В ТЪРСЕНЕ НА БИБЛЕЙСКИЯ ТАРСИС/ТАРШИШ*

(Опит за екзегетико-топографско изследване)

Асистент Ивайло Найденов

Ivaylo NaydenovПроблемът по локализацията на различни географски ареалии, срещани на страниците на Свещеното Писание на Стария Завет, съпътства работата на всеки библеист, а и представлява интерес за читателското любознание. Къде са били Едемската градина, Содом и Гомора, родината на Иов, Офир, Таршиш? Интересни и трудни въпроси, чиито отговори изискват сериозни и задълбочени научни занимания.

В настоящата работа ще се потърси местонахождението на Таршиш, онази далечна земя „накрай света“, към която бяга пророк Иона, криейки се „от лицето Господне“ (Иона 1:3). Многото неизвестни около Таршиш могат да бъдат обединени и формулирани в трите кратки въпроса: Какво означава Таршиш (игипп)? Къде се намира? Какво е мястото му в старозаветната история?

В старозаветния сборник е засвидетелствано описание на Таршиш като: местност, земя (Псалом 71:10; Иона 1:3; Исаия 23:6, 66:19; Иеремия 10:9; Иезекиил 27:12); благороден камък (Изход 28:20, 39:13; Даниил 10:6; Иезекиил 1:16); лично име (Естир 1:14; 1 Пар. 7:10)[1]. Интерес представляват опитите за етимологическо изяснение на думата. Изхождайки от акадския корен rss (разбивам, раздробявам), част от изследователите[2] локализират Таршиш в онези области в древния свят, познати на съвременниците като места за производство и обработка на минерали и благородни камъни, мини.

Възможна е и друга етимологическа интерпретация на Таршиш, свързваща думата с трирадикалната египто-семитска основа trs, засвидетелствана в северозападната семитска езикова група в съществителното име trt (евр. – tjrs) – шира, непревряло червено вино[3], както и дума с подобното звучене в бохаирския диалект на коптския език, означаваща червено. Така се стига до локализирането на Таршиш някъде в източната част на Средиземно море, често наричана поради цвета на водите си οίνος (вино)[4]. Но надали това изяснение е приемливо, като се има предвид, че Средиземно море е било наричано от египтяните „Голямото зелено“.St. Prophet IonasНай-вероятно етимологията на Таршиш е комбинация на две именни форми в египетския език. Първият елемент, dr, преминал в демотическото наречие като tr, означава граница, област и се свързва най-често с описанието на далечна земя. Вторият елемент е египетското ss – нещо ценно[5]. Стига се до смисъла „далечна земя, пълна с ценности[6]“ Това етимологическо изяснение кореспондира със старозаветните данни, описващи Таршиш като далечна земя, притежаваща богатства, принасяни от онези големи търговски кораби, наричани таршишки. Следователно Таршиш както като наименование на минерал, така и като лично име би следвало да се разбира метафорично като нещо „много ценно[7]„.

В гръкоезичната литература, без превода Septuaginta (LXX), обектът на изследването се среща като Тαρτησ(σ)ός. Това има своето обяснение в по-късното прибавяне на типичното за гръцкия език окончание ησ(σ)ός към корена trt/trs.

Интересни са вариантите, които ни предлага Septuaginta. Когато се касае за местността Таршиш, тя се превежда или Θαρσίς[8] (3 Цар. 10:22; 3 Цар. 22:49; 2 Пар. 9:11 и други), или Καρχηδών /Картаген/ (Исаия 23:1, 10; 23:14; Иезекиил 27:12, 25), а определението таршишки, свързано с кораби, се среща като θαλάσσιος /морски/ (Исаия 2:16). Касае ли се за минерал или скъпоценен камък, срещаме многообразие от преводни варианти: θαρσίς /Синодалният превод (СП) – топаз/ (Даниил 10:6; Иезекиил 1; 16; Песен на песните 5:14), χρυσόλιθος /СП – хризолит, топаз/ (Изход 28:20; 36:20), άνθρακος /СП – жар, топаз/ (Иезекиил 10:9; 28:13). Личното име от родословната таблица Битие 10:4 е предадено както и географската ареалия – Θαρσίς, а това от Естир 1:4 липсва в LXX. Латинският превод Vulgata предлага на всички места, където Таршиш се среща като nomina personalia – Tharsis, а където става дума за минерал – chrysolitus. В Синодалния превод, под влиянието на гръцката традиция за транскрибиране на й-σ, стои Тарсис, а там, където се говори за минерал – топаз (Даниил 10:6; Иезекиил 1:6) или хризолит (Изход 28:20; 36:20).Prophet IonasТрадиционно местонахождението на Таршиш се свързва с Иберийския полуостров и по-точно близо до устието на реката Гвадалквивир (Guadalquivir) в Южна Испания[9]. Касае се за финикийска колония, достигнала разцвета си особено след пуническата експанзия на Запад (включително Северна Африка)[10]. Ясно свидетелство, потвърждаващо гореизложеното, е надписът на асирийския цар Асархадон (680-669 година преди Христа): „Всички царе, живеещи по Средиземноморието от Ia-da-na-па и la-man до Tar-si-si, покорих под нозете си. Понесох победата над царете на четирите световни бряга[11]„. Като „достоен“ продължител на делото на предците си (Теглатфаласар III, Саргон II, Сенахирим) в завладяването на нови територии, Асархадон превзема и най-западната част на познатия тогава свят и така си спечелва името „Господар на четирите земни краища[12]„. Изследователите са единодушни в поставянето на географско-политическите граници на споменатите в надписа местности, а именно: Ia-da-na-na – Кипър, la-man – гръцкоговорещия островен свят. Проследявайки посоката на изброяваните, Tar-si-si би трябвало да се търси на запад. Ако редът на изброените географски ареалии бе обърнат, тогава Tar-si-si би могъл да бъде отнесен към Tapс Киликийски, както се среща при Иосиф Флавий, може би поради сходство в звученето[13]. Но Tapс е засвидетелстван в акадските текстове като tarzu, а тук срещаме Tar-si-si, което недвусмислено сочи разликата помежду им и насочва търсенето на последния някъде на запад, като суверенна политико-географска величина[14].

Друг извънбиблейски извор, който дава сведения, улесняващи локализирането на Таршиш, са съчиненията на историка Polybios, където се говори за Втори римско-картагенски договор. Той гласи:

„1.При следните условия ще има приятелство между римляните и техните съюзници и между народите на Картаген, Тир и Утика и техните съюзници.

2.Отвъд красивите крайбрежните планини и Μαστία Ταρσήιον, римляните не трябва нито да търгуват и плячкосват, нито да основават град[15]Prophet Ionas and the big FishТук се споменава Μαστία Ταρσήιον, което според изследователите търпи два преводни варианта: Мастия и Таршиш или Мастия на таршишаните (жителите на Таршиш)[16]. По-приемлив изглежда вторият, но той от своя страна поражда въпроси, а именно: какво е Мастия и къде се намира? Без подробности, съвсем накратко, ще бъде изложено традиционното схващане, локализиращо Мастия като град или земя (област) в югоизточната част на Иберийския полуостров, в политико-географските граници на древен Таршиш.

Предложените дотук факти ни уверяват не само в правотата на предполаганото местонахождение на Таршиш – югоизточната част на Иберийския полуостров (днешна Испания), а и в огромното значение на тази област като финикийска колония (по-късно пуническа) в политико-икономическия живот през периода IX-V век преди Христа, което се подкрепя и от старозаветните свидетелства за Таршиш и таршишките кораби.

Хронологически погледнато, най-старото старозаветно свидетелство, споменаващо за местност Таршиш, е това в Псалом 71:10 (МТ – 72:10) – от X век преди Христа[17]: „… царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат …“ За настоящото изследване е важна връзката между този и 8 стих. И двата стиха имат за цел да предадат контурите на целия познат тогава свят, като 10 стих борави с конкретни топоси в перспектива запад-изток: Таршиш и гръцко-говорещите острови, като крайните западни точки, а Арабия и Сава, като най-източните предели[18]. Същественият извод от това библейско място е съществуването на древна народна традиция от ранния царски период, познаваща Таршиш различно от тази, срещана при Исаия (без Исаия 66:19) и Иезекиил, и доста повлияна от финикийците[19]. Ясна илюстрация на последното е характеристиката на Таршиш в книгата на пророк Исаия гл. 23, известна като „Пророчество за Финикия“. Рисуваната картина недвусмислено насочва към събитията в Близкия изток по времето на царуването на асирийските царе от Теглатфаласар III (745-727 преди Христа) до Асархадон (680-669 преди Христа), невещаещи нищо добро за Тир и Сидон. Но някаква утеха за финикийците все пак има и тя е емиграция към Таршиш (6 стих) или Китим[20](12 стих). Но и в последния спасението е нещо временно, защото „и там не ще имаш мира“ (стих 12), та читателят остава с впечатлението, че Таршиш е сериозна политико-географска величина, намираща се далеч от нарастващата асирийска заплаха и способна да поеме зараждащата се от финикийското крайбрежие емиграционна вълна.Prophet Ionas and the big Fish2И ако Исаия 23:1-14 описва по най-общ начин връзките Тир-Таршиш в края на VIII век преди Христа, пасажите от книгата на пророк Иезекиил (27:12, 25) свидетелстват за определената роля на Таршиш във финикийската търговска империя, а именно като доставчик на сребро, желязо, олово и калай (стих 12).

Както беше вече отбелязано, на тези места Septuaginta предлага Καρχηδών, което най-вероятно се дължи на авторитета и мощта на Картаген, който около 500 година преди Христа превзема южната част на Иберийския полуостров (Таршиш) и владее тези земи до падането си под римска власт – 164 година преди Христа[21]. Александрийските преводачи явно са познавали Картаген като олицетворение на цялото западно Средиземноморие. А това обяснява и замяната.

Старозаветните свидетелства Иеремия 10:9 и 2 Пар. 9:21 пряко кореспондират с общата представа за Таршиш, получена от пророческите книги на Исаия и Иезекиил.

Особен интерес за настоящото изследване е бягството на пророк Иона към Таршиш (Иона 1:3; 4:3), може би провокирано от общото за древния свят вярване, че присъствието на един Бог се ограничава в територията, населявана от вярващите в Него[22]. Но защо точно към Таршиш?

Освен от едноименната книга, пророк Иона е познат и от съобщението в 4 Цар. 14:8, 23-27. Оттук става ясно, че Иона е живял през времето на юдейския цар Амасия (798-769 година преди Христа), което ще рече, че му е била позната онази представа за Таршиш от ранния царски период. В разгледания вече текст Псалом 71:10 Таршиш и Сава са противопоставени. И като се има предвид, че Сава (Южна Арабия) е крайната цел на всички сухопътни кервани на югоизток[23], Таршиш би трябвало да е най-западната. Какво по-добро скриване „от лицето Господне“ от това накрай света, в посока противоположна на тази, към която Той те е изпратил. Има и с какво да се стигне до Таршиш. В старозаветните книги често се споменава за таршишки кораби (Исаия 2:16; 60:9; Иезекиил 27:25). От самите свидетелства става ясно, че те не са наречени така само заради техния маршрут, а най-вече заради особения строеж и големите им възможности при търговски плавания[24]. На такъв кораб по маршрута Иопия (Яфа)-Таршиш се качва и обхванатият от голям страх и неувереност пророк, за да избяга накрай света.Prophet Ionas on the landСъвременният човек, имайки пред себе си карти, атласи и пособия, ще се надсмее над наивната представа на далечните ни предшественици за географския край на света. Но достатъчни ли са нашите познания и научните постижения да локализираме и идентифицираме всяка географска ареалия от страниците на старозаветния сборник? Да се надяваме, че за Таршиш това ни се е удало, вероятно поради многото библейски и извънбиблейски сведения; а за другите може би ще ни се удаде, защото: Dies diem docet.

________________________________

* Публикувано в Богословска мисъл, 1999, кн. 1-2, с. 30-35. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Понастоящем, април 2013, авторът на статията е доц. д-р.

[1]. Anderson, G. et al., Theologisches Worterbuch zum Alien Testament. Band VIII. Stuttgart/Berlin/Koln, 1995, S.779; Gesenius, W., Hebraisches unci aramais.ches Hand-worterbuch iiber das Alte Testament. Berlin/Gottingen/Heidelberg, 1962, S.890; Baumgartner, W., Lexicon in Veteris Testamenti Libros. Leiden, 1958, S. 1042.

[2]. Noth, M., Konige I; Biblische Kommentar IX, 1. Neukirchen-Vluyn, 1968, S.232; Koch, M. Tarschisch und Hispanien. Berlin, 1984, S. 2.

[3]. Вж. Gesenius, IV. Op. cit., S. 877.

[4]. Gordon, C. H., The Wine-Dark Sea. – JNES, Bd. 37, 1978, S. 51.

[5]. Gorg, M., Ophir, Tarschisch und Atlantis. – Biblische Nolizcn, Bd. 15, Bamberg, 1981, S.81.

[6]. Tackholm, U., Tarsis. Tartessos und die Saulen dcs I leraklcs. – Opuscula Romana, Bd. V, 1965, S. 149.

[7]. Gorg, M., Op. cit., S. 82.

[8]. Еврейската буква л се транскрибира в гръцкия език с 0, а не с Т.

[9]. Пиперов, Б., Тълкуване на книгата на пророк Исаия. С., 1982, с. 50; Шиваров, Н., свещеноиконом. Тълкуване на книгата на пророк Иезекиил, София, 1979, с. 86, 110.; Същият, Библейска археология. С., 1992, с.280; Dulling, К., Der Weg der Phoniker nach Tarsis in literarischer und archaologischer Sicht. – ZDPF. Bd.88, № 1, Wiesbaden, 1972, S.I.; Zimmerli, W., Ezechiel. – BKXIII/2, Neukirchen-Vluyn, 1969, S. 652; Haag, H., Das Land der Bibel, Stuttgart, 1989, S.ll.

[10]. Moscati, S., Die Phoniker. Zurich, 1966, S. 8.

[11]. Borger, R., Die Inschriften Asarhadons Konigs von Assyrien. – Archif fur Orientforschung, Graz, 1956, №9, S. 86-87.

[12]. Koch, M., Op. cit., S.105.

[13]. Simon, U., Jona. Stuttgart, 1994, S. 75.

[14]. Galling, K., Op. cit., S. 7.

[15]. Die Staatsvertrage des Altertums. Bd. II. Die Vertrage der griechisch-romischen Welt von 700 – 338 v. Chr. (hrsg. von R. Werner und H. Bengtson). MOnchen, 1975, S.306-307.

[16]. Koch, M., Op. cit., S. 113.

[17]. По проблема за датировката и авторството на Псалом 71 вж. по-подробно: Шиваров, Н., протопрезв., Псалтирът. – В: Вечното в двата библейски Завета. В. Т., 1994, с. 196-197.

[18]. Eissfeldt, О. Kreter und Araber. – In: Kleine Schriften. Bd.III. Tubingen, 1972, S. 31.

[19]. Koch, M., Op. cit., S. 65.

[20]. Китим (същ. име, мн. ч.) – жителите на гр. Китион, намиращ се на южния бряг на о-в Кипър, а в широк смисъл – името на целия остров; Пиперов, Б., Цит. съч., с. 50.

[21]. Большая советская знциклопедия (3 изд.). Т. 11. М., 1973, с. 489; Lexikonfur Theologie und Kirche (2. Aufl.). V Bd., Kol. 853-854.

[22]. Вълчанов, C., Тълкуване на дванадесетте пророци, С., 1977, с. 60.

[23]. Simon, JJ. Op.cit., S. 76.

[24]. Benzinger, I. Hebraische Archaologie (3 neubearb. Aufl.). Leipzig, 1927, S. 158; Hoffken, P. Das Buch Jesaja. Stuttgart, 1993, S. 173-174; Feldmann, F., Das Buch Isaias, Minister, 1925, S. 33; Пиперов, Б., Цит. съч. c. 51.

Изображение: авторът на статията, Ивайло Найденов. Източникhttp://www.grandmufti.bg.

Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s