ТАЙНАТА НА БОГОПОЗНАНИЕТО – продължение

От тези изказвания на християнските апологети става ясно, че между антро поморфизма и метаморфизма на мито логическото богословие на древните гъ рци и християнското богословие за въ плъщението или раждането на Бога в човешки образ, няма нищо общо. Разликата е добре обобщена в друг текст от Атинагор, където той подчертава, че гръцките богослови обожествяват митовете (Θεολογοũσιν οι τοúς μυθους Θεοποιοũντες) и не успяват да се издигнат до величието на Бога с разума си (λóγος), бидейки привързани към формите на материята (επί τα εδη της υλης συνεστήκασιν) и по такъв начин обожествяват промените на елементите (τας των στοιχείων τροπάς Θεολογοũσιν) (Молба (пратеничество) за християните, 22). Техният проблем е, че отпадат, що се отнася до величието на Бога (αποπίπτοντες του μεγέθους τοũ Θεοũ). А това означава, че в Атинагоровото богословие Бог коренно се различава от материалните неща. Както той казва на друго място, гърците не успяват да разберат „естествения и богословския Логос“ (αθεωρητοι οντες τοũ φυσικοũ καί τοũ θεολογικοũ λóγου) и следователно измерват набожността по законите за жертвоприношенията (Молба (пратеничество) за християните, 12), които те съблюдават във всеки град. Атинагор отхвърля идеята, че Бог се нуждае от жертвоприношения. Както той казва: „Създателят на вселената и Отец не се нуждае нито от кръвта, нито от дима, нито от благоуханието на цветята и каденето, бидейки Сам най-съвършеното благоухание и нямайки недостиг от нищо“ (Молба пратеничество) за християните, 12).

В такъв случай какво е това богословие, което Атинагор защитава? Той казва, че то е съсредоточено върху „неродения, вечен, невидим, неизречим, непознаваем и непостижим Бог“, Който няма абсолютно нищо общо с боговете на езичниците (Молба пратеничество) за християните, 12). Ако това е всичко, което Атинагор иска да каже, човек би могъл да спори, че неговото определение за богословие не се различава съществено от това на Платон. Атинагор обаче говори за конкретния богословски дял на християните (το θεολογικóν ημων – των χριστιανων – μέρος) (Молба пратеничество) за християните, 10), който има пряка връзка със Св. Троица. „И така, кой след това не се удивлява, като слуша, че наричат безбожници тези, които изповядват Бог Отец и Бог Син и Дух Свети и признават тяхната сила в единството и различието в порядъка?“ (Молба пратеничество) за християните, 10). Своето определение за богословие Атинагор развива и още по-нататък. Богословието не се отнася само към Единия вечен Бог и вярата на Църквата в триединството на Отец, Син и Св. Дух, а също така до множеството ангели и служебни сили, които Създателят на света поставил и определил чрез Своето Слово да управляват стихиите, небесата и световния порядък (Молба пратеничество) за християните, 10).

В светлината на тези изказвания става ясно, че Атинагор заимства термина богословие и неговото първоначално определение от гръцката Платонова философия, но разширява смисъла му, като го вмества в тринитарното богословско предание на Църквата. В действителност за Атинагор можем да кажем – а това се отнася и за другите християнски апологети, – че кръщава гръцкото философско богословие във водите на християнското откровение. Апологетите не доразвиват това християнизиране на платоновото богословие, а прокарват пътя за формирането на християнското богословие. Включването на ангелологията в богословието е подчертано юдео-християнска традиция, която апологетите приемат, но не доразвиват.

2. Други значения на термина „богословие“ у апологетите

В труда Разговор с Трифон юдеина св. Юстин употребява термина „богословие“, или по-скоро глагола „богословствам“ (θεολογεĩν), в екзегетическо-библейски смисъл, което има своите корени в равинските традиции на Талмуда. Той казва, че Трифон „богословства“, когато обяснява допълнителните букви „а“ и „р“ към имената на Авраам и Сарра (Разговор с Трифон юдеина, 113, 2). Отговорът, който св. Юстин дава, е в подобен дух. Той изяснява в христологически (богословски) смисъл промяната, която прави Моисей на името на Осия с Иисус (Разговор с Трифон юдеина, 113, 2). Други места от Стария Завет, които св. Юстин тълкува по същия начин, са Бит. 19:24; Пс. 109:1 и Пс. 44:7-8) (Разговор с Трифон юдеина, 113, 2). Този юдейско-талмудически начин на богословстване е широко използван от първите християни в техните разговори и дискусии с юдеите. Примерът с Иисуса, син Навинов, който привежда св. Юстин Философ, се среща също така в Посланието на св. апостол Варнава (ХІІ, 8-10), Климент Александрийски (Педагог, 1 VІІ, 60, 3), Евсевий Кесарийски (Църковна история, 1, 3 3-4). Целта е библейското потвърждаване и свидетелство за тринитарното богословие на християните (θεολογεĩν καί кυριολογεĩν το Πνεũμα το αγιον, τον

Πατέρα των όλων καί τόν Χριστόν αυτοũ) (Разговор с Трифон юдеина, 56, 15).

„Богословието“ на философите и юдеите у св. Иполит Римски (ок. 170-236)

1. „Богословието“ на философите

Св. Иполит Римски, най-вероятно грък, обърнат в християнството и пребиваващ в Рим, употребява термините „богословие“, „богословски“, „теологумен“ (размишление за Бога) по начин, който в известна степен е различен от този на християнските апологети. За него богословие означава или философия, която има връзка с Бога, или различни разбирания относно боговете. Тези философски и религиозни значения на богословието произтичат от обширните познания на св. Иполит в областта на древната философия и религия. Общо взето св. Иполит неохотно използва термина богословие в контекста на християнското богословие. Изглежда той познава учението на апологетите, които, както се отбеляза по-горе, употребяват този термин, но е по-резервиран от тях при употребата на гръцки термини и концепции в изложението на християнското учение. Св. Иполит отбелязва, че сред всички онези по земята, които проучват същността и природата на Божеството, като философите и богословите, преобладават различни мнения (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, ІV, 43, 1).

Тези мъдреци на света, не успявайки да се издигнат до великолепието на истинския Бог, обожествяват стихиите на природата (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, ІV, 43, 1). Те обожествяват онзи елемент, който считат за причина (τό αίτιον) на всичко съществуващо във вселената (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, ІV, 43, 1). Персите, вавилонците и египтяните вървят по тази пътека. Персите обожествяват светлината; вавилонците – тъмнината; египтяните говорят за Бога като неделима Монада, самородена и даваща живот на всичко съществуващо (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, ІV, 43, 3-4). В такъв случай богословието на философите, според св. Иполит, е дирене на първия нероден принцип (η πρωτη αρχή η αγέννητος) (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, VІ, 23, 1). Сред древните богослови, представители на тази традиция, той поставя Музей (VІ в. пр. Хр.), Лин (митологически образ), Орфей (митологически образ), Солон (ок. 640-ок. 560 г. пр. Хр.), Питагор (ок. 530 г. пр. Хр.), Платон (427-347 г. пр. Хр.) и Аристотел (384-322 г. пр. Хр.). Св. Иполит обръща особено внимание на Солон и Питагор, които заимствали от египтяните идеята, че Монадата е нероден принцип на всичко съществуващо (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, VІ, 23, 1). Но богословието, което св. Иполит разисква в детайли, е това на Аристотел. Аристотел, казва той, разделя света на множество различаващи се области  (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, VІІ, 19, 2). Най-напред, от земята до луната се намира пространство, което не е ръководено от някакъв особен промисъл или по-висша деятелност, а е оставено да се развива според собствената си природа (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, VІІ, 19, 2). Отвъд луната има друга част, която е подредена и е управлявана от някакъв промисъл.  След това имаме повърхността на небесата, която е нематериална, един вид „пети елемент“  (πεμπτουσία). Това е свръхестествена субстанция, която не е подвластна на законите на природата. Това космологично деление отговаря на философското.

Аристотел разграничава естествената философия (физиката), която се простира до луната, от „метаестествената“ философия (метафизиката), която достига до небесата и последните две – от свръхестествената философия (богословието) (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, VІІ, 19, 3), която се отнася до най-високото място (ο ανωτατος τόπος), тоест етера (αίθήρ)[23]. Между думата αίθήρ, глагола θεĩν, прилагателното θεĩος и съществителното θεός съществува етимологична връзка[24]. Най-конкретните разсъждения на Аристотел по този въпрос могат да се намерят в неговата Метеорологика: Το γάρ αεί σωμα θεόν άμα θειόν τε τήν φúσιν εοίκασιν υπολαβεĩν, καί διωρισαν ονομάζειν αιθέρα το τοιοũτον ως ουδενί των παρ’ ημĩν αυτό (339б 25-27).

На друго място в същото съчинение Аристотел нарича етерното място тяло, което е по-божествено от другите елементи на вселената (ετερον σωμα καί θειότερον των καλουμένον στοιχείνων) (376б 29).

В трактата За небето, Аристотел говори по подобен начин за „материална субстанция“, която е различна от състава на нашия свят, защото е по-божествена (θειοτέρα) от всичко друго (ουσία σωματος άλλη παρά τάς εντοũθα συστάσεις θειοτέρα καί προτέρα απάντων) (269а 30).

Св. Иполит нарича това пето място, субстанция или тяло, θεολογοúμενον. Тази етерна субстанция е различна от другите четири главни субстанции, изграждащи нашия свят, тоест огън, земя, вода и въздух, защото е по-фина (λεπτóτερον) и е в действителност нещо като дух – πνεũμα (Мисли на философите или опровержение на всички ереси, І, 20, 4).

В общи линии св. Иполитовият анализ на богословието на философите може да се обобщи в два момента:

1) Богословието е основано на разумно изследване на света с цел откриване на първата причина или принцип, лежащ в основата на всичко съществуващо във вселената.

2) Посредством аналогично изкачване през пластовете на вселената, рационалното изследване води до откриването на тази причина, на която в края на краищата е даден богословски статут.

Както се вижда това богословие е безспорно зависимо от космологията и фактически представлява един вид космогонична теория. То е също така обусловено от субективността на изследователя и оттук – мултиплицирането на конкурентни или, във всеки случай, вариращи космологични теории.

2. „Богословието“ у юдеите

Св. Иполит противопоставя космогоничното, космологично богословиие на гърците на богословието на юдеите, което той нарича „почитание на Бога“ (θεοσέβεια) и което не е резултат от човешки подвиг, а води началото си от Самия Бог. Моисей е „даденият от Бога учител“ (ο δοθείς παρά θεοũ διδάσκαλοσ) (Доказателство против юдеите, ІХ, 18, 1), а Законът е „Божият закон“ (τοũ θεοũ νόμος) (Доказателство против юдеите, ІХ, 18, 1). Св. Иполит дели „почитанието на Бога“ у юдеите на четири дяла: богословие, физика, етика и свещенодействие (ετσι μέν… η κατά πάντας ‘Ιουδαίους κατά την θεοσέβειαν πραγματεία τετραρχη θεολογική, φυσική, ηθική, ιερουργική) (Доказателство против юдеите, ІХ, 30, 1).

Предмет на богословието е вярата и учението за Единия Бог, Творец и Господ на всичко, Който сътворил всичко, което по-рано не е съществувало, не от някаква мантериална временна субстанция (τον μέν θεóν ένα είναε λέγουσιν, Δημιουργόν τε τοũ παντóς καί Κúριον, ποιήσαντα πάντα ου πρóτερον οντα, ουδέ εκ τινος υποκειμένης συγχρóνου ουσίας) (Доказателство против юдеите, ІХ, 30, 1).

_____________

23. Ср. Аристотел, За небето, 270б 22-24.

24. Ср. Платон, Кратил, 410б

Изображение: Св. апостол Тома Неверни проверява възкръсналия Христос

Следва…

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Догматическо богословие и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s