СЕКТАНТСТВОТО, СЕКТИТЕ И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – продължение 8 и край*

(богословско-пастрологичен, християнско-социологичен, правно- и  апологетично-критичен анализ)

Бисер Божков

III. СЪВРЕМЕННО МЯСТО НА НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА КАТО НАЙ-ВАЖНАТА ЧАСТ ОТ ПРОСВЕТНАТА МИСИЯ НА ЕДНАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

Проблемите и състоянието на неделните училища в България показват, че трябва да се намерят решения, които да дадат максимален резултат в осъществяването на просветната мисия на Църквата. Тези решения са свързани, както с изготвянето на подходящи програми, така и с процента на съпричастност на другите институции към проблемите на тази мисия. Важно е хората, които работят и разрешават тези въпроси, да намерят средства да се справят с трудностите и да градят и възстановят нещо, което отдавна е разрушено. Учителите, които са преки съизпълнители на тази важна църковна мисия, трябва да бъдат личности, интересни и обаятелни събеседници, мъдри съветници; хора, които ще оставят в детското съзнание траен отпечатък и ще поставят коректив в детската „съвест”. Но най-важното е те да бъдат част от живия живот на Църквата.

За да стане всичко това реалност, учителят трябва да знае своето място до православния свещеник и да не забравя важните задачи, които следва да изпълни. Целите, които си поставя, трябва да са винаги и изцяло съобразени с духа в Църквата.

1. Енорията – място за осъществяване на тази цел

Енорията (от гръцки език ενορια) е „по-голяма или по-малка по площ територия, на която живеят православни християни, обгрижвани в духовно отношение от канонично ръкоположен свещеник“[143]. Този свещеник (или свещеници) служи в храма, който е „център“ на тази енория. Там се осъществява мисията на Църквата, била тя просветна, пастирска, апологетическа или катехизираща. Нито една от тези мисии не съществува извън богослужението.

Същността на просветната мисия на Църквата, нейната цел и нейния смисъл се съдържат в Литургията на оглашените. В нея откриваме благодатното Божие присъствие, припомняме си защо Христос е дошъл на земята, на какво е искал да ни научи. „…Превъзходството на човека е заложено в знанието и това не търпи никакво съмнение. В него са съхранени много неща, които крале не могат да купят с всичките си богатства, над които не се разпростират техните заповеди, за които техните съгледвачи и доносници не могат да донесат никаква вест, до чийто родни страни не могат да доплават мореплаватели и откриватели.“[144]

Истинското знание, което е проповядвал Христос, в същността си е Любов. Вярата и надеждата в Любовта са нашето спасение, чрез което ние ще влезем в Царството Божие.

Докато в ранните дни на християнството, когато се е оформял църковния живот, „християни се създаваха, а не се раждаха“ по думите на Тертулиан, то в днешно време има православни държави,където е „атракция светото тайнство Кръщение да се извършва над възрастен човек. Например, на остров Кипър, където Църквата е много близо до държавата, където светското образование и енорията дават много предимства на религиозната просвета, няма семейство, което да не е кръстило децата си до една година. Живият живот на Църквата, молитвите и беседите са ежедневие. Дори и в най-малкото населено място има храм, пълен с вярващи християни, които познават богослужението и рядко пропускат да учасват в него. В манастирите живеят и служат по няколко десетки монаси, като на техните служби също присъстват много миряни. Те се причестяват редовно и се грижат за духовното си усъвършенстване. Техния църковен живот има характер на истинско здраво общество от добри християни. А този живот всъщност е самата Църква, чиято глава е Иисус Христос и към който и ние се стремим. Това съвсем не означава, че ние не живеем, или поне, че не можем да живеем така. Външният блясък и средствата, които Кипърската архиепископия отпуска за религиозната просвета са наистина впечатляващи. Но главата на този живот, на тази Църква е Един, Литургията е една, молитвите, които са нашето спасение, са едни и същи. Ние също живеем с вярата и надеждата в Любовта.

Проблемите у нас са много, но навсякъде има такива. Само ще спомена, че много от жителите на остров Кипър, по време на окупацията от турците през 1974 година са изгубили децата и братята си. Повечето от тях още не знаят дали близките им са живи или лежат в турски затвори. Остава им само да се молят постоянно за тях.

Задачите, не търпящи отлагане в България, които са нужни за приобщаването и връщането към християнските корени, трябва да бъдат решавани в енорията – най-малката и сплотена част в Църквата.

Какво представлява енорийският живот? Къде е неговата роля в обучението на младите?

Енорийският живот е съсредоточен в Литургията. В нея няма излишни моменти, няма дума, която да няма спасително значение. Всеки член на Църквата има място и важна мисия, която трябва да развива и изпълнява. Свещеникът и учителят са тези, които изпълняват образователната мисия на Църквата в частност. Тя е най-важната и основополагащата, която разгръща същността на истинското знание за Бога. „Какво тогава трябва да бъде християнското образование, ако не въвеждане в живота на Църквата, разбиране на неговия смисъл, съдържание и цел? И как иначе може някой да бъде въведен в този живот, освен с участие в Литургията, от една страна, и с обяснението ѝ, от друга?“[145] Литургията е тази, която превръща енорията в църква, в нова общност, която следва заветите на Спасителя. И макар, че ние не разполагаме със средствата и възможностите на някои от съседните православни държави, можем да направим същото дейно общество от вярващи, живо тяло, чийто глава е Христос. А светлината на Спасителя е една и съща за всички хора по света. Тя е за нас и не се влияе от икономически и политически събития. Ние, хората, се влияем от тези събития, и това дава отражение и изкривява нашите възгледи. Това става повод за безсмислени оправдания и грешни заключения. Много малко от членовете на една енория в България знаят своето място там и работят с ясна цел и конкретни задачи. Съвместната работа в образователната мисия на Църквата, например, е крайно необходима, но хората, които работят в енорията, трябва да знаят много добре своята роля и място. Свещеникът е главната фигура, осъществяваща тази мисия. Това означава, че основите, които той полага, трябва да са стабилни и благодатни. Иисус Христос казва на своя твърд във вярата ученик, на апостолите и техните наследници – епископите и свещениците: „Ти си Петър, и на този камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18). Именно те и изповядваната от тях вяра са основата на новото общество. Свещеникът изпълнява тази важна и благодатна мисия в енорията. Учителят надгражда и осъществява задачите, поставени от него. Педагогът подбира схемата на работа, с която да постига максимални резултати. Количеството на знанията не е толкова важно, защото най-важното при религиозното обучение е практическата богословска страна на образователния процес. Християнската етика е основополагаща, защото може да изгради качествата у детето, от които то ще се ръководи през целия си жизнен път.

Няма по-подходящо от енорията място, което да осъществи образователната мисия на Църквата. Учителят възпитава и изгражда християнските ценности у децата. Свещеникът обаче, най-вече в Литургията, огласява и приобщава младите към истинския църковен живот. Чрез нея децата са богослужебно осветени и са готови за живия християнски живот.

1.1. Свещеникът – наследник на апостолите

Спомена се вече в изложението, че най-важната част в образователната мисия на Църквата се осъществява от свещеника по време на Литургията. Огласителните текстове, например Дидаскалията, преди светото Кръщение са едни от най-ранните свидетелства за Свещеното Предание и за това как Църквата е преподавала истините на вярата. Това оглашение е имало литургичен характер, което ясно говори, че то е било извършвано от свещеника.

Изводът, който трябва да направим, е, че основната личност, този, който създава енорийския живот, е свещеникът. Неговата роля и значение, неговото място в образователната мисия е от първостепенна важност.

След проскомидийният чин следва Литургията на оглашените. Тя е имала учителен характер и там наследникът на апостолската мисия е подготвял непосветените за тайнството на вярата, като разкривал съвършенството и чистотата на Божията същност. Така е и днес.

Ролята сега на православния пастир е също толкова отговорна. Живеем във време, в което отново християните не се раждат, а се създават. Време, в което забравяме какво означава за нас Вечността. Затова отговорността е голяма, а правилният подход е от изключителна важност. Ролята на свещеника е да задържи около себе си хората, влезли в храма. Да разясни смисъла и значението на живота в енорията. Да направи хората съпричастни към проблемите на ближните им и да ги подтикне да живеят според Христовите истини. Трудностите са големи, но целта си заслужава. Без Иисус Христос и живота ни в Църквата, остава само едно безсмислено ежедневие. Спасителят осмисля и освещава човешкия живот, а православният пастир е проводник на Божията благодат. Той за пръв път отваря съзнанието на децата чрез Словото Божие. Това става по време на Литургията, на нейната поучителна част. Там те могат да открият Бога и да възпитат у себе си потребността за истинското знание. Свещеникът е първият учител и наставник, този, който сее и, който по-късно ще жъне плодовете. А учителят по вероучение ще го развие и ще разгърне познанието за Свещеното Писание и за християнската нравственост. Здравите плодове са здрава основа за бъдещ по-добър живот.

1.2. Учителят

„Втората“ важна фигура, необходима за осъществяване на образователната мисия на Църквата, е учителят по вероучение. След казаното пo-горе за ролята на свещеника в тази мисия, става ясно, че учителят не може да изпълнява задачите на православното образование, ако работата му не е свързана с енорията. За да има ясна представа за неговото място и роля. Ще отбележа някои методически моменти от работата му.

Най-важният градивен елемент в процеса на възпитание и обучение в православното неделно училище е учителят да надгражда знанията, дадени от свещеника в богослужението. Ако се работи по учебна програма, която е съобразена с празничния цикъл на Църквата, трябва да се има в предвид конкретната работа на свещеника, конкретния енорийски живот. Както Българската православна църква има своя традиция, така и всяка енория също има традиция, съобразена с живота на своите енориаши. Ако православния пастир, по време на проповед или беседа, подробно разяснява дадена тема и децата са чули думите му, то учителят трябва да преведе фактите и да направи важните изводи. Те могат да се поднесат във вид на игри, задачи, състезания и решаване на казуси, съобразени с възрастта на учениците. Структурата на урока трябва да се спазва, като планът на дъската затвърждава с визия важните изводи. Учителят има право да раздвижва тази установена вече структура, но чрез предварително обмислени и изпитани похвати.

Ако свещеникът кратко и лаконично излага пред вярващите, в това число и на децата, важните моменти от празничната тема или разказа, то учителят трябва да направи анализ пред своите ученици. Разбира се, изворът на знанието е Иисус Христос, но обяснението и беседата в този случай са крайно необходими.

Тук решаващо място имат възрастта, индивидуалните особености на децата, външни и вътрешни фактори (училище, семейство и други), и които са строго характерни за дадената енория.

Вторият момент, важен за постигане на максимален ефект при мисията на учителя е неговата работа с всички членове на тази енория. Без да имат педагогически опит, те могат да направят образователния процес много активен и децата да изпитват потребност да бъдат част от енорийския живот в много ранна възраст. Например, срещите с бивши възпитаници на неделното училище са много вълнуващи и интересни. Разказите за трепетите преди празници, очаквания, неудобни и смешни моменти, карат учениците да съпреживяват и осмислят своето място в енорията. Също така, някой от членовете на енорията може да разкаже на учениците за пътуването си извън пределите на България и за това как живеят по света християните въобще или хората изповядващи различно вярата в Бога. Това разширява мирогледа на учениците, дава им база за сравнение и материал за анализиране на собствените постъпки.

Всеки член от общността може също така да подготви кратка тема за дискусия, която да проведе с децата в определен и подходящ момент. Преимуществата тук са следните: индивидуалните особености на този, които води беседата, ще дадат определен облик на самата беседа. Голямо значение дори има това, дали водещият е мъж или жена, дали има весел или сериозен характер; дали е обстоятелствен в обясненията си или не. Но като се имат предвид всички тези особености, и като обърнем внимание на факта, че всичко това разнообразява и най-вече обогатява енорийския живот, става ясно, че тези инициативи са твърде необходими за пълнотата и ползотворното въздействие на религиозното образование в енорията.

Разбира се, това не са единствените задачи, предприети за решаване. Могат да се споменат много други, които още повече да обогатят енорийският живот. Но както споменах в увода, това е тема на друго изследване и друга наука.

1.3. Мисията на семейството

Като трети важен фактор за енорийското религиозно образование ще поставим семейството. То също има своята важна роля като част от дадената енория. На първо място, помощта, която оказват семействата (независимо дали тя е финансова или морална) на Църквата или на отделни членове от енорията, сама по себе си е възпитателна. Детето се чувства като пълноправен член на това семейство и тази помощ, която родителите са оказали, то чувства като своя помощ и принос в енорийския живот. Наред с това те дават най-важният пример за бъдещите сериозни начинания и постъпки на детето.

Нека не забравяме училището, хората извън енорията, телевизията, интернет и много други фактори които влияят върху изграждането на детската личност. Но ако свещеникът, учителят и семейството осъзнаят призванието си пред Бога и полагат максимални усилия в религиозната просвета, то учениците ще станат добри християни, ще водят достоен живот, в който ще прилагат заветите на Спасителя.

2. Извъненорийска функция на неделните училища в България

Православното неделно училище е част от едно християнско общество, което не е затворено, а съществува според закони, които са приложими и в извъненорийския светски живот. Цялото дело на Спасителя, Неговата жертва и завещаната апостолска мисия иначе губят своя смисъл. Цялото ни духовно битие, любовта ни към ближните ни задължава да имаме съответното отношение и към невъцърковените и неосветени от Словото Божие. Дори част от децата, които възпитаваме в неделното училище също са само огласени и имат нужда от правилна и вдъхновена катехизация. Това са накратко причините,  поради които работата  в енорийското училище се разширява, условно казано, извън пределите на енорията. В тези случаи няма губеща позиция, защото освен че обществото има възможност да отчете реалните резултати от религиозното образование в Църквата, така и децата имат възможност да практикуват своите знания и да посочат добър изход от даден проблем, ръководейки се от Писанието и Преданието на Църквата. Прилагането на обучението в практиката е един дълъг процес на утвърждаване на християнина през всички дни на неговия живот. „Можем с достатъчно основание да приемем, че при църковното обучение също се развиват определени способности в християнина, по подобие на развиването на способности в училището, каквато е една от главните цели на всяко институционално  образование,  готвещо бъдещите граждани на страната. Но за разлика от светското виждане за способностите на човека, в православното образование то е неразделно свързано с развитието на вътрешните сили и духовността на православния християнин“[146]. Тези думи могат да ни дадат достатъчно основание да смятаме, че дейностите в неделното училище ще допринесат много за обогатяването на обществения живот в държавата.

2.1. Епархийските празници в неделното училище.

Педагогиката поставя празниците в училище на важна и неотменна позиция при цялостното формиране на детската личност.Емоционалната страна на педагогическия процес, от чисто психологическа  гледна точка, е много важна за религиозното преживяване на  битието. Празниците в неделното училище се организират на първо място според празниците в Църквата.Това са най-вече Господските и Богородичните празници, които в богослужебна светлина са особено тържествени и изпълнени с благодатна радост.Иисус Христос е Създателят на Църквата. Той е установил богослужението, Той и Светата Му Майка са центърът на тези празници. Има езически и светски обичаи, в които е много трудно понякога да открием смисъл. Но в празничния богослужебен кръг на Православната църква всяко последование има не само ясно, но и благодатно значение. Поради тези причини произтичащите празници в неделното училище са богато смислово натоварени, а тяхната емоционална страна е важен елемент в образованието въобще. Защото е много важно, както учителите, така и децата да изпитват радост и да чувстват свободата, която им дават истините на вярата. Ние не проповядваме мрачно покаяние, строг иезуитски морал и спасение на всяка цена. Ние сме духовни свидетели на собственото си спасение в лицето наИисус Христос, ние празнуваме, спомняйки си извънмерната жертва на Богочовека, изключителното смирение на Майката Божия и подвига на апостолите и техните ученици. Това е радостта и смисълът на живота ни, живителните сили на действията ни.

Празниците в неделното училище са предназначени за всички членове на енорията. В тях децата показват своите знания, учат песни и стихове за възхвала на Божието съвършенство, правят драматизации по притчите на Иисус Христос и библейските разкази.

Важен е моментът, когато децата имат възможност да празнуват извън енорията. Целта е да покажат, че във смутните и „благодатни“ за сектите времена, Православието запазва истинските и безценни добродетели, необходими за щастието ни на земята и спасението в последните времена. Така неповярвалите хора ще имат възможност да се докоснат до Бога и да открият в неговата неизчерпаема сила и съвършенство. Това е възможно, ако техни изяви бъдат включени в общинските празненства и чествания.

А когато децата имат възможност да поздравят други деца, които нямат техния шанс в живота, които живеят по домове за сираци или учат в специализирани училища, тогава значението на празниците в неделното училище придобива значимо място не само в общоепархийската образователна мисия на Църквата, но и в самото общество. Не е трудно това значение да стане и общонационално, защото това е въпрос единствено на организация и сътрудничество. А какво по-хубаво от това лишените от нормален живот деца да намерят своето щастие в Словото Божие. Затова значението на празниците както за образованието, така и за обществото са много важна част от цялостната образователна мисия на Църквата.

2.2. Екскурзиите до национални светини и обители

Организирането на екскурзии и поклоннически пътувания за децата  от   неделното   училище   е   съществен   и надграждащ образователен елемент. Срещите с монаси и животът в манастирите, които децата ще посетят при тези пътувания са много ползотворни и не могат да се заменят с нищо. Едно е учителят по вероучение да запознава децата с живота в манастирските обители, друго е човек, отдал живота си на Бога и живеещ откъснат от светската суета да беседва и благо да наставлява малките възпитаници. В България има манастири, изиграли огромна роля в историческото развитие на страната ни в трудните години на робство и кризи. Там учениците могат да научат много неща за християнското изкуство и архитектура, за историята на манастирите и за монасите, работили за съхраняване на духовността и българщината.

Поклонническите пътувания, освен всичко останало, свързано с религиозното образование, учат децата да бъдат организирани, да знаят, че живота в манастирите е по-различен, не защото монасите са решили да спазват някакъв „правилник на вътрешния ред“, а защото това е най-съвършената форма на духовен живот, в която човек може да живее. Монасите се молят за всички нас, за личното и общественото благоденствие и спасението на душите ни. Живеейки в светската суета, ние забравяме за покайната молитва, рядко се сещаме за благодарствената, а те са единствения начин по-който общуваме с Бога и можем да намерим благодатни сили за праведен живот.

2.3. Изложбите на децата от неделното училище

Едно от най-приятните занимания на децата, не само в неделното училище, това са часовете по рисуване. Крехката възраст на учениците е причина за добрата им наблюдателност. Повечето от заобикалящите ги предмети са нови и интересни за тях, като това в особена степен важи за предметите, които те виждат в храма, в църковната библиотека или дома на свещеника.

От личния си опит констатирам фактът, че резултатите са отлични. Например при задачата да нарисуват илюстрация върху библейския разказ  за  Рождество  Христово,  децата  постигнаха  много над очакваните от мен резултати. Не бяха единици тези ученици, в чиито рисунки имаше много подробности, които се изобразяват върху светите икони и които имат важно символно значение там. Това са, да речем, пастирите, тъжния Йосиф, за който бегло съм споменала пред децата, че се изобразява така, защото не може да проумее чудото на боговъплъщението. Изводът е, че не само главните моменти на разказа са останали в съзнанието на децата, но и много подробности, които също имат възпитателно и изграждащо характера значение. Когато изложбата на детските рисунки е организирана около храма на дадената   енория,   много   хора  виждат  реалните   резултати от просветната мисия на Църквата. Защото в детската рисунка ясно се вижда и преживяването на детето. В съвременната психотерапия детската   рисунка   се   използва   като   метод   за изчистване на подсъзнателни огнища и корени на психическото разтройство. Но когато рисунките е възможно да бъдат показани на широката общественост, тогава ефектът, както при празниците е много и двустранно ползотворен.

На 15.05.2002 година новооснованото православно сдружение „Св. Игнатий Старозагорски“ организира в Стара Загора, в сградата на читалище „Св. Климент Охридски“ изложба на децата от всички неделни училища в енориите на територията на града. Събитието беше открито с водосвет, всички родители и приятели на идеята бяха поканени. Целта беше, рисунките да бъдат продадени на символична цена, а децата със собствения си труд и усилия да съберат средства за поклонническо пътуване на края на учебната година. Резултатите от начинанието бяха впечатляващи. На първо място децата изпитаха огромно удовлетворение от факта, че техните рисунки са включени в истинска изложба. Не по малко очаровани бяха родителите, които с радост в очите констатираха, че никога не са виждали изложба с рисунки на собствените си деца и, че всичко е много професионално организирано. Събитието беше отразено в местната телевизия и радио,а самата изява протече много тържествено. Старозагорската общественост беше много изненадана от работата, която се върши в неделните училища и много хора, от различни сфери на живота решиха за в бъдеще да откликват, ако имаме нужда от помощ. Разбира се, децата и учителите изпитаха най-голямо удовлетворение, защото това беше плод на тяхната усилена работа, изпълнена с вяра и надежда за успешни резултати.

От дейността в енориите и извъненорийските начинания става ясно, че хората които работят за изпълнението на образователната мисия на Църквата имат различни задачи и сътрудничеството между тях е крайно необходимо.

„Винаги всички и винаги заедно“[147],казва протопрезвитер Николай Афанасиев и след това разяснява: „Християнското съзнание през II век все още изключвало възможността да се устройва евхаристийно събрание за отделна група членове на местната църква. Винаги били всички и винаги на едно и също (επι το αυτο), тоест евхаристийно събрание. Терминът „επι το αυτο“ започнал да се използва за означаване на самото евхаристийно събрание“[148]

Разбира се, сега не е възможно всички християни да бъдат на едно място, но Самият Иисус Христос – невидимият Глава на цялата Църква е между всички нас.

Оттук следва заключението, че работата която вършим и мисията, която изпълняваме следват цели, които са много по-глобални и надхвърлят много рамките на енорийския живот. Това е така, защото образователната мисия на Църквата има основополагащи задачи за решаване, без които животът в нея е немислим. Не може само да присъстваме на Литургията и да смятаме, че тя е последование единствено от четения и молитви. Трябва да познаваме богослужението и да знаем, че то е най-вече последования от богослужебни действия, които Спасителят е установил за Негов спомен. И след като образователната мисия на Църквата започва от Литургията, то изброените по-горе изпълнители на тази важна мисия трябва да работят върху задачи, които ще разширят тази мисия и най-вече ще се опитат да я превърнат в естествена част от живота на хората. Така процентът на въцърковените деца (и възрастни) значително ще се увеличи и религиозното образование ще стане необходима част от цялостното обучение и възпитание на българските деца.

За да уточним някои от целите, които трябва да следваме и, за да има яснота по въпроса за критериите и максималните резултати на работата в неделните училища, трябва да очертаем част от перспективите, които стоят пред религиозното образование въобще.

_____________________________

*Материалът е предоставен от автора. Той е роден във Варна, завършил е Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като бакалавър през 2010 година и като магистър през 2011 година в магистърската програма „Вяра и живот”. Понастоящем е студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

[143]. Коев, Т., Киров. Д., 1993, с. 92.

[144]. Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно, 1999, с. 20.

[145]. Александър Шмеман, 2002, с. 16.

[146]. Валентин Кожухаров, 2002, с. 266.

[147]. Афанасиев, прот. Николай, 1999, с. 13.

[148]. Афанасиев, прот. Николай, 1999, с. 14.

Изображение: авторът Бисер Божков

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Нехристиянски учения и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s