Дойдѝ и виж!

От Назарет може ли да излезе нещо добро? (Иоан 1:46)

Нагазил с дървения си корпус дълбоко във водата под тежестта на рибата в трюмовете си, корабът се движеше едва-едва, така, че човекът от малката лодка можа по-лесно да се качи на борда.

Когато се прехвърли на кораба, той погледна към рибарите, които работеха с веслата. Така мудно както вървят, помисли, в Капернаум ще пристигнат късно през нощта. Нищо, че остават по-малко от десет мили до пристанището.

– Хей, друже, какво искаш? – се чу някъде отгоре. – Митар ли си?

Той погледна в посоката, откъдето дойде въпросът. На една високо издигната стълба стоеше капитанът – висок, широкоплещест мъж.

– Не съм митар. Търся Натанаил, синът на Толмей. От Кана е. Но не го виждам. Нали това е корабът, който лови риба за Кана?

– Да, това е.

– А къде е Натанаил? Трябва да е тук.

– Тук е – долу в трюма. Кърпи мрежи. А ти кой си?

– Наричам се Филип. От Витсаида съм, рибар като вас.

– А защо ти е Натанаил?

– Искам да говоря с него по важен въпрос.

– Изглежда, че наистина е спешно, щом не си ни дочакал в пристанището.

– Така както се движите – бавно-бавно, – няма да хвърлите котва до първата стража. Макар че до нейното начало остават много часове.

– Какво да се прави? – сви устни капитанът. – Попаднахме на голямо ято риба. Корабът е пълен много повече отколкото трябва. Иешуа, заведи този наш брат при Натанаил.

Рибарят, когото назоваха, остави веднага веслото и се изправи. Филип го последва. Заслизаха по дървени отвесни стъпала. След два завоя завиха наляво. Спряха пред средния трюм. Влязоха.

– Ето го – каза Иешуа, като сочеше пред себе си. – Натанаиле!

Рибарят, който беше седнал с гръб към тях, се обърна. Когато видя Филип, скочи.

– Филипе, приятелю! – извика той, като се приближаваше. Разтвори широко ръце.

Двамата се прегърнаха. Иешуа излезе.

– Как се радвам на срещата ни, братко! – рече Натанаил. – Седни. Разказвай: къде се загубихте с Андрей, Иоан и Симон? Цяла година не съм ви срещал.

– Да, приятелю. Всеки със задълженията си. След като се прибрахме от онзи пустинник, аз също не бях ги срещал от раздялата ни.

– Първо при мен ли идваш? – попита Натанаил.

– Не. Вчера във Витсаида се срещнах с Андрей и Симон. Случайно дойде и Иоан. Сега идвам при теб. Толкова е сериозно, че не дочаках да пристигнете в Капернаум, а дойдох дотук с лодка.

– Нима?! – изненадано го погледна Натанаил. – Какво се е случило? Усетих, че си възбуден. Още като те видях.

– Така е, Натанаиле. Слушай: преди три дни вкъщи дойде Иисус – Дърводелецът от Назарет.

– Кой е Той?

– Синът на Йосиф. Не се ли сещаш?

– Иисус, Иисус… – се замисли Натанаил. – А този Йосиф… И той ли е дърводелец?

– Да.

– Сетих се кой е Този Иисус. Бил съм у тях преди години на гости. Родителите ни се познават. И какво?

– Този Иисус – зашепна Филип, – е Месия, за Когото писа Моисей в Закона и говореха пророците.

– Какво?! – Натанаил захвърли мрежата от коляното си. – Месия, Който ще дойде? За Когото ни говорѝ хевронецът Иоан – синът на Захарий? Това Иисус от Назарет ли е?

Замълчаха.

Преди година и половина Натанил и неговите приятели и колеги-рибари Андрей, Симон и Иоан от Витсаида, посетиха един пламенен проповедник и строг аскет, на име Иоан. Гласът му кънтеше в Юдейската пустиня, отвъд Йордан. Толкова ги плени със словото си, че престояха близо шест месеца при него. Станаха му ученици. Хиляди юдеи, самаряни, галилеяни, даже римляни, идваха да го видят и чуят това, което говореше. Дори веднъж направиха посещение свещеници и левити от Иерусалим. Превърнати изцяло в слух, всички попиваха думите на този пустинник. А той вдъхновено говореше: „Рожби ехиднини, не всички сте готови да посрещнете небесния Пратеник. Макар да се покланяте на Единия Бог и ревниво да пазите преданията и обредността, във формалното принасяне на жертви се губи истинското духовно служение на Йехова. Вие чакате Месия като земен цар, който ще ви освободи от омразните римляни и ще възстанови във величие и блясък земното царство на Давид и Соломон. Нашите предци говориха за освобождаване от робството на греха, за царство, което не е от този свят. Разсейте заблудата, в която сте попаднали! Изгубили сте чистата представа за Избавителя. Религиозните истини за Месия сте забравили! Душите ви са опустошени от грехове!“

Огненото слово на пустинника Иоан проникна в душите на слушателите му, разколеба ги, извика готовност за принасяне достойни плодове на покаяние. Тази проповед, която слушаха по цели дни, щеше да подготви, по думите на Иоан, сърцето им за посрещане на Месия чрез кръщение от вода. „Така, след кръщението – говореше той, – ще бъде възстановено духовното царство на Израиля. Бъдете готови да посрещнете Този, Който идва след мен. Той е Агнецът Божи, Който ще вземе греха на света?“

– Натанаиле – побутна го Филип, – за какво се замисли?

– Като заговори за Иоан пустинника, спомних си за него. Шест месеца го слушахме. Доста неща запомних от проповедите му. Та Този Агнец Божи, Който идва след него, Иисус от Назарет ли е, Дърводелецът?

– Да, Той е. Пустинникът го казал на нашия Иоан и Андрей. Преди седмица били при него. Симон ми съобщи, че Андрей го завел при Иисуса, Който му дал ново име – Кифа. А Иисус, когато дойде при мен, ми откри, че Той е Месия. И така аз, Симон, Андрей, Иоан и ти ще Му станем ученици и ще Го следваме навсякъде. Ще се разделим  риболова. Така ми каза Иисус. Но… ти какво? Колебаеш ли се нещо?

– Готов съм да следвам Месия. Но съмнявам се, че точно Иисус от Назарет е Той. Фарисеите твърдят, че пророк от Галилея не може да излезе. Жителите на този град са презряни, лукави по характер, неверни. Нали знаеш старата поговорка: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“

– Да, вярно е. Ти по-добре ги познаваш.

– На тридеесет стадии е Кана от Назарет. Почти всеки ден общувам с назаретци. Виж, за Иисуса Дърводелеца нищо лошо не мога да кажа. Като деца сме се срещали много пъти. Наскоро, преди две-три години Го срещах в Кана. За мен Той е честен, почтен Човек. Но… като имам предвид…

– Стига с твоите съмнения: дойдѝ и виж! Сам да се увериш! Утре в петия час ще бъдем в дома на Иоан във Витсаида.

– Непременно ще дойда – каза Натанаил.

Той изпрати госта си до лодката.

– Дойдѝ и виж сам – повтори Филип. – Но отсега съм сигурен, че като нас ще повярваш в Иисуса, Сина Божи, Учителя…

На другия ден малко закъсня. Когато майката на Иоан го въведе в двора на къщата, неговите приятели и Иисус от Назарет седяха на прохладна сянка под два дъба. Натанаил сърдечно се прегърна с колегите си. Когато приближи до Иисуса, за да Го поздрави, Назаретецът рече:

– Каквото ви казах преди малко, ще го повторя. Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство – ръката Му сочеше Натанаил.

– А, Иисусе! – смаяно Го погледна Натанаил. – Откъде ме познаваш? Ние се знаем с Теб като деца, но…

– Това е вярно. Но онези години отдавна отлетяха. Аз ти говоря за сега. Ти, Натанаиле, чу за проповедта на Иоан в пустинята. Отиде заедно с другарите си. Твоето сърце те подтикна, остави всичко и шест месеца денонощно слушаше огнените думи на пустинника. А после, когато се върна в Кана и отново пое риболова, колко пъти вечер се запитваше вътре в себе си: кой е този Месия? Кога ще дойде?

Натанаил потреперa.

– Това е вярно – каза той.

– Почти всяка вечер – продължи Иисус, – стоейки под разкошната смоковница у вас, ти си Го представяше като Син Божи, Който приканва в небесното Царство.

– И това е вярно! О, спри Иисусе, не издържам! – се провикна Натанаил. Краката му се подкосиха. – Рави, Ти Си Син Божи, Ти Си Царят Израилев! Вярвам в Теб, Господи Иисусе! Никой освен мен, не е знаел за това, което мислех под смоковницата вкъщи.

– Стани, Натанаиле. Седни тук – при нас. Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате Небето  и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човешки. Това видение на Яков се изпълни. Отсега нататък Небето е отворено и Синът Човешки ще съединява земята с Небето, видимото с невидимото, Бога с човека. Царството небесно е Царство на спасениеото и благодатта, Царство на истината, светостта и любовта. За да влезе някой в него, трябва първо да се промени. А вътрешната промяна в човека не може да дойде чрез световните съблазни. Пълната и истинска обнова на човешкото сърце може да се постигне само по пътя на едно дълбоко и искрено покаяние, по пътя на едно съзнаване на греха и отвращение от грозотата му. Затова ще искам от хората да се покаят, да премахнат зверското от себе си, да обуздаят плътските си страсти и да изкоренят злите наклонности на сърцата си. Сторят ли това, техните души ще бъдат чисти, изпълнени с благородни желания и свети настроения…

Първите пет ученици, които впоследствие станаха апостоли Христови, запленени от словото, слушаха внимателно. Те чувстваха как духовният мрак, който ги обгръщаше, се пръсва: съвестите им се събуждаха, Царството на мира, правдата и любовта ще дойде.

А Той, Всемогъщият Бог, Който по Своята неизследима премъдрост и безпределна любов създаде човека, в когото отрази образа Си, продължаваше Своята първа проповед на земята.

Advertisements

About Dragan Bachev

59 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, the Faculty of Theology.
Публикувано на Художествен отдел и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s