Колко съм популярен?
- 621 153 прегледи
Мета
Категории
- Агиология (8)
- Анализи (104)
- Археология (1)
- Без категория (6)
- Библеистика (175)
- Видеоклип (2)
- Догматическо богословие (140)
- Еклесиология (6)
- Есхатология (10)
- Иноверни изповедания (14)
- Инославни изповедания (27)
- История на Българската православна църква (30)
- История на Християнската църква (71)
- История на религиите (6)
- Книги (127)
- Лекции (9)
- Литургика (10)
- Лични (6)
- Молитва (3)
- Наука и религия (3)
- Нехристиянски учения (21)
- Нравствено богословие (40)
- Омилетика (1)
- Пастирско богословие (13)
- Патрология (60)
- Плагиатство (2)
- Подвижничество (7)
- Поклонническо пътуване (3)
- Поместни православни църкви (16)
- Православие (90)
- Православието в диалог (41)
- Празници (10)
- Проповед (43)
- Психология (1)
- Рецензия (1)
- Светини (1)
- Секти (2)
- Философия (42)
- Християнска апологетика (35)
- Християнско богословие (11)
- Християнско изкуство (8)
- Художествен отдел (16)
- Църковно право (16)
- Юдейски древности (1)
Св. Синод на БПЦ-БП
Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
Център за проучване на нови религиозни движения
Православие - България
Поезия и проза
Харесвани от мен блогове в wordpress.com
Други блогове
Университети
-
Последни публикации
Публикации от 2007 година досега
Блог за митрополит Антоний
Блогът на Атанас Ваташки
Блогът на Венелин
Блогът на Венцислав Каравълчев
Блог за протоиерей Георги Флоровски
Двери БГ
Блогът на Екатерина Дамянова
Блог за митрополит Калистос Уеър
Блогът на Радо Марчев
Блогът на Светлана Бакалова
Блогът на Ясен Ведрин
- Вероятно хранилката не работи. Опитайте отново по-късно.
Избрани публикации
- ДАВАНЕТО НА ИМЕ*
- ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ - продължение 2*
- Античната теология на Сократ, Платон и Аристотел като форма на богопознание - Теологията на Аристотел
- МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СПОРЕД БИБЛИЯТА*
- ВЪВЕДЕНИЕ В БОГОСЛОВИЕТО – продължение 2*
- ВЪВЕДЕНИЕ В БОГОСЛОВИЕТО – продължение 1*
- ВЪВЕДЕНИЕ В БОГОСЛОВИЕТО*
- Книгата Нашата молитва – Бесовски препятствия за молитвата (единадесета глава)*
- КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЧОВЕШКАТА СВОБОДА*
КАНОНИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА НА СВ. ГРИГОРИЙ НИСИЙСКИ – НАЧАЛО НА ПОКАЙНИТЕ НОМОКАНОНИ В ЦЪРКВАТА*
Наред с това по някои въпроси светият отец изказва собствена позиция, която го отличава от всички останали църковни отци и писатели в това число и от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че влияние при формирането на богословските възгледи на св. Григорий оказват изучаваните в младежките му години различни философски системи. Върху това акцентират в научните си анализи повечето изследователи на творчеството му. Така например, според някои от тях при оформянето на учението му за човешката душа светият отец изпитва влияние от творчеството на Платон, Аристотел и Ориген[8].
Първата категория грехове (на ума) св. Григорий определя като най-тежки[11]. Според него, когато умът се насочи срещу естественото си предразположение към Бога, той започва да търси земното и вместо да одухотворява тялото, го оставя да се отдаде на плътския и чувствения живот.
При определянето на тази епитимията св. Григорий несъмнено е повлиян от 73-то правило на св. Василий Велики, а също така и от религиозните процеси, извършващи се в късноантичната епоха на Римската империя.
По отношение на гнева, който е в основата на третата категория грехове св. Григорий изказва мнение, че в творенията на църковните отци и учители преди него не е отделено място за това проявление на душата. Повлиян от възгледите за гнева на класическите автори[20], той споделя, че „раздразнението ражда много греховни неща и всякакви злини”(5-то правило). В късноантичното римско общество гневът е бил антитеза на уравновесения и контролиран публичен маниер на поведение[21]. Той се е смятал за душевна страст на внезапна и срамна загуба на самоконтрол. Това е причина гневът да изпъкне като основен компонент в езика на късноримската политика. Поради същността си той в повечето случаи е свързван с насилието. Пример за това е трактът на лекаря Гален (ІІ век)[22] за душевните заболявания, в който най-голямо внимание се отделя на гнева, илюстриран със сляпата ярост на робовладелеца[23].
Макар и причислено към църковния канонически кодекс, посланието по своята същност е практическо ръководство за духовните водачи в Църквата.
Публикувано на Църковно право и тагнатоепитимия, номоканон, правило, православие. Запазване в отметки на връзката.