ОПАСНОСТТА ЗА ОБЩЕСТВОТО ОТ ОКУЛТНИТЕ ПРАКТИКИ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ (ПРАВОСЛАВЕН АПОЛОГЕТИЧЕН БОГОСЛОВСКО-ПРАВЕН АНАЛИЗ)*

Бисер Божков

Предговор

Biser Bozhkov 3Окултизмът и пораженията за хората от него са духовен проблем на човечеството, обществото и съвременния свят. Този проблем е окончателно и ефикасно разрешим първо с духовни и после със социални или дидактично-правни средства. Следователно към проблема с окултните практики и отрицателните вреди, настъпващи от тях, не може да се подходи само чрез юридически санкции. За това са нужни душепастирска и катехизаторска повсеместна дейност спрямо обществото от страна на Църквата. Последното условие е свързано и с религиозната просвета в общообразователните училища, която трябва да се регулира нормативно от законодателя. За пострадалите от окултните практики пък са нужни духовни грижи, механизми с пастирска духовна и социална дейност. Разбира се, всички тези мерки трябва да бъдат предприети във връзка с духовното преобразяване на хората, като държавата и Православната църква трябва да си съдействат и сътрудничат в съвместната борба с общия грях и общата болест от окултизма. Затова с поставената тема имаме надежда, че победата в нелеката духовна борба за всяка човешка душа е не само желателна, но и напълно възможна и задължителна. Това е така, защото тази духовна борба е благословена от Бога, Който не иска гибелта на грешника, но иска нашето общо спасение, тоест всички хора (и занимаващите се с окултизъм) да се обърнат към покаяние (срв. 2 Петр. 3:9). Окултните практики са грях. Грях на човека и на цялото общество, което е глухо и сляпо и не чува своята съвест (Божия глас в човека). Окултизмът в съвременния свят е свидетелство за потъването на обществото в злото и греха и нежеланието на хората да изправят пътя си в съответствие с Божиите заповеди. Затова с изследването си ще се опитаме да докажем, че в законодателството на Република България съществува празнота по отношение на общественоопасните и отрицателни вреди от окултните практики, които са психологичен, юридически и социален феномен. Ще се опитаме и да покажем – да демаскираме – религиозния манталитет на съвременния човек, който е станал аморфен и смътен. По-точно, в последните години в съвременния свят се говори за религиозни форми на митове и синкретика, произлезли от колективното подсъзнание, за което говори Карл Густав Юнг. Такива религиозни интереси, имащи вече окултен характер, са само още една форма за задоволяване егоизма на хората. Всички, дори очевидните проявления на духовния живот, се игнорират или се осмиват. Трансцеденталните духовни способности, в случая предчувствията, предвижданията, мистичните състояния, състоянието на обсебеност, пророческите съновидения и видения, ясновидството, случаите на екстериоризация и така нататък, и така нататък, не съществуват за хората материалисти или по-точно не се коментират. Изследванията на Карл Густав Юнг и на други водещи психолози и психиатри по света, свидетелстващи за живота на душата, не се оспорват, тъй като те не спорят с фактите, а ги премълчават. Предвид казаното искаме да посочим опасността за обществото от окултните практики, тъй като окултният опит и по-специално окултните целителства, гадания, предсказания, ясновидство, в това число сектантските прояви – всичко това е пряк духовен път към княза на този свят (срв. Иоан 12:31) и неговото войнство.72656809Във връзка с това в съвременния свят има много хора, които твърдят или заявяват с лекота, че всяка религия води към Бога, стига човек искрено да я следва. Но нека си припомним думите на Спасителя: Аз съм Пътят и Истината, и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен (Иоан 14:6). Тези думи на Иисус Христос от Евангелието на Иоан свидетелстват, че Той отрича всички нехристиянски религии и философии, защото те не водят към небесния Отец, а водят към княза, който господства сега във въздуха – духа, който сега действа в синовете на непослушанието (Еф. 2:2-3). Това не означава, че трябва да мразим грешниците – хората, занимаващи се с окултизъм, или подвластните на окултните практики, а трябва да обичаме грешниците и да мразим самия грях с пълна омраза (Псалом 138:22), като искрено се постараем да помогнем на хората, изпаднали в духовно греховно падение под давлението на окултизма. Това може, а и се надяваме да стане едновременно с нормативна превенция на законодателя, чрез запрет – забрана за общественоопасните форми на окултните практики – и чрез създаване на рехабилитационни центрове за окултно пострадали под омофора на Православната църква, имаща духовни ресурси да лекува окултните жертви чрез даровете на Светия Дух. Защото безспорно много важна и необходима е грижата на християнския душепастир за цялата църковна епархия, община или енория като първооснова и първостепенен взаимодействащ фактор в религиозно-нравствения живот. От нея и от правилното провеждане на тази колективна душегрижа зависи твърде много успехът на православното общо или енорийско дело при окултно пострадалите християни. За това обаче преди всичко е нужен задълбочен диалог между държавата и Църквата съобразно традициите на православното вероизповедание и учението на светите отци, за което имаме надежда в Бога.72656808А надеждата, вярата и упованието в Бога правят бъдещето като настояще. Така като православни християни се надяваме освен на държавата и на благодатната Божия помощ, защото за нас тя съществува реално.

Благодаря на всички преподаватели от юридическите факултети на СУ, ВСУ и богословските факултети на СУ и Атинския национален университет, на колеги, близки и духовници, оказали ми неоценима помощ за написването на книгата.

Предполагам също, че книгата ми има много недостатъци, но се реших да я издам с надеждата и вярата в Божията помощ, както споменах по-горе, че тази тема и изследването ми по нея биха могли да се окажат полезни в този момент за обществото.

Feci quod potii![1].

Бисер Божков

Увод

Днес, през XXI век, сме свидетели на активното, безконтролно и без­препятствено разпространение в съвременния свят на окултните[2] практи­ки, методи, учения и всякакви подобни деструктивни и вредни идеи сред хората, невежи и непросветени в духовно религиозно[3]  отношение. За да критикуваме и анализираме обективно генезиса и семантиката на окулти­зма и окултните практики в древния и в съвременния свят, трябва да изхо­дим от позицията и учението на Православната църква. Според нас същ­ността на феномена[4]  окултизъм[5]  и нетрадиционната религиозност трябва да се търси в общото явление – възраждане на мистицизма[6], в засилването на неговата поредна вълна, започнала през средата на XX век, след Втората световна война. Тя е обхванала различни сфери на общественото съзна­ние – религия, идеология, наука, изкуство, философия. Неокултоманията безспорно е кризисно духовно и социално явление за нашето съвремен­но общество. Обаче не е достатъчно в настоящия анализ да се позовем единствено на духовната криза на обществото, на раздухвания интерес (най-вече от всички медии плюс виртуалния свят) към религиозната мито­логия, окултизма и псевдомистиката. В това отношение особено важно е да се изследват гносеологичните, социалните, библейските, правните, со­циалнопсихологическите и политическите фактори. Те обуславят появата и развитието на нетрадиционните религиозни (главно окултни) практики, култове и НРД[7] у нас[8] и в глобализиращия се свят. Така днес, през двадесет и първото столетие, въпросът за окултната експанзия и практикуването на окултни практики в Република България е много актуален с оглед на последиците от тях. Те винаги са отрицателни за обществените отношения, за духовното развитие и благополучие на всеки човек, всяко семейство в обществото.72656820За нас, православните християни, които познаваме Символа на вярата, където се казва: Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, е ясно, че освен видимия и известен на всички ни свят съществува и невидим свят, който не можем да почувства­ме нито с физическото си зрение[9], нито със слуха, нито с осезанието, нито с обонянието и вкуса си.

Според определението в Символа на вярата[10] невидимият духовен свят е недостъпен за нашето познание. Тази, условно наречена, духовна недос­тъпност би могла и да не ни вълнува, ако невидимият свят нямаше никакво отношение към човешката ни съдба. Но с оглед на това, че сме православни и вярваме в триипостасния Бог, предоставяйки Му своето спасение от пре­вратностите на това временно и тленно съществуване, както и бъдещия си вечен живот, ние се уповаваме на невидимото, защото сам Бог е невидим непосредствено за нас[11], човеците, в съвременните секуларизирани[12] свят и общество. Важно е също така да споменем още в началото с оглед интердис­циплинарната насоченост на изследването, че деструктивният псевдомис­тицизъм, характерен за окултизма, окултните практики и неорелигиозните доктрини при НРД, базирани върху езичеството като цяло, претендира за мигновено разгадаване на загадките на психиката като някаква самостоятел­на[13] духовна ценност, привидно освободена от прагматизъм.

Затова настоящото изследване съдържа три глави: 1) Кратък обзор на окултните практики от древността до наши дни; 2) Обществената опасност от окултните практики; 3) Противоправност на окултните практики. В за­ключение ще направим условно, мотивирано и аргументирано препоръки за нуждата от обществен и законодателен дебат относно безконтролното про­тивоправно според ПЕС[14] лицензиране на най-тежките общественоопасни окултни практики, които имат висока степен на обществена опасност, а не са инкриминирани законово[15].Young beautiful soothsayerВ този ред на мисли ще споменем, че в Большая советская Энциклопе­дия[16] думата окултизъм има следното значение. Окултизъм (от латинската дума occultus таен, скрит, съкровен) е общо название на ученията, при­знаващи съществуването в човека и в космоса на скрити сили, недостъпни за обикновения човешки опит, но достъпни за посветените, преминали през особена инициация[17] и специална психическа тренировка. При това целта на ритуала на посвещението в окултизъм е достигане на висша степен на съзна­нието, откриващо достъп до т. нар. тайни знания.

Тези тайни знания, базирани върху окултизма и езотеризма, постулират съществуването на нематериална реалност, която има собствени принципи, неподвластни на физичните закони и определящи ги.

В много случаи окултизмът и езотеризмът (езотериката) се определят като синоними.

В най-общ смисъл към тези учения спада всяка религиозна или окултна норма, забраняваща разкриването на дадено тайно познание за изворите на вярата или някакво учение пред непосветени.MagicianЕзотерика[18] или езотерично се нарича всяко учение, предназначено за определен кръг хора.

Такова учение изучава тайно и предавано на поколенията знание от вся­какво естество. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория[19] да бъде разнородно. Езотеричните учения не се концентрират в някакво географско място и според тях самите по своята идей­на същност представляват самото чисто ядро на дадена духовна традиция. Езотеризмът като вътрешно познание се приема от заблудени (опрелестени)[20] духовно хора, считащи, че са поставили в основата на ценностната си система духовното развитие.

Според тях това е познание, към което всеки трябва да подходи индиви­дуално според степента на собственото си развитие. Според езотеризма (езо­териката) всеки сам е отговорен за съдбата си. Обществата, съхранявали това учение, както и самото учение, са се наричали тайни по ред причини. Именно тези т. нар. тайни знания и учения лежат в основата на древното и днешното магьосничество[21].

От древното магьосничество днес са произлезли всички окултни прак­тики и учения в съвременния свят, например: екстрасензориката[22], биоенергетиката[23], модерните форми на ясновидството, уфологията[24], хипнозата[25], уче­нието за кармата[26], учението за агни-йога[27], кабала[28], астрологията и други не­християнски учения.Magician 2В последните години окултните науки получиха твърде широко разпрос­транение, особено в средите на научната интелигенция[29] в целия свят. Немал­ка роля за това са изиграли произведенията на Елена Блаватска и семейство Рьорих – създатели и разпространители на учението за агни-йога[30]. Принципно обаче окултните учения идват у нас, а и в съвременния свят от древността от Изток, а днес, през XX-XXI век – и от Запад, чрез криворазбрания и краен либера­лизъм[31]. До голяма степен това е свързано с развитието на идеологическия и духовен плурализъм (закрепен в международните правни норми, валидни за повечето субекти на международното право, в това число и за Република България) или вследствие на позволеността на всичко в условията на лъжедемократизацията на съвремен­ното общество. В този смисъл, от друга страна, разрушаването на правовия ред и системата на здравеопазването, осигуряваща (в социалистическия свят) безплатна медицинска помощ, а сега превърната в предмет на търговия, пос­къпването и дефицитът на лекарствата, са обстоятелства, обусловили почвата за появата на голям брой екстрасенси, магьосници[32], шамани, медиуми, зна­хари и лечители (окултисти индивидуалисти), предлагащи на всяка крачка сравнително примамлива, евтина и съблазнителна духовна, медицинска[33] или паранормална помощ с оглед суеверието и неверието[34] (окултните мислене и мироглед) на народа ни. А окултните мислене и мироглед са част от отстъплението от едната Православна църква, от нейните църковни тайнства, спо­собни да лекуват и освещават душите на хората чрез даровете на Светия Дух. Това става естествено на фона на религиозната неграмотност на хората в пра­вославния свят – с помощта на медиите[35] и последствията от атеизма. Тези са по принцип в съвременния свят основните предпоставки, довели до рязко на­растване на окултното целителство, което привлича в огромни, деструктивни мащаби невярващи, слабо и неправилно вярващи хора. Това става вследствие на религиозния синкретичен[36] мироглед на обществото ни. Последните съж­дения се отнасят и за съвременните хора, които изгарят от любопитство да получат информация от отвъдния свят за съдбата и за бъдещето си, като не съзнават какво точно ги очаква, тоест каква е цената на информацията за бъ­дещето. А цената (за досега с окултните практики) е като начало окултна болест[37], при която се развива сериозна психосоматична деградация на личността в много аспекти (медицински, духовни, психологически и др.). Големият проблем, също обуславящ актуалността на поставената тема, е фактът, че дър­жавният апарат в лицето на трите си власти: законодателната, изпълнителната и съдебната – няма обективна представа за високата степен на обществената опасност[38] от окултните практики у нас (въпреки че държавата, като особен субект на правото, трябва принципно според КРБ[39] да гарантира живота, дос­тойнството и правата на личността и да създава условия за свободното разви­тие на човека и на гражданското общество[40]).101266564Според необоримата презумпция на основния ни закон Република Бъл­гария е правова държава[41]; всеки гражданин на Република Бъл­гария има право на живот; по­сегателството върху човешкия живот и здравето се наказва като най-тежко престъпление[42]; никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко и безчовечно или унижаващо отношение; никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити (например: под въздействието на окултните практики) без неговото доброволно съгласие[43]. Изхождайки от ка­заното, можем да зададем риторичния въпрос – защо по принцип окултните практики са опасни и противоправни за обществото, държавата, психиката на личността, семейството, потомството – децата, които са бъдещето на Бъл­гария? Отговорът на този въпрос се съдържа в това, че: при хипнозата, астрологията, баячеството, гадателството (различните форми на предсказа­ние), ясновидството, контактьорството, екстрасензориката[44], нумерологията[45], медиумите[46], спиритизма[47], хиромантията, видовете йога[48], трансцендентална­та медитация (ТМ), телекинезата[49], психокинезата, класическото и вуду-ма­гьосничество, прекодирането на съзнанието чрез баене и врачуване (леене с восък, леене на куршум и др.) и най-вече при хипнотичните сеанси с цел наси­лие над човешкото съзнание (чрез прекодиране на съзнанието с помощта на матрица[50] – програма с чужди воля и мисли) и парапсихологията[51] се използ­ват методи и практики за директно, вероломно, насилствено въздействие върху: 1) човешката психика[52], съответно и 2) соматика. Това става чрез потискане на свободната човешка воля[53] (чрез паранормални – окултни техни­ки и практики) и изработване у хората на поведение, подчинено на чуждата воля: волята на хипнотизатора, екстрасенса, магьосника или поръчите­ля на окултните услуги. Така, въздействайки върху подсъзнанието на човека, извършителите на окултните процедури адресират и внедряват в психиката му  (душата) на адресата – човешкия индивид, своя деструктивна програма на мислене и общественоопасно поведение[54].SpiritismЧрез окултните практики може обективно да се моделира по пагубен на­чин за душата (психиката) и обществото поведенческият модел (по поръчка) на всяка една отделна личност. Тези психични състояния (модели на поведе­ния) водят до параноидна шизофрения, синдрома на Кандински и Клерам­бо[55], епилепсия, хистерични пристъпи, тежки депресии и много други форми на тежка психопатия, проявяваща се най-често в суициди. Това по принцип са състояния на окултно заболяване – окултна болест, която реално е тежко състояние на психопатия, психично разстройство на личността. Тези заболя­вания – болести, свързани с окултизма, имат не само медицински и духовен аспект, но и противообществен характер. Защото окултните практики вина­ги водят до отрицателни промени в действителността на обществените от­ношения. Ще споменем отново, че състоянието на окултна болест[56] е почти непонятно за медицината: светската психиатрия, неврология, кардиологията и пр. Тоест цивилните лекари (невролози, психиатри, кардиолози и др.) в Република Бъл­гария са безпомощни и некомпетентни (условно) да лекуват пострадали хора от ок­ултни нападения. Дори повечето светски лекари и медици в секуларизирания свят[57] не могат да поставят разумна и обективна диагноза на хора с окулт­но заболяване след внимателна анамнеза на окултно пострадалите. Защото, след като премине в съзнанието на адресата-субект насилствено внедрената му[58] програма-матрица[59] от окултиста извършител, поведението, постъпките и дори начинът на мислене на окултно пострадалия или окултно нападна­тия субект се определят пряко от тази окултна програма[60]. Следователно този човек-индивид (нападнат окултно) вече няма почти никаква свободна воля и така тази личност става реален биоробот-психопат. Окултно нападнатите изпадат в соматични аномалии – с критично кръвно налягане (хипертония); главоболие; остра сърдечна недостатъчност и невралгия – съпроводена с не­престанни бодежи в сърцето; виене на свят; задух – недостиг на въздух – и др. Днес принципно най-съвременната медицина е в невъзможност да диагно­стицира обективно причините за подобни физически състояния вследствие на окултна болест. Окултно пострадалите хора често стигат до тежки инфаркти; инсулти; онкологични заболявания; диабет; проблеми с щитовидната жлеза; имунологични нарушения; неврози[61]; биполярни разстройства; суициди[62]; раз­лични форми на шизофрения; епилепсия. Но отново акцентираме: медицина­та (психиатрията, клиничната психология, неврологията и др.) не може да им помогне адекватно! Причината е там, че тези психосоматични състояния имат изключително най-вече духовен (и частично соматичен) характер. Освен това окултизмът довежда до тежка, неосъзната[63] психосоматична деградация на личността, проявяваща се в социопатия, депресия, безизходица и регресив­на хистерия с произтичащи от това финансови, социални, юридически и лич­ни проблеми. Много често окултизмът е причина за престъпна съставомерна деятелност, криминално мислене и поведение. На окултно атакуваните или пострадалите им се струва, че по своя воля и по свое желание вършат повече­то свои постъпки, дори и криминалните деяния, осъществени със злоумисъл (dolus malus). В действителност обаче окултно пострадалите[64] изпълняват волята на друг човек (поръчителя на окултната услуга), тоест на чужд, все­лен[65] насилствено в тях зъл дух, който ги командва и им внушава (сугестира) определени мисли според целта на извършителя (окултист) или според окулт­ната поръчка (задание) на поръчителя. Такова насилствено парапсихологично и духовно въздействие ограничава личността и волята на човека, променя поведението, характера и дори мисленето му. Такъв човек заприличва и става, както казахме вече, фактически реален биоробот (психопат), човек с болна душа[66] (психика). В окултните жертви се потъмнява насилствено Божият об­раз, заложен във всеки човек по благодат. Независимо от това колко лош и пропаднал е конкретният човек, Божият образ у хората се изразява в това, че човек има свойства, присъщи на Бога – разум, свободна воля, безсмъртна душа и пр. Окултистите обаче принципно отнемат на човека свободната воля, дадена му от Бога, и му натрапват[67] насилствено своята деструктивна воля, като променят начина му на мислене и поведение и внедряват вероломно в хората негативни енергия[68] и мислене. Затова окултистите насилствено по­тъмняват образа Божий, заложен трансцендентно в хората. Така окултистите или окултните формации унижават окултно нападнатите човеци и подчиняват на себе си[69] (или на поръчителя на окултната услуга) душите на конкретните адресати – човешки индивиди (окултни жертви). Тук, за да не се отклоняваме от учението на Свещеното Предание и светите отци, ще споменем, че послед­ните съждения по своя секуларен характер имат за цел да внесат обективност в настоящото изследване, а нямат за цел отклоняване от учението на Светата Православна църква. Съгласно учението на светите отци на Църквата човек може да постъпва трояко – по своя воля, по волята Божия и по волята на злите духове (бесовете), която в дадения случай с окултните[70] практики се натрапва чрез посредник – магьосник, баяч, хипнотизатор, екстрасенс, гледач, яснови­дец, астролог, медиум и други[71].predictorТова е така, защото всички окултни практики – екстрасензориката[72], био­енергетиката[73] и магьосничеството във всичките му съвременни форми (които ще изброим по-нататък), вървят по опитния път на езичеството и сатанизма. Въпреки забраната на Църквата[74] и Свещеното Писание окултистите нахлуват насилствено в духовния свят, домогвайки се до определени лечебни или въз­вишени духовни резултати[75]. Но фактически окултистите (екстрасенсите и ма­гьосниците) нахлуват в духовния свят със своите грешни и неочистени душа и сърце и естествено в такъв духовен свят те могат да общуват единствено с негативните му сили – злите духове. В Евангелието, в Проповедта на плани­ната е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). А окултистите се втурват съзнателно и подсъзнателно в духовния свят, без да са очистили душата си с покаяние, с цялата си греховност, въпреки за­браната на Църквата[76] в каноните на вселенските и поместните събори и за­браната, основана на Свещеното Писание. В Православието хората не си по­ставят за цел незабавно придобиване на някакви свръхестествени (паранор­мални) способности. Целта на верните членове на Православната Църква е очистване на душата от греховете чрез покаяние, молитва, пост, въздържание, вършене на добри дела, любов към Бога и към хората. Защото в основата на християнския живот лежат любовта и вярата, съчетани с надежда в Бога, до­брите дела и аскезата (послушанието, въздържанието, нестяжанието) и така нататък. Християнският път включва нравствено усъвършенстване (чрез богоуподобя­ването по благодат): Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Матей 5:48). Следователно пътят на окултизма и окултните практики няма нищо общо с християнството; тези паранормални (езотерични) практи­ки, развиващи свръхестествени способности без очистване на душата от страстите, без любов и вършене на добри дела, са опасни и гибелни за хората и цялото съвременно общество. От казаното дотук следва изводът, че обще­ството в условията на преход от тоталитаризъм към демокрация и глобализа­ция е станало силно податливо на негативното влияние на окултните практи­ки, деструктивни култове, секти и пр. Това е така, защото доскоро закрепосте­ното съзнание на човешкия индивид при новите условия се чувства освободе­но от всякакви ограничения (състояние на лъже еманципация). Така войнства­щият атеизъм е заменен с постоянно нарастващо увлечение към квазимисти­цизма[77], обещаващ бързо квазичудеса. Проблемите на съвременното българско общество са обусловени от девалвацията на духовно-нравствените ценности и на правилната вяра в Бога чрез традиционното ни православно вероизпове­дание. Факт, въплътен в чл. 13, ал. 3 КРБ. Изхождайки отново от казаното, дори можем да твърдим, че в нашето секуларизирано общество съвременните хора и представителите на държавния апарат, най-вече в лицето на трите вла­сти (законодателната, изпълнителната и съдебната), заедно с четвъртата власт (медиите) не осъзнават обективно: семантично и етимологично, значението на понятията религия[78] и църква[79]. Тоест властимащите и журналистите според нас не разбират обективно тези понятия съобразно библеистиката, християнската: апологетика, антропология и еклизиология. Ето защо при крайния либерализъм се наблюдава стремеж този квазилиберализъм да бъде представен в качеството му на единствена възможност и универсална безду­ховна култура, основана върху разбирането за свободата на нравствено падна­лия човек, който не ограничава себе си в нищо – като абсолютна ценност и мерило за истината. Тази посока е обуславяща развитието към глобализация на цивилизацията, а в християнския свят тя се сравнява от мнозина с постро­яването на Вавилонската кула. Тук става дума за въпроси, чието решение е способно да определи до голяма степен бъдещия облик на цивилизацията в XXI век. Проблемът обаче е в това, че либерализмът е не само философска концепция за управление на държавите и на свободата на личността и за еман­ципацията на човека. На практика тази фундаментална идея се реализира и развива в съвременната икономика и политика, в обществения живот. Оттук в някое отношение произхождат гражданските свободи, демократичните ин­ституции, пазарната конкуренция, свободата на словото, свободата на съвест­та; те са всичко онова, което е включено в обема на понятието съвременна цивилизация. Затова много хора, когато се запознаят с аргументите на право­славното учение против либералния стандарт, изпадат едва ли не в мистичен ужас, съзирайки в критиката на либерализма[80] посегателство срещу принци­пите на фундаменталните права и свободи на човека, и подозират православ­ните едва ли не в трайно отричане на демокрацията. Във връзка с това хрис­тияните, живеещи литургичен и евхаристиен живот, са обявявани за религи­озни фанатици и така нататък. Обаче ние, православните, знаем, че богооткровените истини за смисъла на човешкия живот са еднозначно въплътени в учението и в Свещеното Предание на Светата Православна църква, която има привилегията съборно да тълкува и благовести Свещеното Писание. В последно време мно­го млади и съвременни хора се увличат от различни окултни практики, вярва­ния, в това число от участие в окултни (сектантски) общности и общуване с хора, които открито или прикрито практикуват окултизъм, необезпокоявани и дори легитимирани от държавния апарат. Затова една от основните задачи на из­следването ни е да докаже, че Министерството на правосъдието, Министер­ският съвет и други ведомства от изпълнителната власт легитимират неправо­мерно според ПЕС практикуващите окултизъм чрез лицензи, разрешения и сертификати. Това обаче са общественоопасни практики – чужди както на православната вяра, така и на българския дух и традиции. Така държавният апарат допуска съвременните българи (имащи интерес към окултизма) стрем­главо да се насочват към окултните практики и да приемат всичко безрезерв­но. Стремейки се към новото в областта на вярата, те тръгват по път непознат и опасен и стигат духом до далечна страна (срв. Лука 15:13), която крие много потайни места и неизвестности. Но най-тревожното е, че тези хора се утеша­ват с погрешната мисъл, че са намерили истинската святост и вечното спасе­ние. Как да им се обясни, че са направили неправилен избор? Те не са наме­рили спасяващата благодат, а са пренебрегнали учението на Едната свята, съборна (вселенска) и апостолска Църква[81] (вж. член IX от Символа на вяра­та). Колко опасни заблуждения (духовни прелести), колко нелепи суеверия и предразсъдъци, колко лъжливи и гибелни системи са се въздигнали върху ос­новата на християнството. Всеки препоръчва своите мисли за правилни, все­ки възхвалява своята църква, своето общество, своята секта, своята вяра и своите обреди най-вече и конкретно чрез окултизма. А съвсем малко са хора­та, които се замислят кое е истинското християнство, къде е Христовата исти­на, къде е спасението, коя е спасяващата Църква. А Църквата е една – един­ствена и неделима. Тя има непроменима основа и не прибавя нови неща, нови учения, няма и да прибави верови истини и дух, практики, несъгласни с Хрис­товата истина. През всички векове Православната църква пази първоначална­та Христова вяра, защото само тази вяра е апостолска, тази вяра е отеческа, тази вяра е православна, тази вяра вселената утвърди. Църквата Христова не е разделена и не може да се дели на части. Разделени Христови църкви няма и не може да съществуват. Да допускаме възможността Църквата да се раздели, значи да допускаме портите адови да й надделеят (Матей 16:18) или Христос да се раздели. Нито едното, нито другото е възможно: разделилият се организъм престава да съществува. Следователно съществува само отпадане от Църквата. И безспорно отпадналите, отделилите се от Църквата не са вече живи камъни в стройно сглобения духовен дом – Църквата, нито са живи чле­нове на Тялото Христово – Църквата[82]. Затова трябва да се намери начин, обективиран в спешна катехизация[83] на съвременните хора, за да не бъдат те увличани несъзнателно и съзнателно от разни и чужди учения (Евреи 13:9) и най-вече от окултните практики (древни и съвременни). Защото в тези учения – окултни практики, преобладава духът на този свят, те противоречат на Зако­на Божи, помрачават ума и душата. Безконтролното практикуване на окултни­те практики ограничава духовната свобода, стеснява свободната човешка воля, с която избираме добро или зло, нарушава спокойствието на хората, смущава социалната, обществената и духовната дейност, спъва нравственото извисяване, с една дума – осуетява спасението на човека. Окултизмът е преч­ка за развитието на гражданското общество според чл. 4, ал. 2 КРБ. Защото общественото значение на всеки вид човешка дейност се определя от кон­кретните обществени условия – всяка дейност се осъществява при конкрет­ните обществени условия на време, място и обстановка, тоест в определена об­ществена среда. От момента на своето начало всяко човешко поведение за­почва да променя съществуващата действителност.SoothsayerТака, от една страна, поведението става нов елемент от нея, а от друга страна, въздейства и върху един или няколко елемента от действителността и по този начин ги променя, променяйки и обществената обстановка като цяло[84]. В настоящото изследване за опасността за обществото (обществената опас­ност)[85] от окултните методи ще се опитаме да докажем историческата обусло­веност на конкретните криминални деяния, пряко свързани с окултните прак­тики. Престъплението винаги уврежда или застрашава определени обществе­ни отношения, какъвто е случаят с практикуването на окултизъм. Това е така, защото по презумпция престъплението[86] е исторически обусловено обществе­но явление, което обяснява и различното отношение на законодателя към него в различните исторически периоди[87]. Престъпното деяние е общественоопас­но, тъй като причинява отрицателни и общественоопасни последици. Такъв е случаят с използването на окултните практики. Общественоопасните после­дици пък не могат де юре да настъпят, ако деянието не е осъществено или ако не е фактически инкриминирано в легислатурата[88], а отрицателните вреди (ad hoc) от окултните практики са юридически факт. Именно това принципно по­ложение поставя и проблемите за причинната връзка между поведението на дееца – престъпник, и отрицателните изменения в действителността, както и за нейното значение в наказателното право[89]. В този смисъл престъпността е относително самостоятелно и променливо социално и обществено явление за реалността на обявените от закона за престъпления човешки прояви, възник­нало със създаване на държавата и закономерно съществуващо в обществото[90] още в най-древни времена и епохи, например по времето на древните гръцки полиси. С последните съждения целим аргументирано да докажем нуждата от обществен и законодателен дебат относно обществената опасност при прак­тикуването на окултизъм. Тъй като понастоящем този сериозен проблем с окултните практики не е обсъждан, не е изследван научно и задълбочено, съ­ответно опасността от окултните практики не е анализирана сериозно и за­дълбочено едновременно през призмата на православното богословие (патро­логията, библеистиката, апологетиката и църковната психология), кримино­логията, клиничната и юридическата психология, биофизиката, наказателно­то, антидискриминационното, конституционното и европейското право, при което в сферата на теологията и предвид темата на изследването можем да отбележим някои от по-значимите трудове досега на определени автори от­носно окултизма в православния свят. Това са изследванията и книгите на дякон Андрей Кураев (Сатанизъм за интелигенцията); доцент д-р Димитър Митев (Христос и духовете на земята, 2000); йеромонах професор д. м. н. Анато­лий Берестов (Числото на звяра; Да останеш жив); йеромонах Висарион Зо­графски (Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста, част 1 и 2, 2011); св. Игнатий Брянчанинов (За чувственото и духовното виждане на духовете); йерей Владимир Елисеев (Православният път към спасението и източните и окултните мистически учения); Георги Стоянов (Сектите – ловци на души, 1996); професор д-р Александър Дворкин (Сектоведение, 2000); Димитрий Авдеев (Православна психиатрия, 2003); св. Никодим Светогорец (Какво трябва да знаем за магиите); Огнян Христов (Християнството сре­щу магиите и екстрасенсите, 2011); йеромонах Серафим Роуз (Православие­то и религията на бъдещето, 1997). Естествено може да пропуснем или пък да не изброим обективно всички трудове на светите отци[91] на Църквата и пра­вославно насочени автори[92], които имат съвременно звучене за генезиса и проблемите, свързани с окултизма. В горните редове само маркирахме акту­алността на темата, доколкото е възможно това в секуларно и духовно измерение на фона на близо 50 години атеизъм. Вероятно вследствие на половин век атеизъм бихме казали също, че малко е написано в интердисциплинарен ас­пект (правно-богословски) с оглед осъществяване на обективна информация[93] и превенция на хората и обществото от окултизма и окултните практики. Ето защо изследването ни има актуален характер по отношение на правата и за­конните интереси на хората и обществото през XXI век. Разбира се, много са факторите за казаното и това са главно тези 50 години атеизъм, през който период съзнателно се е потъпквало уважението към Православната църква у нас. Обстоятелства, наложени насилствено от светското образование и кому­нистическия режим, който се е стремял буквално да угаси вярата на народа в Бога и да ограничи възможността обществото да разбере обективно каква е същността на християнството и Църквата. Не без значение е възходът на кул­та към окултизма в България (НРБ), прокламирането на който е започнал пре­ди няколко десетилетия от кръга на Людмила Живкова[94], Александър Лилов, семейство Рьо­рих, Ванга, Свилен Русев, Нешка Робева и много други интелектуалци, плюс представителите[95] на ЦК на БКП. Освен атеизма (насаждан насилствено) у народа ни отделни личности (окултисти) са били толерирани от комунистиче­ския режим. Това е отворило вратите на нетрадиционните (нехристиянски) религии с окултна доктрина да проникнат в държавата ни, а традиционните покровителствани от държавата индивидуални окултисти са практикували за духовна вреда на хората и обществото. Във връзка с това като правило окул­тистите са прокламирали почти винаги, че имат дарба от Бога и се стремят да помагат на хората, че са: пророци, пророчици, светии, но така ли е в действи­телност? Възможно ли е чрез окултизъм да се помага на обществото и отдел­ната личност? Не, разбира се – защото според учението на Православната църква окултните практики са форма на открит или прикрит сатанизъм. Не­зависимо от последното обаче посочените по-горе фактори оказват благопри­ятно влияние върху процеса на утвърждаване на нетрадиционната окултна квазирелигиозност в обществото ни. Това е така, защото историята сочи, че новите и старите (езически) култове винаги са се появявали на етапа на криза в дадено общество – духовна, икономическа, политическа, социална и т. н. В такъв момент религиозно търсещите хора се опитват да открият изход от тази духовна безизходна ситуация и попадат на окултна лъжедуховност, изразява ща се в древно езичество и неоезичество, паганизъм или неопаганизъм и раз­лични форми на магьосничество[96]. Тук ще цитираме йеромонах Висарион (Зо­графски), автор на книгата Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на ан­тихриста: „За официално признаване на Ванга около средата на 60-те годи­ни значителна роля изиграва Институтът по сугестология[97] към БАН с ръ­ководител професор д-р Георги Лозанов[98]. Какво в действителност показват изследванията на неговия екип, който анкетира хиляди посетители, описва над 7000 случая, записва стотици Вангини сеанси на магнетофон? Истина­та е, че научните изследвания не стигат до никакъв категоричен извод. Всъщност, както ще видим от собствените думи на професор д-р Георги Лозанов, той и досега си остава в неведение каква е истинската природа на Вангини­те прогнози[99].“ По тази причина в следващите редове ще опишем и тълкува­ме генезиса на невидимия свят. Детайлното ни изложение и тълкуване на не­видимия духовен свят е с цел обективност по отношение на окултните прак­тики и техния обективен източник. За тази цел ще използваме инструментите и лексиката на правото, медицината, антропологията, философията, психоло­гията, психиатрията и други. Главен наш подход в изследването ще бъде сравни­телно-аналитичният. Разбира се, предвид интердисциплинарната насоченост на работата ще приложим в богословски аспект: 1) апологетично критичен метод и 2) историко-правен и аналитичен метод. Следователно целите на тази книга–изследване са посочване на необходимостта от дефиниране на санк­ции[100] в наказателноправен аспект на неинкриминираните общественоопасни окултни прояви в Република България, свързани пряко с отрицателните последици от окултни­те практики спрямо хората, живота и здравето им. Във връзка с това ще отбе­лежим, че в много ДЧ в Европейския съюз и по света има нормативно регули­ране на правоотношенията, проблемите и вредите, свързани с окултните практики. Правната науката за опасните култове осъществява в световен мащаб и сравнителноправни изследвания. Чрез тях се съпоставят решенията на чуждестранните правни системи, за да се разкрият постиженията и слабите страни на националната правна система, както и да се черпи от чуждестран­ния опит съобразно националните особености. Както е известно от ПЕС, във връзка с темата за окултните практики, за обособяването на самостоятелен отрасъл на правната система (ad hoc – пакет от закони за превенция от ментал­ното обсебване на индивида) не е достатъчно съществуването на самостоя­телни кръг обособени нормативно обществени отношения. Необходимо е държавата да отчете спецификата и значимостта на тези отношения, за да ги подложи на правно регулиране чрез задължителни правила за поведение, скрепени с държавна санкция. Изхождайки от горното, имаме надежда, че след време ще се породи обществен и законодателен дебат в областта на нака­зателното право[101] и нормативната база, свързана с правото на вероизповеда­ние относно общественоопасните последици[102] от безконтролното практику­ване на окултизъм. За последното имаме и вяра (1 Кор. 13:13).

_______________________

*Из книгата „Опасността за обществото от окултните практики в съвременния свят (православен апологетичен богословско-правен анализ)”, издание на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2012. Материалът е предоставен от автора.

[1]. Feci quod potii (лат. ез.) – направих каквото можах.

[2]. Срв. Евтимий (Сапунджиев), архимандрит, Кратък наръчник по християнска апологетика, С., 1942, с. 69–70.

[3]. Принципно много често се спекулира с понятието религия и в него се привнасят неприсъ­щи белези. Религия е богословски термин, определящ духовните аспекти на нашия светоглед и отношението ни към заобикалящата действителност. Социологията, психологията, политология­та, историята и много други хуманитарни науки имат свое определение за религията, което отго­варя на техните научни парадигми. При наличието на много дефиниции на понятието религия ще се спрем на етимологията на думата. Думата религия (religio) е с латински произход и се извежда от няколко глагола: Цицерон в своето съчинение De natura deorum, lib. II, 28, 71–72 („За приро­дата на боговете“) я извежда от глагола relegere, който означава „поставям настрана“, „отделям настрана за особена употреба“ или „отбирам нещо измежду обикновените неща“. В преносен смисъл означава „отнасям се към нещо с особено внимание и почит“. Servius Sulpicius и Masurius Sabinus (живели през I век след Христа) извеждат понятието религия от глагола relinqere, което означава „оставям“. Лактанций – църковен писател от IV век след Христа – в съчинението си Divinae instutiones, lib. IV, cap. 28 (“Божествени наредби“) извежда думата от глагола religare, което означава „свърз­вам“, „съединявам“. Блажени Августин в съчинението си Di civitate Dei, X, 3. al. 4, (“За Божия град“) посочва глагола reelegere, който има значение на „възсъединявам“. При възсъединяването логично имаме връзка, която в някакъв минал период е прекъсната и след това е съединена. Едва така понятието религия придобива обективно значение на възсъединените връзка между Бога или съюз на човека с Бога. Срв. Янакиев, протоерей, С. Невидимата заплаха. С., 2002, с. 10.

[4]. Понятието феномен произлиза от латински език и означава явление. В съвременната българска лексика то е придобило смисъл на нещо необичайно, открояващо се значително.

[5]. Окултизъм (лат. оccultus таен) – изучаване и практикуване на обвити в тайнстве­ност явления; учение за съществуването на задгробни, неподдаващи се на научно проучване сили и явления. Алхимията и астрологията се квалифицират като представители на окултните науки; дори съществува хипотеза, че те са в основата на възникването на точните науки (или че точните науки се използват при окултните практики). В този смисъл редица явления – ма­гьосничество, кабала, метафизика, телепатия, телекинеза, левитация, спиритизъм, астрология, парапсихология, не се подчиняват на законите на позитивната наука. Десев, Любен, Речник по психология. С., 1999, с. 332.

[6]. Мистицизъм – тайни култове, тайни учения, тайнства; при будизма – нирвана, при кабалистите – Енсоф, при християнството – Божествената същност. 1) Естествен мисти­цизъм – той въоражава човека с природна способност, например привидения, целителства, ясновидство, телепатия и други; 2) окултен мистицизъм – той е свързан със съзнателния  стремеж на човека да проникне в неподвластния на естествознанието тайнствен невидим и духовен свят на човека, природата духовете с цел познания на тайни използването на скритите им сили. Виж древното изкушение на змията към Адам и Ева: и ще бъдете като богове (Битие 3:5); 3/християнски мистицизъм е възможен в Православието чрез аскеза (пост, молитва, нестяжание, въздържание и послушание). Срв. Осипов, А., Путь разума в поисках истины, М., 1999, с. 282–285.

[7]. Нови религиозни движения (аналог на думата секта или сектантска формация в сектознанието).

[8]. Стоянов, Г., Сектите – ловци на души, С., 1996, с. 75.

[9]. Умът и сърцето принадлежат към областта на духа, поради което духовното зрениесе нарича още и умно зрение. Затова възприемането чрез ума и сърцето на помисли и усещания, които идват отвън, се нарича духовно зрение. Но тези наши духовни очи често биват слепи в съвременността.

[10]. Символът на вярата е приет на първите два вселенски събора през 325 година в Никея и 381 година след Христа в Цариград и затова се нарича Никео-Цариградски символ на вярата, тоест Символ верую е догмат – вероопределение на едната Вселенска църква. Във връзка с това ще споменем, че: „За Бога в първия член на Символа на вярата се казва, че Той е Творец на всичко видимо и невидимо. Значи: всичко, което съществува извън Бога, е Негово творение. Бог е първата при­чина, ясно е, че от никого не е създаден. Защото: ако се каже, че е създаден, тогава не е първата причина и следователно не е Бог.“ Маринов, Б., Ал. Величков, Наръчник на апологета. С., 2006, с. 110.

[11]. Елисеев, йерей Владимир. Православният път към спасението и източните и окултните мистични учения. Превод от руски, с. 1. [Електронен ресурс] http://star05.net/e-books/duhovna.lit/religia/.

[12]. Секуларизация (лат.) – термин, който се употребява относно разделеността между църква и държава.

[13].  Антропоцентризмът и егоизмът в секуларния и глобализиращ се съвременен свят.

[14]. ПЕС – Право на Европейския съюз.

[15]. Кроу, Б. Уилям, История на магията, вещерството и окултизма, С., 1997, с. 235–237.

[16]. Большая советская энциклопедия, т. 18, М., 1974, с. 348.

[17]. Инициация – посвещение.

[18]. Езотеризъм (фр. esoterisme) – религиозна или окултна норма, която забранява да се разкриват пред непосветени тайните извори на вярата. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1982, с. 278.

[19]. „Окултно-магичното и неоезическите ритуали, които го съпътстват, са сложно и мно­гопластово явление, което е трудно за изследване и още по-трудно за изкореняване. И макар да си даваме сметка, че не бихме могли да го изследваме и анализираме в пълнота, все пак сме длъжни да го познаваме, за да сме наясно с неговата природа и характер. Затова и богословието, а също така историята и философията на религията отдавна са го подложили на систематично проучване и задълбочено изследване, които могат да ни дадат важно и ценно знание. Явлението е познато от дълбока древност и е съпътствало винаги човечеството. Срещу него от векове се е изправяло и християнството и се е опитвало да го превъзмогне и преодолее чрез духовната про­света и силата на вярата.“ Thursday, 17 March 2011, Цит. доцент Костадин Нушев. Xристиянство, окултизъм и магия. Църквата и езическите ритуални практики. http://bogoslovi.bg

[20]. Прелест (църк. славян. ез.) – духовна заблуда, духовна болест и пр. За прелестта, присъща на всички хора, преподобният Симеон Нови Богослов казва: „Нашият Господ Иисус Христос точно затова е и слязъл при нас, защото е поискал да ни освободи от плена и от най-злата прелест.“ В крайна прелест изпада онзи, който е развил в себе си присъщото за хората самопрелъстяване, гордостта. Встъпил е в общение с дявола и е станал негов храм и оръдие. Източникът на прелест, както и на всяко зло, винаги е бил дяволът. „Изобщо една от причините за прелестта е гордостта“ (св. Григорий Синаит).

[21]. Според чл. 190, т. 5 от Устава на БПЦ, приет от VI Църковно-народен събор на 11.12.2008 година в Рилската св.обител, публикуван в Църковен вестник, извънреден брой от 09.01.2009 година, ма­гьосничеството и врачуването са църковни провинения. Това е така и според каноните на Вселенските събори.

[22].  Екстрасензорика – екстрасензорното възприятие (ЕВ) е амбициозен термин за означа­ване на редица езотерични феномени, за които се твърди, че съществуват, като ясновидството, телепатията (умствената комуникация), предварителното познание, телекинезата, психокине­зата и др. Срв. Корсини, Дж. Реймънд. Енциклопедия по психология. С., 1998, с. 284.

[23].  Биоенергетика (биоенерготерапия) – термин, използван за означаване на своеобразна терапия с цел осъзнаване биотоковете в тялото, тяхното усещане, изясняване на нарушенията във функцията им и възстановяване на хармонията тяло–душа чрез премахване на ненужните задръжки. Биоенерготерапията е свързана с вегетативната терапия на В. Райх, създадена през 50-те години в САЩ от учениците му А. Лоун и Дж. Пиеракос. Десев, Л., цит. съч., с. 65.

[24].  Уфология – наука за НЛО (извънземни индивиди).

[25].  Хипноза (от гр. хипнос сън) – въведен от английския лекар Джеймс Брайд (1843) тер­мин, с който се означава граничното звено между естествен сън и различни форми на патоло­гичен сън; близко до съня състояние, предизвикано изкуствено чрез фиксиране вниманието на хипнотизирания субект върху блестящ предмет и чрез внушение, при което хипнотизираният субект изпълнява всякакви команди на хипнотизатора. Хипнотизираният сън се предизвиква от хипнотизатора най-често чрез вербално-речево внушение. Десев, Л., цит. съч., с. 668.

[26].  Цитат от окултното учение за кармата на бедността и богатството: В това се състои големият замисъл, играта на Господ. Като присъства във всеки от вас, Господ отначало създа­ва илюзия, а след това я разрушава. По подобен начин детето прави пясъчен замък и след това го разрушава, за да построи друг, по-съвършен замък. И всеки път неговото творение става все по-съвършено, все повече се приближава до съвършенството и всеки път превъзхожда по съвършенство всяко предишно творение. Вие сте подобни на Бога и по същия начин имате въз­можност да творите и да създавате съвършени образци в своя живот. Някои индивиди предпо­читат да вървят по собствен път и изграждат своя живот и заобикалящата ги действителност по стандарти, които са далеч от съвършенството. Също: ..Бог ви позволява да експериментирате.[Електронен ресурс] http://terrafim.wordpress.com.

[27].  Агни-йога (йога на огъня) – деструктивна окултна практика (окултно движение), която е тясно свързана с традицията на окултизма, като за нас е интересно да научим как се разбира в нея вътрешната чистота. В християнството покаянието е средство за очистване от греха. За очистване говори и класическата йога. Понятието за вътрешна чистота присъства и в агни-йога. Как се разбира в нея тази вътрешна чистота? Ето какво пише по този повод майката на агни-йога. Е. И. Рьорих в писма до своите ученици: Прогонвайте всяка нечиста мисъл, заменяйки я с мисъл за благо. Бързайте да очистите духа с широки съзидателни мисли за чу­десното бъдеще.. (16, с. 46). Очиства само покаянието пред Господа, но за него в агни-йога не се споменава, защото в нея Христос е само човек. В това се усеща силният повей на будизма, който е оказал несъмнено влияние върху формирането на окултните възгледи на: Е. И. Рьорих и Н. К. Рьорих, с. 9–10. [Електронен ресурс] http://star05.net/e-books/duhovna.lit/religia/.

[28]. Кабала – термин от еврейски произход, който буквално означава предание, тайно уче­ние, в по-разгърнат смисъл на думата – еврейско религиозно мистично учение, пълно със суе­верие, чиито представители се занимават с тайнствено тълкуване на думи и цифри; в преносен смисъл – нещо неразбираемо, загадъчно. В арабския език кабала означава буквално задълже­ние; в древността – робство; в книжовния език – духовно робство, пълна зависимост. Десев, Л., цит. съч., с. 212.

[29]. Срв. Кураев, диакон Андрей, Сатанизм для интелигенции. M., 1997, с. 3–4.

[30]. Срв. Анатолий (Берестов), йеромонах, Числото на звяра, С., 2004, с. 6.

[31]. Президентът на САЩ Айзенхауер е заявил: …Нашето правителство няма никакъв сми­съл, ако то не е основано на базата на дълбока прочувствена религиозна вяра; каква вяра, за мен не е важно. Сп. САЩ: икономика, политика, идеология, 1979, бр. 6, с. 29.

[32]. Срв. Осипов, А., цит. съч., с. 286–287.

[33]. Тук ще акцентираме, че хомеопатията не е медицина и в някои форми е неомагьосни­чество.

[34]. Главната и обща мисъл още в древността в кн. Съдии на Стария Завет е ясно изразена в речта на пророка Самуил по случай помазването на Саул за цар (срв. 1 Царств. 12:6–25) – всич­ки нещастия за евреите произлизали и произлизат от тяхното неверие в Бога.

[35]. Обикновено представителите на българските медии са непросветени в духовно и ре­лигиозно отношение. Така те на подсъзнателно ниво се явяват деструктивни пропагандатори и легитиматори на окултизма, т.е. сеячина злото. Тези обстоятелства са видни от: 1) много­бройните окултни телевизионни предавания, дори на живо, за: астрологията, екстрасенството, медиумите, врачките, лъжелеченията и др.; 2) окултните – книжарници, книги, вестници, спи­сания, статиите и информацията в тях на тази тема.

[36]. Религиозната синкретика е състояние на духовна заблуда (прелест): субективна вяра едновременно в Христос, Буда, Кришна, Корана, кабала, кармата, съдбата, предопределението, фатализма, извънземните и звездите – обстоятелства, свързани с човешката вяра, които взаим­но се изключват.

[37]. Окултната болест е съвкупност от: биполярни разстройства, неврози, психози, исте­рии, фобии, параноя, депресии – проявяващи се в симптоми на шизофрения или психоавто­матизъм в медицински аспект, а според пастирската психология: окултната болест е форма на бесноватост, обсебеност и обладаност.

[38]. Обществена опасност – термин от наказателното право, неюридически признак на престъплението.

[39]. КРБ – Конституция на Република България (съкращение, което ще бъде използвано в изследването).

[40]. Чл. 4, ал. 2 КРБ (в сила от 13.07.1991 г.; изм. ДВ, бр. 12 от 06.02.2007).

[41]. Виж чл. 4, ал. 1 КРБ.

[42]. Виж чл. 28 КРБ.

[43]. Виж чл. 29, ал. 1 КРБ.

[44]. Екстрасензорно възприятие – непосредствено или пряко, но паранормално познание, осъществено по начин, независим от известните нормални сетивни пътища („шесто чувство“). Допуска се, че съществува у някои хора (още от дълбока древност), но дълго време е прене­брегвано и игнорирано от учените. Едва в по-ново време екстрасензорното възприятие (явна окултна практика) е предмет на проучване в изследователски лаборатории в повечето големи страни. Най-популярната такава лаборатория е основана през 1930 г. от Дж. Б. Райн в универ­ситета в Дъръм (Северна Каролина, САЩ). Десев, Л., цит. съч., с. 146.

[45]. Номерология (нумерология) – подобно на астрологията, номерологията също предла­га анализ – предсказване, на това, което човек представлява, и на това, което би могъл да стане. Съвременната астрология е до голяма степен вдъхновена от философа от VI век преди Христа. Пита­гор, който вярвал, че числата представляват същността и качествата на нещата. По този начин анализът на името на човека може да разкрие какъв тип характер му е присъщ. Възгледите на Питагор за числата били доразвити от средновековния кабалист Корнелиус Агрипа в книгата  „Окултната философия“, публикувана за първи път през 1553 г. Невил, Друри, Т. Грегъри. Окултизмът. С., 1998, с. 203–204.

[46]. Медиум – лице, което според представата на спиритистите може да бъде посредник между хората и духовете (проводник на зли духове в материалния свят); фокусник. Десев, Л., цит. съч., с. 269.

[47]. Спиритизъм (окултна практика) – характерна особеност на спиритизма (нехристиянско учение) е мнението, че става действително общение на хора с душите на умрелите чрез посред­ничеството на особени хора, наречени медиуми. Вярването във възможността да се призовават духове или души на умрели хора е известно от дълбока древност. То е имало широко разпрос­транение при древните вавилонци, халдеи, египтяни, гърци и други народи. Нехристиянски религии и учения. С., 2001, с. 32.

[48]. Йога (санскр. yoga) – съединение, съсредоточаване на мисли – съзерцание, древна и самобитна индийска система от средства и практики (пози и движения) за телесно и душевно укрепване на човека, за неговото самоусъвършенстване и хармонично укрепване, религиозно-мистично учение, възникнало през IV–II век преди Христа, чиито представители целят чрез специални упражнения да постигнат самовглъбяване и съединение на човека с природата; хората, практи­куващи окултната практика йога, имат за цел да овладеят т. нар. свръхестествени сили и така чрез тях да слеят собствената си душа с бога. Срв. Десев, Л. Цит. съч., с. 210.

[49]. Телекинеза (от гр. tele далеч, в далечината, и kineo привеждам в движение) – въз­действие върху предмети чрез биополе, предизвикано от психическо напрежение. Следовател­но телекенезата малко изучено и спорно, макар и обективно фиксирано, паранормално явление – обект на парапсихологията. Срв. Десев, Л., цит. съч., с. 582.

[50]. Окултната инфилтрация на матрици (чужда воля) в съзнанието на хората става чрез мантри и хипноза.

[51]. Парапсихология – област на психологията (научна дисциплина), която се занимава с изключителни, рядко срещани, тайнствени, свръхестествени феномени на човешката психи­ка. Към парапсихичните или паранормалните явления се отнасят обикновено ясновидството, свързано с безкрайно съвършенство на диференцировъчната способност на човека; телепати­ята; телекинезата; или психокинезата (преместване на предмети чрез психическо въздействие посредством биополе без физическо докосване); екстрасензорните (извънсензорните или суб­сензорните) усещания и възприятия, при които предмети и явления от действителността се възприемат с още неизвестни сетива. Срв. Десев, Л., цит. съч., с. 350.

[52]. Според православното учение човекът е двухотомно същество, състоящо се от тяло и душа.

[53]. Виж разпоредбите на чл. 29, ал. 1, вр. ал. 2 КРБ.

[54]. Престъпният резултат от това внедряване на окултна програма в съзнанието на окулт­ните адептиможе да се търси в статистиката за най-тежките престъпления по смисъла на чл. 115, вр. чл. 116 НК (убийства, представляващи опасен рецидив), осъществени с особена жес­токост на извършителя.

[55]. Синдром на психичния автоматизъм, наречен на учените Кандински и Клерамбо, ХІХ век.

[56]. Срв. Анатолий (Берестов), йеромонах, цит. съч., с. 14.

[57]. В Руската федерация има много лекари – православни духовници; те са изключение.

[58]. Според окултната лексика – тази матрица може да бъде внедрена, вселена, инфилтри­рана, кодирана.

[59]. Това е опит да се обяснят секуларно формите на обладаност и бесноватост, познати ни от Свещеното Предание и Свещеното Писание, тоест не е опит за отклоняване от светоотеческото учение, а опит за внасяне на обективност.

[60]. Срв. Анатолий (Берестов), йеромонах, цит. съч, с. 35.

[61]. Невротизъм – термин, употребяван от английския психолог Ханс Айзенк за означаване тревожността и емоционалната нестабилност на хора, които се подценяват или надценяват и често изпадат в хистерия. Десев, Л., цит. съч., с. 312.

[62]. Суицид – фактически опит за самоубийство; суицидни мисли – патологични мисли за самоубийство.

[63]. Несъзнавано – съвкупност от процеси, които влияят върху действията и постъпките на човека, но убягват от съзнанието му, изтласквани извън сферата на съзнанието от моралния контрол. Несъзнаваните сили се проявяват като лапсуси или грешки при писане и говорене, забравяне, като съновидения и невротични симптоми. Десев, Л., цит. съч., с. 318.

[64]. Окултно пострадалите, ако не бъдат терминирани физически чрез съответната окулт­на практика, често изпадат в състояние на психотичен и психосоматичен синдром, който се развива обикновено по типа на известния синдром на психичния автоматизъм на Кандински и Клерамбо.

[65]. Внедрен – вселен (инфилтриран – лат.).

[66]. Най-често окултно пострадалите извършват престъпления от всякакъв характер и са склонни към самоубийство (форми на суицид); склонни са към злоупотреба с големи коли­чества алкохол, употреба на наркотици; склонни са и към домашно насилие – все обществено­опасни деяния и прояви.

[67]. При окултната атака разстоянията (дори и хиляди километра) между субектите и обектите на окултното нападение или въздействие – нямат значение, както при молитвите между хората (един за друг) към Бога. Това е така, защото молитвите към Бога се принасят от небесните чиноначалия, а при заклинанията и мантрите, причиняващи окултните атаки, действат подне­бесните духове на злобата. В описанието на невидимия свят (1-ва глава на книгата) са описани свойствата, качествата и възможностите на ангелите.

[68]. Негативна енергия е окултно понятие, заменящо духовното понятие в теологията – зли духове.

[69]. Пак ще споменем, че правим опит за описание на психичното състояние на окултно пострадалите, без да имаме за цел да се отклоняваме от светоотеческото учение на Православ­ната църква.

[70]. Окултизъм „всъщност идва от думата скрит, таен и в този аспект може да се търси някаква бледа връзка с невидимата Божия сила. Но едно е Божията благодат, която е светлина и просвещава човека, а друго е окултизмът, който може да се види във всички нехристиянски религии, защото там също се говори за чудеса. Само че кой е източникът на тези чудеса, това е въпросът! И отговорът не е никак приятен – това са тъмните сили“. Срв. Висарион, йеромонах, За Ванга и Дънов: Отзвукът. С., 2011, с. 59-60.

[71]. Всички тези окултни практики се използват от повечето деструктивни ню ейдж сек­тантски формации.

[72]. Срв. Анатолий (Берестов), йеромонах. Цит. съч., с. 8: … Съвременното терминологично многообразие с нищо не променя характера и същността на окултната дейност. Разликата е единствено в конкретните прояви на външно променилия се съвременен свят…

[73]. Биоенергетиката е производна на биоенерготерапията (окултна форма на лечение).

[74]. Православната църква има рязко отрицателно отношение към окултните методи на лечение: съгласно правилата на св. Василий Велики хора, които се занимават с вълшебство и магьосничество, подлежат на същата църковнонаказателна санкция като тази по отношение на убийците на хора.

[75]. Срв. Анатолий (Берестов), йеромонах. Цит. съч., с. 6.

[76]. Съгласно правилата на VI Вселенски събор прибягващите за помощ към вълшебници подлежат на шестгодишна епитимия. Същото се отнася за чародейци, обаятели, както и за тези, които правят талисмани. Които упорстват в това и не се отказват да го вършат, следва да бъдат отлъчени от Църквата. Срв. Правилата на св. Православна църква, том 2, С., 1912, с. 266.

[77]. Срв. Стоянов, Г., Цит. съч., с. 95.

[78]. Религия: за православните – вярата в Бога, в свръхестественото, в чудесата, в молит­вите (че ще бъдат чути), в догмите (веровите истини) и Божия закон. Подобен е смисълът на интерпретацията на Бл. Августин (430 г. сл. Хр.), който смята, че терминът религия произлиза от латинския глагол reelеgere, т.е. възсъединявам се. Или понятието религия означава възсъе­диняванеи възобновяванена загубения съюз – неразривната връзка на човека с Бога: Ние се стремим към Неговата любов и когато я достигнем, се успокояваме – получаваме мир в души­те си… В този смисъл произходът на думата религия визира два основни момента: съедине­ние и благоговение, за което се говори в религията като за благоговейно единение и общение (съединение или възсъединение) на човека с Бога. Литургичното измерение на този тайнствен смисъл се изразява в евхаристийното общение при църковното тайнство – Причастие.

[79]. Романидис, протопрезвитер, Иоан. Цит. по: Кратка православна светоотеческа догматика, Ру­енски манастир, 2007, с. 84: „… Църквата е тяло Христово, което се състои от всички вярващи в Христос, които участват в първото възкресение, имайки залога на Духа, или, с други думи – предвкусването на обожението.“

[80]. Критиката на либерализма е например критика към лъжедемокрацията в посткому­низма.

[81]. Това са четирите еклисиологични свойства на Църквата според православната еклисиология.

[82]. Срв. Дюлгеров, Д., За единството на Църквата. – В: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (ГДА) 1956–1957, том 6, с. 1–27.

[83]. Катехетика (гр. кatehzis устно поучение, оглашение) – педагогика в теологията и въ­ведение във вярата на оглашените (некръстените). Това е ставало в катахумените на древната християнска църква.

[84]. Стойнов, А., Наказателно право. Обща част. С., 1999, с. 141.

[85]. Обществена опасност – термин в наказателното право, неюридически признак на прес­тъплението.

[86]. Чл. 9, ал. 1 НК: „Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или без­действие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.“

[87]. Стойнов, А. Цит. съч., с. 143.

[88]. Легислатура – национално законодателство (нормативна база).

[89]. Стойнов, А. Цит. съч., с. 180.

[90]. Станков, Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2008, с. 131: …Това определение огрубява действителността, но с оглед на познанието и задачите, които изпълнява крими­нологията, дава възможност да се направи опит за разкриване съдържанието на престъп­ността.

[91]. Ще отбележим, че св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст (три­мата светители) са написали много беседи, библейски тълкувания и трудове, свързани с про­блематиката на езичеството и древния окултизъм и пагубното им духовно влияние за хората в християнския и нехристиянския свят.

[92]. Не можем да не споменем апологетичните трудове на Михаил Калнев, архим. Евтимий (Сапунджиев).

[93]. Според Конвенцията на ООН, свързана с правото на информацията, информацията е крайъгълен камък на всички основни човешки права с оглед източниците и легислатурата на международното право.

[94]. Людмила Живкова открито е толерирала мисионерската дейност на Международното общество за трансцендентална медитация на Махариши Махеш. Вж. Стоянов, Г. Цит. съч., с. 84. Така първоначално преди 40 години в НРБ са проникнали окултни групи, занимаващи се с йогизъм.

[95]. Срв. Ванга светицата, С., 2010, с. 151. Александър Лилов, член на Политбюро на БКП, а след 10.11.1989 година – лидер на БСП във ВНС и следващите НС: … Срещите ми с Ванга винаги са ме впечатлявали, тъй като тя е изключителен феномен. Това, че науката в досегашното ѝ състояние не може да го обясни, съвсем не означава, че феноменът го няма…

[96]. Правило 24 на Анкирския поместен църковен събор: „Онези, които употребяват ма­гьосничество и държат езически обичаи или водят някои в домовете си, за да им врачуват или да ги очистват (от магии), нека попаднат под правилото за петгодишна епитимия по ус­тановените степени: три години да припадат и две години да се молят, без да се причастяват със светите тайни.“ Правилата на св. Православна църква. Том 2. С., 1912, с. 611–612.

[97]. Предмет на сугестологията са внушенията и начинът на въздействието им върху човека.

[98]. Проф. д-р Георги Лозанов, ръководител на Научноизследователския институт по сугес­тулогия към БАН през 80-те години на XX век, починал 2012 година в гр. Сливен.

[99]. Висарион (Зографски), иеромонах, Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на ан­тихриста. Част 2 (Ванга – портрет на една съвременна магьосница). Света Гора, Атон, 2011, с. 20–21.

[100]. Според НК, чл. 36 (1): Наказанието в НП се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпи­тателно и предупредително върху другите членове на обществото; (2) Наказанието не може да има за цел причиняването на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

[101]. Наказателното право като публичноправен отрасъл се занимава с всичко, което се случва, но не трябва да се случва в обществените правоотношения. Това е основната разлика между Наказателното право и останалите правни отрасли. Наказателното право не се занимава с позитивно регулиране на обществените отношения, а регламентира отрицателни обществе­ни прояви. При наказателното право няма ограничение в обхвата на обществено регулиране. В наказателното право се регулират най-съществените обществени отношения независимо от тяхното поле и сфера. Това могат да бъдат: престъпления срещу държавата, собствеността, личността, мира и човечеството. В наказателното право се използват различни средства от ГП за въздействие спрямо лицата, които са извършили престъпление.

[102]. Важно условие за действие на една наказателноправна норма (свързана с тежките об­щественоопасни форми на окултизъм) е деянието да е прогласено за престъпление преди мо­мента на извършването му. В тази връзка материалният наказателен закон може да си взаимо­действа със специален закон (lex specialis)  се придава обратна сила на наказателноправните норми. Друго важно условие в НП за прилагането на една наказателноправна норма тя да съобразена с новото наказателно законодателство, действащо към момента на влизане в сила на присъдата, след извършване на деянието.

Първо изображение: авторът, Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Източник на останалите изображенияhttp://www.yandex.ru.

Следва

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Анализи и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s