СЕКТАНТСТВОТО, СЕКТИТЕ И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – продължение 6*

(богословско-пастрологичен, християнско-социологичен, правно- и  апологетично-критичен анализ)

Бисер Божков

1. МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА СЪС СЕКТИТЕ ИЗВЪН ЮРИСДИКЦИЯТА НА ЦЪРКВАТА

Въпреки, че по действащите закони в Република България, Църквата е отделена от държавата (член 13, алинея 2 от Конституцията), това съвсем не означава, че сътрудничеството между двете институции е абсолютно недопустимо и забранено. Православната църква  може да помага за освобождаване съзнанието на сектовъвлечени от някои неправилни концепции и психични реакции, насадени в сектата, което най-често се прилага в условията на стационарно лечение. В нея влизат някои вербални и хипнотични техники, а не рядко и психо-фармакологични вещества. Тревожен е фактът, че голяма част от психиатрите в страната имат изкривена и погрешна представа за религията и религиозната душа. В такива случаи ефектът от интервенцията върху човешкото съзнание може да бъде негативен, а престоят в психиатрична клиника, или друго заведение за душевно болни допълнително да травмира човека. Религиозната принадлежност не може да се уподоби на обикновено механично въздействие – отпечатване на идеи и чувства в мозъка. Замяната на едно въздействие с друго, може да изостри още повече зависимостта от обезличаването“. Това съвсем не означава, че трябва изцяло да се заклеймят тези психотерапевтични способи. Необходимо е само изключително много да се внимава към кого и как се прилагат. Такива изпитани и одобрени от медицината средства, са уместно приложими, когато лицето, под въздействие на сектата е получило патологични психически отклонения (тежка депресия, параноя, халюцинации и др.). Редно е към такива средства да не се прибягва, ако няма безусловна необходимост. Вярно е, че те могат да подействат много бързо и ефикасно за „депрограмирането“, но някои от тях могат и да опустошат душата на човека. За такива случа би било добре психиатрите в своята практика да се ползват от съветите на консултанти богослови (църковни психолози – специалисти по пастирска психология).

Най-приложим от богословска гледна точка остава третият вид „депрограмиране“. Той се ползва донякъде от прилаганите в медицината вербални техники – събеседване, спокоен диалог, анкета, тест, интервю и др. подобни. В тези случаи е необходимо да се действа изключително тактично и толерантно.

Църквата е част от историята, културното минало, бита, традицията и душевността на българския народ. Тя не може да остане безучастна към трагичната ситуация в страната, когато сектите вземат кръвен данък, когато те се явяват заплаха за обществото и националната сигурност. Макар и отделена от държавата, тя може да направи немалко, за да помогне на нейните мерки в борбата с тези общности. От друга страна държавата чрез институциите си, при добро желание, също би могла да оказва съдействие на Православната църква, за запазване на нейните интереси от чуждо посегателство. По отношение на методите за борба със сектите, Църквата няма никакви права да прилага юридически мерки в случай на нарушения. Това, което тя би могла да стори е чрез различни специализирани органи да осъществява комуникация и да търси съдействие от органите на изпълнителната власт: Дирекцията на вероизповеданията, общински съвети, местна администрация, прокуратура, полиция. Необходимо е за такова сътрудничество да има специално назначени органи към Св. Синод, митрополиите, както и в по-големите градове. Служителите да бъдат цивилни, необвързани с духовен сан. Това се налага, защото може да бъде изтълкувано погрешно, ако един духовник търси помощ например от полицията. В такива случаи той ще се обърне именно към тези органи на централно или епархийско ниво и те ще се заемат с по­-нататъшното разрешаване на въпроса.

3.1. Религиозните права и действащите в страната закони. По отношение правонарушенията на сектите те могат да бъдат свързани с някои международни документи за защита правата на човека и вътрешни, държавно-правни норми. Към първите могат да бъдат отнесени някои приети от ООН правни нормативни актове: „Международна харта за правата на човека“; „Европейска конвенция за правата на човека“; „Конвенция за правата на детето“ и други. Указанията, дадени в тези документи са приложими в нашата страна и се прилагат съобразно вътрешните законови разпоредби. В границите на държавата, законите, които засягат проблема са „Конституция на Република България“, „Законът за изповеданията“, „Законът за лицата и семейството“, „Наказателният кодекс“ и други.

Международните законоположения дават право на всеки свободно да избира, променя, изповядва своята религия и убеждения. Това включва пълната свобода за извършване на „богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали“[120]. Тези права могат да бъдат ограничавани само ако са насочени срещу „националната и обществена сигурност, териториалната цялост, за предотвратяването на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите“[121] гласи „Европейската конвенция за правата на човека“ (член 10, точка 2). Това в общи линии са основните принципи, заложени в повечето международни документи, засягащи проблема религиозни вероизповедания. „Международният пакт за граждански и политически права“ допълва: „Всяка пропаганда на война се забранява със закон. Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие се забранява със закон“ (член 20, точки 1 и 2)[122].

Особено внимание заслужава международната „Конвенция за правата на детето“, ратифицирана от ВНС с решение от 11.V.1991 година. Жертвите на секти са предимно млади хора и в немалка част от случаите са деца. Всички страни членки по Конвенцията са длъжни да се съобразяват с нейното съдържание и да предвидят съответни вътрешни разпореди, които да обезпечат нейното спазване. В България закон за детето все още не е приет и прилагането на Конвенцията се извършва според действащите в момента закони. Детето, като пълноправен член на обществото има пълно право на свобода на мисълта, съвестта и религията (член 14, точка 1). Правото на избор на религиозно изповедание и даване на религиозно възпитание принадлежи на родителите или законните настойници (член 14, точка 2). Ограниченията, предвидени в точка трета на същия член са изброените пo-горе, свързани със здравето, морала, обществения ред и други[123]. Според тълкуването на този член от Конвенцията за нарушение се счита привличането на детето към религиозна общност без знанието и против волята на неговите родители. Държавните правни органи имат задължението да „предприемат всички необходими… мерки, за закрила на детето от всички форми на физическо и умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижа или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително и сексуални престъпления, докато то е под грижата на родителите си… или на всяко друго лице, на което е поверено.“ (член 19)[124].

Задълженията на държавата са да осигури на всеки човек свобода на съвестта и вероизповеданието, а на родителите – правото да възпитат децата в религия по своите убеждения и преценка. Тези закони дават право на държавата да защитава младата кръв, децата на нацията от всякакъв вид насилие, на което те биха могли да бъдат подложени. За вземане на мерки се изисква сигнал от детето или родителите, или настойниците. Страничен човек няма право да се намесва.

В границите на България тези международни правни актове се прилагат според действащите в страната закони. Основно с проблемите на вероизповедните общности се занимава Закона за изповеданията (ЗИ). Той е обнародван през 1948 година, но оттогава неколкократно е актуализиран и допълван (за последен път през 1991 година). Член 5 от този закон дава право на всички вероизповедни групи да устройват религиозния си живот по своите канони и устави. Изключение се прави, ако те „противоречат на законите на страната, обществения ред и добрите нрави“. При нарушение на този член изповеданието изгубва правата си на юридическа личност (член 6, алинея 2). В такъв случай, това вероизповедание не може да притежава имущество, банкови сметки, обредни и благотворителни заведения и други. Религиозните права и задължения сe потвърждават и от „Конституцията на Република България“ (член 13, алинеи 1 и 2; член 37, алинея 1; член 6, алинея 2). На Дирекция на вероизповеданията законът предоставя правото на преценка, според устава на конфесионалната общност (изповеданието) и на някои други критерии (например криминални прояви зад граница), кое вероизповедание да регистрира.

Още от самото начало бе отказана регистрация по ЗИ на някои секти. Не можеше да бъде дадено поле за изява на религиозни общности като сектата на Муун, „Семейството“ и „Слово на живот“, както и на други, спечелили си лоша слава извън пределите на страната[125]. Тогава тези псевдорелигиозни общности намериха начин да се регистрират като сдружения с идеална цел и фондации по „Закона за лицата и семейството“ (ЗЛС). Така няколко години подред – от 1989 до 1993 година включително – те си осигуриха възможността да развиват своята псевдорелигиозна, просветна и обредна дейност. Липсата на надежден контрол и наличието на немалко парични средства позволиха на представители на тези общности да развиват дейности, които ги окачествиха като криминогенни. След стотици регистрирани случаи на психически отклонения[126], както и няколко десетки смъртни случаи (самоубийства)[127], обществото възропта по различни начини. Мярката, която предприе държавата по отношение на законодателството бе преходната разпоредба от началото на 1994 година (Държавен вестник, брой 15, 1994 година) към ЗЛС. Според нейните изисквания всички изповедания, вписани като сдружения с нестопанска цел (по член 133 на ЗЛС) бяха задължени да подадат документи за пререгистрация. След издаването и влизането в сила на тази разпоредба всяка религиозна дейност на сдружения, регистрирани по ЗЛС се счита за незаконна. Впоследствие отново бе отказана регистрация (по ЗИ) на някои секти. Между тях са „Слово на живот“, „Свидетели на Иехова“, „Шалом“ и други.

Прозелитичната и всяка друга дейност от този род на тези и други нерегистрирани по ЗИ секти е противозаконна. В контекста на казаното пo-горе техните материали с религиозно съдържание като брошури, списания и други подлежат на конфискуване (например списание „Стражева кула“). Няколко години по-късно, вероятно притисната от обстоятелствата, сектата „Свидетели на Иехова“ подаде жалба до международния съд в Страсбург, претендирайки за правата си[128]. Някои секти, на които бе отказана регистрация, прибягнаха до друга стратегия – прикриха религиозната си дейност зад законната регистрация на други общности. Известни съвпадения в доктрините на тези религиозни групи създават някои трудности при разпозна-ването и диференцирането им една от друга.

Друг юридически документ, който третира „престъпленията против изповеданията“ е Наказателния кодекс (НК) в членове 164, 165, 166. Според записаното там, за престъпление се счита проповядването на омраза на религиозна основа (член 164 от НК). Престъпление са и действията, които пречат на гражданите да изповядват свободно своята вяра (стига тя да се вписва в законите на страната) – член 165, алинея 1. Това се наказва с лишаване от свобода до една година. „Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участва в религиозни обреди и служби.“ (член 165, алинея 2). Повратно може да се тълкува думата принуда, вероятно включва в контекста на закона само физическата принуда и насилие. За „психическо насилие“ и „brain whashing“ няма предвидени клаузи, не само в нашите закони, но и в законите на други страни. В трета алинея този член защитава вероизповеданията от евентуални нападения на тълпи. За по-сериозно престъпление се смята образуването на политическа организация на религиозна основа или ползването на Църквата и религията за противодържавни цели (член 166). По всяка вероятност една част от действащите у нас секти могат да бъдат санкционирани по този член. В това число влизат антибългарските и антихристиянски изказвания на „пастор“ Бакалов и деянията на всички общности, които целят да притъпят чувството на своите последователи за национална принадлежност. Резултатите от такива проповеди могат да бъдат насочени срещу сигурността и суверенитета на България[129]. С непредвидени последствия за сектантите би могъл да се окаже отказът за полагане военна клетва и носене оръжие по време на отбиването на редовна военна служба. Със сигурност по клаузите на българските закони, могат да бъдат подведени много от деянията на действащите в България секти. Те са насочени както спрямо последователите на самите общности, така и срещу нацията като цяло. Основният проблем е, че всичко е свързано с доказване на престъплението и организирането на необходимото съдебно дело. Сектантските общности и техните лидери умеят да боравят до съвършенство със закони и съдебни процедури, както и да скалъпват клеветнически операции[130]. За действителна, ефикасна борба със сектите, е необходимо наред с действащите в момента органи на реда и съблюдаване сигурността, да се създадат нови структури, специализирани конкретно в тази област.

3.2.Създаване на независими органи и организации за борба със сектите.Когато се говори за създаването на такива подразделения, понастоящем става въпрос само за проекти и идеи. На дело е направено твърде малко, в отделните институции и органи, занимаващи се с проблема секти. При наличие на специализирани органи към Църквата и създаване на такива към държавните органи и организации, би могло между едните и другите да има взаимно сътрудничество. В тези случаи хората ще знаят към кого да се обърнат при нужда. Така при правонарушения от страна на чужди религиозни учители и сектанти, ще има кой да се заеме с проблема и да го задвижи до пълното му разрешаване.

Поради спецификата на дейността и агресивността на някои секти се налага тези органи да бъдат независими. Това означава, че в най-добрия случай те ще представляват комисии към общинските съвети на по-големи градове. В тях трябва да бъдат включени квалифицирани специалисти – богослови, социолози, психиатри, психолози, юристи, педагози и други. Основното ядро би могло да се състои от психиатър, богослов, юрист и социален работник. Тези органи, без да са обвързани с нито едно от подразделенията на прокуратурата, полицията, органите за здравна просвета и здравните служби, трябва да могат да комуникират свободно с всички тях. Добре е ако има възможност да се организират на две нива. Едните – на по-високо ниво – да работят с криминогенни прояви от страна на секти и техните емисари. Другите – на по-ниско стъпало – да бъдат специализирани за работа с млади хора и деца, жертви на секти. В тези структури също трябва да се въведе строга иерархия. За да няма превишаване на правата в техния състав ще влизат богослови и юристи. По служебен път независимите комисии ще могат да получават информация за действията на сектите, за броя на членовете, за евентуални правонарушения. Те ще подават при необходимост сигнали до районните подразделения на полицията, до прокуратурата, до правните служби и пр. Добре е богословските кадри участници в “комисиите да не бъдат духовни лица и да имат по-широки познания за сектите. Наличието на богословски кадри в тях се налага и поради това, че деца, извършили правонарушения под влияние на секти, погрешно биват изпращани в неподходящи заведения. Така те попадат в ТВУ, социално педагогически интернати и други подобни заведения. В тези случаи тяхната психика, деформирана под влияние на сектата, се деформира още повече от неподходящите за тях условия в тези учебни изправителни заведения. До създаването на описаните по-горе комисии, временна мярка е богослови да бъдат включени в общинските комисии, за борба с противообществени прояви на малолетни.

Като подразделения от горепосочените структури, трябва да се сформират и екипи за работа с жертви на секти. В тази насока на Запад се употребява думата deprogramming, тоест екипи за „депрограмиране“. Основната идея, заложена в тази практика е на психическото програмиране да се противопоставят методи на „депрограмиране“. Броят на членовете на екипа може да бъде различен, но когато е по-голям от трима души, създава притеснение и тревожно чувство у човека, с когото се работи. Един вариант на екип от трима души, включва и бивш член на секта[131].

Екипът може да бъде и от двама души, единият от които да бъде богослов, а другият – специалист по психология или психиатър. „Депрограмирането“ може да бъде извършвано и от един човек, какъвто е случаят с Рик Рос в САЩ[132]. Естествено той трябва да бъде много добре подготвен. Задължително или най-малкото препоръчително е в екипа да има богослов, но само богословска подготовка не е достатъчна. Названието „екип за „депрограмиране сектанти“ и други подобни са неуместни, поради недоверието на много хора към такъв вид дейност. Може да се използва например “екип за терапия на патологични религиозни прояви“ или друго подобно название.

Самата дума депрограмиране включва три еднакви по цел и замисъл действия, които се ползват от коренно различни похвати. Най-неприложим от тях е насилственият. Най-често включва отвличане от сектата и поставяне в нова екстремна ситуация, затваряне и изолация от света и обществото. До такива мерки прибягват някои родители, решени на всяка цена да измъкнат децата си от сектите. В случая мерките не предвиждат нещо повече, освен откъсване от общността и ограничаване възможностите за комуникация с нея. Практикуващите тази стратегия разчитат, че с течение на времето, онова което сектата е заложила в съзнанието на индивида от само себе си ще избледнее. Такива действия биха предизвикали най-малкото реакцията на обществеността. Някои агресивни секти се възползват от такива ситуации, за да се представят в позицията на гонени и преследвани. В този контекст сектата „Семейството“, разпространява из България (нелегално) листовки, в които описва брутални мерки на полицията срещу нейни колонии във Франция. Подобни мерки, като и настаняването в неподходящи заведения на деца жертви на секти, предизвикват допълнителни психически травми за тези и без това пострадали души. Много рядко силовите методи са давали положителни резултати. Те предизвикват реакции сред сектантите и обществото, като карат религиозните общности да се затварят още повече.

Другата форма на „депрограмиране“ включва намесата на медицински лица: психиатри, медицински психолози, психотерапевти. Тя се прилага след доброволно и принудително откъсване на сектата от общността. Тази форма на „депрограмиране“ се състои в прилагането на типично медицински мерки като избягва и принудителното откъсване от сектата. За тази дейност, както и за противосектантската мисионерска дейност, се изисква специализирана подготовка. Тя включва добро познаване текстовете на Свещеното Писание, ученията на някои секти, историята и здрава логика. В процеса на „тази дейност, по метода на диалога, се цели с помощта на въпроси-уловки сектантът да бъде изведен извън схемата на заложената в съзнанието му програма. Една от важните задачи е да се събудят у него притъпените реакции и способности за логическо осмисляне на подаваната информация. Важно е да се избере подходящия момент, да се създадат необходимите условия и обстановка, която да предразполага. Необходимо е да се спечели доверието на сектовъвлечения. Той трябва да разбере, че външният свят не го изолира. Важна част от работата е да се разбере какви мотиви са го подтикнали да се присъедини към религиозната общност. За целта е добре да му се предостави начин да излее душата си, да се изповяда. Добре е да се помисли за новата религиозна концепция, която ще запълни вакуума, създаден след рухването на фалшивите ценности и религиозни идеали. Хората, попаднали под въздействието на секта след напускането ѝ, изпитват изострена потребност от религиозен живот. По тази причина в екипа трябва да има квалифициран богослов, който да ги запознае с доктрината на Православието. Положително влияние върху обекта на „депрограмиране“ за отлъчването му, могат да окажат бивши членове на сектата, в която членува[133]. Ефикасно въздействие могат да окажат податки информация за криминогенността на сектата, както и за непозволените методи за „промиване на мозъка“ и тоталитарни прояви. Добре е, ако екипът разполага и с видеоматериали. В един от описаните случаи на момичето въвлечено в секта направили поразително впечатление приликите, между методите, прилагани в общността и тези на нацисткия тенденциозен режим в Германия[134]. Естествено не е изключено сектантът да каже, че материалите са тенденциозни.

От богословска и пастрологична гледна точка е актуален въпросът за евентуално сътрудничество на църковните мисии с екипите за „депрограмиране“. Напусналият сектата човек неминуемо изживява духовна и психическа криза. Той повече от всички други изпитва необходимост от религиозен живот, от топлина и разбиране. Ако те не му бъдат предоставени, той може да попадне в друга секта и да преживее нова духовна криза. За да не остане изолиран след отлъчването си от сектантската общност и, за да бъде задоволен неговия духовен глад, бившият или разколебан сектант, трябва да бъде насочен към енорийските просветни братства. Оттук нататък попечителството върху него се поема от Църквата, която при подходящи условия има възможност да му осигури пълноценен духовен живот. Ползотворни резултати биха могли да бъдат постигнати при сътрудничество между екипите за „депрограмиране“ и специалната църковна мисия. Те могат да се осъществяват в обмен на информация, но могат да включват и съвместни програми за работа (просветна, изследователска). Същото се отнася и за издаването на издържана литература по проблемите за борбата със сектите.

3.3. Граждански доброволни организации за борба със сектите. На първо място сектите поставят редица проблеми пред църквата и държавните институции – те бяха засегнати в изложените пo-горе материали. Освен всичко това, те накърняват и интересите на различните социални групи, и социални прослойки и на обществото като цяло. По тази причина и у нас по подобие на някои други страни е възможно и необходимо създаването на граждански доброволни асоциации за подпомагане на борбата срещу тях. В тези случаи не е безусловно необходимо те да са специализирани само в областта за борба със сектите. Тези съюзи могат да се занимават например, с проблема опазване на националното самосъзнание, духовно и културно наследство. В тази дейност могат да окажат сътрудничество медицински работници, които се занимават със здравна просвета. Могат да бъдат включени кадри занимаващи се с борбата срещу разпространението и употребата на наркотици и противообще-ствените прояви на малолетни. Могат да вземат участие педагози, служители и работници. Особено активно може да бъде участието на родители лично заинтересувани, чиито деца са станали жертва на секти. Всеки един от тях може да допринесе с нещо, най-малкото с информация, за проявите на нетрадиционните религиозни общности.

В това число влизат „Съюз за закрила и развитие на децата“ и „Съюз за защита на семейството и личността“. Първият е основан с цел да: „Осъществява правна гражданска, морална, екологична и медико-социална защита на всички деца в България“[135]. Той цели защита на децата от културно-информационни и развлекателни материали, вредни за моралното и духовно здраве на детето, защита от всички форми на психическо и морално насилие. Защита срещу „насилствено включване на децата в политическа религиозна и етническа дейност[136].“ По-тясно специализирана организация е „Съюз за защита на семейството и личността“. Тя е създадена целенасочено за борба с вредното влияние, оказвано от секти. В нейната дейност влиза защита на млади хора и деца, жертви на секти, борба с наркоманията сред децата и непълнолетните и други. Регистриран е през 1993 година в Пловдив има изградени структури в Пловдив, София, Варна, Горна Оряховица, Асеновград, а също и инициативни комитети в Плевен, Русе, Велико Търново, Габрово, Пазарджик. Основното му ядро са родители, чиито деца са станали жертва на секти. В него членуват някои богослови, както и специалисти от някои институции, занимаващи се с тези проблеми. Съюзът има разработени програми за просвета и конкретни действия срещу нетрадиционните религиозни групи. Някои от членовете му разполагат с опит при работа със сектанти и бивши сектанти. Дейността му се състои в издаване на просветни материали и публикации в ежедневниците и периодичния печат, събрания и събеседвания по актуалните проблеми. Една от основните задачи е да следят за проявите на сектите и при нарушения на закона, да уведомяват съответните органи. Друга мярка в тези случаи е сигнализиране в медиите, за привличане вниманието на обществеността и нейната подкрепа. Съюзът пише молби, жалби, протестни ноти на ниво Дирекция на вероизповеданията, законодателни органи, общински съвети, местна администрация и други. При наличие на специализирани органи, които да се занимават с проблематиката по сектите, тази и други подобни доброволни асоциации, биха могли да окажат неоценима помощ. Необходимо е да се разшири периметъра на тяхната дейност и към нея да бъдат приобщени повече дейни хора.

Църквата би могла твърде много да се възползва от помощта на тези асоциации и движения, при развитието на противосектантска и изобщо просветна дейност. При наличието на църковно-просветни братства биха могли да се създадат трайни отношения между църковните и гражданските доброволни организации. Това ще даде известна възможност на Църквата да редактира дейността на тези доброволни сдружения. И що се отнася до пастирската институция, това е потенциална възможност за нея, да разшири своето влияние и да привлече нови хора под спасителната роля на Църквата.

Други форми за подпомагане борбата със сектите са някои спонтанни прояви на обществото: митинги, демонстрации, протестни шествия и други. Една подобна проява, на територията на Велико Търново е стачка на учениците от СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ през учебната 1993/1994 година. Поводът за стачката е разпространена из училището информация с неизвестен източник, че директорът на училището членува в сектата на Муун. Искането на учащите било въпросната личност да бъде отстранена от длъжност. В тези случаи трябва много да се внимава тълпата да не стане оръжие в нечии ръце. Въпреки добрите намерения на подобни изяви, трябва да се внимава, да не се стигне до ексцесии и противообществени прояви. В някои случаи такива средства вършат работа. Малко или много те са изява на обществено мнение, а под неговия натиск могат да бъдат задействани някои органи на изпълнителната власт, които иначе си спестяват необходимите действия. Такива форми на протест могат да защитят и някои радетели за националния дух и самосъзнание на българина. В немалко случаи, такива хора стават обект на шантаж от страна на секти. Важна задача на подобни протестни прояви е да покажат на чуждоземните емисари, изпратени от задграничните централи на тези общности, че тук са нежелани.

Остава да бъде разгледан още един граждански доброволен метод, който по никакъв начин не може да получи одобрение. Става дума за физическото насилие. В последните години наред със сектите, които привличат последователи, продължават съществуването си и неформалните младежки групи. Някои от тях спонтанно на местна почва пристъпват към съответните действия. Най-често младежите в тях нямат и елементарни познания за християнството и сектантството, но са убедени в правотата на своето дело. Така в немалко случаи се стига до физическо насилие и тормоз над сектанти. В някои от случаите побоите завършват с тежки физически травми и допълнителни притеснения за техните родители и близки. На подобни гонения биват подлагани сектовъвлечени и в някои училища от страна на съучениците си. Това допълнително ги травмира и им създава чувството, че са гонени от обществото, че са заобиколени от враждебен свят. Това, което би могъл да стори православния пастир и мисионер е от амвона и чрез средствата за масова информация, да заклейми тази практика. На първо място тя е в разрез със законите на страната (член 164, член 165, алинея 1 от НК). Освен, че е непродуктивна и неползотворна, тя е противочовешка и далеч от възвишените нравствени идеали на християнството. Борбата със сектите не трябва да се възползва от средствата на физическия гнет и тормоз. Вместо очаквания резултат може да се постигне обратния, обществото да се обяви в защита на сектантските общности.

_____________________________

*Материалът е предоставен от автора. Той е роден във Варна, завършил е Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като бакалавър през 2010 година и като магистър през 2011 година в магистърската програма „Вяра и живот”. Понастоящем е студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

[120]. Срв. Гомиен Дона, Кратко ръководство по европейската конвенция за правата на човека, София, 1995, с. 67.

[121]. Срв., пак там с. 70.

[122]. Права на човека. Сборник от международни документи, Обединени нации, Ню Йорк, 1992, с. 28.

[123]. Срв. Права на човека…, с. 406.

[124].  Пак там, с. 406.

[125]. Срв. Стоева, Ива, Сектите, тежкия кръст на вярата, сп. „Военен журнал“, бр. 2, 1991, с. 32.

[126]. Срв. Крикорян, Рупен и др., Хуманизъм, наука, религия – сборник доклади от симпозиум Банкя палас ХII, 1994, с. 154.

[127]. Рашов, Г., Правозащитна организация ли е БХК в светлината на религиозните права и свободи у нас, София, 1996, с. 19.

[128]. Петрова, Диана, „Свидетелите“ на Йехова пред комисията в Страсбург, в-к „Труд“, 28.III.1997, с. 19.

[129]. Срв, Рашов, Григор, Религиозният екстремизъм на сектите, Православието. Националното ни и духовно безредие и бъдещето на нашата култура и държавност, София, 1996, с. 12.

[130]. Кота Жан, П. Мартен, Тайните на сектите, София, 1995, с. 164.

[131]. Срв. Срв. Рос Дж, Керъл, М. Лонгоун, пос. ст., с. 94.

[132]. Срв. Мадиган Тим, Пророкът на злото. Книга за сектата на Дейвид Кореш, Враца, б. г., с. 88.

[133]. Срв. Кота Жан, П. Мартен, пос. съч., с. 164.

[134]. Срв. Рос Дж, Керъл, М. Лонгоун, пос. ст., с. 28.

[135]. Устав на съюза за закрила и развитие на децата, 1994, с. 1.

[136].  Устав на съюза за закрила и развитие на децата, 1994, с. З.

Изображение: авторът Бисер Божков.

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Нехристиянски учения и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s