ТАЙНАТА НА БОГОПОЗНАНИЕТО – продължение 3

Както се спомена, Ориген обръща особено внимание на мястото на вярата (πíστις) в богословието. Вярата е необходима предпоставка за богословието, а не е тъждествена с него. Човек може да вярва в Бога, но да не Го познава (Коментар върху Евангелието от Йоан, ХІХ, 3). Връзката между вярата и знанието е добродетелта (αρεθή) или по-скоро добродетелите. Това означава, че редът на богословието е воля, действие, слово. Разбирането за тях никога не е откъснато от живота, а по-скоро предполага богословието. В този дух Ориген говори за необходимостта от очистване (κάθαρσις), тоест очистването на човек от желанията и греха преди да постигне или по-скоро да стане достоен за получаването на знанието за Бога. Богословието (познанието на Бога) се дава само на очистените от желанията и греха. Нечистият човек е свързан с незнанието на Бога (αγνοια Θεοũ). В Коментара върху книга Притчи Ориген казва, че единствено онзи, чието сърце блести от чистота, може да разбере Божествените думи, практическите, софистичните (онези, които правят човека мъдър) и преди всичко богословските (тоест онези, които обожествяват). Този катарзис на чувствата не е нещо мигновено, което се извършва веднъж завинаги, а постоянна аскеза (άσκησις), един динамичен непрекъснат процес, който Ориген отъждествява с μετάνοια. Това е актът, който упътва ума (νοũς) към обръщане (μεταστροφή) от естественото или иманентното към свръхестественото и трансцендентното. Това е непрекъсната битка и човекът, който се впуска в нея, е като атлета, който не трябва да престава да тренира, за да постигне целта си. Мисълта на Ориген по този въпрос е идентична с тази на Климент Александрийски, неговия предшественик. Климент много често употребява образа на атлета в Стромати, където обяснява християнския аскетизъм като подготовка и предварително условие за познанието на Бога (VІІ, ІІІ, 2, 3). Ориген отива още по-нататък – отвъд κάθαρσις-а (очистването, което е пасивно), към εργασíα των εντολων (делото на заповедите, което е позитивно) като предварително условие за богословието. В Коментар върху книга Притчи той казва, че който обича Бога, обича Неговия закон и върши предписаното от закона. А този, който съблюдава закона, придобива хладнокръвие (απàθεια) и знание за Бога. Този, който очиства себе си от желанията и спазва Божиите заповеди, неговата душа ще бъде изпълнена с премъдрост и знание за Бога. А онзи, който страни от изпълнението на Божиите заповеди, ще се изпълни с нищета. Другаде Ориген казва, че добродетелите са потоци, които извират от живата вода на божествените думи, ρήματα, което е познанието на Иисус Христос. В Оригеновите трудове има много изпълнени със сила пасажи върху очистването и спазването на заповедите. В някои от тях той подчертава, че резултатът от тяхното оделотворяване е човешкото уподобяване на божествения образ, в смисъл, че човекът е готов да стане участник в божественото блаженство (Коментар върху Песен на Песните). На други места той изтъква, че спазването на заповедите е като обличане в „дрехите на богословието“, тоест Христос или милост, доброта и смирение (Коментар върху Песен на песните). Άρεθή (добродетелта), казва Ориген, дава криле на онези, които искат да станат мъдри, и действа като водата, която съживява растенията. Благодатта на Св. Дух е като река, която носи неспирно леещата се премъдрост на триж или тройно сияещото, но единно Божество (Коментар върху книги Притчи). В сцената на Христовото преображение, описана в Евангелието от Лука, Ориген открива мистически смисъл в дрехите на Христос, които станали пред учениците бели, бляскави. Това се случва с учениците, които са облечени с добродетелите на Христа, когато се възкачват с Него на планината на Преображението. Те самите са преобразени, защото обличат багрите на Неговия характер, които, съчетани помежду си, дават белия, бляскав цвят. Логосът се явява по различни начини на учениците. Но на онези, които се изкачват по планината на съвършенството, Той се явява в ослепително бяла светлина. В такъв случай основната форма на богословието, която срещаме в Христа, е свързана със светлината. И Ориген прави поразяващо, но изключително решаващо изказване: „Който говори правилно за богословието на Иисус, неминуемо ще говори за дрехите на Иисус, които станали ослепително бели като светлината. На тази планина Иисус е Бог, или е видян като Бог“. Богословието, особено богословието, което е в Христа, се придобива или осъществява на планината на Преображението, където учениците се изкачват по пътя на κάθαρσις и εργασíα. На тази планина Христос се явява като Бог. Само на онези, които се изкачват по тази планина, е явена Божествената тайна на богословието, тоест богословието на Христос. Подчертаването на видението на светлината е характерна особеност на Оригеновата мисъл. Тя е приета и развита от св. отци особено в тяхното мистическо богословие. Особено важен тук е фактът, че богословието е събитие, среща, изправяне лице с лице и общение, което не нещо обичайно, а е проникнато от тайнствен блясък, присъщ на Божията тайна.

Обобщавайки Оригеновото учение за богословието, може да се отбележи следното:

1) Първото богословие е митологията, развита от древните гръцки философи.

2) Гръцките философи търсят богословието по пътя на разума. Резултатът е философско богословие, което в известен смисъл е казуално свързано с творението. По такъв начин това богословие се изражда в космогония, с Бог като имперсонален, вековен елемент или принцип.

3) Юдейското богословие говори за трансцендентен Бог и сътворяване ex nihilo, но светът не е необходим за Бога. По такъв начин юдейското богословие се изражда в легализъм.

4) В посочените богословия (Платоновото и юдейското) има зрънце истина. Необходимо е обаче откровение, особено откровението на Бога в Христа. Христос е пълнотата на откровението на богословието, тоест на Отец, Син и Св. Дух.

Видението на Божествената светлина – която не е материална, а нетварна, – което се придобива по пътя на очистването и изпълнението на заповедите, не е просто задача, оставена за човека, а процес, който се осъществява в Църквата с благодатта на Св. Дух и човешкото съдействие. В Коментар върху книга Притчи Ориген по прекрасен начин изразява тази идея: Църквата, нашата Майка, казва той, която Бог Отец съедини с Христа чрез Св. Дух, непрестанно дава живот на синове и дъщери и се радва за онези, които растат в познанието и мъдростта на Бога.

Следователно, знанието за Бога не е резултат от обикновен акт на познание, а процес, който се осъществява в Църквата и във вътрешнодуховно отношение на Бога и човека. Това обаче преди всичко е живот на пречистване и послушание, който ни подготвя за възрастването в духовното познание и следователно за видението на Божествената нетварна светлина.

В Оригеновото разбиране за богословието има още два аспекта. Първият може да се нарече доксологически, а вторият – тринитарен. Тук ще ги разгледаме последователно.

3. Доксологичният характер на „богословието“

Че знанието за Бога има за резултат възхвалата и славословието на Бога, е фундаментален догмат в Св. Писание. Ориген, чието творчество е подчертано свързано със Св. Писание (пример за което са обширните му коментари), намира и изтъква този догмат нееднократно. Писанията, казва той, богословстват относно Бога и прославят Неговото величие, тоест за Бога няма граници, Той притежава цялото творение – от ангелите до звездите и тварната светлина – да Му въздадат похвала и чест. Богословието и славословенето имат за резултат вътрешното обновление на човека (Коментар върху пророк Йеремия, ХVІІІ). В Коментар върху книга Притчи Ориген по забележителен начин рисува вътрешните си преживявания: „Дълго призовавах Бога в хваление и така, богословствайки от сутрин до вечер, нищо в мен не остаря, а беше предмет на постоянно обновление. Но когато спрях да говоря това, което богословието изискваше от мен, тоест славословенето, незабавно остарях и моята старост проникна в самите кости и частите, които изглеждаха, че са най-здрави у мен. Тогава аз почувствах, че Божията ръка става все по-тежка върху мен. Трябва да призная, че аз достойно изстрадах всичко това, защото не се поддадох на страстите, богатствата и безполезните удоволствия“.

Следователно, богословието като доксология е свързано с човешкото съществуване. Колкото повече човек навлиза в богословието, толкова повече той претърпява екзистенциално обновление. Това означава, че богословието не е свързано само с нашето битие, но и с нашето благополучие. И обратно, богословието, лишено от доксология, води до екзистенциално страдание и унищожение. Тълкувайки думите на св. апостол Павел от Посланието до Ефесяни 5:19 („като се назидавате сами с псалми и славословия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа“), Ориген прави извода, че химните провъзгласяват в пълнота силата и абсолютното божество на Бога, така че истински богослов е онзи, който може да роди тези хваления, тоест химнографът (например св. Григорий Назиански). Подобни изказвания, продължава Ориген, могат да се родят и на практическо ниво от човек, който си служи с тялото като с арфа и неговите дела са подобни на строфите на Псалтира. Това е човекът, който възвестява богословието в духовни псалми, псалмистът. Накрая е човекът, който ражда духовни песни (ωδαí). Той е истинският „учен“, който различава Божиите действия и промисъл в света, тоест онзи, който разбира богословието на природата. Следователно за Ориген човешкият логос, човешките действия и световните дела са форми на доксология и богословие (химни, псалми и духовни песни), които изпълват човешкото (богословско) сърце. Най-висшата представа за това Оригеново доксологично богословие е свързана с Църквата. В Коментар върху Песен на песните, Ориген говори за „Невестата, Църквата на Христа, която има множество шаферки, тоест хоровете, които възхваляват Божеството посредством същото богословие. Тези хорове се връщат от битката и пеят победни песни, възхвалявайки Господа, Който ги увенчава с Неговата ευδοκíα (благоволение)“. Очевидно Ориген има предвид небесното видение на Църквата като Невеста Христова, в която ние участваме посредством дела на поклонение и накрая посредством общественото богослужение.

В заключение, Ориген не учи, че богословието е само въпрос на логос, разум и реч. Богословието е главно израз на целия човек, обърнал своя ум към вътрешния екзистенциален опит на Божията слава и светлина. То е доксология и прослава, която включва целия човек и всички аспекти на неговото битие.

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Догматическо богословие и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s