ОБЗОР ВЪРХУ ЛАТИНОЕЗИЧНИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА ЦЪРКОВНОТО ПРАВО ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВСЕЛЕНСКИТЕ СЪБОРИ – продължение 1

III. Латиноезични църковноправни сборници през периода на Вселенските събори IV-VIII в.

1. Преводите на Никейските правила — основа на латинските сборници.

За основа на латинските сборници, също както и за основа на гръцките, послужили правилата на Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Преводи на тези правила от гръцки на латински се появили още веднага след събора, като например преводът на епископ Цецилиан Картагенски, който лично присъствал на него. Несъмнено и други епископи, които присъствали на събора, взели със себе си копия или преводи на тези правила. Може да се изброят не по-малко от 10 латински преводи на Никейските правила, освен тяхното съкратено изложение (abreviatio), направено от Руфин в неговата Църковна история, което било твърде разпространено в Галия. Подобно на източните сборници всички западни се образували чрез присъединяване правилата на други събори към правилата на Никейския събор.

2. Най-древният Римски сборник

Така, чрез присъединяване правилата на Сардикийския събор (в латинска редакция) към Никейските правила се образувал най-старият Римски сборник. Неговата отличителна особеност била тази, че правилата на Сардикийския събор били напълно сляти с Никейските и не се наричали Сардикийски, а Никейски, имайки обща номерация с последните. Поради тази причина на Сардикийските правила се позовавали като на Никейски. Като на Никейски правила на тях се позовавали отците на църквата Иероним и Августин, а също така папите Зосима и Лъв I [3]. Тази погрешност била открита от африканските епископи по повод позоваването на папа Зосима на Сардикийските правила, който ги посочвал като Никейски в потвърждение на претенциите си да приема апелации върху решенията на местни епископи. Като не намерили правилата, посочени от папата, в своите списъци на Никейските правила, отците на Картагенския събор (419 г.) поискали точни списъци на Никейските правила от Александрийския, Антиохийския и Константинополския епископи и след като получили такива от Кирил Александрийски и Атик Константинополски изпратили списъка, получен от Атик в Рим. Но този списък доказвал само, че в гръцките оригинали правилата, посочени от папата, липсват. Африканските епископи не могли да посочат на кой събор принадлежат тези правила, защото по това време те нямали списък на Сардикийските правила, макар по-рано те да били известни на тамошните епископи[4]. Вследствие на това в някои древни латински ръкописи Сардикийските правила се отбелязват понякога като правила на Вселенския събор в Никея, които са неизвестни на гърците (quae in graeco non habentur, sed in latino inveniuntur), понякога като правила на друг Никейски събор (canones Nicaeni secundi), известни само на латински език, но неизвестни на гръцки, понякога изобщо като древни канони (canones antiqui), неизвестни на гърците, но известни на Запад. Даже когато станало известно, че те принадлежат на Сардикийския събор, в надписите на тези правила продължавали да добавят, че тях ги няма у гърците и че те са известни само на Запад. По-късно Сардикийските правила били отделени от Никейските и под името Сардикийски влезли в други, по-късни сборници с канони.

3. Най-древният Африкански сборник

На Картагенския събор (419 г.) в отговор на предложението на Картагенския епископ Аврелий „целият събор казал: Списъците (на символа) на вярата (exemplaria fidei) и определенията на Никейския събор, каквито са ни били донесени през отдавнашно време от предшественика на ваша светост Цецилиан, освен това и онези части, които съгласно с тях били постановени тук и нашите определения, днес възприети от всички, да бъдат внесени в тези църковни деяния…”[5] Вследствие на това определение бил редактиран цял кодекс от правила, съставен: 1) от Цецилиановия превод на Никейските правила, 2) от някои правила, издадени от 14-те африкански събора, предшествали Картагенския от 419 г. и 3) от правила, издадени на този събор. По този начин към Никейските правила били присъединени правилата на 15 африкански, в по-голямата си част Картагенски, събори. Този кодекс от правила на Африканската църква бил внесен изцяло, отначало в римския сборник на Дионисий Малкия, а от неговия сборник бил заимстван в гръцката Синтагма от XIV титли и оттогава в сборниците на Източната църква се помества като правила на Картагенския събор.

4. Най-древни сборници с канони в Галия и Испания

Има основание да се предполага, че в Галия и в Испания са съществували древни сборници с правила на местни събори, подобни на Картагенския сборник. Както в Галия, така и в Испания, съществувал обичай да се четат на следващите събори постановленията и каноните на предишните, така както се правело и на африканските събори[6]. В Галия те се четяли в определен ред[7], а този ред бил преди всичко хронологичен. Такова четене предполага съществуването на хронологични сборници. Действително, сравняването на най-древните ръкописи и испанските сборници, в които са поместени галски събори, показва, че най-древните галски събори, като се започне от Арлския (Арелатския) — 314 г., са разположени в тях именно в хронологичен порядък, което сочи към един общ източник за всички по-късни сборници, а такъв източник би могъл да бъде само някакъв сборник. Без съмнение, в състава на този сборник са били поместени правилата на Никейския събор, защото те често се четяли на галските събори, а в някои ръкописи правилата на Арлския събор (314 г.) са поместени веднага след Никейскитe[8]. В испанските сборници, от които се четяли правила на съборите, към Никейските правила били присъединени най-древните постановления на испанските събори (antiqua statute, antique canones)[9]. Обаче няма основания да се предполага, че галските и испанските сборници са били редактирани на някакъв събор, подобно на Картагенските правила.

5. Латински преводи на правилата на Източните събори, които са се появили преди Халкидонския събор

В първата половина на V в., скоро след Картагенския събор (419 г.), както смята Маасен, а може би и по-рано, както предполага Балерини, на Запад започнали да се появяват преводи на правилата и на други събори, освен Никейския. Така, във времето между Картагенския събор (419 г.) и Халкидонския (451 г.) се появили следните преводи: Исидоров превод (versio Isidoriana), наречен така, защото се намира в Испанския сборник, чието съставяне дълго време било приписвано на Исидор Севилски. Този превод бил направен в Италия, от гръцки сборник, в който освен Никейските се намирали и правилата на следните събори: Анкирския, Неокесарийския и Гангърския, следователно той бил направен от най-древния гръцки сборник, Понтийския. Преводът съществува в две обработки: древна, близка до оригинала, и късна — разпространената. След Исидоровия превод се появили „стария“ (versio prisca) и галския (versio gallica) преводи, направени от такъв гръцки сборник, който е съдържал освен гореспоменатите още и правилата на Антиохийския събор. „Старият“ превод е наречен така, защото издателят (Жюстел) го отъждествил със „стария превод“ (prisca translatio), споменат от Дионисий Малкия в предговора към неговия сборник [10], а галският носи това име, което му е дадено от Маасен, защото се среща в галските сборници [11]. В този си състав, с правилата на Антиохийския събор, един от латинските сборници бил в ръцете на папските легати, които присъствали на Халкидонския събор [12].

6. Преводи, които се появили в периода от Халкидонския събор до Дионисий Малкия (451-500)

През този период се появили следните преводи: 1) Превод на правилата на Антиохийския, Лаодикийския и Константинополския събори, поместен в горепосочения Исидоров сборник и направен вероятно в Италия от такъв гръцки сборник, в който всички тези правила вече се намирали, най-вероятно от Халкидонската „Книга на правилата“; 2) Два превода на правилата на Халкидонския събор (451 г.): един, поместен в Исидоровия сборник, но направен вероятно вече не в Италия, а в Галия или Испания и друг, поместен в сборника, където се намирал „стария превод“ (versio prisca). Този втори превод съдържа освен 27-те правила на Халкидонския събор още и правилата на Константинополския събор (381 г.) и 28-то правило на Халкидонския събор във вид на извлечения от актовете на 16-то заседание на този събор, на което заседание били четени правилата на Константинополския събор и на това основание било съставено 28-то правило[13]. Имало и други преводи на Антиохийските, Константинополските и Халкидонските правила, а също така и на правилата на Ефеския събор (431 г.)[14]. Най-накрая, около 500 г. от Дионисий Малкия: първо — за пръв път били преведени първите 50 правила на св. Апостоли; второ, отново била преведена цялата Халкидонска „Книга на правилата“ и трето, отново били преведени правилата на Халкидонския събор, както ще видим в следващия параграф.

Всички тези преводи и местните западни сборници, след Халкидонския събор, оказали едни на други влияние и послужили като извори за образуването на сборници, които получили на Запад всеобщо значение. Отличителна черта на тези сборници било присъствието в тях на правила на източните събори, които обикновено били поставяни начело, пред всички други правила. Местните извори били присъединявани или под формата на цели, съществували от по-рано сборници, или във вид на отделни статии по реда на своята поява и натрупване. От най-ранните сборници такъв общ сборник бил преди всичко Дионисиевият сборник.

7. Римският сборник на Дионисий Малкия

Дионисий Малкия

За неговия живот ние знаем твърде малко. От съвременника и приятеля му Касиодор научаваме, че Дионисий бил скит по рождение и монах, който дълги години посветил на научни занимания[15].

Беда Достопочтени и Павел Дякон твърдят, че той бил ръкоположен в Рим за абат. Кога е пристигнал в Рим и кога е починал не ни е известно. От неговия предговор към папските декреталии може да се заключи, че той е дошъл в Рим не порано от смъртта на папа Геласий в 496 г., защото в този предговор Дионисий казва, че не е познавал този папа лично. Починал е не по-рано от 526 г., защото от тази година са се съхранили негови писма за пасхалния кръг и не по-късно от 555 г., защото Касиодор в своята книга, написана същата година, го споменава вече като покойник. Дионисий познавал добре гръцкия и латинския езици, съставил пасхален кръг и хронология, в която летоброенето е от Рождество Христово. Поради това той може да се смята за създател на християнското летоброене. Като познавач на гръцкия език, първо за епископа на Салона[16], а след това за папа Хормизд, той превел на латински Апостолските правила и тези на източните събори. Първият превод е положен в основата на съставения от него и два пъти преработван сборник с църковни правила.

Първоначално съставеният от него за епископ Стефан Салонски сборник съдържал: 50 Апостолски правила, Никейските, Анкирските, Неокесарийските, Гангърските, Антиохийските, Лаодикийските, Константинополските и Сардикийските правила; актовете от първото заседание на Картагенския събор (419 г.); посланието на този събор до папа Бонифаций; посланията на Кирил Александрийски и Атик Константинополски, заедно със символа на вярата и Никейските правила; посланието на африканските епископи до папа Целестин и най-накрая правилатана Халкидонския събор.

В началото е поместен пролог във формата на писмо от Дионисий до Стефан Салонски. От този пролог ние научаваме, че причината за съставянето на сборника е била нуждата от по-добър превод на гръцките правила[17].

Като извори за този сборник послужили: 1) гръцкият екземпляр на Апостолските правила (50 на брой); 2) гръцкият кодекс с правилата на: Никейския, Анкирския, Неокесарийския, Гангърския, Антиохийския, Лаодикийския и Константинополския събори, който съдържал в непрекъсната номерация 165 правила, т.е. Халкидонската „Книга на правилата“ в пълен състав; 3) сборник със Сардикийските правила, в който те или били присъединени към Никейските, или, най-малкото, се усещали следи от такова присъединяване; 4) екземпляр с актовете и правилата от първото заседание на Картагенския събор (419 г.) и 5) гръцкият екземпляр с правилата на Халкидонския събор.

Впрочем Дионисий скоро сметнал за необходимо да преработи съставения от него сборник. Поводът за тази преработка също било обстоятелството, че той успял да намери по-подробен екземпляр с правилата на Картагенския събор (419 г.), с помощта на който поправил съответната част от първата редакция на своя сборник, като разделил при това за пръв път всички Kартагенски правила и някои извлечения от деянията (заседанията) на събора на 138 статии. Другите изменения, направени във втората редакция, били незначителни. Така например, той преместил съдържанието, като го поставил не след Апостолските правила, а веднага след предговора, а правилата на Халкидонския събор поместил не в края на сборника, а след другите източни събори[18].

Към тази втора редакция в качеството на отделна част или нещо самостоятелно Дионисий, по молба на римския презвитер Юлиан, присъединил папските декреталии, като наченал с папа Сириций (+398 г.) и завършил с Анастасий II (+498 г.)[19]. Някои от поместените тук декреталии съществували и в други канонически сборници, които били завършени независимо от сборника на Дионисий и преди него. Дионисий събрал декреталиите, които публикувал, вероятно и с помощта на подобни сборници[20]. Няма никакви данни, които да сочат, че той ги е извлякъл от някакъв източник, например от папския архив.

Като съставял сборника с папските декреталии, които присъединил към сборника със съборните правила, Дионисий се ръководел от желанието да не пропусне нещо, което се отнася до църковната дисциплина. Тези декреталии по своето каноническо значение представлявали по онова време нещо съвсем различно от това, което станали впоследствие[21]. Това били преди всичко разнородни послания или писма (epistolae), изпратени до разни лица: презвитери, епископи и императори или окръжни послания, отправени до някоя провинция на Изтока или Запада. Те обикновено се опирали на определенията на поместни събори, които се събирали в Рим, при папата, и се състояли от епископи, пребиваващи там временно или постоянно. На тези събори те били редактирани и с подписите на всички членове на събора били изпращани по предназначение, затова били наричани синодални послания (epistolae synodicae)[22] или градски канони (canones urbicani)[23]. След получаването им на Изток, в Африка, Галия или Испания, тези послания били четени на съборите и когато било необходимо се вписвали в съборните деяния. Те съдържали или догматически разсъждения, или отговори на получени послания responsa (или, което е същото rescripta), или някои предложения, почиващи върху църковни правила, или направо съборни постановления (decreta, constita, precaepta, regulae, decretalia). Следователно, декреталиите на Запад представлявали първоначално същото, което били съборните послания на източните епископи, каквито са например много от посланията на Кирил Александрийски, Генадий Константинополски или правилата на Никифор Изповедник. Онези папски послания от подобен род, които били писани от тях не като председатели на поместни римски събори, а като предстоятели на римската църква, от тях лично, били подобни на посланията, отговорите и предложенията на източните епископи, като например Дионисий и Петър Александрийски, Василий Велики и Григорий Нисийски, Теофил и Кирил Александрийски и някои други. Впрочем измежду древните папски декреталии едва ли днес е възможно да посочим онези, които са писани лично от папите, в качеството им на предстоятели на римската църква. По този начин, според своя характер, древните папски декреталии представлявали постановления на поместната римска църква. Като ги присъединил към сборника със съборни правила, Дионисий всъщност само го допълнил с местните постановления на римските събори и каноническите послания на римските предстоятели.

В този си краен вид сборникът на Дионисий съединил в себе си източните и западните, гръцките и римските канонически източници, от които едни били известни само на Изток, като например Апостолските правила, а други само на Запад, каквито например са правилата на Картагенските събори или папските декреталии. Но на римската църква бил нужен такъв сборник, който би съдържал не просто източни правила в латински превод, а онези източни правила, които били признати и на Запад. Затова папа Хормизд поръчал на Дионисий да направи нов превод на гръцките правила, който да се отличава с буквална точност. Направеният нов превод бил поместен от Дионисий редом с гръцкия текст, един срещу друг, като разделил всяка страница от ръкописа си на две половини (in unaquaque pagina aequo divisa tramite utraque e regione subnectam). Постъпвайки така, Дионисий имал предвид онези, които решили безразсъдно да повреж дат Никейските правила и да ги заменят с някакви други (propter eos maxime, qui temeritate quaedam Nicenos canones credunt se posse violare et pro eis alis quaedam constituta subponere). В този превод не са включени Апостолските правила и към него не били присъединени правилата на Сардикийския и на африканските събори, на това основание, че всички тези правила, според сведенията на Дионисий, по онова време все още не намирали всеобщо признание. Обаче този нов превод не получил такова разпространение, каквото получила втората редакция на първоначалния превод. От новия превод се запазило само предисловието[24].

С течение на времето сборникът на Дионисий (втората редакция на първия превод) бил подложен на някои изменения, както в първата, така също и във втората си част: някои неща били пропуснати, а други били прибавени. От допълненията трябва да се отбележат следните: в гръцките правила на съответните места били поместени: първо — Никейският и Константинополският символи и вероопределението на Халкидонския събор; второ — списъкът с епископите, които се били подписали под деянията на Никейския, Анкирския, Неокесарийския, Гангърския, Антиохийския, Константинополския и Халкидонския събори. След това в частта на папските декреталии са поместени: първо — декреталиите на шестимата папи, живели след Анастасий II, от Иларий до Григорий II[25], второ — актовете на шестте събора, проведени в Рим по времето на тези папи и трето — преписката на император Юстин I с папа Хормизд.

Именно в такъв разпространен вид Римският сборник на Дионисий бил изпратен от папа Адриан I на Карл Велики в Галия през 774 г.[26]. В 802 г. на Аахенския събор той бил приет в качеството на официален кодекс от църквата във франкското кралство и измествайки от употреба така наречения сборник на Кенел, продължил да се прилага, докато сам не бил изместен от Лъжеисидоровия сборник. Изобщо сборникът на Дионисий до появата на Лъжеисидоровия сборник бил един от най-разпространените в латинския свят.

Още по-рано, отколкото в Галия, сборникът на Дионисий станал известен в Африка, в Картагенската църква. Тук той послужил като единствен извор за сборника, който бил съставен от епископ Кресконий или Крисконий, който живял в навечерието на арабското завоевание (707 г.), в края на VII в. (около 690 г.)[27]. Вероятно той, още преди да стане епископ, по поръчение на папа Либерий съставил „Конкордия на каноните“ (Concordia canonum). Като заимствал материала си единствено от Дионисий, Кресконий разделил труда си на 300 (или 301) глави, които озаглавил, но в подреждането им не спазвал някакъв определен план. От първата част на Дионисиевия сборник, т.е. от каноните, той взел Апостолските правила и правилата на всички източни събори, освен Константинополския (Втория Вселенски събор 381 г.). От втората част, т.е. от дек-реталиите заимствал тези на всички папи с изключение на Бонифаций и Анастасий. Пълният текст на каноните или собствено Конкордията се предшества от кратко изложение на нейното съдържание или бревиарий (breviarium), с номерирани цитати, посочващи пълния текст. И двата текста се предхождат от предисловие, адресирано до папа Либерий. Този сборник бил в употреба поне до X в., както сочат множество съхранили се древни ръкописи.

8. Галски сборник.

До появата на Дионисиевия сборник, в Галия бил разпространен друг древен сборник, издаден през XVII в. От Пасхазий Кенел (Pasquier Quesnel, Quesnellus) и затова обикновено бил наричан Кенелев сборник[28]. Той бил създаден, както смятат, в самата Галия, защото първо — твърде много ръкописи на този сборник са се съхранили само в Галия и никъде другаде; второ — 11-то Анкирско правило е преправено в него точно по такъв начин, както и в други ръкописи с несъмнен галски произход; трето — само в този сборник е поместено посланието на галските епископи до папа Лъв I и накрая — следи от заемки от този сборник се забелязват само у галските писатели[29]. Смята се, че е съставен не по-късно от времето на папа Геласий (492-496), следователно почти едновременно с Дионисиевия. Че е бил твърде разпространен в Галия, това ни го показват многочислените ръкописи от VIII-X в., които са се съхранили до наше време[30].

Сборникът се разделя на 98 глави (capitula), които на свой ред се делят на различен брой статии, като се съди по съдържанието. Това деление е чисто външно. В разполагането на материала няма никаква вътрешна последователност, нито систематическа, нито хронологическа. Съставителят видимо се е придържал само към едно правило: той черпел своя материал от различни източници и оставял своите заемки в този вид и в тази взаимна връзка, в които ги намирал у тези източници. Но тъй като тези заемки нямат близко отношение една към друга, то всички те заедно представляват пъстър и безпорядъчен сбор.

Самото съдържание на сборника е разнородно. Тук ние намираме: съборни правила, извлечени от съборните деяния (заседания), папска преписка или декреталии и няколко императорски рескрипта и конституции.

а) от съборните правила в сборника са поместени само правилата на гръцки и африкански събори, а именно: правилата на Никейския събор в Исидоровия превод и съединени с тях под един общ номер Сардикийските (глава 1)[31],  Анкирските, Неокесарийските и Гангърските в Исидоровия превод; правилата на Халкидонския събор в „стария превод“ (versio prisca); Антиохийските, Лаодикийските и Константинополските правила също в Исидоровия превод; правилата на Картагенския събор (397 г.) и съкратените правила на Ипонския събор (393 г.)[32] и накрая правилата на събора в Цела (Zella, Telepte) 418 г., в Африка.

б) извлечения от съборните деяния (заседания) касаят ересите на Пелагий и Целестий, на Несторий и Евтихий. Те са направени от протоколите на заседанията на африканските и на Халкидонския събор. Тук са поместени вероопределенията на Халкидонския събор, Никейският символ, четирите антиариански изповедания на вярата и много извлечения с догматически характер.

в) различните папски послания и декреталии принадлежат на следните папи: Дамасий, Сириций, Икокентий I, Зосима, Бонифаций I, Целестин I, Лъв I (по-голямата част от тях) и Геласий I.

г) що се касае до императорските рескрипти и конституции, то всички те са издадени по повод на догматически спорове през IV и V в. За ереста на Пелагий се отнасят: една конституция на император Констанций II (Quae cum praeteritae), два рескрипта на Хонорий и Теодосий II (Ad conturbandam и Dudum quidem); за Халкидонския събор се отнасят три конституции на Валентиниан III и Маркиан (Omnibus negotiis, Tandem aliquando и Venerabilem) и една на Маркиан (Licet jam sacratissima). Освен това след вероопределенията на Халкидонския събор са поместени извлечения от три титула на 16-та книга от Теодосиевия кодекс: de fide catholia, I, 2; de his, qui supra religione contendunt, 4, 2 и de haereticis, 5, 6, 62.

Макар сборникът да е съставен в Галия, в него няма правила или извлечения от постановленията на галските събори[33]. Това обстоятелство ни кара да мислим, че сборникът е съставен като допълнение на местните галски сборници, които съдържали в себе си постановления на галските събори. Съставителят, очевидно, е имал за цел да помести в своя сборник само онова, което не е намерил в местните сборници от онова време[34]. Освен тази цел той е имал предвид да събере предимно догматическите определения на съборите, насочени против ересите от IV и V в., вследствие на което по-голямата част от съдържанието на сборника се отличава с догматически характер.

9. Испански или Исидоров сборник.

Този сборник се нарича Испански (Hispana) според мястото на съставянето му[35]. Той се нарича също така Исидоров, защото дълго време съставянето му несправедливо се е приписвало на св. Исидор Севилски (+636 г.), въз основа на сходството, което съществува между предговора към този сборник и едно място от съчинението на св. Исидор под заглавие Codex Etymologiarum. За времето на съставянето му може да се каже следното: едни смятат, че той се е появил по-рано от 563 г., защото към този сборник видимо сочи съборът в Брага (563 г.)[36]; други пък твърдят, че сборникът се е появил след 633 г., защото 4-ият Толедски събор от същата година, видимо, бил вече поместен в първоначалния състав на сборника[37]. Тези, които защитават първото мнение, подчертават, че още на 3-ия Толедски събор при вестготския крал Рекаред I (589 г.) или скоро след това сборникът бил подложен на преработка и допълнения и че именно по времето, когато вестготите се завръщат от арианството към православието, той получил онзи вид, в който се приписва на св. Исидор Севилски[38]. Във всеки случай ние не знаем съдържанието на сборника в неговия първоначален вид, а само имаме някои данни за възстановка на съдържанието му в оня вид, който имал след 4-ия Толедски събор (633 г.)[39].

Вероятно, още от първия съставител, сборникът бил разделен на две части: в първата били поместени съборните правила, а във втората — декреталиите. Съборните правила са разположени в географски порядък, по страни и градове, но заедно с това и в хронологичен ред, защото съборите във всяка страна и всеки град са подредени хронологично. На първо място са поставени правилата на 10-те източни събори: Никейския (след който следват Никейският символ и символът на св. Григорий Неокесарийски, под заглавие: Fides S. Gregorii majoris, на Анкирския, Неокесарийския, Гангърския, Сардикийския, Антиохийския, Лаодикийския, Константинополския, посланието на Кирил Александрийски до Несторий под името на Ефеския събор, правилата на Халкидонския събор и посланието на Атик Константинополски; следват правилата на 8 африкански събори, в това число statuta ecclesiae antiquа под името на 4-ия Картагенски събор[40], на 10 галски събори[41] и на 14 испански Събори[42]. Във втората част са поместени 103 папски декреталии[43].

За източници на този твърде разпространен сборник послужили други сборници. По-точно: 1) превод на гръцките правила; 2) сборник с правила на африканските събори[44]; 3) сборник с правила на галските събори; 4) сборникът на Дионисий Малкия, от който са взети всички намиращи се в него папски декреталии и са допълнени с други декреталии; 5) сборник с правилата на испанските събори, допълнен, вероятно от самия съставител, защото много испански събори са известни само от този сборник. Освен това в него влезли в пълен състав още два сборника, а именно: 6) така наречените statute ecclesiae antique под името на 4-ия Картагенски събор (398 г.) и 7) сборник с правилата на Мартин, епископ на Брага, поместен в раздела на испанските събори. По този начин, като източници за Испанския сборник послужили, в крайна сметка, седем други сборници.

По отношение на сборника с гръцки правила, който бил на първо място в Испанския сборник, трябва да се отбележи, че той е възникнал в Италия много по-рано от Испанския. В първоначалния си вид той се състоял от два превода на гръцките правила. Първият превод, както е известно, съдържал правилата на следните събори: Анкирския, Неокесарийския и Гангърския, начело с Никейските правила; вторият — правилата на Антиохийския, Лаодикийския и Константинополския събори. Тъй като тези преводи след това били поместени в разглеждания от нас сборник, те се наричат испански или Исидоров превод. Вероятно в този му вид сборникът бил използван от Картагенския дякон Фулгенций Феранд. Впоследствие били добавени: посланието на Кирил Александрийски до Несторий в превод на Исидор Севилски и посланието на Атик Константинополски.

Фулгенций Феранд, който съставил свое „Съкращение на каноните“ (Breviatio canonum)[45] преди 546 г., както предполагат е ползвал споменатия сборник все още без тези последни допълнения. В неговото „Съкращение“, което представлява един вид систематически указател за каноните, състоящ се от 232 кратки положения, потвърдени с посочване на пълния текст на правилата чрез цитати, ние намираме указания само: 1) за правилата на Никейския, Анкирския, Неокесарийския, Гангърския, Антиохийския, Лаодикийския, Константинополския, а също така и Сардикийския събори и 2) за правилата на 22-та африкански събори, но в него няма указания за някакви други правила, например Халкидонските, вероятно защото в сборника с гръцки правила, от който се ползвал Феранд, нямало никакви други правила, освен споменатите. Изучаването на указанията или цитатите на Феранд води до заключението, че той е използвал Никейските правила от превода, който бил изпратен от Атик Константинополски, Сардикийските — от латински оригинал и правилата на другите източни събори — в Исидоров превод[46]. Оттук следва, че в този превод, който държал в ръцете си Феранд, не били включени още нито Халкидонските правила, нито посланието на Кирил Александрийски до Несторий.

_______________________________

[3].  В посланието си до император Теодосий (Opp. Ed. Ballerini, I, col. 966) той подразбира 4-то Сардикийско правило, като казва: Quum autem post appellationem interprositom hoc necessario postuletur, canonum Nicaeae habitorum dacreta testatur (за това, че след представена апелация това е необходимо, свидетелстват наставленията на Никейските правила), quae a totius mundi sacerdotibus constituta.

[4]. Картагенският епископ Грат лично присъствал на Сардикийския събор и в 5-то правило на Картагенския събор (348 г.) се казва: Gratus episcopus dixit: Haec observatio pacem custodivit, ut nemo alterius plebis hominem sibi usurpet… Migne, LXXXIV, col. 182.

[5]. Правила св. поместных соборов с толкованиями, М., 1880, с. 369

[6]. Например вторият Везонски събор (529 г.) във встъплението казва: Cum secundum statutа canonum in Vasensi vico sanctorum pontificum fuisset concilium congregatum, juxta consuetudinem antiquorum patrum regulas relegentes… cognovimus etc. Maassen, I, 187. Вторият Толедски събор (527 г.) казва във встъплението: id nobis in unum positis placvit: ut si qua in anticuis canonibus minime commemorata sunt, salubri tractatu ac diligenti consideratione instituantur; si qua vero in anterioribus conciliis sunt decreta, sed abusione temporum hactenus sunt neglecta, redivivae ordinationis censuram obtineant etc. Migne, LXXXIV, col. 335. Тарагонският събор (516 г.) казва: Antiqua statuta de his censuisse videntur, quae in tempore avt ad illos relata pervenerunt avt certe acta testimonio proprio comprobaverunt: cujus rei et nos sequentes exemplum, illa quae nunc fiunt placiut observada decernere… Migne, ib. col. 310. Съборът в Брага (563 г.): relecti ex Codice coram concilio tam generalium synodorum canones quam localium. Migne, ib. col. 565. Освен това то се потвърждава и от по-късните събори. Maassen, I, 698.

[7]. Съборът в Агд (Agde) 506 г. посочва: In primis id placuit, ut canones et statuta patrum per ordinem legerentur. Migne, ib. col. 263.

[8]. Maassen, I, 563.

[9]. Maassen, I, 643.

[10]. Maassen, I, 87-100. Versio prisca e издадена от Балерини. Migne, LVI, col. 746-816. Предисловието на Дионисий виж у Maassen, I, 960.

[11]. Преводът е издаден от Maassen, I, 939-943.

[12]. Maassen, I, 81; 122.

[13]. Migne, LVI, col. 802-815. — Maassen, I, 96-97.

[14]. Maassen, I, 107.

[15]. Местата за Дионисий у различните писатели са събрани и напечатани в Migne, s.l.T. LXVII, col. 139-140. Тук е напечатан и самият сборник. Виж също така и Voelli et Iustelli, Bibliotheca juris canonici veteris, I, p. 101-248. — За самия сборник: Ballerini, De collect. et collectoribus canonum, Lib. III, cap.I. — Migne, T. LVI, col. 195. — Maassen, I, 422-452.

[16]. Но не Салоникски (Солунски), както неправилно прочитат някои учени, а Салонски (Салона в Далмация). Наблизо е бил дворецът на Диоклетиан, който бил родом от този град. Развалините му са близо до Spalatro (Сплит).

[17]. Предисловие към първата редакция: Domino venerando mihi patri Stephano episcopo Dionysius Exiguus in Domino salutem.

Quamvis carissimus frater noster Laurentius assidua et familiari cohortatione parvitatem nostram regulas ecclesiacticas de Graeco transferre pepulerit imperitia, credo, priscae translationis offensus, nihilominus tamen ingestum laborem tuae beatitudinis consideratione suscepi, cui Christus omnipotens Deus solita populis pietate prospiciens summi sacerdotii contulit dignitatem, ut inter plurima virtutis ornamenta, quibus ecclesiam Domini morum sanctitate condecoras, etiam sacratissima jura pontificalibus per Dei gratiam digesta conventibus intemerata conservans perfecto regimine clerum plebemque modereris nullatenus nostri saeculi more contentus, quo pronius desideramus recta nosse quam facere; sed divino adjutus auxilio, quae fieri praecipis. Ante perficiens ut efficacissimo fidelibus prosis exemplo. Magna est siquidem jubentis auctorias eadem primitus jussa complentis, quatenus inconvulsa ecclesiastici ordinis disciplina servata ad capessendam perennem beatitudinem et praeviis cuncti illustrentur officiis et spiritualibus populi locupletentur augmentis. Incolumem beatitudinem vestram et orantem pro nobis gratia divina custodiat. Explicit prologus.

[18]. Предисловие към втората редакция: Domino venerando mihi patri Stephano episcopo Dionysius Exiguus in Domino salutem.

Quamvis—exemplo. Magna est siquidem jubentis auctoritas eadem primitus jussa complentis, quatenus ecclesiastici ordinis disciplina inviolabilis permanens ad capessendum perenne praemium Christianis omnibus praestet accessum, per quem et sancti praesules paternis muniantur regulis et obedientes populi spiritualibus imbuantur exemplis. In principio itaque canones, qui dicuntur apostolurum, de Graeco transtulimus, quibus, quia plurimi consensum non praebuere facilem, hoc ipsum vestram noluimus ignorare sanctitatem, quamvis postea quaedam constituta pontificum ex ipsis canonibus adsumpta esse videantur. Deinde regulas Nicaenae synodi et deinceps omnium conciliorum, sive quae ante eam, sive quae postmodum facta sunt, usque ad synodum centum quinquaginta pontificum, qui apud Constantinopolim convenerunt, sub ordine numerorum, id est a primo capitulo usque ad centesimum sexagesimum quintum, sicut habetur in Graeca auctoritate, digessimus. Tunc sancti Chalcedonensis concilii decreta subdentes in his Graecorum canonum finem esse declaramus. Ne quid praeterea notitiae vestrae credamur velie subtrahere, statuta quoque Sardicensis concilii atque Africani, quae Latine sunt edita, suis a nobis numeris cernuntur esse distincta. Universarum vero definitionum titulos post hanc praefationem strictius ordinantes ea, quae in singulis sparsim sunt promulgata conciliis, sub uno aspectu locavimus, ut ad inquisitionem cujusque rei compendium aliduod attulisse videamur. Explicit praefatio.

[19]. Едно послание на Сириций; 21 — на Инокентий I; 1 — на Зосима; 4 — на Бонифаций I; 3 — на Целестин I; 7 — на Лъв I; 1 — на Геласий I и 1 — на Анастасий II, всичко — 39.

[20]. В предговора към сборника с декреталии той казва: praeteritorum sedisapostolicae praesulum constituta, qua valui, cura diligentiaque collegi. Някои декреталии на Лъв I, които се намирали в други канонически сборници, останали за него неизвестни.

[21]. Schulte, Stellung der Concilien, Päpste und Bischofe u.s.w. Prag, 1871, s. 164-170. — Maassen, I, 226-238. — Hinschius, Das Kirchenrecht der Katholiken und Protestanten, III, 683 und folgs.

[22]. В 1-то правило на 3-ия Толедски събор (589 г.): synodicae sanctorum praesulum Romanorum epistolae. В 17-то правило на 4-тия Толедски събор (633 г.): synodica sanctorum praesulum Romanorum decreta. Декреталиите под формата на съборни актове виж у Voelli et Iustelli, I, 249-274.

[23]. Maassen, I, 230.

[24]. То гласи: Domino beatissimo papae Hormisdae Dionysius Exiguus.

Sanctorum pontificum regulas, quas ad verbum digerere vestra beatitudo de Gerco me compellit eloquio, jam dudum parvitatis meae nonnullo studio absolutas esse cognosco. Sed quorundam supercilium, qui se Grecorum canonum peritissimos esse jactitant quique sciscitati de quolibet aecclesiastico constito respondere se velut ex occulto videntur oraculo, veneratio vestra non sustinens imperare dignata est potestate, qua supra ceteros excelli(t) antistites, ut, qua possum diligentia, nitar a Grecis Latina minime discrepare atque in unaquaque pagina aequo divisa tramite utraque e regione subnectam, propter eos maxime, qui temeritate quadam Nicenos canones credunt se posse violare et pro eis alia quaedam constituta sub-ponere. Quapropter apostolatos vestri jussis obtemperans omnem veritatem Grecorum canonum prout qui fideliter interpretatus explicui incipiens a Nicenis definitis et in Calcedonensibus desinens. Canones autem, qui dicuntur apostolorum, et Serdicensis concilii atque Africanae provinciae, quos non admisit universitas, ego quoque in hoc opere praetermisi, quia, ut superius memini, ut (et) hos in illa prima digessi translatione, ut et vestra paternitas auctoritate(m), qua tenentur ecclesiae Orientales, quaesivit agnoscere. Explicit praefatio.

[25]. Иларий, Симплиций, Феликс, Симах, Хормизд и Григорий II.

[26]. Виж Voelli et Iustelli, Biblioth., I, p. 249-274. По-късните многочислени допълнение са посочени от Ballerini. — Migne, LVI, col. 211-218.

[27]. Ballerini, De collection. et collector. IV, s. 3. — Migne, LVI, col. 282-286. — Maassen, Gesch. der Quellen und Literat., I, 806-813. Издания: Voelli et Iustelli, Bibliotheca juris canonici veteris, I, 456 (breviarium). Appendix, p. XXXIII-CXII, (concordia). — Maxima bibliotheca partum. T. IX. — Migne, Patrol. s.l. LXXXVIII, 829-942 (без бревиария).

[28]. Преиздаден е с много критически бележки от братята Ballerini като приложение към творенията на папа Лъв I Велики. Migne, LVI, col. 354-746. Тук е и дисертацията на Кенел за този сборник. — Maassen, I, 490.

[29]. Maassen, I, 491-494. Кенел смятал, че сборникът е възникнал в Рим, Айхорн — че е създаден в Италия, Балерини и почти всички останали — в Галия.

[30]. Някои забелязват следи от употребата на този сборник в капитулария на крал Пипин, редактиран в 755 г. (на събора във Vernoglim, Verneuil). Maassen, I, 494.

[31]. Очевидно най-отпред в този сборник е поставен древният Римски сборник, за който вече говорихме. Интересното е, че 4-то Никейско правило тук стои на шесто място, като titulus шести. В един от списъците на Халкидонската книга на правилата то се четяло като глава 6-та. За превода на Никейските правила, виж Maassen, I, 15-22.

[32]. Някои от правилата на Ипонския събор са влезли в състава на правилата на Картагенския събор 419 г. (Maassen, I, 157-159.). Съкращението на правилата на Ипонския събор било направено по следния начин: в 397 г. епископите се събрали на събор в Картаген, но някои пристигнали по-рано. Те, заедно с Картагенския епископ Аврелий, съставили на особен, предварителен събор посоченото съкращение от правилата на Ипонския събор, а по-късно това съкращение било прочетено и одобрено на самия Картагенски събор 397 г., когато той бил открит през август 397 г.

[33]. Няма ги също така Апостолските правила, които още не са били преведени по това време, а също така липсват и испанските събори.

[34]. Maassen, I, 493.

[35]. Издания: Antonius Gonzales, Collecto canonum ecclesiae Hispanae ex probatissimis et pervetustis codicibus nunc primum in lucem edita a publica Madritensi bibliotheca 1808. Epistolae decretales ac rescripta Romanorum pontificum, Matriti, 1821. Препечатано у Migne, Patrol. s.l.T. LXXXIV. — Литература: D. Lapezius, De antique canonum codice ecclesiae Hispanae, Romae, 1758. — Ballerini, De collect. et collector. III, cap. 4. — Migne, LVI, col. 218. — Arevalo, Isidoriana sive in editione operum S. Isidori Hispanselis prolegomena III, 91. — Migne, LXXXI, col. 707. — De la Serna Santander, Praefatio historicocritica in veteram et genuinam collectionem veterum canonum ecclesiae Hispanae a divo Isidoro primum, ut creditur, adornatam… Bruxell, 1808. — Migne, LXXXIV, col. 849.

[36]. Schulte, Das Kathol. Kirchenrecht, I Quellen, S. 283. — Lehrbuch des kathol. Und evangelischen Kirchenrechts, §15.IV. — Richter, Lehrbuch, §35, not. 1. — Gams, Theolog. Quartalschrift, 1868, Bd.49 §16.

[37]. Ballerini, Migne, LVI, col. 227. — Eichhorn, Zeitschr. XI, 126. — Maassen, I, 684, виж също 677 и 689.

[38]. Schulte, Quellen, S. 284. — Richter, ibid., not. 2

[39]. Именно древното съдържание, което предшествало сборника в ръкописите с галски произход.

[40]. 1-ви Картагенски — 348 г., 2-ри — 390 г., 3-ти — 397 г., под името на 4-ия (398 г.) са поместени: statuta ecclesiae antiquа, 5-ти — 401 г., 6-ти — първото заседание на събора в 419 г., 7-ми — второто заседание на събора в 419 г. и Милевийския събор — 402 г.

[41]. 1-ви Арлски — 314 г., 2-ри Арлски — между 442-506 г., 3-ти Арлски (в действителност 4-ти) — 524 г., Concilium Valentinum — 374 г., Торински събор — 401 г., Concilium Regiense — 439 г. (без 8 канона), събора в Оранж (Arausicum) — 441 г., Везонския събор — 442 г., събора в Агд (Agathense) — 506 г. и Орлеанския (Aurilianense) събор — 511 г. (без 4, 5, 7 и 10 канони и без посланието до крал Хлодвиг).

[42]. Елвирския (Eliberitanum) събор — 305 г., Тарагонския — 516 г., Геронския (Gerundense) — 514 г., Сарагоския (Cesaraugustanum) — 380 г., Леридския (Hilerdense) — 546 г., Валядолидския (Valletanum) — 546 г. (според някои 524 г.), 1-ви Толедски — 400 г., 2-ри — 527 г., 3-ти — 589 г., 4-ти — 633 г., 1-ви Брагски — 563 г., 2-ри — 572 г., Capitula на Мартин Брагски, 1-ви Севилски (Spalensis) — 590 г., 2-ри Севилски — 619 г., Sententiae, quae in veteribus exemplaribus non habentur, sed a quibusdam in ipsis insertae sunt (канони 48-70 на събора в Агд, Галия) и Decreta quorundam praesulum Romanorum.

[43]. На папа Дамас — 2 декреталии, на Сириций — 2, на Инокентий I — 22, на Зосима — 2, на Бонифаций I — 4, на Целестина — 3, на Лъв I — 39, на Иларий — 3, на Симплиций — 2, на Феликс III — 3, на Геласий I — 2, на Анастасий II — 1, на Симах — 1, на Хормизд — 10, на Вигилий — 1, на Григорий I Велики — 4, на Хормизд — de recipiendis (libris).

[44]. Този, или друг подобен сборник е бил ползван в Галия, на 2-рия събор в гр. Тур — 567 г., защото 20-то правило на този събор цитира правило на Картагенския събор — 418 г. под името Милевийски канон, както е цитирано (26 Milevitanum) и в Испанския сборник.

[45]. Издания: Voelli et Iustelli, Biblioth. juris canonici veteris, I, 447-485. — Migne, Patrol. s.l., LXVII, col. 949.

[46]. Цитатите са подробно изучени от Ballerini (col. 274-275). В някои изрази на Феранд също така намират влияние на Исидоровия превод. За сборника виж у Ballerini (col. 273-279) и Maassen, I, 799-802.

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Църковно право и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s