, че апостол Иоан бил погребан в Ефес. Гробът на апостол Иоан бил известен още през времето на Дионисий Александрийски (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 25, 16). През първите времена на християнството бил построен в Ефес храм на името на апостол Иоан. При последните разкопки били намерени под този храм пет подземни помещения, разположени на кръст, в които се предполага, че били поставени и тленните останки на апостол Иоан, понеже според “Деяния на апостол Иоан” от Прохор, учениците на Иоан изкопали един кръстообразен гроб.

Древната християнска писменост свидетелства, че евангелието от Иоан е писано в Ефес.

Учените Холцман, Шенкел, Хаусрат, Юлихер и други отричат, че това евангелие е било написано от апостол Иоан и затова се стремят да покажат, че апостол Иоан никога не е живял в Ефес. Това твърдение обаче се оборва от учените Лютардт, Хилгенфелд, Евалд, Вайцзекер, Ренан, Б. Вайс, Теодор Цан и други, които защитават пребиваването на апостол Иоан в Ефес. Основания за това се намират у св. Юстин Мъченик, св. Поликрат, св. Ириней Лионски, Ориген, Тертулиан, Евсевий Кесарийски и други, които свидетелстват, че апостол Иоан е пребивавал в Ефес. Така Евсевий Кесарийски казва: “В това време в Азия се намирал още между живите обичаният от Иисуса апостол и също евангелист Иоан, който преди смъртта на Домициан се върнал от заточение на остров Патмос и управлявал азиатските църкви“ (Църковна история 3, 23). А Поликрат Ефески допълва: “В Азия са погребани всички началоводители… Също Иоан, който се бил облегнал на гърдите на Господа” (Евсевий Кесарийски Църковна история 5, 24, 3). Учените, които поддържат мисълта, че апостол Иоан не е бил в Ефес, се основават на думите на Папий, запазени у Евсевий Кесарийски: “Когато ми се случваше да срещна някой, който е общувал с презвитерите (апостолите), аз го разпитвах за словата на презвитерите: що Андрей, или що Петър е говорил, или що Филип, или що Тома, или що Иоан, или Матей, или някой друг от учениците на Господа, и що казват Аристион и презвитер Иоан, ученици на Господа” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39). Евсевий Кесарийски въз основа на тези Папиеви думи заключил, че в Ефес имало две лица с името Иоан: апостол Иоан от дванадесетте и презвитер Иоан – ученик на Господа, който написал Откровение.Jesus Christ and the apostles4Дионисий Александрийски изтъква подобна мисъл: “Струва ми се, че друг (с името Иоан) от живущите в Азия (е автор на Откровение), още повече, че в Ефес, както казват, се намират две гробници, и всяка от тях се нарича Иоанова” (Църковна история 7, 25, 16). И в последно време някои учени, като Делф, Адолф Харнак и други поддържат мнението, че в Ефес е живял някой си презвитер Иоан (ученик на Иисус Христос в широкия смисъл на думата), а не апостол Иоан. Този презвитер съставил Откровение, трите послания и евангелието, приписвани на Иоан. Но в думите на Папий не се говори за две лица с името на Иоан, а за едно лице. Първият път Иоан се споменава заедно с другите апостоли, а втория път – заедно с Аристион, защото те двамата били още живи. Двете гробници, за които споменава Дионисий Александрийски, са принадлежали на едно лице – на апостол Иоан. Според едно древно предание апостол Иоан бил погребан вън от Ефес в една нива, но по-късно тленните му останки били навярно пренесени в град Ефес. Така се появяват две гробници под негово име.

В  древната християнска писменост никъде не се говори преди Дионисиево време за някой си “презвитер Иоан”, различен от апостол Иоан, защото тези две имена са за едно и също лице.

2.Древни свидетелства за написването на евангелието от Иоан.

Свидетелствата за написването на Иоановото евангелие делим на:

А). Косвени. При тях се цитира това евангелие или се дават указания за него, без да се споменава за автора му апостол Иоан.

Б). Преки. В тях изрично се подчертава, че евангелието е писано от апостол Иоан.

Косвени свидетелства:

I. Църковни

1.Св. Игнатий Богоносец (починал 107 година). Нарича Иисус Христос “Слово на Бога” (срв. Иоан 1:1); “Духът, Който е от Бога не се измамва, знае откъде идва и къде отива” (срв. Иоан 3:8); нарича сатаната “княз на този свят” (срв. Иоан 12:3, 14:30 и други). От тези цитати на Игнатий Богоносец личи, че той имал на ръка евангелието от Иоан и се е ползвал от него.

2.Папий Иераполски – ученик на апостол Иоан, нарича Христос “самата Истина” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39, срв. Иоан 14:6).

3.Св. Поликарп Смирненски (починал 155 година) – ученик на апостол Иоан. От текста на посланието му до филипийците се вижда, че се е ползвал от посланието на апостол Иоан, а следователно и от евангелието му. Например: “Всеки, който не признава, че Христос се е явил в плът, е антихрист” (1 Иоан 4:2, 3, срв. 2:7).

4.Пастирът на Ерм (начало на ІІ век). В притча 9 авторът на тази книга нарича Христос  “Нова врата на спасението” (срв. Иоан 10:9) и се говори за влизането в царството Божие (3:3-5).

5.Св. Юстин Мъченик (починал между 163-167 година). От много места в произведенията му личи, че се ползвал от евангелието на Иоан и че го е имал на ръка. Например: “Защото Христос е казал: Ако не се родите отново, няма да влезете в царството небесно. А на всекиго е известно, че родените веднъж не могат да влязат в утробата на родилите” (първа Апология, 61, срв. Иоан 3:3-5). Св. Юстин нарича Иисус Христос “Слово на Бога, Което съществувало преди всички твари и станало човек”.

6.Тациан Сириец, ученик на св. Юстин Мъченик, минал по-късно през сектата на енкратите, в апологията си “Реч към елините” (165 година), привежда цитати буквално от евангелието на Иоан. Например: “Всичко е от Него и без Него нищо не е станало” (глава 19, срв. Иоан 1:3). В евангелската си хармония Тациан поставил на първо място евангелието от Иоан.

7.Пасхални спорове (150-170 година). Първите спорове станали във времето на св. Поликарп Смирненски, Мелитон Сардийски, Аполинарий Лаодикийски. Малоазийските епископи празнували Пасхата на четиринадесети нисан, като се осланяли на преданието на апостол Иоан, от което можем да заключим, че през време на тези спорове евангелието на Иоан е било написано.

8.В посланието на християните от Лион и Виена до християните в Азия и Фригия, изпратено в 170 година по случай гонението при Марк Аврелий (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 5, 1, 2) има един буквален цитат от Иоановото евангелие:”Ще дойде час, когато всеки, който ви убива, ще мисли, че принася Богу служба” (срв. Иоан 16:2).

9.В Послание на апостолите – апокриф от 160-170 година – се съдържат буквални цитати от евангелието на Иоан. Например ”Сега Аз ви давам нова заповед – да се обичате помежду си” (срв. Иоан 13:4).

II. Извънцърковни

1.Василид (починал 133 година) – гностик. Действал в Александрия. Св. Иполит Римски съобщава, че Василид изтълкувал евангелието от Иоан и даже превежда някои от изтълкуваните места.

2.Валентин (починал между 135-160 година) – гностик. Действал в Рим. Своята гностическа система построил върху пролога на Иоановото евангелие, откъдето и заимствал термините  “Слово”, “Светлина”, “Единороден”, “Истина” и прочее. Св. Иполит съобщава, че дори Валентин се основавал върху евангелието от Иоан. Ученикът пък на Валентин – Хераклион – написал тълкувания върху това евангелие.

3.Маркион – гностик. Действал в Рим. Съставил свой канон, като приел само евангелие от Лука (което преработил, като се ползвал от евангелието на Иоан) и десет послания на апостол Павел. Даже Хилгенфелд, Фолкмар, Щраус и други, които въобще отричат подлинността на евангелието от Иоан, признават, че Маркион се е ползвал от Иоановото евангелие.

4.Евангелието на апостол Петър – апокриф, появил се на докетогностична почва в Антиохия. На някои места в него е използвано евангелието на Иоан.

5.Деяния на апостол Иоан – апокриф, съставен на гностична основа в Мала Азия (160-170 година). В него е използвано евангелието на Иоан.

6.Монтанизъм. Появил се в Мала Азия (156-157 година). Евангелието на Иоан е служело като главна опора на монтанизма. Монтан нарича себе си “утешител” (срв. Иоан 14:16, 26).

7.Целз – езически философ. В съчинението си “Истинско слово” (178 година) дава да се разбере, че е знаел евангелието на Иоан и го е имал под ръка.

Б. Преки свидетелства

1.Теофил Антиохийски (починал 198 година). Написал апологетичното съчинение “Три книги до Автолик”. Във втората книга (22 глава), говорейки за Словото като Син Божи, казва: “Затова ни учат Светите писания и всички духоносни мъже, от които Иоан казва: “В начало бе Словото, и Словото бе у Бога” (срв. Иоан 1:1)”. Епископ Теофилакт съставил коментар върху евангелието на Иоан.

2.Мураториев канон. В него се казва: “Писателят на четвъртото от евангелията,  Иоан, от учениците и епископите си казал: Постете сега с мен три дни и каквото всеки бъде открито един другиму да си разкажем. През същата нощ било открито на Андрей от апостолите, щото при проверката на всички Иоан да напише от свое име всичко”. Тук ясно е засвидетелствано, че четвъртото каноническо евангелие е писано от св. Иоан.

3.Св. Ириней Лионски (починал 202 година). Св. Ириней бил от Мала Азия, ученик на апостол Иоан. В своето съчинение “Пет книги против ересите” (180-198 година), той казва: “След това Иоан, ученик на Господа, на Чиито гърди той се бил облегнал, също написал евангелие през време на своето пребиваване в град Ефес” (Против ересите 3, 1, 1).

4.Св. Климент Александрийски (починал 215-216 година) в съчинението си “Очерки” (185 година), незапазено до нас, казва: “Последният от евангелистите, Иоан, като забелязал, че в евангелията е известно само за телесното, подбуден от близките и по внушението на Светия Дух, написал духовно евангелие.” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14).

5.Ориген (починал 254 година) казва: “От Преданието аз узнах за четири евангелия, които се приемат безспорно от цялата поднебесна Църква. На мен е известно, че… последното евангелие е от Иоан.” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25, 46). Ориген написал обширен коментар от тридесет и две книги върху евангелието на Иоан.Jesus Christ and the apostles36.Евсевий Кесарийски (починал 340 година) казва: “Нека да видим и писанията, които безпрекословно принадлежат на самия този апостол (Иоан). Преди всичко трябва да бъде признато означеното с негово име евангелие, известно на поднебесната Църква” (Църковна история, 3, 24).

И още много други църковни писатели свидетелстват, че четвъртото наше каноническо евангелие е било писано от апостол Иоан. При наличността на тези свидетелства да се оспорва подлинността на евангелието от Иоан значи да се върви против очевидната истина.

3.Съдържание на евангелието. Евангелието има двадесет и една глави –  предговор (1:1-18); излагат се сбито основните догматически истини на християнството; съдържание: можем да го разделим на осем части: І част: дейността на Христос до първата Пасха (1:19-2:12); ІІ част: дейността на Христос от първата Пасха до втората (2:13-4:54); ІІІ част: дейността на Христос от втората Пасха до третата (5:1-6:71); ІV част: дейността на Христос от третата Пасха до отиването Му в Задйорданската страна (7:1-10:39); V част: дейността на Христос в Задйорданската страна (10:40, 11:44); VІ част: Христовото отиване в Иерусалим за четвъртата Пасха – Пасхата на страданията (11:45; 12:50); VІІ част: страданията и смъртта на Иисус Христос (13:1-19:42); VІІІ част: възкресението на Христа и явяването Му след възкресението (20:1- 21:23); заключение (21:24-25): говори се за ученика, който написал евангелието и за многобройните дела, извършени от Христос.

4.Време на написване на евангелието

Учените, които не приемат, че четвъртото каноническо евангелие е написано от апостол Иоан, различно определят времето на написването му. Едни казват, че е написано в първата половина на І век, а други – във втората половина на ІІ век.

Но други църковни писатели единодушно и твърдо свидетелстват, че евангелието от Иоан е написано скоро след написването на синоптическите евангелия (вж. Ириней Лионски, Против ересите 3, 1, 1; Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 1, 1; Ориген и особено Климент Александрийски (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14, 7). Дори учените, които приемат, че евангелието от Иоан е написано от самия апостол Иоан, различно определят времето на написването му: Вутич, 60 година – в Ефес; Раш, 70 година – в Пела; Теодор Цан, 75-90 година – в Ефес.

Древната християнска писменост твърдо свидетелства, че това евангелие е написано след завръщането на апостол Иоан от остров Патмос: блажени Иероним, Епифаний Кипърски, блажени Августин и други. Апостол Иоан бил заточен на остров Патмос в четиринадесетата година от царуването на Домициан (95 година) и се върнал от това заточение след смъртта на този император, през царуването на император Нерва (96-98 година).

С голяма сигурност може да се предполага, че евангелист Иоан писал евангелието си през 96-98 година. Потвърждение за това намираме както в древната християнска литература, така и в самото евангелие на Иоан.

Св. Ириней съобщава, че Иоан доживял до дълбока старост, до времето на император Траян (98-117). Съгласно Пасхалната хроника  апостол Иоан  умрял в седемдесет и втората година след възнесението (около 105-106-годишен). Св. Епифаний Кипърски съобщава, че апостол Иоан написал евангелието си, когато бил на 90 години.

Св. Ириней Лионски съобщава, че апостол Иоан при написване на евангелието е имал за цел: “да отстрани заблуждението на Керинт“ (Против ересите 3, 11, 1). А е известно, че Керинт дошъл в Ефес от Египет и започнал да развива своята гностическа система (която отрича божествената природа на Иисус Христос) в края на І век. През това време първите гностици отричали божественото на Иисус Христос. Срещу тях, за да затвърди във вярата обърнатите, а не новообърнатите християни, апостол Павел написал евангелието си.Jesus Christ and the apostlesИ съвременните учени: Ланген, Гутияр и други приемат, че апостол Иоан написал евангелието си в дълбока старост през времето на император Нерва (96-98 година). Може да се допусне, че евангелието било написано в 98 година.

5.Място на написване на евангелието

Противниците на подлинността на евангелието сочат най-различни места на написването:  Иерусалим, Палестина, Мала Азия, Сирия, Александрия и други. Но древната християнска писменост твърдо свидетелства, че то е било  написано в град Ефес: св. Ириней Лионски казва: “след това Иоан, ученик на Господа, който се бил облегнал на Неговите гърди, също написал и евангелие през времето на своето пребиваване в Малоазийския град Ефес” (Против ересите, 3, 1, 1). Блажени Иероним казва: “Най-последен Иоан… когато бил в Азия и когато се разраствали семената на еретиците: Керинт, Евион и на другите, които отричали, че Христос е дошъл в плът, бил принуден от почти всички тогавашни епископи в Азия и от пратениците на много църкви, по-високо да напише за Божеството на Спасителя.”

Според някои по-късни свидетелства на Доротей Тирски, Никифор и други, апостол Иоан написал евангелието си на остров Патмос.

Че апостол-Иоановото евангелие е писано в Ефес, свидетелства съдържанието на евангелието: еврейските думи се превеждат; обясняват се отношенията между юдеи и самаряни; оборва се учението на гностика Керинт, който работил в Ефес; споменава се за Иоановите (Кръстител) ученици (3:25, срв. Деяния апостолски 19:1-6).

6.За кого е било написано евангелието.

Преки указания за това няма, но от съдържанието на евангелието проличава, че то е написано за християните от езически произход, произлизащи от малоазийските църкви. Това личи от следните обстоятелства: еврейски думи и изрази се превеждат с гръцки такива или пък се опростяват и правят достъпни (1:42; 4:25; 9:7; 11:16); дават се обяснения на местности в Палестина, които са били известни на юдеите (5:2; 1:28; 3:23, 6:1); обясняват се юдейските нрави, обичаи и отношения (2:6; 4:9; 7:38; 19:31; 40:42). По-частно евангелието е написано не за новообърнатите християни, а за отдавна обърнатите, за да се предпазят от лъжеучители (20:31). А това са били тъкмо малоазийските християни, сред които действали гностиците. Това Иоаново евангелие има и универсален характер, защото в него са изложени събития и истини, необходими за всеки повярвал в Христа.

7.Повод за написване на евангелието.

В Мураториевия канон се казва, че Иоан написал евангелието си “подбуждан от съучениците и епископите си”. Климент Александрийски казва: “подбуден от близките и по внушение на Светия Дух, Иоан написал духовно евангелие” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14). Евсевий Кесарийски казва: “поради това започнали, казват, да молят апостол Иоан, щото той в своето евангелие да опише времето, за което умълчали другите евангелисти”. (Църковна история, 3, 24). Блажени Иероним казва: “Най-последен апостол Иоан… когато бил в Азия, когато се разраствали семената на еретиците Керинт, Ерион и на другите, които отричат, че Христос дошъл в плът, бил принуден почти от всички тогавашни епископи в Азия и от пратениците на много църкви, по-високо да напише за божеството на Спасителя (Тълкуване евангелието на Матей).Jesus Christ and the apostles2Следователно, подбудите за написване евангелието от Иоан са: настоятелната молба към апостол Иоан от епископи и християни; внушението на Светия Дух; нуждата да бъде възвестено и за духовното естество на Иисус Христос, тъй като в синоптическите евангелия е възвестено главно телесното; появата на разни ереси между малоазийските християни; нуждата да се допълни възвестеното от другите евангелисти за дейността на Иисус Христос.

8.Цел на евангелието

І.Евангелист Иоан,  имайки на ръка синоптическите евангелия, забелязал, че в тях се обръща внимание повече на земния живот на Иисус Христос и на дейността Му, а не се говори обстойно за божествения Му произход. Затова при написване на евангелието си, той си поставил за цел да попълни тази празнота, като напише едно духовно евангелие, в което да наблегне за божествената природа на Иисус Христос (20:31).

А че апостол Иоан е бил запознат и е имал предвид синоптическите евангелия, съдим от съдържанието на неговото евангелие: има предвид чудесата Христови, за които се говори у синоптиците, затова казва: “Така Иисус тури началото на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си  (2:11); не говори нищо за установяването на тайнството Евхаристия, защото за това се говори в синоптическите евангелия. Климент Александрийски казва: “А последният от евангелистите, Иоан, като забелязал, че в евангелието е известено само за телесното, подбуден от близките и по внушение на Светия Дух, написал духовно евангелие”(Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 14).

ІІ.Апостол Иоан, освен чисто догматична цел, имал и апологетично-полемична такава. През неговото време се появили лъжеучения, които отричали, че Христос е Син Божи, че е истинен Бог, че се е въплътил в действително човешко тяло и други. Съвременник на апостол Иоан бил и основателят на гностицизма – Керинт. Поради това апостол Иоан си поставил за цел в евангелието си между другото, да обори тези лъжеучения и да защити християнските истини. Така например докетизма – в следните места: 1:14; 14:34-35. Освен това, според свидетелствата на св. Ириней, той се опълчил и против лъжеученията на Керинт и николаитите (Против ересите, 3, 11, 1), а според блажени Иероним – против Керинт и евионитите.

9.Подлинност на евангелието.

От всички новозаветни книги най-много е оспорвана подлинността на евангелието от Иоан. По този въпрос, известен в науката с името “Иоанов въпрос”, се е създала много литература.

Св. Ириней Лионски съобщава (Против ересите 3, 11, 9), че в негово време антимонтанистите отхвърляли дара на духа – пророческия дух и евангелието, в което се е говорело за този дух, тоест евангелието на Иоан. Това те правели не въз основа на историческите свидетелства, а от желание да обезсилят монтанистите, които се основавали на евангелието от Иоан. По-далеч отишъл римският църковен писател Кай, който написал през времето на папа Зефирин (199-217 година), един диалог против монтаниста Прокъл, в който отхвърлял евангелието от Иоан, понеже намирал в него противоречия със синоптиците. По същата причина отхвърляли евангелието от Иоан и алогите, за които св. Епифаний (починал 403 година) дава сведения в съчинението си “Ереси”.

Сведенията за алогите са най-различни и трудно е да се определи ереста им. Сигурното обаче е, че те отхвърлят Иоановите съчинения и главно евангелието, защото намирали в него противоречия със синоптиците.Jesus Christ (175)От втората половина на ІІІ век до края на XVIII век въпросът за подлинността на Иоановото евангелие не се е повдигал. В 1792 година Ед. Ивансон отново повдигнал въпроса за подлинността на това евангелие, като считал, че писател на това евангелие е някой си Платоник от ІІ век. Срещу това твърдение излезли англичаните Самсон и Пристли. От Англия спорът се пренесъл и в другите страни и продължава до днес в богословската книжнина.

През 1820 година в Германия богословът Бретшнайдер изказва възгледа, че евангелието на Иоан било написано от някой си християнин-езичник от Египет през втората половина на ІІ век.

За защитници на подлинността на евангелието на Иоан се обявяват видни учени:  Щайм, Хемзен, Устери и други.

В 1835 година в съчинението си “Живот на Иисуса Христа” Давид Щраус изтъква, че всички евангелия били съставени въз основа на разни митически разкази.

Около средата на XIX век Фердинанд Хр. Баур, основател на тюбингенската школа поддържа, че в първите времена на християнството имало две течения: павлинизъм и петринизъм и че новозаветните книги са плод на борбата между тези две течения. А евангелието на Иоан било написано около 160 година от привърженик на петринизма. Против възгледа на Баур се обявили Ебрард, Тирш, Шлаермахер, Майер, Блек и други.

В същото време Целер и Кьостлин изказват мнението, че евангелието на Иоан се е появило след времето на Юстин Мъченик (починал между 163-167 година), и че последният не е знаел нищо за това евангелие. Това мнение е разкритикувано от Биндеман, Земиш, Лютард и други.

През времето на спора някои отрицатели насочват критиката в друга посока така: Лютцелбергер отрича, че апостол Иоан не е живял в Ефес и понеже евангелието от Иоан е написано в Ефес, следва, че авторът му не е апостол Иоан. Х. Вайсе пък твърди, че  апостол Иоан записал някои речи и събития от Христовия живот, а след неговата смърт някой негов ученик преработил записките му в сегашното каноническо евангелие.

Има богослови, които поддържат, че евангелието на Иоан е съставено след смъртта му, въз основа на устното предание, водещо началото си от самия апостол Иоан (К. Вайцзекер, Ед. Голтц и други).

Юхтриц, Делф, Адолф Харнак и други изказват предположението, че не апостол Иоан, а “презвитер  Иоан” бил автор на посланията, евангелието и Откровението Иоанови. Те се основават на онова място от съобщенията на Папий Иераполски (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39), в което се говори за “презвитер Иоан”.

В най-ново време едни от учените признават подлинността на евангелието от Иоан, други я отхвърлят. Православните и католическите богослови признават подлинността, а  от протестантските – едни я признават, а други – не.

Вилхелм Бусет приема, че авторът на евангелието е “малоазийския презвитер Иоан”. Велхаузен и Шпита считат, че апостол Иоан още през 44 година съставил свои кратки записки, които послужили после на друго лице, като източник за написване на евангелието, известно под  негово  име.  Според  тях апостол Иоан загинал заедно с брат си Яков през 44 година. Адолф Юлихер и Кнопф твърдят, че евангелието от Иоан било съставено от образован юдеин през 100-125 година.

Защитници на подлинността на Иоановото евангелие са: Херман, Бегхардт, Теодор Цан, Фр. Барт и други.Jesus Christ with peopleДревното църковно предание и древната християнска писменост твърде несъмнено свидетелстват, че това евангелие е писано от Иоан и само тези, които затварят очи пред тези очевидни обстоятелства, могат да изказват съмнения относно подлинността му. Освен това и в самото Иоаново евангелие има доказателства, че то е било написано от апостол Иоан.

І.Авторът на  евангелието навсякъде в него се рисува като юдеин от Палестина.

А).В  езика на евангелието има еврейски елемент, въпреки че то е написано на гръцки език, от което заключаваме, че матерният език на писателя е еврейският. Нещо повече, авторът на евангелието употребява еврейски думи (1:38; 12:13; 20:16) и превежда еврейски думи на гръцки: “силоам” – което значи “пратен” (9:7, ср.1:42, 43 и други);

Б).Авторът на евангелието познава добре Стария Завет, той указва и се осланя на Стария Завет, като казва: “за да се сбъдне казаното…” (12:38); “за да се сбъдне реченото в Писанието” (19:28). Лютардт казва: “ В Стария Завет се корени целия мислов кръг на автора на четвъртото евангелие”;

В).Авторът на евангелието е запознат добре с  юдейските празници, нрави, обичаи и отношения (7:2; 11:55; 7:37; 11:44; 19:39-40; 4:9);

Г).Авторът на евангелието е запознат много добре и с географията на Палестина (5:2; 10:23; 18:1; 6:1, 3, 19, 23 и други).

Д).Навсякъде в евангелието Иоан рисува себе си като юдеин и се поставя в числото на апостолите (1:14; 2:13; 6:4; 11:55; 5:18).

ІІ.Известно е, че апостол Иоан в последните дни на живота си е бил в Ефес, откъдето е управлявал малоазийските църкви. И наистина в евангелието си той се рисува като архипастир: “и който видя, засвидетелства и свидетелството му е истинско… и той знае, че говори истината, за да повярвате вие (19:35). Така може според Теодор Цан да говори само един архипастир, наставник, проповедник към своите пасоми.

ІІІ.Авторът на Иоановото евангелие рисува себе си като слушател и очевидец на проповедта и спасителното дело на Иисус Христос като Негов ученик и апостол, и косвено доказва, че е апостол Иоан:Bald_Eagle_Stock_by_CrystalsmА).Авторът на евангелието съобщава такива подробности за живота на Иисус Христос, които могли да бъдат известни само на един слушател и очевидец на Христовата проповед и дейност (1:39; срв. 4:16; 4:52 и други). Сам авторът казва за себе си: “който видя,  засвидетелства и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истината, за да повярвате вие” (19:35; 21:24);

Б).Авторът на четвъртото евангелие е ученик – апостол  на Иисус Христос, защото само ученик-апостол би могъл така подборно да изложи разговори и отношения между Иисус Христос и апостолите Му (1:37-50; 4:31-38; 6:5-10 и други). Сам авторът нарича себе си ученик Христов (12:23; ср. 19:26; 20:2; 21:7, 20), “другият ученик” (18:15-16; 20:2-4, 8) и то винаги с определен член;

В).Четвъртият евангелист косвено дава да се разбере, че той е апостол Иоан: той преднамерено крие своето име, имената на Заведеевите синове и на майка си (1:35-40; 13:23-26; 20:2-8). От това обстоятелство заключаваме, че той е един от Заведеевите синове. Един от двамата Иоанови ученици, които тръгнали след Христа бил Иоан (1:41-42). Иоан бил заедно с апостол Петър, когато отивали към гроба Христов и той изпреварил апостол Петър (20:3-4).

10.Цялост (интегритет) на евангелието

І.Думите на Иоановото евангелие: “Защото ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата и който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше, от каквато и болест да бе налегнат” (5:4) – липсват в кодексите Синайски, Ватикански и на Ефрем Сирин. В други кодекси тези думи са показани като съмнителни. Тези думи липсват в Пешито и други някои преводи. Поради това, някои учени като Тишендорф, Уескот и Хорт считат, че тези думи са прибавени по-късно към текста на евангелието.

Но в повечето новозаветни кодекси тези думи стоят. Също така се намират и в преводите на Итала, Диатесарон на Тациан, във Вулгата и са цитирани от Тертулиан. Без тези думи остават съвършено необясними думите в Иоан 5:3 – “които очакваха да се раздвижи водата”, следователно думите на Иоан 5:4 са стояли в първоначалния текста на Иоановото евангелие.

ІІ.Разказът за жената, хваната в прелюбодеяние (Иоан 7:53-8:11) в някои кодекси, ръкописи и преводи липсва. В повечето кодекси, обаче този разказ стои и се счита за подлинен, което потвърждават древните църковни писатели блажени Иероним, блажени Августин и други. В многото ръкописи този разказ е бил изпускан, защото се считало, че може да внесе съблазън у неукрепналите във вярата.

ІІІ.В последно време между учените се повдига въпросът относно подлинността на двадесет и първа глава от Иоан, макар тази глава и да не липсва в другите ръкописи. В тази глава се разправя за Христовото явяване на учениците Му след възкресението при Тивериадското езеро. Мнозина учени като Теодор Цан изказват мнението, че тази глава е написана от друго лице и прибавена към евангелието. Католическият богослов Йохан Белзер твърди, че сам апостол Иоан написал тази глава, но няколко години по-късно от написването на евангелието си и я прибавил по-късно.

Повод да се изказва съмнение относно подлинността на двадесет и първа глава дават 30-ти и 31-ви стих от двадесета глава на Иоан, където се казва: “и много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е писано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божи и като вярвате, да имате живот в Неговото име”. Въпросните учени считат, че тези два стиха са заключение към евангелието от Иоан и отричат подлинността на двадесет и първа глава. Тези два стиха, обаче са казани по повод случката с апостол Тома. Иисус казва: “Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени са, които не са видяли и са повярвали” (20:29). Евангелист Иоан взимайки повод от това (30-ти и 31-ви стих), подканя читателите си да повярват в Иисус Христос, без да са видели много чудеса, които е извършил, но от които само една част е записана в евангелието му. Следователно, тези думи не могат да се считат като пречка за приемане двадесет и първа глава, съдържанието на която е в хармония с цялото евангелие.bald-eagle-11Щраус, разглеждайки въпроса за целостта на Иоановото евангелие, разказва, че то е: “онази нешита дреха, за която се разказва, че трябвало да се хвърли жребий, но не и да бъде разкъсвана”.

11.Отношение на Иоановото евангелие към синоптическите евангелия

Древното църковно предание и древната църковна писменост ясно подчертават, че Иоан е бил запознат със синоптическите евангелия, преди написването на своето евангелие. За това свидетелстват: св. Ириней Лионски, св. Климент Александрийски, Ориген и други (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14, 7). Съдържанието на самото евангелие, в което евангелист Иоан изпуска ония събития, които са описани в синоптическите евангелия и описва ония, които липсват у синоптиците, свидетелства, че евангелист Иоан е бил запознат с тях.

І.Важна особеност в евангелието от Иоан е тази, че в него предимно се говори за Христовата дейност в Юдея, а у синоптиците се говори главно за Христовата дейност в Галилея.

Само три евангелски събития се срещат и у синоптиците, и у евангелист Иоан, а именно:  нахранване петте хиляди души с пет хляба и две риби (Иоан 6:1-14 и паралели); ходенето на Иисус Христос по морето (6:15, 21 и паралели); помазването на Христос с миро от Мария, сестра на Лазар (12:1-11 и паралели); повествованията за страданията, смъртта и възкресението на Христос; апостол Иоан, описвайки Христовата дейност в Юдея е знаел и за дейността на Спасителя в Галилея (2:12; 4:3; 7:1). Също и синоптиците са знаели за Христовата дейност в Юдея (Матей 23:27; Лука 13:4).

ІІ.Друга особеност в Иоановото евангелие в сравнение със синоптиците е тази, че според Иоан, Христовата дейност продължава повече от три години,  а според синоптиците – само една година. Иоан съобщава изрично за три Пасхи и косвено за четвърта (2:19-25; 3:1-21; 5:1-47; 7:1), а синоптиците – само за една Пасха – Пасхата на страданията.

Според Иоан Иисус ходил няколко пъти в Галилея и се връщал в Юдея: 1) за първата Пасха; 2) за втората Пасха; 3) за празника Разпъване шатри (7:2); 4) за празника Обновяване на храма (10:22); 5) за Пасхата на страданията.

ІІІ.Особеност е, че Иоан обръща главно внимание върху беседите на Иисус Христос, които заемат 5/6 от цялото съдържание на евангелието. Тези Иоанови беседи се различават от поместените в синоптическите евангелия по форма и съдържание. В тях е застъпена догматичната страна, а у синоптиците е застъпена нравствената и практическа страна. Предмет на Иоановите беседи е Иисус Христос, Син Божи, като Месия, Спасител на човешкия род.

Св. Иоан се спуска в разглеждането на дълбоки и възвишени богословски истини, затова е получил названието “богослов”. За разлика от синоптическите евангелия, наречени “телесни”, още от древност Иоановото евангелие е наречено духовно. С догматични въпроси евангелист Иоан започва евангелието си (1:1)  и с такива той го завършва.

ІV.Евангелието на Иоан се различава от синоптическите и по своя език. Между синоптиците има сходство между език, буквални изрази и други. У Иоан обаче сходството в езика и изрази със синоптиците няма, което се обяснява с характера на съдържанието на Иоановото евангелие. За догматичните и отвлечени въпроси, които са застъпени в евангелието, са били необходими и особени изразни средства.

Следва

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s