ИЗВЪНХРИСТИЯНСКИ ИЗВЕСТИЯ ОТ ПЪРВИ И ПОЛОВИНАТА НА ВТОРИ ВЕК НА НАШАТА ЕРА ЗА ИИСУСА ХРИСТА И ХРИСТИЯНИТЕ – продължение*

Борис Маринов, Александър Величков

Не всички историци и писатели от първи и половината на втори век от нашата ера мълчат за Иисуса Христа и християните. Ние намираме известия за тях както в еврейски, така и в римски извори от онова време. Към еврейските изворите се отнасят:

1) Талмудът и

2) съчинението „Юдейски древности“ на Иосиф Флавий.

Към римските спадат:

1)„Писмото“ на Плиний Млади от 112 или 113 година до император Траян;

2)„Аналите“ на Тацит и

3)„Биографиите“ на Светоний за императорите Клавдий и Нерон.

А. В ЕВРЕЙСКИТЕ ИЗВОРИ

1. В Талмуда

а) Какво представлява Талмудът?

Талмудът е един колосален литературен труд на еврейството, наред с Библията (Ветхи Завет). Думата „талмуд“ значи: учение (от евр. глагол „lamod“=уча).

Как се е появил Талмудът и какъв е неговият състав и характер?Животът е многолик. В Моисеевия Закон (Тора) нямало „решение за всички отделни случаи“: какво и как да се прави. Наложило се „авторитетно да се реши прилагането на Закона към случаите, които не били взети под внимание в Библията. По този начин, наред с Тората, се появило едно, устно предавано (к. н.), обичайно право – „Преданията на Отците”[176],[177]. Материалът бил събран и подреден според темите. Появили се сборници. „До авторитетна почит (каноническа важност[178]) стигнал само сборникът на Rabbi Jehuda Hanasi (равина Юда Ханаси) от края на второто столетие след Христа, наречен „Мишна[179] – „повторение“ (от „schano“=повтарям)[180], който послужил като основа за по-нататъшното развитие на юдейското право[181]. Друг сборник, сроден на Мишна, „който съдържа принципи и предания на таннаитите”[182], е „Тосефта“ (Tossefta=„притурка“, „прибавка“)[183]. Мишна, тъй както е дошла до нас, „съдържа и малко прибавки от друга ръка… И изречения от Тосефта са проникнали още от ранно време в нея, пък и… текстът ѝ не е останал неизменен“[184]. Мишна е тълкувание на Моисеевия Закон (Тора). Нейното съдържание се дели на 6 части – „седери“ (sing.=seder, pl. sedarim=разпределения). „Всеки седер се разпада на известно число (7-12) трактати (sing, massechet, pl. massechtot),… трактатите – на глави (sing, perek, pl. pêrakim), а тези – на параграфи или постановления“[185]. “Въз основа на Мишна се провеждала по-нататък дискусията върху Закона“ oт „амореите“ – учените в научните школи в Палестина и Вавилон. „И този материал бил събран и под (по-късното) заглавие „Гемара” (=допълнение) прибавен към Мишна; съединението на Мишна и Гемара образува Талмуда“[186].  Гемара е тълкувание на Мишна. Но тъй като Мишна e била тълкувана от една страна в Палестинските школи (в Тивериада, Сепфорис и Кесария), и от друга – във Вавилонските[187] школи (в Негарден, Сура, впоследствие Пумбедита)[188],  то са се явили две Гемари – Палестинска и Вавилонска[189], вследствие на което има и два Талмуда: Палестински, наричан още Иерусалимски[190](Иерушалми), и Вавилонски (Бабли).Вавилонският Талмуд е по-обширен (има най-малко четирикратно обема на Палестинския[191]) и в практическо отношение – по-удобен, тъй като „е по-пълен, по-разбран и по-добре обяснен от коментаторите“[192]. Палестинският Талмуд се е явил „във втората половина на IV-ти век“; „около сто години по-късно се появил… Вавилонският Талмуд, който бил приключен в началото на VI-ти век“[193]. По характера на съдържанието, в Талмуда се очертават две главни страни: практическа – Халаха и теоретическа – Аггада. „Към Халаха отнасят законодателната част на Талмуда: всички разсъждения по църковно, гражданско и углавно право, към Аггада – всичко, което не е Халаха: исторически възпоминания, легенди, притчи, изречения, етически доктрини…“[194].

Езикът на Мишна е „еврейски, който, в сравнение с езика на Библията, може да се обозначи като новоеврейски“[195]. Езикът на Палестинската Гемара е западно арамейски, а на Вавилонската – източно арамейски“[196].

„Приложенията към Мишна се наричат Тосифтот; екзегетическите прибавки към Гемара се наричат Тосафот. Допълненията към Мишна се състоят от коментари (напр. сифра, мидраш или тълкувание на книга Левит, сифри на книга Числа и Второзаконие и мехилта нa Изход) и се наричат барайти“[197].

б) Сведения в Талмуда за Иисуса Христа и християните.

В Талмуда има сведения за Иисуса Христа и християните. Те обаче са малко. Професорът по история на еврейската литература в Иерусалимския еврейски университет Dr. Joseph Klausner обяснява това с две причини:

1)понеже „талмудическите авторитети“ обикновено малко говорели за събитията от втория храм;

2)понеже времето през „владичеството на Иродовия дом и римските прокуратори“ е било тъй тревожно, че появяването на Иисуса се показало като незначително събитие, и „съвременниците изобщо не му обърнали внимание“[198].

Какво бихме очаквали да намерим в Талмуда за Иисуса Христа и християните? Отношение, подобно на това, което са имали към тях книжниците и фарисеите. А ние знаем от Евангелията и Деянията апостолски какво е било то.

За книжниците и фарисеите Спасителят е бил „Иисус Назорей“ (Иоан 19:19). Обикновено те не са споменавали името Му, а са си служели с израза: „Оня“ (Мат. 27:63) или „Тогова“ (Лука 23:2; Иоан 19:12). Считали Го за „измамник“ (Мат. 27:63), „злодеец“ (Иоан 18:30), „развратител на народа“ (Лука 23:2, 14), който го „бунтува“ (Лука 23:5). Според юдеите, Той имал бяс (Иоан 7:20; 8:48 и 52; 10:20). Книжниците и фарисеите признавали, че Иисус вършел чудеса, но ги обяснявали, че стават „със силата“ на „Веелзевула, бесовския княз“ (Мат. 9:34; 12:24; Mapк 3:22; Лука 11:15).

Християните са били считани за еретици от назорейската ерес (Деян. 24:5), – „назареи“ или „назаряни“[199].

Ето приблизително какво можем да очакваме да срещнем за Иисуса Христа и християните и в Талмуда! – И действително картината е почти същата!

Спасителят е назован: „Иешу“, „Иешуа“, „Ха-Ноцри“,тоест Назарянинът[200], „Иисус Назареецът“[201]. Вместо името Му, употребяват се изразите: „Този, Когото не бива да споменаваме по име“[202]; „Оня“[203], „Този човек“ и „еди-кой-си“ или „някой-си“ (пелони)[204]; „Повесеният“[205],„Бен Пандера“[206] или „Бен Пантера“[207], или „Бен Пантори“.

Името „Бен Пандера“ или „Бен Пантера“, или „Бен Пантори“ „се среща в повечето барайти от времето на Rabbi Elieser Hyrkanus и Rabbi Ischmael (края на първото и началото на второто столетие сл. Хр.)“[208]. Талмудистите естествено свързват с това име нещо „греховно“, но „Ориген обяснява, че Яков, бащата на Иосиф (Обручник – в с. н.),… се наричал „Panthera““, затова и юдеите назовавали Иисуса „„бен Пандера“ или „бен Пантера““[209] – „син на Пандера“ или „син на Пантера“. По този въпрос има и други мнения. За проф. Клаузнер, от всички мнения най-правдоподобно „изглежда това на Nietsch (к.) и Bleek (к.), според което Pantera представлява изопачена форма на гръцкото „рагthenos“ (παρθένος – в с. н.)=девица. Юдеите постоянно слушали, че Иисус е наричан от християните „Син на дева“ (υιός της παρθένου), затова те Го нарекли по-късно иронично ben-ha-Pantera, тоест „син на (животното – в с. н.) пантера“. Постепенно са забравили, че Иисус е бил наричан така по майка Си, и наименованието „Pantera“ или „Pantori“, или „Pandera“ било счетено за име на бащата на Иисуса. Понеже това име не е от юдейски произход, появила се легендата, че естественият баща на Иисуса бил един чужденец“[210].

Според талмудистите, Иисус „увлякъл Израиля и го направил изменник (на вярата)”[211]. Разказва се, че глашатай викал: „Иисус от Назарет трябва да бъде убит с камъни…, понеже съблазнява Израиля и го прави изменник“[212]. Признават, че Иисус е правил чудеса, но ги отдават на магьосничество, което бил изучил в Египет. Казва се: „Иисус се занимавал с магьосничество“[213]. В устата на глашатая се влагат и тия думи: „Иисус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, понеже върши магьосничество“[214].

Християните обикновено биват назовавани: „ученици на Валаам, миним’и (еретици), езичници, назаряни“[215].

Талмудистите знаят за Иисусовото рождение „без баща“, но разбира се – според тях – не е въплътен от Светия Дух, и говорят за нещо нечестиво[216].Те знаят за бягството Му в Египет, но го отдават на съвсем друга цел[217] и Иисус е съпровождан от своя учител Иошуа Бен Парахиа[218].

Знаят, че имал ученици и назовават даже някои имена[219].

Знаят, че изобличавал книжниците и фарисеите, но това – според тях  било осмиване „словата на мъдрите“[220].

Знаят, че „в навечерието на празника Пасха… бил повесен“[221]. По друг вариант: бил убит с камъни и после повесен[222].

Говори се за среща с Иисусови ученици. Например: за срещата на Rabbi Elieser Велики с Якова от селото Sechania (в Tossefta: Sichnin)[223]. – „Веднаж вървях – казва Rabbi Elieser – през горния пазар (в Tossefta: улица) на Сепфорис и срещнах един мъж (от учениците на Иисуса Назорееца[224]), а неговото име беше Яков от селото Sechania (в Tossefta: Sichnin)“.Водят разговор за „блуднишката плата“: какво трябва да стане с нея, за какво може да се употреби. Яков му дава отговор, който съпровожда с думите: „Така ме учеше Иисус Назореецът (в Tossefta: „Иисус бен Пантери“)“[225].

Професор Клаузнер убедително доказва, че тази среща е била възможна, и че съдържащите се в текста изрази: „от учениците на Иисуса Назорееца“ и „така ме учеше Иисус Назореец“ „са стари и автентични“[226]. И познатият вече на читателя прогресивен писател А. Робертсон, когото цитирахме при други случаи, в книгата си „Произход на християнството“, преведена на руски и издадена в СССР през 1956 година, намира, че разказът на Rabbi Elieser е възможно да е истински („вероятно, все-таки является подлинным“). „А, ако е така, то това доказва – заявява Робертсон, – че Иисус Назарянин, който е излизал срещу (нападал) еврейското свещеничество, е живял в първи век, в годините, почти съвпадащи с традиционно приетите дати“[227].

Говори се и за лекуване от ученици в името на Иисуса. Ето едно такова място: „Веднъж стана, че Rabbi Elieser ben Dama… бе ухапан от змия; тогава дойде Яков от селото Sama (Sechania), за да го излекува в името на Иисуса бен Пандера…“[228].Изразявайки гръцката форма на Иисусовото име с еврейски букви, талмудистите са направили „всяка буква начало на еврейска дума, които всички заедно означавали: „Паметта Му да погине, и името Му да се забрави”[229]. Дванадесетото прошение от „светейшата молитва на Израиля Schmoneh Esreh“, което произхожда „не по-късно от края на I век“, съдържа проклятие „за „отстъпниците“ (еретиците – в с. н.) – minim, и – „назаряните“ (две имена на християните): „Да погинат внезапно, и самото тяхно име да се изличи из Книгата на Живота““[230].

Ясно е, че за древното еврейство Иисус Христос е историческа личност, и християните са действително Негови последователи, и юдейската злоба и ненавист са кипели срещу истински люде, а не – срещу въображаеми.

„И ето какво може – пише Д. Мережковски – да бъде от всичко по-убийствено за „митолозите“: всички тези свидетели (талмудистите – с. н.) ненавиждат Иисуса тъй, както само люде могат да ненавиждат човека; но никому от тях не идва наум да каже: „Иисус не е съществувал!“, а нали самото това би било достатъчно, за да унищожи Врага!“[231].

Равините „са разказвали за Христа позорни и гадни басни, но никога не са отричали, че Той е живял“[232].

Наистина Талмудът – както видяхме, – се е оформил писмено късно, но в основата му лежи юдейското предание. Сам съветският професор С.И. Ковалев, във встъпителната статия към книгата на Робертсон „Происхождение христианства“, казва, че най-древните части на Талмуда „са написани не по-рано от края на II век на нашата ера въз основа на устната традиция (к. н.)“[233]. Въз основа на устната традиция – както е известно, – са написани и Гемарите: материалът се е предавал устно и накрай е бил записан. Юдейското предание, юдейската устна традиция е предала и някакви „сведения“ за Иисуса Христа и християните. Някои казват, че тия „сведения“ талмудистите били заимствали „не из юдейската, а из християнската традиция“[234]. Християнската традиция ни е известна: тя проповядва Евангелския Иисус. Ако талмудистите бяха взели сведенията за Христа из християнската традиция, тия сведения щяха да бъдат съвсем други: като християнските. По-вярно е да се каже, че в Талмуда е отразена „книжническо-фарисейската традиция“, а не чисто християнската. Затова и писаното за Христа и християните е надъхано с жлъч и злоба и e пълно с „несъобразности[235], които дават основание на някои да вадят погрешното заключение, че наличността на „несъобразностите“ показвала, „че съобщенията на Талмуда (за Иисуса Христа – в с. н.) са лишени от всякаква историческа достоверност“[236]. Казваме: погрешното заключение:

1) защото може да има „несъобразности“ и все пак да е налице и известна историческа истина; и2) защото въобще в Талмуда – не само по отношение на Иисуса Христа и християните – имената, числата и фактите са объркани. „Вероятно в нито едно човешко съчинение – казва Фр. В. Фаррар, – имената, числата и фактите не са объркани с такова равнодушие към историята, както тук… Римляните са преобразувани в идумеи; Веспасиан се смесва с Тит, Тит – с Траян, Траян – с Адриaн, Ирод – с Ианей… Що се отнася до събитията, то те (Фаррар цитира думи на специалист – в с. н.) „са преработени… Историята е украсена с измислици на въображението, поетични, но често чудовищни…““[237]. Тогава би трябвало – ще кажем – да отречем всякаква стойност на Талмуда в историческо отношение! Но, предполагаме, че никой обективен учен няма да се съгласи с това. Въпреки всичко, въпреки преиначаванията, измислиците и „несъобразностите“: и през най-гъстия пласт от преиначавания, измислици и несъобразности „все пак просветват и някои исторически черти от евангелския образ“ на Иисуса, „и, преди всичко, – споменът“ за Неговите чудеса[238]! Иисус – според Талмуда – е историческа личност!…

_____________________________

*Из “Наръчник на апологета”, от Борис Маринов и Александър Величков, кн. 2, ГДА, т. VIII (XXXIV) С., 1958-59, с. 345-351.

Първа електронна публикация – http://bg-patriarshia.bg

Същият текст тук е поставен на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[176]. „Преданията на старците” (Мат. 15:2; Марк 7:3), „Отеческите предания” (Гал. 1:14).

[177]. Prof. Dr. Edmund Kalt, Biblisches Reallexikon, 2 Aufl., B. II, Paderborn 1939, Kol. 822.

[178]. Prof. Dr. Em. Schürer, op. cit., B. I, S. 124.

[179]. Prof. Dr. Edmund Kalt, op. cit., B. II, Kol. 822.

[180]. По гръцки обикновено се предава с думата δευτέρωσις (Deuterenomion= второзаконие).

[181]. Prof. Dr. Em. Schürer, op. cit., B. I, S. 124.

[182]. Таннаити (от tanna=учащият) – название на законоучителите от времето на Шамай и Хилел чак до Юда Ханаси (Jüdisches Lexikon, B. IV/2, Berlin, 1930, Kol. 865).

[183]. J. Kr., Talmud. – Jüdisches Lexikon, Band IV/2, Berlin, 1930, Kol. 1000.

[184]. Ibid., Kol. 840.

[185]. Ibid., Kol. 842.

[186]. Prof. Dr. Edmund Kalt, op. cit., B. II, Kol. 822.

[187]. Във Вавилон Мишна била пренесена от Abba Areka, наречен Rab, ученик на Юда (Prof. Dr. Em. Schürer, op. cit., B. I, S. 127).

[188]. Н. Переферковичъ, Талмудъ, Энциклопедическiй Словарь, том XXXIIA (64), Спб., 1901, с. 544, кол. 2.

[189]. J. Kr., Talmud. – Biblisches Lexikon, Band IV/2, Kol. 849.

[190]. Prof. Dr. Edmund Kalt, op. cit., B. II, Kol. 822.

[191]. Prof. Dr. Em. Schürer, op. cit., B. I, S. 127.

[192]. Н. Переферковичъ, цит. стат., Энциклопедическiй Словарь, том XXXIIA (64), Спб., 1901, с. 545, кол. 1.

[193]. Prof. Dr. Edmund Kalt, op. cit., B. II, Kol. 822.

[194]. Н. Переферковичъ, цит. стат., Энциклопедическiй Словарь, том XXXIIA (64), Спб., 1901, с. 545, кол. 1.

[195]. J. Kr., Talmud. – Jüdisches Lexikon, Band IV/2, Berlin, 1930, Kol. 841.

[196]. Н. Переферковичъ, цит. стат., Энциклопедическiй Словарь, том XXXIIA (64), Спб., 1901, с. 545, кол. 1.

[197]. Талмудъ и устный законъ. Приложенiе V-то към Жизнь Iисуса Христа, Сочиненie Ф. В. Фаррара, перев. А. П. Лопухина, томъ I, Спб., 1890, с. 363.

[198]. Prof. Dr. J. Klausner, Jesus von Nazareth, 1930, S. 18.

[199]. Prof. Dr. H. Graetz, Geschichte der Judäer, B. III, Erste Hälfte, 5. Aufl., Leipzig, 1905, S. 311.

[200]. Sanherdrin, 43 a (у Prof. Dr. J. Klausner, Jesus von Nazareth, 1930, S. 29; Христосъ и христiане по Талмуду. Приложение II към Жизнь Iисуса Христа, Сочиненie Ф. В. Фаррара, Новый переводъ съ 30-го англ. изд. А. П. Лопухина, том I, 5-ое изд., Спб., 1890, с. 354).

[201]. От “Dukduke Sofrim” към трактата Aboda Sara (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 44).

[202]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[203]. Mischna Jebamoth 4, 3; b. Jebamoth 49 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 41).

[204]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354; Mischna Jebamoth 4, 3; b. Jebamoth 49 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 41 и 36.).

[205]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[206]. Там.

[207]. Prof. Dr. J. Klausner, Jesus von Nazareth, 1930, S. 24.

[208]. Ibid.

[209]. Ibid.

[210]. Ibid., S. 24 и 25.

[211]. Baraita към Sanhedrin 107 b; Sota 41 b; jer. Chagiga 2, 2 (fol. 74 d). У Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 26.

[212]. Sanherdrin, 43 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 29).

[213]. Baraita към Sanhedrin 107 b; Sota 41 b; jer. Chagiga 2, 2 (fol. 74 d). У Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 26).

[214]. Sanherdrin, 43 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 29).

[215]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[216].Mischna Jebamoth 4, 3; b. Jebamoth 49 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 41).

[217]. Sabbat 104 b; Sanhedrin 67 a  (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 21).

[218]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[219]. Sanherdrin, 43 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 31).

[220]. Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 19 и 39.

[221]. Sanherdrin, 43 a (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 29). Не се казва „разпнат”, понеже това е римско наказание, отвратително и проклето за юдеите: Проклет е всеки, който виси на дърво (Второзаконие 21:23; Гал. 3:13) – Dr. J. Klausner, op. cit., S. 31.

[222]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[223]. Adoba Sara 16 b и 17 a  (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 43 и 44).

[224]. Думите в скоби произхождат от “Dukduke Sofrim” към трактата Aboda Sara (у Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 44).

[225]. У Prof. Dr. J. Klausner, op. cit., S. 44.

[226]. Ibid., S. 44-46.

[227]. А. Робертсон, Происхождение християнства, перев. с англ. Ю. В. Семенова, Москва, 1956, с. 126-127.

[228]. Tos. Chullin 2, 22-23, Adoba Sara 27 b, jer. Sabb., край от c. 17, jer. Adoba Sara 2, 2 (fol. 40 d-41a). – Dr. J. Klausner, op. cit., S. 47.

[229]. Христосъ и христiане по Талмуду, цит. съч. и прил.  с. 354.

[230]. Д. Мережковскiй, Иисусъ Неизвестный, т. I, Белградь, с. 24-25.

[231]. Там, с. 25 и 26.

[232]. Проф. Г. В. Флоровскiй, Жилъ ли Христосъ?, Варшава, 1929, с. 34.

[233]. А. Робертсон, Происхождение християнства, с. 14.

[234]. Например Я.А.Ленцман, Происхождение християнства, Москва, 1958, с. 56 и 57.

[235]. Проф. С. И. Ковалев, „Вступительная статья” към А. Робертсон, Происхождение християнства, с. 14.

[236]. Там.

[237]. Замечания о Талмуде, приложение III към Жизнь Iисуса Христа, Сочинение Ф. В. Фаррара. Новый переводъ с 30-го англ. изданiя А. П. Лопухина, 5-ое изд., т. II, Спб., 1890, с. 357 и 358.

[238]. Проф. Г. В. Флоровскiй, Жилъ ли Христосъ?, Варшава, 1929, с. 34.

Източник на изображениятаhttp://www.yandex.ru

Следва

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Християнска апологетика и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s