БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ДУХОВНА КУЛТУРА” 1990 – 2005

Цвета Узунова

На читателите с пожелание за духовно четене.

УВОД

Културната религиозна просвета намира своето място и в Българския периодичен печат още през 1844 година, когато Константин Фотинов – виден книжовник на своето време, издава в Смирна (дн. Измир, на малоазийския бряг на Бяло море) списание  “Любословие” (1844-1846) – първо в историята на родноезичната периодика. То излиза в продължение на две години и има енциклопедичен характер. Подобно на това възрожденско издание и последващите го, журналисти и издатели са представяли и популяризирали, малко или много, в научен и популярен стил църковното учение за Бога и човека. Искам да подчертая, че тук ще става дума само за Българския периодичен печат относно Православието, а не за протестантските мисии, които също имат своя пропагандна дейност в България чрез печата[1].

През Българското възраждане  се засилва необходимостта и интересът към информацията, относно църковните събития, вяра и култура. Налице са църковни периодични издания на Българската екзархия и митрополитските центрове из страната: в. “Новини” (1890 г.) преименуван на “Вести”, а когато турската цензура го спира, излиза под името “Глас”; в. “Съветник”, сп. “Духовен прочит” (1881-1882); сп. “Български църковен преглед”(1895-1899); сп. “Църковен вестник” (1894-1896), преименувано на “Вяра и разум” и др. Развитието на българския периодичен печат е съпътствано с редица трудности. Печатът се развива при не особено благоприятни политически и икономически условия. Той се заражда много по-късно от печата в напредналите европейски страни. Също така през времето на Турската империя липсва правна защита, свобода на словото и мисълта. Икономическите условия също задържат развитието на вестниците и списанията. Оскъдната техника в страната ни не е позволявала качествено и количествено разпространяване на печата. Но въпреки трудностите, периодичният печат заема важно място в живота на българина. Той отразява неговите въжделения, мъки и постоянна борба за свобода и независимост.

Изданията на Българската екзархия и отделни митрополии не решават проблема с необходимостта от списването на централен църковен орган, който да предоставя вярна и точна информация по различни теми и въпроси сред клира и благочестивите християни. Едва през 1900 г. на заседание на Св. Синод е взето решение за издаване на “Църковен вестник” чийто първи брой се появява на 7 април същата година. Оттогава до днес вестникът е официален орган на БПЦ. Св. Синод си поставя за задача, към вестника да излиза и четиримесечно безплатно приложение – “Библиотека”, което да събира статии свързани с  българската църковна история и църковна археология, християнска етика, проповеди, художествени текстове и др. Това приложение излиза от 1901 до 1912 г. Друго безплатно приложение е “Църковен архив” – три тома, съдържащи интересни документи и материали по бълг. църковна история. От 1920 до 1933 г. излиза още едно безплатно Коледно приложение “Книжици за деца”. Тук се публикуват материали от български писатели и преводи от чужда литература с религиозно-нравствено съдържание.

От месец юни на 1920 г. като безплатно приложение на Църковен вестник излиза “Духовна култура” – тримесечно списание за религия, изкуство и наука. През 1928 г. то става четиримесечно списание за религия, философия, наука и изкуство, което продължава да излиза и до днес, но вече като самостоятелно, отделно и независимо от “Църковен вестник”. В него се публикуват научни и научно-популярни статии в областта на религията, историята, философията и литературата на наши и чужди писатели. Това издание е библиографска рядкост, малко са библиотеките в България, които го комплектуват – предимно по-заможните храмове го набавят чрез абонамент. “Духовна култура” е част от задължителния фонд в Богословските библиотеки към Университетите и Семинариите в София и Пловдив. То изцяло разчита на абонаментната кампания, която провежда Синодалното издателство, и донякъде с частичните продажби в храмовете из страната. В известен смисъл, авторската (респективно редакторска) колегия  е подчинена на Светия Синод, която има за задача да подпомага мисията на Църквата. Изданието намира подкрепа из църковната общественост най-вече с публикациите на богослови (духовници и миряни)  и историци. На страниците на списанието се откриват различни жанрове –  епистоларна литература, извори и документи, доклади, преводи, худ. литература, много малко политика (по скоро религиозна политика), илюстрован материал, рецензии и отзиви на предимно религиозна литература (книги, богослужебни текстове, многотомни издания, периодични издания, стихосбирки). Най-общо, като издание на Св. Синод, то популяризира  Православното учение за Бога, света и човека. Под духовна култура и църковна просвета следва да разбираме запознаването на вярващите с църковната история и съвременност, основните истини на православната вяра, както и нейното приложение в живота на вярващите. Това е една от главните идеи на списанието още от самото начало на неговото списване.

Автори-редактори

Мисията на църковния писател и издател е двойна, защото от една страна, той свидетелства истината, основана на Христос, Който е “пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), а от друга страна се грижи за човека, жаден за духовно знание и наука. Основен извор на богословстване са: Свещеното Писание и Свещеното Предание на светите Отци на Църквата. Тава личи и от авторските мото, съдържащи предимно Свещени текстове. Стара истина е, че основата на европейската цивилизация от духовна страна е Библията, един културен човек не може да не познава Светото Писание. Какво по-красноречиво доказателство за авторитета на списание “Духовна култура”. Когато авторите изследват етапи от историята на Църквата и държавата, те проучват изворов материал като: архивни документи, писма и приписки. И винаги тяхната гледна точка е светото Православие.

В списанието се публикуват материали на много автори. Тук няма да бъдат посочвани всички имена, които се срещат. Акцентът ще бъде върху тези, чийто имена се открояват на фона на останалите с по-многобройни публикации и са изпълнявали редакторските си задачи. Това са:

prof_Totyo_KoevПроф. д-р Тотю Коев – посветил много страници в областта на Догматическото богословие, в намиране на божествените принципи като здрава основа на Православната вяра. Той  дълбоко изследва причините и следствията на разрива между Изтока и Запада. Неговите трудове в днешния ХХІ век са повод за размисъл и преосмисляне на културния диалог между западното и източното християнство.

Ст. н. с. д-р Христо Темелски – неуморен сътрудникСт. н. с. д-р Христо Темелски в  областта на църковно-историческото минало на България. С родолюбив дух и съвест той изследва и публикува важни документи за Българската църква и държава. Нито един юбилей от църковната ни история не е пропуснал да напомни в своите статии. Неговото авторско пътеводство и съгрижие към българските светини ще остави траен отпечатък в живота на българите, търсещи истината за род и вяра.

Проф. д-р Иван Желев Димитров, учител и наставник на младите хора в областта на Новозаветното тълкуване. Материалите, които публикува за Православието са жива вяра и апостолско вдъхновение. От многобройните страници личи неговото широко познание в Библеистичното богословие, което е безспорно свидетелство за добра съвест и любов към ближния (респективно читателя). Една значителна част от неговите публикации са редакция и преводи на светоотечески текстове и богослужебна литература от гръцки език, които никой до този момент не е разчитал. Неговият професионализъм в научната и преподавателска дейност са основа, на която всеки може да поеме своя личен път към Христос Спасителя, за да разпространява Христовото благовестие.

Доц. д-р Емил Трайчевдекан на Богословския факултет и достоен наследник на Новозаветното богословие, който с характерен висок стил и изискан богословски език свидетелства Христовото учение. Има множество статии и преводна литература от английски език за съвременното Православно богословие.

Други редовни сътрудници на списанието в обхванатия период от мен са: проф. Георги Бакалов, Вера Бонева, Иво Братанов, доц. Димитър Попмаринов, д-р Клара Стаматова, д-р Десислава Пулиева, д-р Мариян Стоядинов, проф. Славчо Вълчанов, Евлоги Данков, проф. Иван Денев, Деян Димитров, Николай Илиев, проф. Николай Цв. Кочев, Трендафил Кръстанов, доц. Ангел Кръстев, Тодор Овчаров, Роза Павлова, Светослав Риболов, проф. Антоний Хубанчев. Има и духовни лица-сътрудници на списанието, като например: проф. прот. Николай Шиваров, Смоленски еп. Нестор, архим. Павел (Стефанов), Бълг. патриарх Максим и членовете на Св. синод. Често срещани имена на превеждани автори са: св. Василий Велики, прот. Сергий Булгаков, прот. Георги Флоровски, Владимир Лоски, прот. Йоан Майендорф и др.

Списание “Духовна култура” е обект на библиографска разработка за периода 1920-1965 г. Това са две дипломни работи – на  Марианка Бурова към катедра Библиотекознание, библиография и научна информация на ВУ ”Св. св. Кирил и Методий” – за периода (1920-1943 година) и Мирослава Млечкова към катедра БИН и КП на СУ “Св. Климент Охридски” – за периода (1946-1965 година). За периода 1936-1945 година има изготвена добра семестриална работа в Богословския факултет при СУ от студентката Десислава Владимирова.  Трудната и творческа задача, която си поставят е изпълнена с много добър библиографски усет и богословско знание. Периодът между 1966-1989 година остава като естествено продължение на тези библиографски трудове, най вече, отнасящо се до схемата на библиографските описания, която е една и съща с малки изключения. Този необработен период се предвижда като работен вариант в библиотеката на Богословския факултет при СУ. Това е споделена идея и поставена задача от библиографа на предходния период (1946-1965 година) Мирослава Млечкова, която ù предстои да извърши.

В периода 1944-1989 година интерпретацията на религията, историята, философията и  литературата беше идеологизирана, поради което днес читателят се затруднява в търсенето на информация в дадения период. Политическият режим и цензура рефлектира и върху така наречената, вторична информация от библиографски справочници, картотеки и други помощни средства за читателя, които се оказват почти неизползваеми. Това не е грешка на библиографа, който следва своята работа според даденостите на времето, но така или иначе информацията се променя, тя е като течащата река на Хераклит – идва и отминава…

В настоящият указател се разтварят нови врати за информация от друго време, в което се срещат безброй много разновидности на културния и религиозен свят. Докато през социализма, дълбоко антихристиянски по своята същност, всичко беше насочено срещу християнската вяра респективно Православието, това е времето на преход и промени, на творческа и авторска свобода, която е отразена и на страниците на списание “Духовна култура”. Периодът между 1990 и 2005 година се характеризира със събития, от огромна значимост за Църквата, държавата и обществото. В публичното пространство се срещат: “преход към демокрация” и “преход към пазарна икономика”, отношението на държавата към Църквата – трудности и проблеми (разкола, въвеждането на вероучение в училищата и други). Това е времето на проблемите с възникналите секти и нови теософски течения, за толерантността между различните конфесионални изповедания и други.  На тази бурна от проблеми основа, се развива  богословската наука и образование, за да даде креативни идеи в полза на Църквата, спасяваща човеците.

Обща характеристика на списание “Духовна култура”

Списание “Духовна култура” има свои специфики, на които ще се спра в настоящата дипломна работа. На първо място това е контрастното оформление за периода, който съм избрала.

На фиг. 1 съвсем ясно се вижда монограмът на Христос, който е древен християнски символ. Алфа (α) и омега (ω) помежду Христовите инициали ни напомнят за Божието всемогъщество и безкрайност. Това свещено изображение и днес свидетелства като своеобразен християнски подпис, тематиката на изданието.  Това не е случайност, а има свой подтекст, който следва да разбираме така: Въпреки превратностите на времето списанието е продължавало да излиза.

◄Фиг. 1

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 1, 1990 година)

Атеистичният режим не е попречил на Св. Синод да изпълнява макар и с ограничения своята пастирска дейност. Но очевидно на корицата не е било възможно поставянето на икони или други подобни ярки изображения, които да привличат читателя.

◄Фиг. 2

Корица на Духовна култура –

месечно списание за религия,

философия, наука и изкуство

(кн. № 12, 2005 година)

В днешно време външният облик на списание “Духовна култура” (ДК) е променен (Вж. фиг. 2). Тук с уважение ще отбележа, за неизменно служещия главен редактор, професор Тотю Коев, вечна му памет, който освен с авторските си изяви, ни  благовести дори и на корицата на изданието с първата празничната икона “Благовещение” (от бр. 3 на 1998 година). Между другото, този външен поглед на списанието не е напразен, защото подсказва най-чествания празник в 12-те месеца от годината чрез изображението на корицата на всеки брой от ДК (напр.: Въздвижение на св. Кръст [Кръстовден] през месец септември; Покровителя на българския народ св. Иоан Рилски през месец октомври; Рождество Христово през месец декември; Успение Богородично през месец август и т. н.). Външната украса навярно привлича вниманието на читателя с благия и светъл образ на светостта – нагледната проповед за всеки православно вярващ човек.

Текстът на публикациите е разположен в две колони, съдържанието е изписано отпред или в края на книжката, на два езика – български и английски. Прави впечатление отпечатването на Патриаршеските документи и писма, които винаги са изписвани с курсивни ръкописни букви. Останалите статии, украсени с орнаментирана първа  буква, са печатен текст с бележки под него или в края, което доказва и тяхната научност. Авторите често допълват статиите си с библиографски списъци. Важно място заемат и илюстрациите – икони, снимки, портрети и символи.

През разглеждания период едва от 2003 година (на кн. № 2) редакцията отбелязва, че списанието има  Международен стандартен номер (ISSN 0324-1173), което му осигурява по-широка достъпност и защита. Форматът на ДК винаги е бил един и същ – ок. 16 х 22 см. Относно тиражът на изданието, той е стигал максимум до 2000, но днес поради финансови причини, едва достига до 300/350 бр. месечно[2].

Периодът 1990-2005 година, е свързан с няколко юбилейни годишнини, на които редакторите (респ. авторите) са отделили място в публикуваните статии. Първата и най-значима годишнина е 2000 години от Рождество Христово – прехода към новия ХХІ век и мястото на Православието и православната богословска книжнина в живота на човека. Годишнините, посветени на 1130 години от създаването на Българската православна църква и 130 години от създаването на Българската екзархия, са повод за оформянето на отделни подрубрики в схемата на указателя. През 2003 година Българската православна църква отбелязва петдесет години от възстановяването на Българската патриаршия. От голямо значение са и юбилейните годишнини в памет на бележити личности, оставили светъл лъч в историята на България. Забележителна е и 2005 година, в която се навършват 85 години от издаването на списанието.

Методични бележки

Разглежданият период (1990-2005 година) обхваща 16 години, като от 1990 до 1995 вкл. са излизали по 12 книжки годишно, а от 1996 до 1999 година по 6 книжки, поради редакторски проблеми. От 2000 година до 2005 започват да излизат отново по 12 книжки годишно. Описани са общо 180 книжки чрез преглеждане на всички статии “de visu”.

Тематичното и жанрово разнообразие поставиха в процеса на работа редица сложни проблеми, отнасящи се най-вече до разработването на подходяща схема и до описанието и анотирането на статиите.

Библиографското описание е съобразено с БДС 17264–91 “Библиографско описание аналитично. Описание на съставни части от публикации в книжни материали”. В библиографския указател са наложени някои промени:

– Пропуснато е заглавието на списанието, тъй като се подразбира.

– Извършено е уеднаквяване на различните форми на авторското име, като за редна дума е възприета най-популярната форма. Връзката с останалите форми на авторското име е осъществена в именния показалец.

– При описанието на статия от духовно лице е запазена духовната титла след редната дума на духовното име.

– Поради спецификата на материалите се наложи допълването с по-подробни справочни анотации на почти всички статии.

– Когато име на лице е в родителен падеж с окончание “а”, е оставено така, с цел да се запази атмосферата на времето (Спасителя Иисуса Христа, апостола Матея,  св. Иоана).

– В библиографските описания на показалеца са посочени по-важните илюстровани материали с цел да подпомогнат читателското търсене. В прави скоби е вписана допълнителна информация към илюстрования материал (напр.: икони, портрети, снимки).

– В някои рубрики азбучната подредба е нарушена, защото има статии от един и същи автор. Тук е предпочетена хронологичната подредба на материалите (напр. Св. Василий Велики из “Шестоднев”, Приветствия на Бълг. патриарх Максим и др.)

– В показалецът на имената са добавени векове или години само на царе и императори, а в прави скоби е допълнена датата и месеца, в който се чества празника на даден светец (напр. Борис-Михаил, св. кн. [Чества се на 2 май], Иоан Рилски, св. [Чества се на 19 октомври и 18 август] и т. н.)

Всеки материал е описан и е представен еднократно в раздела, отговарящ на неговото съдържание. Там където съдържанието на материала е от такъв характер, че би могло да се представи и в други раздели, са направени препратки. Нареждането на материалите в рубриките е азбучно, а в рамките на един автор – хронологично. Допуснати са изключения (при нареждането на Патриаршеските послания), в полза на хронологичното представяне. Има случаи, в които въпреки малкия брой на публикациите е създадена самостоятелна рубрика. Причината е в значимостта на проблема.

Групировка на материала

Както вече беше отбелязано, съдържанието на анотирания период се отличава с изключително тематично и жанрово разнообразие. Това наложи да се разработи специална класификационна схема, която съдържа 28 рубрики и 52 подрубрики (в много случаи утвърждавани при консултации със самите автори), които не са отбелязвани в редакторските списъци на годишното съдържание. При формулирането на рубриките е взето под внимание: Логичното  разпределение на дисциплините, по които се изучава богословската наука у нас; Допълненията на УДК (Таблици на десетичната класификация. – С., 1991 и Таблици на десетичната класификация : Доп., попр. и метод. решения: 1993-2004. – С. : НБКМ, 2005); Предходните библиографски указатели на ДК; Библиографския указател – Религиоведение на РАН: Институт за научн. инф. по общ. науки; Редакторските годишни списъци на съдържанието.

Указателят съдържа следните основни раздела:

1. Богословски имена и понятия

2. Библейско богословие

3. Историческо богословие

4. Българска църковна история

5. Църковно и каноническо право

6. Храмове и манастири – история и духовен живот

7. Персоналия

8. Агиология и агиография

9. Патрология

10. Догматическо богословие

11. Инославни изповедания

12. Християнска философия и психология

13. Християнска етика

14. Християнска антропология

15. Християнска социология

16. Християнска апологетика

17. Сравнително религиознание

18. Педагогика. Катехетика. Методика

19. Пастирско богословие

20. Омилетика

21. Литургика

22. Старобългарска книжнина

23. Исихазъм

24. Църковна археология. Християнско изкуство и символика

25. Езикознание, филология, литературознание и литература

26. Музика. Църковна музика

27. Материали в областта на историята, културата и политиката

28. Книжнина

Мотивите за така структурираната схема са следните: Началото на описвания период е свързан с “Библейски имена и понятия”, за които са писали предимно преподаватели по богословие. Това етимологично разясняване на богословските и философски понятия има справочен характер и е научен метод за списване на статиите в списанието. Първата главна рубрика в разработката е “Библейско богословие” и естественото ù продължение от подрубриките – “Библейска археология и библейска история”, “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” са формулирани въз основа на тези, които редколегията е оформила, но с малка промяна на някои от тях и добавяне на собствени от библиографа, с оглед на наличния материал и съвременните тенденции в богословското образование. В рубриката “Свещено Писание на Стария и Новия Завет” материалът е разделен на Общи, тоест въпроси свързани с двата Завета, и отделно за Стария и Новия Завет. В раздела “Историческо богословие” са определени, както “Общи въпроси”, така и “Обща история на Църквата”, “История на съвременните православни църкви” (СПЦ), “История на древните християнски (нехалкидонски) църкви”, “Движение за християнско единство (Икуменизъм)” и “Съвременно православно богословие на ХХ век”. Тази рубрика се отличава с особено богатство от публикации с важни факти и събития в историческото богословие. ОИЦ събира статии за Седемте Вселенски събора, които са изиграли основна роля във формулирането на Православното учение за Бога и Църквата. История на СПЦ се отнася до Българска, Руска, Сръбска, Албанска, Японска и др. православни църкви, които в исторически план са възникнали в по-късно време от древните църкви – Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска и други. В рубриката “Икуменизъм” се запознаваме, не само с въпроса за Световния съвет на църквите като международна организация, а и за религиозната свобода и диалога между православните и други църкви.  В съвсем новата рубрика “Съвременно правосл. богословие на ХХ век” се появават интересни преводи на руската богословска школа, както и идеи за Преданието на цялото православно богословие от началото на ХХ век до днес. Много значима група от статии събира рубриката “Българска църковна история”, която по подразбиране е част от Общата църковна история. Тук подрубриките: “Християнството по българските земи до Покръстването”, “БПЦ през Средновековието”, “БПЦ през Възраждането” са подредени в хронологичен ред. Историците с особен интерес се отнасят към крепилото на българския дух и народност – “Българската екзархия” с духовен център Цариград. Тяхното отношение насочва библиографа към отделна подрубрика на Възрожденския период. Заедно с темата за Екзархията се срещат статии за културно-просветната дейност под названието – “Учителното дело в България”, а “Нова и най-нова история на БПЦ” е естествен завършек на този отдел. След историята следват въпросите свързани с Църковното право, важна дисциплина в Богословското образование. Този дял обхваща две подрубрики: “Църква и държава” и “Устройство и управление на Бълг. църква”. През 90-те години на ХХ в., когато БПЦ беше разкъсвана от ереста на разкола, най-често срещаните въпроси се отнасят до: реда и каноничното единство в Православната църква. След този раздел са поместени теми и въпроси, свързани с духовния и исторически живот на храмовете и манастирите, предимно в България. Тук авторите са отделили внимание на “Дарители и ктитори на църкви и манастири” и въпроси свързани с поклонничеството, което е част от духовния живот на всеки християнин. Друга, по-широка авторска палитра от теми е т. нар. Персоналия, която включва няколко подгрупи за бележити личности: “Български светци”, “Духовници”, “Светски лица”, “Руски мислители” и “Художествени биографии на възрожденци”.  Богословската наука “Агиология” има за предмет живота и почитта към светците и всички свързани с тях въпроси, а “Патрологията” изучава живота, съчиненията и учението на църковните отци, учители и писатели. Тук е обособено място за “Слова и поучения на св. Отци” със специален  подотдел  на “Св. Василий Велики из неговия Шестоднев” – преводи на неговите беседи от гръцки език. В “Догматическо богословие” са поместени всички статии, свързани с истините на православната вяра – за Бога, човека и светиите. Тук в отделна подрубрика са обособени статии, свързани с “Учението за Църквата” [Eклезиология] – важен дял в догматическото богословие. Под рубриката “Инославни изповедания” са систематизирани публикациите за: римокатолицизма, протестантизма и някои секти, възникнали на християнска основа. В предмета “Християнска философия и психология” е събран интереса на млади и стари специалисти, които споделят с читателя личните си философски интерпретации за молитвения опит и непрестанното търсене на Бога. В “Християнска етика”, освен основния отдел са включени и “Духовно-нравствени поучения”, които имат назидателен характер за човека, стремящ се към спасение. Нови рубрики в редакторските списъци са: “Християнска антропология” и “Християнска социология”, в които се разглеждат актуални проблеми на съвременната биоетика, духовният образ на човека, за христ. семейство, за дехуманизацията, срещу хомосексуализма и други. В “Християнска апологетика” – защита на православната вяра, има публикации от общ характер с подотдели: “Християнство и секуларизъм”, “Нехристиянски религиозни учения”, “Съвременни окултни течения”. Те стоят на това място, защото в тях са изложени идеи на новопоявили се религиозни течения, които имат временен характер. В защита на вярата, православните автори критикуват остро тези явления. В “Сравнително религиознание” попадат редица публикации, в които се изследват въпроси за световните религии – юдаизъм, християнство, будизъм, ислям.

Важна дисциплина за подготовка на учителя по вероучение е  “Педагогика. Катехетика и методика”, която включва и една нова подгрупа от въпроси, свързани с “Предметът Религия в българското училище”. Известен факт е изучаването на тази дисциплина днес, но само като СИП или ЗИП в българското училище. В “Омилетика”, която е наука за проповедта, са отделени общите въпроси от самите проповеди, които са подредени в “Слова, речи, послания, беседи и проповеди” и по-частно в “Приветствия на Бълг. патр. Максим” и “Празнични послания на Бълг. Патриаршия и Светия Синод. Последните са обособени в: Новогодишни и Пасхални послания. Тук е интересно да се отбележи, че в края на всяко послание има актуален списък на настоящите митрополити и духовни водачи на БПЦ. В науката “Литургика” са поместени статии за Православното богословие и Литургия, както и други църковни последования, свързани с богослужебния ред. Много ценна подрубрика е “Служби на светци”, в която са включени преводи на служби от оригинал. В “Старобългарска книжнина” и “Исихазъм” се обхващат въпроси, свързани с анализи на литературни извори, доклади за Търновската книжовна школа и исихастката традиция у нас. Рубриката “Църковна археология. Християнско изкуство и символика” е събрана в едно, защото съдържанието на публикациите по тези въпроси е свързано. Тук има информация за храмове, манастири, акрополи в България и в чужбина. Истинско богатство от богословско езикознание и литература е рубриката “Езикознание, филология, литературознание и литература” с подотделите: “Езикознание и филология”, включваща статии за църковния език и за връзката между двете науки богословие и славянска филология; групата “Литературознание и литература”, която се дели на “Проза” и “Поезия” е изцяло от религиозен характер. Тази своеобразна антология от духовни стихове и разкази за възрожденци представлява интерес за литературоведите. В “Музика. Църковна музика” са подредени статии, в които главната тема е източното и западно църковно пеене у нас. “Материали в областта на историята, културата и политиката” са такива статии, за които не е направен специален отдел, тъй като те са от по-общ характер. При описа на постоянната рубрика “Книжнина” се наложиха два подотдела: “Рецензии и отзиви” и “Библиографски прегледи и обзори”. Тези публикации се отнасят изцяло до литература с богословска тематика, като важна бележка за тях е факта, че рецензиите не са само препоръка към читателя, но и съмислие с книгата.

Справочен апарат на указателя

Към библиографския указател са разработени и четири показалеца – на имената, на географските места, на цитатите от Свещеното Писание и показалец на храмове, манастири и акрополи. Последният показалец е разделен на Български манастири и такива извън България. Съставянето на показалците има своята специфика и особености, съобразени с читателския интерес на богослова, който ще се ползва изключително от тях. Поради читателското търсене на информация относно, празниците в Православната църква, към имената на светиите в прави скоби са добавени – датата и месеца, в който се чества паметта им (напр. Фотий, патр. св. [Честв. на 6 февруари] и т. нат.), а към имената на царе и императори е добавен периода, в който са живеели, с цел по-точна ориентация.

В табличен вид е и прибавен списък на духовните титли с кратко пояснение и официално обръщение към тях във възходящ иерархичен ред. Това допълнение към указателя е предизвикано от  спецификата в църковната писмена и устна етикеция, от която читателя ще се ползва.

Заключение

Настоящата дипломна работа представлява пълна библиография на всички публикувани материали в списание “Духовна култура” за периода 1990-2005 година, тъй като до този момент липсва такава. Това е един от основните приноси на тази разработка. Чрез библиографирането на статиите се облекчава намирането на материала от списанието – така се улесняват читателите и библиографските специалисти. Идеите, замислени в началото, са постигнати, като за целта са описани 754 материала, разпределени в 28 рубрики и 52 подрубрики, изработени са и показалци. Справочният апарат – именен и географски, показалец на църкви и манастири, и на Свещеното Писание, ще пести време на потребителите и ще ги ориентира в информацията, отразена в списанието. Те спомагат за ефективното използване на указателя, защото предлагат различни “входове” към основния текст.

Неизменно, следвайки пътя на библиографа, аз все пак се ръководих от едно златно правило на съвестта – да се поставям на мястото на другия. Донякъде това правило се доближава и до  християнството, което преподава съвършенната любов – да превърнеш чуждата болка в своя. Богословието е изява – както казва епископ Калистос (Уеър) – в полза на всички[3].

Друг важен подход към библиографията беше реализирането на основната задача, да прочета по-интересните и важни статии на списанието. Използвах метода на обработка de visu и чрез личен контакт с повечето от авторите, се стремях да разбера тяхното Православно мислене и идеи, вложени в статиите. На тази основа достигнах следните изводи и резултати:

– Подробните разяснителни бележки в увода на работата имат за цел да представят списанието на по-широк кръг от хора;

– Класификационната схема на работата е съставена с максимална обективност, следвайки принципа за правото на другия (респективно ползвателя). Където е необходимо съм добавила препратки, с цел по-пълна ориентация;

– Във всяка група статиите са подредени строго азбучно. На определени места са разпределени в хронологичен ред, за да се избегнат повторенията на имената и да се проследи авторската мисъл и логика;

– При необходимост библиографските описания имат направени анотации, за да информират читателското любознание;

– Справочният апарат е естествено продължение на цялата библиография, който разностранно служи за бърза връзка с основния текст;

– Таблиците с титлите на духовни лица, както и съвсем краткото разяснение, добавят една съвсем нова страница в библиографското описание на изданието.

Тази специална библиография е посветена на науката Богословие, която е необходим етап в научноизследователския процес – освен че го предшества, в редица случаи тя и съпътства научните разработки, като отразява постигнатото до определен момент и е база за по-нататъшни проучвания в същата научна област. Указателят на списание “Духовна култура” обогатява не само православната богословска, но и философската и историческата специална библиография. Тук литературоведите биха открили много непубликувани интересни произведения на непознати писатели. Този труд е една основа за историческото изследване на Богословската наука и мисъл в България, пример за логична подредба на богословските дисциплини и обещание за бъдещето на науката богословие …

Изготвеният библиографски указател е едно ценно помагало в научната богословска дейност. Неговата стойност не се изчерпва само за съвременната действителност, но и за бъдещите поколения, защото в списанието темите са пряко свързани с истините на християнската вяра, които са дадени на човека за да се спасява чрез Църквата, на която според Евангелието “и портите адови няма да ù надделеят” (Мат. 16:18). Това свидетелства духът на времето и днес, в което още повече е необходимо да се изпълни мисията на християнството – израстнало като вечно зелено дърво край бистрия ручей на знанието и вярата в доброто.

БОГОСЛОВСКИ ИМЕНА И ПОНЯТИЯ

1. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “Летостротон”/ Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 1, с. 8-16.

2. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на думата “тамян” / Иво Братанов. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 1-20.

3. БРАТАНОВ, Иво. Произход и значение на името “Коледа” / Иво Братанов. // LXXX, 2000, № 12, с. 1-8. Книжовна и народна етимология.

4. ГЕОРГИЕВА, Милка. Историческата памет за езика и името / Милка Георгиева. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 21-26. В Православното истор. и мист. богословие.

5. ЛАТКОВСКИ, Иван. Съдържание и същност на понятието “антихрист” / Иван Латковски. // LXXVІІІ, 1998, № 4, с. 22-29.

6. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Пустинята и планината като библейски понятия / Йером. Павел (Стефанов). // LXX, 1990, № 8, с. 9-15.

7. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “благосклонност”, “дар” и “милост” / Мариян Стоядинов. // LXXVІІІ, 1998, № 6, с. 6-20. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

8. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” в смисъл на “удоволствие” и “радост” / Мариян Стоядинов. // LXXІХ, 1999, № 1, с. 10-14.Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

9. СТОЯДИНОВ, Мариян. Относно употребата на понятието “благодат” (Χάρις) в смисъл на Божия “сила” и “действие” / Мариян Стоядинов. // LXXХ, 2000, № 7, с. 8-14. Според античн. гр. ез., Ст. Завет, Н. Завет.

БИБЛЕЙСКО БОГОСЛОВИЕ

БИБЛЕЙСКА АРХЕОЛОГИЯ и БИБЛЕЙСКА ИСТОРИЯ

10. ТРАЙЧЕВ, Емил. Двамата месии в Кумран / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 9, с. 17-23. Учението за двама месии в Кумранските текстове (ок. 150-30 г.).

11. ШИВАРОВ, Николай протопр. Новооткрити забележителни гробници край Йерусалим : Археологическите изследвания на гробниците на царете, на семействата на Кайафа и др. и значението им за библеистиката / Протопр. Николай Шиваров. // LXXIII, 1993, № 10, с. 1-14. Съдържа: 1. Древните погребални места; 2. Гробният комплекс при манастира “St. Etienne”; 3. Гробница № 25 в Еномовата долина; 4. Осуарът от Giv’atha-Mivtar с останки от разпнат; 5. Гробницата на Кайафа.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Общи въпроси

12. БРЕК, Джон. В търсене на православен метод Lectio Divina [“духовно четене”] / Джон Брек; Прев. Д. Попмаринов. // LXXXI, 2001, №5, с. 13-29. Доклад, четен на Методистко-правосл. консултация, проведена от 16 до 20 юли, 2000 г., гр. Бристол, Англия. Съдържа: 1. От екзегезис до Lectio Divina; 2. L. Div. в западната традиция; 3. Относно правосл. метод L. Div.: За ценността на Писанието; Молитва чрез Писанието.

13. КАЛИСТОС (Уеър), Т. епископ. Как да четем Библията / Еп. Калистос (Уеър); Прев. Ем. Трайчев. // LXXXII, 2002, № 2, с. 10-18. Съдържа: Четене на Библията с послушание. Разбиране на Библията чрез Църквата. Христос – сърцето на Библията. Библията като нещо лично.

14. КЕСИЧ, Веселин. Православната църква и библейското тълкуване / Веселин Кесич; Прев. от англ. със съкр. Ем. Трайчев. // LXXV, 1995, № 9, с. 7-11.

15. ТРАЙЧЕВ, Емил. Духовната екзегетика на преп. Максим Изповедник / Ем. Трайчев. // LXXXI, 2001, № 2, с. 1-8. За връзката между аскетиката и екзегетиката в произвед. на преп. М. Изповедник и духовния опит.

16. ШАНЦА, Мария. Възкресението – тайна на вярата / М. Шанца. // LXXVII, 1997, № 4, с. 17-20. Възкресението на Иисус Христос според библейските автори.

17. ШИВАРОВ, Николай протопр. Аскетизмът от библейско гледище / Протопр. Николай Шиваров. // LXXVII, 1997, № 1, с. 3-18. Съдържа: І. Старозаветната идея за въздържанието; ІІ. В класическия елинизъм; ІІІ. Аскетизмът в междузаветната епоха; ІV. Новозаветното становище; 1. Св. Й. Предтеча; 2. В живота и учението на Иисус Христос; 3. Апостолското учение за въздържанието.

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ

18. АВЕРИНЦЕВ, Сергей. Премъдростните книги на Соломон и Иисус син Сирахов / Сергей Аверинцев; Прев. от рус. Евгения Трендафилова. // LXXIX, 1999, № 4, с. 9-13.

19. ВЪЛЧАНОВ, Славчо. Царското служение в Стария Завет / Славчо Вълчанов. // LXXII, 1992, № 7, с. 1-10. За: 1. Понятието “цар” в Ст. Завет. 2. Установяването на църската институция в древн. Израил. 3. Характеристика на царск. служ. в Ст. Завет. 4. Царският институт, отразен в псалмите.

20. МАРИНОВ, Димитър. Книга Иисус Навин : Към проблема за исагогическия ù анализ / Димитър Маринов. // LXXIII, 1993, № 2, с. 1-12; № 3, с. 1-10. Съдържа: І. Название на кн.; ІІ. Време на написване; ІІІ. Авторство; ІV. Достоверност на кн.; V. Съдържание; VІ. Структура на текста; VІІ. Хипотези за структ. и произход на кн. Иисус Навин; VІІІ. Богословско значение (идеи) в кн. И. Навин.

21. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Месиански и апокалиптични идеи в българската старозаветна апокрифна литература / Димитър Попмаринов. // LXXX, 2000, № 6, с. 7-18.

22. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Практическата библейска мъдрост в Ст. Завет : Библейският човек пред тайната на битието / Димитър Попмаринов. // LXXIII, 1993, № 11, с. 1-12. Съдържа: 1. Отношения между човека и Бога – Божието всемогъщество; 2. Библейското откровение за вечността; 3. Човекът пред Божието величие; 4. Божията всеобемаща любов към човека и творението; 5. Вярата – подвиг на човешкия дух; 6. Страданието и силата на вярата; 7. Отношението към ближния. От възмездието към любовта; 8. Мъдростта да се управлява справедливо; 9. Моралните разбирания за семейството и обществото; 10. Мъдростта – необходимо условие за висок нрав. Живот; 11. Мъдростта в личния живот и семейството, в обществения живот; 12. Отношение към околния свят (природата).

23. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Старозаветното Свещено Писание – основен извор и авторитет за догматическото учение на Църквата / Димитър Попмаринов. // LXXXI, 2001, № 4, с. 3-11. Съдържа: Истината в Ст. Завет. Отношенията между истина и вяра като Божие Откровение. Догматът – продукт на отношението между истина и вяра в контекста на Св. Писание. Ст. Завет като извор и авторитет на вярата в Бога.

24. ШИВАРОВ, Николай протопр. Екзегетическият метод в Св. Василиевия “Шестоднев” и актуализирането му днес / Протопр. Николай Шиваров. // LXXI, 1991, № 4, с. 12-21; № 5, с. 8-18.

25. ШИВАРОВ, Николай протопр. Законът на пророк Самуил за царската институция / Протопр. Николай Шиваров. // LXXII, 1992, № 8, с. 1-7. Съдържа: І. Структура и контекст; ІІ. Негативната оценка за царск. власт; ІІІ. Народното желание и изборът на цар Саул (8: 1-9); ІV. Законът за царск. власт (8:10-22); V. Помазването на царя и неговата харизма; VІ. Участието на народа при възцаряването; VІІ. Престолонаследие; VІІІ. Личността на царя.

Вж и  Св. Василий Велики из “Шестоднев”

СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

26. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Да живеем в братска общност / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 3, с. 10-14. Образът на Църквата според Еванг. на Матей 18:15-20.

27. ДИМИТРОВ, Иван Ж. История на евангелията през 3-11 век на Изток / Иван Ж. Димитров. // LXXV, 1995, № 8, с. 1-17. Съдържа: 1. Необходимост от изучаването на Свещ. Писание; 2. Отношението към тълкуването на Писанията вчера и днес; 3. Какво знаем за тълкуването на Евангелията през 4-9 век в Изт. Църква; 4. За Евангелията на: Матей, Марк, Лука и Йоан; 5. Заключение.

28. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Катедрата по Свещено  Писание на Новия Завет : От създаването ù до наши дни / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 5, с. 1-8. За Новозаветната наука у нас и Библейската библиотека (Bibliotheca biblica) – дело на Дружеството за новозаветни изследователи (Швейцария, Германия, Русия и България).

29. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Началото на нашето спасение / Иван Ж. Димитров. // LXXI, 1991, № 3, 11-15. Тълкувание на Еванг.от Лука 1:26-38. За слизането на Св. Дух над Св. Дева Мария.

30. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Новозаветни апокрифи / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 8, с. 1-8. За появата на апокрифите. Санкцията на Църквата. Качество на сведенията. Видове новозав. апокрифи. Послание до Лаодикийци. Значение на апокрифите Аграфа (вид кратки текстове). Текстът на послание до Лаодикийци.

31. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Образ – икона. Функция на понятието в Новия Завет / Иван Ж. Димитров. // LXXXII, 2002, № 1, с. 1-8. Кратък тълкув. преглед на места от Н. Завет. 1. От христологична гледна точка – 2 Кор. 4:4; Кол. 1:15; Евр. 1:3; 2. По отношение на човека –  Кол. 3:10; Еф. 4:24 и 1Кор. 15:49; Рим. 8:29; Срв. 2 Кор. 3:18; 3. В отделни изрази – 1Кор. 11:7; Як. 3:9.

32. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Преводи на Новия Завет на български език /   Иван Ж. Димитров. // LXXIX, 1999, № 1, с. 3-9.

33. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Проф. Н. Н. Глубоковски и Новозаветното богословие в България / Иван Ж. Димитров. // LXXX, 2000, № 4, с. 3-8. За живота и делото на проф. Н Н. Глубоковски [1863-1937]. Съдържа и списък на публикациите му на рус. и бълг. ез.

34. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Сава Доброплодни и новозаветното тълкувание : По случай 175-годишнината от рождението му / LXXV, 1995, № 6, с. 11-17. Приносът на С. Ил. Доброплодни [1820-1894] за религиозната и църковна просвета в България.

35. ЕВАНГЕЛСКИ свидетелства за Христовото възкресение. // LXX, 1990, № 4, с. 4-6. Съдържа: Новозаветни текстове: Мат. 28:1-10; Марк 16:1-14; Лук. 24:1-10; Ин. 20:1-17.

36. ИВАНОВ, Петър свещ. Православни преводи на Новия Завет на китайски език / Свещ. Петър Иванов; Прев. от рес. Н. Цурев. // LXXXII, 2002, № 6, с. 10-15.

37. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Новият Завет и гностицизмът / Йером. Павел (Стефанов). // LXXVIII, 1998, № 3, с. 7-12. Исторически анализ.

38. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Притчата за богаташа и бедния Лазар / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 10, с. 1-9. Тълкувание на Евангел. от Лука (16: 19-31).

39. ТРАЙЧЕВ, Емил. “Йоановата Петдесетница” : Йоан 20:22 в съвременната екзегетика / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 6, с. 1-6. Авторът прави паралел и тълкува два текста от Н. Завет: Иоан 20:21 и Деян. 2 гл. – за изпращането на Дух Свети Утешителят (т.е. Дух Свети в Неговата функция като Учител).

40. ТРАЙЧЕВ, Емил. Кумран и Новият Завет / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 10, с. 10-18. С библиогр. Съдържа: 1. Палестина; 2. Извън Палестина; 3. Методология.

41. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преброяването при император Август и раждането на Иисус Христос / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 2, с. 1-4.С библиогр. Исагогически анализ на Еванг. според Лука (2: 1-5).

42. ТРАЙЧЕВ, Емил. Преглед и значение на историята на Новозаветния канон за Апостолския период / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 8-17. Църковно-традиционно схващане относно формирането на Новозаветния канон (І-VІ в.)

43. ТРАЙЧЕВ, Емил. Произходът на концепцията за Логоса / Емил Трайчев. // LXXIX, 1999, № 3, с. 1-5. Идеята за Логоса – Пролога на евангелист Йоан (1:1-14) в паралел с древното предание и философски учения.

44. ТРАЙЧЕВ, Емил. Самарянският календар – източник на спорове през новозаветния период / Емил Трайчев. // LXXVI, 1996, № 2, с. 13-16. Свидетелства, относно календарните различия между юдеи и самаряни.

45. ТРАЙЧЕВ, Емил. [Свети] Св. Евангелист Матей – автор на първото канонично Евангелие / Емил Трайчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 9-15. Исагогически анализ.

46. ТРАЙЧЕВ, Емил. Седемте изречения на Иисус Христос от Кръста / Емил Трайчев. // LXXV, 1995, № 4, с. 4-8. Тълкуване на думите, казани от Иисус Христос преди Неговата кръстна смърт,  в две групи: Първа: Лука 23:34, 23:43 и Йоан 19:26-27; Втора: Марк 15:34 (Мат. 27:46), Йоан 19:28 и 19:30, Лука 23:46.

47. ТРАЙЧЕВ, Емил. Синоптическият проблем в края на ХХ век / Емил Трайчев. // LXXXI, 2001, № 1, с. 14-21. Въпроси относно взаимните отношения между първите три Евангелия – Матей, Марк и Лека в посоч. период.

48. ТРАЙЧЕВ, Емил. Юдейският календар и датата на христовата кръстна смърт / Емил Трайчев. // LXXIV, 1994, № 4, с. 1-8 : С табл.

49. ЦУРЕВ, Николай. Възкресение на мъртвите или метафизика на тялото / Николай Цурев. // LXXXIV, 2004, № 4, с. 3-8. Съдържа: І. Употребата на ανάσττασις и έγείρω в 1Кор. 15 гл.; ІІ. Възкресение на тялото според 1Кор. 15.

ИСТОРИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ

Общи въпроси

50. МАРИНОВ, Борис. Свещените текстове и историческото познание / Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 1-9. Съдържа: Истор. наука. История на Църквата. Бог и човек в историята; Църковната история и гражданската история; Свещ. Предание и историята; Житията на светиите като свещен и истор. текстове.

51. МЕРДЖАНОВА, Ина. Историята като символ / Ина Мерджанова. // LXXIII, 1993, № 11, с. 25-27. С библиогр.

52. ПРОДАНОВ, Николай. Основни елементи на християнския историописен модел в условията на Българското средновековие (IX-XVIII в.) / Николай Проданов. //LXXXI, 2001, № 7, с. 12-17. За: 1. Идейният модел или “христ. философия на историята”; 2. Технологичният модел на писане – Защо и кой пише история?

53. ФЛОРОВСКИ, Георги прот. Затрудненията на християнина историк / Прот. Георги Флоровски; Прев. от рус. Борис Маринов. // LXXXV, 2005, № 5, с. 20-31; № 6, с. 1-11.

ОБЩА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА (ОИЦ)

54. БАКАЛОВ, Георги. Изтокът и Западът в Европейското средновековие : Генезис на кризите и съюзите / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 9, с. 1-10. С библиогр.

55. БАКАЛОВ, Георги. Между-църковни отношения на Балканите през Първата половина на ХІІІ век / Георги Бакалов. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 27-33. Канонико-догматически и политически проблеми на Църквата през Средновековието.

56. БАКАЛОВ, Георги. Универсалистки аспекти в идеята за “Третия Рим” / Георги Бакалов. // LXXII, 1992,  № 4, с. 22-31. За Византия и приемството на христ. религия от южнослав. народи в Русия.

57. БАКАЛОВ, Георги. Юдаизмът и езическите култове при появата на Християнството / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 12, с. 1-6.

58. КОЕВ, Тотю. Неделя Православна / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 2, с. 1-6. За Първата неделя от Великия пост (843 г.) – светите отци от 7 Всел. Съб. обобщили резулт. от дългата борба срещу иконоборците и заедно с народа отпразнували победата на Православието над еретическите иконоборчески заблуди.

59. КОЕВ, Тотю. “Схизмата” от 1054 г. / Тотю Коев. // LXXXIV, 2004, № 9, с. 1-12. За разрива между Изтока и Запада – причини и следствия.

60. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Към въпроса за съборните борби между исихасти и варлаамити / Николай Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 7, с. 21-31.

61. КРЪСТЕВ, Ангел. Причини за разделението на Църквата / Ангел Кръстев. // LXXIV, 1994, № 11, с. 7-16. За обявяването на схизмата между Източната и Западн. църква през 1054 г.

62. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Император Юстиниан, империята и Църквата / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от англ. Борис Маринов. // LXXXIV, 2004, № 10, с. 6-20. Доклад, изнесен на симпозиума “Юстиниан и Източното християнство” в Дъмбъртън Оукс, май 1967 г.

63. ОМАРЧЕВСКИ, Александър. Монофизитството до Халкидонския събор / Александър Омарчевски. // LXXX, 2000, № 8, с. 1-12. Съдържа: 1. Св. Прокъл (434-446); 2. Процесът срещу Евтихий и формулата на св. Флавиан Цариградски от 448 г.; 3. Разбойническият (ІІ. Ефески) събор през 449 г.

64. ОСОРГИН, Николай. За датата на Православната пасха / Николай Осоргин; Прев. Йером. Емилиян Боцановски. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 1-3. На базата на установеното през ІV в. Никейско правило.

65. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. За смъртта и възкресението на Господа Иисуса Христа / Йером. Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 5, с. 1-6.Истор. факти на събитията.

66. РУСАНОВ, Росен. Великата Франска буржоазна революция, управлението на Наполеон и Римокатолическата църква / Росен Русев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 19-27.

67. СЪБЕВ, Тодор. Социално-икономически, политически и икуменически фактори в зараждането и развитието на иконоборството / Тодор Събев. // LXXIV, 1994, № 1, с. 3-15. Съдържа: 1. Увод.; Визант. импер. от 20-те до 40-те години на VІІІ в.; 2. Някои религ. икумен. аспекти, социал.-икон. корени и полит. фактори на иконоборчеството; 3. Социални и полит. елем. в развитието на иконоб. ориентация; 4. Отриц. роля на цезаропапизма; 5. Разделение сред клира; 6. Разделение между християните, предизвикано от борбите между иконопочит. и иконоборци; 7. Радикална полит. изява на конфликт и враждебност;  8. Отрицателни последици от противоп. между армията и монашеството; 9. Изповедничеството и мъченичеството на православн. извор на напрежение и разделение; 10. Последици от борбата за власт в императ. дворец; 11. Последици на иконоборств. между християн. Изток и Запад; 12. Положител. роля на 7 Всел. съб.; 13. 843 г – Триумф на Православието; 14. Заветите на ІІ Никейски събор.

Вж. и № 58

ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ (СПЦ)

68. АВГУСТИН (Никитин), архим. Църковни тържества на бреговете на Нива / Архим. Августин (Никитин); Прев. от рус. Иван Денев. // LXX, 1990, № 1, с. 14-20. За Рус. правосл. църква и пренасянето на мощите на св. Ал. Невски (история и настояще).

69. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Православната автокефална църква в Америка / Доростолски и Червенски митроп. Неофит // LXXVIII, 1998, № 2, с. 1-7. С библиогр.

70. НЕОФИТ, митрополит Доростолски и Червенски. Японска автономна православна църква / Доростолски и Червенски митроп. // LXXVIII, 1998, № 1, с. 2-7. С библиогр.

71. НЕСТОР, епископ Смоленски. Сръбски църковни подвория в Москва и почитане на св. Сава, архиепископ Сръбски, в Русия / Смолен. еп. Нестор. // LXXXII, 2002, № 11, с. 29-30.

72. СТОЯНОВ, Иван. Три писма от архивите в Санкт Петербург / Иван Стоянов. // LXXII, 1992, № 4, с. 31-33. Съдържа: Данни за продължаващите противоречия между Царигр. Патриаршия и Бълг. екзархия; За отношението на Сърбия и Русия към тези противоречия.

73. ТЕМЕЛСКИ, Христо. По някои въпроси на взаимоотношенията между Московската патриаршия и Българската православна църква (1589-1721) / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 7, с. 16-22.

Вж и  БПЦ през Средновековието

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ (НЕХАЛКИДОНСКИ) ЦЪРКВИ

74. АВКСЕНТИЙ, архимандрит. Коптската църква / Архим. Авксентий. // LXXV, 1995, № 4, с. 17-26. Съдържа:  1. Кратък ист. преглед; 2. Съвременно състояние на Коптската църква; 3. По-важни догм. и богослуж. различия между Коптската и Православната църква; 4. Кратко изложение на опитите – Правосл. църква да се сближи с Копт.; 5. Опити за възстановяване на каноничното общение между Копт. и Правосл. църква в наше време. Публикуван е пълен текст на “Предложение за вдигане на анатемата”.

75. ТЕНЕКЕДЖИЕВ, Любомир. Етиопска църква / Любомир Тенекеджиев. // LXXI, 1991, № 8, с. 23-33. Древна изт. църква.

76. ХРИСТОВА, Милка. Православието в Швейцария / Милка Христова. // LXXXI, 2001, № 11, с. 27-32 : С ил. Съдържа: І. Правосл. църкви – 1. Митрополия към Всел. патриаршия; 2. РПЦ към Моск. патр.; Сръбс. прав. ц.; 4. РПЦ; ІІ. Други правосл. църкви – Руска задгран. църква; ІІІ. Древни ориентал. църкви – 1. Коптска; 2. Етиопска; 3. Сирийска – антиохийска; 4. Арменска апостолич. църква.

Вж. и История на съвременните православни църкви (СПЦ)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО [ИКУМЕНИЗЪМ]

77. ЛЮБЕНОВА, Лизбет. Варненски и Преславски митрополит Симеон и ИМКА [Младежко христ. движение] / Лизбет Любенова. // LXXX, 2000, № 6, с. 24-31. Др. имена на организацията: “Всемирен съюз на младежките христ. дружества”; “Църковен интернационал”; “Междувероизповедно младежко христ. дружество”; “Съюз на христ. младежи”. За икуменизма в България.

78. СТАМАТОВА, Клара. Християнство и ислям. Пътят на противопоставяне към “Пречистване на историческата памет” / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 2, с. 10-21. За: Католич. църква към християнско-ислямския диалог; Отношението към диалога на Световния Съвет на църквите (ССЦ); Правосл. позиция за диалога. Отношението на мюсюлманите към диалога.

79. СЪБЕВ, Тодор. Проблемът за религиозната свобода в историко-икуменическо осветление / Тодор Събев. // LXXVI, 1996, № 4, с. 3-14. С билиогр. Съдържа: 1. Богословски основания за човешко равноправ., своб. на църквите и народностно единство; 2. Поглед върху проблема за религиозната свобода в практиката на христ. Изток и Запад до нач. на ХХ век; 3. Религ. свобода в грижи и становища на църкви и икуменич. организ. през ХХ в.; 4. Заключение.

СЪВРЕМЕННО ПРАВОСЛАВНО БОГОСЛОВИЕ НА XX-ти ВЕК (ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ)

80. ГЕОРГИЕВ, Валентин. Отец академик Димитру Станилоае за диалектическото и схоластическото богословие / Валентин Георгиев. // LXXVI, 1996, № 6, с. 20-21.

81. КОЕВ, Тотю. Православието и наближаващият ХХІ век : Реалност и перспективи / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 1, с. 3-6.Библ. и истор. основания.

82. ЛОСКИ, Владимир. Предание и предания / Владимир Лоски; Прев. от англ. Емил Трайчев. // LXXXII, 2002, № 5, с. 10-27. Из: Lossky, V. “ In the Image and Likeness of God.” Ed by J.H. Erickson and T. E. Bird. – NY, 1985.

83. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Православното богословие в съвременния свят / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Велимира Василева. // LXXI, 1991, № 1, с. 8-17. Съдържа: 1. Светът е небожествен. 2; Човекът е теоцентрично същество; 3. Христоцентрично богословие; 4. Персоналистична еклезиология; 5. Вярното понятие за Бога е троичното.

84. МАЙЕНДОРФ, Йоан прот. Предание и предания / Прот. Йоан Майендорф; Прев. от рус. Презв. Екатерина Крумова. // LXXXII, 2002, № 4, с. 15-18.Из кн.: “Живое Предание”. – СПб. : РХГИ, 1997. Проблеми на съвременния диалог.

85. НИКОЛАУ, Теодор. Размисли върху бъдещето на християнството / Теодор Николау. // LXXIX, 1999, № 2, с. 1-8.Академична лекция, четена от автора на 3.12.1998 г. в аулата на ВУ “Св. св. Кирил и Методий”, по повод предложението на ПБФ за удостояването му с титлата “doctor honoris causa”.

86. СТАМАТОВА, Клара. Православното богословие и съвременният свят : Шести конгрес на висшите православни богословски школи 5-10 октомври 2004 г., София / Клара Стаматова. // LXXXIV, 2004, № 11, с. 21-31.Съдържа: Приветствия и обзор на докладите. Теми: Правосл. богословие днес – проблеми и перспективи; Правосл. богосл. школи – общение и свидетелство; Стремежът към христ. единство днес. Заключителни становища, решения и препоръки. Общи изводи, обединили участниците в конгреса.

БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ПОКРЪСТВАНЕТО

87. БАКЪРДЖИЕВА, Т. и др. Към ранната история на Чéрвенската епархия / Т. Бакърджиева, Ст. Йорданов. // LXXIV, 1994, № 12, с. 16-26. Проучване за историческата ú съдба до образуването на Бълг. екзархия.

88. ГАЛЧЕВ, Илия А. Охрид през вековете / Илия А. Галчев. // LXXI, 1991, № 1, с. 17-33.История, култура и църковно минало.

89. ДЬОПМАН, Ханс-Дитер. Противоположните интереси и домогвания на франките, Рим и Византия относно покръстването на българите / Ханс-Дитер Дьопман. // LXXX, 2000, № 9, с. 11-6.

90. КАЙМАКАМОВА, Милияна. Религия, църква и държава в ранностредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.) / Милияна Каймакамова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 10-20.

91. КЛИСАРОВ, Стефан. Страници из църковното минало на Ивайловград / Стефан Клисаров. // LXXII, 1992, № 8, с. 22-32.

92. КОЕВ, Тотю. Константинополският събор (869/870) и Българският църковен въпрос / Тотю Коев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 3-9. За съборните заседания.

93. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Имало ли е Народен събор в Преслав през 893 – 894 г. / Н. Цв. Кочев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 23-27.

94. КРЪСТЕВ, Ангел. Епископски седалища в българските земи до ІХ век / Ангел Кръстев. // LXXI, 1991, № 9, с. 26-30. Мисионерска дейност.

95. МАРКОВА, Зина. Ловеч в борбата за самостоятелна Българска църква / Зина Маркова. // LXXIII, 1993, № 9, с. 1-11.

96. НИКОЛОВА, Бистра. Българската архиепископия между 870 и 886 год. / Бистра Николова. // LXXIV, 1994, № 1, с. 24-28. Учредяване, статут и диоцез.

97. НИКОЛОВА, Елена. Нови моменти и факти във връзка с провеждането на Сердикийския църковен събор през 343 г. – хипотези и предания / Елена Николова. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 9-11. По повод 1660 г. от провеждането на събора.

98. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. История на Видинската епархия (ІІІ – ХХ в.) / Йером. Павел (Стефанов). // LXXI, 1991, № 8, с. 1-14.

99. ПОЛИМЕНОВ, Ст. прот. В коя църква се е състоял Сердикийският поместен събор – 343 г. / Прот. Ст. Полименов. // LXXVII, 1997, № 6, с. 12-18. За мястото на събора авторът посочва – Сердика (Триадица, София) и др. предположения.

100. СИМЕОНОВА, Лиана. Папа Йоан VІІІ и България / Лиляна Симеонова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 21-26. С библиогр. Във връзка с опитите на папа Йоан VІІІ (872-882) да привлече България към Рим (под духовна юрисдикция на папството).

101. ШИВАРОВ, Николай протопр. [Свети] Св. Патриарх Фотий и България : По случай 1100 г. от канонизирането му за светец / Протопр. Николай Шиваров. // LXXV, 1995, № 10, с. 1-9.

БПЦ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

102. БЕЖАН, Оксана Ив. Към въпроса за българо-молдавските духовно-църковни и книжовни връзки през Средновековието / Оксана Ив. Бежан. // LXXVII, 1997, № 5, с. 26-31.

103. ГАЛЧЕВ, Илия А. Борбата за запозване на християнското вероизповедание и народностното съзнание в Македония по време на Турското робство / Илия А. Галчев. // LXXIII, 1993, № 5, с. 23-31.

104. ИВАНОВА, Албена Л. Българските летописни надписи / Албена Л. Иванова. // LXXVI, 1996, № 1, с. 23-27. В средновековна България.

105. КОЕВ, Тотю. Българската православна църква като фактор при образуването и запазването на българската народност / Тотю Коев. // LXXI, 1991, № 12, с. 24-32. Основни фактори на обединяване между славяни, прабългари и траки: Наличие на държава и единна държ. власт; Религиозен морал. Система от юридич. норми; Смесените бракове между славяни и прабългари. Христ. учен. за равенство между мъжа и жената; Богослужебен и литературен език. Славянска книжнина и културна просвета на Бълг. църква.

106. КОЧЕВ, Николай Цвятков. Още по въпроса за богомилството – Беседата на презвитер Козма и т. нар. Богомилски книги – апокрифи / Н. Цв. Кочев. // LXXV, 1995, № 10, с. 19-29. За онтологичните представи на богомилите.

107. ЛАЛЕВ, Иван. Отношението на турските власти към духовенството в дните на Априлското въстание 1876 г. според донесение на княз Церетелев / Иван Лалев. // LXXIV, 1994, № 3, с. 25-31. Съдържа материали, отнасящи се до гоненията и издевателствата, на които е било подложено бълг. духовенство.

108. ПАВЛОВ, Пламен. Патриарх Йоаким ІІІ, татарският хан чака и цар Теодор Светослав / Пламен Павлов. // LXXII, 1992, № 6, с. 27-33.

109. ПЕТКОВ, Кирил. Унията между Българската църква и Рим в началото на ХІІІ век – някои пренебрегвани аспекти / Кирил Петков. // LXXII, 1992, № 9, с. 25-32. Съдържа части от „Синодика на БПЦ”, който е съставен по нареждане на цар Борил (1207-1218 г.)

110. ПЕТРОВ, Петър протойерей. Още по въпроса за Богомилството в контекста на средновековния светоглед / Прот. Петър Петров. // LXXXI, 2001, № 9, с. 6-12. Съдържа: Историография на Средновековието. Църква и държава. За еретическото учение на богомилите.

БПЦ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

111. БОНЕВА, Вера. Драмата “Иванко, убиецът на Асеня І” в контекста на Българския църковен въпрос през Възраждането / Вера Бонева. // LXXXIV, 2004, № 3, с. 17-22.С библиогр. П. Р. Славейков за историческата драма на В. Друмев.

112. БОНЕВА, Вера. Прошението на цариградските българи за църковно-народен суверенитет от 1856 г. и еволюцията на възрожденския политически национализъм / Вера Бонева. // LXXVI, 1996, № 5, с. 19-25.

113. ЕЗЕКИЕВ, Сергей. Църковно-националното движение в София през Възраждането / Сергей Езекиев. // LXXIII, 1993, № 8, с. 21-30.

114. КРЪСТЕВ, Ангел. Екзарх Йосиф и национално-патриотичните движения / Ангел Кръстев. // LXXV, 1995, № 7, с. 13-17.

115. КРЪСТЕВ, Ангел. Униатството в Македония и Австро-Унгарската дипломация / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 5, с. 12-20.

116. КРЪСТЕВА, Мариана. Гръцко-българската църковна разпра като явление в обществения живот на Варна : От Освобождението до войните / Мариана Кръстева. // LXXV, 1995, № 11, с. 16-27.

117. МАКЕДОНОВ, Димитър. Варненски и Преславски митрополит Симеон, Христо Ботев и Шуменските събития / Димитър Македонов. // LXXI, 1991, № 9, с. 21-25.

118. ПЕТКОВ, Петко Ст. Православните български архиереи в учредителното и първото велико Народно събрание 1879 г. / Петко Ст. Петков. // LXXIII, 1993, № 10, с. 15-23.

119. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Самоков в Църковно-националната борба / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 2, с. 21-31; № 3, с. 17-28; № 4, с. 12-22. Съдържа: І. Кратки истор. бележ. за Самоков; ІІ. Крат. истор. обзор на Самоков. епархия (ХVІ-ХІХ в.); ІІІ. Начало и обзор на църк. борба; ІV. Борбите на самоковци срещу митроп. Йеремия и Дели Матей; V. Борбите на самоковци след изгонването на Дели Матей; VІ. Избор и посрещане на първ. бълг. епархийски митрополит.

БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

120. АЛЕКСАНДРОВ, Недю. Бележит дипломатически документ : [Сто и двайсет] 120 години от учредяването на Българската екзархия, 1870-1990 г. / Недю Александров. // LXX, 1990, № 9, с. 12-16.

121. МИТЕВ, Йоно. Екзархията и Априлското въстание / Йоно Митев. // LXXIII, 1993, № 4, с. 1-10.

122. РУСАНОВ, Росен. Проблемите на схизмата и за единството на Българската църква в навечерието на Балканските войни / Росен Русанов. // LXXIX, 1999, № 4, с. 14-23. Съдържа: 1. Екзархията – защитник на правосл. българи в Турск. имп.; 2. Спорът за църк. единство; 3. Становището на Св. Синод в София според писмото от 27.06.1912 г. до Екзарха; 4. Опитите за вдигане схизмата до Балкан. война; 5. Плодовете на принизеното междуцърковно положение на Бълг. екзархия; 6. Църковн. и етническа ситуация на Балкан. полуостр. според Св. Синод в София; 7. Заключение.

123. ТЕМЕЛСКИ, Христо. От фермана до схизмата : Или кък Българската православна църква получи пълна независимост / Христо Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 41-48.124. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Султанският ферман от 27 февруари 1870 г., основаване и дейност на Българската екзархия в Цариград / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 8, с. 18-27. С библиогр. Доклад, изнесен на 25.02.1995 г. в Екзархийския дом в Истанбул (Цариград) на тържества по случай 125-год. от издаването на фермана за незав. Бълг. църква.

125. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Ферманът – схизмата, Екзархията – Патриаршията и Османската държава / Христо Темелски. // LXXXV, 2005, № 2, с. 1-9. Съдържа архивн. снимка на Църковно-народния събор, 1871 г. по фотокопие от 1911 г.

126. ФЕРМАНЪТ от 27 февруари 1870 г. : [Документи] / Състав. Хр. Темелски. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 34-40. Съдържа: Текстове на фермана на бълг. ез. (Царска тугра); Симеон Варнен. и Пресл. митроп. – Един спомен за издаването на фермана за Екзархията; Христо Т. Стамболски – По издаването на фермана из “Автобиография, дневници и спомени”. – Т. 2 (1868-1877), С., 1927.

127. ХАДЖИНИКОЛОВА, Елена. Българската Екзархия и Сръбските интереси в Босна (70-те години на ХІХ в.) / Елена Хаджиниколова. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 49-55.

128. ХАМАМДЖИЕВ, Константин. За участниците на снимката от Църковно-нардония събор в Цариград 1871 г. / Константин Хамамджиев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 10-16. Опис и идентифициране на участниците (43 на брой).

129. ШОПОВ, Атанас. Една родолюбива апология на Христо Ботев за Екзархията / Атанас Шопов. // LXXXV, 2005, № 1, с. 19-25. За възгледите му относно националнопатриотичната дейност на Бълг. екзархия.

Вж и № 125, 133

УЧИТЕЛНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

130. КРЪСТЕВ, Ангел. Самоковско – Рилското богословско училище / Ангел Кръстев. // LXXII, 1992, № 1, с. 28-33.

131. РУСАНОВ, Росен. Проблеми на религиозното образование в България през 30-те години на 20 век / Росен Русанов. // LXXVIII, 1998, № 6, с. 21-31.

132. СПИРОВА, Полина. Кратък обзор на религиозното образование в българските земи до Освобождението / Полина Спирова. // LXXXV, 2005, № 12, с. 9-18.

133. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Просветното дело на Българската екзархия / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 11, с. 7-9. От 1872 до нач. на Балкан. война (1912 г.). културно-просветн. дело в Македония и Одринска Тракия след 1878 г. в Бълг. екзархия.

134. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Развитие на новобългарската просвета / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 5, с. 18-28.

135. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Учебното дело в Самоков през Възраждането / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 4, с. 9-16.

136. ЦОНЕВА, Даниела. Габровският род Станимирови и приносът му за утвърждаване ролята на БПЦ / Даниела Цонева. // LXXXIII, 2003, № 4, с. 22-31. На базата на документ. свидетелства, авторката представя семейн. традиция – баща (свещ. Стефан Станимиров) и син (Станимир Станимиров), както и техните сродници за създаване, разпространение и опазване на църк. книжнина през втор. полав. на 19 в. до 40-те год. на 20 в.

137. ШИВАРОВ, Николай протопр. Училищното дело в Куманово до Илинденското въстание / Протопр. Николай Шиваров. // LXX, 1990, № 10, с. 15-22.

Вж и Българската екзархия

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БПЦ

138. ГАРДЕВ, Костадин. Църковното устройване на българската емиграция в Северна Америка – фактор за съхраняване на народностното ù самосъзнание / Костадин Гардев. // LXXII, 1992, № 7, с. 11-19.

139. ДАСКАЛОВ, Димитър. Революционна организация в Цариградската духовна семинария преди и след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) / Димитър Даскалов. // LXX, 1990, № 9, с. 29-32.

140. ДОКУМЕНТИ за най-новата Българска църковна история / Състав. Христо Темелски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 14-23. Съдържа: “Изложение” на Екзарх. избирателен съб. (21 ян. 1945 г.); “Протокол” за вдигане на схизмата; “Томос” от Константинополския п-арх. Вениамин; “Акт” за избора на Бълг. п-арх Кирил и Бълг. п-арх Максим; Изложение на Св. Синод на БПЦ по Кондика на Св. Синод.

141. КРЪСТЕВА, Олга. За просветната дейност на братството “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 11, с. 18-28. Съдържа и списък на публикациите на изд. “Бял кръст” (Курилски манастир).

142. КРЪСТЕВА, Олга. История, дейност и състав на ставро-пигиалното женско монашеско братство “Бял кръст” / Олга Кръстева. // LXXXII, 2002, № 7, с. 10-18; № 8, с. 8-19. Съдържа и: Устава на братството; Списък на монахините (Курил. манастир).

143. МАЛЕВ, Людмил свещеник. Схизмата над Българската църква (1872-1945 г.) / Свещ. Людмил Малев. // LXXXV, 2005, № 2, с. 17-24. Съдържа: І. Истор. свед. по налагане на схизмата; ІІ. Вътрешни последици от схизмата; ІІІ. Междуцърковни последици; ІV. Дейността на БПЦ по вдигане на схизмата.

144. НИКОЛОВ, Найден Н. Из миналото на гр. Кресна в спомени и документи / Найден Николов. // LXXVI, 1996, № 1, с. 28-30. Градът е основан през 1913 г.

145. ПАВЕЛ (Стефанов), йеромонах. Сектите и култовете в България / Йером. Павел (Стефанов). // LXXV, 1995, № 10, с. 30-31. Изложение пред Православната консултация за прозелитизма, свикана в Сергиев Посад (Русия) от 24 до 30 юни 1995 г. с участието на дейци от 18 страни.

146. ПАРАЛИНГОВ, Емил. Православните енорийски братства в Пловдив и Пловдивска епархия до 1944 г. / Ем. Паралингов. // LXXXII, 2002, № 1, с. 23-32. История, развитие и социално-културна просветна дейност.

147. ПЕТКОВ, Никола М. Благотворителната дейност на Българската православна църква 1944-1950 г. / Никола М. Петков. // LXXI, 1991, № 4, с. 21-25.

148. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Дейността на Светия Синод на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през 1943 г. : Документи / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 8, с. 21-31; № 9, с. 19-28. Съдържа коментар и протоколи от заседанията на Св. Синод (1943 г.)

149. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Кратък исторически обзор на Врачанска епархия до средата на 70-те години на ХХ век / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 6, с. 18-26.

150. ЦОНЕВСКИ, Илия К. Третият църковно-народен събор в 1953 г. / Илия К. Цоневски. // LXXXIII, 2003, № 5, с. 4-13. Статията е препечатана от Сб. “Десет години Бълг. Патриаршия”. – С. : СИ, 1963. Съдържа: Молебен. Заседания. Патриаршески избирателен събор. Интронизация на Българския патриарх – Пловд. митроп. Кирил. Първо слово на новоизбрания патр. Кирил.

ЦЪРКОВНО И КАНОНИЧНО ПРАВО

Общи въпроси

151. ДОНКОВА, Жасмина. Измененията и допълненията на Екзархийския устав от 1945 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 3, с. 18-25. Църковно-правен анализ.

152. НАТАНАИЛ, митрополит Неврокопски. Каноничното единство – предпоставка за евхаристийно общение / Неврокопски митроп. Натанаил. // LXXV, 1995, № 5, с. 1-3. Слово, произнесено на 10 май 1995 г. в храм-паметн. “Св. Ал. Невски”, София.

153. НИКОЛАУ, Теодор. Епископското служение като служение на единството в Църквата / Теодор Николау; Прев. от нем. А. Кръстев. // LXXII, 1992, № 2, с. 11-20. Съдържа: 1. Разбирането на църк. единство в православно осветление; 2. Богословие на епископ. служение; Еписк. слеж. в служба на единството на Поместната църква; Еписк. служ. в служба на единството на цялата Църква.

154. НИКОЛЧЕВ, Дилян. За прелюбодейството и развода : “Правило за изключението” (хипотези) / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 4, с. 16-25. Съдържа: І. Неразторжимостта на брака според учението на Църквата; ІІ. За точния смисъл на думите на Господ Иисус Христос (предварителна бележка); ІІІ. Смисълът на “правило за изключението” в контекста на “диспута” между Спасителя и фарисеите; ІV. Свидетелства по въпр. за прелюбодейството от първите времена на Църквата; V. “Правил. за изключението” по въпроса за развода и неговото прилож. в древн. Църква; VІ. Отстъпила ли е Църквата от Христовото учение по въпр. за прелюбодействието.

155. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Митрополит Климент (Друмев) за двукамарната парламентарна система / Дилян Николчев. // LXXXI, 2001, № 12, с. 18-25.  Анализ на дебата по този въпрос, състоял се при приемането на Търновската конституция.

156. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Несправедливият Берлински договор (от 1878 г.) през погледа на светското и църковното право / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 2-3, с. 56-66. Съдържа: І. Бълг. църк. независимост;  ІІ. Дипломатически сплетни около въпроса за България; ІІІ. Берлинск. конгр. – “паметник на егоизма, дело на завист, акт неморален и позорен”; ІV. Няколко правни разсъждения върху резултат. от Берл. конгр.; V. Църковноправна критика на берл. решения.

157. НИКОЛЧЕВ, Дилян. [Свети] Св. Методиевият номоканон като старобългарски юридически паметник / Дилян Николчев. // LXXX, 2000, № 11, с. 1-15. Съдържа: І. Бил ли е св. Методий запознат с правните матер. на цивилното и канон. право; ІІ. Св. Методиевото юридич. наследство; ІІІ. Св. Методиевият Номоканон – без аналог в практиката на славянск. поместни правосл. църкви, държави и право; ІV. Заключение.

158. НОВКИРИШКА-СТОЯНОВА, Малина. Църковната емфитевза в Римското право / Малина Новкиришка-Стоянова. // LXXX, 2000, № 5, с. 20-30. За инвестиционната аренда – характерна за Католич. църква и до днес.

ЦЪРКВА И ДЪРЖАВА

159. БАКАЛОВ, Георги. Някои аспекти във взаимоотношенията Държава – Църква във Византия / Георги Бакалов. // LXXII, 1992, № 2, с. 13-23.С библиогр.

160. БОНЕВА, Вера. Гаврил Кръстевич за правните, политическите и каноническите аспекти на българския църковен въпрос (1856-1872) / Вера Бонева. // LXXII, 1992, № 9, с. 18-24.

161. ВЕЛЕВ, Ганчо. Българската държава, армията и Църквата / Ганчо Велев. // LXXVIII, 1998, № 5, с. 1-14. История и съвременно състояние.

162. ГРЪНЧАРОВ, Огнян. Българската православна църква и православната доктрина в периода на прехода (1989-1996) / Огнян Грънчаров. // LXXVII, 1997, № 3, с. 19-27. Съдържа: Православната църква – религ. христ. институция; Църковна дейн. и позиция на БПЦ към правото и закона. Правосл. църква и еволюцията на хуманното общество.

163. ДОНКОВА, Жасмина. Държавно-църковните отношения в България през периода 1947-1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 10, с. 23-32.Съдържа: 1. Нормативна уредба; 2. Църковно законодателство; 3. Положение на духовенството.

164. ДОНКОВА, Жасмина. Конституционносъобразност на държавно-църковните отношения в годините на демократичния преход в България / Жасмина Донкова. // LXXXIV, 2004, № 3, С. 22-26.

165. ДОНКОВА, Жасмина. Нормативна уредба на държавно-църковните отношения в България след 1989 г. / Жасмина Донкова. // LXXXV, 2005, № 11, с. 23-32.

166. НИКОЛЧЕВ, Дилян. Модерното общество и Православието в България / Дилян Николчев. // LXXVII, 1997, № 5, с. 9-19. Съдържа: І. БПЦ и политическия път на ръзвитие към модерно общество; ІІ. БПЦ и социално-иконом. път на развитие към модерно общество; ІІІ. БПЦ и духовн. път на развитие на модерно общество.

167. ПОПМАРИНОВ, Димитър. Православието – елемент на националната сигурност / Димитър Попмаринов. // LXXIV, 1994, № 10, с. 8-20. Съдържа: 1. Политика и религия – взаимозависимост и взаимообусловеност; 2. Елементи на национ. сигурност; 3. Основни опасности за Православието в България – история и настояще при римокатолическата църква, протестантизъм, ислям, източни учения, съвремен. езичество, екзотични секти; 4. Виждания за бъдещо развитие между Църква и държава.

168. РАШОВ, Григор. Правозащитна организация ли е Българският Хелзинкски комитет в светлината на религиозните права и свободи у нас / Григор Рашов. // LXXV, 1995 № 5, с. 19-31. За обществ. отпор срещу деструктивните култове и техните разпространители, както и срещу членовете от БХК и тяхната разрушителна пропагандна компания.

169. РАШОВ, Григор. Религиозния екстремизъм на сектите, Православието, националното и духовното ни безродие и бъдещето на нашата култура и държавност / Григор Рашов. //  LXXIV, 1994, № 8, с. 5-18.

170. ЧУРЕШКИ, Стефан. Вероизповеданието и младежта по време на преход / Стефан Чурешки. // LXXX, 2000, № 10, с. 22-26.

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

171. ДИМИТРОВ, Иван Ж. Български църковни общини зад граница / Иван Ж. Димитров. // LXXXI, 2001, № 12, с. 13-17. Съвременно състояние.

ХРАМОВЕ И МАНАСТИРИ – ИСТОРИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ

172. БЕЖАН, Оксана. Ив. Към историята на манастира “Нямец”  в Молдова – важно средище на Молдовско-българските църковни и книжовни връзки през Късното средновековие / Оксана Ив. Бежан. // LXXIV, 1994, № 11, с. 17-27.

173. БОЙЧЕВА, Павлина. Един документ на Константин Брънковяну за Къпиновския манастир “Св. Никола” / Павлина Бойчева. // LXXXIII, 2003, № 7, с. 24-32. Грамотата на К. Брънковяну, дадена на манастира.

174. ГЕНАДИЙ, Мелнишки епископ. Сто и седемдесет години от построяването на централния манастирски храм “Успение на Пресвета Богородица” в Троянския манастир / Мелнишки еп. Генадий. // LXXXV, 2005, № 10, с. 7-12.

175. ДАНКОВ, Евлоги. Крушунската обител – Център на Средновековна философска култура / Евлоги Данков. // LXXIII, 1993, № 12, с. 28-31. Исихастки център.

176. ДАНКОВ, Евлоги. Светилник на християнската вяра и благочестие / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 12, с. 25-30. Манастира “Св. апостоли Петър и Павел” край гр. Лясковец.

177. ДАНКОВ, Евлоги. Средновековната философско-богословска школа в Бачковския манастир / Евлоги Данков. // LXX, 1990, № 10, с. 22-32.

178. ДИМОВА, Веселина. Бачковският манастир в пътеписната и мемоарна книжнина през ХІХ век / Веселина Димова. // LXXIII, 1993, № 1, с. 8-19.

179. ИЛИЕВ, Николай. Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXII, 1992, № 7, с. 23-28. Истор. бележки за манастира. Описание на стенописите и интериора на манастирската църква, стопанските сгради и гробове.

180. ИЛИЕВ, Николай. Приписки от Трънския край / Николай Илиев. // LXXIX, 1999, № 6, с. 25-27. Текстове на графити и приписки из стари църкви и манастири: Трънски манастир “Св. Арх. Михаил”, Мисловщички манастир “Св. Богородица”, църкват в с. Насалевци, църквата “Св. Петка-Параскева” (гр. Трън), църквата в с. Кожинци.

181. ИЛИЕВ, Николай. Трънският манастир “Св. Архангел Михаил” / Николай Илиев. // LXXVII, 1997, № 6, с. 1-11. Кратко извлечение от ръкописа на автора, съхраняван в архива на ЦИАИ, София.

182. ЙОНОВ, Василий прот. Църквата “Св. Теодор Тирон” в Летница – средище на просвета и родолюбие / Прот. Василий Йонов. // LXXVI, 1996, № 3, с. 26-30.

183. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Рождество Богородично” в с. Осиково – ХVІІ век / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 10, с. 27-33. История, архитектура и иконопис.

184. КЛИСАРОВ, Николай. Църквата “Св. Теодор Тирон” в с. Зимевица, Софийско (ХVІ-ХVІІ в.) / Николай Клисаров. // LXXXIII, 2003, № 11, с. 22-26.История, архитектурни постройки, стенописи и сегашно състояние.

185. КОВАЧЕВ, Георги и др. Света Гора Сливенска – постановки и проблеми / Георги Ковачев, Иван Русев. // LXXVI, 1996, № 1, с. 18-22.Извори за Сливенските манастири в периода на феодална България. Сведения за ман. “Св. Богородица”, наречен Епикерниев и др.

186. КОЛЕВА, Мария. Рилският манастир и гр. Тетевен през Българското възраждане / Мария Колева. // LXX, 1990, № 8, с. 15-22 : С ил.

187. КОСТОВ, Стамен и др. Забелският манастир “Св. Димитър” / Стамен Костов, Николай Илиев. // LXXXII, 2002, № 4, с. 26-31 : С ил.

188. КРЪСТАНОВ, Трендафил. Непрекъснато българско присъствие в Атонската полития на Света Гора / Трендафил Кръстанов. // LXXIII, 1993, № 10, с. 29-31; № 11, с. 28-30. Малко известни изследвания и извори за съдбата на светогорската монашеска държава през вековете. Съдържа и списък на Светогорските манастири със стасистически данни за количеството и националността на монасите, преди и по време на турското робство.

189. ЛАЗАРОВА, Вела. Габровският девически манастир “Св. Благовещение” след Освобождението / Вела Лазарова. // LXXVIII, 1998, № 3, с. 13-21. Истор. сведения, културно-духовен живот до разрушаването му през 1959 г.

190. ЛАЧЕВ, Митко. Кратка история на храма “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. Видин / Митко Лачев. // LXX, 1990, № 11, с. 20-29.

191. ЛАЧЕВ, Митко. Село Градец и храмът му “Св. пророк Илия”: Кратък исторически очерк / Митко Лачев. // LXXXI, 2001, № 4, с. 20-31. С приложеня (три писма между църковното настоятелство и Видин. митрополит).

192. МАДОЛЕВА, Надежда. За една раннохристиянска базилика, в която вероятно се е състоял Сердикийският събор през 343 г. / Надежда Мадолева. // LXXXIV, 2004, № 8, с. 18-22. Хипотези за раннохристиянската базилика “Св. Троица” в кв. Горни Лозенец, София.

193. МИХАЙЛОВ, Михаил Д. ставр. ик. [Сто и трийсет] 130-годишнина на храма “Св. Богородица” в Смолян, кв. “Устово” (1865-1995) : Паметник на вяра и родолюбие / Ставр. ик. Михаил Михайлов. // LXXV, 1995, № 11, с. 28-31.

194. МУТАФОВА, Красимира. Още за историята на Троянския манастир / Красимира Мутафова. // LXXXI, 2001, № 1, с. 22-29.

195. ОВЧАРОВ, Тодор. За мястото на средновековния български манастир “Света Богородица Пътеводителка” / Тодор Овчаров. // LXXXV, 2005, № 6, с. 27-29.

196. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековни манастири около Търновград / Тодор Овчаров. // LXXIII, 1993, № 6, с. 10-18. Представени по териториален принцип.

197. ОВЧАРОВ, Тодор. Средновековните търновски манастири през Османското владичество / Тодор Овчаров. // LXXXIV, 2004, № 7, С. 27-31.За: Преображенски манастир; Манастира Св. Троица; Килифаревски манастир; Белочерковски манастир “Св. Йоан Предтеча” и др.

198. ОВЧАРОВ, Тодор. Търновград – град на църкви и манастири / Тодор Овчаров. // LXXXIII, 2003, № 8, с. 24-28. В периода от 1185/6 г. до ХІІІ-ХІV в.

199. ПАВЕЛ (Стефанов), йером. Неизвестни документи на Гложенския манастир от ХVІІІ и ХІХ век / Йеромонах Павел (Стефанов). // LXXIV, 1994, № 2, с. 23-28. Съдържа: Текстове на 4 османотурски тапии, които дават сведения за стоп. живот на Гложенската обител и близките селища.

200. ПАВЛОВА, Роза. Още един поглед върху основаването на Къпиновския манастир “Св. Никола” / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 7, с. 26-28.  За надписа на външния корниз на олтарната абсида.

201. ПАВЛОВА, Роза. Старини от времето на цър Иван Асен ІІ / Роза Павлова. // LXXXII, 2002, № 10, с. 29-31. Истор. известия за манастира “Св. 40 мъченици” в околността на с. Златарица (Великотърновско) в местн. Чуката – опожарен от турците.

202. ПЕЙКОВСКИ, Иван. Кога са възникнали Троян и Троянският манастир : Едно мнение / Иван Пейковски. // LXXXII, 2002, № 7, с. 29-31. Съдържа и писмо на акад. Ив. Дуйчев (20 март 1965 г.), относно годината на създаването на града и манастира.

203. ПЕТКОВ, Иван. Пчеларството в манастирите / Иван Петков. // LXXI, 1991, № 3, с. 29-33.

204. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Възникване и роля на българските манастири по времето на св. княз Борис-Михаил / Христо Темелски. // LXX, 1990, № 5, с. 11-22.

205. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Интересни сведения за Софийските манастири от 1874 г. / Христо Темелски. // LXXV, 1995, № 1, с. 12-18.

206. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Приписки от севлиевската църква “Св. пророк Илия” / Христо Темелски. // LXXXI, 2001, № 7, с. 28-32.

207. ТЕМЕЛСКИ, Христо. С динамит срещу Светата обител : Документи по разрушаването на Габровския девически манастир “Св. Благовещение” / Христо Темелски. // LXXI, 1991, № 7, с. 10-20.

208. ТЕМЕЛСКИ, Христо. Църкви и манастири в Самоков и Самоковско : Предварителни бележки / Христо Темелски. // LXXIII, 1993, № 12, с. 11-22. Сведения за: Бельовата църква “Рождество Пресвятия Богородици”; Митрополитската църква “Успение Пресв. Богородици”; Долномахленската църква “Въведение Богородично”; Църквата “Св. Никола”; Девическия манастир “Покров Пресв. Богородици” и др. култови сгради в града; Църкви и манастири в Самоковския окръг.

209. ЯНЕВ, Янчо. Метохът на Рилския манастир в Кюстендил / Янчо Янев. // LXXI, 1991, № 8, с. 19-23.

Вж и Църковна археология. Християнско изкуство и символика

_________________________

*Материалът е предоставен от автора. За справки: Цвета Узунова, тел. 359/2/989-01-15, вътр. 21.

[1]. Вж Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-1944). – Шумен, 2003, с. 4-21.

[2]. Бенбасат, Алберт. Анализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика. // Критика и хуманизъм : списание за хуманитарни и социални изследвания, 2005, извънреден бр. № 19, с. 15-32.

[3]. Калистос (Уеър), Богословското образование в светлината на Свещеното Писание и творенията на отците на Църквата. //Духовна култура, LXXV, 1995, № 3, с. 9.

Следва…

About Dragan Bachev

63 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Книги и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s