УЧЕНИЕТО НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ ЗА ХРИСТИЯНСКИЯ БРАК И УВЕЩАНИЯТА МУ ОТНОСНО РАЗВОДА*

Доц. Дилян Николчев

Дилян НиколчевВ труда си „Брак, развод и последващ брак в Право- славната църква“ отбелязах, че разводът е често срещано явление в нашето общество и в този смисъл той се е превърнал в значим проблем и за Църквата. Вярно, съвременните социолози и изследователи не предвещават край на семейството, но съвременният дом е поставен в действителност пред сериозна опасност от разрушаване на неговите традиционни ценности. Някои богослови основателно изразяват опасение, че се „върви към разпадане на семейството и неговата възпитателна отговорност[1].“

За всички, които държат очите си отворени, не е трудно да открият този отрицателен за семейството процес. Особено лесно се установява тази констатация по отношение съвременната практика и тенденции на развода – „една от най-големите трагедии, която може да настигне човека“ (по думите на митрополит Антоний Сурожски)[2]. За съжаление разводът се е превърнал в начин на живот. Все повече и повече той се възприема като удобно бягство от отговорност, когато трудностите на брака се „надигнат“, за да разстроят отношенията в семейството[3].

На този общочовешки и църковен проблем ще обърна внимание в настоящата лекция, изхождайки от една – като че ли различна – позиция от тази на Църковното право: от гледна точка на Екзегетиката на Свещеното Писание на Новия Завет. Това обаче е само привидно, защото съдържанието на църковноправната наука се намира в близко отношение с всички богословски науки, както и с някои юридически научни направления. Особена предпоставка за качеството на цьрковноправните изследвания е тяхната академична иитердисциплинарност. Подходът към тези науки из областта на богословието е особено важен. В частност към тях се отнася Екзегетиката на Свещеното Писание на Новия Завет, тъй като то съдържа нормите на божественото право (ius divinum)[4]. Ето защо моята интерпретация върху проблема за развода, в контекста на учението на св. апостол Павел за християнския брак, ще бъде построена в значителна степен върху методологията, използвана в направлението на екзегетическото богословие.

***

И така, според редица съвременни изследователи увещанията на св. апостол Павел относно развода се ограничават до няколко пасажа от Първото му послание до Коринтската църква. За някои от тях отразеното в 1 Кор. 7:10-11(„А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъжа, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъжът да не оставя жена си”) е и първото свидетелство, отнасящо се въобще до развода в Църквата[5]. Към този текст спада и казаното от апостола в 1 Кор. 7:39: „Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне”. Но тъй като податки по темата за брака и развода се откриват и в други текстове на светия апостол (вж. например Римл. 7:2-3), намирам за необходимо да обърна внимание и върху тях, независимо, че те третират проблема косвено. Ето защо, редно е да се отдели внимание – в някакъв последователен ред – на няколко основни пасажа от другите послания на св. апостол Павел, свързани с брака и развода.

***

Преди да пристъпя към това, необходимо е обаче да отбележа, макар и съвсем накратко, следния важен въпрос за изясняване: бил ли е св. апостол Павел женен? Отговорът на този въпрос е важен, тъй като той би показал от каква позиция – на женен или неженен, – разсъждава апостолът. Проблемът обаче продължава да се дискутира сред научните среди. Привеждайки различни примери и аргументи някои учени, като напр. J. Jeremias, поддържат становището, че апостол Павел е бил женен[6]. Повечето обаче оспорват тази теза, изтъквайки няколко пасажа от самото Първо послание на св. апостол Павел до коринтяните (7:25, 27, 38, 40 и други), сочещи, че апостолът не е бил женен, както някои от апостолите и братята Господни (1 Кор. 9:5[7]).

***

Към този важен въпрос е необходимо да се изясни още и какво апостол Павел разбира под „развод“. В 1 Кор. 7:11 апостолът употребява думата „раздели“ (χωρισθη) – другият термин, освен απολύω (напускам)[8], използван в Новия Завет за развод, който буквално означава „разделяне“, в глаголната му форма – „разделям[9]„. Терминът има древен произход и се употребява както от класиците, така и в елинистическия период у автори като Херодот, Еврипид и Плутарх[10]. Внимание на този факт отделят и някои съвременни автори (като например Heth и Wenham), според които двата термина απολύω и χωρίζω са синоними, срещащи се в старите писания и са били актуални за времето на апостол Павел. Същите автори посочват, че тези термини са били познати в Коринт, към чиито жители апостолът отправя посланието си. Макар същите изследователи да отбелязват, че ние не бива да се задължаваме да ги считаме в конкретния случай за синоними, те настояват, че в употребата им в Новия Завет синонимността им е налице, и че те навеждат към смисъл, сочещ правото на „абсолютен развод, с право за встъпване във втори брак[11]”.

Fitzmyer също възприема, че двата термина απολύω и χωρίζω са синоними, но с уговорката, че това означава промяна на формата на Божията забрана за развод, с цел тя да приляга повече за една древногръцка християнска обстановка, отколкото за една християнизирана юдейска такава. При това, според същия автор, това би означавало, че най-ранно засвидетелстваната забрана за развод на Новия Завет е била вече установена, била е в завършена, развита форма, отразяваща древногръцката действителност по време на мисионерската дейност на апостол Павел. Пак според Fitzmyer е ясно, че апостол Павел е имал предвид елинистическия свят, в който иначе е било възможно за жената да се разведе със съпруга си[12], в противовес на еврейската традиция, в която обикновено само на съпруга е било разрешено да инициира развод[13].

В. Luck обаче не е съгласен с предложената идея за пълна синонимност на двата термина. Според него „двата термина не са пълни синонизми. Все пак езикът не е толкова западнал, че за такова нещо да има пълни синоними. Винаги има разлика поне в нюанса[14]”. По-нататък Luck защитава тезата, според която терминът „рязделям“ (χωρίζω) набляга на моралната страна на съществуващата законна връзка или брачен договор; а „отвързвам, освобождавам” (απολύω), от друга страна, е начинът, по който Иисус Христос означава абсолютния развод, без да се има предвид някакво основание за него. Според него и двата термина означават край на брака, но първият е термин за обида от извършено престъпление, а вторият е описателен термин[15].

В посланието си до коринтяни св. Павел говори като апостол, който притежава Дух Свети. Дискутирайки брака на женените християни той подчертава, че жената не трябва да се разделя от мъжа си, но ако все пак се раздели от него – „да остане неомъжена“. Според Harrel, пак там апостолът влага същия смисъл („мъж да не оставя жена си”), но използвайки друга дума – „оставя“ („φιέναι[16]”, „αποστασιον”)[17]. За същия автор, в този случай, двете думи („раздели и „остави“) са използвани като синоними със значение на „развод“.

Протопрезвитер академик Стефан Цанков има друго разбиране по отношение на думата оставя, в контекста на казаното от апостол Павел -„мъж да не оставя жена си”. Според него в случая не става въпрос за развод, а за временна раздяла, след която разделените съпрузи да се примирят и заживеят отново заедно[18]. Вероятната причина обаче, поради която св. апостол Павел е използвал думата оставя („φιέναι”, „αποστασιον”), не се състои в това, че той влага различен смисъл от „раздели“. По-скоро употребата ѝ отразява еврейската традиция, според която съпругата можела да напусне мъжа си, но единствено съпругът е имал правомощията за развод (1 Кор. 7:11[19]) В този смисъл Bauer, Arndt, Gingrich и Danker правилно отбелязват, че φίημι е използвана от апостол Павел (в 1 Кор. 7:11) в правния смисъл за „развод“, тоест тогава, когато съществува моментът на нормативното нарушение на закона[20].

В подобен смисъл се изказва и Luck, посочвайки, че тази дума съдържа в себе си значение на престъпление, и то не само от нравствен характер[21]. В юридически аспект, по отношение използваната терминология от апостол Павел в 1 Кор. 7:10-11, се изказват и Н. Conzelmann, и D. L. Dungan. За Conzelmann „законът е абсолютен“ и нито съпругът, нито съпругата може да се разделя с другия партньор, а ако жената трябва да бъде разведена, тя трябва да остане „неомъжена“ (γάμος), или да се помири и сдобри със съпруга си. Според Dungan ясно е, че използваната от апостол Павел дума означава, че „тя забранява допълнителна женитба след развод”. Но същият автор интерпретира думите на апостола, че те са „в категорично противоречие със заповедта на Бог, която е стриктна забрана на развода[22]”.

Свидетелство за това, че апостол Павел влага и правен елемент в съжденията си относно брака и развода, използвайки идеята за свързването (тоест обвързването) чрез закона и за нормативната представа за брака се открива пряко и в 39-и стих от 7-а глава: „Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне”. В стих 27 от 7 глава на 1 Кор. св. апостол Павел също говори: „Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена”. По-късно, когато неговото внимание и дейност е свързана вече с християните от Рим, той повтаря в голяма степен тази мисъл: „Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е жив? Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле той е жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго” (Римл. 7:1-3).

Като че ли от тези няколко стиха от посланията на св. апостол Павел става ясно, че за апостола брачният съюз съществува само дотогава, докато имаме физически живот тук – на земята, а когато един от съпрузите почине, тогава, този, който е свободен, може да се ожени повторно. Би могло също да се допусне, че св. апостол Павел отразява гледната точка и на юдаизма, който окуражавал повторния брак. Основания за това предположение биха могли да се търсят в неговата биография: той бил юдеин от диаспората, произхождал от коляното на Вениамин (Римл. 11:1) и се наричал Саул или произнесено на гръцки – Савлос (Савел). Знаел обаче отлично гръцки език от детска възраст, тъй като произхождал от регион с елинистична традиция. От неговите изказвания знаем, че се е обучавал „при нозете на Гамалиил“ (Деян. 22:3), големия учител на закона. Сам апостолът заявил пред синедриона: “Аз съм фарисеин, син на фарисеин“ (Деян. 23:6). С други думи и той, и баща му принадлежали към религиозната общност на фарисеите[23]. С оглед изследването на живота и дейността на св. апостол Павел този факт не е без значение, тъй като юдейско-равинската теология, в една или друга степен, се е оказала източник при оформянето му като личност, включително и след обръщането му в християнството[24].

Нюансирането при употребата на двата термина е важно, но в случая с 1 Кор. 7:11 това не означава, че коринтските четци на посланието на апостол Павел не са го разбрали, когато той е използвал термина „разделям“. Допълнителен аргумент в полза на това е, че смисълът на този термин се препокрива в контекста на казаното от апостола с думата „разлъчва“ (χωρίζω), употребена в Евангелията от св. евангелист Матей (19:6) и от св. евангелист Марк (10:9), където тя означава именно развод (=„да не разлъчва”). Може би някъде тук – в паралелната употреба на двата термина, трябва да се търси общото между увещанията на апостол Павел относно развода и това, което казва Спасителят в Евангелието от Матей (19:6) и в Евангелието от Марк (10:9)[25].

Важно е също така да си зададем въпроса – защо апостол Павел, вместо да каже това, което е логично, и което ние бихме искали да очакваме, а именно – „помирете се или останете неомъжени“ (в широкия смисъл), той ни заявява точно обратното: „ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си” (1 Кор. 7:11). Ключът на отговора на този въпрос е в един от следващите стихове на същата глава от посланието: „А ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог“ (1 Кор. 7:15)[26].

***

Съветите на апостол Павел към „неженените и вдовиците“ (1 Кор. 7:8-9[27]) и към „по-младите вдовици“ (1 Тим. 5:14[28]), като че ли поставят (на пръв поглед) началото на подредбата на учението за брака, и по-специално за втория брак, изразено от апостола. Това е обаче само привидно. За да се разбере точната мисъл на апостола по отношение на брака, развода и последващия брак, необходима е хронологична последователност, следяща и конкретните събития, свързани с апостолските му послания.

Така предложеният ред за изследване на увещанията на апостол Павел относно развода не е случаен. Той отговаря на стремежа библейският текст, представен ни от апостола, да бъде разбираем, на основата на хронологическото му написване. В този смисъл има значение дали вниманието ни към съветите на апостол Павел за развода ще започне например от Римл. 7:1-3, 1 Кор. 7:8-9, 10-28 или 1 Кор. 7:39.

***

Преди да пристъпи към въпроса за развода, апостолът укорява коринтяните, че в проявената завист, раздори и разногласия помежду им, те постъпват „по човешки“ (1 Кор. 3:3). Този упрек на апостол Павел, изказан в прав текст, е от съществено значение за изследване на увещанията му относно развода и той не бива да бъде пренебрегван. Всъщност, още тук апостолът разграничава две страни от живота на християните – човешката, която той нарича и плътска, от една страна, и духовната (срв. 1 Кор. 3:1), тоест божествената.

В 5-а глава от посланието си апостол Павел не спестява критичното си отношение по проблеми, пряко отнасящи се до брака и семейството: „Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.  А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! Аз пък, макар отсъстващ тялом, но присъстващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, – в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, – да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа… Писах ви в писмото си – да нямате общение с блудници;  и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят. Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете. Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните? Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си”. (1-5, 9-13).

Категоричното становище на апостол Павел по отношение на развода и повторния брак може да се проследи в 1 Кор. 5, 6 и 7 глави. В 1 Кор. 7:10 апостолът съвсем ясно и пряко се позовава на учението на Господа по този въпрос: „А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъжа”. Казаното от апостол Павел в този случай контрастира с изказването му в 7:12, 25 стихове, където той говори от собствено име[29]. „А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя”. „За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет като помилуван от Господа да Му бъда верен”, пише той. Този текст от посланието на апостола е дотолкова важен и дори опорен, защото той показва, че апостол Павел свободно използва учението на Спасителя, без опасения за неговата уместност пред коринтските християни. Важно е също да се отбележи, че макар и в непряк дискурс апостолът формулира забраната за развод на християните, която от своя страна също непряко се отразява върху свидетелствата за развода, представени ни от евангелистите Марк (10:4: „А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне”) и Матей (19:7: „Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?”)[30]. По-нататък тази негова убеденост и вяра в учението на Христос по въпроса за брака (в най-широкия смисъл на думата) се доразвива посредством по-разширено тълкувание на проблема, в случая свързан със събития и проблеми на църквата в Коринт.

***

Необходимо е да се върнем за малко на казаното от апостола в 1 Кор. 7:10: „на женените заповядвам – не аз, а Господ…“. Тук трябва да се подчертае, че разбирането на апостола в тази точка е ограничено в рамката на съвсем кратък съвет, и то ориентиран към църква, разкъсвана от проблеми от най-различно естество. И действително Коринтската църква преживява в този момент твърде опасна духовна криза, която безпокои ревностните християни. Самият град, като столица на южна Гърция по онова време и част от римската провинция Ахаия, се славел – по думите на Фарар, – като „пазар на житейската суета в Римската империя, бил, тъй да се каже, и Лондон и Париж на първия век от християнската ера”[31]. Самото му название станало синоним на безобразен гуляй и разпътство[32]. Така например за всеки млад мъж в Коринт е било съвсем естествено да спи с проститутка. Самите евреи признавали, че младоженец, който е останал непорочен в големия град, е можело да бъде само изключително благочестив мъж[33]. Освен това, християнската община е наброявала вероятно неголям брой християни (по-скоро десетки, отколкото стотици), обстоятелство, което ги поставяло в малцинствено поло-жение спрямо заобикалящия ги езически свят. Друга особеност, която прозира от подробните правила на апостола относно омъжените жени, вдовиците и девиците е, че женският елемент в това неголямо общество от вярващи значително преобладавал над мъжкия[34], тъй като мъжете отсъствали често (предвид самото разположение на Коринт – със своите две пристанища и ролята му на морски търговски център и главен град в областта), намирали се в почти постоянни пътешествия до близки и по-далечни земи.

Апостол Павел разбирал действителните затруднения на верните, но малочислени по брой коринтски християни, живеещи в един голям покварен град, какъвто е бил Коринт. Те били изложени на ред опасности като последователи на една нова религия и смятани за хора извън закона[35]. За някои от тези проблеми св. апостол Павел е научил от разказите на семейството, познато като „домашните на Хлоя“ (1 Кор. 1:11). За други той бил информиран от самата Коринтска църква (7:1). Това обстоятелство логично разделя, макар и условно, посланието му до Коринтяни на две. Увещанието на апостола за брака и развода се намира в началото на втората част – там, където се поставят въпросите, изпратени от Коринтската църква. Трябва в случая да се отбележи, че не съществува някакъв особено голям преход между последните думи, изказани от апостол Павел в частта, отнасяща се до Хлоя, и неперсоналните му забележки за развода, отразени в другата част. Вероятно апостолът е структурирал посланието си до Хлоя така, че логически то да се свърже с предмета за брака и развода. По този начин, тематичните разсъждения на апостола в посланието водят някак си естествено към отговорите по въпросите за брака и развода, които се очакват от него, и на които той впоследствие ще обърне по-голямо внимание.

Някои от въпросите били свързани конкретно с брачната дисцип- лина и по всичко личи, че са били твърде болезнени за коринтските християни. В тази връзка св. апостол Павел сe обърнал към съпрузите с думите: „Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.  Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед”. Не е нужно да се взираме дълго в думите на апостола, за да открием, че те са насочени срещу съществуващ проблем в Коринтската църква, свързан с отказа на някои християни от сексуалност в брачния им живот. Твърде вероятно е тези настроения в Коринт да са резултат от покварата, на която апостолът е свидетел и за изкореняването на която сам е призован да помага.

Нека да припомним и критичното му отношение към проявите на кръвосмешение, също насочено към коринтяните: „Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена“ (1 Кор. 5:1). Св. апостол Павел се ангажира да осъди греховните прояви на кръвосмешение, извършени от един от членовете на църквата в Коринт[36]. Той категорично отбелязва, че такова поведение е неприемливо за християните и дори за езичниците. Затова апостол Павел отсъжда и сурово наказание – отлъчване от братството: „… да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!“ (1 Кор. 5:2). Този откъс от Първото послание на апостол Павел до коринтяни е важен и защото той пресъздава разбирането на апостола за формата и начина на съдебното производство и неговия краен резултат – произнасянето на съдебната присъда. От писмото му се вижда, че щом са го получили вече, трябвало да се събере цялата коринтска община, всички вярващи, и едва тогава, в общо събрание и в пълно единомислие и съгласие, да се приеме изключването на кръвосмесника като наложително и справедливо[37].

От гледна точка на развитието на покайната дисциплина и опрощаването на греховете в Църквата през следващите векове, интересен е в случая и моментът на помилването на извършителя на кръвосмесническото деяние, който апостол Павел описва във Второто си послание до Коринтяни. Като подготвя коринтяните да помилват наказания вече кръвосмесник апостолът пише: Доста е за такъв това наказание от мнозинството; така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; затова моля ви да покажете към него любов. Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. А комуто вие прощавате за нещо, нему прощавам и аз: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово” (2 Кор. 2:6-10). След като грешникът се е покаял и поправил, единствената възможност за неговото „реабилитиране“ и приемане в пълно общение била аналогична на формата и начина на неговото осъждане: цялата община, всички вярващи, събрани в общо събрание, трябвало да вземат решение да му простят[38].

Може би именно този и подобни грехове са накарали някои християни от Коринт да претърпят духовен прелом в живота си, да се отрекат от сексуални отношения вътре в семейството, да заживеят аскетично. Св. апостол Павел обаче не одобрява тази форма на семейно съжителство и макар и не със заповед, но със съвет се обръща към тези мъже и жени да не се лишават един от друг[39].

На второ място думите на апостол Павел са важни, oт една страна, защото те показват как той – по действителен повод – решително осъжда блудството (и то в най-крайната му извратена форма – кръвосмешението), сравнявайки го с користолюбието, грабителството, идолослужението, клеветничеството и пиянството, а от друга страна, защото апостолът говори за съд и осъждане на „вътрешните“ и „външните“. В този пасаж е отразено разбирането на апостол Павел за апелацията на християните към съдилищата, при възникване на спорни проблеми. Под „външни“ апостолът има предвид езичниците и езическите съдилища. От думите му се разбира, че той не е по принцип против тези съдилища, но тъгува, че църквата в Коринт е строга и се обръща към тези съдебни органи, когато възникват дребнави и лични спорове между християните[40], а когато проблемът е толкова съществен, като коментираното от него кръвосмешение, тя някак си е благосклонна. В заключение обаче той съветва църквата да съди предпазливо външните, защото „външните пък ще съди Бог“ (1 Кор. 5:13).

Тези пасажи от посланието на апостол Павел разкриват една тъжна картина на нравствено падение; подобни се наблюдават в различно време, в различно място, също и в наши дни. В този раздел от посланието обаче не се споменава какви са точно дребнавите оплаквания, отнасяни към гражданските съдилища. И макар, че св. апостол Павел пропуска този факт, той отбелязва допустимост на подобни апелации към цивилното правораздаване. В същото време той не оставя на заден план проблеми, свързани със сексуалните взаимоотношения. Такова заключение може да се направи не само от предходната част, която разглежда недопустимата проява на кръвосмешение като част от непозволените полови прояви на християните, но и също така проличава и от коментара върху брачните и сексуални въпроси в 1 Кор. 6:9 и 7:40. В тези последователни раздели от посланието един от открояващите се термини, който се повтаря, употребен за съдебните процеси, е думата „измама“. В 7:3 пък св. апостол Павел съветва по един непряк начин женените хора да не лишават съпругите си от любов, вклю-чително и по отношение сексуалния им живот: „Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа”. В тази връзка възниква въпросът: възможно ли е именно този проблем – сексуалното въздържание и лишаването от сексуален живот от страна на някои християни – да е именно едно от тези дребнави неща, за които понякога християните са се изправяли доброволно пред гражданския съд?

Така поставен въпросът дава свобода на една по-широка интерпретация. Видно е, че св. апостол Павел изтъква пред коринтските християни огромен проблем, който осквернява Църквата. И макар че кръвосмешението не било често срещана практика измежду езичниците, то несъмнено такъв грях е бил извършен в една среда на нравствено падение и охотно предразположение към секса в Коринт. Тази очебийност на крайно разложение по всяка вероятност е провокирало и накарало някои ревниви и чувствителни християни, претърпели сами или свидетели на подобни случки, да се отрекат напълно от секса, считайки го за греховен сам по себе си, и да пожелаят да живеят в безбрачие (7:3-7).

Подобно поведение на „чистите“ обаче несъмнено е създавало проблем на тези съпруги, които са били лишени от „дължимата любов“. Може би именно те са търсели правна защита в гражданските съдилища? Ако това е така, то обаче ни кара да се замислим: не са ли подобни случаи – казано по-деликатно – унизителни съдебни процеси? Вероятно това е причината апостол Павел да отделя внимание в посланието си именно на тази група от „обидени“ ищци. Именно относно тези случаи той говори, че трябва да се решават от християнската общност. Той принципно не е съгласен с насоката за търсене на справедливост от тази група християни. Всъщност, честата употреба на думата „лишен“, като че ли дава отговор зад коя от тези групи – лишените или нелишените – застава св. апостол Павел. Проследявайки обаче внимателно текста се вижда, че апостолът не дава някакъв категоричен специфичен съвет по отношение на лишаването на нечия съпруга от „дължимата любов“, а само намеква за деликатен укор към спорещите страни, проблем, който да се разреши с помощта на християните в Коринт.

***

Преди обаче да пристъпи към написването на 7-а глава, апостол Павел прави нещо много важно. В 6-а глава от посланието си, той като че ли обособява „списък“ с грехове, които биха възпрепятствали влизането в Царството Божие. Защо е съставен този „списък“ и защо апостолът го предлага точно на това място? На този въпрос ясен отговор е възможно и да няма, но това, което прави впечатление е, че греховете, свързани със секса в неговите извратени и непозволени форми, излизат на преден план: „Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници… няма да наследят царството Божие“ (1 Кор. 6:9)[41]. Освен това, този списък, като че ли е подготовка за укор и по друг проблем – за блудството, който е съществувал в Коринт, и върху който апостолът се спира в рамката на няколко стиха: „Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии. “ (1 Кор. 6:13-20).

***

Във връзка с използваната от апостол Павел терминология, отнасяща се до блудството и прелюбодеянието трябва да се подчертае следното: Думата „прелюбодейство” не е често срещан термин в „списъка на греховете“ на св. апостол Павел (срв. 1 Кор. 6:9), но причината е, може би, че той е запазил думата „прелюбодейство“ (μοιχεία) за тайни сексуални отношения на една омъжена жена. Бихме могли също да допуснем, че той умишлено е употребявал тази дума, тъй като е останал верен на своя произход, въпреки че със сигурност е вярвал, че мъжът също е можел да съгреши. Затова и той специфична говори за жената – тази, която „е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне” (1 Кор. 7:39). Апостолът на два пъти цитира Седмата Божия заповед (срв. Римл. 2:22; 13:9) и един път прави забележка по отношение разликата между блудници и прелюбодейци (1 Кор 6:9). На друго място – в Посланието си до евреите – апостол Павел добавя, че „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“(Евр. 13:4).

Очевидно е обаче, че апостол Павел включва в акта на прелюбодейството и блудството, тъй като той често употребява тази дума[42]. Обикновено думата „блудство“ е изписана в текстовете на първо място пред останалите грехове, включително и преди прелюбодейството, а на няколко места е спомената повече от един път (1 Кор. 5:11; 6:9-10; Гал. 5:19-20; 1 Тим. 1:8-10; Кол. 3:5-8). Среща се също така и в посланието му до Тимотей (1:9) и до Евреите (13:14).

Ключовата дума, използвана от апостол Павел за „блудство“ (в текста е πορνεία) има в Новия Завет широко значение. Блудство и прелюбодейство понякога се употребяват като взаимозаменяеми[43]. В Новия Завет думата блудство се среща 22 пъти с широко значение, най-често по отношение на скрити сексуални взаимоотношения като цяло (срв. Деян. 15:20, 29[44]; 1 Кор. 6:13[45]; 6:18[46]; 7:2[47]; Гал. 5:19[48]; Ефес. 5:3[49], Οτκρ. 21:8; 22:15[50]) и може да бъде използвана, за да опише кръвосмесителни връзки.

В Стария Завет думата πορνεία се използва не само за нечистия грях между несемейни, но също описва идолослужение и всякакъв вид мерзост пред Бога. В Ездра 16 глава Израил се представя като млада девица, която се омъжва според завета за Яхве. Когато тя нарушава този завет, като се покланя на идолите, пророците праведно я изобличават като блудница и прелюбодейка (Иеремия 2:20, 3:8, 9; Осия 3:1). В Стария Завет πορνεία била приложена към Тамар (Битие 38:24[51]). В историята на Гомер тя се употребява по отношение жената на св. пророк Осия (Осия 1:2; 3:3[52]), но се е използвала не само за омъжени жени, но и за неомъжени. И Старият, и Новият Завет осъждат както телесните, така и духовните нечистоти.

В по-широк смисъл на думата πορνεία се придават различни значения и от отделните изследователи. Harrel например я означава като „неце- ломъдрие[53]„. В началото на миналия век протестантски теолози я тълкуват в широк спектър, започвайки от прелюбодеяние, блуд, бездевство, и стигайки до извода, че „думите за развод поради прелюбодеяние са интерполация, понеже подобно изключение е несъвместимо с ясното учение на Христос за неразторжимостта на брака, но това начало у Христос не било формално-задължителна (правова), а само нравствена норма, идеал, регулатор, светилник на съвестта на съвършенното изпълнение на Божията воля[54]„. Според руския богослов Завялов думата πορνεία в Мат. 5:32, в 1 Кор. 12:21 и на други места в Новия Завет, се отнася до мъжа, до неговата „простъпка“, а за жената се употребява друга дума – μοιχεία, означаваща фактическото нарушаване на съпружеската вярност[55]. Протопрезвитер академик Стефан Цанков също се спира на употребата на този термин в Новия Завет. Според интерпретацията му думата πορνεία би трябвало да се разбира по-скоро като любодеяние, тоест блуд, извършен от жената още преди да встъпи тя в брак, деяние, което впоследствие е открито от мъжа ѝ, а не като прелюбодеяние от страна на омъжена жена. В този смисъл Стефан Цанков се приближава и съгласява с преобладаващите тълкувания на коментираната терминология у римокатолическите богослови в началото на миналия век[56]. Дискусията по тази проблематика продължава и днес, както по отношение граматическата постройка на фразата, точният смисъл на отделните думи и изрази в контекстуална връзка и съпоставка на различните термини, употребени в Свещеното Писание на Новия и Стария Завет. Ще припомня обаче коментара на св. Василий Велики върху 1 Кор. 7:39, отразен в 40-о му правило и в VII Омилия към Шестоднева: според светия отец съпрузите наистина не трябва да се делят, но ако все пак се разделят, да не се женят или да се помирят[57].

***

По-горе коментирах проявите на аскетизъм в Коринт и отношението на св. апостол Павел към тази тенденция. Апостолът не е напълно съгласен с подобни аскетично настроени умове в тази християнска община[58]. В подкрепа на това твърдение е стих 12 от 6-а глава на Първото му послание до коринтяни, който по един метафоричен начин опровергава съждението, че сами по себе си физическите тела са нещо греховно. За апостол Павел не те са греховни, а начинът, по който се използват е вреден и лош, и е отречен от Бога: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо”. Именно поради това споменатите „неправедници“ в стихове 9-10 (блудници, идолосужители, прелюбодейци, малакийци, мъжеложници, крадци, хулители и грабители) и свързаните с тях грехове трябва да се избягват, а брачният секс не е споменат в списъка с греховете. Св апостол Павел отново подчертава разбирането по тези проблеми в стихове 13-20, където той избира един от греховете – блудството, и изтъква кое е противно на закона В крайна сметка той подчертава: „Нима не знаете, че телата ви са Христови членове“ (6:15) … „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когoтo имате от Богa, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (6:19-20).

Този подход на св. апостол Павел все още ни държи на разстояние от един от основните въпроси: защо християнинът би отишъл при проститутка, би се ползвал от нейните услуги? Най-лесният отговор е традиционният, а именно, че покварата в града Коринт е била толкова голяма, че естествено е довела до такава практика. Това несъмнено е вярно. В същото време можем да си зададем въпроса: възможно ли е в случая да става дума не само за неженени мъже, търсещи сексуална авантюра и „сексуално разтоварване“, но и за женени мъже, лишени от „дължимата любов“ от аскетично настроената им съпруга? Уместността на въпроса се подкрепя от цялата история на човешкия брак, на него сме свидетели и днес: „ако не получавам сексуално внимание от тебе съпруго, респективно – съпруже, ще го получа някъде другаде“, е условие често поставяно от по-директните жени и мъже.

Именно разрешаването на този деликатен и сериозен проблем търси апостол Павел. За него посещението при блудница и проститутка означава греховен и незаконен избор на сексуален партньор, защото да се „слееш“ с блудница и проститутка означава да изпълняваш друг ангажимент, който противоречи на брачния съюз на християните, следователно влиза в противоречие с Божията воля. Да станеш част от това случайно женско тяло, да станеш плът с нея, това означава да оскверниш собственото си тяло, което е храм на Божия Дух. Това е проява на единение с дявола, нежели с Бога.

Въпреки че апостол Павел се е обърнал вече с послание към тези аскетични семейни „половинки“ с поучение, че тялото самò по себе си не е зло, и с непряко внушение към Църквата да проповядва това сред християните и особено сред тези, обвързали се в брачен съюз, той всъщност е по-скоро пестелив по отношение на конкретните съвети как сексуалният акт да не влиза в противоречие с двата типа настроение – това, приемащо сексуалността в семейния живот, и коренно противоположния – отхвърлящ сексуалните взаимоотношения. Всъщност, като че ли св. апостол Павел е притиснат между тези два въпроса от търсещата съвет и помощ аудитория от коринтски християни. Той отговаря с твърдение, отнасящо се за безбрачен мъж, който не докосва жена. Този негов подход е в голяма степен загатка, тъй като провокира въпроса – дали пък по този начин той не отдава по-голямо значение на безбрачието като добродетел, дотолкова, доколкото несемейните могат да се отдадат в служба на Бога.

В този контекст Гордън Фий влага разбирането, че мисълта на св. апостол Павел е била насочена към тези, които им е било трудно да избегнат греха на разврата – тях той съветва, че по-добре е да се оженят. Фий предпочита именно тази интерпретация, вместо възможността от някакво предпочитано безбрачие от страна на апостол Павел. В тази връзка неслучайно апостолът напомнял на встъпилите в брак коринтски християни, че техните собствени бракове са отговор именно на техните страсти (стихове 1 и 2)[59].

Следващите няколко стиха задължават съпрузите да отдават „дължимата любов“ на своя брачен партньор. По този начин св. апостол Павел, като че ли балансира двете крайни тенденции – половата разпуснатост извън семейството и стремежа към аскетизъм в самият брачен съюз. Мъжът не трябва да отива в съда, за да принуди по този начин жена си да прави любов с него (6:1-8). В същото време той не трябва да търси извънбрачен секс (6:9-20). Жената не бива да се отдръпва от мъжа си и по този начин да го тласка към изкушение от сатаната, да го принуждава да търси секс извън брака. Последното изказване всъщност съдържа собствения опит и оценка на Църквата, осъждаща конфронтирането между аскетично настроената и сексуално-активната съпруга.

Стих шести от 7 глава предизвиква известен интерес: „Това обаче казвам като съвет, а не като заповед, пише в посланието си апостолът. Тук апостол Павел внушава, че предходният му съвет не е заповед в истинския смисъл на думата, а по-скоро форма на съвет. И все пак: какво иска да каже той с думата „това“? В този пункт съществуват няколко възможности за тълкуване. Първо, тъй като „това“ обикновено се отнася до нещо казано непосредствено преди това, той може да е имал предвид подновяване на сексуалните отношения след някакво, да го кажем направо – временно въздържание. Но така поставен въпросът като че ли противоречи на основната линия препоръки, които ние разчитаме в стих 5: „Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържание”. Второ, възможно е той да е показал по този начин, че този проблем не би могъл да се генерализира формално само със съвети. Това би означавало, че той е съзнавал, че няма тази власт да изисква хората да задоволяват сексуалния си нагон като използват свой сексуален партньор.

От друга страна в Стария Завет няма изискване жената да споделя „дължимата (плътска) любов“ със съпруга си. Ако тя откаже, то той несъмнено би си намерил друга съпруга, която да задоволи тази негова нужда. Този момент трябва да се подчертае най-вече, за да ни даде възможност да интерпретираме третата възможност. Очевидно е, че подобен двустранен съвет, какъвто предлага апостол Павел, не е бил нужен по времето на Стария Завет. Тази по-късна забележка е нужна, за да спомогне за разбирането на следващата част от посланието (1 Кор. 7:10-11), в което се съдържа презумпцията, че жената е тази, която лишава съпруга си: „А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, – ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъжът да не оставя жена си”.

***

По повод на тези аскетични прояви в Коринтската църква апостолът с обезпокоен и в друга посока. Именно тук, в Първото си послание до коринтяни (7:10-11), той за първи път ясно изразява позиция по отношение на въпроса за безбрачието. Всъщност, ако човек вникне внимателно, ще забележи, че думите на апостол Павел в тези няколко стиха подкрепят идеята, според която както безбрачието, така и брачният живот са Божи дарове, без да поставят тежест в едната или другата посока[60]. Вярно е, че апостолът (също в 1 Кор. 7:38) се обръща към коринтяни с думите – „… щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави”, но те са изказани в по-различен контекст. В този случай апостол Павел прави „разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си” (1 Кор. 7:34; срв. и стихове 31,32,33,36,40).

Въпрос обаче повдига и казаното от апостол Павел в 1 Кор. 7:1, че най-добре е мъж „да не се допира да жена“. Всъщност, както ясно се свидетелства от употребата му в Септуагинта, този израз (7:1) е евфемизъм по отношение на сексуалните отношения. Внимателният прочит на думите на светия апостол, изречени в контекста на посланието, изяснява мисълта му, а именно, че посоченото мъжко поведение в действителност трябва да бъде възприето като съвет, а не като заповед[61]. Трябва също да се подчертае, че св. апостол Павел не е обсъждал никога „ех professo“ (по професия) проблемите, свързани с брака, нито пък въпроса за безбрачието. Той е говорил за тях винаги инцидентно (по подкана) и по отношение на един по-голям и обширен предмет – призванието или посвещението на християнина. Той никога не е виждал в безбрачието средство за постигане на една по-голяма духовна висота, нито пък в брака някакво сериозно препятствие или спънка по пътя към целта, която преследва всеки християнин.

Вярно е, че св. апостол Павел не скрива предпочитанията си за състоянието, в което се е намирал: „Желая – пише той, –  всички човеци да са като мене“ (1 Кор. 7:7). Но щом светият апостол произнася това си желание, веднага отбелязва и неговата граница: „Ηο, ако не се въздържат, нека се женят“ (1 Кор. 7:9). С други думи, за всекиму е полза една особена благодат и всеки получава от Бога едно определено благословение. Св. апостол Павел разбира ясно, че не всички са призвани като него да живеят в самота и безбрачие. Безбрачният живот е харизма, а не общо призвание. Общото призвание за всички, без изключение, е живот в Иисус Христос. За ония, които не са получили харизмата, която имал св. апостол Павел, по-добре би било да се женят, отколкото да се разпалват (1 Кор. 7:9), защото бракът, за разлика от разпуснатия живот, не е несъвместим с живота в Христос.

Ако св. апостол Павел предпочита безбрачието, това той прави и от чисто практически подбуди. В безбрачния човек апостолът вижда две предимства, които липсват на женения. Най-напред безбрачният се намира в по-благоприятно състояние по отношение на това, което апостолът нарича „поради настоящата нужда за добро намирам това“ (1 Кор. 7:26)[62].

Последната възможност на логически умозаключения може да се търси в посока на молитвения живот на християните, тоест, че сексуалните отношения са прекъсвани временно поради отделните празнични църковни кръгове. Според Фий, въпреки, че на пръв поглед подобна интерпретация изглежда за някои преувеличена, тя, с оглед аскетично мислещите християни в Коринт, е напълно приемлива. По този начин, въз основа на това тълкуване, е възможно по-добре и по-ясно да се обясни онова, което следва. Тази трактовка дава възможност на св. апостол Павел да избегне обвиненията, че презира безбрачието по интересен начин: той бърза да отбележи, че да си неомъжен е все пак за предпочитане пред брака тогава и само тогава, когато съществуват страсти, излизащи извън контрол. Това е първото ясно твърдение на апостол Павел в подкрепа на принципа, че и безбрачието, и брачният живот са Божи дарове и той препоръчва и двете форми на живот в Бога. За християните това би означавало, че не съществува подценяване на който и да е от тези дарове, че и в двата случая става въпрос за Божи дар. Тази негова мисъл е доразвита и по-нататък: в стихове 25-35 от глава седма той заключава, че по-добре е неомъжените и вдовиците да останат в безбрачие, отколкото да се отдадат на похот. В тези негови думи се открива съвет, който всъщност е едно разумно решение от гледна точка на християнското учение за брака и семейството. По този начин посланието на св. апостол Павел не се разминава ни най-малко с предходните мои заключения.

***

Увещанията на св. апостол Павел по въпроса за развода са насочени както към мъжа, така и към жената и са поставени в рамката на едно по-широко по характер увещание към членовете на Църквата. Така в развитието на темата той се обръща към „новия човек“, описва неговите свойствени черти в средата на семейните взаимоотношения и взаимността между съпрузите в Църквата. Никъде другаде в Свещеното Писание не се подчертава толкова ясно взаимността в правата и задълженията в отношенията между съпрузите, светостта на тяхната връзка и нейната съпоставимост с връзката между Христос и Църквата. В този смисъл отношението на апостол Павел към мъжа и към жената се тълкува в рамката на отношенията между Христос, Който от любов отдава Себе си в жертва за Църквата и Църквата, която от своя страна Му се подчинява също от любов към Него.

Когато апостол Павел говори, разбира се, има предвид обществото, в което живее, и поставя мъжа и жената и техните отношения върху една нова основа: той провъзгласява едно равночестие между тях на сотириологическо равнище (Гал. 3:28: „няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно стe в Христа Иисуса”), което си е революция за тази епоха, но революция, която ще се превърне през вековете в основна характеристика на обществото. Като надхвърля установените обществени правила, апостол Павел предлага като водеща ценност любовта на мъжа към жената, вместо едностранната ѝ подчиненост към него, а от негова страна тази любов е призвана да достигне до жертва по примера на Христа, Който се пожертва за Църквата[63]. С други думи съветите в посланията на апостол Павел, отправени към съпрузите, са едно преминаване от теоретизиране в богословието към богословска практика. Практика, с каквато и днес се сблъскваме в забързаното ежедневие – сексуална разпуснатост и разводи, обстоятелства, които показват, че увещанията на св. апостол Павел относно тези проблеми все още не са разбрани от мнозина християни.

_____________________

 *Встъпителна лекция на автора като хабилитиран преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, изнесена на 21.11.2006 година, Въведение Богородично, в аулата на БФ.  Публикувана в Богословска мисъл, 2006, кн. 1-4, с. 22-42. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Трайчев, Е., Статутът на мъжа и жената в Църквата, Богословска мисъл, кн. 1-4, 2000, с. 98.

[2]. Антоний, митрополит Сурожский, Человек перед Богом, in: http://www.orthomama.ru/church/parent/mantony.php.

[3]. Николчев, Д., Брак, развод и последващ брак в Православната църква (Канонично изследване). С., 2006, с. 303 сл.

[4]. Срв. и Остроумов, Μ ., Введение церковное право, т. I, Харьковь, 1893, с. 51 сл.

[5]. Fitzmyer, J.,  To Advance the Gospel, New Testament Studies, NY 1981, p. 80; срв. Luck, W.,  Divorce and Remarriage (Recovering the Biblical view), San Francisco, 1987, p. 164.

[6]. Срв. Гяуров, Хр.,  Живот и дейност на св. ап. Павла, ГСУ/БФ, т. XXIII, 1945/46, с. 12.

[7]. Пак там, с. 12; Фарар, Ф., Жизнь и труды св. ап. Павла, т. I, 1887, с. 47-49; Димитров, И., Разпространението на Христовото благовестие (дейността на св. апостол Павел в нейния исторически контекст), С., 2003, с. 59.

[8]. Според българския синодален превод думата απολύω е преведена като „напускам“ в Матей 1:19, Лука 6:37 и Матей 19:9: „Аз пък ви казвам: който напусне жена си (απολύση), освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства” (цит. по Матей 19:9), но също има значение на „освобождавам”, „давам свобода”, като например в Матей 18:27; 27:15. Вж. Vine, W., Expository Dictionary of New Testament Words (Westwood, N. J.: Fleming H. Revell, 1940), вж. раздел „divorse“ c автор Vine; Vawter, Bruce, The Divorce Clause in Mt. 5:32 and 19:9. – In: The Catholic Biblical Quarterly, τ. XVI, 1954, p. 152.

[9]. χωρίσθη от глагола χωρίζω =разделям. Вж. и Luck, W., op. cit., p. 253 f.

[10]. Fitzmyer, J., op. cit, p. 90.

[11]. Ibid., p. 166.

[12]. Наистина, възможността на жената да се разведе със съпруга си по нейна инициатива отговаря на порядките в елинистическото градско общество, но същата възможност е изключена да стане в Древна Елада по време на класическата епоха. Николчев, Д., цит. съч., с. 46.

[13]. Fitzmyer, J.,  op. cit, p. 90.

[14]. Luck, W., op. cit., p. 166.

[15]. Ibid.

[16]. От глагола αφίημι = отпращам, оставям.

[17]. Harrel, P., Divorse and remarriage in the Early Church (A history and Remarriage in the Ante-Nicene Church), Austin, Texas, 1967, p. 127.)

[18]. Цанков, Стефан, Църковната дисциплина и по-специално с оглед на християнския брак, ГДА, 1951, с. 39.

[19]. Harrel, P., op. cit., p. 127.

[20]. Цит. по Luck, W., op. cit., p. 254.

[21]. Ibid.

[22]. Fitzmyer, J.,  op. cit, p. 82.

[23]. Димитров, И., Разпространението…, с. 43; срв. и Гяруюв, цит. съч., с. 9.

[24]. Срв. Глубоковский, Н., Благовестiе Апостола Павла по его происхожденiю и содержанiю, ГСУ/БФ, т. VI, 1933/34, С., 1934, с. 3; срв. Буйе, Л., Ο Библии и Евангелии, Брюссель, 1965, с. 154-166.

[25]. Fitzmyer, J.,  op. cit, p. 87-90.

[26]. От интерпретирането на св. апостол-Павловите думи в 1 Коринтяни 7:11,15, в крайна сметка в западното богословие през миналия век, сред протестанти и католици, се очертават три основни възгледа относно правото да се ожениш повторно. Първо, някои отричат, че пасажът дава правото да се ожениш повторно. Други са изключително внимателни относно същото това право. Трети подкрепят повторния брак като нещо експлицитно в тези и други новозаветни текстове. Вж. по този въпрос следните автори: Tyson, S.,  The Teachning of our Lord as to the Indissolubility of Marriage, Sewanee, 1909, p. 83; Considine, T., The Pauline Privilege, Australasian Catholic Record, XL, Sydney, 1963, pp. 107-119; Campbell, R., Teachning of Paul Concerning Divorce, Foundations, Vol. VI,1963, pp. 363-366.

[27]. 1 Кор. 7:8-9: „А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мен. Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват”.

[28]. 1 Тим. 5:14: „И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула”.

[29]. Fitzmyer, J.,  op. cit, p. 81.

[30]. Ibid., p. 84-86.

[31]. Фарар, Ф., Апостол Павел в Коринт, Духовна култура, 9- 10/1939, с. 311.

[32]. Пак там, с. 312.

[33]. Браун, П., Тялото и обществото – мъжете, жените и сексуалното самоотричане през ранното християнство. С., 2003, с. 77.

[34]. Фарар, Ф. , Апостол Павел…, с. 311, 314.

[35]. Бракът и безбрачието според св. апостола Павла (превод архимандрит Прохор), Духовна култура, 6-7/1964, с. 22; вж. повече за покварата сред населението на град Коринт у Фарар, Ф., Апостол Павел…, с. 311-314, както и Браун, П., цит. съч., с. 77.

[36]. Николчев, Д., цит. съч., с. 119 сл.

[37]. Поптодоров, Р., Съборното начало в живота, устройството и управлението на Църквата през първите три века (историко-каноническо изследване), С., 1995, с. 172; Същият, Мястото и ролята на миряните в устройството и управлението на Църквата през първите три века, Велико Търново, 1995, с. 214-218.

[38]. Пак там (Съборното начало…), с. 173.

[39]. Николчев, Д., цит. съч., с. 120.

[40]. В тази част от 1 Кор. апостол Павел не споменава какви точно са били тези дребни оплаквания и спорове.

[41]. В случая библейският текст е цитиран в обратен словоред

[42]. Harrel, P., op. cit., p. 135.

[43]. Ibid, p. 121.

[44]. Деян. 15:20, 29: „но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно”; „да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите…”

[45]. 1 Кор. 6:13: „…Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото”.

[46]. 1 Кор. 6:18: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши”.

[47]. 1 Кор. 7:2: „Но, за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж”.

[48]. Гал. 5:19: „Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство”.

[49]. Ефес. 5:3: „А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии.”

[50]. Откр. 21:8; 22:15: „А на страхливци… на блудници и магьосници… делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт”. „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжи.”

[51]. Бит. 38:24: „Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: извадете я, и да бъде изгорена”.

[52]. Осия 1:2-3: „… Рече  Господ  на Осия:  „иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудства тази земя, след като отстъпи от Господа”. И отиде, та взе Гомер, дъщеря на Дивлаима; и тя зачена и му роди син”.

[53]. Harrel, P., op. cit., p. 121 f.

[54]. Цит. по Цанков, Стефан, с. 41; вж. там имената на цитираните протестантски теолози.

[55]. Вж. пак там, с. 42.

[56]. Там, с. 40 сл.

[57]. Там, с. 52.

[58]. Срв. Βάντσος, Χρήστος, Κ., Έννοια καί σκοπός του Γάμου. – In: Αγάπη και Γάμος. ‘Αθήνα 1995, σ. 54-56.

[59]. Вж. Fee, G., 1 Corinthians 7:1 in the New International Version, Journal of the Evangelical Theological Society, 23/1980, p. 307-314.

[60]. Luck, W., op. cit., p. 164 f.

[61]. James, Μ.,  The Apocryphal New Testament, Oxford, 1924, p. 10.

[62]. Николчев, Д., цит. съч., с. 120.

[63]. Срв. в този смисъл Καραβιδòπουλος, Ίωαννης, Δ, Ή αμοιβαιότητα στις σχέσεις καί υποχρεώσει των συζύγων. Σχόλιο στο Έφ. 5:33. – Iη: Αγάπη καί Γάμος, Άθηνα 1995, σ. 17-23.

Изображение: авторът, Дилян Николчев. Източникhttp://www.novinar.bg

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика, Църковно право и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s