СЕКТАНТСТВОТО, СЕКТИТЕ И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – продължение 4*

(богословско-пастрологичен, християнско-социологичен, правно- и  апологетично-критичен анализ)

Бисер Божков

3. МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ И ЗАДЪРЖАНЕ В СЕКТАТА

Методите за интеграция и задържане, се прилагат след като определен човек вследствие на прозелитичната дейност е до известна степен приобщен към сектата. В по-голямата част от случаите, той е запознат с основните точки от докрината на общността. В този преходен период, въпреки че до голяма степен я е възприел, у него все още битуват съмнения. Оттук нататък започва процеса на неговото интегриране в религиозната организация. След като веднъж човекът е спечелен за сектата, той трябва да добие мислене и поведение, индентично с всички останали.

Когато страничен човек разговаря със сектанти, остава с впечатление, че тяхното съзнание е сякаш изкуствено пригодено към определен начин на мислене. Обикновено те слабо се интересуват от всичко извън религиозния си живот, общността и нейното учение. Те се затварят за външния свят, а контактите, които поддържат, са най-вече с цел привличане нови последователи в сектата. На Запад вече има систематични изследвания върху методите и тактиките, прилагани от новите религиозни общности. В терминологията, която се ползва, все по-широко навлизат термини като „brain whashing“ („промивка на мозъка“) и „програмиране на съзнанието“. От гледна точка на пастирското богословие въпросът е изключително актуален. Това се отнася до подхода към тези хора, жертви на секти и помощта, която може да им бъде указана. Делението на методите и средствата за интеграция и задържане може да бъде изведено в следните групи: вербални, информационни, хипнотични, технически средства, „свръхестествени“ преживявания, методи за контрол и „прослушване“, подчертано аморални и криминогенно. Някои от тях имат допирни точки с методите за прозелитизъм, други са специфични и се прилагат само към приобщени членове. Между различните под групи, също има методи, които могат да бъдат отнесени и към едните, и към другите. Например информационните компютърни технологии са и технически средства. Все пак има неща специфични, които налагат това, нелишено от известна условност деление.

3.1. Вербални. Както бе казано, това са методите, които ползват изразните средства на словото. След приобщаването към общността, сектаните продължават да посещават лекции и проповеднически събрания и да четат издадена от сектата литература. Така доктрината, проповядвана в религиозната общност сe утвърждава в тяхното съзнание.

1. Към вербалните методи спада езиковата манипулация. При нея на съвсем обикновени думи се придава нов, различен от общоприетия, смисъл. Например думата „знание“ в сектата „Мисия на свещената светлина“ се използва като название на техники за медитация. Сектантите биват обучавани в тях и им се внушава, че така се постига богопознание. Друга тактика е „използването на специален речник (от измислени думи и изрази), включване на чужди езици в разговорите и песните“[89]. Такава терминология се практикува от секти на ведическа основа, но е част и от стратегията на „Сциентологията“: „да имаш маса“, „да прескочиш един градиент“ са изрази, които общността внедрява, дори в съзнанието на невръстни деца[90]. Специфичният жаргон създава особено чувство за посветеност и постепенно обвързва индивида с религиозната секта. Вследствие на това той може да загуби способността си да общува нормално с хората. Останалите методи макар да се ползват от словото са комбинирани. Те могат да бъдат вербално-информационни и вербално-хипнотични. Поради това, че не са чисто вербални ще бъдат разгледани при информационните и хипнотични методи.

3.2. Информационни. Наред с методите изброени в глава V.2.: събиране на данни за сектанта, досие в централата на сектата, дезинформация, към приобщения се подхожда и с някои други средства. Едно от тях е пълен контрол върху информацията. Новопостъпилият последовател може да чете само това, което му се препоръчва от неговите преки надзорници. В голяма част от случаите му се забранява да гледа телевизия, да слуша радио, да чете вестници. В сектите, изградени на комунален принцип, се забраняват и разговори с лица, непринадлежащи на общността. Дезинформацията вече бе спомената като оръжие на религиозните секти, но в самата организация, тя добива съвсем други измерения.

Постепенно сектантите започват да възприемат в нова светлина света около себе си, историята на света и страната, своето семейство и приятели. Всичко, което достига до тях отвън, минава през техните преки надзорници и се пречупва през доктрината на сектата. Вследствие на това светът се разделя на: добро (общността, гуру, учението) и зло (всичко извън конфесионалната общност). На последователя на сектата, всичко извън нея му се представя като вредно, сатанинско, демонично. Постепенно той започва да възприема обществото по съвсем нов начин. Отношението му към света иззвън религиозната организация, варира от апатия и дори до омраза. Друг характерен информационен метод е засипването с огромно количество информация, която индивидът не може да обработи и асимилира. Информацията е в най-различни форми: лекции, семинари, книги, аудио и видео материали. Поставен в екстремни условия новопостъпилият загубва възможността да реагира адекватно. В резултат на това единственото, което може да предприеме, е да положи максимални усилия да се адаптира, да влезе в ритъма на групата.

Специални системи и методи, свързани с информацията, са тези за укриване на сектанти. В сектата „Децата на Бога“ има разработена цялостна система за това. Членовете най-често биват укривани от отчаяни родители, които искат да измъкнат децата си от техните колонии. В случая при постъпването в комуната, членовете получават библейски имена и само „пасторът“ знае истинското им име[91].

3.3. Хипнотични. Всичко, което бе казано за хипнотичните методи на прозелитизъм, е валидно и по отношение на тези за интеграция. Наред във физическата близост, напевния глас, думи-чукове и фрази-брадви, съществуват и други по-усъвършенствани. Те се прилагат върху индивида, когато той вече е на разположение на сектата. Целта е да бъдат елиминирани всички съмнения и противоречия и сектанта да се подчини изцяло на вътрешните закони в общността. И при тези методи се набляга на въздействието върху подсъзнанието и старателно се елиминира рационалното мислене. В тези случаи съвсем основателно може да се говори за „brain whashing“ и „програмиране на съзнанието“. И в тази насока най-ефективни резултати се постигат в комуните в условията на изолация от външния свят. Показателен е случая с Инга Мамай от САЩ, попаднала в сектата „Децата на Бога“. Надзорникът на колонията прикрепил към нея момиче, което да се погрижи за нейната интеграция. Момичето вървяло непрекъснато след нея, като я уверявало, че Бог я обича и тя трябва да бъде щастлива от това. То карало Инга да чете непрекъснато  „свещените“ книги на сектата и да наизустява библейски цитати[92]. Подобни тактики, могат да се прилагат и при груповите събрания и религиозни обреди. Дори в някои от най-безобидните религиозни секти, се прилагат различни системи и техники за изпадане в транс. Голяма част от  тях са древни и са били познати на народите, обитаващи около Израил. Други са взаимствани от земите на Индия и др. източни страни. В числото на техниките влизат различните форми на медитация и светлинни ефекти и някои вещества, които потискат волята на човека.

Важен фактор при техниките за изпадане в транс, се явява музиката. Нейните изразни средства в подходяща комбинация и особено монотонния ритъм са едно ефикасно и често прилагано средство за изпадане в транс[93]. Тези методи са били познати и масово прилагани от древните шамани. Подходяща е аналогията със сектата „Харе Кришна“, която провежда религиозните си обреди под звуците на ръчни барабани. Това спомага заедно с мантруването и „психичното заразяване“ за по-бързо изпадане в екстазно състояние[94]. Някои от съвременните протестантски секти използват при религиозните си обреди съвременни електронни инструменти, барабани и светлинни ефекти. Макар че начинът е по-благовиден, ефектът се доближава до гореописания. Състоянието на транс също има своите разновидности и степени. То варира от лека еуфория и замъгляване на съзнанието до пълното елиминиране на рационалното мислене, последвано от амнезия. Верпер Бонин излага още няколко средства за изпадане в транс освен музиката: танци, наркотици, медиуми, техника на дишане и самовнушение[95].

При лекото замайване и замъгляване на съзнанието човек става лесно податлив на внушение и програмиране на съзнанието. След като е елиминирано рационалното мислене и критичното възприемане на сектантската доктрина, тя е станала единствено верния мироглед за сектата. Именно в такива състояния, чрез постоянно повтаряне, тя се превръща в неговото ново аз, начин на мислене, начин на живот.

Още по-опасно е състоянието на пълно елиминиране на рационалното мислене и загубването на паметта. В такива състояния при някои мистични секти се правят опити за пророчества, изцеления и други подобни болно-мистични прояви. Тези състояния изцяло се доближават до класическото възприемане на хипнозата, като напълно безсъзнателно състояние. Начините на предизвикване на екстаза много приличат на прилаганите в психиатрията за хипноза, но ефектът и резултатите са изцяло различни. Докато в медицината са положителни, в състоянията на транс действат деструктивно. В тези случаи сектантите отново се оставят подобно на медиуми в ръцете на демоничните сили, чиито прояви представят като положителни прояви на Божия Дух. Това е валидно и за „глосолалията“ на „петдесетниците“ и за спиритизма, и за окултизма, и за други прояви на болна „харизматика“ и нездрава религиозност. Същото се отнася и за медитацията, чиято хипнотична природа бе разгледана в предишната глава.

Използването на хипнотични похвати в съвременния си вид намира широко приложение в т. нар. психосекти или психотерапевтични секти. За споменаваната неколкократно секта „Сциентология“, френският психиатър д-р Абърал изготвя доклад до лионския съд. Ето кратка извадка от него: „Сциентологията“ е секта, която си служи с медицински и парамедицински способи. Нейната идеология се базира на индоктринирането, менталното манипулиране и подчинението“[96]. Във всички случаи „основен критерий за успешно внушение е превръщането на това, което се внушава, в действие“[97]. Сектите, които разполагат с необходимата база, обикновено се ориентират към методи за трайно внушение.

3.4. Технически средства: В състава на техническите средства, прилагани при интеграцията, отново влизат различните аудио, видео и информационни технологии. В случая те се прилагат за затвърдяване на доктрината в съзнанието на сектантите. Науката в своите изследвания доказа, че въздействието на тези системи върху човешката психика, дава по-ефективни резултати, отколкото „морално остарелите“ (според някои) печатно слово и ораторска реч. В списъка на техническите средства влизат и такива ползвани от малък брой секти (напр. „Еметъра“ при „Сциентологията“). От данни за сектата „Върховна истина на Аум“[98], става известно, че се е използвала електрическа апаратура за контрол над съзнанието. Членовете ѝ били карани да носят така наречените „шлемове на просветлението“, които излъчвали вибрации и сигнали. Някои от по-ранните членове на общността са получили изгаряния на главата. Задължавали ги да спят върху синтетични матраци, в които имало прокарани електрически нишки[99]. Нищо повече не е известно за тези „шлемове”, но по вероятност в конструкцията им са вложени намотки и схеми, които образуват електромагнитни поле. Това се отнася и за матраците. На физиците и медиците отдавна е известно въздействието, което оказва електромагнитното поле върху човешкия организъм. Въздействието на магнитното и ултрависокочестотното микровълново излъчване се прилагат в съвременната медицина при лечение на различни заболявания и рехабилитация. При  предозиране  ефектът може да бъде отрицателен и да предизвика, както физически, така и психически разстройства. В различните сфери в дейността на сектите техническите средства изпълняват различни функции. В едни от случаите са основно средство за убеждение (аудио и видео материали), в други са само спомагателно звено (микрофони, усилватели и др.).

3.5. Предизвикване на „свръхестествени преживявания“. Нужно е да се направи разграничение между явленията, окачествени като „знамения” и „свръхестествените” явления в живота на сектата поради различната цел, която преследват. В първия случай „знаменията” и „личбите” са достъпни за всички приходящи и целят да приобщят към религиозната организация. Във втория целта е у последователя да се утвърди съзнанието, че общността, към която принадлежи е истината, единствено правата и носителка на „откровение” свише. При тези случаи има и неща, които са недостъпни за външни хора, върху сектантите се прилага ефектът на посвещението. Така наред с утвърждаване „истинността“ на религиозната организация в съзнанието им, на тях им се създава илюзията за изкачване в някаква иерархия. Те се чувстват призвани да вземат участие в някаква „божествена“ мисия и постепенно добиват вяра, че са живо действащо „оръжие“ в ръцете на Бога (и на други „свръхестествени“ сили). За предизвикване на явленията, методите са същите, каквито са и при „знаменията“: окултизъм, спиритизъм, биоенерготерапия, хипноза, внушение и други. В някои от случаите „виденията“ и „откровенията“, могат да се явят вследствие на обработка с психотропни и наркотични вещества (халюцигенни)[100]. При изказване на някои „пророчества“ лидерите на секти прибягват и към средствата на астрологията. Едно често срещано явление в сектантските общности, са опитите да се предвиди Второто Христово Пришествие и свършека на света. Това е валидно за голяма част от тях, само в САЩ такива има над 1100. Това предизвиква у последователите апокалиптичен страх и страхова психоза[101].

3.6. Методи за контрол и „прослушване“.Характерно за по-голямата част сектантски религиозни общности е, че се стремят на всяка цена да задържат онези, които са уловили в мрежите си. Православната църква оставя на всеки свобода на избор и, ако някой не желае да принадлежи към нея е свободен да се отлъчи. В тези религиозни организации свободата се потъпква. Дори, когато човек разбере, че е попаднал в секта, когато установи, че е жертва на заблуда, не му се позволява да си отиде. Освен това в някои от тези общности систематично се подлага на проверка верността към гуруто и сектата – „прослушване“. Методите и средствата за контрол се прилагат основно в две направления: едните от тях са приложими само при секти, които живеят в комуни, а другите при такива с приходящи последователи (събират се само за проповеди и обредна дейност).

Има и такива тактики, които са приложими и при двете разновидности секти. В България има религиозни общности, които макар да имат комунална структура (разделени в комуни) не се проявяват като такива. Това все още не означава, че могат да установят необходимия контрол над последователите си. Десетки и стотици са случаите, при които хората, попаднали под влияние на секти се изолират от близките и обществото, като поддържат контакти само с религиозната общност. Това правят и при домашни условия, което в немалко от случаите предизвиква конфликт в семействата. В комуни биват приобщавани хората, пращани от секти на специализация в чужбина. Там, зад граница влиянието им върху индивида е още по-силно, защото всички негови близки са на стотици километри разстояние.

За да бъдат сигурни, че сектантите няма да се опълчат срещу идеологията и реда в общността, ръководителите се стремят изцяло да поставят под контрол тяхното поведение и начин на живот. Старателно се елиминират всички фактори, които биха могли да предизвикат съмнение в доктрината или имиджа на сектата. На всяко съмнение от страна на последователя, обикновено се отговаря уклончиво и му се дава да разбере, че в основата на всяко съмнение стои дяволът[102]. Освен мерките, които предприемат лидерите и „пасторите“, съществена роля играе натискът на групата, общността принуждава човека да действа като другите – в противен случай го заплашва най-малкото изолация. Натискът на групата може да бъде прилаган и на публични изповедни събрания, при които сектантът споделя свои преживявания, или изповядва греховете си. Така те стават общо достояние. В някои секти, при които последователите живеят в комуни, често пъти те са поставени в обстановка на взаимно следене и доносничене. Това е свързано и с чувство на зависимост от останалите[103].

В такива секти се поставят под пълен контрол всички контакти на човека с външния свят. Всички телефонни разговори се подслушват и записват на магнетофонна лента. Писмата биват отваряни и прочитани от надзорника на комуната. Ограничават се до минимум контактите с хората извън общността и особено със семейството му, с приятелите, с всички, които биха могли да му повлияят за напускане на общността[104]. Последователите на сектите биват поставяни при екстремни условия за живот, често подчинен на тоталитарна дисциплинарна система. Времето им се запълва до такава степен, че да нямат и минута свободна. То включва посещение на религиозни обреди, продажба на литература, работа в трудови обекти на сектата и пр. В немалко от случаите се ограничават храната и времето за сън, което изтощава организма на човека и може да се окаже фатално за здравето му.

Един от ключовите методи за владеене на последователите е контролът върху сексуалното поведение. То може да варира от пълно въздържание до пълен промискуитет. По този начин всяко нарушение предизвиква чувство за вина към религиозната организация и нейното учение. Сексуална връзка може да се използва за задържане последователя в групата. Сериозни са обвиненията към сектата „Семейство“ за практикувана педофилия и подтикване към сексуални извращения на малолетни[105].

Едно от най-важните средства, с които спекулират съвременните секти – това е финансовия контрол над последователите. Сектите, които събират пълни данни за своите членове на едно от първите места се интересуват за тяхното имуществено състояние и платежоспособност. Впоследствие сектантът внася една голяма част от доходите си за общността. Числото варира от минимален процент (или „десятък“) до 100% от доходите. В някои от случаите религиозната организация не принуждава своите членове да дават парите си. Те го правят сами притиснати от личните си проблеми или под влияние на групата. В немалко случаи сектовъвлечените биват довеждани до пълно разорение. Тогава те стават изцяло зависими или биват изхвърляни от общността.

3.7. Подчертано аморални и криминогенно средства и методи:  Както в методите за прозелитизъм и тук могат да бъдат включени шантажът и изнудването. Престъпление извършват и секти, които под една или друга форма дават на последователите си психотропни и наркотични вещества. „Обществото за Кришна съзнание“, „Върховна истина на Аум“, „Сциентологията“ и без съмнение още десетки секти са понесли справедливи обвинения за ползването на тези забранени от законите вещества. „Обществото за Кришна съзнание“ е уличено като участник в трафика на наркотици в някои западноевропейски страни[106]. Криминогенни са и някои насилствени мерки от страна на секти към техните последователи. Те включват методи от затваряне до сексуално насилие и побой[107]. В някои сектантски комуни има специални помещения, в които биват изолирани непокорните последователи. „Сциентологията“ разполага и със затвор, наречен „Обект за силова рехабилитация“. Обект на тормоз и насилие в някои от сектите стават не само възрастните, но и невръстните деца. Всичко това се извършва с цел поддържане на верността към гуруто и религиозната общност.

Важен фактор за определяне криминогенността на някои религиозни групи е тяхното апокалиптично учение, което предсказва скорошния край на света. Според някои от тях всичко ще започне с една голяма война, за която те трябва да се подготвят; подготовката включва натрупване на оръжия от най-различни видове. Вследствие на това някои секти имат дори инвестиции в производство на огнестрелни оръжия (Муун). Вследствие на апокалиптична параноя, светът стана свидетел на битка със сектата „Клонка Давидова“ и обгазяването на токийското метро със зарин от „послушниците “ на Шоко Асахара.

Хиляди обвинения могат да бъдат отправени срещу сектите, но едно от най-тежките е подтикът към самоубийство. Обвиненията в подобни деяния донесоха зловеща слава на гуруто Муун и на цялата му религиозна организация[108]. Близката история е записала и няколко колективни случая на самоубийства (сектите „Храм на народите“, „Орган на слънчевия храм“, ‘Висш източник“). Не може със сигурност да се твърди дали някои от новите религиозни общности учат или подтикват към самоубийство, няма и достатъчно доказателства за това. По-вероятно е масовите самоубийства да са плод на апокалиптичен страх и психозата, произлизаща от него. Това е същото, както битката на Дейвид Кореш в Уейко, Тексас. За индивидуалните самоубийства също може да има редица причини. Haй-елементарната е пропускът на сектата да разясни на последователите си, че самоубийството е смъртен грях. При това положение просто в една трудна ситуация сектантът ще предпочете да си замине от тоя свят, да отиде при добрия Бог, който го очаква. Друга причина би могла да бъде зависимостта от общността, породена след откъсването от външния свят. При евентуално изолиране на един член от страна на общността той може да изпадне в депресивно състояние и да пожелае да сложи край на живота си. Зависимостта на сектанта от общността сполучливо се сравнява със зависимостта на наркомана от дрогата. Откъсването от сектата и последствията се оприличават на абстинентния синдром (психофизична реакция при наркоманите)[109]. Естествено е, че причината може да бъде шантаж и заплаха от страна на религиозната организация или психическо разстройство вследствие на престоя в нея.

Близко до това обвинение е отправеното към някои религиозни общности, които учат последователите си да избягват медицинска лекарска помощ, медицински манипулации, кръвопреливане и отбягване вземането на лекарства. В тези случаи сектантите излизат с тезата, че Бог ще излекува болния или ще реши изхода на болестта му. Това може да има фатални последствия при последователи на „Свидетели на Иехова“, които категорично отричат кръвопреливането.

От изложеното пo-горе се вижда, че методите и средствата, ползвани от сектите, могат да оставят трайни поражения върху последователите, както в духовно и психическо отношение, така и във физическо. За интеграция на новите членове, надзорниците и „пасторите“ също преминават през специална подготовка. Налице са и пособия как да бъдат прилагани различни методи. Съвкупностите от различните отделни методи за приобщаване и задържане съставят методиките на сектите. Именно те, методиките са една от характеристиките, които отличават религиозните организации една от друга.

 ____________________________

*Материалът е предоставен от автора. Той е роден във Варна, завършил е Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като бакалавър през 2010 година и като магистър през 2011 година в магистърската програма „Вяра и живот”. Понастоящем е студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

[89]. Рос, Джоан Керъл, Майкъл Лонгоун, пос. ст., с. 47.

[90]. Срв. Сектите – научете се да ги разпознавате, сп. „БТА Паралели“, брой 46, 1994, с. 7.

[91]. Срв. Григулевич, Йосиф, Пророки „новой истинь“, Москва, 1983, с. 73.

[92]. Срв. Григулевич, Йосиф, пос. съч., с. 71.

[93]. Срв. Боймър У., Ние искаме само твоята душа. Роксцената и окултизмът. Дати – факти. Скрити причини, София 1984, с. 95.

[94]. Роуз, Серафим, Святое Православие XX век, Донской монастир, 1992, с. 136.

[95]. Срв. Боймър У., пос. съч., с. 94.

[96]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 159.

[97]. Пирьов Генчо, Любен Десев, пос. съч., с. 32.

[98]. Аум – шинри кио – сектата носи наименованието на будисжа мантра – Аун, основана е в Япония.

[99]. Из сп. „Berliner Dialog“ № 2, 1995.

[100]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 57.

[101]. Срв. Проповедници на Апокалипсиса, сп.“Обществена възпитание“ № 4, 1995, с. 58.

[102]. Срв. Рос, Джоан Керъл, Майкъл Лонгоун, пос. ст., с. 47.

[103]. Срв. Григулевич, Йосиф, пос. съч., с. 93.

[104]. Срв. Мадлин Тим, пос. съч., с. 74.

[105]. Срв. Стоева, Ива, пос. ст., с. 36.

[106]. Срв. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 162.

[107]. Пак там, с. 97.

[108]. Срв. Стоева, Ива, пос. ст., с. 34.

[109]. Срв. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 163.

 Изображение: авторът Бисер Божков

 Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Нехристиянски учения и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s