ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 7*

Професор Христо Гяуров

Б. Евангелие от Марк

1.Живот и дейност на евангелист Марк

В новозаветните книги на евенгелист Марк се дават следните имена:  Иоан /Деяния апостолски 13:5/, Марк /Деяния апостолски 15:39/, /1 Петр. 5:13/ и Иоан Марк /Деяния апостолски 12:12; 12:25/. Името Иоан е еврейско и значи “мил на Бога”, а името Марк е латинско и по всяка вероятност евангелистът го е получил, когато е бил обърнат към християнството /това е станало в чест на майка му Мария/. Поради това, че Марк е имал две имена, някои учени твърдят, че Марк и Иоан са две лица: едното сътрудник на апостол Павел, а другото – на апостол Петър. Обаче, като сътрудник на Петър и Павел, Марк е носил името Иоан. Това съвпадение е обяснимо, само ако допуснем, че лицето е едно и също – с две  имена, Марк и Иоан, което потвърждават и изследванията на учените Герике, Теодор Цан, М. Майнерц и други.The Birth Of Jesus 3За бащата на Марк в Свещеното Писание нямаме сведения; говори се само за майка му Мария /12:12/, която имала къща в Иерусалим, където според Свещеното Предание била извършена Тайната вечеря /Марк 14:12-25/; Иисус се явил на учениците Си след възкресението /Иоан 20:19-29/; Светият Дух слязъл над апостолите в деня на Петдесетница /Деяния апостолски 2:2/; иерусалимските християни се събирали за молитва там /Деяния апостолски 12:12/.

Евангелист Марк бил братовчед /според някои – племенник/ на апостол Варнава /Колосяни 4:10/. И понеже апостол Варнава е бил от остров Кипър и при това левит, заключава се, че и Марк бил левит от остров Кипър. Предполага се, евангелист Марк бил покръстен от апостол Петър, който и за това го нарича “син ми Марк” /1 Петр. 5:13/. Евангелист Марк бил сътрудник на апостолите Петър и Павел, за което свидетелства древната християнска писменост. Така Папий Иераполски казва: “Презвитерът казва и това, че Марк, изтълкувателят на Петър, записал с точност всичко, каквото помнел /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39/“. В 42 година апостол Петър по чудесен начин бил освободен от тъмницата, където бил хвърлен от Ирод Агрипа І. Същата нощ той се отбил /Деяния апостолски 12:17/ в къщата на Мария, а оттам отишъл на “друго място”. Това “друго място”, е навярно град Рим. За отиването на Петър в Рим ясно говори Евсевий Кесарийски: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагият, човеколюбив промисъл довежда в град Рим Петър, който бил най-твърд и велик по мъжество между апостолите и който вярвал пред всички останали” /Църковна история, 3, 14, 15/. Заедно с апостол Петър в Рим отишъл и евангелист Марк, където след като слушал евангелската проповед на Петър в 44 година, написал второто синоптическо евангелие.jesus and his mother the virgin maryЗа това свидетелства Климент Александрийски, който казва: “В Рим светлината на благовестието озарила така умовете на тези, които слушали Петър, че на тях се видяло малко да го слушат веднъж. Те не се задоволявали само от едното написано учение на Божествената проповед, а убедително молели спътника на Петър – Марк, да остави и писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпили дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 18, 15/.

През 45 година Марк отива в Иерусалим, а през 46 година, заедно с апостолите Павел и Варнава, отишъл в Антиохия. При първото Павлово пътешествие /46 година/ от Антиохия Марк тръгнал заедно с апостол Павел, но като минали остров Кипър и стигнали до град Пергия, намиращ се в малоазийската област Памфилия, Марк напуснал Павел и Варнава и се върнал в Иерусалим. Причините, поради които се върнал били: трудностите при пътуването; несъгласен бил Марк с начина на проповядване Христовото учение между езичниците. В 51 година, след апостолския събор в Иерусалим, евангелист Марк отишъл в Антиохия. През второто Павлово пътешествие /51 година/ апостол Варнава  предложил на апостол Павел да вземат със себе си и Марк, но апостол Павел не се съгласил, а взел със себе си Сила. Тогава апостол Варнава и евангелист Марк отпътували заедно за остров Кипър /Деяния апостолски 15:39-41/. Повече сведения за евангелист Марк в Деяния апостолски няма.

Древната християнска писменост обаче твърди, че евангелист Марк отишъл да проповядва в Египет и бил пръв Александрийски епископ. Там евангелист Марк останал до 62 година, за което ясно свидетелства Евсевий Кесарийски: “В осмата година от царуването на Нерон /62 година/  след апостол и евангелист Марк в Александрийската църква встъпил на служението Аниан /Църковна история, 3, 24/”.

През 62 година от Александрия евангелист Марк отишъл в Рим при апостол Павел /Колосяни 4:10; Филипяни 1:23/, обаче още преди освобождаването на апостол Павел от първите окови, той напуснал Рим и заминал за Мала Азия, посетил град Колоса  и в 64 година отново се върнал в Рим, сега вече при апостол Петър /1 Петр.5:13/. След известно време евангелист Марк пак се връща в Мала Азия в Ефес или някое близко място до Ефес, защото апостол Павел в 66 година поръчва на Тимотей: “Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата” /Тимотей 4:11/. Вероятно евангелист Марк, заедно с Тимотей  е отишъл в Рим и е бил там, през време на мъченическата смърт на апостол Павел. След 67 година, годината на смъртта на апостолите Петър и Павел, за дейността на Марк има най-разнообразни сведения. Но приема се, че той отново отишъл в Александрия, където загинал мъченически, за което свидетелстват Геласий, Калист и други.Jesus and His Mother Mary2Според преданието апостол Марк починал на 8 май, годината не е известна. Мощите му били пренесени  през 827 година във Венеция от венециански търговци и на мястото, където били поставени, през X век бил издигнат голям храм под негово име.

Паметта на евангелист Марк се празнува на 25 април.

Познавал ли е евангелист Марк Иисус Христос и бил ли е Негов ученик?  На този въпрос се отговаря въз основа на следното място от евангелието на Марк: “Един момък, обвит  с платнище по голо тяло, вървеше подире Му и войниците го хванаха. Но той, като остави платнището, избяга от тях /14:31-52/”. Кой е бил този момък? Още от древността се твърди, че това е евангелист Марк, който, подобно на други евангелисти, от скромност, прикрива името си. Виктор Антиохийски казва: “Момъкът не е чужденец, а е от онази къща, в която яли Пасхата”. Това подчертава и  блажени Теофилакт. В днешно време учените Белзер, Теодор Цан, Г. Воленберг и други приемат, че тоя момък е бил евангелист Марк. Амвросий Медиолански погрешно твърди, че този момък бил евангелист Иоан. Погрешно е и мнението, че това е бил апостол Яков, брат Господен. Щом Тайната вечеря, според древното предание, е станала в дома на Мария, майка на Марк, то ясно е, че Марк е познавал Иисус Христос. Въпреки това, евангелист Марк не е бил Христов ученик; не е бил в числото на седемдесетте. Думите на апостол Иоан, предадени чрез Папий, имат решаващо значение по този въпрос /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 30, 39/.

2.Древни свидетелства за евангелието

Св. Папий Иераполски казва: “Презвитерът казва и това, че Марк изтълкувателят на Петра, записал точно всичко, каквото запомнил, макар и да не се придържал по реда на речите и деянията Христови, защото сам не слушал Господа и не Го придружавал. По-късно, наистина той бил, както казах с Петър, но Петър излагал учението с цел да удовлетвори нуждите на слушателите,  а не за това да предаде подред Господните беседи. Заради това Марк никак не сгрешил, като описал някои събития така, както си ги припомнил – той се грижел само за това, да не пропусне нищо от слушаното, или да преиначи” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39/. Тук имаме предадени думи на апостол Иоан и думи на самия Папий. В тези думи апостол Иоан нарича Марк “тълкувател” в смисъл, че евангелист Марк записал апостол-Петровата проповед за живота, дейността и учението на Иисус Христос, а не в смисъла на преводач, както казват някои. Така разбират думата „тълкувател” други писатели: св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски, св. Иоан Златоуст и други, а също и нови: Фр. Каулен, Теодор Цан и други.

От свидетелството на апостол Иоан и на Папий личи, че евангелист Марк не е изложил всички Христови речи и деяния, че не е спазил хронологическия ред и че в него Марк записал всичко чуто точно, без да сгреши.Jesus as CarpenterСв. Юстин Мъченик /починал между 163-167 година/ в съчинението си: “Разговор с Трифон “Иудеина”, пише: “И това, че той преименувал едного от апостолите Петър, както се казва в неговите възпоменания, а също и другите двама братя – Заведеевите синове, нарекъл с името Воанергес, тоест “синове на  гърма”. Това означава, че той е същият този, който дал на Яков названието Израил и Авия нарекъл с името “Иисус” /св. Юстин нарича каноническите евангелия с името “възпоменания”, което в първа Апология, шестдесет и шеста глава обяснява така: “Които се наричат евангелия”/.

Св. Ириней Лионски /починал 202 година/ казва: “След тяхното заминаване /на Петър и Павел/ Марк, ученик и тълкувател на Петър ни дал писмено това, което е било проповядвано от Петър” /Против ересите 3, 1, 1/. Евангелист Марк следователно е не само ученик и тълкувател, но и записал проповядваното Христово учение от апостол Петър.

Климент Александрийски /починал 215 година/ казва: “Когато Петър проповядвал всенародно словото Божие  и възвестявал евангелието по вдъхновение на Светия Дух, тогава мнозина от тези, които били там, молили Марк, отдавнашен негов спътник, който помнел всичко казано от него, да напише това, което той проповядвал. Марк написал евангелие и го предал на нуждаещите се. Петър, като узнал за това, не се противил явно на това дело и не скланял на него“/Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14- из ”Очерки” на Климент Александрийски – шеста книга/. Марк написал евангелието по молбата на християните, въпреки че апостол Петър не скланял на това, което той правел от скромност. Впоследствие обаче, апостол Петър одобрил евангелието на Марк, което личи от следните думи на Евсевий Кесарийски: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагият и човеколюбив Промисъл довежда в Рим Петър, който бил най-великият и твърд по мъжество от апостолите и който вървял пред всички апостоли. Светлината на благочестието озарила така умовете на тези, които слушали Петра, че на тях се видяло малко да послушат веднъж, те не се задоволили само с едното написано учение на Божествената проповед, а убедително молили спътника на Петър – Марк, да състави писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпили дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание. По такъв начин те станали подбудители за написването на евангелието, наричано Евангелие от Марк. Като узнал това, по Божие Откровение, апостолът се зарадвал за ревността на римляните и одобрил евангелието за четене в църквите /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 14, 15/. Тези Евсевиеви думи дават сведение за мястото, времето, целта и автора, повода и прочее за написване на евангелието от Марк.

Ориген /починал 254 година/ казва: “Второто евангелие е на Марк, който го е писал по разказите на апостол Петър” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25/.12-years Jesus in TempleСв. Епифаний Кипърски /починал 403 година/ казва: “Наскоро след Матей, Марк, спътник на апостол Петър, бил заставен в Рим да напише евангелие; след като написал евангелието, той бил  изпратен от апостол Петър в Египетската страна”.

3.Съдържание на евангелието

Съдържа шестнадесет глави и е най-малкото по обем в сравнение с другите четири евангелия. Съдържанието може да се раздели на четири части: събития преди излизането на Иисус Христос  на проповед /1:1-13/; дейността на Иисус Христос в Галилея /1:14 до 9:50/; дейността на Иисус Христос в Юдея и Иерусалим /10:1 до 13:37/; страдания, смърт, възкресение и възнесение на Иисус Христос  /14 до края – 16 глава/.

Според Папиево съобщение евангелието от Марк не било написано в строго хронологичен ред. Въпреки това обаче, до голяма степен, хронологическият ред е запазен. Само следните събития: повикване на апостолите Петър, Андрей, Яков и Иоан при Генесаретското езеро /1:16-20/, обвинението, че Христос прогонвал бесове със силата на бесовския княз /3:20-30/, Христовата проповед в Назаретската синагога /6:1-6/ не са хронологично изложени. Някои Христови речи в това евангелие са съкратени /прощалната беседа/, а други – напълно пропуснати /проповед на планината/. Най-голямо внимание Марк обръща на Христовите чудеса, той не помества само две чудеса, които Матей е поместил в евангелието си: изцеляване слугата на капернаумския стотник /Матей 8:5-13/; изцеляването на двамата слепи и един немобесен /Матей 9:27-34/. Затова пък евангелист Марк е поместил други три чудеса, които липсват у евангелист Матей:  1/ излекуване на един човек с нечист дух в синагогата /1:21-28/; 2/ изцеляване на глухия и заеклив човек /7:31-37/; 3/ изцеляване слепия във Витезда /8:22-26/.

Евангелист Марк е кратък, защото римските граждани не обичали широките съчинения. На места обаче той дава доста големи подробности, от което заключаваме, че точно е записал апостол-Петровата  проповед. Изобщо в евангелието на Марк намираме следните подробности и особености: бащата  на Яков и Иоан  имал  надничари, следователно бил състоятелен /1:20/; изпратените апостоли на проповед изгонвали бесове и изцерявали болни, като ги помазвали с елей; описват се движенията, погледът и душевното състояние на Христос /10:21, 1:41/; означава се точно времето на събитието /1:32, 15:25/; в евангелието на Марк се срещат често наречията “евтис” – веднага и “палин” – пак; друга особеност на това евангелие е, че изложеното в него е в тясна връзка с личността и проповедта на апостол Петър. Това е защото евангелист Марк записал точно евангелската проповед на Петър: 1/ Петровото повикване се представя като първо Христово дело /1:16, 18/; 2/ излекуването на Симоновата тъща е подробно описано /1:31/; 3/ отричането на Петър е описано също подробно: първото и второто отричане станало във вътрешния двор, а второто и третото – във вътрешния и външния двор на дома; 4/ говори се за скромността, слабостите на Петър, а за похвалните му действия се говори малко /8:33/; 5/ Марк поставя за начало на евангелските събития дейността на Иоан Кръстител, както и апостол Петър е направил това в речта си при избирането на апостол Матей /Деяния апостолски 1:22-22/ и  в  речта си при покръстването на стотника Корнилий /Деяния апостолски 10:37-43/.Miracles of Jesus4.Време на написването на евангелието

В самото евангелие няма свидетелства, въз основа на които да може да се определи точно времето на написването на евангелието от Марк. Положително е, че то е написано преди разрушението на Иерусалим /70 година/, защото в есхатологичната реч на Иисус Христос  /13 глава/ това разрушение се описва не като станало, а като бъдещо събитие. Думите на евангелист Марк: “Те пък отидоха и проповядваха навсякъде и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше /16:20/”, – могат да се отнасят към 42 година /а не към 52-62 година,  както предполагат богословите Корнелий и Гутияр/,  когато мнозина от апостолите напуснали Палестина и се отправили по другите страни да проповядват Христовото учение.

Климент Александрийски най-добре определя кога е било написано Марковото евангелие: “Когато Петър проповядвал в Рим всенародно словото Божие и възвестявал  евангелието по вдъхновение на Светия Дух, тогава мнозина от тези, които били там молили Марк, отдавнашен негов спътник, който помнел всичко, казано от него, да напише това, което той проповядвал. Марк написал евангелието и го предал на нуждаещите се. Петър, като узнал това, не се противил явно на това дело и не скланял към него” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14/; следователно евангелието е написано, когато евангелист Марк и апостол Петър заедно се намирали в Рим.

Евсевий Кесарийски определил по-точно датата: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагия и человеколюбив Промисъл довежда в Рим Петър, който бил най-твърдият и велик по мъжество между апостолите и който вървял пред всички апостоли, и му заповядва да поръси този развратител на живота /Симон Вълхва/. Петър, като донесъл от Изток и Запад многоценно съкровище на духовна светлина, проповядвал там светозарното и спасително за душите слово за небесното царство. Но щом словото Божие стигнало в Рим, могъществото на Симон (влъхва), заедно със самия Симон, веднага изчезнало. Светлината на благочестието озарила така умовете на тези, които слушали Петър, и на тях се видяло малко да го слушат веднъж, та не се задоволили само от едното неписано учение на Божествената проповед, а убедително молели спътника на Петър, Марк, да остави и писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпвали дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание. По такъв начин, те станали подбудители за написването на евангелието, наречено Евангелие от Марк. Като узнал за това, по Божие Откровение, апостолът Петър се зарадвал за ревността на римляните и одобрил евангелието за четене в църквите /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 14, 15/”. Че апостол Петър и заедно с него и Марк отишли в Рим в 42 година, се говори и в Деяния апостолски – 12:17: “и като излезе /от къщата на Мария/, отиде на друго място”, тоест апостол Петър след чудесното си освобождение  от тъмницата, в която бил затворен през 42 година от цар Ирод Агрипа І, отбил се в къщата на Мария, а оттам заминал за Рим, заедно с Марк. Това се приема не само от католически и протестантски учени, но и от епископ Михаил, който казва: “Според историческите свидетелства, апостол Петър е бил два пъти в Рим: първия – в царуването на Клавдий /41-46 година/ и втория – при  Нерон, когато заедно с апостол Павел завършил мъченически живота си” /евангелие от Марк, 1871 година/. След пристигането си в Рим Марк не написал веднага евангелието си, а малко по-късно, около 44 година. На следващата година /45/, той вече заминал за Иерусалим, откъдето заедно с апостол Павел и апостол Варнава, през същата година отишъл в Антиохия. По-трудно за разбиране е съобщението на Ириней Лионски /Против ересите, 3, 11/, особено неговите думи: “След тяхното заминаване Марк… предал писмено това, което било проповядвано от Петър”. Има богослови, които превеждат тези думи със: “след тяхната смърт” – и твърдят, че евангелието от Марк било писано след 67 година. Други богослови, като Герике, считат, че евангелист Марк започнал да пише евангелието си, когато апостолите Петър и Павел са били живи и го завършил след тяхната смърт.

Думата  “заминаване, излизане” /”ексодос”/, обаче не трябва да се разбира като “смърт”. В споменатия пасаж, св. Ириней Лионски говори не за смъртта на апостолите Петър и Павел, а за излизането им да проповядват Христовото учение, което се вижда от думите на св. Ириней, казани в “Против ересите”: “след като нашият Господ възкръснал от мъртвите и те били свише облечени с изпратената сила на Светия Дух, изпълнили се с всички /Негови дарове/ и получили съвършено знание, те излезли по краищата на земята, като благовествали за благата /дадени/ нам от Бога, възвестявайки небесния мир на човеците, които и всички заедно, и всеки поотделно имат Божието евангелие”. И после св. Ириней говори за написването на четирите евангелия от Матей, Марк, Лука и Иоан.

И тъй, въз основа на всички тези свидетелства, може да се приеме, че евангелието на Марк е написано в 44 година.Jesus Walking On Water5.Място на написване на евангелието

Всички учени приемат, че мястото на написване на евангелието на Марк е град Рим. Ясни свидетелства за това в самото евангелие няма, но има факти, които подсказват, че то е написано в Рим. Например Марк обяснява думата “лепта” с латинската дума “codrant” /12:42/; думата “двор”  с латинската “pretoria” /15:16/; Марк обяснява, че Симон Кринейски бил баща на Александра и Руфа /15:21/, а последните били известни на римляните, защото в посланието до римляните апостол Павел праща поздрав и на Руфа, който, според учените е едно и също лице с Руфа, за когото пише Марк.

6.Езикът, на който е  било писано евангелието

Блажени Августин и блажени Иероним пряко свидетелстват, че евангелието е било писано на гръцки език. Въобще, в древната писменост не се среща указание, че това евангелие е било писано на друг език.

Само учените Сирле и Бароний изказват мнението, че това евангелие първоначално било писано на латински език, като считат, че латинският ръкопис на евангелието от Марк, запазен във Венеция, бил оригиналът на това евангелие. Но вече е доказано, че този ръкопис съдържа текст от Вулгата, датиращ от VІІ век.

И в самото евангелие се намират доказателства за това, че то било написано на гръцки. Марк обяснява думите “лепта” и “двор” с латинските  “codrant” и “pretoria”, които обяснения не би трябвало да направи, ако евангелието бе писано на латински.

В евангелието на Марк се забелязва силно влияние на арамейския език в лексикално и стилно отношение. Евангелист Марк писал на гръцки, защото в Римската християнска община през негово време употребяем е бил гръцкият език.life-of-jesus-christ7.За кого е било писано евангелието.

Евангелието е било написано за римските християни, за което свидетелстват както древните християнски  писатели Климент Александрийски и Евсевий Кесарийски, така и самото съдържание на евангелието. Евангелист Марк, по-частно написал своето евангелие за римските християни от езически произход, за което има доказателства от самото евангелие: думите Христови – “Аз съм пратен само при загубените овци от дома на Израиля /Матей 15:24/”, не са поместени в евангелието от Марк; за Иисус Христос се говори като за Син Божи повече, отколкото като за Месия: “начало на евангелието на Иисуса Христа, Сина Божи /1:1/; има малко цитати и сравнения от Стария Завет; обръща се особено внимание върху чудесата Христови; някои юдейски обичаи и обряди се обясняват; дава се превод на еврейските думи “корбан” – дар Божи /7:11/; “ефата” – отвори се /7:34/ и други; употребяват се латински думи: “легион” /5:9, 15/; “кентирион” /16:39, 44/; гръцки думи се  обясняват с  латински: “лепта” – “кодрант” /12:42/; обяснява се, че Симон Киринеец бил баща на Руфа, който  бил известен на римляните /Римляни 16:13/ и други.

8.Повод за написване на евангелието

Ясно указание дава Климент Александрийски, който, като казва, че евангелист Марк се заел да напише евангелието си, поради настойчивото желание на римските християни, заключава: “по такъв начин те станали подбудители за написването на евангелието, наричано Евангелие от Марк” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 15/. В самото евангелие няма указание за повода на написването му.

9.Цел на евангелието

Целта на евангелието е да докаже, че Иисус е Син Божи и че има Божествен произход. Това се изразява още в самото начало на евангелието: “начало на евангелието на Иисус Христос, Сина Божи” /1:1/. Поради тази причина евангелист Марк обръщал голямо внимание на чудесата Христови, което е дало повод на някои да нарекат, Марковото евангелие: евангелие на чудесата. Привържениците на тюбингентската школа изказват мнение, че евангелието на Марк е опит за примирение между петринизма и павлинизма. За такова примирие, обаче в Марковото евангелие няма указание. Още повече, че нямаме никакво указание въобще за съществуването на павлинизъм и петринизъм.Jesus At The Door10. Подлинност на евангелието

1. Външни свидетелства

А/ Косвени

Климент Александрийски като говори за евангелието на Матей, Марк и Лука  казва: “последният евангелист Иоан, като забелязал, че в евангелието е възвестено само за телесното, подбуден от близките и по внушение на Светия Дух, написал духовно евангелие (все у Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14). Следователно апостол Иоан е знаел и за евангелието от Марк.

Западният католически богослов Функ изброява около двадесет свободни цитати от Марковото евангелие в запазените до нас съчинения на апостолските мъже.

Б/ Преки

Пряко свидетелстват, че второто канонично евангелие е писано от евангелист Марк, древните писатели: св. Папий Иераполски, св. Юстин Мъченик, Климент Александрийски, Евсевий Кесарийски, Епифаний Кипърски и други.

Шлаермахер, като взел повод от апостол-Иоановите думи, предадени от Папий: “Марк, изтълкувателят на Петър, с точност е записал всичко, каквото запомнил, макар и да не се придържал от реда на Христовите речи и деяния, защото сам не слушал Господа и не го придружавал” (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39) – изказва мнение, че днешното евангелие на Марк не е същото, а е преработка от неизвестен автор, защото според думите на Иоан,  Марковото евангелие не спазвало никакъв хронологически ред, когато в днешното Марково евангелие има запазен известен ред. Обаче нито в древната християнска писменост, нито в древното църковно предание няма, макар и слабо указание за преработването на Марковото еваангелие, а и в днешното евангелие не се спазва много хронологически ред. В много други новозаветни евангелски ръкописи нашето каноническо евангелие носи надписа: Евангелие от Марк.

2. Вътрешни свидетелства

От съдържанието на Марковото евангелие заключаваме, че в него е записана проповедта на апостол Петър, общите черти на която дава сам апостол Петър в речта си при избирането на апостол Матия (Деяния апостолски 1: 21-22) и в речта си при покръстването на стотника Корнилий (Деяния апостолски 10: 37-43). Особено втората реч се счита за кратко изложение, ядката на цялото Марково евангелие. Понеже евангелист Марк записал точно проповедта на апостол Петър, затова той излага всичко като очевидец: например, по излекуването на Петровата тъща (1:29-31); възкресението на Иаировата дъщеря (5:21-43). От многото еврейски думи и изрази, доброто познаване на географията на Палестина, юдейските нрави и обичаи, преданието на старците – заключаваме, че авторът има юдейски произход;

Евангелието било писано за римските християни и то от езически произход, което потвърждава самото съдържание: в това евангелие се превеждат еврейските думи, обясняват се еврейските обичаи и местности в Палестина, срещат се много латинизми, а римски институти и латински думи не се поясняват.

В самото евангелие има ясни доказателства, че то е било писано в град Рим; авторът е искал ясно да отличи апостол Иоан от себе си, затова изрично го нарича “брат на Иакова (3:17; 5:37)”. Това евангелист Марк направил, защото и той носел името Иоан.Jesus And  The Samaritan WomanХилденфелд предполага, че днешното Марково евангелие е преработка на така нареченото Петрово евангелие. Велхаузен казва, че съществувало едно първоначално Марково евангелие – Ур Маркус, което по-късно било преработено в сегашното Марково евангелие. Даже някои протестантски богослови изказвали мнението за няколко преработки на Ур Маркус, преди да се появи в сегашния си вид. В древната християнска писменост няма обаче никакви следи от преработка на Марковото евангелие.

Р. А. Хофман и Е. Вендлинг твърдят, че неизвестен автор съставил сегашното наше Марково евангелие, като съединил няколко отделни евангелски повествования. Факт е обаче, че Марковото евангелие днес представлява едно цялостно произведение.

11. Цялост /интегритет/ на евангелието

От запазените цитати от Новия Завет у църковните писатели и от запазените новозаветни ръкописи,  и от цялостния вид на евангелието от Марк, ние заключаваме, че то се е запазило до нас в такъв вид, в какъвто е било написано от самия Марк.

А/ Ройс и други богослови се трудят да докажат, че стиховете 1-13 в  първа глава,  където се говори за дейността на Иоан Кръстител, изкушението и кръщението на Иисус Христос, са добавени по-късно. Обаче стих 14 е така свързан с предидущото съдържание, че е невъзможно да стане разделяне;

Б/ Спор се води и за заключителните думи на евагелието от Марк /16:9-20/. Константин Тишендоф, П. Файне, Теодор Цан и други настояват, че тези думи са били добавени по-късно към евангелието. Те отричат подлинността им по следните причини:  липсата на тези думи в някои други новозаветни ръкописи; несъответствието на тези думи със съдържанието на Марковото евангелие, поради думите “в първия ден на седмицата”- в гръцкия текст “проти саббату”, “Господ”, които се срещат само тук. Споменатите липсват в Синайския, Ватиканския кодекс, в Сирийския /син/ и сахидския преводи. В повечето обаче други ръкописи тези думи стоят. Те са известни и на Тациан, св. Юстин Мъченик, Дидим Александрийски, св. Иоан Златоуст и други. Съдържанието на въпросните думи напълно съответства на съдържанието на Марковото евангелие, където е записана Петровата евангелска проповед. Апостол Петър, говорейки за живота и дейността на Иисус Христос завършва именно с тези събития, за които се говори в заключителните думи на Марковото евангелие. А изразът: “В първия ден на седмицата” се среща и на друго място /16:2/, макар в друга форма. На други места се среща и думата “Господ” /5:17; 7:28/ – “Кириос”.

В един арменски ръкопис от 989 година след Марк 18:18 има празно място от два реда, където са написани с червено мастило думите: “На презвитера Аристон”. Според някои учени този Аристон бил ученик на Христос и автор на заключителните думи на Марковото евангелие. Но ученият И. Шефер след внимателно изследване заключава, че думите “На презвитера Аристон” били поставени в арменския ръкопис 4-6 века след написването му /около 1400-1600 година/.

И така, заключителните думи от Марковото евангелие /16:9-20/, по съдържание и форма напълно съответстват на това евангелие. Без тях то остава незавършено и не може да се допусне, че евангелието завършва с 16:8.

Следва

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s