ОТКРИТИ РЪКОПИСИ В СИНАЙ*

Иван Ж. Димитров

ivan-jelev-2На 26 май 1975 година при разчистването на една стара и занемарена килия в манастира „Св. Екатерина“ на планина Синай монасите се натъкнали на нещо удивително. Върху пода на килията били затрупани с пръст от про­падналия таван и стените огромно количество части от ръкописи и отделни листове. Изглежда, че някога тази килия била ползвана за склад за пов­редени и ненужни предмети от богослужебната употреба. При някое под­реждане на библиотеката там ще да са струпали множество листове и части от ръкописи, които не съставлявали цялостен том. По-късно от земетръс или по друга причина паднал таванът, килията се напълнила с пръст и била занемарена, а предметите в нея – забравени. На всичко отгоре пожар раз­рушил горния етаж с параклис на св. великомъченик Георги. За щастие цялата находка, макар и останала може би повече от два века в пръстта, се е запазила сравнително добре. Това се дължи преди всичко на изклю­чително сухия климат на Синайското плато (1500 метра надморска височина). При други условия всички тези пергаментни и хартиени листове щяха да изгният и да се загубят за науката.

Находката се състои от множество листове от ръкописи, както и от по-­пълни свезки, тетрадки, но има и просто късове от листове. Пълни, цяло­стни ръкописи не са намерени. Но много от отделните листове и свезки си принадлежат взаимно, така че могат да се съберат ако не пълни кодекси, то поне значителни части.

По отношение на материала може да се каже, че са застъпени и трите класически вида – папирус, пергамент и хартия. Всъщност папирусът е най-слабо представен. Това са само няколко фрагмента с гръцко и арабско писмо, използвани за корици по-късно при подвързването на коптски ръкописни кодекси. Основната маса от находката са пергаментни листове, но и много хартиени.

Намерените ръкописни материали се датират от IV до XVIII век. По-новите ръкописи и документи стигат именно до XVIII век, след което вече по всяка вероятност забравата ги е съхранила до наши дни. Защото често пъти и на много места разкъсани и повредени ръкописи са били използвани за разпалване на огъня. В коша с подпалки пред печката в същия Синайски манастир през 1844 година германският изследовател Константин Тишендорф  откри листове от най-важния ръкопис за изследователите на гръцкия библейски текст – Синайския кодекс. Разбира се, днес време­ната са други. Всички отци на манастира са с образование, повечето са завършили различни университети. Макар и малцина на брой и въпреки трудните условия на живот в тази невралгична точка на Арабската пустиня, те пазят жива православната християнска традиция вече повече от 1600 години, от които над 1300 години – в плътно мюсюлманско обкръжение. Именно тези монаси откриха и съхраниха ценната ръкописна находка. Грубо пре­сметнато, намерените ръкописни остатъци имат обща тежина около 150 кг, подредени в десетки кашони и съхранени в хранилището на манастира..

По език ръкописите се разделят на гръцки, сирийски, арабски, коп­тски, арменски, грузински, етиопски, славянски и латински.

Но това, което най-много ни интересува, е съдържанието на ръкописите. Ще прибавят ли те нещо значимо – ако не някое неизвестно произведение на класически писател, то поне нови текстове от църковните отци, или нещо друго? По този важен въпрос ще се позовем на мнението на гръцкия професор Линос Политис, който заедно с колегата си от Янинския университет Н. М. Панайотакис е един от първите учени, които ви­дяха новите находки и то не случайно, а със специална задача. Както пише във вестник „Катимерини“ от 21-22 май 1978 година професор Политис, през септември 1975 година Министерството на културата на Гърция изпраща двамата специали­сти в Синайския манастир, за да се запознаят с току-що откритите ръко­писи и да осведомят компетентно Министерството и обществеността за вида и стойността на находката. За жалост времето им е ограничено. Работят в манастира само три дена, от които не успяват да посветят на изследването на находката повече от общо 8 часа и то при не особено благоприятни усло­вия (неподходящо място, недостатъчно осветление и т. н.). Все пак успяват да добият пълна представа поне за гръцките ръкописи. Отците на манастира им позволили да направят за образец и няколко снимки, което значително ги подпомогнало в първичната научна обработка на материала. При това те отделили пергаментните ръкописи от хартиените, както и писаните с маюскулно писмо от тези с минускулно, което всъщност било вече сторено в общи линии от монасите. И още, доколкото им било възможно,, уточнили съдържанието на пергаментните и по-старите хартиени ръ­кописи.

Най-значителната част от находката е безспорно множеството пергамен­тни листове (или просто късове) с маюскулно писмо. Този начин на писане с различните си форми се употребява от IV до към X век. Ръкописи с такова писмо, особено от по-ранната фаза, са извънредно редки. Затова синайската находка представлява най-голямата досега сбирка. И никак не е случайно, че „отпадъците“ от синайската библиотека са толкова много. Нека се знае, че тази истинска съкровищница от писмена съхранява 3300 ръкописа на 11 езика. Засега тя е почти непроучена. Две трети от ръкописите са гръц­и-2291. Някои от тях за пръв път са описани през 1886 година от В. Гартхаузен, а каталогът им е издаден в Оксфорд. След това руският учен В. Н. Бенешевич издава два тома описи на синайските ръкописи по сведения на архимандрит (после епископ) Порфирий Успенски,но трудът остава незавършен. Едва през 1949-1950 година експедиция от аме­рикански учени (начело с именития Кенет Кларк) преглеждат ръко­писите и заснемат 1687 от тях на микрофилми, които се пазят днес в Библио­теката на Конгреса във Вашингтон. Тогава били заснети 1284 миниатюри, както и 1742 турски и арабски фермани.

Прекрасен образец за ръкопис с маюскулен шрифт (по-специално за шрифта, който се нарича „библейски маюскул“) е поменатият по-горе Синайски кодекс на Свещеното Писание (Стари и Нови Завет), датиран от учените в третата четвърт на IV век. Както е известно, ръкописът е бил издаден от Константин Тишендорф през 1862 година в Петроград, като оригиналът остава да се пази в императорската библиотека. През 1933 година Британският музей го купува за 100 хиляди лири. Този ръкописен кодекс не е пълен. От първо­началните му приблизително 730 листа днес се пазят само 400. От най-впе­чатлителните изсред новите находки са и девет цели листа и много откъс­леци от листове на Синайския кодекс. Манастирските отци са ги разпо­знали лесно и са ги запазили отделно със специален плик.

Не по-малко ценни са и листовете с минускулен шрифт, особено по-старите – от VIII и IX век, а също и останалите пергаментни и хартиени листове, особено поради голямото си количество и разнообразие. Така че те също могат да ни поднесат изненади, когато дойде време да бъдат систе­мно проучени. Особено що се отнася до историята на гръцкия шрифт, на­ходките с минускулно писмо ще осветлят един важен въпрос – премина­ването от маюскулно към минускулно писмо. Последното, както е известно, в началото на IX век се типизира в един изящен прилежен шрифт и в следва­щите векове е официалният шрифт за книги. Това е шрифтът, който след промените в течение на вековете, се употребява и до днес в съвременния гръцки език.

За славянската палеография представляват голям интерес образците от така наречения „островръх“ шрифт – последната фаза на маюскулното писмо. Оби­кновено има един лек наклон надясно. Това островръхо писмо е било в упо­треба в IX век, когато солунските двама братя св. Кирил и Методий създадоха славянското писмо. Находката обхваща много листове и тетра­дки с този писмен стил, които се датират между VII и IX век. Задълбоченото им проучване би хвърлило обилна светлина и върху създаването и първите стъпки на славянското писмо.

И така въз основа на шрифта професорите Линос Политис и Н. М. Панайотакис успели да намерят взаимно принадлежащите си листове и да съста­вят от тях части от древни кодекси. Съставили около десет почти цели ръко­писа и установили, че останалите листове и тетрадки с маюскулно писмо принадлежат на около петдесет други ръкописа. Повечето са евангелия или изборни евангелия, псалтири, минеи, литургии, молитвеници и други литургически книги. Трябва да се има предвид, че такива едни древни ръ­кописи имат огромно значение за текста на Новия Завет и за литургичес­ките ни текстове, така че специалистите ще имат тук много материал за изследване и много нещо да установяват. Нека споменем, че един от сгло­бените кодекси с ранен островръх шрифт от VII-VIII век съдържа слова на св. Иоан Златоуст, а няколко листа, по всяка вероятност от VII век, съ­държат откъси от съчинението на св. Иоан Лествичник, тоест те са почти съвременни на този църковен отец! Има също така текстове от Стария и Новия Завет, редом с които много често на същата страница се дава сирий­ски или арабски паралел на гръцкия оригинал. В находката се срещат и ръкописи във вид на свитък с литургически, и други текстове.

Накрая да отбележим и някои откъси от класически писатели: 8 ли­ста, написани на късен маюскул с много елементи на минускулното писмо (VIII-IX век), съдържат откъси от Илиада с непознат превод по стихове; 4 минускулни листа от X век предават текст от произведение на Аристотел.

Новите синайски находки са ценни и в друго отношение. Във византий­ската културна история, както е известно, е отбелязана една голяма праз­нина от около два века – от средата на VII век до средата на IX век. „Огром­ната духовна река, както пише бележитият немски историк на литерату­рата Карл Крумбахер, която представлява гръцката литература от Омир до дните на Мехмед II Завоевател, никога не е пресъхвала така напълно или за толкова дълго време, както през тези два века.“ В този период от време се пада и големият смут на иконоборството (711-843), но не то е било толкова причина за застоя, колкото един друг значителен факт – за­вземането от арабите на Египет, Палестина и Сирия и откъсването на Ви­зантия от тази географска област, където особено било развито писането на книги. И действително твърде трудно е да се посочат ръкописи от тези два века. А новите синайски находки, според двамата гръцки професори, покриват и тази именно голяма празнина от два века мрак.

И така дейната синайска ръкописна находка е налице. Какво остава сега, за да стане тя достояние на учения свят и оттам – на широките чи­тателски кръгове? Сухият климат на Синайското плато е запазил добре забравените в немара ръкописни „отпадъци“. Но тази сухост представлява същевременно и най-големият проблем за тяхното консервиране. Защото пергаментните листове така са изсъхнали от липсата на всякаква влага в околната среда, че са станали извънредно крехки и има опасност лесно да се натрошат при опитите да се работи с тях. Папирусните листове трябва да се разлепят внимателно, за да станат отново папируси от състоянието си на корици от подвързия, както са намерени. През април 1976 година гръц­кото Министерство на културата е изпратило в Синай завеждащия ръко­писния отдел в Националната библиотека в Атина П. Николопулос и консерватора от същия отдел на библиотеката А. Глинос, за да опишат и консервират ръкописите. Същият екип посетил Синайския манастир и през месец ноември и декември 1977 година. Но стореното далеч не е достатъчно. Разбира се, районът, в който е разположен Синайският манастир „Св. Ека­терина“, представя многостранни трудности – от политически, практически и друг характер. Нека се надяваме, че скоро ще започнат необходимите работи по каталогизирането, консервирането и фотографирането на ръкопи­сите, така че материалите да станат достъпни за изследване. И тази нова находка ще стане още един повод за изтъкване на тази почитана св. обител пред целия културен свят, за да се прибави още една бляскава страница към славната му над хилядолетна история.

__________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1978, кн. 10, с. 24-27. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Понастоящем, април 2013, авторът на статията е проф. д-р.

Изображение: авторът на статията, Иван Желев Димитров. Източник – Гугъл БГ.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s