ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ НА ГРУЗИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА*

Константин Рачев

Предговор

Моето желание да увелича знанията си и да придобия квалификация като учител по религия възникна „на попрището жизнено в средата” (Данте), след като преди доста години завърших богословие в Духовната академия. Проучих внимателно положението на богословските висши заведения у нас и без колебание се спрях на катедрата по Теология в Шуменския университет, където кандидатствах и бях приет за студент по магистърска програма в задочна форма. Тази катедра засега е единствената акредитирана в България и е известна с високото и оригинално равнище на своите преподавателски кадри. Не съжалявам за избора си. Времето, прекарано в лекции, над книгите или в общение с преподаватели и колеги, ме обогати и насърчи за търсене на достойна професионална изява при днешните нелеки социални условия.Дипломната работа не е само „венец”, който получава всеки студент, завършил с успех курса на обучение. Тя е и проверка на усвоените знания и умения за самостоятелна работа. Тъй като винаги съм се интересувал от историческата наука и от събдата на близките на нас православни народи, реших да избера за тема на писане миналото и съвременното състояние на Грузинската православна църква. Благодарен съм за консултациите и напътствията на преподавателите в катедрата – доц. д-р Ангел Кръстев, доц. д.теол.н. Румен Ваташки, проф. протопр. д-р Радко Поптодоров.

Увод

През Втората световна война, когато армията на Вермахта стига до Кавказ, няколко немски алпинисти напускат частите си и изкачват величественият връх Елбрус, за да забият там знамето с пречупения кръст. Когато Хитлер научава за това, той изпада в ярост и нарежда те да бъдат наказани. Въпреки че е известен с патетичните си пози и жестове, германският фюрер е устремен към каспийския нефт и пропуска да спечели дивиденти от това постижение като символ на завладяването на една свободолюбива и мирна страна.

Кавказ е един от най-сложните региони на света във всички отношения – по-сложен и от Балканите. На сравнително малка територия живеят около 70 народа с различен етнически и езиков характер. Политическото положение в региона е напрегнато. Проблемите на Нагорни Карабах и Чечения, за които непрекъснато говорят медиите, са само два сред десетки други. В същото време Кавказ е създал огромен брой паметници на културата, а народите на Кавказ в миналото и сега участват в политическия,икономическия и културния живот на Европа, Азия и Америка. Те имат голям принос в световната цивилизация, поради което актуалността на изучаването на историята, културата и религията на Кавказ е безусловна.

Грузия и България са едновременно близки и далечни страни. Разделя ги Черно море и бездната на историята. Сближава ги древността на техния произход, предаността им към патриотизма, просветата и православието, неравната борба срищу агресивни външни врагове, които се стремят да наложат своето владичество и религия. Запазени са сведения за плодоносни кълтурни и църковни контакти между двете страни от ХІ в. насам. През втората половина на ХХ в. българите и грузинците са поданици и жертви на една и съща политическа система. Напоследък Грузия отново влиза в емисиите на световните агенции поради отхвърлянето на авторитарното управление на Едуард Шеварднадзе и радикалните демократични промени, които настъпват в страната.

Настоящата дипломна работа представлява първото монографично проучване по темата в България. За съжаление на българскки език не е издадена история на Грузия, на православието в Грузия или на отношенията между двете държави и църкви. Тъй като грузинският език е слабо известен в България, малкото книги в нашите библиотеки, свързани в някакво отношение с Грузия, са на руски език. Любопитен факт е, че класикът Иван Вазов пише една от първите статии, посветени на Грузия, в българския печат[1].

Първата история на Грузинската църква е написана от Платон Иоселиани. Тя е издадена в Тифлис (сега Тбилиси) през 1848 година на руски език. Преведена е на английски език от отец С. К. Малън и е издадена в Лондон през 1866 година. Тогава Русия води война с племената в Кавказ, който е разположен на пътя за Индия и попада в сферата на британските стратегически интереси. По инициатива на Руската задгранична църква книгата е препечатана в Джорданвил (САЩ) през 1983 година. Трудът на Иоселиани с панегиричния си стил не отговаря на днешните разбирания за научно изследване и приключва с ликвидирането на грузинската църковна независимост в началото на ХІХ век, но в много отношения остава ценен извор на сведения[2].Този автор издава и сборник с житията на грузинските светии[3]. През 70-те години на ХІХ век се проявява Михаил Сабинин, който се занимава с началния период на Грузинската църква и житията на местните светци[4]. Свещеник Николай Покровски също написва история на Грузинската църква, но по неизвестни причини пренебрегва ХІХ век[5]. Кратък обзор на миналото на Грузинската църква се съдържа в преведените от руски език църковни истории на Михаил Поснов и Пьотр Малицки, които се наложиха като стандартни учебници в България[6]. Вътрешната администрация и външните връзки на Грузинската църква през първите две десетилетия на ХХ век са предмет на разглеждане в една студия на нашия известен канонист протопрезвитер професор Стефан Цанков[7]. Особено трябва да се подчертае главата от двутомната монография на проф. Иван Снегаров за православните църкви, посветена на Грузинската църква. Отпечатана през 1944 година, тази книга е на високо научно ниво, но естествено избягва да се спира на някои политически неудобни проблеми[8]. През 80-те години на ХХ век списание Духовна култура, издание на Св. Синод помества серия от очерци за повечето православни църкви. Тук Грузинската църква е представена с една статия от професор Тотю Коев, който не е историк. Неговият материал е кратък и повтаря типичните слабости на българската църковна историография – разглеждане на църковните събития изолирано, без връзка със светския контекст, и неспоменаване на църковните връзки между Грузия и България[9]. Жития на някои грузински светци са включени в агиогpафските корпуси на архиепископ Сергий, епископ Партений, св. Димитрий Ростовски и други[10].

Странно е, че напоследък руските учени не проявяват интерес към историята на Грузинската църква, а публикуват монографии за църквата в Аджария, която се изтъква като древна и строго православна. Тази аномалия се дължи на факта, че отношенията между Руската и Грузинската църква са скъсани между 1917 и 1943 година, а понастоящем не се намират в блестящо състояние поради излизането на Грузия от руската политическа орбита. На Михаил Ив. Тарнава дължим една добра, закар и остаряла, история на Абхазката църква, която е част от Грузинската (1917). Книгата отдавна е библиографска рядкост, но текстът е изнесен в Интернет[11]. През 1983 година Московската патриаршия публикува кратък очерк от две кòли за Грузинската църква, който е твърде бегъл и казионен и има по-скоро характер на албум[12]. По-късно излезе от печат кратка популярна монография на архимандрит Рафаил, който служи в руското подворие в Тбилиси[13]. Преподователят в Московската духовна академия проф. К. Скурат посвети на Грузинската църква една глава в отпечатаната си книга за православните църкви, която е достъпна и в Интернет. Тя е написана въз основа на твърде остаряла литература и има немалко пропуски[14]. Георгий Докукин, който излага историята на християнството в севернокавказкия регион, отделя известно внимание и на Грузинската църква. Неговният труд също може да се ползва в Интернет[15]. Съдбата на ранното християнство в Грузия е тема на книгата на Вахтанг Гоиладзе[16]. Мириан Хуцишвили обсъжда позицията на църквата през най-новата епоха[17]. Нова история на Грузинската църква е издал архиепископ Анания (Джапаридзе), но тя е на грузински език[18]. Кратък преглед на историята на Грузинската църква прави и сръбският професор Радомир Попович[19]. Същестуват редица статии и монографии за грузинската църковна архитектура, изкуство и литература, както и за отделни паметници на културата, които тук е излишно да се изброяват. Доста популярни материали на руски и английски език са достъпни на интернетния сайт на Грузинската патриаршия и отделни нейни епархии[20].

На английски език се откроява сборникът със съкратени жития на основните грузински светци, съставен от Дейвид Маршал Ланг. Той вече има три издания, което означава, че на Запад се проявява траен интерес към тази тема[21]. Казказката църковна история, включително и тази на Грузия, е обхваната в книгата на Кирил Туманов (1963)[22]Голяма грузинска църковна история на френски език е написана от Мишел Тамарати, но римокатолическата убеденост на автора е прекалено явна[23]. Международна конференция във Виена през 1999 година обсъди християнизирането на Кавказ. Докладите са обнародвани под редакцията на професор Вернер Зайбт[24]. Във всички западни книги за православието са включени кратки глави и за Грузинската църква. Става въпрос за книгите на отец Райманд Янинг[25], Доналд Атуотър[26], отец Иоан Майендорф[27], отец Роналд Робъртсън (вече в шест издания)[28] и други. Статията на известния картвелолог отец Мишел ван Есброек засяга средновековия период на Грузинската църква[29]. Проф. Ерих Бринер проследява накратко перипетиите й през ХVІІІ-ХХ век[30].

От настоящия библиографски преглед се изяснява, че не е налице нова, научна и меродавна история на Грузинската църква, което е нелепо за такава древна институция с изключителни заслуги за запазване на националната идентичност. Надявам се, че моята дипломна работа е успешен опит за поне частично компенсиране на тази липса. От една страна, моята цел е да докажа древността и истинността на православието в Грузия, което оцелява вече 17 века въпреки крайно неблагоприятните условия, а напоследък е в пълен разцвет. От друга страна, искам да поставя въпроса доколко е оправдано православието, което има едновременно вселенски и локален характер, да служи за оправдание на националистически и политически интереси не само в Грузия, но и другаде.

______________________________

* Изд. Фабер, В. Търново, 2008.

Константин Емануилов Рачев е роден в София през 1945 г., възпитан е в учителско семейство. Завършва гимназия в София, отбива редовната си военна служба като артилерист-зенитчик. Работи в С.М.О.А. – София като ел. монтьор, както и на други места. Завършва Духовната академия в гр. София през 1989 г. По-късно се квалифицира в Шуменския университет като учител по теология с магистърска степен (2004 г.). Има заслуги съм демократичните промени.

[1]. Вазов, Иван, Поглед върху историческия живот на грузинския народ, Българска сбирка, ІІІ, 1901, с. 178-180.

[2]. Иоселиани, М., История Грузинской церкви, Тифлис, 1848 (английски превод – Ioselliani, M., A Short History of the Georgian Church, 2nd ed.  Jordanville, 1983).

[3]. Същия, Жизнеописание святых, прославляемых Грузинской церкви, Тифлис, 1850.

[4]. Сабинин, М. История Грузинской церкви до конца VІ века, Спб, 1877; същия, ПолньІе жизнеописания святых Грузинской церкви, ч. 1-3, Спб, 1871-1873 (2 изд., М., 1994).

[5]. Покровский, свящ. Н., Краткий очерк церковно-исторической жизни православной Грузии со времени появления в ней христианства и до вступления еë в подданство России, Тифлис, 1905.

[6]. Поснов, М., История на християнската църква, т. І, С., 1993; Малицки, П. И., Исто рия на християнската църква, т. ІІІ, С., 1932.

[7]. Цанков, протопр. Ст., Положението и уредбата на най-новите православни църкви, Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. 6, 1929.

[8]. Снегаров, Иван, Кратка история на съвременните православни църкви, т. І, Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска, С., 1944, с. 609-634.

[9]. Коев, Тотю, Православната църква в миналото и днес, VІ. Грузинска православна църква, Духовна култура, 1980, № 2, с. 9-17.

[10]. Сергий, архиеп., Полны месяцеслов Востока, т. 1-2, М., 1875-1876; Партений, епископ Левкийски, Жития на светиите, С., 1970; Полные жизнеописания святьы Грузинской церкви, ч. І-ІІ, М., 1993-1994; Энциклопедия православной святости в двух томах, Авт.-сост. А. И. Рогов и А. Г. Парменов, М., 1997; Жития на светиите. Допълнения с жития на български светци, съст. Св. Димитрий митрополит Ростовский, т. І, март-12 февруари, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, 2001-2002.

[11]. Тарнава, М. И., Краткий очерк истории Aбхазской Церкви, Сухуми, 1917 (http://www.geo.orthodoxy.ru/history1-9.htm).

[12]. Грузинская православная церковь, сост. М. В. Тархнишвили, М., 1983.

[13]. Рафаил, архим., Икона „Слава Грузинской православной церкви”, Фесалоники, 1994.

[14]. Скурат, К. Е., История ПоместньІх ПравославньІх Церквей: Учебное пособие в 2 т., М., 1994 (http://www.sedmitza.ru/index.html?did=4506).

[15]. Докукин, Г., Христианство на Кавказе. – http://www.krotov.org/libr_min /d/dokukin. html

[16]. Гоиладзе, В. И., У истоков грузинской церкви, Тбилиси, 1991.

[17]. Хуцишвили, М. Н., Социально-политическая позиция Грузинской православной церкви (ХІХ-ХХ вв.), Тбилиси, 1987.

[18]. Анания (Джапаридзе), архиеп., История Грузинской Апостольской Церкви, Тбили си, 1997.

[19]. Поповиh, Р., Грузиjска православна црква. – Хришhанска мисао, 1997, № 4-8, 53-54.

[20]. www.orthodox-patriarchate-of-georgia.org.ge

[21]. Lang, D. M., Lives and Legends of the Georgian Saints: Selected and Translated from the Original Texts, 2nd ed., rev. London-Oxford, 1956; 3rd ed. 1976.

[22]. Toumanoff, K., Studies in Christian Caucasian History, Georgetown, 1963.

[23]. Tamarati, M., L’Église gèorgienne des origines jusqu′a nos jours, Rome, 1910.

[24]. Die Christianisierung des Kaukasus, The Christianisation of Kaukasus (Armenia, Georgia, Albania). Referate des Internationalen Symposions (Vien, 9-12 Dezember 1999), Hg. Von W. Seibt, Wien, 2002.

[25]. Janin, R., The Separated Eastern Churches, London, 1933, p. 162-165.

[26]. Attwater, D., The Dissident Eastern Churches, Milwaukee (WI), 1937, p. 151-154.

[27]. Meyendorff, J., Imperial Unity and Christian Divisions: The Church 450-680 A.D. Crestwood (N.Y.), 1989, (Church History, II), p. 102-109.

[28]. Robertson, R., The Eastern Christian Churches, 6th ed., Rome, 1999, p. 80-83.

[29]. Esbroeck, M. van, L’Église gèorgienne des origines au Moyen Age. – Bedi Kartlisa, T. 40, 1982, p. 193-199.

[30]. Bryner, E., Die Ostkirchen vom 18 bis 20 Jahrhundert, Leipzig, 1996 (Kirchengeschi chte in Einzeldarstellungen, III/10), 66-70.

Изображение: мъченик Лонгин Стотник

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Поместни православни църкви и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s