ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА БИБЛЕЙСКИЯ ПАТРИАРХ ИОСИФ ОТ ФАРАОНА И ДАННИТЕ НА ЕГИПТОЛОГИЯТА*

Η. Шиваров

shivarovОбразът на предпоследния син на патриарх Иаков – Иосиф – е мил на милиони хора от различни нации и вери. Иосиф не е извършил опусто­шителни военни походи, с каквито тъй много са се гордеели властните завое­ватели от древния Изток, не е уве­ковечил името си и с някакви гран­диозни строежи подобно на фараони­те с техните пирамиди и храмове, но той блести с чистотата на своя живот, мил е със своята висока нравственост. Неговият житейски път е просто при­казен. Затова и той прави силно впе­чатление особено на невинните детски души, когато се запознават с библей­ската история. Поради тази приказност не малцина са склонни да при­числят историята на неговия живот към народните приказки, в които всич­ко е хубаво, поучително, но не и исто­рически достоверно, в които накрая героят получава невероятни, небивали награди. Ето защо полезно би било да хвърлим за малко поглед върху върховния момент от живота на старозаветния патриарх Иосиф – въздига­нето му от фараона на най-високото стъпало всред царските служители в Египет и да видим дали описанието на това възвисяваие е възможно от гледна точка на египтологията.

1.В 41-ва глава на книга Битие се раз­казва как Иосиф, с Божията помощ, изтълкувал сънищата на фараона, кои­то предсказвали идването на седем плодородни години, а след тях на се­дем гладни. Зарадвалият се, поради разтълкуването на сънищата, фараон заключил, че в Иосиф има дух Божи (41:38). Естествено е тогава египет­ският държавен глава да даде на по­следния почетна длъжност, като на боговдъхновен мъж. Това и става. Ио­сиф бил поставен за велик везир[1].faraonaВ какво се е заключавала длъжност­та на великия везир? Още в началото на Древното египетско царство (3000-2400 година преди Христа) начело на чиновническо­то съсловие в Египет стоял всемогъ­щият везир (джати), който съединя­вал в себе си административната и съ­дебна власт, а впоследствие и поли­цейска (като градоначалник на столи­цата) в страната. Той се именувал: „началник на цялата държава, на юга и севера[2]„, „съзерцател на тайните на небето“. Тази власт на везира се явя­вала божествена. Според египетската митология сам бог Тот бил везир (джати) на бога на слънцето Ра, който бил върховен бог на египтяните, и зем­ните везири се считали за негови при­емници и подобия, и като такива тряб­вало, естествено, да бъдат подобно на него премъдри и справедливи. В рези­денцията на везира и под негов над­зор се намирал държавният архив, а под негово председателство – шестте съдебни палати[3]. С течение на време­то през Средното египетско царство (2100-1700 година преди Христа) фискалният характер на държавата, макар че из­дигнал доста на преден план длъж­ността на друг велможа, на казначея, на теория везирът си останал първото лице в страната след фараона. По то­ва време той имал и главен секретар, който носел названието „писар на правосъдието[4]„. Това положение на везира се запазило и при хиксите[5].

Като се има предвид висотата на поста на везира, явява се въпросът възможно ли е един чужденец и при това роб, какъвто е бил Иосиф, да се издигне до длъжността везир? На­пълно е възможно. Историята е засвидетелствала, че на висшите постове във фараоновия двор са заставали неведнъж чужденци. Тъй например при фа­раона Рамзес III ние виждаме от единадесетте дворцови домакини, кои­то играели важна роля в управление­то на страната, петима да носят не- египетски имена, като един от тези носи семитическото име Maharda’al, което е било доста употребявано от финикийците[6]. „Пръв говорител на Не­гово Величество“, тоест лицето, което надзиравало връзката, сношенията ме­жду владетеля и чиновниците, при фа­раона Мернепта бил ханаанецът Ben-Matana[7]. Тъй че фараоните, подобно на римските цезари, нерядко избирали своите висши служители из среда­та на чужденците и робите.

Следователно от историческа гледна точка издигането на роба Иосиф във велик везир е напълно възможно, още повече като се има предвид, че всред хиксите имало фараони, носещи семитически имена[8], което говори, че тога­ва семитическият елемент е заемал важно място в държавния апарат, а сам Иосиф е семит.

При това за отбелязване е, че пра­вата, които са били дадени на Иосиф, според книга Битие, напълно отгова­рят на правата, които е имал вези­рът. Рехмар (Рехмир), везир от вре­мето на фараоните Тутмозес III и Аменемхет II, построил за себе си при град Тива голяма гробница, украсена с хубави стенописи, които са добре запазени до днес. Тук той е изобразен седнал в момента, когато приема иноземци, пристигнали от Пунт[9], от Нубия[10], от Сирия, които му носят пода­ръци. Рехмир може да се види на дру­ги стенописи, като наблюдаващ за пра­вилното постъпване на данъците, на­лозите в благородни метали и натура и прибирането им в царските храни­лища. В автобиографията си, която намираме тук, този везир заявява: „аз съм първият сановник след фара­она“. От същата автобиография и от други стенописи е видно, че той бил окръжен от съветници и секретари, изслушвал докладите на чиновниците и на свой ред сам докладвал на фа­раона, отделял не малко внимание по напояването и обработването на фараоновите земи[11].

Ето че и патриарх Иосиф се пол­звал, според Свещеното Писание, със същите права. Той станал пръв след фараона (Битие 41:41, 43), грижел се за цар­ските земи и прибирането на плодо­вете от тях във фараоновите храни­лища (41:47-49), приемал чужденците (42:5, 6), получавал от тях по­даръци (43:11, 15, 26) и пр.

При това положение може с пълно право да заключим, че разказът за из­дигането на патриарх Иосиф на поста везир на фараона и за дадените му права е в унисон с историческата действителност в древния Египет, на­пълно отговаря на нея.

2.По-нататък битиеписателят съоб­щава, че фараонът извадил пръстена си и го поставил на ръката на новия си везир – Иосиф, облякъл го с висонни дрехи и окачил на врата му златна верижка, (Битие 41:42).

а)Фактът, че фараонът свалил своя пръстен и го поставил на ръката на Иосиф, за което е отбелязано в 41-ва глава, ни свидетелства, че след като Иакововият син бил издигнат на длъж­ността везир, получил и печата на своята длъжност, който имал форма­та на пръстен. Печатите на древните египтяни обикновено имали формата на пръстени[12].С пръстена си печат всеки подпечатвал своите документи. Когато някому възлагали някаква длъжност, тогава му бивал връчван служебен печат, за да подпечатва до­кументите, които издавал. С царския печат, естествено, били подпечатвани царските документи. След везира друг важен чиновник в Египет бил пази­телят на царския печат и „казначей на царя на Долен Египет“. Понеже по онова време монети нямало, то всички финансови операции се произвеждали в натура, налозите и данъците се съ­бирали в жито, добитък, плодове и така нататък, както и в благородни метали: злато, сребро. Всички държавни фи­нансови операции били завеждани именно от този казначей, който пора­ди това и носел титлата: „завеждащ това, което, дава небето, което произ­вежда земята и което принася Нил“, а също така „завеждащ всичко, кое­то го има и което го няма“. Под не­гово ведомство били надзирателите на „бялата палата“ (тоест казначейството), на „двете житници“ и множество писари, както и царските имущества[13]. В качеството си на управител на дворцовото имущество той стоял по ранг непосредствено след везира[14].

Фараонът възложил на патриарх Иосиф да събира урожая през се­демте плодородни години, а след из­минаването на тези да началства при продаването на складираните хра­ни. Естествено е било, щом той тряб­вало да борави с фараоновото иму­щество, да има печат, с който да скре­пя издаваните от него във връзка с работата му документи. Ето че такъв му бил и даден. Би могло да се прие­ме, че той взел и длъжността на казначея. Извънредното положение, в кое­то изпадала страната, съгласно фараоновите сънища, е изисквало, макар и временно, двете длъжности – на ве­зир и казначей – да се съсредоточат в едни ръце – в тези на Иосиф;

б)Иосиф, след като получил пръ­стен от фараона, по разпореждане на последния, както ни се съобщава в Битие 41:42, бил облечен във висонна дреха. Дрехата, с която бил облечен в този тържествен за него момент, е специфична за Египет. Тя е означена в оригиналния текст на Библията с еврейската дума ŝеŝ=фина ленена материя[15]. Ленената култура е била широко застъпена в Египет. Египет­ските тъкачки изтъкавали доста фина материя от лен, която служела за на­правата на облекло за знатните. Еги­пет изнасял ленени платове в чуж­бина, които били широко известни и се търсели много[16]. Когато фараонът искал да окаже голяма почест на ня­кой свой велможа, той заповядвал да облекат последния в празнично облек­ло, естествено направено от ленен плат[17]. Следователно възнаграждаването му със скъпоценна ленена одеж­да, както ни е описано от битиеписателя, е исторически възможно и оп­равдано, като се имат предвид заслу­гите на Иосиф по разтълкуването на фараоновите сънища;

в)На облечения вече във фини ле­нени одеяния Иосиф фараонът окачил златна верижка (Битие 41:42). В Египет случаите на подобни награж­давания не били рядкост. Ние знаем от египетските надписи, че фараоните награждавали със скъпоценни укра­шения своите офицери за проявена от тях храброст. Тези награди, които офи­церите получавали, носели имената „злато на храбростта“ или „на благо­склонността“ или просто „благосклон­ността[18]„. Явно е, че тези украшения били златни и фараонът ги раздавал на проявилите се офицери в знак за подвига им и от благосклонност към тях. Тъй например офицерът Амен-ем-хеб се проявил при един от походите на Тутмозес III в Сирия. Той пленил при град Алепо 13 сирийци, 70 осела, 13 брон­зови военни ризници и 13 позлатени, а при град Каркемиш – 10 сирийци. За тези му геройства фараонът му дал „златото на храбростта“. Тези раз­давани от фараона украшения, които били един вид ордени, както е уста­новил египтологът К. Sethe[19], са имали формата на пръстени, токи, гривни и плочки, а така също и на ками и топори, тоест последните са играели ро­ля нещо като съвременните ни парад­ни саби, кортици. В гробницата на Zenone, генерал от армията на Тутмозес IV, са изписани на стените негови­те „ордени“: закривен меч, огърлица и гривни[20].

Подобни ордени са били давани и на проявилите се цивилни египетски чиновници. Тъй губернаторът на Го­рен Египет Sabni (от Древното египетско царство) бил награден, както сам той съобщава в един свой надпис, от фа­раона със „златото на благосклонност­та“. Князът пък Sen-nufer, „управител на житниците, стадата и градините на (бога) Амон“, носел на шията си друг вид орден – едно или две сърца. То­зи орден символично изразявал, че на­граденият с него притежава един вид сърцето на фараона, своя господар[21]. Следователно, когато фараонът ока­чил златната верижка, огърлица, на врата на Иосиф, фактически той го наградил, в знак на благосклонност, със своя орден. Явно е пълното съгла­сие на библейския разказ с историче­ската действителност и в този пункт;

г)Накрая фараонът наредил вто­рата от неговите колесници да бъде за Иосиф. Това, разбира се, е напъл­но в духа на обстоятелството, че Ио­сиф става първи велможа на фараона, везир. Но дали по това време в Еги­пет е имало колесници? В Египет ко­лесницата се появява от времето на владичеството на хиксите. Самото еги­петско название на колесницата – mercobt свидетелства, че египтяните са възприели този вид бойна техника от семитите, а тези, както е известно, са съставлявали значителна част от хиксите. Затова ние срещаме да се го­вори за колесници и ги виждаме изо­бразявани по разните паметници в Еги­пет едва от времето на хиксите насам. Случвало се фараоните да получават фино изработени колесници като по­дарък от иноземни владетели. Така например едно писмо (16, 9) от Тел-амарненския архив свидетелства, че Alŝŝur-uballit Асирийски подарил на фа­раона Аменофис IV колесница с впрег­нати в нея бели коне. Следователно щом като Иосиф е бил в Египет по време на владичеството на хиксите, фараоновото разпореждане втората ко­лесница да бъде негова, което ни пре­дава Битие 41: 43, е в пълно съгласие с историческата действителност.

След направения кратък преглед на съобщението в Битие 41-ва глава за възвеличаване на патриарх Иосиф, във връз­ка с данните на египтологията, може със сигурност да заключим, че битиеписателят ни предава не приказна ис­тория, а достоверно описание на този върховен момент от живота на многоизстрадалия библейски мъж.

____________________

*Източници – http://edamjanova.wordpress.com и Духовна култура, 1958, кн. 1, с. 22-25. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Сановникът, който имал най-голяма власт след фараона и е заемал първото място след владетеля при разните цере­монии, обикновено бива назован от египтолозите с арабската дума „везир“, „визир“, тъй като длъжността на везира при халифите и султаните е била, до голяма степен, аналогична на тази на въпросния египетски сановник. Че на Иосиф е бил дадем постът везир, личи от правата, в кои­то фараонът го облякъл, като го поставил над целия народ, и само престолът щял да бъде по-горен от любимия син на Иа­кова (Битие 41:40, 41).

[2]. Египет се състоял главно от две об­ласти: Горен Египет – около средното те­чение на река Нил и Долен – около дол­ното течение на тази река. Във въпрос­ната титла, се изразява идеята, че вези­рът началства и над двете области, тоест над целия Египет.

[3]. Б. А. Тураев, История древнего Востока, Второе стереотипное издание, т. 1, Ленинград, 1936, стр. 200; Adolf Erman, Aegypten und aegyptisches L.eben im Aetertum, Tübigen, S. 123.

[4]. Тураев, цит. съч., с. 225-226.

[5]. Хиксите са били „сложен племенен конгломерат“, в който влизали семитски племена и племена от хуритски произ­ход (В. И. Авдиев, История на древния Изток. Прев. X. Левенсон, София, 1950, стр. 206). Те нахлули в Египет около 1700 година преди Христа и властвали тук в про­дължение на век и половина. Ориенталистите считат, че патриарх Иосиф е бил в Египет по времето на хиксите.

[6]. Erman, цит. съч., S. 156.

[7]. Ibid., S. 157.

[8]. Например Якобхер (=”Яков е доволен”). Тураев, цит. съч., стр. 256.

[9]. Пунт е страна на юг от Египет по крайбрежието на Червено море.

[10]. Нубия се намирала на запад от Египет.

[11]. А. И. Веденскiй, Патрiархъ Iосифъ и Египетъ, Сергiевъ Посадъ, 1914, с. 301-302.

[12]. Erman, цит. съч., S. 313.

[13]. Тураев, цит. съч., с. 200.

[14]. Така е било и в Месопотамия (вж. Arthyr un gnund  Joseph, der Tartan des Pparao. ZATW, 1923, Bd. 41, S. 205.

[15]. Счита се, че еврейската дума произ­хожда от египетската ŝs.

[16]. Срв. Erman, цит. съч., S. 594 f. Иезекиил 27:7.

[17]. Erman, цит. съч., S. 317.

[18]. G. Roeder’ Aus dem Leben vornehmer Ägypter, von ihnen selbst erzählt, Leipzig, 1912, no Dr. Joseph Slaby, Gn 41, 41-42 ud ältägypt Denkmäler Bibl. Zeitschr, 16 Ihrg. Fr. i Br., 1922, S. S. 23-24; Erman, цит. съч., S. S. 173 ff.

[19]. Altägyptische Ordenauszeichnungen, b: Zeitschr für ägypt Sprache und Altertumskunde XLIII (1911), S. S. 143-145.

[20]. W. Wreszniski, Atlas zur ägypt Kulturgeschichte, Leipzig, 1915, 2. Lief. Taf. 46, no Dr. Joseph Slaby, цит. съч., S. 26.

[21]. Dr. Joseph Slaby, цит. съч., S. S.  28, 30, 82.

Първо изображение – авторът, проф. протопрезвитер д-р Николай Шиваров. Източник – http://bg-patriarshia.bg

Източник на второто изображениеhttp://edamjanova.wordpress.com

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s