יַם־סוּף И ИЗХОДЪТ НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ ОТ ЕГИПЕТ*

Янка Драгомирова

Янка ДрагомироваИзходът или излизането на израилтяните от Египет (Изход 13:7-15:22) е сред най-важните събития в Библейската история. Значението на това особено излизане произтича от два елемента в библейската традиция: то е избавяне, бягство от чуждо потисничество и води до формирането на Израил като народ. Както старозаветните писатели го описват, то е освобождение на израилтяните – осъществено по Божия воля и чрез могъществото на Яхве, съпроводено с чудеса, извършено в съгласие с дадените на предците им обещания – да влязат и завземат Ханаанската земя [Redmount 2001:58; Kitchen 1997:Exodus,The].

Едно от проявленията на Божията чудотворна мощ, свързано с излизането на израилтяните от Египет, е преминаването през Червено море. То е описано в Изход 13:17-14:31 и e възпято в хвалебствените песни на Моисей и израилтяните (Изход 15:1-21; Пс. 76/77; 104/105; 134/135). В петнадесетия ден на първия пролетен месец Бог открива на Мойсей и Аарон, че за потомците на Израил започва нов живот – те ще излязат от Египет (Изход 12:1-2). След 430 години израилтяните, събрани в Раамсес и околностите му, около 600 хиляди пешаци – мъже без децата, разделени на опълчения, с много другоплеменници и с големи стада от едър и дребен добитък, потеглят за Сокхот, където след пристигането си се разполагат на стан (Изход 12:37-42, 51). По Божие указание, вместо да продължат по прекия път през Филистимската земя – покрай брега на Средиземно море, израилтяните се движат на юг през пустинята към Червено море (Изход 13:17, 18) и се разполагат на стан в Етам (Изход 13:20, Числа 33:8). Оттам Бог, денем чрез (в) облачен, а нощем чрез огнен стълб, им сочи пътя, по който трябва да се движат по-нататък (Изход 13:20-21). Следващият стан в това пътуване е определен отново от Бог и е „пред Пи-хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон” (Изход 14:1-2). Египетският цар е известèн, че евреите бягат. Фараонът взема със себе си шестстотин колесници и всички египетски колесници, конници и войска, и началниците над всички тях. Египтяните се впускат след израилтяните и ги застигат край морето при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон (Изход 14:5-9). Израилтяните забелязват преследващите ги и гибелта им е неизбежна, но Господ ги спасява чрез особено чудо. Той казва на Мойсей да вдигне тоягата си, да простре ръката си над морето, да го раздели и израилевите синове да минат през него по суша (Изход 14:10-16). Моисей изпълнява дадените му указания, водите на морето се разтварят и стават за израилтяните като стена отдясно и отляво, а морето се превръща в суша. Египтяните се втурват след израилтяните по морското дъно. По Божия заповед, след като израилтяните са преминали, Моисей отново простира ръката си над морето. Призори водата се връща на мястото си, покрива колесниците и конниците на цялата фараонова войска така, че не остава нито един от тях (Изход 14:26-28).

Мястото, където израилтяните се разполагат на стан в близост до морето и после преминават през него (Изход 13:18; 14:2), е предмет на многобройни научи дебати през последното столетие. Този въпрос е тясно свързан с установяването на точното местоположение на Ваал-Цефон, Етам, Мигдол, Пи-хахирот, Сокхот [de Wit 2007:1320]. Терминът „Червено море” предава това, което в Масоретския текст е יַם־סוּף. Името „Червено море” е заблуждаващо, ако под него се разбира съвременното Червено море, тоест основният воден басейн между Арабия и Африка [Коул 2002:55]. Като название на водния басейн, който израилтяните преминават, то влиза в обръщение чрез гръцкия превод на Стария Завет – Септуагинта, където יַם־סוּף е предадено с Έρυθρὴ θάλασσα (Червено море). Латинският превод – Вулгата следва гръцкия, като използва Mari Rubro (Червено море). Това название откриваме в почти всички съвременни преводи на Библията, включително и в българския.

Названието „Червено море” не е превод на יַם־סוּף, а историческа интерпретация, въз основа на разбирането на преводачите на Септуагинта за региона по това време [Kitchen 2003:262; Hoffmeier 1996:206]. Вместо да преведат еврейския термин буквално, те свързват и предават важния воден басейн на източната граница на Египет с онова, което за тях е Червено море. В гръко-римския свят названието Έρυθρὴ θάλασσα включва не само съвременната представа за Червено море (северозападната част на Индийския океан, която разделя Африка от Арабския полуостров и в най-северния си край се разделя на два залива: Суец – на запад и Акаба на изток), а също Индийския океан и Персийския залив [Liddell 1968:17155]. Еврейското съществително יַם („море“), което се среща в Стария Завет 390 пъти, e употребено за водни басейни с различна големина – от езера до океани [Koehler 1958:383]. Гръцкото съответствие на יַם – θάλασσα се използва както в превода на Стария Завет – Септуагинта, така и в Новия Завет, където e употребено 90 пъти [Thayer 1889:2471]. Значението на съществителното סוּף (като част от името יַם־סוּף) е предмет на множество научни обсъждания и дебати. Интересът към него е провокиран от надеждата, че произходът и значението на думата могат да хвърлят светлина върху местоположението на водния басейн, който израилтяните пресичат [Huddlestun 1997:Red Sea]. Днес повечето библеисти приемат, че סוּף е заемка от египетски и означава ‘тръстика, езерен камъш’, с каквото значение думата е употребена самостоятелно в Изход 2:3, 5 и Исаия 19:6. Това дава основание водният басейн, който израилтяните пресичат, да бъде наричан Тръстиково море, морето с тръстиките или дори „папирусово блато”. [Коул 2002:55]. Точното местоположение на последния – дали море, езеро, блато, тресавище, е спорно.

Терминът יַם־סוּף е използван 24 пъти в Еврейската Библия (Изход 10:19; 13:18; 15:4,22; 23:31; Числа 14:25; 21:4; 33:10,11; Второзаконие 1:40; 2:1; 11:4; Иисус Навин 2:10; 4:23; 24:6; Съдии 11:16; ІІІ Царства 9:26; Неемия 9:9; Пс. 106 (105):7,9,22; 136 (135):13,15; Иеремия 49:21) [Koehler 1958:652] и е приложен за три водни басейна. Употребен е 8 пъти за залива Акаба – североизточният ръкав на днешното Червено море, който разделя Синайския полуостров от Саудитска Арабия. В древността този залив формира югоизточната граница на Израил (Изход 23:31) и югозападната граница на Едом (Иеремия 49:21). „Пътят към Червено море” явно е познатият главен път, който преминава на север от залива по пътя от Кадес-Варни към Едом (Числа 14:25; 21:4; Второзаконие 1:40; 2:1). От Ецион-Хавер (Елот) – пристанището в залива. Соломон, с подкрепата на тирския цар Хирам, пуска търговски кораби, с които превозва злато, сребро, слонова кост, червено дърво, драгоценни камъни, дори маймуни и пауни (ІІІ Царства 9:26; 10:11, 22).

Четири пъти терминът יַם־סוּף е използван за залива Суец – северозападния ръкав на Червено море, намиращ се между Синайския полуостров и Египет. В неговите води Яхве унищожава скакалците, които нападат Египет (Изход 10:19; 13:18) и покрай неговия източен бряг израилтяните, след изхода от Египет, се придвижват към планината Синай (Числа 33:10,11). Вероятно библейските писатели използват един и същ термин за двата залива, защото знаят, че те са ръкави на един и същи воден басейн [Hubbard 1998:59].

В голям брой пасажи (Изход 15:4, 22; Второзаконие 11:4; Иисус Навин 2:10; 4:23; 24:6; Неемия 9:9; Пс. 106 (105):7, 9, 22; 136 (135):13, 15) יַם־סוּף се отнася за водния басейн, който израилтяните преминават по време на изхода. С изключение на Изход 15:4 местоположението на יַם־סוּף в гореспоменатите пасажи отразява една по-късна традиция, която не е част от свидетелствата на книга Изход.

Голяма част от дискусията, относно това какво се случва по време на преминаването на морето и установяването на местоположението му, е съсредоточена върху двете описания (повествователно и поетично), запазени в Изход 13-15. Въпреки разногласията за обхвата на източниците (особено ролята на Е и Р), повечето библеисти приемат съставния вид на Изход 13-14 и разграничават две основни редакции в тези глави. Според разказа, който обикновено е приписван на J [Childs 1974:220], Яхве е основното действащо лице: той води Израил чрез облачен и огнен стълб (13:21-22); когато хората съзират преследващите ги египтяни и викат към Яхве, те получават указания от Мойсей да „стоят твърдо” и да „бъдат спокойни”, защото Яхве ще се бори за тях (14:5в-6, 10в, 11-14); тогава облачният стълб се премества зад израилтяните и затруднява египетското преследване (14:19в). През нощта Яхве тласка обратно морето със силен източен вятър (стих 21 а, в); на сутринта облачният/огненият стълб (=Яхве) затруднява предвижването на египтяните, които в паниката си побягват към морето, когато водата се връща в нормално положение; Яхве буквално „отърсва” (נָעַר) египтяните в морето (24-25в, 27в). Израилтяните виждат мъртвите египтяни на морския бряг и затвърждават вярата си в Яхве и неговия слуга Моисей (30-31). Важен елемент в това описание е пасивността на израилтяните, които са просто свидетели на победата на Яхве над египтяните. Не се споменава за тяхно преминаване през морето. От друга страна Р (Е) подчертава ролята на Моисей; хората са дейни участници и в текста са дадени точни (за древния писател, но сложни за съвременния тълкувател) географски названия (13:20; 14:1-4, 9в). Яхве закоравява сърцето на фараона така, че последният да преследва израилтяните, а Той да спечели слава (стих 4-8). С приближаването на египетската армия Моисей простира ръката си над морето и водата се разделя като стени от двете страни, позволявайки на хората да минат по сухо дъно (стих 15-19а, 21в, 22-23). Когато египтяните започват преследване, Моисей отново простира ръката си, водата се връща на мястото си, а врагът е потопен (25а, 26-27а, 28-29).

Учени отдавна отбелязват, че в Изход 14 отсъства יַם־סוּף като указание за морето, където Яхве избавя израилтяните. Вместо това писателите споменават само „морето” הַיָּם (14:2, 9, 16, 21-23, 26-29). Поетичното описание на това събитие в Изход 15 също предпочита употребата на הַיָּם за יַם־סוּף (стих 1, 4а, 8, 12). В резултат на това мнозина считат няколкократните споменавания на יַם־סוּף (Червено/ Тръстиково море) за по-късни добавки – опити да се намери воден басейн, който да е подходящ за значимостта на славното действие на Яхве. Важното чудо е достойно за величествена среда. Споменаването на יַם־סוּף в Изход 15:4 е проблематично за тази гледна точка. Паралелната употреба на יַם и יַם־סוּף в него показва, че двете са тъждествени.

За разлика от разказа на Р, представен по-горе, в Изход 15:1-12 липсва категорично споменаване на разделянето на морето или на преминаването на израилтяните по сухо дъно, но други, по-късни споменавания на събития от изхода, подчертават тези мотиви. Иисус Навин 2:10 отбелязва пресъхването на водите на יַם־סוּף , но не споменава преминаването. Предходният стих (9) очевидно отразява Изход 15:14-15, но тази част на поемата за изхода, в конкретния случай, е свързана със завладяването на земята, а не с поражението на египтяните. Иисус Навин 4:24 сравнява преминаването на река Йордан с по-ранното преминаване през יַם־סוּף.Сходствата между двете събития водят някои учени до заключение, че подробностите в описанието на преминаването на יַם־סוּף по време на изхода са повлияни от Йорданската традиция [Childs 1974:223]. В речта на Иисус Навин пред събраните в Сихем израилеви колена (Иисус Навин 24) не са споменати нито пресъхването, нито преминаването на יַם־סוּף. В по-голямата си част ст. 6-7 повтарят J версията на събитията (и някои части на Е), и съответното разположение на יַם и יַם־סוּף насочва вниманието към съзнателно подражаване на Изход 15:4. Други пасажи, съдържащи יַם־סוּף (Неемия 9:9-11; Пс. 106 (105):9-12, 22; 136 (135):13-15) в по-голямата си част отразяват традицията на Р (но не Неемия 9:11в и Изход 15:5).

В продължение на повече от един век библеисти и египтолози са обхванати от търсенето на водния басейн, който израилтяните пресичат. На практика, почти всяко възможно място, в обсега, на или близо до Делтата на Нил и някои по-далеч от нея (например залива Акаба), в един или друг момент са предлагани като среда на знаменателното събитие.

Най-често посочваното възражение към припознаването и на двата залива на Червено море е отсъствието на тръстикова растителност близо до тези големи солени водни басейни (за разлика от сладководните блата на Делтата), необходим елемент за местоположението יַם־סוּף=Тръстиково море.

Онези изследователи, които считат района в или източно от Делтата, като най-подходящ за събитието, са склонни да отделят, изолират площта, простираща се на север от края на залива Суец нагоре към крайбрежната страна на древния римски Пелесиум/Пелузий. Така се оформят две водещи теории относно маршрута на изхода и преминаването през יַם־סוּף – „северна” и „южна”. Тези, които подкрепят „северната” теория вярват, че израилтяните пресичат южния бряг на езерото Мензале (лагуна на брега на Средиземно море) или някое блатисто продължение на езерото. Една по-крайна форма на „северния” възглед е хипотезата, че израилтяните преминават през тесния участък от земя по-нататък на изток една плитчина, която разделя езерото Сирбонис (друга солена лагуна) от Средиземно море. От друга страна, „южната” теория поставя пресичането на юг – през южния край на езерото Балах, северния край на езерото Тимсах или някои блатисти продължения на едно от двете езера. Като се има предвид следващия маршрут на израилтяните пресичането е свързвано също с Горчивите езера и със самия Суецки залив.

Фактът, че безспорно, в поне една позиция (ІІІ Царства 9:26), יַם־סוּף се отнася за залива Акаба, показва че произходът или етимологията на термина може да няма връзка с географското му приложение. Всъщност контекстът и употребата са много по-надеждни индикатори за значението на термина. Може да се каже, че старата идея, считаща етимологията за определящ фактор, до голяма степен е изоставена от съвременните учени.

В Изход 14:2 библейският разказ предоставя твърде точно описание на местоположението на морето, където на израилтяните са дадени напътствия: „да свият и да се разположат на стан пред Пи-хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето”. За съжаление никое от местата, споменати в този стих (колкото и познати да са били за библейските писатели), не може да бъде локализирано със сигурност. Въпреки привидната увереност на библейските атласи, тяхното местоположение е спорно. Различните теории относно разположението на тези места са свързани с голямо пространство, определено от различните виждания за пътя, поет от внезапно напусналите Египет израилтяни [Huddlestun 1997:Red Sea; Byers 2008:19].Възможните маршрути при Изхода

От изложените свидетелства става ясно, че между учените все още няма консенсус относно точното местоположението на יַם־סוּף – водният басейн, който израилтяните пресичат по време на изхода си от Египет. Терминът „Тръстиково море” произлиза от невъзможността на съвременния тълкувател да съгласува географските проблеми, присъщи на библейския разказ. Несигурността в географията на изхода не е препятствие от съществено значение за разбирането на повествованието за изхода, чиято същност и цел са богословски, а не географски. За евреите не е важно къде са преминали יַם־סוּף, а че са го преминали. Въпреки това географски неясното естество на יַם־סוּף, без съмнение, ще бъде повод за по-нататъшна научна дискусия и можем да бъдем уверени, че и ономастичното дирене ще продължи.

Библиография

Biblia Hebraica 1990: Biblia Hebraica Stuttgartensia, (Deutsche Bibelgesellschaft Stuttgart) 1990

Библия 1998: Библия сиреч книгите на Свещеното Писание Ветхия и Новия Завет: София: Св. Синод на Българската Църква. Българско Библейско дружество

Byers 2008: Byers G. A. New Evidence From Egypt on the Location of the Exodus Sea Crossing, Part 2. Bible and Sprade, Associates for Biblical Research, 2006,vol.23, №8, p. 19

Childs 1974: Childs B. S. The Book of Exodus. A Critical Theological Commentary. Philadelpia, Pennsylvania, 1974, p 215-239

de Wit 2007: de Wit C. Стан близо до морето//Нов библейски речник, София, 2007, с. 1320

Hoffmeier 1996: Hoffmeier J. K. Israel in Egypt. New York: Oxford University, 1996, p. 206

Hubbard 1998: Hubbard R. L. Red Sea//Bromiley G. W., ed., The International Standard Bible Encyclopedia. Volum four: Q-Z, Grand Rapid, Michigan, 1988, p. 59

Huddlestun 1997: Huddlestun J. R. Red Sea//Freedman, David Noel, ed., The Anchor Bible Dictionary, New York: Doubleday, 1997//Logos Bible Software

Kitchen 1997: Kitchen K.A. Exodus,The//Freedman, David Noel, ed., The Anchor Bible Dictionary, New York: Doubleday, 1997//Logos Bible Software

Kitchen 2003: Kitchen K. A. On the Reliability of the Old Testament. Grand Rapid MI: Eerdmans, 2003, p. 262

Koehler 1958: Koehler, Ludwig. ed., Lexicon in Veteris Testamenti Libros. A Dictionari of the Hebrew Old Testament in English and German. Leiden: E. J. Brill, 1958, с. 383, 652

Коул 2002: Коул, Алън. Тиндейл коментари на Стария Завет. Изход. С., 2002, с. 54-58

Liddell 1968: Liddell H. G., Scott R. A Greek-English Lexicon. Rev. ed., ed. H.S Jones and R. McKenzie. Oxford, 1968, 17155, 19510//Bible works 7 (Software for Biblical exegesis and research)

Redmount 2001: Redmount K. A. Bitter Lives. Israel in and out of Egipt//Coogan M. D., ed. The Oxford History of the biblical world. New York, 2001, p. 58

Thayer 1889: Thayer J. H. A Greek–English Lexicon of The New Testament. 1889, 2417//Bible Works 7 (Software for Biblical exegesis and research)

__________________________________

*Публикувано в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 77-83. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът на статията, Янка Драгомирова. Източник – официалната страница на Шуменския университет.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s