СЛУЖЕНЕТО НА ХРИСТИЯНИНА ЗА БЛАГОТО НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО – продължение и край*

Проф. д-р Иван Г. Панчовски

И така, за изпълнение на Божията воля и за прослава на Божието свето име, за Ivan PANCHOVSKIзасвидетелстване и удостоверяване на своята вяра, за осъществяване на своя религиозен и нравствен дълг за дейно братолюбие и за разкриване себе си като нравствена личност, като ползотворен член на обществото и като съработник Божи (1 Коринтяни 3:9) в изграждане Царството Божие на земята християнинът днес е призван:

1.Да служи на делото на световния мир, за затвърдяването и укрепването на мира – това велико и въжделено земно благо, което обуславя съществуването на живота, съхраняването на материалните и духовните ценности и развитието на съзидателните сили на обществото. От многото свещени имена, които се дават на Бога в Откровението, важно място заема мирът (Римляни 15:33; 16:20; 1 Коринтяни 14:33; 2 Коринтяни 13:11; Ефесяни 2:14; 1 Солуняни 5:23; 2 Солуняни 3:16; Евреи 13:20). Иисус Христос е Княз на мира (Исаия 9:6) и наш мир (Ефесяни 2:14). Той дарява с Божия мир, „който надвишава всеки ум“ (Фил. 4:7). Призовава вярващите да бъдат миротворци, защото само така ще постигнат блаженството да се нарекат синове Божии (Матей 5:9). Повери им словото и служението на помирението (2 Коринтяни 5:18-19). Като благовестник на мира, служител на помирението и миротворец християнинът е длъжен със слово и дело да се труди за укрепване мира във всички кътчета на земята, между всички племена и народи, по цялата планета, като най-активно се включва в световното – секуларно и християнско – движение за мир и подкрепя всички негови акции. В миротворното си служение християнинът отхвърля стария, измамен и отречен от логиката и историята девиз „Si vis pacem, para bellum“ и се ръководи от девиза „Nisi vis bellum, para pacem“ или още по-добре „Si vis pacem, pага pacem“. Служенето на мира днес заема важно, първостепенно място в служенето на християнина за благото на човечеството, за въдворяване Царството Божие на земята, което според думите на св. апостол Павел е мир заедно с правда и радост в Светия Дух (Римляни 14:17).

2.Да служи на каузата за разоръжаване, понеже растящата надпревара във въоръжаването, в натрупването на смъртоносни термоядрени, бактериологически и химически оръжия и произвеждането на нови оръжия за масово изтребление и за разрушения в планетарен размер са реална опасност за мира и сигурността в света, заплаха за унищожение на цялото човечество, за превръщането на изпълнената с живот и красота Земя в мъртва и грозна пустиня. Демоничната диалектика на въоръжаването не само обуславя войната, но и води към нея; надпреварата във въоръжаването като правило винаги е била зловещ предвестник на войни. От друга страна, надпреварата във въоръжаването поглъща огромни средства и се отразява гибелно върху материалното положение на трудещите се и върху световния прогрес. Миналата година за въоръжения са изразходвани в света 300 милиарда долара. Тази година сумата за въоръжаване ще бъде далеч по-голяма! Пентагонът продължава да създава още по-разрушителни системи въоръжения. Според изчисленията на Стокхолмския международен институт за изучаване проблемите на мира световният запас на ядрено оръжие от всички категории съставлява повече от 50,000 мегатона, тоест повече от 15 тона тринитроуол на всеки човек. Следователно разоръжаването означава гарантиране мира и използване всички ресурси на света не за смърт, разорение и унищожение, а за живот, съществуване и благополучие. То е миротворна повеля и общочовешки дълг, екзистенциална нужда и условие за бъдещето на човечеството. Християнинът мотивира участието си в борбата за мир и разоръжаване още със своята устремност към предсказаното бъдно време, когато хората ще прековат военните оръжия в инструменти за мирен и съзидателен труд и народите не ще се учат на война и не ще вдигат меч един срещу друг (Исаия 2:4; Михей 4:3). Заедно със световното движение за мир, конкретизирало своите искания по най-прецизен начин на Световния конгрес на миротворните дейци в света (Москва, 1973 година) и на Световната конференция за прекратяване на въоръжаването, за разоръжаване и разведряване (Хелзинки, 1976 година), християните настояват да бъде свикана в непродължително време Световна конференция по разоръжаването под егидата на ООН и да се направи бързо крачка напред към всеобщо и пълно разоръжаване. В този съдбовен за човечеството момент те присъединяват силите си към всички миротворни дейци в света за разрешаването на „най-важния въпрос на съвременността“ – разоръжаването в следните конкретни мероприятия: да бъдат създадени безядрени зони; да се забрани употребата на ядрени оръжия; да се изтеглят ядрените оръжия от територията на други държави; да се разтурят военните бази на чужда територия, като разположените на чужда земя войски бъдат изтеглени и разформировани; да се преустановят всички опити с ядрено оръжие; да се съкратят и в крайна сметка унищожат запасите от ядрено, бактериологическо и химическо оръжие и да се прекрати неговото произвеждане; да не се допуска изследователска дейност, разработка и произвеждане на нови видове оръжие и системи за масово изтребление, както и нови системи за пренасяне на такова оръжие; военната индустрия постепенно да се насочи към производство за мирни цели; да се намалят военните бюджети и освободените по такъв начин средства да се използват за разрешаване належащи социални проблеми и за помощ на развиващите се страни; да се разтурят военните блокове; да се спре търговията с оръжие.

3.Да служи за опазване на природната и жизнената среда и пестеливо използване ресурсите на Земята, за възпроизводство и обогатяване на природата и за разрешаване екологическия проблем, наречен основателно „проблем на века“, за да бъде предотвратена надвисналата над света катастрофа с всички нейни гибелни последици за живота на планетата, за благополучието и бъдещето на човечеството, дори за неговото съществуване. Според учението на Свещеното Писание човекът е предназначен да бъде владетел и разпоредник над цялото творение, но не произволно и безотговорно, а в съгласие с високото си призвание и с вграждане труда си в Божия промислителен план за това творение – за неговото запазване, развитие, обогатяване и преобразяване с оглед на домостроителството на спасението, в което са включени всички твари (Римляни 8:19-22). Чрез тази дейност човек ще пази и поддържа своя голям дом – Земята, която е източник на съществуването, развитието и осъществяването му, ще запазва Божия образ в себе си и все повече ще се уподобява на своя Творец и Небесен Отец, Който според думите на Псалмопевеца подхранва Земята и подновява лицето ѝ, произвежда от земята „храна и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блести лицето му, и хляб, който укрепва сърцето на човека“ (Псалом 103:13-15 и 30). Особено характерни са изразите пοдхρанвa Земята и обновява лицето ѝ, които имат определено екологическо значение и възлагат на човека задължението да възстановява и обогатява природата – това Божие наследие и наша майчинска основа – и да я предаде на идните поколения пълна със съкровища и блага, годна за плодородие, извор на живот и съзидание. Ако човек подхвърля Земята – този оазис във вселената – на опустошение и разрушение и експлоатира природните богатства егоистично, той се провинява пред братята си, сегашните и идните поколения, но още повече пред Бога, техния Небесен Отец, Който ги е сътворил за живот и благополучие. Екологическият проблем е извънредно актуален и задачата за опазване, преобразуване и обогатяване на природната и жизнената среда е екзистенциално неотложна и жизнено необходима и трябва да бъде превърната във всенародно, общочовешко задължение. Християните се подтикват към неговото Изпълнение също от своята вяра и от евангелския нравствен и обществен дълг, понеже за тях природата е храм и работилница, а човекът в нея – и активен съработник Божи, и неин почитател като прекрасно Божие творение, и понеже това задължение е Божия повеля и проява на универсалната евангелска любов: в опазването на природната и жизнената среда се манифестира истинска грижа не само за природата, но и за човеците, понеже те само в нея могат да живеят, да разкриват творческото си призвание, да се осъществяват като личности и да постигат временното и вечното си назначение.

4.Да служи за зачитане достойнството на всяка човешка личност и за спазване нейните права и основни свободи, както те са юридически формулирани и международноправно санкционирани от ООН в следните документи: „Универсална декларация за правата на човека“ (1948 година), „Конвенция за политическите права на жената“ (1953 година), „Декларация за правата на детето“ (1959 година), „Конвенция за гражданските и политическите права“ и „Конвенция за икономическите, социалните и културните права“ (1976 година), понеже „признаването на човешкото достойнство, присъщо на всички членове от човешкия род, на техните равни и неотстъпими права, съставлява основата на свободата, справедливостта и мира в света“ (Преамбюл на „Универсалната декларация“). За християнското съзнание спазването на човешките права и основните свободи е свещено задължение, понеже всеки човек е сътворен по Божи образ и е обично чедо на Небесния Отец, изкупен е чрез пречистата кръв на Спасителя, предназначен е за благополучен земен живот и за блажена вечност и понеже по този начин се извършва служение не само на човека-брат и сестра, но и на Бога, Който ни е удостоил с дара на братството и с честта на братолюбието. Откликвайки се на апостолската поръка „Всекиго почитайте, братството обичайте“ (1 Петр. 2:17), на изискването на своята съвест и на призива на църквите днес, християните се стремят сами да зачитат най-добросъвестно и дейно човешките права и основните свободи, сами и съвместно с всички прогресивни организации, обществени, народни и международни движения, с всички хора с будно нравствено и обществено съзнание и с добра воля отстояват човешките права и свободи, остро осъждат всяко тяхно погазване, трудят се за тяхното възстановяване и за изграждане световна общност със социално справедливи структури, в която всеки човек да бъде уважаван и зачитан, да се радва на свобода и благополучие, да може да разкрива творческите си способности и да се осъществява като личност и пълноценен член на обществото. Зачитането на правата и свободата на всеки човек и тяхното насърчаване влиза в християнското служение на ближния и обществото и в дейното следване на Христа, Който дойде на света и продължава да действа в него като брат и помощник, освободител и закрилник на всеки човек и на първо място на обезправените и унижените, на угнетените и страдащите, на отхвърлените и преследваните.

5.Да служи за въдворяване социална справедливост за всеки човек, във всяко общество, в целия свят, понеже само така той ще следва Господа Иисуса Христа, ще участва в изпълнението на Неговата мисия на земята, в която между другото влиза да лекува ония, които имат съкрушени сърца, да проповядва на пленените освобождение, да пусне на свобода измъчените (Исаия 61:1-2; Лука 4:18), и ще изпълни Божията поръка да търси правда, да избавя угнетен, да защищава сирак и беден и да ги изтръгва из ръката на нечестивите, да се застъпва за вдовица (Псалом 81:4; Исаия 1:17), да нахранва гладен, да напоява жаден, да облича гол, да се грижи за болен и да приема странник (Матей 25:35-45). Пребродвайки пътищата на световната история и проследявайки съдбата на народите от най-дълбока древност до наши дни, ние навсякъде намираме безчет наши братя, оковани в робските вериги на социалната неправда, пъшкащи под ярема на експлоатацията на човек от човека, обречени на изнурителен труд или безработица и умиращи от глад. Те надават вик, който не може повече да бъде отминаван безчувствено и безсърдечно. Той тревожи човешката и християнската съвест, понеже е вик на наш брат и на наша сестра, достига до ушите на Господ Саваот (Иаков 5:4) и за това ние ще отговаряме пред Него и ще си навлечем гнева Божи, който „се открива от Небето върху всяко нечестие и неправда на човеците“ (Римляни 1:18). Колкото и да са прекрасни и удивителни делата на християнското милосърдие и на християнската индивидуална и колективна благотворителност, те не могат да разрешат социалния въпрос – това е безспорна истина, потвърдена от историята. Социална справедливост за всички хора и народи може да се изгради единствено чрез радикално преобразяване социалните отношения, като се изостави пътят на капиталистическото обществено строителство и се тръгне по пътя на социалистическото развитие, като се скъса със старите социално несправедливи структури и се създадат нови социално справедливи структури.

6.Да служи за изграждане международните отношения върху принципите на мирното съвместно съществуване и братството, на разбирателството и солидарността, на сътрудничеството и взаимопомощта, понеже всички народи съществуват по Божия воля (Второзаконие 32:8; Деян. 17:26), включени са в Божия план за световното развитие и в домостроителството на спасението, реализират в него възложените им специални задачи и само съвместно могат да разкриват самобитните си творчески сили, да изпълняват историческото си призвание и да допринасят за всеобщия прогрес и за общочовешкото благо. Тези ползотворни хуманни и социални принципи, основани върху естествения нравствен закон и естественото право и върху евангелската заповед за универсално братолюбие и човеколюбие, са намерили днес международноправно признание и валидност на първо място в Хартата на ООН и сетне в Заключителния акт на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество. Като членове на вселенското човешко семейство и граждани не само на „Божия град“ (civitas Dei), но и на „земния град“ (civitas terrena), християните според думите на древнохристиянския литературен паметник „Послание до Диогнет“ (глава 6) са получили от Бога високото предназначение „да държат света в съгласие и хармония… и за тях е незаконно да се отказват от изпълнението на това назначение“. Тържествено поетите от европейските народи в Хелзинки задължения се посрещат с най-голямо удовлетворение и се прегръщат с ентусиазъм от християнските църкви, изповедания, общности, организации и вярващи, понеже те отговарят изцяло не само на нравственото и общественото им съзнание, но и на най-дълбоките им религиозни разбирания и чаяния и чрез тях се осъществяват светлите надежди на човечеството и се откриват пред него обещаващи перспективи. В своето обществено служене християните допринасят последователно и неуморно да се осъществяват на дело принципите на Хелзинското съвещание, чрез което ще се установи сигурност в Европа, взаимно доверие, зачитане и разбирателство, всестранно сътрудничество и братска взаимопомощ.

7.Да служи за материалното и културното издигане на народа си, за неговия всестранен подем и прогрес чрез високо патриотично съзнание, чрез спазване на законността и дисциплината, чрез отдаване на честен, производителен и съзидателен труд и чрез вграждане във всенародния трудов процес, понеже тези ценности и блага са угодни в очите на Бога и са залог не само за временно благополучие, но и за вечно спасение. Чужд както на личния и национален егоизъм, на шовинизма и национализма, така и на космополитизма, християнинът всецяло се отдава на служене: в семейството, в производството, в обществените отношения, във всички сфери на народния живот – служене чрез молитва и чрез дела, извършвани с вяра, надежда и любов. Истинският, добрият християнин всякога е предан член на семейството и се труди за неговото процъфтяване и благополучие; той по-нататък е доброжелателен и отзивчив съсед, образцов работник в производството, учреждението, института; усърден научен, технически и културен труженик; и накрая той е доблестен защитник на Родината, на нейната цялост и суверенитет. И да не се забравя: служенето на християнина в рамките на народната общност се проявява не само във велики дела и в изключителни мероприятия, но и в изпълнение на нравствения и обществен, на гражданския и патриотичен дълг в най-обикновените условия на живота.

***

Многолика и необозрима е сферата на християнското служене за благото на човешкото общество. Затова тя не може да бъде изчерпана в една схема, нито за нея може да се очертае програма, валидна за всички християни и за всяко време. Важно е да се проникнем от евангелската идея за служенето, да се вдъхновяваме от примера на Спасителя и да Го следваме, като с богоозарения си разум разпознаваме „личбите на времената“ (Матей 16:3) и във всеки момент от историческия процес и нашия живот узнаваме Божията воля и повеля (Ефесяни 5:15-17), като скъпим определения ни малък земен дял от време и внимателно постъпваме, като го изпълваме със служене на Бога и ближните с любов, на обществото и човечеството „не с думи или с език, а с дела и истина” (1 Иоан 3:18). И да помним, че Синът Божи, „Чиито очи са като огнен пламък“, знае нашата вяра, любов и търпение, нашите дела и служба (Откровение 2:18-19) и според тях ще ни въздава в този и в бъдещия век (Матей 16:27; 2 Коринтяни 5:10; Евреи 6:5).

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1977, кн. 1, с. 14-23. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът на статията, проф. д-р Иван Г. Панчовски (1914-1987).

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Нравствено богословие и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s