СЕКТАНТСТВОТО, СЕКТИТЕ И ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – продължение 3*

(богословско-пастрологичен, християнско-социологичен, правно- и  апологетично-критичен анализ)

Бисер Божков

V. СРЕДСТВА И МЕТОДИ ПОЛЗВАНИ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЙСТВАЩИ СЕКТИ

1. НЯКОИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА НАСОЧВАНЕ НА ХОРАТА КЪМ СЕКТИТЕ

Попадането на хората в секти до известна степен е обусловено от някои предпоставки от общ и индивидуален характер, както и от някои социални, икономически и други фактори. Те са свързани с вътрешния духовен свят на човека, отношението му към околните, въздействието на медиите и други. За успешното планиране на борбата със сектите е необходимо те също да бъдат разгледани, да бъде определена тяхната роля и значението им. Най-общо те се разделят на два основни вида:

а) индивидуални: свързани с образованието, възпитанието, възрастта, житейския опит, психическата нагласа, емоционалната характеристика на личността и др.

б) общи: включват процесите в обществото, отношенията между различните социални прослойки, икономическото състояние на страната и др.

Независимо от това деление те могат да бъдат диференцирани в зависимост от това, коя степен от живота на индивида или обществото засягат. В такъв аспект предпоставките се обособяват в три групи: духовни – свързани конкретно с проявите на религиозната душа в обществото, въздействие на религията върху човешкото съзнание и отчасти с елементи из областта на културата; психологически – отнасят се към тези елементи от човешкото съзнание, които са обект на изследване на съвременната психология, психическите промени, законо­мерностите в общуването между хората и други; социални – свързани с положението на личността в обществото, взаимоотношенията в семейството, отношенията с различните социални институции. В следващите редове в индивидуален и общ план ще бъдат разгледани някои от предпоставките, които се явяват фактор за насочване на хората към сектите:

 1.1. Духовни предпоставки:

 – Както във всички периоди в световната история и днес има хора, мислещи, търсещи, стремящи се към познание. Такива будни млади хора, не липсват днес у нас. Тези личности търсят отговорите за основни за човека въпроси: „Какво съм?“ „Откъде произлизам?“ „Какъв е смисълът на моето съществуване?“. Когато православните духовници и проповедници не са достатъчно подготвени да отговорят на въпросите, те нерядко отиват да търсят отговори при инославните и иноверни „учители“. Съвременните интелектуалци не винаги остават удовлетворени от отговорите, които им предоставя Православието, или най-малкото от формата под която са предоставени. Не малка част от тях са склонни да се увлекат по изящната форма на някое религиозна учение, дори когато то е лишено от здрава логика.

– У човека, от неговото сътворение е заложена необходимостта от религиозен живот. Вследствие на отдалечаването на хората от Църквата, стремежът към задоволяването на тази потребност деградира в интерес към необикновеното, тайнственото, непознатото, скритото. Именно този интерес придружен от любознателност, кара хората да се увличат от мистичните изживявания, които щедро им предлагат някои съвременни секти.

– Откъсването от Православната църква лиши няколко поколения наред от възможността да придобият необходимия религиозен и духовен опит. Става въпрос за опита, който се придобива в семейството и се предава от поколение на поколение. Опитът, който напреднали в духовното съвършенство хора, преподават на младите. Същият опит, който през годините на робство, спаси нашият национален дух и българско народностно самосъзнание. Липсата му даде възможност на съвременните секти да насаждат в душите на българските младежи фалшиви религиозни и нравствени ценности и да обезличават тяхното национално и личностно самосъзнание.

– Съществена предпоставка за насочване на хората към секти се явява атеизма. Толериран от управляващата върхушка и налаган като държавна религия години наред, той бе предназначен да запълни празнината и донякъде да задоволи необходимостта на хората от религиозен живот. Всичко, което влизаше в противоречие с неговата доктрина бе поставено под запрещение. Бяха забранени и драгоценните плодове на православната духовност. Внезапното рухване на фалшивите псевдохуманни идеали и снемането на забраните, създаде едновременно вакуум в душите на хората, но и стремеж той да бъде запълнен. Хората се втурнаха да опитат, да вкусят от всичко, което довчера им беше забранено. Така наред с духовните плодове на Православието, им бяха предоставени и отровните плодове на сектантските учения. Извън сферата на религията голяма част от тях, вкусиха от всички порочни неща, които довчера им бяха отнети, това включва порнографията, наркоманията, „свободната любов“ и пр.

1.2. Психологически предпоставки:

– Една широка група застрашени от попадане в секти, съвременната психиатрия определя като проблемни личности. Някои от тях са хора с комплекси, отхвърлени от обществото или сами отлъчили се от него. В повечето случаи са плахи, необщителни, затворени, говорят малко, податливи са на внушение. Към проблемните личности могат да бъдат отнесени хората с постоянни здравословни проблеми, търсещи начин да се освободят от тях. Проблемни личности са също бивши затворници, също младежи прекарали част от юношеската си възраст в поправителни учебни заведения (ТВУ). Към тази категория хора спадат деца и младежи от семейства на алкохолици, сираци, полусираци, или деца на разведени родители. Техните проблеми, създават у тях търсене на изход от ситуацията, с което много от сектите спекулират. „Ела при нас и ние ще разрешим всичките ти проблеми“.

– Освен изброените по-горе проблемни личности, има и други, които при нормални обстоятелства  реагират адекватно в обществото, но са неустойчиви на промени. Предпоставка за тяхно попадане в секта би могло да стане някакво преломно събитие в живота им – загуба на родител, преместване в друг град, раздяла с любим или съпруг, смяна на работата, или оставане без работа и пр. За някои хора, преломно събитие се явяват промените в страната и икономическата криза. В тези критични ситуации, тези хора се превръщат в проблемни личности. Те не успяват да намерят изход от създалата се ситуация и стават лесно внушаеми, безпомощни, податливи на психическите въздействия на сектите.

– Немаловажна предпоставка, която допълва последните две, е отчуждението между хората. Човекът е създаден да живее в общество, но настоящата действителност все повече разделя и отчуждава хората един от друг. Причините са различни, политически, социални и други. В резултат на това, човек се стреми към търсене на сродни души, на група или общество, където може да се изяви и да намери разнообразие. В тези случаи „запознанството с хора, които се държат мило и любезно с теб, които ти обръщат внимание и те оценяват като личност, може да подейства като невероятно силен магнит“[60]. С прояви на стопляща душата земна човечност, могат да бъдат приобщени не само проблемните личности, но и всички, които изживяват болезнено отчуждението в обществото.

– Предпоставка за попадане в секти е черта характерна за голяма част от българските младежи. Те биха предпочели да се присъединят към някоя секта, само защото идва от Запад и има  (според тях) съвременен облик за разлика от родното Православие. Много по-приятно би било за тях да участват в религиозни обреди, озвучени от съвременна по жанр музика и придружени от светлинни ефекти. Просто тези атрибути са по-близо до тяхното съзнание.

– Друг фактор, който би повлиял върху религиозния избор на младите е този, че те днес нямат голямо поле за себеизява. В тяхното съзнание битува желанието да бъдат нещо по-различно, нещо повече от другите, да станат център на внимание, да бъдат забелязани. Голяма част от сектите, обещават именно това: възможности за себереализация, възможности да се „издигнат“ над другите, да бъдат „избрани“ между другите. На младежите им се обещава дори власт, а властта е нещо, което може да съблазни и зрели хора.

– Предпоставка за попадане в секти на младите хора е и това, че много от малките секти, поразително приличат на неформалните групи, които обединяват младежите по интереси. Духът, който цари в една такава общност напомня духа и  взаимоотношенията между членовете на тези младежки групи. И в двата случая има по един „авторитетен“ лидер, и в двата случая има общи занимания, цели и интереси, и в двата случая се проявява известна антипатия „към останалите извън общността. При „заразяване“ с подходяща идеология не е изключен преходът от неформална група в малка секта.

 1.3. Социални предпоставки:

– Важна социална предпоставка, която подпомага насочването на хората  към сектите е разрушаване  авторитета  на семейството. Като социална институция неговата роля е да създаде и възпита здраво физически и духовно поколение. Докато в по-далечното минало Православието е давало насока как родителите да възпитават децата си, днес тази пътеводна нишка е прекъсната. В миналото родителите са следили и прилагали най-строги мерки децата им да имат добро нравствено възпитание. Днес голяма част от младите родители предоставят тази задача на детските ясли, детските градини, или ги оставят да бъдат възпитавани в училищата. В случая те сами не съзнават, че по този начин накърняват собствения си родителски авторитет. Децата прекарват много малко време вкъщи и авторитета на родителите постепенно се измества от различни стереотипи, личности, които децата си избират като образец за подражание. Когато у детето не са заложени в най детска възраст духовните и нравствени ценности, негов идеал най-често стават негативни личности.

Преходът към демокрация нанесе нов удар върху авторитета на семейството. Голяма част от младежите решиха, че могат да правят каквото поискат, че всичко им е позволено, че родителите нямат никакво право да ги възпират или да им пречат. Това донесе голямо отчуждение между членовете на семейството, между родители и деца. Все пак у човека е заложена потребността от семейно общуване, любов и съчувствие. Когато домашната църква е разрушена, младите хора търсят разбиране между членовете на сектите и така попадат в мрежите им. Освен авторитетът на семейството бе разрушен и авторитетът на голяма част от социалните институции. Законите загубиха своя категоричен императив, след като всеки може да ги заобикаля и нарушава. Осмиването и окарикатуряването на някои от властимащите и особено техните негативни и неморални постъпки отнеха и техният авторитет. Българското общество заболя от синдрома на неподчинението и анархията, както и от липсата на институция, която да постави нещата на мястото им. Българинът бе поставен в условията на несигурност и страх, с чувството, че няма кой да го защити от настъпващото беззаконие. Това спомогна някои хора да потърсят тихото заливче на нетрадиционните религиозни общности, където да се чувстват на сигурно място.

Разбира се и спокойствието и сигурността са измамни, но при липсата на сигурна опора хората предпочитат тази вместо никаква.

– Друга предпоставка е чисто комерсиалната. Млади и способни хора, лесно могат да бъдат приобщени, с обещание за безплатна специализация в чужбина, или добре платено работно място. Предлагани биват стипендии, помощи, следване на разноски на сектата. За човек не особено религиозен перспективата не е никак лоша. В условията на инфлация и безработица, да получават добра заплата и да не го заплашва съкращение.

1.4. Отношение на душепастира

Тези предпоставки, макар да не са всичките, които могат да бъдат изложени, са от особена важност. Те са свързани с превантивната дейност на пастира в енорията, с неговата задача на учител и възпитател. В своите беседи, лекции, проповеди и сказки той трябва да намери време и за тях, да ги разобличи и подложи на анализ. Църквата трябва чрез дадените ѝ от Бога средства да приобщи проблемните личности, да намери подход към младите хора, да излекува раните на обществото, да предложи място и начин за реализация на търсещи хора. Така тя ще разреши до известна степен недостига от кадри в средите на църковната просвета и благотворителност. Тези предпоставки са не само фактор за попадане на хората в сектите, но и за отдаването им на страсти и пороци, за превръщането им в алкохолици, наркомани и престъпници.

За да могат успешно да водят борба с инославните и иноверни противници от сектите, православните пастири и мисионери, трябва доколкото е възможно, да са запознати с техните методи на работа с хората. На сектантските средства и методи трябва да бъдат противопоставени контрарни, за ограничаване периметъра на действие и откъсване на хората, въвлечени в тях, от вредното въздействие. В най-общ план, средствата и методите на религиозните секти могат да бъдат разделени на такива, които се използват за привличане към общността, и такива, които се прилагат за задържане и интеграция.

2. МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ПРОЗЕЛИТИЗЪМ ПОЛЗВАНИ ОТ СЕКТИТЕ

Когато става въпрос, за средствата и методите, от които се ползват съвременните религиозни секти може само с тревога да се отбележи, че те действат изключително систематично и целенасочено. В служба на тяхното дело са включени институти за социологически проучвания, екипи от психолози, психиатри, психофизици и други учени и изследователи. За провеждане на изследванията сектите и помощните им научноизследователски колективи разполагат със значителни финансови средства, техника и изобщо добра материална база. Благодарение на предварителните изследвания и проучвания, те познават в детайли, душевната нагласа на всяка една социална прослойка, на отделните категории хора, на различните възрастови групи. Голямата част от сектантските мисионери, нямат никакви познания за историческото и културното ни минало. За сметка на това имат пълна информация за настоящата обстановка в социално-икономическо и политическо отношение и за това как да се възползват от нея.

Първият етап на работа е привличането, приобщаването на хората към религиозната общност. В случая, за това е уместно да се използва думата прозелитизъм поради следните причини: а) тя е богословски термин; б) разкрива спецификата на дейността – привличане към конфесионалната общност; в) самият процес не се свежда само до еднократна изява, а в повечето от случаите е упорита и продължителна стратегия.

В повечето случаи прозелитичната дейност преминава през два етапа: а) привличане на вниманието; 6) приобщаване и по-нататъшна обработка. Има някои методи и тактики, които се ползват от по-широк кръг секти, има и такива, които се прилагат само в някои религиозни общности. Средствата могат да бъдат безобидни, но могат да бъдат и с вредно въздействие за обектите на прозелитичната дейност. Ако се разделят методите и средствата ѝ на  групи,  ще  се  получи  следното деление: вербални, информационни, хипнотични, технически средства, псевдоблаготворителни, подчертано аморални. Поотделно за всяка една от тях:

2.1. Вербални. Вербални са всички методи и тактики, които залагат на възможностите и силата на словото. В това число влизат: беседи, лекции, проповеди, лекционни курсове, индивидуални събеседвания, обиколки по домовете с проповедническа цел. Освен устно, словото може да бъде разпространявано и писмено чрез книги, брошури, диплянки и листовки. В тези случаи, особено много се държи на привлекателния вид на предлаганата литература. Във всичките си форми, вербалните методи са насочени за въздействие върху двете страни на човешката душа – интелектуална и емоционална. За въздействие върху интелектуалната страна в някои от случаите се парадира с псевдоинтелигентност и псевдонаучност. Въздействието в емоционалната сфера цели да раздвижи тънките струни на душата, да възкреси болезнени емоционални преживявания, да напомни на хората за онова, което обичат или мразят. В зависимост от спецификата на учението едни групи наблягат повече върху емоционалната сфера, а други върху рационалната. За извършването на двата вида дейност, проповядване и разпространяване на литература, сектантските мисионери минават през  необходимата подготовка. По-задълбочена е тя при проповедниците „пастори“ и по-посредствена при редовите разпространители на книги. При сектантите, които се занимават с улична продажба на книги и тези, които ходят по домовете на хората, често срещана тактика е да не започват веднага разговор на религиозна тематика. В началото разговора може да бъде поведен на тема свързана с философията, или с начини за природосъобразен живот. От тази стратегия понякога се възползват „Свидетелите на Иехова“ и „Мормоните“. По оживените улици на по-големите градове, често се срещат и кришнаити. Те се натоварени с различни книги – издания на сектата и основно „Бхагавадгита“. В процеса на разговора те няма да кажат, че работят за сектата „Харе Кришна“, но че са сътрудници на „институт за ведическа култура“. Това в ушите на някои неподготвени хора може да прозвучи научно и привлекателно. То е свързано с втората група методи, които бяха класифицирани като информационни.

2.2. Информационни. Още от дълбока древност далновидни владетели и мъдри хора са осъзнавали голямото значение на информацията в живота на обществото. Особено в днешния технократичен век, информацията все повече се превръща в мощно оръжие в ръцете на тези, които умеят да я ползват рационално. Към информационните методи спадат и споменатите по-горе социологически, психологически и други видове проучвания. Като методи за първоначално привличане на вниманието, могат да бъдат споменати формите за привличане на сектантските събирания. Това включва „вдигане на шум“, тоест създаване на предварителна положителна настройка у тези, които ще посетят сбирката или проповедта. Като информационен метод, могат да бъдат прилагани разпространени слухове за проповедника или за целта на събирането[61].Хиперболизирането, изкривяването на информацията или най-общо казано дезинформацията, са едно от оръжията на много съвременни секти. Това се прилага по различни начини, единият от тях е прикриването действителното име и цели на общността. Не е изключена възможността, млади хора и интелектуалци да бъдат привлечени от обяви като: „Българска асоциация на доброволците“, „Организация за изследване на принципи“. И в двата случая зад обявите, се прикрива сектантската дейност на „преподобния“ Муун[62]. В същия дух са и фалшивите имена, които една или друга секта ползва. На територията на Велико Търново върху сградата, която се ползва от „петдесетници“ (по законна регистрация) е поставен надпис „Евангелска църква Филаделфия“. Никой не може да каже, дали това е само реклама или просто една секта прикрива друга. Не са изключени случаите, при които една общност се крие зад името на друга, или ползва нейната законна регистрация по Закона за изповеданията[63]. В информационните методи на сектите влиза събиране на пълна информация за техните членове. В тази област все повече навлизат съвременните информационни технологии. При съответните тестове и анкети на лицето се оформя съответното досие при централата на религиозната общност, което се попълва и от странични източници. Сведенията се съхраняват в компютърна информационна банка[64].

Такава информация се извлича и за влиятелни личности с висок социален статус, които биха могли да станат обект на дейността на сектата[65]. С информацията може да се злоупотребява, тя може да се ползва за непочтени цели – например изнудване.

2.3. Хипнотични. Обикновено, когато се заговори за хипноза, хората неправилно я ограничават в рамките на полусънно безсъзнателно състояние, в което човекът става лесно внушаем. Повишената внушаемост чрез хипнотични похвати се постига и извън състояние на хипнотичен сън, в будно състояние. В тези случаи са налице само елементи на хипнотичен статус[66]. Целта е да се ограничи възможността на човека да разсъждава критично, да се елиминират възраженията на разума, които обикновено би трябвало да възникнат при възприемане на новото религиозно учение. Доктор Емил Куе определя внушението, като вкореняване на известна определена мисъл в съзнанието на друг човек.Той свързва процеса с въздействието върху подсъзнанието – възприемането на мисълта от безсъзнателното „аз“ на човека[67].“Колкото и много да са прилаганите системи, те се базират на първо място върху сугестивното въздействие на думите“[68].Това не дава основание хипнотичните похвати да бъдат отнесени към чисто вербалните, защото при тях повече от всичко се изисква специална подготовка и техника на изпълнение. Докато вербалните методи за убеждение са насочени директно към съзнанието (рационална и емоционална сфера), хипнотичните целят въздействие върху подсъзнанието.Ето някои техники, взаимствани от хипнотизаторите, които се прилагат при някои секти: успокояващ напевен глас, поддържане на физическа близост и физически контакт, повторение на кратки фрази уловки, визуализация и други [69].

Известно е, че се показват жестовете и мимиките на лицето, техники прилагани и от някои светски оратори. Въздействието се подсилва, като за фон се използва тиха монотонна музика. При подходящи условия могат да бъдат използвани „светлинни ефекти и аромати“[70]. Някои качествени изменения, които характеризират състоянието и го доближават до хипнотичното са: снижаване на способността за планиране; преразпределяне на вниманието (обект на внимание става единствено проповедника „хипнотизатор“).

Намаляване възможност за ориентиране в действителността и възприемане на промените. Нарастване на внушаемостта[71]. В съвременните методи, влиза и използването на техническите средства които усилват ефекта и спомагат за по-бързото въздействие на ползваните „думи чукове“ и „фрази брадви“ върху подсъзнанието на човека. Според академик д-р Тодор Дичев въздействието „блокира лявото мозъчно полукълбо, където са „центровете, свързани с разума на словото и речта, анализа, синтеза и оперативната памет. В резултат на което, се активира дясното полукълбо, където са центровете на чувствата и емоциите на душевните вълнения и преживяванията на дълговременната памет… Леката парадоксална еуфория е свързана с натрупването на хормона серотонин в организма, който оказва своеобразно наркотично въздействие[72].Важен момент при използването на подобни похвати за внушение е спечелване доверието на лицето, обект на прозелитичната дейност. Така то се отпуска психически и се „оставя“ в ръцете на „гуру“. По-силно се оказва въздействието при колективна хипноза (например мистичен религиозен обряд), където се постига ефекта на „психичното заразяване”.

В учението на някои секти, е залегнало да карат последователите си да прилагат техниките за автохипноза. Съзнателното повторение на кратки фрази и отброяване броеница, препоръчвани от д-р Куе, поразително прилича на мантруването при кришнаитите[73]. Повтаряната формула вклинява в подсъзнанието и оказва своето въздействие.Докато психиатрите и психолозите използват методи с изпитан ефект  при техниките, прилагани в сектите с резултат деструктивен за човешката психика. Изложените хипнотични и близки до хипнотичните методи на въздействие са не основни, а пo-скоро спомагателни средства. Благодарение на тях идва състоянието на отпускане и безкритично възприемане на всичко, което сектата учи и проповядва.

2.4.Технически средства. В състава на техническите средства влизат всички постижения на съвременната техника, ползвани за довеждането на сектантските учения до съзнанието на хората, обекти на тяхната дейност. Това са в най-общ смисъл всички аудио-визуални и информационни технологии, ползвани за убеждение или спомагателна дейност. При посещаване сбирките на някои секти има неща, които се забелязват от пръв поглед. Това са микрофоните и усилвателната техника. Микрофонът и усилвателната система, усилват възможността за въздействие върху човешкото съзнание стотици пъти. Те спомагат за по-лесното и бързо възприемане на доктрината. В процеса на прозелитичната дейност се използват касети със записани библейски текстове, видеоматериали (филми, диапозитиви). Такива биват изпращани и в средствата за масова информация. При добро художествено оформление и безкритично отношение от страна на медийните служители, тези материали лесно могат да достигнат до домашните апарати на масовия потребител. Със създаването на месните клонове радио и телевизионни канали, възможността за контрол се намалява още повече. Въпросът за прилагането на информационните технологии бе разгледан по-горе. В курсовете по „прослушване“, провеждани от „Сциентологията“ последователят на сектата трябва да държи в ръце две ламаринени кутии.Те са свързани чрез проводници с галванометър (на жаргона на сектата „Еметър“). Внушава му се, че по този начин, ще открие следите на своите анормални преживявания от предишни прераждания[74].

2.5. Псевдоблаготворителни методи: В случая терминът е използван, за да отличи истинската благотворителност от сектантската, която се извършва с користни цели. В тази сфера има много и най-различни възможности. Те се простират от пакети със суха храна до медикаменти и техника за здравни заведения[75].

Условията на икономическа криза в страната, дават възможност на съвременните секти да се възползват от нуждите на хората и да използват материални помощи като примамка. Като средство за привличане и приобщаване се използват безплатен обяд, безплатна храна, безплатна лекарска помощ и медикаменти. В това число влизат парични помощи, стипендии, издръжка по време на следване, еднократни дарения и други. Част от тези парични помощи и стипендии не се отпускат на всеки, а само на перспективни личности. Мисията на сектата далновидно преценява, че този когото спонсорира, впоследствие ще възвърне многократно вложените от нея средства. Това е и начин за поставяне под финансова зависимост от общността.

Към проблемни личности и хора, които изживяват някаква криза, новите религиозни групи подхождат с обещанието да разрешат всичките им проблеми. Условието е присъединяване към сектата. В тази група са включени и тъй наречените „бомбардировки на любовта“.Общността обгражда новодошлия с внимание, с разбиране и със съчувствие към неговите болки. Това е от категорията на фалшиво милосърдие и духовна псевдоблаготворителност. Целта е приобщаване на новодошлите, или случайни посетители за по-дълго време и създаване предпоставки за тяхното задържане в сектата.

2.6.“Знамения“. Немалко от съвременните мистически секти, прибягват до различни „чудеса“ и „знамения“, с които целят да докажат своята истинност и правота. Да докажат приоритет пред всички останали конфесионални общности и да убедят хората, обект на прозелитичната дейност, да се присъединят към тях. Най-често това са прояви на болна мистика и духовна прелест. Те могат да бъдат „пророчества“ и „видения“, а също и чудесни „изцеления“. Целта е отново, да защитят имиджа на сектата, да докажат, че тя „служи на живия Бог“, и „че Светия Дух действа в нея“ и пр. В едни от случаите водещ фактор в тази дейност стават „биоенерготерапевти“, екстрасенси, окултисти и др. В случая, те са представени за „вдъхновени от Бога“, „харизматични личности“, „пророци“ и пр. В други от случаите обекти на „чудесните изцерения“, стават симуланти и клакьори, а „чудото“ граничи с шарлатанство. Всякакви разновидности от прояви на нездрава религиозност, придружени от фарисейска показност, съпътстват обредите на тези секти.

При секти от рода на „петдесетниците“, се проявява „харизматичното“ говорене на „езици“ („глосолалия“). Всъщност това e безсмислено бръщолевене на непонятни думи и срички, без всякаква логическа връзка. Въпреки явната спекулация със смисъла на библейски текстове (1 Кор. 14:4, 5, 21-23), всички секти от този тип наблягат на този момент. Той е основен елемент от тяхната обредност. Вероятно различните общности го тълкуват и възприемат по различен начин. За „традиционните“ петдесетници този акт е белег, за това че проговорилият „език“ човек вече е „спасен”[76].

Наблюденията и сравненията на някои учени в тази област доказват, че това явление няма нищо общо с апостолската Петдесетница (Деян. 2:2-6). За това свидетелства самото Свещено Писание. Анатомия на „чудото“ систематизира лутеранския пастор д-р Кърт Кох. Според него всички елементи присъщи на акта „глосолалия“ и начинът на предизвикването му, изцяло съвпадат с извършваните от медиумите сеанси. В случая, макар и смятащи себе си за християни, сектантите се оставят в ръцете на тъмните сили, като търсят библейска обосновка, за да оправдаят своето падение[77]. „Харизматичните прояви“ в немалко от случаите, довеждат последователите на сектите, а и други посетители на техни събрания, до психически смущения.

2.7. Аморални методи. Към подчертано аморалните методи на сектите, се отнасят онези, които влизат в разрез, както с общо­приетите нравствени норми, така и с държавните и международни закони. Един от тях е практикуваната в сектата „Деца на Бога“ (известна още като „Семейството“), „сакрална“ проституция. На жаргона на сектата наричана flirty fishing – риболов чрез флирт. Младите момичета с привлекателна външност, членуващи в общността, биват принуждавани от ръководителите да използват своите прелести, за да привличат нови последователи. Обект на дейността им са на първо място „едрите риби“ – богати мъже с високо обществено положение. По този начин се привличат нови последователи и се набавят финансови средства за сектата[78]. По метода flirty fishing биват въвличани в сексуални връзки някои видни политици. Общуването се записва на видеокасети и се използва за изнудване на същите[79].

Към аморалните методи може да бъде причислено ползването на психотропни вещества и наркотици от някои нетрадиционни религиозни общности. Това е свързано с една от описаните стратегии на „Сциентологията“. „Рон Хъбарт основателят на сектата, претендира, че е открил връзката между неацина и определени биохимични реакции в човешкия организъм“[80]. Неацинът принадлежи към групата на класическите психотропни вещества. Самото название психотропни (от гръцки), означава обръщане, поврат, завой на душата (съзнанието). На първо място тези лекарствени субстанции се прилагат в психиатрията като регулаторни единици. Приложението им извън медицинската практика се нарича нетрадиционно[81]. При някои секти те се използват, за намаляване на способността на хората, да осмислят логически и критично преподаваната от религиозните „учители“ доктрина. В някои от случаите служат и като средство за изпадане в транс и предизвикване на някои „свръхестествени явления“, които психиатрията окачествява като халюцинации[82]. В числото на тези психофармакологични средства влизат: антидепресанти, невролептици, транквилизатори и други[83]. В много отношения те се покриват с някои от субстанциите с наркотично въздействие: транквилизатори, халюциогенни, барбитурати, антидепресанти и други[84]. Не е необходимо веществата да бъдат приемани явно и принудително, те могат да бъдат поставени в храни и напитки, раздавани с „благотворителна“ цел. За такава практика свидетелства и споменатия пo-горе академик Тодор Дичев. Той твърди, че заедно с екип от сътрудници, лично е зарегистрирал такива случаи[85]. По време на обиск в лионския център на „Сциентологията”, са открити и конфискувани стотици капсули неацин и 30 досиета[86]. Това съобщение не е трудно да се свърже с намеренията на същата секта относно Балканите. Според доклада на протопрезвитер д-р Антоний Алевизопулос нейните намерения са да изгради своя тоталитарна психодържава „Булгравия“. В пределите ѝ е предвидено да влязат България, Гърция, Югославия и Албания[87].

С подчертано аморалните методи на сектите влизат и всички начини на шантаж и изнудване, освен споменатия по-горе практикуван от сектата „Семейството“. Те се осъществяват чрез извличане на компрометираща информация и използването ѝ по съответния престъпен начин.

Във връзка с прозелитизма на сектантските общности е нужно да се отбележи, че периода за привличане и приобщаване може да бъде различен – от една седмица, до няколко месеца. Някои сектанти и впоследствие остават само приходящи и ca повече симпатизанти на учението, отколкото действащи членове на общността.

Повечето секти провеждат специални курсове за „мисионери“ и проповедници. Не липсват и пособия от рода на „Учебник no flirty fishing“ на Дейвид Бранд Берг, или „Наръчник по вербовка“ на „преподобния“ Муун. Наръчникът е писан под ръководството и редакцията на полковник Пак Бо Хи – професионален кадрови разузнавач[88].

____________________________

*Материалът е предоставен от автора. Той е роден във Варна, завършил е Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като бакалавър през 2010 година и като магистър през 2011 година в магистърската програма „Вяра и живот”. Понастоящем е студент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

[60]. Ненов, Здравко, Кампен, П., Сектите – как да ги разпознаем, София, 1994, с. 106.

[61]. Срв. Мадлин Тим, Пророкът на злото. За сектата на Дейвид Кареш. За сектите въобще и техните похвати, Враца, б. г., с. 50.

[62]. Срв. Ненов, Здравко, Кампен, П., пос. съч., с. 107.

[63]. Срв. Кръстев, Г., Религиозните общности как да ги разбираме, Сп. „Обществено възпитание”, кн. 5, 1993, с. 32.

[64]. Стоева, Ива, Сектите – тежкият кръст на вярата, Сп.”Военен журнал”, бр. 2, 1994, с. 38.

[65]. Пак там, с. 46.

[66]. Срв. Пирьов Генчо, Любен Десев, Кратък речник по психология, София 1981, с. 32.

[67]. Срв. Куе, д-р Емил, Съзнателното самовнушение, като средство за себевладение, Варна, 1993.

[68]. Георгиу Владимир, Хипнозата – измислица или действителност, София, 1982, с. 53.

[69]. Срв. Рос Дж. Керъл, Майкъл Лангоун, Култовете, какво трябва да знаят родителите, сп. „Общ. възпитание“, №4, 1994, с. 50.

[70]. Срв. Кота Жак, П. Мортен, Тайните на сектите, София, 1993, с. 9.

[71]. Срв. Георгиу Владимир, пос. съч., с. 57.

[72]. Дичев, Тодор, Думи – чукове и фрази – брадви, които те правят луд,  в-к „Вестник за дома”, бр. 39, 1996.

[73]. Срв. Куе, д-р Емил, пос. съч., с. 34.

[74]. Срв. Макдауъл Дж. Д. Стюарт, Заблудата. В какво вярват сектите и култовете, как примамват последователи, София, 1993, с. 179.

[75]. Срв. Стоева, Ива, пос. статия, с. 39.

[76]. Срв. Дюлгеров, Димитър В., Илия Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 333.

[77]. Роуз, Серафим, Святое Православие XX век, Донской монастир, 1992, с. 198.

[78]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 85.

[79]. Срв. Лукас Филип, Новите „християнски религии“, „Децата на Бога“, сп. „Общ. възпитание“, №6, 1994, с. 58.

[80]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 15.

[81]. Срв. Стоева, Ива, пос. ст., с. 46.

[82]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 16.

[83]. Срв. Стоименов, Й., Ив. Рачев, Психиатричен клиничен речник, София, 1994, с. 268.

[84]. Срв. Даскалов, Разум – наркотиците: Кои са те? Как действат? Защо са опасни? Можем ли да се опазим от тях?, София 1995, с. 4.

[85]. Срв. Дичев Т., В България се избират зомби президенти и зомби премиери, вестник „168 часа“, бр. 24/1996, с. 36.

[86]. Кота Жак, П. Мортен, пос. съч., с. 61.

[87]. Срв. Алевизопулос, протопрезвитер  д-р  Антоний,  Тоталитаризмът  на новопоявилите се „ереси“. Доклад, изнесен на 19.05.1995 г. във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

[88]. Срв „Секти използват шпионски методи“. Разговор с Г. Стоянов – преподавател във висшата полицейска школа в Симеоново, вестник „Новинар“, 29.05.1997, с. 7.

Изображение: авторът Бисер Божков.

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Нехристиянски учения и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s