СЛУЖБА ЗА ЕВТИМИЙ ВЕЛИКИ ПО РЪКОПИС № 403 ОТ СБИРКАТА НА ЦИАИ – СОФИЯ*

Грета Стоянова

Грета СтояноваРъкопис № 403 от сбирката на Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ[1]) – София представлява служебен миней за месеците януари и февруари. Началото и краят на ръкописа липсват (липсват листите със службите от 1 до 10 януари, а от месец февруари са се запазили като откъси само листите, които съдържат службите от 1 до 3 февруари). На места листите са силно повредени, поради което текстът е трудно четим и невъзстановим.

Ръкописът не е включен в описа[2] на Е. Спространов, което най-вероятно означава, че е получен в библиотеката на ЦИАИ след 1900.

В инвентарния опис на Иван Гошев ръкописът е определен като паметник от ХІІІ век, сръбска редакция, изписан с “вертикално дребно уставно писмо[3]”. Гошев уточнява, че в ръкописа няма украса, а пергаментът е “дебел и груб”.

Частично ръкописът е бил изследван от Д. Богданович[4], Радослава Трифонова[5] по отношение главно на култа към св. Сава Сръбски и неговата най-стара служба, но цялостно ръкописът не е коментиран подробно. Спорадично се посочват различни особености на службите в разглеждания миней от Мария Йовчева[6], Р. Станкова[7] и Т. Суботин-Голубович[8]. Дмитрие Богданович в цитираното вече изследване предлага кратка палеографска характеристика на ръкописа, съпътствана с отбелязването на някои езикови особености (сръбска редакция, рашки правопис в “стариjе фазе”), въз основа на които датира ръкописа през последната четвърт на ХІІІ век. Той предлага и кратко описание на съдържанието на минея като отбелязва на коя дата какви служби са включени[9].

Службата за Евтимий Велики († 473 година) на 20 януари в ръкопис № 403 от ЦИАИ е поместена на лист 29с до лист 32b – след службата за преподобния Макарий Египетски (около 301–около 331) и Макарий Римски (Александрийски – около 295–около 395 година) и преди службата за Максим Изповедник (около 580–след 655 година) и мъченик Неофит († 303-305 година).

След синаксарната част в службата за Евтимий Велики са споменати паметите на мъченик Авлериан, Кандид, Акила, Евгений (началото на ІV век); на мъчениците Вас, Евсевий, Евтихий, Василид и дружината им († 303 година); на мъчениците Инна, Рима, Пинна (ІІ век). Структурата на канона е следната: 1, 3, 5, 7, 8 и 9 песни имат по 3 тропара, а 4 и 6 песни – по 2 тропара.

Особеното в службата за Евтимий Велики по ръкопис № 403 е, че в нея се открива структурно разместване в сравнение с по-ранния Типографски препис на службата от ХІ-ХІІ век (Миней за януари № 99 от Типографската сбирка, ЦГАДА, Москва). Въпреки, че двете служби съвпадат, налице е следната особеност: хвалитните стихири и стихирите за утринната, глас втори, които следват в № 403 (ЦИАИ) след девета песен, се откриват в началото на службата по Типографския препис[10].

Лесно забележим е акростихът, обхващащ 9-та песен и богородичния тропар, който представя познатия подпис на Климент Охридски[11] – КЛИМ и свидетелства за авторитета и словесното изкуство на първите старобългарски химнографи. Всъщност поместеният в ръкопис № 403 канон за Евтимий Велики съвпада и с останалата част от запазения акростих в службата на Типографския препис (СВЯТ ПОУСТИНН … КЛИМ), описан от Красимир Станчев и Георги Попов[12]. Службата от ЦИАИ съдържа и допълнението към четенето на името КЛИМ с ОС чрез ирмосите на 8 и 9 песни, за което пише Веселин Панайотов[13], коментирайки подписа на Климент в службата от Празничен миней НБКМ № 113. Особеностите на подписа в канона за Евтимий Велики според автора на статията представя първия, най-ранен период от химонграфската дейност на Климент Охридски[14].

Тук се представя пълния текст на службата за Евтимий Велики по ръкопис № 403 от сбирката на ЦИАИ като се печата във възможно най-близък вид до този в ръкописа. Номерацията на колоните отразява поредния номер на листа според съвременната пагинация на ръкописа, а с буквеното означение се указват колоните на текста от лицевата страна на листа – а, b, и колоните от обратната страна на листа – c, d. Повредите и трудночетимите места в ръкописа се отбелязват с многоточие; личните имена и топонимите започват с главни букви, за разлика от ръкописа; киноварът се предава със сив цвят. Лигатурите са развързани; титлите са предадени според наличието им в ръкописа, където могат да се различат два вида знаци за титли – с по-дълга титла и с по-къса титла. В някои случаи означението на богородичните тропари в ръкописа, както и инициалите на отделните тропари, е изнесено с една позиция пред основния текст, това е отразено и в печатния вариант на текста.scan 1

scan 2

scan 3

scan 4

scan 5

scan 6

scan 7

scan 8

scan 9

scan 10

scan 11scan 12scan 13

___________________________

*Публикувано в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 234-248. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Изказвам благодарността си на директора на ЦИАИ – ст. н. с. д-р Христо Темелски и на проф. д-р Ангел Кръстев за предоставената ми възможност да работя с ръкописа.

[2]. Спространов Е., Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София. София, 1900.

[3]. Виж: Втора Инвентарна книга, изписана на ръка от Иван Гошев, която се съхранява в ръкописния отдел на ЦИАИ – София.

[4]. Богдановић Д., Кратко житиjе светог Саве. – ЗМСКJ, 24/1, 1976, 5-32; Богдановић Д. Наjстариjа служба светом Саве. – ЗИJК, Одељ. І, 30, 1980, с.1-113, и по-специално с. 14-17.

[5]. Трифонова Р., Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България ХІІІ в. Електронно списание LiterNet, 29.07.2002, № 7 (32). http://liternet.bg/publish4/rtrifonova/index.html.

[6]. Йовчева М., Южнославянската литургическа книжнина през ХІІІ век. – В: Зборник радова Византолошког института ХLVІ, 2009, с. 351-364, с. 355.

[7]. Станкова Р., Сръбски и български празнични минеи от ХІІІ век (съпоставка на състава и структурата). – В: Зборник радова Византолошког института ХLVІ, 2009, с. 395-407.

[8]. Суботин-Голубовић Т., О рукописима коjи садрже службе светоме Сави, Свети Сава у српскот историjи и традициjи. Београд, 1998, с. 342. Авторската отбелязва наличието на втора песен във втори канон в службата за Григорий Богослов (на 25 януари), поместена в Служебен миней № 403, ЦИАИ-София. (Цитирано по статията на Станкова Р., Сръбски и български празнични минеи от ХІІІ век (съпоставка на състава и структурата)…, с. 395-407).

[9].  Богдановић Д., Наjстариjа служба светом Саве…, с. 14-17.

[10]. Сравни с издадения текст на Канона за Евтимий Велики във: Станчев Кр., Г. Попов, Климент Охридски, София, 1988, с. 170-174.

[11]. Виж за този химнографски подпис на Климент Охридски: Станчев Кр., Г. Попов, Климент Охридски…, с. 121; Панайотов В., Акростишните подпис на св. Климент Охридски. – Црквене студиjе, 2, Ниш, 2005, с. 313-327.

[12]. Станчев Кр., Г. Попов, Климент Охридски, София, 1988, с. 120-121.

[13]. Панайотов В., Акростишните подпис на св. Климент Охридски…, с. 314-315.

[14]. Панайотов В., Акростишните подпис на св. Климент Охридски…, с. 325.

Изображение: авторът на статията, Грета Стоянова. Източникhttp://pksh.eu/

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Молитва и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s