ТАЙНАТА В ПОСЛАНИЯТА НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ*

Човекът е тайна за самия себе си. Пред всеки човек винаги са стояли въпросите: Кой съм аз? Какъв е смисъла на моя живот? Тайна е и човекът до нас, тъй като и той е личност, като нас, неговото сърце, помислите са скрити за нас.

Още по-съкровена и дълбока е тайната на Бога. Той не съществува по този начин по който съществуват предметите и хората в този свят. Бог тайнствено обхваща, държи цялото творение от всички страни. Св. пророк Исаия Го нарича „Бог съкровен” (Исаия 45:15), а св. апостол Павел – „Който е едничък бъзсмъртен и живее в непристъпна светлина” (1 Тим. 6:16). Бидейки сами крайни, ние не можем да обхванем безкрайното. Ние не можем да снемем покрова на Божествената тайна, изхождайки от тайната на нашето човешко съществуване. Бог не е произведение на човека, не е идол, не е въплъщение на нашите желания. Той съществува абсолютно независимо от нас, и Неговата тайна е безкрайно по-голяма и по-дълбока от тайната на човека. Св. апостол Павел възкликва: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин” (Римл. 11:33-36). „Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух” (1 Кор. 2:10-13).

Думата μυστήριον, означава тайна, тайнство, съкровено, неведомо, неизследимо. В посланията на св. апостол Павел, тайна се употребява за да обозначи:

І. Тайните на божественото домостроителство на Църквата, а именно:

1) тайната на Боговъплъщението (1 Тим. 3:14-16, Ефес. 5:32);

2) тайната на кръста (1 Кор. 2:7-8);

3) тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Иисус Христос (Римл. 11:25-32, Ефес. 3:1-21, Кол. 1:26-27, Кол. 2:2, Кол. 4:3-4);

4) тайната на прекратяването на закон от благодатта (Римл. 14:24-26);

5) тайната на възкресението (1 Кор. 15:51);

6) тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос (Ефес. 1:9-10);

ІІ. Тайната на беззаконието, антихриста (2 Сол. 2:7).

В буквален смисъл думата „Църква” означава „събрание”, на гръцки εκκλησια, от глагола εκκαλέω – събирам. В този смисъл се употребява и в Стария Завет (kahal – евр.). В Новия Завет „Църква” има несравнимо по-дълбок и тайнствен смисъл, който е трудно да бъде обхванат в кратка словесна форма. Характерът на Църквата Христова, най-добре се изяснява от новозаветните библейски образи на Църквата като: Ново Божие насаждение, Божия градина, Божие лозе (Иоан 15:1-8); Пастир и стадо (Иоан 10:1-6); Глава и тяло (Ефес. 1:22, 23); Строящо се здание (Ефес. 2:19-22); Дом, семейство (1 Тим. 3:15; Евр. 3:6); Брачен съюз (Ефес. 5:32).

Съзерцавайки тайните на Църквата – тайните на Божественото домостроителство, св. апостол Павел възкликва и нарича Църквата: „…Божия дом, който е Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. И наистина велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава” (1 Тим. 3:15-16).

Преп. Иустин Попович, този нов Златоуст на ХХ век, възкликва и нарича Църквата – Всетайна Христова: „Църквата представлява най-великата и най-свещената Божия тайна във всички светове. В сравнение с останалите Божии тайни тя е Всетайна”.

„Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог. Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове. Прав е св. Иоан Дамаскин и на земята, и на небето, и във времето, и във вечността, когато твърди, че Богочовекът Христос е „Едничкото ново нещо под слънцето” (Екл. 1:9). Бих добавил: винаги ново, нестареещо нито във времето, нито във вечността. Но в Богочовека и с Богочовека и самият човек стана ново същество под слънцето, същество Божествено важно, Божествено скъпоценно, Божествено вечно, Божествено сложно. Тайната на Бога се съедини неразделно с тайната на човека и стана двуединна тайна, всетайна на всички светове. И така се появи Църквата: Богочовекът – това е Църквата”.

Църквата, бидейки Всетайна, самата е изпълнена с множество тайни:

1.Тайната на Боговъплъщението „Бог се яви в плът”, невидимият Бог стана видим, „Показа се на Ангели”, „О, тайнство! Заедно с нас Синът Божи видели и ангелите, които не Го виждали преди. Защото Евангелието казва: „Ангели дойдоха и Му служеха” (Мат. 4:11). И не само тук, но и от самото рождение до възнесението те Му служели” – отбелязва Бл. Теофилакт Български.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата” (Ефес. 5:32).

Бл. Теофилакт Български казва: „И наистина тайна е човек да остави онези, които са го родили, трудили са се за него и са му правели добро, и да се прилепи към тази, която никога не е виждал и която дори не е започнала да прави добро. Наистина това е велика тайна, ако само се разбра за Христа, като пророческо слово за Него. Защото и Той оставил Отца, не в смисъл на промяна на мястото, но снизхождайки до приемането на плът, дошъл при невестата, която изобщо не Го познавала, и по дух станал едно с нея. Който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Кор. 6:17).

Бл.Иероним пише: „Първият човек, Адам, като първи Пророк е предрекъл това за Христа и Църквата, – че нашият Господ и Спасител ще остави Своя Отец Бога и майка Си Своя небесен Иерусалим, и ще дойде на земята заради Своето тяло Църквата, и ще я образува от Своето ребро, заради което и Словото стана плът. Но както и всички тайни не са равни, но една е по-голяма, а друга по-малка, то тук се казва: тази тайна е велика; но едновременно с това показвайки и своето смирение, добавя: но аз говоря за Христа и за Църквата”.

От реброто на първия Адам, който е от земята, произлезе Ева, и двамата станаха родители по плът на цялото човечество. От реброто на Втория Адам – Сина Човешки, слезлият от небето, произлезе Църквата, която е Неговото тяло. Църквата стана майка „на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха” (Иоан 1:12-13). „Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Иоан 3:3-7).

2.Тайната на кръста

„А проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал; защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:7).

Бл. Теофилакт Български продължава: „Тайна нарича проповедта за Христа. Защото тя е и проповед, и заедно с това тайна, защото, и ангелите не знаели за нея, преди да е била проповядвана (1 Петр. 1:12), и ние виждайки в нея едно, разбираме друго: така аз виждам кръста и страданието, а разбирам силата, чувам раб, а се покланям на Владиката. Тази премъдрост е напълно скрита от невярващите, но за верните само отчасти; защото сега виждаме като в огледало (1 Кор. 13:12). С думата предопределил показва Божията любов към нас. Защото истински ни обича този, който дълго е бил готов да ни облагодетелства. Така и Бог преди вековете ни е предопределил спасение чрез кръста, спасение, съдържащо велика премъдрост. Казал е: за наша слава, защото Той ни е направил причастници на славата. Защото да бъде участник в съкровената тайна заедно с Господа е слава за раба. Тук нарича властници (князе – слав.) Ирод и Пилат. Впрочем няма да сгрешим, ако под князе разбираме и първосвещениците, и книжниците. Думите на тоя век изразяват както е казано по-горе тяхната временна власт. Ако те знаеха съкровената, както е казано по-горе, премъдрост и тайните на божественото домостроителство, именно тайната на Божието въплъщение, тайната на кръста, тайната на призоваването и усвояването на езичниците, тайната на възраждането, осиновяването и наследяването на небесното царство, с една дума – всички тайни, открити на апостолите от Св. Дух, така и първосвещениците, ако знаеха, че техният град ще бъде покорен и те самите ще бъдат отведени в плен: то не биха разпнали (Христа). Христос тук е наречен Господ на славата. Тоест тъй като те смятали кръста за нещо безчестно, то показва, че Христос съвсем не е изгубил Своята слава чрез кръста, напротив, още повече се прославил, защото чрез кръста още по-ясно е показал своето човеколюбие. И така, ако те не са узнали, трябвало ли е да им се прости този грях? Да, ако след това се бяха разкаяли и обърнали, грехът им би бил простен, както на Павел, и на другите евреи”.

3.Тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Христа Иисуса (Римл. 11:25, Ефес. (3:1-21), Кол. 1:26-27).

Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова”. „И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!” (Римл. 11:25-33).

Бл.Теофилакт Български възкликва: „Тук тайна нарича неведомото и съкровеното: а в какво се състои тази тайна? В това, че евреите не всички не повярвали, но отчасти се ожесточили. От тях повярвали мнозина, за които, както е казано по-горе, Бог е знаел отнапред, и мнозина ще повярват впоследствие; защото израилтяните се ожесточили, докато се спасят всички предузнати от Бога езичници; тогава и целият Израил ще се спаси, очевидно, след като повярва. Отново привежда Исаия, който възкликва, че ще дойде от Сион можещият да спаси и да очисти греховете на израилтяните. Кога ще стане това? Когато отнема греховете им, тоест когато ги удостои с опрощаване посредством кръщението. Затова, макар и сега да не са получили прошка на греховете (защото са ожесточени), но това ще се изпълни впоследствие. Тъй като, казва, вие сте се покорили на Евангелието и сте приети от Бога, то те са станали още по-упорити и още повече са се отдръпнали и са станали врагове; но тъй като предците им още от самото начало са избрани от Бога, то Бог няма да допусне те да погинат докрай (защото те са възлюблени), но ще ги приеме, ако повярват. Вие, казва, които преди се наричахте езичници, не поискахте да послушате: затова бяха избрани и получиха закон иудеите. Отново, когато бяха призвани иудеите и не послушали Христа, бяхте избрани и помилвани вие. Но помилването за вас ще бъде помилване и за тях: те ще се съревновават с вас и ще повярват, и по такъв начин ще се удостоят с вашето помилване. Тоест изобличи, обяви за непослушни, за да спаси едни чрез упорството на други. Защото преди, когато били непослушни езичниците, спасил, както е казано, евреите; отново, когато иудеите непослушали Христа, били спасени езичниците: а когато били спасени езичниците, ще се спасят, съревновавайки се с тях, и иудеите; и така всички ще бъдат помилвани. Размишлявайки за Божието домостроителство от началото на света, затова, как Бог устройва противоположното чрез противоположното и посредством едни непокорни показва покорни други, се изумил, уверявайки чрез това, че Този, Който така устройва нашите дела, непременно ще устрои и бъдещото спасение на иудеите. Богатството нарича благостта, чиято дълбочина само довежда до изумление, а величието на която е неизвестно: защото да обогати езичниците така, било дело на богатството. Заедно с благостта се изумява и на премъдростта, посредством която Бог управлява нашия живот и е умъдрил невежеството на езичниците, и знанието, посредством което Той знае какво е полезно за всеки. Не е казал: непостижими, но неизследими, тоест не могат дори да бъдат изследвани. Неговите пътища, тоест начините на домостроителството, не само не могат да бъдат разбрани, но дори и изследвани, тоест не може дори да се види тяхната следа”.

В цялата трета глава от посланието до Ефесяни, св. апостол Павел говори за великата тайна на призоваването на езичниците в Църквата. Нещо повече, той нарича себе си окованик Иисус Христов за вас езичниците, защото именно когато е бил в окови, Апостолът е имал възможност да съзерцава, воден от Божия Дух тайната на приемането на езичниците в Църквата. Чрез откровение Бог ми възвести тайната, а не по пътя на умозаключенията и изследванията.

На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа” (Ефес. 3:8-9).

Св. Теофан Затворник казва: „Израил е бил избран изсред всички народи да бъде Божи народ, посветен на Бога и Божието дело. Но това избиране било временно, заради вечните цели, обхващащи цялото човечество. Когато целта била достигната, се прекратило и значението на временното избиране. То е заменено с друго висше – духовно по цел и вечно по значение. Сега се избира не едно племе от всички, а от всички племена се избира един народ, състоящ се от лица с един дух, едно служение. И за това избиране се говори, че е било извършено преди сътворяването на света: времето и историята само изпълнява това предвечно избиране. Апостолът излиза извън предела на времето и вижда началото му в предвечния акт на Божията воля”.

4. Тайната на прекратяването на старозаветния закон от благодатта и новия закон на духа.

А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена, а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, – на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин” (Римл. 14:24-26).

В цялата четиринадесета глава св. апостол Павел се занимава с изправянето на една „дребна” неизправност сред римските християни, в това че не се отнасяли братски помежду си заради различията в употребяването на храната. Едни вярвали, че не трябва да се яде свинско месо и изобщо всякакви идоложертвени храни, а други не се въздържали от тях. След като дава наставления затова да не се осъждат взаимно и всеки да постъпва така както внушава неговата съвест, Апостолът преминава отново към любимата за него тема: тайната на сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата. Апостолът утвърждава убеждението, че езичниците са призовани към вярата в Господа, без да са обвързвани с иудейските постановления и дори самите иудеи са освободени от тях. Това не е негово хрумване, той се позовава на „пророческите писания” и „по заповед на вечния Бог”, Който го е изпратил да научи „всички народи” да вярват в Господа, а не да иудействат, а това е и края на закона и пророците.

Св. Теофан Затворник казва: „Тук слави Бога като единствен премъдър. Не можейки да се насити от удивление на великата Божия премъдрост: Той едновременно и иудеите е освободил от техните законнически украшения и езичниците просветил и очистил, и едните и другите слял в един народ, покланящ се на Бога в дух и истина. Това е било скрито и се е явило както цвят от семе. Не е ли дивно, как се хвърля семето в земята и след известно време произлиза от него прекрасен цвят или плод? Така се удивлява Апостола, в това, че семето на словото скрито в иудейството е израсло и станало дърво, което със своите корени покрива цялата земя”.

„Няма никакви прегради. За всички е открит достъп към единение с Бога. Нито иудейството с нищо не помага, нито с нищо не пречи. Вярвай и се прилепяй към Господа и ще се спасиш. Няма нищо външно което да води към Бога или да отдалечава от Него. Спасението се устройва от вътрешното настроение”.

Св. Иоан Златоуст говори: „Изразява в това славословие изумление пред непостижимата тайна. Понеже и сега открита, тайната не може да бъде достигната чрез ума, но трябва да се познава, не по друг начин, а чрез вярата. Прекрасно е казал Апостолът: единаго премъдраго Бога. Защото когато се размишлява, как Бог е въвел в Своята Църква езичниците и ги е приобщил към древните праведници, как е спасил безнадеждните, как недостойните за земята е възвел на небето, изгубилите право на сегашния живот е въвел във вечния живот, потъпканите от демоните е направил равни с Ангелите, отворил рая, унищожил цялото древно зло, и всичко това е извършил за кратко време, по удобен и съкратен начин; тогава ще разбереш премъдростта Божия. И така би трябвало да се удивляваш на Неговата премъдрост и да Го прославиш; а ти се занимаваш с дреболии (това не яж, онова – не пий), все още се привързваш към сянката (закона). Това означава, че ти малко прославяш Христа. Защото който няма упование в Него и дръзновение в Него, който не се ръководи от вярата, той не изповядва величието на Неговите дела”.

6. Тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос.

Тая благодат Той изобилно ни дарува. Във всяка премъдрост и разум, като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа” (Ефес. 1:9-10).

Преп. Иустин Попович продължава така: „Всичко, което е в Църквата и всичко, което ѝ принадлежи, представлява превеликото Божие Всеблагоговение и превелика Божия Всетайна. И това най-богомъдро ни го е открил, показал и засвидетелствал най-христоносният апостол на всички светове – св. Павел. Особено в посланието до Ефесяни. То цялото е от небето и принадлежи към изключителните видения и откровения Господни (2 Кор. 12:1-4), с които св. апостол Павел е бил обилно удостоен. Благовестието, съдържашо се в това послание, не е от хора, не е от ангели, а и не може да бъде от тях, а цялото е от Господа Христа, цялото е от Неговата вечност, премъдро, цялото е спасително, цялото е Светлоносно. Неговите дълбини почиват в Божиите дълбини (τα παντα) (1 Кор. 2:10), а също и неговите висоти и широти. А основното, всеобхващащо благовестие на това Послание е предвечното решение на Троичното Божество – всичко небесно и земно да съедини в Него, тоест всичко да се въхристови и охристови, всичко да образува едно тяло, Христовото тяло, Църквата, и така да постигне вечната Божествена цел, тъй като Църквата е Негово тяло, пълнота на Изпълващия всичко във всичко (Ефес. 1:23). Това благовестие е всеблаговестие, тази тайна е всетайна, посочена на светия апостол чрез откровение. Той твърди: „Чрез откровение Бог ми възвести тайната” (Ефес. 3:3).

Бл. Теофилакт Български продължава: „А е направил това, по богатството на Своята благодат. Забележи тези усилени изрази: на нас ни е дадено богатство и богатство Божие, богатство на благодатта, и не просто благодатта, а която преумножи в нас, тоест преизобилно изля върху нас. Тоест излял е върху нас благодатта, та като ни направи мъдри и разумни, да ни открие тайната на волята; той сякаш казва: разкрил ни е тайните на Своето сърце. Или пък: за да ни открие тайната в целия разум и мъдрост, тоест дълбините на всяка мъдрост и разум. Защото да удостои враговете, при това презрените, с толкова велики блага, и то в края на вековете и чрез кръста, не е ли дело на велика мъдрост? И това благоволение и произволение е „положил отпреди” и  е предопределил в нареждане, в устроение и установление на изпълнението на времената. Защото изпълнението на времената, тоест последните времена, изисквали наказание и отмъщение, понеже тогава се умножила човешката злоба. А явяването на Сина, напротив, в тези последни времена е извършило спасението, което е присъщо на непостижимата мъдрост. Небесното, казва той, било отделено от земното, нямало една глава. Защото, макар от гледна точка на творението Бог да е един за всички, но що се отнася до нравственото единение, то още не съществувало. Затова Отец пожелал да оглави (тоест да съедини под една глава) небесното и земното, тоест да положи за глава на всички Христа: и на ангелите по безтелесна природа, и на човеците по плът. Оглавяване се нарича също обозначаването накратко на това, което е изложено подробно. Затова Отец е оглавил чрез Христа, тоест завършил е онова, което се изграждало дълго време, завършвайки словото с правда”.

Св. Теофан Затворник пише: „Каква е тази тайна? Тази, че Бог е положил да съедини всичко в Господ Иисус Христос. Дошъл е Синът Божи, въплътил Се, пострадал, умрял, възкръснал, възнесъл Се на небето и станал като Богочовек, глава на всичко – и небесно, и земно. От всички тези действия на въплътилия Се Син Божи всичко е почти явно от само себе си, така че в разказа за това няма нищо особено, всичко в явно от въплъщението до сядането отдясно на Отца. – Какво тогава не е явно? – Възглавяването на всичко в същото това сядане на Богочовека отдясно на Отца. Това е именно съкровена в Бога тайна, която е можело да не се открива и с това да се ощети делото на спасението, и която Бог е открил само заради преизобилието на Своята благодат, и с това откритие преумножил и без това великото вече богатство на Своята благодат. Никаква необходимост не е била причина да бъде казана тази тайна. Единствено Божието благоволение е благоволило да бъде открита. Св. Иоан Златоуст казва: „това е било силно и сърдечно Негово желание – за да ни открие тайната на волята Си”.

ІІ. Тайната на беззаконието, антихриста

„Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега” (2 Сол. 2:3-7).

Поводът за написване на второто послание до Солуняни е възникнаолото лъжеучение сред тях, че второто пришествие на Господ Иисус Хпристос уж било наближило. Дори се явили някаои, които учели от иметно на апостол Павелл и му пришпиксвали различни послания. Св. апостол Павел обстойно изяснява признаците на второто пришествие, които явно още не са се сбъднали, а именно, докле първом не дойде отстъплението (αποστασια) и се не открие човекът на греха, синът на погибелта.

Бл. Теофилакт Български казва: „Тайната на беззаконието вече действа. Така апостолът нарича Нерон, който бил праобраз на антихриста. Той също бил беззаконен и искал да го наричат бог. Добре е казал „тайна”. Защото, казва той, не така явно и безсрамно е въставал против всеки бог Нерон, както ще въстане онзи. Казаното от апостола има следния смисъл: пруеди да дойде времето на антихриста, се намерил друг човек, който в малко му отстъпвал. Но удивително ли е, ако вече има антихрист? Апостолът говори за Нерон не от робски страх, а з ада ни научи да не си  навличаме излишна ненавист, ако това не се тналага от нищо”.

Този, който задържа да бъде извършена тайната на беззаконието според различните тълкуватели е Римската империя, а според други Св. Дух. Римската империя трябва да бъде разрушена от антихриста по подобен начин, както Мидийската е разрушена от Вавилонската, Вавилонската е разрушена от Персийската, Персийската от Македонската, Македонската от Римската. Всичко това е в духа на апокалиптикатка на пророк Даниил. Св Дух би се отдръпнал от човешките беззакония и тогава антихриста ще има свободно място да се изяви и ще получи в своя власт тайната на беззаконието.

_____________________

*Съставил Драган Бачев

Използвана литература

1. Бл. Теофилакт, архиепископ Български, Тълкувание на посланията на св. апостол Павел, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2003.

2. Преп. Иустин Попович, Догматика на Православната църква – Еклисиология, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2006.

3. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к римлянам”, Московский Сретенский монастырь, 1996.

4. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к ефесеямь”, Московский Сретенский монастырь, 1998 г.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Библеистика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s