Б. В РИМСКИТЕ ИЗВОРИ – продължение*

Борис Маринов, Александър Величков

1.В „Писмото“ на Плиний Младши от 112 или 113 година до император Траян

а)Кой е Плиний Младши?[354]Гай Цецилий (Gaïus Caecilius – Плиний Младши) се родил през втората половина на 61-ва или в първата половина на 62-ра година сл. Хр., в гр. Комо, Северна Италия. Рано останал без баща. За него се грижели майка му и опекунът му Вергиний Руф. Първоначално образование добил – според обичая по онова време – в родния си дом. Любимо занятие му било четенето, съпроводено с правене извадки и заучаване наизуст. Особено се пристрастил към литературата: пишел ораторски речи, трактати на философски и политически теми, писма и за отдих и развлечение – стихове. По-късно негов ръководител станал вуйчо му (брат на майка му) известният писател и естественик Гай Плиний Секунд (Gaïus Plinius Secundus – Плиний Старши), командир на римската бойна флота, която квартирувала в Мизена.

На 18-годишна възраст Гай Цецилий преживял изригването на Везувий (79 година сл. Хр.) и загубил вуйчо си, който умрял, задушен от пепел и дим. По завещание, вуйчо му му предал не само цялото свое литературно и друго наследство, но и своето име и по такъв начин го осиновил. Оттогава пълното име на Гай Цецилий станало: Гай Цецилий Плиний Секунд (Minor=Младши). Смъртта на майка му ще да е последвала наскоро след смъртта на брата ѝ.

Плиний Младши станал съвсем самостоятелен притежател на много земя и друго имущество. Завършил образованието си при Квинтилиан, който бил ръководител на първата държавна латинска ораторска школа в Рим. Проявил се като добър адвокат и съдия. От 80 до 82 година заемал длъжността член на Комисията на десетте за разглеждане на съдебни тъжби (Decemvir stlitibus indicandis). През 82 и 83 година (т. е. през 21-вата и 22-рата години от своя живот) отбивал военната си повинност в III-ти Галски легион в Сирия. Възползвал се от възможността да слуша александрийските философи Артемидор и Евфрат, с които установил дружеска връзка. Като се върнал в Рим, слушал разни философи и оратори, преимуществено стоици и усвоил основните положения на това направление във философията и морала.

Плиний преминал всички длъжности, по реда за римските благородници, като се почне от севир на римската конница (Sеvir еquitum Romanorum), т. е. един от членовете на колегията на шестте лица по делата на римската конница, после – квестор на императора, народен трибун, претор и през времето на Траян – началник на държавното съкровище (Praefеctus aerarii Saturni), а в 100-тата година бил консул, след което минал в категорията на консулариите, т. е. във висшия разред на сенатското съсловие. В 112 година Плиний вече бил императорски легат с пълномощия на консул във Витиния и Понт (Мала Азия). Умрял на тоя пост – не по-късно от 113 година.

Според императора, длъжността „императорски легат с пълномощия на консул“ била най-подходящата за Плиний. Но, според самия Плиний – както отбелязва В. С. Соколов, – тя била най-неподходящата с оглед на неговия характер и склонностите му. „Той – казва Соколов – никак нямал административни способности. Губел се при всеки случай, малко излизащ из реда на обикновените и всекидневни случаи, не можел да вземе бързо решение, колебаел се, смущавал се. За всяко, даже незначително, нещо се обръщал за съвет към императора“[355].Друга особеност, която трябва да отбележим, това е, че той се старал „да действа меко и снизходително, за да не извика раздразнение и протест у жителите на провинцията“[356], както това се случило при двама негови предшественици.

б)Какво говори Плиний Младши за Иисуса Христа и християните?

Литературното наследство на Плиний Младши „се състои от девет книги писма до приятели (в тях влизат 247 писма), „Преписката му с императора Траян“, състояща се от 122 писма, и „Панегирика за Траян“. Това е дошло до нас[357].

В случая за нас е важна „Преписката с Траян“. Тя – както се каза, – съдържа 122 писма. От тях: 71 – на Плиний до Траян, и 51 – отговори на Траян до Плиний[358]. По-частно ни интересуват писмата 96-то (на Плиний до Траян) и 97-мо (отговор на Траян до Плиний), в които именно се говори за християните и покрай тях, в 96-тото писмо се говори и за Иисуса Христа. Ето текстът на тези две писма, в български превод“[359]:

Писмо 96:„…Plinius Traiano imperatori (Плиний до императора Траян).(1)Аз си поставих за правило, Господарю, да се обръщам към тебе с всички мои съмнения. (Защото – в с. н.) кой по-добре (от тебе – в с. н.) може да ме упъти в моята нерешителност или да ме поучи в моето незнание? Аз никога не съм присъствал на следствие по дело срещу християните: затова не зная, за какво и в каква степен (quid et quatenus) трябва да ги наказвам или как да водя следствието. (2)Аз твърде се колебаех, трябва ли, издавайки смъртна присъда, да правя разлика между възрастите или пък с нищо да не отличавам нежната възраст от възрастните люде, да прощавам ли разкаялите се, или човека, който е бил християнин, отричането не го ползва, и следва да наказвам (заради – в с. н.) самото име[360], даже при липса на престъпление, или пък – само (за – в с. н.) престъпления, свързани с името. Временно (Interim=временно, засега) с тези, които като християни бяха довеждани при мене, аз се придържах до такъв начин на действие. (3)Запитвах ги, християни ли са те; които се признаваха, запитвах втори и трети път, заплашвайки ги със смъртно наказание; които упорстваха, заповядвах да ги отвеждат на наказание. Аз не се съмнявах, че каквато и да е същината на тяхното признание, следваше разбира се да ги накажа за твърдостта (pertinaciam) и непреклонното упорство (inflexibilem obstinationem). (4)Имаше такива безумци, които, като римски граждани, реших да изпратя в Рим. Скоро, в хода на самото разследване, както обикновено става, започнаха да се насъбират все повече престъпници (т. е.: числото на престъпниците все повече нарасна – в с. н.)… (5)Беше ми предложен списък, съставен от неизвестно лице и съдържащ много имена. Тези, които отричаха, че са християни или че са били такива, аз реших да ги освободя, когато те, следвайки мене, призоваха боговете, принесоха пред твоето изображение, което аз с тази цел заповядах да донесат заедно със статуите на боговете, жертва от тамян и вино, а освен това похулиха Христа: истинските християни не можеш да принудиш нито към една от тези постъпки. (6)Други, споменати от доносчика, казаха, че те са християни, а след туй се отказаха от това, като рекоха, че са били християни, а после са отпаднали, някои преди 3 години, други преди много години, а някои даже преди двадесет. Всички те почетоха и твоето изображение, и статуите на боговете и похулиха Христа. (7) Утвърждаваха обаче, че всичката им вина или заблуда се състояла в това, че те обикновено в определен ден, преди разсъмване[361] се събирали и поредно възпявали Христа като Бог и клетвено се задължавали да не вършат престъпление, а да се въздържат от кражба, грабеж, прелюбодеяние, да не нарушават дадена дума, да не отказват да дадат повереното им. След това те обикновено се разотивали и пак се събирали, за да приемат проста и невинна храна[362](Adfirmabant autem hanc fuisse summam vel culpae vel erroris, quod essent soliti stato die ante lucem convenire carmenque Christo quasi deo dicere secum invicem seque sacramento non in scelus aliquod obstringere, sed ne furta, ne latrocinia, ne adulteria committerent, ne fidem fallerent, ne depositum appellati abnegarent. Quibus peractis morem sibi discedendi fuisse rursusque coeundi ad capiendum cibum, promiscuum tamen et innoxium;), но че и това те престанали да правят след моя указ (post edictum meum), с който аз, съгласно твоите инструкции (secundum mandata tua), забраних тайните общества. (8)…Повече сметнах за необходимо[363] да узная чрез изтезание[364] от две слугини, които се наричаха дякониси (quae ministrae dicebantur), какво тук е истина, и не намерих нищо, освен неизмеримо уродливо суеверие (superstitionem pravam immodicam). Затова, като отложих следствието, прибягвам към тебе за съвет. (9)Работата, според мене, заслужава обсъждане, особено поради броя на тези, които са застрашени от тази опасност: много люде от всякаква възраст, от всякакво звание и от двата пола попадат и ще попадат в опасност. Заразата на това суеверие (superstitionis istius contagio) обхвана не само градовете, но и селата, ала, изглежда, може да бъде спряна, и да се поправи работата. Достоверно е установено, че почти напуснатите храмове отново започнаха да се посещават, тържествените служби, отдавна изоставени, са възстановени и храна за жертвените животни, за които досега едва-едва се намираше купувач, сега отново се разпродава. От това лесно може да се заключи какво множество човеци могат да се поправят, ако се даде място на разкаянието“.Писмо 97: „Traianus Plinio S(alutem) – Траян до Плиний поздрав!

(1)Мой Секунде! Ти си постъпил напълно правилно, произвеждайки следствие за тези, които са обвинени пред тебе за принадлежност към християнството. Да се установи тук някакво общо определено правило е невъзможно. (2)Да ги издирват не трябва; обаче, ако срещу тях постъпи донос и те бъдат изобличени, следва да бъдат наказани, но тези, които се отрекат, че са християни и докажат това на дело, т. е. помолят се на нашите богове, следва за разкаянието да бъдат помилвани, макар и в миналото да са извиквали подозрение.(3) Подадени списъци, без подпис на съставителя, не трябва да се приемат в никакво дело. Това е лош пример и не съответства на духа на нашето време“.

в)Твърдението на атеистите и техните „основания“

Според едни: достоверността на 96-тото писмо (значи: на цялото писмо, а оттук и на отговора на Траян!) била „се оспорвала от доста много историци“[365];твърде вероятно било, че го бил „изфабрикувал (следователно и отговора на Траян! – в с. н.) в XVI век Джиакондо де Верона“[366]; според други, само някои места били интерполирани: например местата „за степента на разпространението на християнството във Витиния, за добродетелния начин на живот у християните и т. н.“[367]. „Краят на писмото (96-тото – в с. н.) от думите „заразата на това суеверие“ ми се представлява – пише А. Ранович – като явно християнска интерполация“[368]. Значи и тук няма единодушие: едни казват едно, други – друго! После, как може да се допуска, че било възможно тези писма да са изфабрикувани чак през XVI век, когато Тертулиан, който е роден в 160-та година сл. Хр. в Картаген, говори за писмото (96-то) на Плиний и за отговора (97-то) на Траян в своя „Apologeticus“[369] написан през 197 година сл. Хр.?!Той казва: „(1)Действително, Плиний Младши, управляващ една провинция, след като осъдил някои християни, след като обезвредил други, все пак, уплашен от техния голям брой, се допитал до императора Траян: какво трябва да прави по-нататък.Той му излага, че освен упорството на християните да не принасят жертви, могъл да открие, във връзка с техните мистерии, само събрания, държани пред изгрев слънце, за да пеят песни в чест на Христа, като в чест на един Бог, и да се задължават всички заедно към една дисциплина, която забранява човекоубийството, прелюбодеянието, кражбата, измамата, вероломството и други престъпления. (2)Тогава Траян му отговорил, че хора от този вид не трябвало да бъдат издирвани, но че, ако те бъдат привлечени на съд, трябвало да ги наказват“[370].Във връзка с Траяновия отговор Тертулиан възклицава:„О, странна присъда, нелогична (неразумна) по необходимост!Той казва, че не трябва да ги издирват, като невинни, и предписва да ги наказват, като виновни! Щади и бичува… Ако ги осъждаш, защо не ги издирваш ? Ако не ги издирваш, защо не ги оправдаеш?”[371]

Кои са „основанията“ на атеистите, за да говорят за „интерполация“ и „фабрикация“?

И тук ние ще постъпим тъй, както, при разглеждане „основанията“ на атеистите срещу автентичността на мястото за Иисуса Христа в „Древности“, книга XVIII, глава 3, параграф 3, тоест ще ги разгледаме последователно, като веднага, след всяко „основание“, ще правим нашите критични бележки. По липса на място[372], ще се спрем само на по-съществените „основания“.

1. Съобщението за християните във Витиния се явявало „изолирано във всички отношения”[373].То стояло „самотно (к. н.)“ и се явявало „неочаквано сред всички други… писма, написани от Плиний в качеството му на наместник във Витиния“. В други писма не се споменавало за християните[374]. Така пише академик Р. Ю. Виппер. Но тъй е не само с писмото за християните! Въобще всяко Плиниево писмо – както отбелязва в своята „История на античната литература“ съветският професор И. М. Тронский, – е обикновено посветено на една (к.н.) завършена тема, и тя рядко (к. н.) служи за предмет на последващи писма“[375]. Освен това, „съобщението на Плиний за християните – според съветския учен B. C. Соколов – не се явява… изолирано от другите сведения за живота на Витиния“[376].

2. Във Витиния по онова време не било имало християни

Отгде се виждало, че в онова време във Витиния не било имало християни? Виждало се от туй, че съвременникът на Плиний ораторът-софист[377] Дион Хризостом (Хρυσόστομος), който бил роден във Витинския град Brusa, не споменавал за християните[378]; и още от това, че в „Посланията на апостола Павла“ се говорело „за наличността на последователи на Христа по егейското крайбрежие (Ефес), във вътрешните области на Мала Азия – във Фригия и Галатия“, но не били назовавани „градове във Витиния“[379].“

Дион Хризостом не споменавал за християни във Витиния – ergo по това време там не е имало такива! Странен извод! Ние достатъчно говорихме по-рано за „мълчанието като аргумент”, но и тук ще дадем още един пример, за да се види, че от това, че някой за някого мълчи, съвсем не следва, че този, за когото се мълчи, не съществува. Плиний Младши и сатирикът Ювенал са съвременници. Нещо повече: те засягат едни и същи теми, понякога говорят за едни и същи факти и лица. „Интересно е при това – казва В. С. Соколов – да отбележим, че Ювенал нито веднъж (к. н.) не споменава Плиний“[380]. „…из съвременниците на Плиний и из авторите на най-близкото до него поколение никой не споменава (к. н.) за неговите произведения, па и въобще името на Плиний назовава само един Марциал, който му е посветил една от своите епиграми (X, 19)“[381]. Следва ли от туй, че Плиний не е съществувал?!

Че може „да се мълчи”, за нещо по някаква особена причина, и че това „мълчание“ съвсем не доказва, че онова, за което се мълчи, не съществува – туй признава и авторът на статията „Ранното християнство“, поместена в списание „Философска мисъл“, година XIV, 1958, книга 5, страници 96-110. Той казва, че „християните от времето на редакцията на канона“ не споменавали за „есеите“. И иска да обясни това „мълчание„. И ето как го тълкува: „Това се обяснява с факта, че есеите бяха чистокръвни евреи, а антиеврейският (според автора – в с. н.) характер на новозаветното християнство е изключвал възможността (к. н.) от позоваване на есеите“[382].Св. апостол Павел не е ходил във Витиния. Искал е да отиде там, заедно със Сила и Тимотей, но – както повествуват Деяния апостолски, – Духът не ги пуснал (16:7): не е било воля Божия да отидат във Витиния. Там ще да е проповядвал св. апостол Петър[383], затова и той адресира своето I-во съборно послание така: „Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришелците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния (к. н.)“ (1:1).

Когато говорихме за Иосиф Флавий, ние засегнахме и въпроса: дали в негово време е имало християни. За доказателство, че е имало такива, приведохме и цитат из встъпителната статия на проф. В. К. Никольский към книгата на Ш. Эншлен – Происхождение религии, в който цитат се казва, че съветските историци смятат като безспорно, че „около средата на I век в Мала Азия (к. н.) в района на Ефес са съществували неголеми християнски общини, които“ били „водили помежду си свирепа идеологическа борба, тъй като“ се били „различавали и по вярванията, и по обредите“[384].

Щом като „около средата на I-ви век” в Мала Азия имало християнски общини и те тогава били водили „борба“ помежду си, то не е ли естествено да се предположи, че вече в края на I век и началото на II век (нещо около след 60 години!) християнството ще да е „стигнало“ и до Витиния, и не само стигнало, но и преминало там и се настанило в нея, която е също Малоазийска провинция, не кой знае колко далеч от района на Ефес?! Така че във времето, когато Плиний е бил императорски легат във Витиния (112-113 година), там ще да е имало и то доста, християни!

3.Не било имало нужда опитният юрист Плиний Секунд да запитва императора за юридическите тънкости при делата срещу християните

Ако наместникът е намерил, както се вижда от писмото му – „действени средства за борба” със „злото” (християнството), „защо е трябвало – пише Р. Ю. Виппер – да пита за юридическите тънкости на процедурата в делата около християните?“[385]

Отговор на въпроса на академик Р. Ю. Виппер ни дава сам Плиний.

1.В писмо 3-то до император Траян той заявява: „Аз желая за всички мои дела и слова одобрение от тебе (к. н.), човека с най-чистите нрави“[386].

2.В писмо 47-мо казва: „Моля те, удостой ме да ми бъдеш ръководител… Боя се да не би да излезе, че аз съм превишил своята власт или не съм се възползвал от нея до край“[387].

3.Самото 96-то писмо започва така: Аз си поставих за правило, Господарю, да се обръщам към тебе с всички мои съмнения. (Защото – в с. н.) кой по-добре (от тебе – в с. н.) може да ме упъти в моята нерешителност или да ме поучи в моето незнание?”[388].4.В същото 96-то писмо Плиний казва, че „никога не е присъствал (к. н.) на следствия по дело срещу християните” и затова не знае за какво и в каква степен следва да ги наказва или как да води следствието. Съобщава към какъв начин на действие той се е придържал ”временно” (interim=пока=временно, засега) и че е отложил следствието[389](явно защо: да не би да греши и, очаквайки да получи наставления от императора, към когото е прибегнал за съвет).

Към всичко туй ще прибавим и характеристиката, която съветският учен В. С. Соколов дава за Плиний и която ние приведохме в биографията на Плиний. Той „се губел при всеки случай, макар малко излизащ из реда на обикновените и всекидневни случаи, не можел да вземе бързо решение, колебаел се, смущавал се. За всяко, даже незначително, нещо се обръщал за съвет към императора“[390].

Смятаме да е много ясно защо Плиний запитва императора за юридическите тънкости на процедурата при делата срещу християните!

4. Краят на писмото противоречел на началото

„Краят на писмото, с неговото самоуверено заключение за победата над лъжливата вяра, противоречи – казва Р. Ю. Виппер – на началото, гдето с известно смущение наместникът се изказва за трудностите на своето положение“[391]. Тук обаче няма никакво противоречие! В края на писмото Плиний съобщава за резултатите от взетите от него мерки срещу християните. Но те съвсем не изключват трудностите, за които той говори в началото на писмото си, както и недоуменията му,  по които чака осветление от императора. Казахме по-рано, че Плиний иска всички негови дела и слова да имат одобрението на императора, и се бои да не би в някои случаи дa е превишил своята власт или пък дa не се е възползвал от нея докрай. Затова той и съобщава на Траян всичко: не само своите недоумения и затруднения, но и резултатите от своите действия. Направеното от Плиний се оказало твърде ефикасно. Но, въпреки това, той, като го съобщава на императора, все пак иска да има неговата преценка, както и указания: как точно трябва да процедира занапред.

5. Имало у съставителя на писмото тенденция да защити християните

„Не е трудно да се забележи – пише Р. Ю. Виппер, – че у съставителя на писмото е имало тенденция към защита на християните“[392]. Съставителят бил се отзовавал „с похвала за нравите“ на християните. А тая „възхвала“ била „повече от всичко“ „нагледен показател за чуждото вмешателство“, т. е. за фалшификацията. Плиний прави донесение на императора и, разбира се, ще пише точно това, което е узнал от християните за самите тях. Дава му вярна картина, за да получи и точни указания от него: как трябва да постъпва по отношение на християните. Обаче, наред с онова, което узнал от християните, той казва и своето мнение, което никак не е благоприятно за тях: че християнството – според него – е едно „неизмеримо уродливо суеверие (superstitionem pravam immodicam)[393].“

Наистина Плиний проявява склонност към известна снизходителност по отношение на християните: загатва да се даде място на разкаянието, за да се изправели толкова много люде[394], но това е лесно обяснимо, като се има предвид неговата обща тактика: „да действа меко и снизходително, за да не извика раздразнение и протест у жителите на провинцията[395].“6. Съставителят на писмото нямал представа за административните порядки от онова време

Че това било така, виждало се например от туй, че той бил употребил неправилно термините „edictum“ за заповедите на наместника и „mandata“ за разпоредбите на императора[396].

Но „edictum“ и „mandata“ се употребяват и за разпоредби на императора, и за разпоредби на проконсула, за разпоредби на претора и т. н. Това може да се види даже от някои други писма из „Преписката на Плиний с император Траян“. Така например писмо 39 (книга X)[397] от император Траян до Плиний започва така: „Secundum mandata mea fecit Sempronius Caellianus“[398](в руския превод:„Согласно моим указам поступил Семпроний Целиан“=според моите укази е постъпил Семпроний Целиан[399]). Значи сам императорът употребява за своите разпоредби термина „mandata“. В писмо 64 (кн. Х)[400]Плиний говори за предписанията на Траян с израза: „mandatis tuis“[401](в руския превод: „В предписаниях твоих“=в твоите предписания). В същото писмо се говори за указа на Сервилий Калв, проконсул на Витиния, 3 години преди Плиний. В латинския текст е употребен терминът „edictum“. Писмото завършва с думите: „Decretum Calvi et edictum, item decretum Bassi his litteris subjeci“[402](в руския превод: „Декрет Кальва и его указ, а также декрет Басса присоединяю к этому письму“[403]=декрета на Калв и неговия указ, а също декрета на Басса присъединявам към това писмо). В писмо 65 (кн. Х)[404]от Траян до Плиний се казва: „Quid in personam eorum statuendum sit, qui a Publio Servilio Calvo proconsule in triennium relegati, et mox ejusdem edicto restituti in provincia remanserunt…“[405](в руския превод: „Что постановить относительно людей высланных проконсулом Публием Ссрвилием Кальвом на три года и затем по его же указу (к. н.) востановленных в правах и оставшихся в провинции…[406]=Какво да постановиш относно людете, пратени на заточение от проконсула Публий Сервилий Калв за три години и после по неговия указ възстановени в права и останали в провинцията…). Сам императорът говори за указ (edicto) на проконсула Калв.

7. Антифонното пеене било въведено чак в IV век

В писмото на Плиний до Траян се казва, че християните са възпявали Христа като Бог, „редувайки се“ (invicem). А  според атеистите  било доказано, че такова „поредно“ пеене, наречено „антифонно“, било въведено в Църквата чак през IV век“[407]

„Антифонното пеене“ обаче – според Църковното предание, – е било въведено на Изток за пръв път от св. Игнатий Богоносец, антиохийски епископ (+107 година сл. Хр.). Историкът Сократ пише: „Игнатий…, епископ на Антиохия Сирска, който живял със самите апостоли, имал е видение: видял Ангели, които с антифонни песни възпявали Светата Троица, и предал на Антиохийската църква начина на виденото (т. е. начина на пеенето при видението – в с. н.)“[408]. Същото утвърждават Никифор Калист, Георгий Александрийски и един сирски писател от ХII век Бар Гервей[409].

Флавиан и Диодор, антиохийски презвитери през IV век, само са превели псалмопеенето на гръцки и гърците в Антиохия са почнали на гръцки антифонно да пеят псалмите. Към думите на Сократ: „Игнатий…, епископ на Антиохия Сирска (Ίγνάτιος Άντιοχείας της Συρίας)“ има в Migne бележка 32-ра, която гласи: „… Флавиан и Диодор първи от всички превели (к. н.) от сирски език на гръцки този вид псалмопеене… Онова, което сирийците били вършели дълго време преди Флавиан, като пеели Давидовите псалми антифонно на сирски език, това Флавиан и Диодор установили да се извършва от гърците-антиохийци, които пеели псалмите на гръцки“[410].  И Никита Хониат казва: „… този вид псалмопеене, който наричаме антифони, те (Флавиан и Диодор – в с. н.) го превели от сирски на гръцки“[411].г) Заключение

„Основанията“ на атеистите за „интерполация“ и „фабрикация“ относно 96-тото писмо от „Преписката на Плиний с император Траян“ са изкуствени и тъкмо за тях би могло да се каже, че са „изфабрикувани“, за да се представи то – изцяло или поне отчасти – като неавтентично (а оттук и 97-то писмо – отговорът на Траян до Плиний!), и по такъв начин да се унищожи едно така ценно известие за Христа и християните в един действителен писмен паметник от началото на II-ри век от нашата ера. От тези писма ние узнаваме:

1.Че много преди Плиний е имало във Витиния християни (някои от разследваните му заявили, че са били християни, но преди 20 години били отпаднали);

2.че християнството във Витиния е било масово явление (множество люде от всякаква възраст, от всяко звание и от двата пола били християни);

3.че имало християни – римски граждани;

4.че християните по онова време били гонени;

5.че истинските християни били твърди и непоколебими във вярата си;

6.че християните имали богослужебни събрания и възпявали Христа като Бог;

7.че християнските нрави били чисти и възвишени;

8.че Иисус Христос е бил за християните и човек, историческа личност. Мережковски казва: „Ако Плиний бе узнал от християните, че Христос за тях е само Бог, то така и би написал: „на своя Бог Христос пеят“; а щом пише: „на Христа като на Бог“, Christo, quasi Deo, то затуй, разбира се (пише тъй – в с. н.), понеже знае, че Христос за християните е не само Бог, но и човек… и извънхристиянският свидетел (Плиний – в с. н.) вярва в това, че човекът Иисус е съществувал[412]. А, като вземем предвид, че Плиний не пише на Траян: „някой си Христос възпяват като Бог“, а направо казва: „възпяват Христа като Бог“, трябва да заключим, че и император Траян добре е знаел за Кого става дума. Така че съвсем неоснователно е следното твърдение на автора на напечатаната във „Философска мисъл“ статия „Ранното християнство“: „Но дори и писмото на Плиний да е автентично, това още нищо не би говорело. В него се разправя за разпространението на християнството във Витиния, но никакви доказателства за съществуването на Иисус Христос не са приведени“[413].

__________________________

*Из “Наръчник на апологета”, от Борис Маринов и Александър Величков, кн. 2, ГДА, т. VIII (XXXIV) С., 1958-59, с. 369-379.

Първа електронна публикация – http://bg-patriarshia.bg

Същият текст тук е поставен на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[354].Биографията на Плиний Младши даваме по В. С. Соколов, Плиний Младший, Издательство Московского университета, Москва, 1956, с. 21-46.

[355].Там, с. 45.

[356].Там, с. 46.

[357].Там, с. 5.

[358].Там, с. 281.

[359].Преводът е направен по руския превод в Письма Плиния Младшего, перевод М. Г. Сергеенко, А. И. Доватура и В. С. Соколова, изд. Акад. наук СССР, Москва-Ленинград, 1950, с. 343-345, като сме прибягвали главно за писмо 96-то и до латинския текст, ed. C. F. W. Müller, Lipsiae, 1904, Teubner, p. 291 sq., поместен в Enchiridion Fontium historiae ecclesiasticae antiquae…, collegit Condratus Kirch, Friburgi Brisgoviae MCMX, p. 18-20.

[360].Често едното име “християнин” е било достатъчно за обвинение и осъждане (Письма Плиния Младшего, с. 546).

[361].„Преди разсъмване” – тези събрания са могли да минат незабелязано, а освен това, участващите в тях е трябвало, с настъпване на деня, да отидат да изпълняват своите всекидневни задължения (там, с. 546).

[362].Обвинявали християните, че на своите събрания вкусвали кръв и месо от убито езическо дете (там, с. 546).

[363].Предвид на подозрение за политическа неблагонадежност (там, с. 546).

[364].При подозрение за политическа неблагонадежност, според римското право, разпитвали с изтезание (там., с. 546)

[365].И. А. Крывелев, Евангельские сказания и их смысл, с. 36.

[366].Ш. Эншлен, Происхождение религии, с. 237.

[367].Я. А. Ленцман, Происхождение христианства, с. 60.

[368].А. Ранович, Восточные провинции Римской империи в І-ІІІ вв., Москва-Ленинград, 1949, с. 83, бележката.

[369].Cap. II, 6 et 7.

[370].Tertullianus, Apolog., cap. 2 (Migne, P. Lat., t. 1, col. 321 и сл.)

[371].Ibid.

[372].Разполагаме със строго определен брой страници.

[373].Р. Ю. Виппер, Рим и раннее христианство, с. 180.

[374].Там.

[375].История античной литературы, Изд. 2-ое, Ленинград, 1951, с. 473.

[376].Плиний Младший, Москва, 1956, с. 303 и 304.

[377].Проф. И. М. Тронский, цит. съч., с. 257.

[378].Р. Ю. Виппер, Рим и раннее христианство, с. 180.

[379].Там.

[380].В. С. Соколов, Плиний Младший, с. 239.

[381].Там. с. 5.

[382].Стр. 98.

[383].Речникъ на Святото Писанiе, Цариградъ, 1884, с. 77, кол. 1.

[384].Ш. Эншлен, Происхождение религии, с. ХVІ.

[385].Рим и раннее христианство, с. 181.

[386].Письма Плиния Младшего, кн. Х, писмо 3, с. 298.

[387].Там, с. 320.

[388].Там, с. 343.

[389].Там, с. 344-345.

[390].В. С. Соколов, Плиний Младший, с. 45.

[391].Рим и раннее христианство, с. 181.

[392].Рим и раннее христианство, с. 182.

[393].Письма Плиния Младшего, с. 344.

[394].Там, с. 345.

[395].В. С. Соколов, Плиний Младший, с. 46.

[396].Р. Ю. Виппер, Рим и раннее христианство, с. 183.

[397].У Письма Плиния Младшего това писмо носи № 30 (гл. на с. 311).

[398].Collection des auteurs latins avec la traduction en français, Paris, 1881, tom. XIX, p. 696.

[399].Вероятно военен трибун или префект (Письма Плиния Младшего, с. 371).

[400].В руския превод е писмо № 56.

[401].Collection des auteurs latins etc., p. 703.

[402].Ibid.

[403].Письма Плиния Младшего, c. 324.

[404].В руския превод е писмо № 57.

[405].Collection des auteurs latins etc., p. 704.

[406].Письма Плиния Младшего, c. 324.

[407].Гл. у В. С. Соколов, Плиний Младший, Москва, 1956, с. 302.

[408].Socrates, Hist. Eccl., lib. VI, cap. 8 (Migne, P. Gr., t. 67, col. 689, 692);

[409].А. Петровскiй, Антифонъ, Правосл. Богосл. Энциклопедiя, т. І, кол. 819.

[410].Посоченото място у Migne.

[411].Hist. Eccl., lib. ІI, cap. 19 (Migne, P. Gr., t. 82, col. 1060).

[412].Д. Мережковскiй, Иисусъ Неизвестный, т. І, Белград, с. 20.

[413].Исак Паси, Ранното християнство, списание Философска мисъл, год. ХІV, 1958, кн. 5, с. 106.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Християнска апологетика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s